16.12.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 336/27

(1)

Съветът установи с решение, прието на 12 юли 2016 г., съгласно член 126, параграф 8 от Договора, че Испания не е предприела ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит в отговор на препоръката на Съвета от 21 юни 2013 г. съгласно член 126, параграф 7 от Договора.

(2)

В резултат на решението на Съвета от 12 юли 2016 г., съгласно което Испания не е предприела ефективни действия за коригиране на прекомерния дефицит, Комисията следва да препоръча на Съвета да наложи глоба.

(3)

Глобата, която следва да бъде наложена на Испания, следва по принцип да бъде в размер на 0,2 % от нейния БВП за предходната година, но размерът ѝ може да бъде намален или тя да бъде отменена поради изключителни икономически обстоятелства или въз основа на мотивирано искане от съответната държава членка.

(4)

През 2015 г. БВП на Испания е 1 081,19 милиарда евро и 0,2 % от БВП съответства на 2 162,38 милиона евро.

(5)

В съответствие с член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) № 1173/2011 „изключителни икономически обстоятелства“ означава обстоятелства, при които излишъкът на бюджетния дефицит над референтната стойност се счита за изключение по смисъла на член 126, параграф 2, буква а), второ тире от Договора, както е посочено в Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета (2). В съответствие с последния регламент, този излишък е по изключение, когато е резултат от i) необичайно събитие извън контрола на съответната държава членка, което оказва значително влияние върху финансовото състояние на сектор „Държавно управление“, или ii) сериозен икономически спад, т.е. отрицателен годишен ръст на БВП или натрупани загуби от производство през продължителен период с много нисък годишен ръст на БВП в сравнение с неговия потенциал.

(6)

Оценка на приложимостта на горепосочените условия за Испания води до следните заключения:

(7)

Следователно не съществуват изключителни икономически обстоятелства, които биха могли да обосноват намаляване на размера на глобата.

(8)

На 13 юли 2016 г. Испания представи мотивирано искане до Комисията да препоръча на Съвета размерът на глобата да бъде определен на нула. В подкрепа на искането си Испания излага следните мотиви:

Испания припомня важните си постижения в изпълнението на широкообхватна програма за реформи въпреки много трудния икономически контекст, което се оказа от решаващо значение за възстановяването на икономическата дейност и създаването на работни места, както и за коригирането на натрупаните дисбаланси. Тя също така подчертава значителната фискална корекция по време на кризата и отрицателното въздействие на ниската и дори отрицателна инфлация върху процеса на фискалното коригиране и икономиката като цяло. Повдигнати са и методологически въпроси относно предполагаемата невъзможност при сегашната методология за оценка на спазването на Пакта за стабилност и растеж да се вземе предвид отрицателната инфлация и да се измери точно потенциалният ръст на БВП по отношение на Испания. На последно място, Испания докладва за мерките и ангажиментите, поети за намаляване на бюджетния дефицит през 2016 г., и отново потвърждава ангажимента за коригиране на прекомерния дефицит до 2017 г.

(9)

Оценката на горепосочените аргументи води до съображенията, изложени по-долу.

(10)

Испанската икономика претърпя значителни промени през последните години — не на последно място благодарение на реформите, предприети в трудна икономическа среда, които спомогнаха за намаляване на съществуващата липса на гъвкавост на пазара на труда и продуктовите пазари. Успешното приключване на програмата за финансова помощ за рекапитализация на финансовите институции в Испания в началото на 2014 г. и основните структурни реформи, които се провеждат успоредно с нея, създадоха солидна основа за икономическото възстановяване. Също така след приключване на програмата Испания продължи да провежда структурни реформи, включително реформа на нормативната уредба на несъстоятелността, приключване на преструктурирането на банковия сектор, реформа на публичната администрация и създаване на независим фискален съвет. Заедно с паричната политика и укрепената рамка за управление на еврозоната, това проправи пътя за връщане на капиталовите потоци и по-добри финансови условия. С възстановяването на растежа през втората половина на 2013 г. се ускори вътрешното и външното преструктуриране, подкрепено и от засилената конкурентоспособност благодарение на реформите. Възстановяването е придружено от създаването на много нови работни места, стимулирано от продължаващото задържане на заплатите и от въздействието на реформите на пазара на труда. Независимо от напредъка в преструктурирането на икономиката продължават да са налице значителни предизвикателства предвид все още високото равнище на частния и публичния дълг, за което свидетелства много високото равнище на нетните външни задължения, като всичко това излага Испания на рискове, произтичащи от промени в пазарните нагласи, а все още високата безработица възпрепятства икономическите реформи.

(11)

Въпреки че Испания не е предприела ефективни действия за преодоляване на прекомерния дефицит в съответствие с препоръката на Съвета от 21 юни 2013 г., следва да се отбележи, че Испания вече е предприела значителни структурни корекции за намаляване на прекомерния дефицит в бюджета за 2012 г. и в по-малка степен — за 2013 г. След този период на значителна фискална структурна корекция се наблюдава умора от усилията за консолидация, както бе изтъкнато в решението на Съвета от 12 юли 2016 г., в контекста на трудни икономически условия, които застрашиха социалното сближаване. В действителност независимо от силното възстановяване на икономиката от третото тримесечие на 2013 г. насам Испания продължава да е засегната от неблагоприятни икономически условия по време на периода, обхванат от последната препоръка на Съвета. Разликата между фактическия и потенциалния БВП достигна – 8,5 % от потенциалния БВП през 2013 г. и макар бързо да намалява, все още е с отрицателна стойност — – 4,0 % през 2015 г. Безработицата достигна най-високото си равнище от 26,1 % през 2013 г., социалното изключване и неравенството се влошиха в резултат на кризата, като общият дял на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, достигна равнище от 29,2 % през 2014 г. — което е сред най-високите равнища в Съюза.

(12)

В този контекст, макар и някои от мерките, предприети през последните години, да са оказали пряко отрицателно въздействие върху публичните финанси, те могат да допринесат за повишаване на растежа и заетостта в средносрочен и дългосрочен план, и в крайна сметка за устойчивостта на публичните финанси. Освобождаването и намаляването на социални осигуровки допринесе за трайния дефицит по държавния бюджет, но до известна степен подкрепи социалното сближаване, тъй като те бяха насочени към лицата с по-ниски доходи, по-слабо квалифицираните работници и новите постоянни договори. Приетите в края на 2014 г. данъчни реформи — макар и недостатъчно финансирани, имат за цел осигуряване на структура на данъчното облагане, която благоприятства в по-голяма степен растежа, както и подобряване на управлението в областта на данъчното облагане и собствения капитал.

(13)

За 2016 г. испанското правителство — от позицията си на служебно правителство, предприе мерки за намаляване на дефицита съгласно препоръката на Комисията от 9 март 2016 г. относно мерките, които Испания трябва да предприеме, за да осигури своевременно коригиране на своя прекомерен дефицит, което е похвално. По-специално, с оглед на прилагането на разпоредби в националното законодателство за налагане на фискална дисциплина на регионалните правителства, на 6 април правителството изиска 12 регионални правителства да одобрят намаления на бюджетните кредити, за да гарантират спазването на своите цели за равнището на дефицита за 2016 г. Въпреки че намаленията на разходите за 2016 г., приети към момента от тези правителства, са значително под очаквания им размер съгласно програмата за стабилност за 2016 г., испанското централно правителство е одобрило намаления на бюджетните кредити в размер на около 0,2 % от БВП. На 13 юли служебното правителство на Испания обяви своя ангажимент да въведе допълнителни подходящи мерки за намаляване на дефицита. По отношение на приходите, с измененията в Закона за корпоративното данъчно облагане, които следва да се приемат веднага след съставянето на новото правителство, се предвижда да се компенсира загубата на приходи от около 0,5 % от БВП през 2016 г. вследствие на промените в уредбата на плащанията на вноски (pagos fraccionados) на корпоративните подоходни данъци, така че да се гарантира, че приходите от корпоративните подоходни данъци достигат равнището, предвидено в програмата за стабилност за 2016 г. По отношение на разходите, по-ранната дата на приключване на финансовата година на централното държавно управление, приета на 14 юли, може да спомогне за ограничаване на разходите през второто полугодие на 2016 г. Независимо от това все още има значителни рискове във връзка с изпълнението на посочените мерки, по-специално що се отнася до своевременното приемане от Парламента на необходимите промени в Закона за корпоративното данъчно облагане и до това дали те ще бъдат достатъчни, за да се компенсира очакваният недостиг на приходи от корпоративните подоходни данъци. Правителството се ангажира също така да предприеме допълнителни мерки срещу данъчните измами.

(14)

В мотивираното искане на Испания до Комисията също така се подчертава отрицателното въздействие на ниската и дори отрицателна инфлация върху процеса на фискалното коригиране и икономиката като цяло. Както беше заявено и в решението на Съвета от 12 юли 2016 г., през периода 2013—2015 г. инфлацията в Испания (измерена с помощта на дефлатора на БВП) действително е значително по-ниска от тази в базовия макроикономически сценарий, залегнал в препоръката (дори е отрицателна през 2014 г. — – 0,4 %). Въпреки това отрицателното въздействие на ниската или дори отрицателна инфлация върху испанските фискални резултати до голяма степен беше компенсирано от по-високия от очакваното ръст на реалния БВП.

(15)

Испания също така повдига методологически въпроси относно предполагаемата невъзможност при сегашната методология за оценяване на ефективните действия да се вземе предвид отрицателната инфлация и точно да се измери потенциалният ръст на БВП по отношение на Испания. Във връзка с възможното подценяване на структурната корекция, осъществена в Испания, следва да се припомни, че при оценката на потенциалния растеж Комисията прилага общоприетия метод на производствената функция, одобрен от Съвета. По отношение на въздействието на отрицателната инфлация Комисията признава в своята аналитична работа, че методологията, одобрена за фискалното наблюдение и базирана на корекция на данните за номиналното салдо чрез оценки за потенциалния БВП, може при наличие на отрицателен инфлационен шок да доведе до подценяване на структурната корекция. Този подход обаче се допълва от измерител на фискалната корекция „отдолу нагоре“, чрез който се оценява дали са постигнати целите за разходите и дали са изпълнени планираните дискреционни мерки по отношение на приходите. Противно на промяната в структурното салдо измерителят „отдолу нагоре“ вероятно ще завиши фискалната корекция след дезинфлационен шок. По отношение на Испания и използването на този метод „отдолу нагоре“ показва, че през периода 2013—2015 г. не е постигнато кумулирано подобрение на състоянието на бюджета спрямо препоръчаната кумулативна структурна корекция от 3,0 % от БВП.

(16)

С оглед на мотивираното искане на Испания и предвид предходните съображения — и по-специално дълбоките структурни реформи, предприети от испанското правителство от 2012 г. насам и продължаващи все още, трудната икономическа среда през периода, обхванат от препоръката на Съвета от юни 2013 г., ангажиментите за намаляване на дефицита, обявени в мотивираното искане на служебното правителство на Испания, наред с мерките за консолидация, въведени вследствие на препоръката на Комисията от 9 март 2016 г. относно мерките, които трябва да бъдат предприети от Испания, за да гарантира своевременно коригиране на своя прекомерен дефицит, отмяната на глобата в размер на 0,2 % от БВП се счита за обоснована,