19.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 269/39

(1)

Съгласно член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2005 г. разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, различни от изброените в приложение II към посочения акт, към които България и Румъния се присъединяват с присъединяването си, се прилагат в България и Румъния съгласно решение на Съвета, което поражда такова действие, след проверка дали необходимите условия за прилагането на всички части от достиженията на правото от Шенген са спазени.

(2)

На 9 юни 2011 г. Съветът заключи, в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили условията във всички области от достиженията на правото от Шенген, свързани с въздушните граници, сухопътните граници, полицейското сътрудничество, защитата на данните, Шенгенската информационна система, морските граници и визите.

(3)

В съответствие с Решение № 565/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (2) беше въведен опростен режим за контрола на лица по външните граници. Този режим се основава на едностранното признаване от България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, най-вече шенгенски визи, за равностойни на националните им визи за транзитно преминаване или планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни.

(4)

Целесъобразно е от датата на влизане в сила на настоящото решение да се предостави на България и на Румъния достъп за справки в режим само за четене до Визовата информационна система (ВИС) без правото да въвеждат, изменят или заличават данни във ВИС. Този достъп трябва да улесни националните им процедури за кандидатстване за визи, за да се предотвратят измамите и злоупотребите с шенгенски визи посредством проверка на тяхната валидност и автентичност спрямо съхраняваните във ВИС данни, с цел да се улеснят — по отношение на граждани на трети държави, притежаващи шенгенски визи — проверките по гранично-пропускателните пунктове на външните граници и на територията на държавите членки, да се улесни определянето на държавата членка, отговорна за молбите за международна закрила, да се улесни разглеждането на подобни молби и да се повиши равнището на вътрешната сигурност на държавите членки чрез улесняване на борбата с тежката престъпност и тероризма. Достъпът за справки и използване на данните във ВИС следва също да подпомогне идентифицирането на лица, които може да не отговарят или може вече да не отговарят на условията за влизане или пребиваване на територията на съответните държави членки.

(5)

Поради това е желателно да се приеме решение за привеждането в действие на съответните разпоредби за ВИС, посочени в приложението, както и на всяко последващо развитие на тези разпоредби. Привеждането в действие на тези разпоредби следва да се ограничи до степента, в която са свързани с достъпа за справки в режим само за четене до данни във ВИС. Ето защо България и Румъния следва да получат достъп до данните във ВИС за справки и в съответствие с процедурите и условията, посочени в приведените в действие разпоредби. Приложението следва да съдържа съответните достижения на правото от Шенген, свързани с достъпа за справки до данни във ВИС. Въпреки това Регламент (ЕС) № 1077/2011 на Европейския парламент и на Съвета (3), Решение 2004/512/ЕО на Съвета (4) и Решение 2006/648/ЕО на Комисията (5) вече се прилагат по отношение на България и Румъния. Поради това те не са включени в приложението.

(6)

Желателно е също да се определи дата, от която посочените разпоредби от достиженията на правото от Шенген, свързани с ВИС, следва да започнат да се прилагат, както е определено в съответствие с Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета (6), по отношение на България и Румъния. Този момент следва да настъпи възможно най-скоро, след като България и Румъния са информирали надлежно Комисията, че успешно е приключено всяко имащо отношение цялостно тестване, извършвано от eu-LISA.

(7)

Премахването на проверките по вътрешните граници на съответните държави членки и пълното им участие в достиженията на правото от Шенген, свързани с общата визова политика, следва да бъдат предмет на отделно решение на Съвета, прието с единодушие в съответствие с член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г. До приемането на такова решение, с което да се приведат в действие по отношение на България и Румъния приложимите разпоредби в областта на визите за краткосрочно пребиваване, различни от изброените в приложението към настоящото решение и които включват по-специално Визовия кодекс (7) и приетите разпоредби за неговото прилагане, България и Румъния нямат право да издават шенгенски визи и продължават да издават визи за краткосрочно пребиваване съгласно националното си право. До посочена в едно такова решение дата следва да се запазят ограниченията при използването на ВИС, произтичащи от настоящото решение, по-специално тези, свързани с правото да се въвеждат във ВИС съответни данни.

(8)

Въпреки това е желателно по време на този преходен период на компетентните визови органи в България и Румъния да се предостави достъп за справки в режим само за четене до данни във ВИС за целите на разглеждането на заявления за визи за краткосрочно пребиваване, издавани от тях съгласно националното им право, и решенията във връзка с тези заявления. Това включва решението дали да се анулира, отмени, удължи или съкрати срокът на валидност на визите, издадени в съответствие със свързаните национални разпоредби.

(9)

Като се има предвид, че проверката на България и Румъния в съответствие с приложимите процедури за оценка по Шенген вече е завършена съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2005 г., проверката по член 1, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 1053/2013 на Съвета (8) няма да се провежда по отношение на тези държави членки. След приемането на настоящото решение изброените в приложението разпоредби следва да породят действие само след като България и/или Румъния успешно преминат цялостни тестове, проведени от eu-LISA и надлежно съобщят резултатите от тях на Комисията. Освен това е желателно България и Румъния да канят експерти от държавите членки и от Комисията, които да правят прегледи на прилагането на тези разпоредби.

(10)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоцииране на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10).

(11)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (12).

(12)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14),

а)

разглеждането на заявления за визи за краткосрочно пребиваване, които се издават от България и Румъния съгласно националното им право;

б)

вземането на решения във връзка с тези заявления, включително решението дали да се анулира, отмени, удължи или съкрати срокът на валидност на визите, издадени в съответствие с относимите им национални разпоредби.