(1)

Новите информационни и комуникационни технологии създават безпрецедентни възможности за събиране и комбиниране на съдържанието на документи от различни източници. Тенденцията, водеща към развитието на информационно общество, основано на знанията, дава своето отражение върху живота на всички граждани на Съюза, като им дава възможност да се сдобият с нови пътища за достъп и получаване на знания.

(2)

Информацията от обществения сектор е важен източник на знания и иновации в частния сектор, като подкрепя създаването на по-добри цифрови услуги за гражданите и предприятията в цяла Европа.

(3)

Съветът и другите институции на ЕС събират, изготвят и разпространяват широк набор от данни, свързани с политиките и областите на дейност на Съюза. Институциите на ЕС разполагат с документи, които биха могли да се използват повторно за продукти и услуги с цифрово съдържание, и които могат да се превърнат в полезен ресурс както за гражданите, така и за предприятията.

(4)

В Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (1) се установяват минималните правила за повторната употреба на информацията в обществения сектор в държавите членки и държавите членки се насърчават да не се ограничават с посочените минимални правила и да приемат политики за свободно достъпни данни.

(5)

След приемането на Решение 2011/833/ЕС на Комисията (2) през 2012 г. Европейската комисия създаде портал за свободно достъпни данни на Европейския съюз („ПСДД на ЕС“), чиято цел е да бъде единна точка за достъп до данни от институциите на ЕС и другите органи на Съюза.

(6)

През юни 2013 г. Съюзът одобри и хартата на Г-8 за отворените данни, като се ангажира да изпълни редица дейности във връзка със свободно достъпните данни, набелязани в Колективния план за действие на Г-8 съгласно посочената Харта.

(7)

В заключенията си от 24 и 25 октомври 2013 г. Европейският съвет определи данните със свободен достъп като „неоползотворен ресурс с огромен потенциал за изграждане на по-здрави и по-тясно свързани помежду си общества, които по-добре удовлетворяват нуждите на гражданите“ и призова за активното насърчаване на „многократната употреба на информация от публичния сектор“.

(8)

В заключенията си от 2 март 2015 г. Съветът подчертава, че пълноценното и ефикасно използване на инструменти и услуги като свободно достъпни данни може да доведе до по-добра производителност и по-добри услуги и следва да бъде улеснено. Освен това в заключенията си от 29 май 2015 г. Съветът насърчава развиването на благоприятна за данните политическа среда в Съюза, която да способства за оперативната съвместимост, използването и повторното използване на данни от правителствени източници за научни и иновационни цели, като същевременно се гарантира необходимата защита на данните.

(9)

ПСДД на ЕС понастоящем съдържа голямо количество набори от данни и връзки към портали за свободно достъпни данни на държавите членки. Съветът участва в ПСДД на ЕС от 2015 г. със следните три набора от данни: метаданни на публичния регистър на Съвета, метаданни на заявленията за публичен достъп до документи на Съвета и гласуването в Съвета по законодателни актове.

(10)

До този момент Съветът е участвал в ПСДД на ЕС чрез пилотни проекти. Тъй като тези пилотни проекти са били успешни, следва да се приеме политика на свободно достъпни данни по отношение на документите на Съвета, за да се използва пълноценно и максимално натрупаният досега опит и да се даде възможност на Съвета да определя условията за публикуване и повторна употреба на документите си.

(11)

Една политика на свободно достъпни данни по отношение на документите на Съвета би подобрила информационния поток между Съвета и широката общественост; би довела до по-широко използване и разпространяване на информация за Съюза; би подобрила репутацията на Съвета за откритост и прозрачност; и би засилила отчетността на Съвета като обществена институция.

(12)

Политиката на свободно достъпни данни по отношение на документите на Съвета следва да насърчи разработването на инструменти и приложения, които да помагат на потребителите да търсят и откриват документи за повторна употреба.

(13)

Настоящото решение не следва да се прилага по отношение на документите, за които Съветът не е в състояние да позволи повторна употреба, предвид правата върху интелектуална собственост които принадлежат на трети лица или режимите за права на достъп в държавите членки.

(14)

Правото на достъп до документите на Съвета продължава да бъде уредено с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета (3).

(15)

Настоящото решение следва да не накърнява правилата относно защитата на физическите лица при обработването на лични данни, както и правилата за сигурност за защита на класифицирана информация на EC и следва да се изпълнява и прилага в съответствие с тези правила,

1)

„документ“ означава:

2)

„повторна употреба“ означава използването от страна на физически или юридически лица на документи за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която са били създадени документите;

3)

„лични данни“ означава данните, определени в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 45/2001;

4)

„отворен формат“ означава файлов формат, който не зависи от платформа и е предоставен на обществеността без никакви ограничения, които биха възпрепятствали повторната употреба на документите;

5)

„машинночетим формат“ означава формат, който е структуриран така, че компютърни приложни програми да могат надеждно да идентифицират отделните данни и вътрешната им структура.

а)

от всички;

б)

без да се налага подаване на индивидуални заявления;

в)

безплатно; и

г)

за търговски и нетърговски цели.