(1)

Стандартизацията играе важна роля в подкрепа на стратегията „Европа 2020“, както е посочено в съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“. В няколко водещи инициативи на стратегията „Европа 2020“ се подчертава значението на доброволната стандартизация в рамките на пазарите на продукти или услуги, за да се гарантират съгласуваността и оперативната съвместимост между продуктите и услугите, да се насърчи технологичното развитие и да се окаже подкрепа на иновациите.

(2)

Стандартите са от съществено значение за европейската конкурентоспособност, както и за иновациите и напредъка. Тяхното значение бе подчертано от Комисията в контекста на неотдавнашните инициативи за завършване на изграждането на единния пазар (2) и на цифровия единен пазар (3), като ролята на стандартизацията и оперативната съвместимост при създаването на европейска цифрова икономика беше затвърдена с приемането на съобщението относно приоритетите за стандартизацията в областта на ИКТ за цифровия единен пазар (4), с което се въвежда всеобхватен стратегически и политически подход към стандартизацията за приоритетни ИКТ технологии, които са от изключително значение за доизграждането на цифровия единен пазар.

(3)

В цифровото общество стандартизационните документи се превръщат в задължителна предпоставка за осигуряване на оперативната съвместимост на мрежите и системите. В съобщението на Комисията „Стратегическа визия за европейските стандарти: към по-голям и ускорен устойчив растеж на европейската икономика до 2020 г.“ (5) се признава специфичният характер на стандартизацията в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), в която различните решения, приложения и услуги често се разработват от световни форуми и консорциуми в областта на ИКТ, които са се наложили като водещи организации за разработване на ИКТ стандарти.

(4)

С Регламент (ЕС) № 1025/2012 се цели модернизиране и усъвършенстване на европейската рамка за стандартизация. С него се създава система, посредством която Комисията може да реши да набележи онези технически спецификации в областта на ИКТ, които са най-подходящи и най-широко възприети и са издадени от организации, които не са европейски, международни или национални организации по стандартизация. Възможността за използване на пълния набор от технически спецификации в областта на ИКТ при обществени поръчки за апаратно и програмно осигуряване и услуги в сферата на информационните технологии ще позволи постигането на оперативна съвместимост между устройствата, услугите и приложенията, ще помогне на държавните администрации да предотвратят зависимостта от доставчика, когато възложителите на обществени поръчки не могат да го сменят след изтичането на договора за възлагане на обществена поръчка поради използването на ИКТ решения със затворен код и ще насърчи конкуренцията при предлагането на оперативно съвместими ИКТ решения.

(5)

За да бъдат допуснати като спецификации, на които могат да се позовават обществените поръчки, техническите спецификации в областта на ИКТ трябва да отговарят на изискванията, посочени в приложение II към Регламент (ЕС) № 1025/2012. Спазването на тези изисквания дава гаранция на публичните органи, че техническите спецификации в областта на ИКТ са установени в съответствие с принципите на прозрачност, откритост, безпристрастност и единодушие, признати от Световната търговска организация (СТО) в областта на стандартизацията.

(6)

Решението за набелязване на спецификация в областта на ИКТ трябва да бъде взето след консултация с Европейската многостранна платформа по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ, създадена с Решение 2011/C 349/04 на Комисията (6), която да бъде допълнена от други форми на консултация с експерти от сектора.

(7)

Европейската многостранна платформа по въпросите на стандартизацията в областта на ИКТ анализира и даде положително становище относно набелязването на следните технически спецификации за целите на позоваване в обществените поръчки: „Simple Knowledge Organisation System“ (наричана по-долу „SKOS“) и „Resource Description Framework“ 1.0 и 1.1 (наричана по-долу „RDF 1.0 & 1.1“), разработени от World Wide Web Consortium (W3C); „Service Metadata Publisher 1.0“ (наричана по-долу „SMP 1.0“), разработена от Organization for the Advancement of Structured Information Standards (OASIS); „MIME-Based Secure Peer-to-Peer Business Data Interchange Using HTTP, Applicability Statement 2“, RFC 4130 (наричана по-долу „AS2“) и „The Internationalized Resource Identifiers“ RFC 3987 (наричана по-долу „IRIs“), разработени от Internet Engineering Task Force (IETF); „Data Foundation & Terminology Model“, „PID Information Types API“, „Data Type Registries Model“ и „Practical Policies Recommendations“ — технически спецификации, разработени от Research Data Alliance (RDA) Foundation. Впоследствие оценката и становището на платформата бяха представени за консултация с експерти от сектора, които потвърдиха положителното становище относно набелязването на тези спицификации.

(8)

Техническата спецификация „SKOS“, разработена от W3C, прави обществено достъпни онлайн и в структуриран вид неформални системи за организация на знания с цел организиране и предоставяне на достъп до ноу-хау относно смисъла и съгласуването на базисните термини. Моделът за данни на „SKOS“ предоставя стандартен метод за мигриране при ниски разходи, чрез който съществуващи системи за организиране на знанията могат да бъдат пренесени в семантичната мрежа. Спецификацията „SKOS“ също така осигурява опростен, интуитивен език за разработването и споделянето на нови системи за организиране на знанията. Тя може да бъде използвана самостоятелно или в съчетание с формални езици за представяне на знание като Web Ontology language (OWL).

(9)

„RDF 1.0“ също е разработена от W3C и представлява стандартен модел за обмен на данни в Интернет с характеристики, които улесняват обединяването на данни дори когато съответните схеми са различни, и е среда, която поддържа по-специално изменянето на схемите с времето без да изисква промяна на всички потребители на данни. „RDF 1.1“ се основава на „RDF 1.0“, с която е обратно съвместима, използва интернационализирани идентификатори, подобрено използване на типове данни и езикови етикети върху литерали, както и редица нови формати на сериализация.

(10)

Техническата спецификация „SMP 1.0“, разработена от OASIS, определя протокол за публикуване на метаданни за услуги в рамките на четириъгълна мрежа, където субектите обменят бизнес документи през междинни портални услуги (понякога наричани точки за достъп). За успешното изпращане на бизнес документ в четириъгълна мрежа даден субект трябва да е в състояние да открие критични метаданни относно получателя на документа (крайна точка), като например видовете документи, които е в състояние да получава крайната точка и поддържаните начини на прехвърляне. Получателят предоставя тези метаданни на останалите субекти посредством Service Metadata Publisher. В спецификацията се описва обменът на запитвания/отговори между Service Metadata Publisher и даден клиент, който желае да открие информация относно крайната точка.

(11)

Спецификацията „AS2“, разработена от IETF, е един от най-популярните методи за сигурен и надежден пренос на структурирани бизнес данни по интернет. Той по същество включва два компютъра — клиент и сървър, които се свързват „от точка до точка“ по интернет. AS2 създава „опаковка“, в която се поместват структурираните бизнес данни, което позволява те се изпращат по сигурен начин по интернет, с помощта на цифрови сертификати и криптиране. AS2 се използва от организации в частния и публичния сектор, от правителствата в няколко държави членки както в конкретни случаи на употреба, така и за общо инфраструктурно приложение, като поддържа сигурен пренос на съобщения и бизнес документи.

(12)

Техническата спецификация „IRIs“, разработена от IETF, е протоколен елемент, чиито възможности надхвърлят тези на протокола URI (основаващ се на ASCII набора от символи), тъй като „IRIs“ поддържа много по-широк набор от символи, използвани в азбуките в ЕС, основаващи се на латинската, които съдържат символи извън ASCII, както и символите на азбуки, използващи изцяло различен набор от символи (гръцки, български).

(13)

Research Data Alliance (RDA) (Алианс за научноизследователски данни) е международна организация, която разработва инфраструктура, осъществява обществени дейности и издава препоръки, насочени към намаляване на пречките пред споделянето и обмена на данни и за ускоряване на основаните на данни иновации в световен мащаб. Набелязани са четири технически спецификации на RDA. „RDA Data Foundation & Terminology Model“ е основен модел, опростен речник и инструмент за търсене на базисна терминология, който гарантира, че изследователите използват обща терминология, когато говорят за данни; „RDA PID Information Types API — Persistent Identifier Type Registry“ е концептуален модел за структуриране на типове информация за по-добро идентифициране на устойчиви идентификатори (PIDs) и с общ интерфейс за достъп до тази информация; „RDA Data Type Registries Model“ е модел за тип данни и регистър („MIME-types“ за данните), който помага на инструментите да тълкуват, визуализират и обработват данни; „RDA Practical Policies recommendations“ е набор от политики, които могат да бъдат осъществявани машинно, за повишаване на доверието и оперативната съвместимост.