(1)

Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. („Конвенцията ОВВ от 1996 г.“) има за цел да осигури подходящи, своевременни и ефективни компенсации на лицата, които са претърпели щети, причинени от изтичането на опасни и вредни вещества по време на превозването им по море. Конвенцията ОВВ от 1996 г. запълва значителна празнота в международното регламентиране на отговорността в контекста на морския транспорт.

(2)

През 2002 г. Съветът прие Решение № 2002/971/ЕО (2). В съответствие с посоченото решение държавите членки се задължават да предприемат необходимите мерки, за да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 1996 г. в разумен срок и при възможност преди 30 юни 2006 г. Четири държави членки впоследствие ратифицираха тази конвенция. Конвенцията ОВВ от 1996 г. не влезе в сила.

(3)

Конвенцията ОВВ от 1996 г. беше изменена с Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ от 1996 г. („Протокол от 2010 г.“). Съгласно член 2 и член 18, параграф 1 от Протокола от 2010 г., Конвенцията ОВВ от 1996 г. и Протоколът от 2010 г. се четат, тълкуват и прилагат заедно като единен правен инструмент между страните по Протокола от 2010 г.

(4)

Консолидиран текст на Конвенцията ОВВ от 1996 г. и Протокола от 2010 г. („Конвенцията ОВВ от 2010 г.“) беше изготвен от секретариата на Международната морска организация („ММО“) и одобрен от правния комитет на ММО на неговото 98-о заседание. Конвенцията ОВВ от 2010 г. не е инструмент, отворен за подписване или ратифициране. Конвенцията ОВВ от 2010 г. ще влезе в сила, след като Протоколът от 2010 г. влезе в сила в държавите членки.

(5)

Изразяването на съгласие от дадена държава да бъде обвързана от Протокола от 2010 г. обезсилва всяко предишно изразяване на съгласие от страна на тази държава относно Конвенцията ОВВ от 1996 г., в съответствие с член 20, параграф 8 от Протокола от 2010 г. В резултат на това държавите, които са договарящи страни по Конвенцията ОВВ от 1996 г., ще престанат да бъдат такива в момента, в който изразят своето съгласие да бъдат обвързани с Протокола от 2010 г. в съответствие с член 20 от Протокола, и по-специално параграфи 2, 3 и 4 от същия протокол.

(6)

Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) има за цел предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, причинени от редица професионални дейности, включително превоз по море на опасни стоки. Тя не се отнася обаче за случаите на лично увреждане, за щети на частна собственост или за икономически загуби и не засяга правата на обезщетение по отношение на тези видове щети. Следователно има частично съвпадение, макар и не в особено голяма степен, между приложното поле на посочената директива и приложното поле на Конвенцията ОВВ от 2010 г. Държавите членки запазват своята компетентност по въпросите, уредени с Конвенцията ОВВ от 2010 г., които не засягат общите правила.

(7)

Конвенцията ОВВ от 2010 г., по същия начин както и предходната конвенция, е особено важна за интересите на Съюза и на неговите държави членки, тъй като предвижда по-добра защита за пострадалите при щети, свързани с превозването на ОВВ по море, включително в контекста на екологични щети, в съответствие с Конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право.

(8)

С цел държавите да станат договарящи се страни по Протокола от 2010 г. и по този начин по Конвенцията ОВВ от 2010 г., едновременно с инструмента си за съгласие те трябва да изпратят до генералния секретар на ММО съответните данни за общото количество на товара, върху който се дължат вноски съгласно Конвенцията ОВВ от 2010 г. („товар с ОВВ, върху който се дължат вноски“) през предходната календарна година, в съответствие с член 20, параграф 4 от нея. За тази цел от държавите се изисква да създадат система за докладване на товара с ОВВ, върху който се дължат вноски, преди да изразят съгласието си да бъдат обвързани от Протокола от 2010 г.

(9)

На 100-ото си заседание през 2013 г. Правният комитет на ММО одобри насоки относно докладването на товара с ОВВ, върху който се дължат вноски, изготвени, за да се улесни приемането от ратифициращите държави на законодателство относно докладването преди влизането в сила на Протокола от 2010 г. и за да се допринесе за глобалното, единно и ефективно прилагане на съответните изисквания на Конвенцията ОВВ от 2010 г.

(10)

За да се гарантира правна сигурност за всички съответни заинтересовани страни, държавите членки следва по подходящ начин да се информират взаимно и да информират Съвета и Комисията за системите си за докладване на товар с ОВВ, върху който се дължат вноски. Тази информация би могла да се предоставя по неформален начин чрез съществуващите канали, например подготвителните органи на Съвета.

(11)

Обменът на добри практики сред държавите членки относно създаването на системата за докладване на товар с ОВВ, върху който се дължат вноски, би могъл да подпомогне усилията на държавите членки за разработването на подобна система за докладване.

(12)

Както при Конвенцията ОВВ от 1996 г., само суверенни държави могат да станат страни по Протокола от 2010 г. при липсата на клауза за регионална организация за икономическа интеграция. Поради това не е възможно Съюзът да ратифицира или да се присъедини към Протокола от 2010 г. и по този начин към Конвенцията ОВВ от 2010 г.

(13)

Ратифицирането на Протокола от 2010 г. от всички държави членки в рамките на определен период от време следва да осигури равнопоставени условия в рамките на Съюза за всички участници, заинтересовани от прилагането на Конвенцията ОВВ от 2010 г.

(14)

Като се има предвид международният характер на режима за ОВВ, целта следва да бъде постигането на равнопоставени условия в глобален план за всички участници, заинтересовани от прилагането на Конвенцията ОВВ от 2010 г. Ето защо е нужно Протоколът от 2010 г. да има глобален обхват.

(15)

Поради това държавите членки следва да бъдат упълномощени да ратифицират или да се присъединят, както е целесъобразно, към Протокола от 2010 г. за частите, попадащи в обхвата на изключителната компетентност на Съюза, с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Разпоредбите на Конвенцията ОВВ от 2010 г., които са от компетентността, предоставена на Съюза по отношение на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, трябва да бъдат предмет на решение, прието успоредно с настоящото решение,