29.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 83/38

(1)

С писмо от 30 юли 2013 г. Комисията поиска от нидерландските органи да предоставят информация относно практиката на данъчните режими в Нидерландия, както и всички режими, свързани със Starbucks Coffee EMEA BV (наричано по-долу „Starbucks Coffee BV“) и Starbucks Manufacturing EMEA BV (наричано по-долу „SMBV“), като и двете посочени дружества се контролират непряко от Starbucks Corporation. Starbucks Corporation и всички дружества, контролирани от тази корпорация, колективно се наричат по-долу „Starbucks“ или „група Starbucks“.

(2)

С писмо от 2 октомври 2013 г. нидерландските органи представиха на Комисията поисканата информация, включително предварителното ценово споразумение (наричано по-долу „ПЦС“) (2), сключено през 2008 г. между нидерландската данъчна администрация и Starbucks Coffee BV (наричано по-долу „ПЦС на Starbucks Coffee BV“), ПЦС, сключено през 2008 г. между нидерландската данъчна администрация и SMBV (наричано по-долу „ПЦС на SMBV“) и подкрепящи документи. Тези документи са свързани по-специално с доклад относно трансферното ценообразуване, с който се подкрепя искането за гореспоменатите две ПЦС (наричан по-долу „доклад относно трансферното ценообразуване“) и друга кореспонденция между нидерландската данъчна администрация и данъчния консултант на Starbucks Corporation, [данъчен консултант] (*1) (наричан по-долу „данъчен консултант“), от името на Starbucks Coffee BV и SMBV (3).

(3)

В подготовка за среща, насрочена за 15 януари 2014 г., на 9 януари 2014 г. Комисията изпрати електронно писмо на нидерландските органи, в което посочи редица въпроси относно, наред с другото, режима за трансферно ценообразуване в ПЦС на Starbucks Coffee BV и ПЦС на SMBV, сключени с нидерландската данъчна администрация.

(4)

На 15 януари 2014 г. беше проведена среща между службите на Комисията и представители на нидерландската данъчна администрация, на която службите на Комисията, наред с другото, поискаха допълнителни разяснения относно извършените корекции по базата на разходите в доклада относно трансферното ценообразуване по отношение на ПЦС на SMBV и променящите се лицензионни възнаграждения, изплащани от SMBV.

(5)

В отговор на въпросите, поставени на срещата от 15 януари 2014 г., с писмо от 28 януари 2014 г. нидерландските органи предоставиха информация относно корекциите за съпоставимост, избора на сравними дружества и променящите се лицензионни възнаграждения. Както е посочено в съображение 9, в съображения 59—62 от решението за откриване на процедурата е посочена допълнителна информация относно представените документи.

(6)

С писмо от 7 март 2014 г. (4) Комисията информира нидерландските органи, че проучва дали ПЦС в полза на Starbucks Coffee BV и SMBV биха могли да представляват нова държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора и покани нидерландските органи да изразят своето мнение по съвместимостта на тази помощ. Комисията покани нидерландските органи да предоставят всякаква допълнителна информация, свързана с ПЦС на Starbucks Coffee BV и SMBV, както и данъчните декларации на Starbucks Coffee BV и SMBV, както и на други дружества, свързани с тези две компании в Нидерландия.

(7)

С писмо от 21 март 2014 г. нидерландските органи отговориха на писмото от 7 март 2014 г. и предоставиха поисканите данъчни декларации. Нидерландските органи също така потвърдиха, че всички релевантни документи, свързани с ПЦС, вече са били предоставени на Комисията.

(8)

На 6 май 2014 г. беше проведена среща между службите на Комисията и представители на нидерландската данъчна администрация.

(9)

На 11 юни 2014 г. Комисията прие решението за откриване на официалната процедура по разследване съгласно член 108, параграф 2 от Договора по отношение на ПЦС на SMBV на основание, че ПЦС би могло да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора (наричано по-долу „решението за откриване на процедурата“) (5).

(10)

С писмо от 16 юли 2014 г. нидерландските органи представиха своето мнение относно решението за откриване на процедурата. Наред с другото, предоставената информация включваше и споразумението за печене на кафе между Alki Limited Partnership (наричано по-долу „Alki LP“) и SMBV, както и споразумението за закупуване на зелено кафе между SMBV и Starbucks Coffee Trading Company SARL (наричано по-долу „SCTC“).

(11)

С писмо от 25 ноември 2014 г. Комисията поиска от нидерландските органи да предоставят информацията, която бе поискана в решението за откриване на процедурата и която нидерландските органи предоставиха само отчасти на 16 юли 2014 г., както и да предоставят допълнителна информация, необходима за анализ на ПЦС на SMBV.

(12)

Нидерландските органи отговориха на писмото от 25 ноември 2014 г. с писмо от 19 декември 2014 г., като посочиха, че не разполагат с част от поисканата информация.

(13)

Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 19 декември 2014 г. Комисията покани заинтересованите страни да представят своите мнения относно мярката.

(14)

Starbucks представи своето мнение относно решението за откриване на процедурата с писмо от 16 януари 2015 г. Мнения относно решението за откриване на процедурата бяха представени и от нидерландската асоциация на данъчните консултанти (De Nederlandse Orde van Belastingadviseurs, наричана по-долу „NOB“), конфедерацията на нидерландските работодатели и промишленост (Verbond van Nederlandse Ondernemingen & Nederlands Christelijk Werkgeversverbond, наричана по-долу „VNO-NCW“), ATOZ Tax Advisers Luxembourg, Oxfam International и австрийската търговска палата (Bundesarbeitskammer Österreich, наричана по-долу: „BAK“).

(15)

В отговор на писмото на Комисията от 25 ноември 2014 г., с писмо от 8 януари 2015 г. нидерландските органи предоставиха договора за учредяване на Alki LP като командитно дружество.

(16)

На 12 февруари 2015 г. Комисията информира Нидерландия, че в съответствие с член 6а от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета (6) е констатирала, че до този момент формалната процедура по разследване във връзка с ПЦС на SMBV е неефективна (7). С писмо от 6 февруари 2015 г. и в съответствие с член 6а, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕО) № 659/1999 Комисията поиска съгласието на нидерландските органи да се свърже директно със Starbucks, за да получи липсващата информация.

(17)

С писмо от 18 февруари 2015 г. Комисията информира нидерландските органи, че е получила мнение на конкурент относно добавената стойност във връзка с печенето на зелено кафе на зърна и покани нидерландските органи да представят своя коментар по това мнение. Нидерландските органи представиха своя коментар по това мнение с писмо от 11 март 2015 г.

(18)

С писмо от 12 март 2015 г. Нидерландия предостави своето разрешение Комисията да се свърже директно със Starbucks в отговор на писмото на Комисията от 6 февруари 2015 г. В съответствие с това разрешение, с писмо от 16 март 2015 г. Комисията поиска от Starbucks, въз основа на член 6а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999, да предостави информация относно правната структура, бизнес модела във връзка със заведенията на Starbucks и суровините, използвани от SMBV, т.е. зелено кафе на зърна (наричано по-долу „искане за пазарна информация от Starbucks“).

(19)

С писма от 20 и 26 март 2015 г. нидерландските органи представиха мнения относно коментарите на трети страни във връзка с решението за откриване на процедурата.

(20)

След приемането на решението на 12 февруари 2015 г. и в съответствие с член 6а, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 659/1999, на 7 април 2015 г. Комисията се свърза с четирима конкуренти на Starbucks и поиска от тях да предоставят пазарна информация за своите бизнес модели и дейности за създаване на стойност, за да може Комисията да извърши оценка на случая (наричано по-долу „искане за пазарна информация от конкурентите“). Четиримата конкуренти са дружество Y, Alois Dallmayr Kaffee oHG (наричано по-долу „Dallmayr“), Nestlé S.A. (наричано по-долу „Nestlé“) и Melitta Europa GmbH & Co. KG (наричано по-долу „Melitta“). Едновременно с това Комисията уведоми нидерландските органи, че е изпратила искания за информация до конкурентните на Starbucks.

(21)

На 13 април 2015 г. Starbucks предостави информацията, която бе поискана в писмото на Комисията от 16 март 2015 г.

(22)

Dallmayr и дружество Y отговориха на отправеното от Комисията искане за пазарна информация от 7 април 2015 г. с писма от 27 април 2015 г.

(23)

На 29 април 2015 г. беше проведена среща между службите на Комисията и Starbucks, на която службите на Комисията поясниха как следва да се тълкуват някои от въпросите в искането за пазарна информация от Starbucks в контекста на разследването.

(24)

След като Starbucks отговори на 13 април 2015 г., с писмо от 6 май 2015 г. Комисията поиска от Starbucks да предостави допълнителна информация.

(25)

С писмо от 11 май 2015 г. Комисията поиска от дружество Y да предостави допълнителни разяснения относно предоставената пазарна информация. Дружество Y предостави разяснения с писмо от 21 май 2015 г.

(26)

Nestlé и Melitta отговориха на отправеното от Комисията искане за пазарна информация от конкурентите от 7 април 2015 г. с писма от 20 май 2015 г. и 26 май 2015 г.

(27)

С писмо от 27 май 2015 г. нидерландските органи представиха своето мнение относно информацията, предоставена от дружество Y и Dallmayr.

(28)

Starbucks представи своя отговор на искането на Комисията от 6 май 2015 г. с писмо от 29 май 2015 г.

(29)

С писмо от 19 юни 2015 г. нидерландските органи представиха своето мнение относно информацията, предоставена от Starbucks на 13 април 2015 г. и 29 май 2015 г.

(30)

С писмо от 26 юни 2015 г. нидерландските органи представиха своето мнение относно пазарната информация, предоставена от Nestlé и Melitta, и разясненията от страна на дружество Y.

(31)

В допълнение към предоставената информация на 13 април 2015 г. и 29 май 2015 г., на 29 юни 2015 г. Starbucks предостави допълнителна обосновка в подкрепа на твърдението, че трансферните цени, прилагани от SCTC за доставката на зелено кафе на зърна, отговарят на принципа на сделката между несвързани лица.

(32)

С писмо от 24 юли 2015 г. Starbucks по своя инициатива представи допълнителна информация относно функциите, изпълнявани от SCTC, SMBV и Starbucks US (8), както и нови стойности, свързани с Alki LP.

(33)

С писмо от 5 август 2015 г. Комисията поиска от Starbucks да предостави разяснения и други документи във връзка с представената от него информация на 24 юли 2015 г., за да може Комисията да извърши пълен анализ на новата информация.

(34)

С писмо от 24 август 2015 г. и електронно писмо, изпратено на 26 август 2015 г., Starbucks отчасти представи поисканата от Комисията информация в писмото ѝ от 5 август 2015 г. Комисията предаде тази информация на нидерландските органи на 28 август 2015 г.

(35)

С писмо от 10 септември 2015 г. и електронно писмо, изпратено на 11 септември 2015 г., Starbucks представи на Комисията останалата част от поисканата информация. С писмо от 23 септември 2015 г. Starbucks допълни предоставената на Комисията информация на 10 и 11 септември 2015 г.

(36)

С писма от 25 септември 2015 г. и 7 октомври 2015 г. нидерландските органи представиха своето мнение относно информацията, предоставена от Starbucks на 10, 11 и 23 септември 2015 г.

(37)

Получателят на мярката е SMBV. SMBV е дъщерно дружество на групата Starbucks, учредено в Нидерландия. Групата Starbucks се състои от Starbucks Corporation и всички дружества, които се контролират от тази корпорация. Седалището на Starbucks Corporation е разположено в Сиатъл, Съединени американски щати (наричани по-долу „САЩ“). Корпоративната структура на групата Starbucks е обяснена по-подробно в съображение 27 и фигура 1 от решението за откриване на процедурата.

(38)

Starbucks се занимава с печене, предлагане на пазара и търговия на дребно с висококачествено кафе и извършва дейност в 65 държави. Дружеството закупува и пече различни видове кафе, които се продават паралелно с приготвяни на място кафе, чай и други напитки и пресни храни в заведения, управлявани от дружеството. Освен това то предлага разнообразие от кафета и чайове и лицензира своята търговска марка чрез други канали, като например лицензирани магазини, магазини за хранителни продукти и договори за доставки в сектора на ресторантьорството (9). През 2014 г. групата Starbucks е отчела нетни приходи в световен план в размер на 16 448 милиона щатски долара, като печалбата след облагане с данък възлиза на 2 067 милиона щатски долара (10).

(39)

SMBV е единственото образувание, разположено извън САЩ и изцяло под контрола на групата Starbucks, което се занимава с печене на кафе.

(40)

Решението е свързано с ПЦС на SMBV — предварително ценово споразумение, сключено между нидерландската данъчна администрация и SMBV на 28 април 2008 г. (Vaststellingsovereenkomst APA). ПЦС на SMBV е обвързващо за период от 10 години, от 1 октомври 2007 г. до 31 декември 2017 г. (11)

(41)

ПЦС представлява споразумение между данъчна администрация и данъчно задължено лице относно прилагането на данъчното законодателство по отношение на (бъдещи) сделки, т.е. в него се определя размерът на печалбата, генерирана от дейностите на данъчно задълженото лице, които се отчитат в съответната данъчна юрисдикция. В ПЦС се определя подходящ набор от критерии (например метод, елементи за сравнение и подходящи корекции по тях, отправни хипотези за бъдещи събития), за да се определят цени, отговарящи на принципа на сделката между несвързани лица, за вътрешногрупови сделки за определен период от време преди извършването на тези сделки. Данъчно задълженото лице инициира формално сключването на ПЦС.

(42)

Чрез сключването на ПЦС на SMBV нидерландската данъчна администрация е приела, че възнаграждението, определено от данъчния консултант на Starbucks в доклада относно трансферното ценообразуване за изпълняваните от SMBV функции в Нидерландия (включително поетия риск и използваните активи), отговаря на принципа на сделката между несвързани лица (12).

(43)

Това възнаграждение представлява надценка в размер на [9—12] % от съответната база на разходите. Съответната база на разходите, която е използвана за изчисляване на това възнаграждение, включва всички разходи за персонал в рамките както на производствените дейности, така и на дейностите, свързани с веригата за доставки, разходите за производствено оборудване (т.е. амортизация) и режийни разходи на предприятието. Тя не включва разходите за чаши, хартиени салфетки и други продукти с логото на Starbucks, разходите за зелено кафе на зърна (т.е. разходите за суровини), разходите за логистика и дистрибуция във връзка с услуги на трети страни, възнаграждение за дейностите, извършвани от трети страни съгласно т. нар. „договори за производство на консигнация“, и лицензионните възнаграждения, изплащани на Alki LP.

(44)

В допълнение към това съгласно ПЦС на SMBV нидерландската данъчна администрация е приела, че размерът на лицензионните възнаграждения, изплащани от SMBV на Alki LP, ще се определя в края на всяка година като разликата между реализираната оперативна печалба преди приспадане на лицензионните възнаграждения и горепосочената надценка от [9—12] % върху оперативните разходи. В допълнение към това в ПЦС на SMBV се посочва, че „това лицензионно възнаграждение подлежи на приспадане за целите на облагането с корпоративен данък и не подлежи на облагане с нидерландски данък, удържан при източника“ (13).

(45)

По този начин с ПЦС на SMBV се предвижда разпределение на печалбата на SMBV в рамките на групата Starbucks, което позволява на дружеството да определя размера на своето корпоративно данъчно задължение към Нидерландия на годишна основа за период от 10 години. Тъй като ПЦС е влязло в сила на 1 октомври 2007 г., в настоящото решение ПЦС на SMBV се анализира съгласно правилата за държавна помощ, приложими към тази дата.

(46)

Приетото от нидерландската данъчна администрация възнаграждение в ПЦС на SMBV е основано на анализа на трансферното ценообразуване, извършен от данъчния консултант на Starbucks в доклада относно трансферното ценообразуване, който представлява неразделна част от ПЦС.

(47)

Целта на доклада относно трансферното ценообразуване е да се подкрепи твърдението, че предложеното разпределение на печалбата на SMBV в рамките на групата Starbucks се основава на ценообразуване на вътрешногрупови сделки, което отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Докладът относно трансферното ценообразуване съдържа преглед на дружеството, функционален анализ и подбор от методи за трансферно ценообразуване. В доклада се представя следната уместна информация относно Starbucks Coffee BV и SMBV (14):

(48)

Starbucks Coffee BV функционира като главно управление на групата Starbucks за региона на Европа, Близкия изток и Африка („ЕБИА“) и подпомага стопанските операции на групата в рамките на ЕБИА. Starbucks Coffee BV съдейства за откриване на предприемачи за разработване и експлоатация на заведения на Starbucks за търговия на дребно на територията на ЕБИА. В качеството си на главно управление Starbucks Coffee BV лицензира определени марки, технологии и ноу-хау на Starbucks (15) от своя акционер Alki LP в замяна на лицензионно възнаграждение. Starbucks Coffee BV сключва т. нар. „споразумение за разработване и експлоатация на област“ (наричано по-долу „СРЕО“) със свързани и несвързани оператори на заведения на Starbucks в региона ЕБИА. Тези оператори се наричат предприемачи, а по-нататък в настоящото решение се наричат и „заведения“. Starbucks Coffee BV преотстъпва лицензията за интелектуална собственост (наричана по-долу „ИС“) на предприемачите, за да могат те да разработят и управляват своите обекти като заведения на Starbucks. За използването на ИС предприемачите заплащат лицензионни възнаграждения и други такси на Starbucks Coffee BV въз основа на процент от оборота. Съгласно информация, предоставена от Нидерландия на 2 октомври 2013 г., свързаните и несвързаните предприемачи заплащат еднакъв процент от оборота като лицензионно възнаграждение на Starbucks Coffee BV. Поради това данъчният консултант на Starbucks счита, че се прилага метод на сравнимите неконтролирани цени (16) за определяне на размера на лицензионните вътрешногрупови възнаграждения съгласно принципа на сделката между несвързани лица, които следва да се изплащат на Starbucks Coffee BV в качеството му на главно управление за региона ЕБИА (17).

(49)

При представянето на най-важните сделки и потоците между дружества по отношение на SMBV в доклада относно трансферното ценообразуване (18) данъчният консултант на Starbucks посочва единствено, че SMBV се занимава предимно с преработка на зелено кафе и продажба на печено кафе на свързани и несвързани страни. Освен това той обяснява, че закупуваното от SMBV зелено кафе на зърна се добива от свързано дъщерно дружество на Starbucks в Швейцария (SCTC). Той също така обяснява, че SMBV извършва дейност като междинен дистрибутор за разнообразие от артикули, различни от кафе. В допълнение към функцията като верига на доставки за собствените производствени дейности на дружеството, данъчният консултант обяснява, че SMBV също така осигурява свързана с веригата на доставки подкрепа на някои пазари. Данъчният консултант не включва споразумението за лицензиране на ИС във връзка с печенето на кафе, съгласно което SMBV заплаща лицензионни възнаграждения на Alki LP за лицензирана ИС, сред най-важните сделки и потоци между дружествата, а го посочва единствено в една графика и го описва в отделен раздел на доклада относно трансферното ценообразуване, в който се описва пазарът на ЕБИА и операциите в Нидерландия (19).

(50)

Съгласно функционалния анализ, представен в доклада относно трансферното ценообразуване (20), дейностите на SMBV са насочени основно към съоръжението за печене на кафе, установено в Амстердам. Основната суровина за този процес е зелено кафе на зърна. Действителният процес на печене на конкретна смес от различни видове кафе зависи от конкретния вид зелено кафе, използвано в рецептата, и желания вкусов профил. SMBV отговаря за осигуряването на печено кафе съгласно прогнозите, представени от Starbucks US, и трябва да гарантира, че полученият продукт отговаря на стандартите за качество на Starbucks US. SMBV закупува зелено кафе на зърна от SCTC, което представлява определен доставчик (21). Предвиденото за пазарите в ЕБИА кафе на зърна се пече и пакетира в Нидерландия от SMBV.

(51)

SMBV лицензира ограничена част от ИС от Alki LP, която не е посочена във функционалния анализ, а е описана в отделен раздел относно пазарите в ЕБИА и операциите в Нидерландия като „необходима за извършване на производствения процес по печене на кафе и правото за доставка на кафе на предприемачите. В замяна на това [SMBV] заплаща лицензионно възнаграждение на Alki LP за лицензираната ИС“ (22). Свързаната с печене на кафе ИС се състои по-специално от криви на печене, които съгласно доклада относно трансферното ценообразуване определят необходимата температура и време за извършване на процеса на печене.

(52)

Съгласно доклада относно трансферното ценообразуване SMBV наема [40—60] души, [20—30] от които извършват операции във връзка с веригата на доставки, включително снабдяване, планиране, логистика и планиране на дистрибуцията (23). SMBV разполага с дистрибуторски център в Обединеното кралство, който се управлява от трета страна съгласно договор (24). SMBV е сключило споразумение за доставка и логистика с трета страна в Нидерландия, съгласно което въпросната трета страна закупува материални запаси с цел препродажба на предприемачи на договорени цени (25). През 2006 г. SMBV също така се договори с друга трета страна за разкриване на дистрибуторски център в Германия.

(53)

SMBV също така има взаимоотношения с производител на консигнация, [несвързано производствено дружество 1]. [Несвързано производствено дружество 1] произвежда най-вече [продукт от кафе с регистрирана търговска марка] на прах за продукта [кафе с регистрирана търговска марка] на Starbucks. SMBV носи отговорност (26) за управление на взаимоотношенията, свързани с това производство по поръчка (27), и продава по-голямата част от продукта, произведен от [несвързано производствено дружество 1], на установените в САЩ дружества от групата Starbucks.

(54)

Фигура 1 е основана на описанието в доклада относно трансферното ценообразуване, като целта е да се илюстрира онази част от структурата на Starbucks, която е от значение за настоящото решение (28).

Фигура 1

Структура на Starbucks въз основа на описанието в доклада относно трансферното ценообразуване

(55)

Съгласно доклада относно трансферното ценообразуване данъчният консултант е избрал метода на транзакционната нетна печалба (наричан по-долу „МТНП“ (29)), за да изчисли дължимото възнаграждение на SMBV съгласно принципа на сделката между несвързани лица, като го е предпочел пред други методи за трансферно ценообразуване, защото „в конкретните обстоятелства на Starbucks нетната печалба е засегната в по-малка степен от транзакционни и функционални разлики, отколкото при мерките, използвани в стандартните методи“ (30). Вж. съображения 40—58 от решението за откриване на процедурата за по-подробно описание на избора на метод и анализа на конкурентите в доклада относно трансферното ценообразуване.

(56)

При прилагането на МТНП към дейностите на SMBV, свързани с печене на кафе, данъчният консултант е счел, че съответната основа (31) за показателя за нетна печалба са разходите за извършените от SMBV услуги в съответствие с метода на увеличената стойност, който се счита за подходяща методика за свързани с веригата на доставки и производствени услуги. При все това надценката се прилага само към разходите, при които според данъчния консултант SMBV генерира добавена стойност. В доклада относно трансферното ценообразуване тези разходи се посочват като основни оперативни разходи, като например разходи за персонал и амортизационни отчисления, и се изключва стойността на продадената стока (СПС).

(57)

С цел да определи подходящ диапазон на рентабилността съгласно принципа на сделката между несвързани лица за изпълняваните от SMBV дейности данъчният консултант е извършил търсене, за да определи дружества със сходни функции и рискове, които извършват дейност в Европа. Търсенето на сравними дружества в базата данни Amadeus (32) чрез използване на основен код 1586 по NACE Rev. 1.1 — Преработка на кафе и чай, за да се определят дружества, които извършват търговия с кафе (било е счетено, че закупуването и продажбата на кафе, което не е преработено от самото дружество, не са сравними дейности), последвано от елиминация чрез използване на допълнителни критерии за финансов подбор и ръчно пресяване от данъчния консултант (33), в крайна сметка е довело до 20 потенциално сравними дружества (34).

(58)

Показателят за нетна печалба, изчислен за всяко дружество, представлява надценка върху общите разходи, която се определя като оперативна печалба, разделена на общите оперативни разходи. Медианата на некоригираната надценка върху общите разходи за тези дружества в периода 2001—2005 г. е била изчислена на 7,8 %.

(59)

Според данъчния консултант обаче този набор от сравними дружества включва самостоятелни производители, които обичайно извършват повече функции и поемат риск във връзка с използваните от тях суровини. С цел да компенсира тази разлика и предполагаемо да увеличи надеждността на сравнението данъчният консултант е извършил първа корекция, за да се отчете фактът, че предложеното прилагане на надценка към база на разходите на SMBV не включва разходен елемент за зеленото кафе на зърна.

(60)

В допълнение към това според данъчния консултант възвръщаемостта на сравнимите дружества представлява възвръщаемост върху база на разходите, която включва такива суровини. Поради това данъчният консултант е приложил корекция по отношение на разходите за суровини, за да измени надценката върху общите разходи (35), получена от групата от сравними дружества. Данъчният консултант е посочил, че тази корекция е свързана с това, което той нарича „придобиване на право на собственост върху суровините“. По-конкретно данъчният консултант е приспаднал от печалбата на всяко от избраните дружества изчислената цена за суровини, умножена по дванадесетмесечния EURIBOR плюс 50 базисни пункта.

(61)

Комбинацията от тези две корекции е понижила изчисленото възнаграждение от медиана от 7,8 % върху общите разходи на приблизително изчислена медиана от 9,9 % върху оперативните разходи (36). На тази основа е било счетено, че (закръглена) надценка от [9—12] % от оперативните разходи представлява отговаряща на принципа на сделката между несвързани лица надценка за осигуряването на услуги за печене на кафе и свързани с това дейности по веригата на доставки от страна на SMBV за неговите вътрешногрупови сделки.

(62)

Организацията за икономическо развитие и сътрудничество (наричана по-долу „ОИСР“) осигурява указания относно данъчното облагане на своите държави членки. Указанията на ОИСР относно трансферното ценообразуване могат да бъдат намерени в нейните Насоки за трансферно ценообразуване (наричани по-долу „Насоки на ОИСР за трансферно ценообразуване“), които представляват незадължителен правен инструмент, съдържащ указания относно трансферните цени.

(63)

Трансферни цени означава начислените цени за търговски сделки между различни части на една корпоративна група. Многонационалните дружества имат финансова изгода да разпределят възможно най-малко печалба към юрисдикции, в които тези печалби подлежат на по-високо данъчно облагане. Това може да доведе до завишени трансферни цени, които не следва да се приемат като основа за изчисляване на облагаемия доход. За да избегнат този проблем, данъчните администрации следва да приемат само трансферни цени между дружества в рамките на група, които се заплащат по същия начин, както ако са били договорени между независими дружества, преговарящи при сравними обстоятелства като несвързани лица (37). Този принцип се нарича „принцип на сделката между несвързани лица“.

(64)

Официалното посочване на принципа на сделката между несвързани лица се съдържа в член 9, параграф 1 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР, залегнал в основата на двустранните данъчни спогодби, в които участват държавите — членки на ОИСР, и все по-голям брой нечленуващи в ОИСР държави. Член 9 гласи: „[Когато] двете [свързани] предприятия са обвързани в търговските и финансовите си отношения по силата на договорени или наложени им условия, отличаващи се от тези, които биха договорили помежду си независими предприятия, то печалбите, които едно от предприятията би постигнало без тези условия, но които не е придобило именно поради тези условия, могат да се добавят към печалбите на това предприятие и съответно да бъдат данъчно обложени“.

(65)

На 27 юни 1995 г. Комитетът по данъчните въпроси към ОИСР прие насоки за трансферното ценообразуване (наричани по-долу „Насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване от 1995 г.“ (38)), които бяха включени в препоръка на Съвета на ОИСР (39). Най-новата версия на Насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване беше приета през юли 2010 г. (наричани по-долу „Насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване от 2010 г.“) (40).

(66)

Предвид незадължителния характер на насоките, данъчните администрации на държавите — членки на ОИСР, просто се насърчават да ги следват. При все това като цяло Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване служат като фокусна точка и оказват явно влияние върху данъчните практики на държавите — членки на ОИСР, и дори на нечленуващи в ОИСР държави. Освен това в многобройни държави — членки на ОИСР, на тези Насоки е вменена правна сила или се използват като референтен документ при тълкуването на националното данъчно законодателство. Доколкото Комисията цитира Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване в настоящото решение, причината е, че тези насоки представляват съществуващо ръководство в областта на трансферното ценообразуване, изготвено в резултат на дискусии между експерти в контекста на ОИСР, и в тях се разглеждат подробно техники, насочени към преодоляване на общи предизвикателства при прилагането на принципа на сделката между несвързани лица в конкретни ситуации. Поради това Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване осигуряват полезни указания на данъчните администрации и многонационалните предприятия относно прилагането на принципа на сделката между несвързани лица. Те също така отразяват международният консенсус относно трансферното ценообразуване.

(67)

В Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г. и от 2010 г. се описват пет метода за приблизително определяне на цената на сделките и разпределянето на печалбата между дружества в една и съща корпоративна група съгласно принципа на сделката между несвързани лица: i) метод на сравнимите неконтролирани цени (наричан по-долу „СНЦ“); ii) метод на увеличената стойност; iii) метод на пазарните цени; iv) МТНП и v) метод на разпределената печалба. И в двете Насоки се прави разграничение между традиционни транзакционни методи (първите три метода) и методи, базирани на транзакционна печалба (последните два метода). Освен това и в двете Насоки се посочва, че многонационалните корпорации са свободни да прилагат методи, които не са описани в тези Насоки, за да определят трансферните цени, при условие че тези цени отговарят на принципа на сделката между несвързани лица.

(68)

В Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г. се посочва изрично предпочитание на традиционните транзакционни методи като СНЦ в сравнение с базираните на транзакционна печалба методи като МТНП като начин за установяване дали трансферните цени отговарят на принципа на сделката между несвързани лица. Точка 3.49 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г. гласи: „Традиционните транзакционни методи следва да се предпочитат пред базираните на транзакционна печалба методи като начин за установяване дали дадена трансферна цена отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, т.е. дали е налице специално условие, което засяга нивото на приходите между свързани предприятия. До този момент практическият опит показва, че традиционните транзакционни методи могат да бъдат приложени в повечето случаи.“

(69)

В тази връзка точка 2.3 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. гласи: „В резултат на това, като се вземат предвид критериите, описани в точка 2.2, когато традиционен транзакционен метод и метод, базиран на транзакционна печалба, могат да бъдат приложени по еднакво надежден начин, за предпочитане е да се използва традиционният транзакционен метод вместо метода, базиран на транзакционна печалба.“

(70)

СНЦ и МТНП са от значение за настоящото решение и поради това са описани по-подробно в съображения 71—75.

(71)

При метода СНЦ начислената цена за трансфер на имущество или услуги в рамките на контролирана сделка (т.е. сделка между две предприятия, които са свързани помежду си) се сравнява с начислената цена за трансфер на имущество или услуги в рамките на съпоставима неконтролирана сделка (т.е. сделка между предприятия, които са независими едно от друго), осъществени при сравними обстоятелства.

(72)

МТНП е един от „непреките методи“ за приблизително определяне на цената на сделките и разпределянето на печалбата между дружества в една и съща корпоративна група съгласно принципа на сделката между несвързани лица. При него се определя приблизително каква би била печалбата съгласно принципа на сделката между несвързани лица за цялата дейност, а не за определени сделки. Целта не е да се определи цената на продадените стоки, а да се изчисли приблизително печалбата, която независими дружества биха могли да очакват да генерират от дадена дейност, например от продажба на стоки. За тази цел се взема подходяща база („показател за равнището на печалба“), например разходи, оборот или фиксирана инвестиция и се прилага коефициент на печалба, който отразява отчетения коефициент във връзка с тази основа в сравними неконтролирани сделки.

(73)

Тъй като при МТНП не се определя цена за отделните сделки, облагаемата печалба на дадено образувание, изчислена посредством МТНП, не може да окаже пряк ефект върху облагаемата печалба на друго образувание от същата корпоративна група. Поради това методът се различава от използването например на метода СНЦ, при който в рамките на трансферното ценообразуване се определя цената на конкретна стока или услуга, която се отбелязва в облагаемата печалба като една и съща сума за дружеството от групата, което продава конкретната стока или услуга, и дружеството от групата, което я закупува.

(74)

Използването на МТНП често се свързва с точка 3.18 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., съгласно която „тестваната страна“, т.е. страната по сделката, за която се изпитва финансов показател (надценка върху разходите, брутна печалба или показател за нетна печалба), по принцип следва да е дружеството с по-опростена функция. По-конкретно в точка 3.18 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се посочва следната препоръка: „Когато се прилага метод на увеличената стойност, на пазарните цени или на транзакционната нетна печалба, както е посочено в глава II, трябва да се избере онази страна по сделката, за която се изпитва финансов показател (надценка върху разходите, брутна печалба или показател за нетна печалба). Изборът на тестваната страна следва да бъде съгласуван с функционалния анализ на сделката. Като общо правило тестваната страна е страната, към която може да се приложи метод за трансферно ценообразуване по най-надежден начин и за която могат да бъдат открити най-надеждни елементи за сравнение, т.е. най-често това е страната с по-опростен функционален анализ.“ (41)

(75)

В тълкуването си на тази точка от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. при сделки между две свързани дружества данъчните консултанти често считат, че тя позволява да се определи рентабилността съгласно принципа на сделката между несвързани лица само на едно от двете дружества, т.е. дружеството с по-опростени функции, докато всяка друга печалба, записана в отчетите, се приписва на другото дружество с предполагаемо по-сложни функции. Това се прави независимо дали дружеството с предполагаемо по-сложни функции получава възнаграждение съгласно принципа на сделката между несвързани лица в резултат на сделки между него и дружеството с по-опростени функции и без значение от факта, че в самите Насоки на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. изглежда не се премахва изискването цените на последващите сделки да отговарят на принципа на сделката между несвързани лица, когато се прилага точка 3.18 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г.

(76)

Като приемлив резултат, обусловен от принципа на сделката между несвързани лица при сравнителен анализ, в Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване се описва по-скоро диапазон от резултати, отколкото един конкретен резултат (42). На практика това, което данъчните консултанти наричат „диапазон“, е интерквартилният размах. Квартилите в набор от данни представляват три точки, които разделят данните в набора, като ги подреждат в три равни групи от най-малки към най-големи, т.е. 25 % от данните са под 25-ия процентил (наричан също така долен квартил), 50 % от данните са по-малки или равни на втория квартил, който представлява медианата на набора, и 75 % от данните са по-малки или равни на 75-ия процентил (наричан също така горен квартил). Такъв интерквартилен размах се посочва в точка 3.57 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. за ситуации, в които не могат напълно да се отстранят слабости във връзка със съпоставимостта. Съгласно Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., ако в такива случаи диапазонът включва значителен брой наблюдения, за повишаване на надеждността на анализа могат да се използват статистически инструменти, при които се отчита централна тенденция към стесняване на диапазона (например интерквартилен размах или други процентили). На практика данъчните консултанти често считат, че всеки резултат в рамките на интерквартилен размах е приемлив и еднакво верен.

(77)

Освен това, когато се извършват корекции по определени от данъчно задълженото лице цени, които излизат извън правилния диапазон, при наличието на слабости във връзка със съпоставимостта данъчната администрация следва, съгласно точка 3.62 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. (43), да разчита на мерки с централна тенденция (например средната стойност, средностатистическата стойност, среднопретеглената стойност и др.), за да определи подходящата точка от диапазона.

(78)

Анализът на трансферното ценообразуване в доклада относно трансферното ценообразуване, включен в искането за ПЦС на SMBV, съдържа редица счетоводни понятия и показатели за финансова печалба. По-долу е представен кратък преглед на често използвани финансови показатели и счетоводни понятия при оценка на трансферното ценообразуване, които са от значение в настоящия случай.

(79)

В типичния отчет за приходите и разходите първо се вписват приходите, които дружеството получава от обичайните си стопански дейности, обикновено от продажба на стоки и услуги на клиенти. Тази счетоводна статия се нарича „продажби“, „оборот“ или „приходи“.

(80)

Стойността на продадената стока (наричана по-долу СПС) представлява най-вече стойността на използваните материали за производството на стоки (суровини) или покупната цена на стоки, които са препродадени, ако дружеството не преработва продаваните стоки. СПС се приспада от продажбите, за да се изчисли брутната печалба.

(81)

Оперативните разходи обхващат най-вече разходите за заплати (44), за енергия и други административни и свързани с продажбите разходи. В случая със SMBV лицензионните възнаграждения, изплащани на Alki LP, се класифицират като оперативни разходи, но се изключват от оперативните разходи, използвани за изчисляване на облагаемия доход в съответствие с ПЦС на SMBV (45).

(82)

Таблица 1 съдържа опростен преглед на отчет за приходите и разходите (46).

Таблица 1

Опростен отчет за приходите и разходите

Продажби (оборот, приходи)

Брутна печалба

Оперативна печалба (EBITDA)

Облагаем доход (EBT)

Нетна печалба

(83)

Резултатът от дейността и рентабилността често се измерват посредством коефициенти, които се представят като „маржове“ или „надценки“. Маржове се използват и при сравнения с конкуренти във връзка с трансферното ценообразуване.

(84)

Някои маржове се определят по общоприет начин. Така е например при брутните маржове, които по правило се определят като брутни печалби, разделени на продажбите, а нетните маржове по правило се определят като нетните печалби, разделени на продажбите. При маржовете на нетната печалба, които се използват при анализ на трансферното ценообразуване, като отправна точка (числител) често се използва облагаемият доход, а не нетната печалба, особено когато се прилага МТНП, който служи за приблизително определяне на облагаемия доход на тествана страна.

(85)

ПЦС на SMBV е било сключено въз основа на член 8б, параграф 1 от нидерландския Закон за корпоративния данък от 1969 г. (Wet op de Vennootschapsbelasting 1969) (наричан по-долу „ЗКД“).

(86)

В член 8б, параграф 1 от ЗКД, който беше добавен към ЗКД през 2002 г., се определя принципът на сделката между несвързани лица в националното данъчно законодателство на Нидерландия, като членът гласи: „Когато дадено образувание пряко или непряко участва в управлението, контрола или капитала на друго образувание и тези образувания са обвързани в търговските и финансовите си отношения по силата на договорени или наложени им условия (трансферни цени), отличаващи се от тези, които биха договорили помежду си независими страни, то печалбите на тези образувания ще бъдат определени, все едно че са наложени последните посочени условия.“

(87)

Нидерландският декрет относно трансферното ценообразуване от 30 март 2001 г. (наричан по-долу „декретът“) (47) съдържа указания относно това как нидерландската данъчна администрация тълкува принципа на сделката между несвързани лица, заложен в член 8б, параграф 1 от ЗКД. В преамбюла към декрета се посочва следното: „[…] Политиката на Нидерландия относно принципа на сделката между несвързани лица в областта на международното данъчно законодателство е, че този принцип представлява неразделна част от нидерландската система на данъчното законодателство в резултат на включването му в широкообхватното определение на доходите, заложено в раздел 3.8 от Закона за подоходния данък от 2001 г. (48). По принцип това означава, че Насоките на ОИСР се прилагат пряко в Нидерландия съгласно в раздел 3.8 от Закона за подоходния данък от 2001 г. Има редица области, в които Насоките на ОИСР осигуряват възможност за индивидуално тълкуване от страна на държавите членки. В редица други области практическият опит показа, че Насоките на ОИСР трябва да бъдат пояснени. В настоящия декрет се обяснява позицията на Нидерландия по отношение на тези конкретни точки и по възможност се цели да се разсее всякакво объркване“.

(88)

Що се отнася до използването на диапазон, в глава 1.2 от декрета се посочва, че: „В някои случаи ще бъде възможно да се прилага принципът на сделката между несвързани лица и да се достигне до една конкретна стойност, която е най-надеждна за определяне дали трансферните цени отговарят на принципа на сделката между несвързани лица. Тъй като обаче трансферното ценообразуване не е точна наука, често използването на конкретен метод за трансферно ценообразуване ще генерира диапазон от стойности, всичките еднакво надеждни“.

(89)

Що се отнася до методите за трансферно ценообразуване, в глава 2 от декрета се посочва следното: „В глава II от Насоките на ОИСР се обсъждат трите традиционни транзакционни метода, представени в точки 1.68—1.70 (т.е. методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени и методът на увеличената стойност), докато в глава III се проучват методите, известни като методи, базирани на транзакционна печалба (т.е. методът на разпределената печалба и методът на транзакционната нетна печалба или МТНП). В зависимост от обстоятелствата трябва да се избере един от тези пет приети метода. Методите могат да се допълват взаимно. Насоките на ОИСР се основават на определена йерархия на методите, като се предпочитат традиционните транзакционни методи. От една страна базираните на транзакционна печалба методи като цяло се считат за методи, които следва да се използват само в краен случай. От друга страна, в Насоките на ОИСР се посочва, че данъчните органи трябва да инициират одит на трансферното ценообразуване от гледна точка на избрания от данъчно задълженото лице метод (вж. точка 4.9 от Насоките на ОИСР).

В съответствие с точка 4.9 от Насоките на ОИСР, когато нидерландската данъчна администрация предприеме извършването на одит на трансферното ценообразуване, неговата начална точка следва да бъде гледната точка на приетия от данъчно задълженото лице метод към момента на извършване на сделката. Това отговаря на точка 1.68 от Насоките на ОИСР. От това се подразбира, че данъчно задължените лица принципно са свободни да изберат метод за трансферно ценообразуване, при условие че приетият метод води до резултат за въпросната сделка, който отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. При все това в определени ситуации някои методи водят до по-добри резултати от други. Въпреки че от данъчно задължените лица може да се очаква да основат своя избор на метод за трансферно ценообразуване на надеждността на метода за конкретната ситуация, от данъчно задължените лица определено не се очаква да съпоставят предимствата и недостатъците на всички отделни методи и след това да обяснят защо избраният в крайна сметка метод води до най-добрите резултати при съответните условия (т.е. правило на най-добрия метод). Освен това в някои ситуации е подходящо да се използва комбинация от методи. Същевременно данъчно задължените лица не са задължени да използват повече от един метод. Единственото задължение на данъчно задълженото лице е да обясни защо е взело решение да използва конкретния метод, който е бил възприет.“

(90)

Методът СНЦ е описан в глава 2.1 от декрета. Що се отнася до предпочитането да се използва този метод, декретът гласи: „(…) Ако е налична сравнима цена, като цяло методът на сравнимите неконтролирани цени (наричан методът СНЦ) представлява най-прекият и най-надеждният метод за определяне на трансферната цена, така че този метод следва да се предпочита пред останалите методи“.

(91)

Нидерландия и Starbucks предоставиха допълнителна информация и стойности във връзка със SMBV, Alki LP, заведенията на Starbucks и SCTC.

(92)

В доклада относно трансферното ценообразуване SMBV е представено като производител с нисък риск. Комисията поиска информация, за да установи дали основната дейност на SMBV действително представлява производство с нисък риск, което в този случай би било печене на кафе. Комисията също така поиска информация относно структурата на разходите на SMBV, за да установи дали основните дейности, при които се генерират тези разходи, подкрепят твърдението, че изпълняваните от SMBV задачи действително са задачи за рутинно изпълнение и не са сложни, както се приема в доклада относно трансферното ценообразуване. Информацията относно степента на стопанския риск, поет от SMBV, е представена в различни раздели, в които се описват договори.

(93)

С цел да анализира кои продукти са основните фактори в продажбите на SMBV и да установи дали печенето на кафе действително представлява основната икономическа дейност на SMBV Комисията поиска разбивка на продажбите на SMBV по продукти. Starbucks предостави данни за сумите, които се получават от заведенията за кафето (посочени в таблица 2), и отделно сумите за всички други плащания от заведенията за други дейности, като например продажба на чаши, които са посочени в таблица 2.

Таблица 2

Приходи на SMBV по категории продавани продукти

(94)

Starbucks посочи, че приходите в графата „ПРИХОДИ ОТ ПАКЕТИРАНО КАФЕ“ в таблица 2 са свързани с функциите на SMBV за печене и пакетиране на кафе. Според Starbucks остатъкът от приходите е свързан с функциите на SMBV за административна и логистична подкрепа. Малка част от изпеченото в Нидерландия кафе се преработва допълнително от трети лица производители. Става въпрос за: „ПРИХОДИ ОТ КАФЕ В ЕДНОКРАТНИ ТОРБИЧКИ“, „ПРИХОДИ ОТ VERISMO В ЕДНОКРАТНИ ТОРБИЧКИ“, „ПРИХОДИ ОТ РАЗТВОРИМО КАФЕ“, „ПРИХОДИ ОТ ОСНОВА ЗА КАФЕ ФРАПЕ“ и „ПРИХОДИ ОТ ЕКСТРАКТ“. Тези приходи също така следва да се класифицират като приходи от административна и логистична подкрепа, тъй като свързаните с тях приходи, фактурирани на предприемачите, представляват стойност, генерирана от трети страни, а не от SMBV. Според Starbucks тези приходи във всеки случай представляват само малка част от цялата продукция от печено кафе на SMBV.

(95)

Що се отнася до цените на продуктите, Starbucks предостави […] примери за ценови листи за различни тримесечия от 2013 и 2014 г., в които са посочени цените за продукти от кафе и различни от кафе продукти, продавани от Starbucks. Според Starbucks […].

(96)

Що се отнася до цените на продуктите от кафе, цените се изчисляват въз основа на формули, свързани с разходите, и варират в зависимост от продукта. Като илюстрация Starbucks представи формулата за формиране на разходите за артикула „[продукт от кафе д по програма за сертифициране]“, който представлява най-продаваният артикул на SMBV. Цените за кафе, които SMBV начислява на заведенията, се изчисляват въз основа на разходите, които SCTC плаща за зелено кафе на зърна, към които се добавят разходи […] за закупуване на кафе и […] на кафе. Към тази сума се добавят разходи „[…]“ за […], както и […] и така се формира цената на изпеченото кафе. Накрая се заплаща лицензионна такса на трета страна във връзка с използването на наименованието на [програмата за сертифициране] (49).

(97)

Що се отнася до цените за различни от кафе продукти, продавани на заведенията от SMBV, Starbucks посочи, че цените на различните от кафе продукти, доставяни на заведенията от SMBV, се определят чрез добавяне на т. нар. [марж за възстановяване на разходи] към покупната цена на различните от кафе продукти. [Маржът за възстановяване на разходи] се начислява от SMBV за възстановяване на разходите за […]. При все това той обхваща не само разходите за […] на SMBV, но и всички уместни разходи за […] на […]. Всъщност, тъй като крайните цени за различни от кафе продукти, начислявани на заведенията от SMBV, се изчисляват чрез прилагане на [маржа за възстановяване на разходи] към разходите за продуктите, печалбата от различни от кафе продукти, която отчита SMBV, отговаря на този [марж за възстановяване на разходи].

(98)

Най-важната разходна позиция на SBMV са разходите за заплати, които през 2014 г. са представлявали [1—10 милиона] евро от общите оперативни разходи в размер на 16 124 000 EUR за тази година. Други значими разходни позиции на SMBV през 2014 г. са били разходи, свързани с надниците, данък, удържан по ведомост, наем на помещения и лизингови плащания, амортизация на оборудването и на нематериалните активи. Въпреки че преди 2013 г. SBMV не е имало разходи за амортизация на нематериалните активи, през 2014 г. това е бил един от най-големите оперативни разходи и е възлизал на 628 000 EUR, като през тази година е надхвърлял разходите за ремонт и поддръжка на оборудване, електроенергия, несъбираеми вземания, канцеларски материали и компютърни консумативи и други (например разходи за лицензиране на софтуер, които са отбелязани като отделна позиция). Разходите за амортизация на нематериалните активи изглежда са свързани с право на ИС, което за първи път е отбелязано във финансовия отчет от 2012 г. и е било придобито за над 4 милиона евро. В допълнение към това през 2014 г. голям оперативен разход представлява позицията „Пазарно проучване“ в размер на [100—200 хиляди] евро през тази година.

(99)

Облагаемата печалба на SMBV в Нидерландия, която се определя въз основа на ПЦС на SMBV във връзка с оперативните разходи на дружеството, е намалена с лицензионно възнаграждение, което се изплаща на Alki LP. Комисията поиска допълнителна информация от Нидерландия и Starbucks относно размера на лицензионното възнаграждение и как точно се изчислява данъчната основа.

(100)

Отчетът за приходите и разходите на SMBV, представен във финансовите му отчети, е възпроизведен в таблица 3.

Таблица 3

Отчет за приходите и разходите на SMBV за 2001—2014 г.

(101)

В бележките към финансовите отчети позицията „Други разходи“ в таблица 3 е определена по следния начин: „Другите разходи са свързани със споразумение за лицензионно възнаграждение, сключено със свързаното дружество [CV 1], което е било прехвърлено на Alki LP на 13 декември 2006 г. и е основано на данъчен режим, получен от нидерландските данъчни органи.“ ПЦС, към което препраща тази бележка под линия, е ПЦС на SMBV, като това означава, че одиторът на SMBV е тълкувал ПЦС на SMBV, за да определи размера на лицензионните възнаграждения от SMBV на Alki LP.

(102)

Това лицензионно възнаграждение се изчислява като остатък в отчета за приходите и разходите. При съставянето на отчета за приходите и разходите на SMBV за всички входящи данни, различни от лицензионното възнаграждение, се отчита или се приема, че са образувани съгласно принципа на сделката между несвързани лица. Въз основа на ценообразуването, договорено в ПЦС на SMBV, облагаемата печалба (позицията „Резултат преди данъчно облагане“ във фигура 2) се изчислява като приблизително [9—12] % от оперативните разходи на SMBV (позицията „Общи и административни разходи“ във фигура 2). При все това, тъй като позицията „Продажби“ в фигура 2 минус всички счетоводни разходи преди заплащането на лицензионното възнаграждение (50) не отговаря на тази данъчна печалба, изчислена въз основа на ПЦС на SMBV, печалбата над тази надценка от [9—12] % се заплаща от SMBV на Alki LP под формата на подлежащо на приспадане лицензионно възнаграждение за ИС, свързана с печенето на кафе (позицията „Други разходи“ във фигура 2). По този начин въз основа на отчетите на SMBV плащането на лицензионното възнаграждение се извършва, както е определено в ПЦС на SMBV, издадено от нидерландската данъчна администрация.

Фигура 2

(103)

Тъй като данъчната основа в отчетите на SMBV за периода, в който се е прилагало ПЦС на SMBV, е приблизително равна, но не възлиза точно на [9—12] % от „общите и административни разходи“ за всяка година, Комисията поиска от Starbucks да представи действителните разходи за всяка година, които са използвани за изчисляване на данъчната основа. Starbucks предостави информация относно размера на оперативните разходи, използвани за изчисляване на облагаемия доход всяка година въз основа на ПЦС на SMBV и също така за предходните отчетни периоди (от 2001 г. насам), когато се е прилагало предишно ПЦС. За всеки период от прилагането на ПЦС на SMBV разходите, които се вземат под внимание за изчисляването на данъчната основа, са по-малки, но близки до сумите, посочени като „Общи и административни разходи“. Например за 2012/2013 година тези разходи са били в размер на 15 694 137 EUR, а за 2007/2008 година — 15 055 253 EUR. В периодите преди прилагането на ПЦС на SMBV разходите, които се вземат под внимание за изчисляването на данъчната основа, са били много по-високи, като според Starbucks причината за това е, че са включвали и разходите, начислени от [несвързано производствено дружество 1]. Например за 2006/2007 година разходите, използвани за изчисляване на данъчната основа, са били в размер на [30—40 милиона] евро. Това обяснява защо корпоративното данъчно задължение е намаляло с над 50 % при влизането в сила на ПЦС на SMBV (51), т.е. от 844 309 EUR през 2006/2007 година на 383 909 EUR през 2007/2008 година, както е показано в таблица 3.

(104)

В отговор на въпросите, повдигнати в решението за откриване на процедурата, Нидерландия предостави описание на лицензионните права, държани от Alki LP, за използване и преотстъпване на лицензия за правото на ИС, за което SMBV изплаща лицензионно възнаграждение на Alki LP. В тази връзка Нидерландия обясни, че правото на ИС включва три категории: i) права върху търговската марка (52), ii) права върху системата на Starbucks (53), и iii) права във връзка с кафето (54). Освен това Нидерландия обясни, че знанията и информацията във връзка с кафето включват използването и прилагането на поверителна информация, технологии и специфични знания по отношение на рецептите за смесване на зелено кафе на зърна, процеса на изпичане на зеленото кафе на зърна и производството на други продукти на основата на кафе (55).

(105)

В допълнение към това Нидерландия обясни, че съгласно споразумението за печене на кафе, описано по-подробно в съображение 142, Alki LP действа като принципал, който понася всички рискове за дружеството и изпълнява свързаните с това дейности (56). Поради това според Нидерландия лицензионното възнаграждение не представлява само възнаграждение за правото на ИС, но и за ролята на Alki LP като принципал.

(106)

Що се отнася до Alki LP, Starbucks уточни, че нито Alki LP, нито неговите партньори разполагат с щатен персонал за изпълнението на ролята на принципал съгласно споразумението за печене на кафе. Според Starbucks, Alki LP изпълнява тази роля чрез предоставянето на указания, експертен опит и изискваните функции, осигурявани от образуванията на Starbucks в САЩ в съответствие със [споразумение за поделяне на разходите] (наричано по-долу „СПР“) (57). Според Starbucks и както става видно от договора за учредяване на Alki LP като командитно дружество, SCI UK I, Inc. (58) и Starbucks Coffee International, Inc. (59) са партньори на Alki LP.

(107)

Starbucks поясни, че Alki LP е било добавено към структурата на групата през декември 2006 г. като част от разширяването на СПР, като целта е да обхване целия регион ЕБИА чрез включване на пазара на Обединеното кралство. Чрез добавяне на Alki LP към структурата Starbucks е избегнало ситуацията, в която лицензионните възнаграждения, получавани от Alki LP, биха се включвали директно в приходите на партньорите на Alki LP съгласно данъчното законодателство на САЩ.

(108)

Тъй като нито Alki LP, нито неговите партньори разполагат с каквито и да било служители (60) и Starbucks твърди, че Alki LP е в състояние да изпълнява своята роля като принципал посредством СПР, Комисията поиска информация относно плащанията съгласно СПР и услугите, с които са свързани тези плащания, както и информация за начина, по който плащанията се финансират от Alki LP. Starbucks предостави следния преглед на плащанията от Alki LP към Starbucks US, разбит на различни видове плащания.

(109)

Съгласно СПР Alki LP изплаща лицензионни възнаграждения на Starbucks US за трите категории ИС, за които Starbucks US предоставя лицензия на Alki LP. Тези лицензионни възнаграждения се състоят от i) лицензионно възнаграждение за закупуване, свързано с правата върху марката/търговската марка, ii) лицензионно възнаграждение за закупуване, свързано с правата върху бизнес формата и iii) постоянно лицензионно възнаграждение за знанията във връзка с кафето.

(110)

Размерът на лицензионните възнаграждения се изчислява въз основа на формула, чиято отправна точка е сборът на остатъчната печалба. Сборът на остатъчната печалба представлява сумата от лицензионните възнаграждения, изплащани от SMBV и Starbucks Coffee BV на Alki LP (61), и приходите, които Alki LP получава от Starbucks Corporation (62). От тази сума се приспада възвръщаемост съгласно принципа на сделката между несвързани лица за рутинните функции, изпълнявани от Alki LP (63). […]. В това отношение се прави разграничение между правата на ИС за марката/търговската марка и бизнес формата от една страна и знанията във връзка с кафето от друга страна. Това разграничение се обяснява с факта, че Alki LP е действителният собственик на нематериалните активи, свързани с бизнес формата, и марката/търговската марка за региона ЕБИА, докато Starbucks US е юридическият и действителният собственик на правата върху знанията във връзка с кафето.

(111)

Действителната собственост върху нематериалните активи, свързани с бизнес формата, и върху марката/търговската марка за региона ЕБИА е била прехвърлена от Starbucks Corporation на [CV 1] през 2002 г. и се държи от Alki LP от 2006 г. насам. За да станат действителни собственици, [CV 1] и Alki LP са платили лицензионни възнаграждения за закупуване, като процентът на американския дял от разходите, които Alki LP е трябвало да изплати на Starbucks US постепенно е бил намален от [65—70] % през 2002 г. на [0,5—1] % през 2010 г. и по-нататък за търговската марка и от [70—75] % през 2002 г. на [0—0,5] % през 2010 г. и по-нататък за ИС за бизнес формата. С тези плащания за закупуване се счита, че Alki LP е заплатило за правата на действителен собственик по отношение на тези две категории ИС за региона ЕБИА. Що се отнася до ИС за знанията във връзка с кафето, Alki LP заплаща на Starbucks US постоянно лицензионно възнаграждение от [70—75] % от остатъчната печалба, разпределена за тази категория на ИС.

(112)

Starbucks представи преглед на постоянното лицензионно възнаграждение и плащанията за закупуване от [CV 1] и Alki LP за периода 2005—2014 г. Що се отнася до плащанията за закупуване, [CV 1] е изплатило на Starbucks Corporation общо [1—10] милиона евро под формата на плащания за закупуване във връзка с търговската марка и ИС за бизнес формата (64)  (65). СПР е било прехвърлено от [CV 1] на Alki LP през декември 2006 г. В периода 2007—2014 г. Alki LP е заплатило [1—10] милиона евро за търговската марка и [20—30] милиона евро за ИС за бизнес формата (66). Това означава, че са били изплатени общо [10—20] милиона евро под формата на плащания за закупуване във връзка с търговската марка и [20—30] милиона евро във връзка с ИС за бизнес формата. През 2014 г. Alki LP е прехвърлило действителната собственост върху правата на ИС към Starbucks EMEA Ltd, за което е отбелязало печалба в размер на [1—1,5] милиарда евро в „Други оперативни приходи“ в своя отчет за приходите и разходите. Що се отнася до постоянното възнаграждение, в периода 2005—2014 г. Alki LP е изплащало средно [1—10] милиона евро годишно (общо [70—80] милиона евро) на Starbucks Corporation за ИС за знания, свързани с кафето (67).

(113)

В допълнение към лицензионните възнаграждения за закупуване и постоянното лицензионно възнаграждение Alki LP заплаща такси за обслужване във връзка с услугите, предоставяни от Starbucks Corporation, както и плащания за поделяне на разходите за разработването на определени нематериални активи (68). В периода 2008—2014 г. Alki LP е плащало средно по [1—10] милиона евро годишно като плащания за поделяне на разходите и [1—10] милиона годишно като такси за обслужване.

(114)

С оглед на факта, че SMBV се снабдява със зелено кафе на зърна чрез сделка в рамките на групата, по-специално като го закупува от SCTC, Комисията поиска информация как се определят цените за тази вътрешногрупова сделка и каква е определената цена за всяка година от периода, в който се прилага ПЦС на SMBV.

(115)

Starbucks представи счетоводния баланс и отчетите за приходите и разходите на SCTC от 2005 г. насам. В таблица 4 е посочена информацията, която се съдържа в тези отчети. За целите на настоящото решение Комисията добави изчисление на надценката върху разходите за зелено кафе на зърна (СПС), прилагана от SCTC. Въз основа на наличната счетоводна информация с начало от 2005 г., средната надценка върху цената на зеленото кафе на зърна е била [около 3 %] за периода 2005—2010 г. в сравнение със средна надценка от [около 18 %] за периода 2011—2014 г.

(116)

Starbucks заяви, че от 2011 г. нататък е коригирало политиката за трансферно ценообразуване, приложима към продажбата на зелено кафе на зърна, за да увеличи надценката върху разходите за продукти, предвид все по-голямата значимост на операциите на SCTC, и по-специално все по-големият му експертен опит за снабдяване с кафе и особено неговата собственост върху и управлението на развиващата се програма „C.A.F.E. практики“.

(117)

Програмата „C.A.F.E. практики“ беше стартирана през 2004 г. заедно с откриването на центъра за подкрепа на земеделски производители на SCTC в Коста Рика, като целта е била да се осигури постепенно развиваща се програма, в рамките на която земеделски производители, износители и купувачи да могат да водят диалог за i) подобряване на качеството на кафето; ii) осигуряване на икономическа отчетност за плащания на всички нива от веригата на доставки; iii) насърчаване на социална отговорност по отношение на условията на труд, защита на правата на работниците и подходящи условия на живот; и iv) вдъхновяване на екологично лидерство за отглеждане и преработка на зелено кафе на зърна.

(118)

С цел да се установи дали операциите по отглеждане на кафе, с които Starbucks обяснява увеличената надценка, са потвърдени в отчетите, в таблица 4 също така са представени активите на SCTC. Макар че общите активи действително са се увеличили значително от 2010 г. насам, това се дължи най-вече на увеличените парични наличности. Оперативните активи с изключение на паричните наличности са се увеличили с по-малко от една трета в четирите години между 2010 и 2014 г.

(119)

В придружителните бележки към годишните доклади на SCTC, представени от Starbucks, също така не се описват никакви разлики в рисковете, функциите или активите в периода 2010—2011 г. Дейностите и рисковете са описани по еднакъв начин през този период, т.е. основната дейност на SCTC съгласно двата годишни доклада е закупуване и продажба на висококачествено зелено кафе на зърна и свързани дейности за гарантиране на качество и извършване на операции (логистика, складиране, смесване, производство на безкофеиново кафе и др.).

Таблица 4

Финансови данни на SCTC

(120)

Тъй като Starbucks се позова на програмата „C.A.F.E. практики“, за да обясни увеличението в маржа, начислен от SCTC, Комисията поиска от Starbucks да представи разходите по тази програма и разходите за центровете за подкрепа на земеделски производители. Starbucks представи приблизителни изчисления на годишните разходи по i) програмата „C.A.F.E. практики“ и ii) центровете за подкрепа на земеделски производители, които са представени в таблица 5.

Таблица 5

Преки и непреки разходи по програмата „C.A.F.E. практики“ и центровете за подкрепа на земеделски производители

(121)

В периода 2011—2014 г. комбинираните разходи за програмата „C.A.F.E. практики“ и центровете за подкрепа на земеделски производители представляват не повече от [0,5—1] % от стойността на зеленото кафе на зърна, закупувано от SCTC (69).

(122)

В отговор Starbucks посочи, че програмата „C.A.F.E. практики“ следва да се разглежда като ИС, чиято стойност не е свързана със съответните разходи.

(123)

Комисията поиска от Starbucks да предостави доклада относно трансферното ценообразуване, който обхваща ценообразуването на зеленото кафе на зърна, продавано от SCTC на SMBV. Според Starbucks в миналото не е била изготвяна документация за трансферното ценообразуване, която да обхваща отношенията между SCTC и SMBV. За да изпълни искането на Комисията, на 13 април 2015 г. Starbucks предостави на Комисията специален доклад относно трансферните цени на SCTC.

(124)

Според предоставения специален доклад относно трансферното ценообразуване, SCTC определя цените към свързаните дружества, като начислява надценка върху разходите за продукти, свързани с осигуряваното от него зелено кафе на зърна.

(125)

В допълнение към това, за да се определи настояща надценка съгласно принципа на сделката между несвързани лица върху разходите за продукти за SCTC във връзка със снабдяването със зелено кафе на зърна, бяха определени три отделни елемента:

(126)

Сборът на резултатите за всеки от анализираните елементи от страна на SCTC води до комбиниран резултат за зелено кафе на зърна в периода 2005—2014 г., както е посочен в таблица 6:

Таблица 6

Надценка върху разходите за продукти

(127)

Съгласно специалния доклад относно трансферното ценообразуване комбинираният диапазон съгласно принципа на сделката между несвързани лица за общата надценка върху разходите за продукти, начислявана от SCTC за кафето, продавано на SMBV, е между долен квартил от [около 9 %] и горен квартил от [около 21 %], с медиана от [около 12 %], за периода 2005—2014 г.

(128)

Според Starbucks действителната брутна печалба, реализирана от SCTC (70), категорично попада в диапазона, отговарящ на принципа на сделката между несвързани лица. Това се доказва от факта, че брутната печалба върху продажбите на SCTC е била [около 12 %] за периода 2005—2014 г. въз основа на среднопретеглени стойности.

(129)

Комисията поиска от Starbucks да предостави данните и елементите на надценката, използвана за установяване на квартила и медианата за периода 2005—2014 г., представени на Комисията. Starbucks посочи, че тези данни не са налични.

(130)

На 29 юни 2015 г. Starbucks предостави информация за обосновка на цената на зеленото кафе на зърна в представения специален доклад относно трансферното ценообразуване, и по-специално стойностите, представени в таблица 6, за които Комисията поиска съответните данни.

(131)

В разрез с посоченото в таблицата, предоставена от Starbucks на 13 април 2015 г., стойностите в таблицата по отношение на програмата „C.A.F.E. практики“ — 1,4 % и 9,9 % — не представляват долният квартил (25-и квартил) и горният квартил (75-и квартил). Те представляват по-скоро две крайни стойности, т.е. най-ниската и най-високата стойност, от съпоставянето на лицензионни споразумения. В предоставената информация на 29 юни 2015 г. Starbucks посочи единадесет лицензионни споразумения, свързани с лицензиране на технологии, които счита за съпоставими с програмата „C.A.F.E. практики“. Тези споразумения касаят храни и напитки. Диапазонът от проценти, до който достига Starbucks, е представен в таблица 7. Starbucks обясни, че „Процентна надценка върху разходите за продукти“ в таблица 7 „се изчислява като осреднената стойност на всяко наблюдение, разделена на единица минус осреднената стойност на наблюдението“, въпреки че няма обяснение защо е била предприета такава стъпка за изчисляване на надценка върху разходите за продукти при пълна липса на информация или отчитане на разходите на дружествата, сключили съответните споразумения.

Таблица 7

Обяснение от Starbucks на предоставени преди това данни относно интерквартилен размах между 1,4 % и 9,9 % за ценообразуване във връзка с програмата „C.A.F.E. практики“

(132)

В предоставената информация на 29 юни 2015 г. Starbucks също така представи цени във връзка със снабдителната функция на SCTC, изчислени чрез използване на съпоставими сделки, определени от Starbucks посредством базите данни PowerK и LIVEDGAR. Тринадесет споразумения, при които услугите за доставки се осигуряват от трето лице снабдител, се считат за съответстващи на услугите за снабдяване, които SCTC предоставя на SMBV.

(133)

Резултатите от анализа са представени като проценти от разходите за продукти франко борд, т.е. разходите, начислени на клиента за доставените продукти. Медианата на представените наблюдения е 6 %. Starbucks представи резултата под формата на интерквартилен размах на разходите за продукти между 4,7 % и 8,0 %.

(134)

По-конкретно използваните наблюдения касаят споразумения със следните принципали, като комисионите са посочени в скоби като процент от ставките франко борд: Aeropostale, Inc (5 %); Ateca Production International, Inc. (7 %); BELL SPORTS CORP. (6 %), COLUMBIA SPORTSWEAR CO (1,5 %); Designs Apparel Inc. (5 %); F.I.S. Inc (10 %); He-Ro Industries Incorporated (10 %); JONES APPAREL GROUP INC/NINE WEST GROUP INC. (10 %); Mannesmann Pipe&Steel Corporation (2 %), Skin Shoes LLC (8 %); Skin Inc. (6 %); TI Sportswear Inc. (4,7 %) и WW Mexicana (1 %). Интерквартилният размах във връзка с тези наблюдения е между 4 % и 8,5 %. Що се отнася до ценообразуването във връзка с програмата „C.A.F.E. практики“, Starbucks посочи, че „процентът от продажбите се изчислява като процента на FOB, разделен на единица плюс процента на FOB“ (71). Не е дадено обяснение за това изменение на стойностите от сравнителния анализ и то изглежда не отговаря на нито една обичайна финансова корекция.

(135)

На последно място Starbucks изчислява ценообразуването за функция, представена като функция за финансиране, която според Starbucks следва да генерира възвръщаемост за SCTC за „съхранение на зелено кафе и финансиране на нетни вземания за собствен риск и за собствена сметка“. Starbucks изчислява тази възвръщаемост чрез добавяне на среднопретеглена цена на капитала (СПЦК) към вземанията и материалните запаси на SCTC за 2014 г. и на тази основа размерът ѝ е определен на [около 3 %].

(136)

На последно място, за да изчисли приходите, които SMBV генерира от печене на зеленото кафе на зърна, закупувано от SCTC, Комисията поиска от Starbucks да посочи цената, която SMBV заплаща на SCTC. Starbucks представи преглед на средните цени (за фунт), начислявани от SCTC на SMBV, и плащаните суми от SMBV на SCTC, които са представени в таблица 8. Не са извършвани други плащания между SMBV и SCTC.

Таблица 8

Плащани суми от SMBV на SCTC за закупуване на зелено кафе на зърна

Покупки от SCTC

(137)

Разпространяваните от SMBV продукти, които SMBV произвежда или закупува от други доставчици, се продават на заведенията. Някои от заведенията са самостоятелни, а други се притежават от Starbucks. Комисията поиска информация, за да установи дали съществува разлика в търговските условия, прилагани спрямо притежаваните от групата заведения и независимите заведения.

(138)

Що се отнася до заведенията на Starbucks, Starbucks предостави информация за различните програми за лицензополучатели и критериите за допустимост за разработване на заведения на Starbucks в региона ЕБИА, преглед на обектите в региона ЕБИА, както и стойности, свързани с оборота на заведенията и лицензионните такси, изплатени през 2012 г. от тези заведения на Starbucks Coffee BV. Съгласно тази информация процентът на лицензионните такси върху оборота, които се изплащат по трите различни вида лицензионни програми (независими географски лицензополучатели, притежавани от дружеството географски лицензополучатели и лицензополучатели на определени канали — трите различни вида лицензионни програми), е различен в отделните държави и варира между [5—10] %.

(139)

Комисията поиска от Starbucks финансова информация относно рентабилността на всички други предприятия за печене на кафе, управлявани от групата, и по-специално Starbucks Manufacturing Corporation (наричано по-долу „SMC“), за което от публично достъпна информация бе установено, че принадлежи към групата Starbucks. Комисията поиска тази информация, защото в Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се препоръчва използването на вътрешни данни, за да се провери дали разпределянето на печалбите отговаря на принципа на сделката между несвързани лица (72). Starbucks посочи, че освен SMBV SMC е единственото предприятие за печене на кафе, управлявано от групата. Тъй като SMC не разполага с одитирани отчети, Starbucks предостави проформа отчети въз основа на вътрешното отчитане на дружеството.

(140)

Данните, представени от Starbucks, са посочени в таблица 9. За целите на настоящото решение Комисията добави коефициентите на приходите спрямо продажбите и приходите спрямо оперативните разходи (73), като взе предвид, че в ПЦС на SMBV е договорен коефициент в размер на [9—12] % от приходите спрямо оперативните разходи като възнаграждение за SMBV съгласно принципа на сделката между несвързани лица. За SMC този коефициент е в размер на около 500 % за последните четири отчетни периода.

Таблица 9

Финансова информация относно американското производствено дружество Starbucks Manufacturing Corporation

(141)

При учредяването на SMBV в Нидерландия то е сключило различни споразумения, в които се определя договорното разпределение на ролите и отговорностите на SMBV и неговите партньори. Трите споразумения, които са от значение за настоящото решение, са споразумението за печене на кафе между SMBV и Alki LP, споразумението за закупуване на зелено кафе между SMBV и SCTC и споразумението за доставки между SMBV и заведенията.

(142)

Споразумението за печене на кафе, което влиза в сила на 1 януари 2002 г., урежда производствения процес. Съгласно споразумението за печене на кафе, Alki LP действа като принципал, а SMBV — като собственик на съоръжението за печене на кафе. SMBV заплаща на Alki LP за лицензия, в замяна на което Alki LP предоставя на SMBV достъп до права на ИС и поема предприемаческия риск в стопанската дейност на SMBV, като например надхвърляне на разходите и продажбата на продуктите. SMBV изпича зеленото кафе на зърна и предоставя изпеченото кафе и други свързани с кафе продукти на заведенията (съгласно разгледаното по-долу споразумение за доставки и СРЕО (74)). Като собственик на съоръжението SMBV трябва да гарантира, че се използва правилно оборудване, че се извършват правилните процеси и че стоките се произвеждат в съответствие със спецификациите, предоставени от Alki LP. SMBV е собственик на продуктите, които трябва да закупи от определени и/или одобрени от Alki LP доставчици. SMBV трябва да гарантира, че към момента на доставката продуктите отговарят на продуктовите спецификации на Alki LP и е длъжно да замени незабавно всички дефектни или неотговарящи на спецификациите продукти за своя сметка. При все това Alki LP поема рисковете, свързани със загуби, които могат да бъдат понесени във връзка с производството, продажбата, транспорта, съхранението, преработката или използването по друг начин на продуктите и трябва да обезщети SMBV при наличие на искове за обезщетение.

(143)

Споразумението за закупуване на зелено кафе влиза в сила на 22 април 2002 г. и съдържа условията за продажба на зелено кафе на цели зърна от SCTC на SMBV. SCTC продава кафето на зърна на SMBV на цени, определени в ценовите листи, изготвени от SCTC. SMBV представя поръчка за закупуване на кафе въз основа на прогнози за закупуване. SCTC доставя кафето на зърна […].

(144)

В споразумението за доставки се определят отговорностите при доставката на основни стоки на Starbucks между SMBV и заведенията. Заведенията се ангажират да закупуват цялото количество печено кафе със съответната марка и други основни свързани с кафе продукти, както е определено в това споразумение, единствено от SMBV или одобрени доставчици на цени, които са определени или съгласно формула, приложена към това споразумение (за кафе и свързани с кафе продукти), или съгласно […] ценова листа (за други стоки). Заведенията трябва да представят на SMBV [периодична] прогноза за закупуване (75), а SMBV гарантира на заведенията, че кафето и другите стоки напускат складовете на SMBV без дефекти и че в противен случай SMBV заменя безплатно всеки дефектен продукт или предоставя кредит на заведенията (76).

(145)

В СПР, сключено между Alki LP и Starbucks Corporation на 1 август 2006 г., се определят преките права на Alki LP да предоставя и преотстъпва лицензия на трети страни за правото за: i) […] управление на заведения на Starbucks […], ii) […] управление на „[…]“ и iii) производство и/или дистрибуция на продукти с използване на търговските марки, технологии и ноу-хау.

(146)

Съгласно СПР Alki LP следва да заплаща на Starbucks Corporation лицензионно възнаграждение, такси за обслужване във връзка с услугите, предоставяни от Starbucks Corporation, както и плащания за поделяне на разходите за разработването на определени нематериални активи. Плащанията на лицензионни възнаграждения се състоят от: i) лицензионно възнаграждение за закупуване, свързано с търговската марка и ИС върху бизнес формата и ii) постоянно лицензионно възнаграждение за ИС върху знания във връзка с кафето. Плащанията съгласно това споразумение са описани по-подробно в съображения 112 и 113.

(147)

С оглед да се сравнят търговските условия, договорени между SMBV и групата Starbucks, и по-специално плащането на лицензионни възнаграждения за ИС за печене на кафе, от една страна, и търговските условия, договорени между групата Starbucks и трети страни, от друга страна, Комисията поиска от Starbucks всички договори, съгласно които Starbucks издава лицензии за ИС, и всички договори, с които Starbucks възлага на подизпълнители печенето на кафе. Комисията също така поиска информация относно търговските условия, които се прилагат между Starbucks Corporation и разположеното в САЩ дружество от групата, което извършва печене на кафе.

(148)

В отговор на искането на Комисията Starbucks предостави договори със:

(149)

Посочените по-горе договори между Starbucks и [несвързано производствено дружество 5], [несвързано производствено дружество 6] и [несвързано производствено дружество 7] бяха класифицирани в три категории: i) споразумения за доставки, сходни със споразумението за доставки между SMBV и предприемачите, описано в съображение 144; ii) споразумения за производство и дистрибуция, сходни със споразумението между SMBV и Alki LP; и iii) споразумения за лицензиране на търговски марки и технологии, сходни със СРЕО между Starbucks Coffee BV и заведенията, описано в съображение 48. От трите вида споразумения между Starbucks и [несвързано производствено дружество 5], [несвързано производствено дружество 6] и [несвързано производствено дружество 7], от партньорите на Starbucks се изисква да заплащат лицензионно възнаграждение само по последната категория споразумения.

(150)

Освен това Starbucks предостави на Комисията четири други споразумения за печене на кафе, сключени с [несвързано производствено дружество 8], [несвързано производствено дружество 1], [несвързано производствено дружество 9] и [несвързано производствено дружество 10].

(151)

В допълнение към договорите, изброени в съображение 148, Starbucks представи анализ на съпоставимостта на тези договори с плащанията на лицензионни възнаграждения от SMBV на Alki LP.

(152)

Измежду споразуменията, съгласно които Starbucks издава лицензии за нематериални активи (търговски марки и конкретно ноу-хау във връзка с кафе) за използване от трета страна, Starbucks прави разграничение между i) трети страни, които използват тези нематериални активи за производството на продукти, съдържащи съставки за кафе на Starbucks в споразуменията за печене ([несвързано производствено дружество 3] и [несвързано производствено дружество 2]), и ii) трети страни, които предлагат тези произведени продукти директно на клиенти ([несвързано производствено дружество 7], [несвързано производствено дружество 6] и [несвързано производствено дружество 5]). [Несвързано производствено дружество 7], [несвързано производствено дружество 6] и [несвързано производствено дружество 5] използват нематериалните активи за производството на готово за консумация кафе, което продават на търговци на дребно (най-вече на супермаркети). Starbucks счита, че лицензионните възнаграждения, заплащани от [несвързано производствено дружество 7], [несвързано производствено дружество 6] и [несвързано производствено дружество 5], са съпоставими с лицензионните възнаграждения, заплащани от SMBV, като изчислява, че те представляват [5—10] % от продажбите (83).

(153)

В по-общ план Starbucks направи разграничение между всички споразумения, сключени с трети страни от 2002 г. насам. Доколкото е известно на Starbucks, основните категории биха били следните:

(154)

Starbucks посочи, че SMC (84), единственото друго дружество, което извършва дейности по печене на кафе в рамките на групата Starbucks, не заплаща никакви лицензионни възнаграждения на Starbucks за използването на ИС във връзка с технологията и ноу-хау за печене на кафе или друга ИС. Според Starbucks това е така, защото SMC не разполага с отделни одитирани отчети и защото за данъчни цели в САЩ SMC е консолидирано с други образувания на Starbucks, установени в САЩ.

(155)

Комисията взе решение за започване на официалната процедура по разследване, защото застъпи предварителното становище, че ПЦС на SMBV, с което се приема възнаграждението, предложено от данъчния консултант на Starbucks за изпълняваните от SMBV функции в Нидерландия, сключено от нидерландската данъчна администрация през 2008 г., изглежда представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, която е несъвместима с вътрешния пазар.

(156)

По-конкретно Комисията изрази съмнения дали договореното възнаграждение за изпълняваните от SMBV функции отговаря на принципа на сделката между несвързани лица.

(157)

По-специално в решението за откриване на процедурата Комисията изрази следните три съмнения по отношение на спазването на принципа на сделката между несвързани лица от страна на ПЦС на SMBV:

(158)

По-конкретно по първата точка Комисията изрази съмнение във връзка с допускането на данъчния консултант в доклада относно трансферното ценообразуване, че SMBV не поема никакъв риск и че поради това то следва да бъде класифицирано като производител по поръчка или производител по договор. По-специално Комисията се позова на доказателства за риск във връзка с материалните запаси, отбелязан във финансовите отчети на SMBV, които поставят под въпрос това допускане.

(159)

По втората точка Комисията изрази съмнение във връзка с две последователни корекции от страна на данъчния консултант, като и двете изглежда целят да отстранят един проблем, свързан със съпоставимостта. Първата корекция се състои от ограничаване на базата на разходите, която се използва за изчисляване на облагаемата основа на SMBV, до оперативните разходи. Данъчният консултант е счел това за подходящо, защото SMBV се разглежда като производител по поръчка или производител по договор. Посредством втора корекция, определена като „корекция във връзка с надценката за преобразуване“ в доклада относно трансферното ценообразуване, се приспада кратна на СПС стойност от прихода на дружествата, използвани като елементи за сравнение за целите на трансферното ценообразуване. С втората корекция, представена от Нидерландия като „корекция на оборотния капитал“, се намалява облагаемата основа на SMBV в Нидерландия, но нито корекцията, нито използваната от данъчния консултант методика изглеждат обосновани.

(160)

На последно място, по третата точка Комисията изрази съмнение дали изплащаното лицензионно възнаграждение от SMBV на Alki LP отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, тъй като размерът на лицензионното възнаграждение изглежда не е свързан със стойността на ИС, за която се изплаща. Поради използването на МТНП в анализа за трансферно ценообразуване, лицензионното възнаграждение в действителност отговаря на остатъчната печалба на SMBV, т.е. всяка печалба, отчетена от SMBV над [9—12] % от оперативните разходи, се преобразува в подлежащо на приспадане лицензионно възнаграждение (вж. фигура 2).

(161)

Нидерландия представи своите мнения по решението за откриване на процедурата на 16 юли 2014 г. На първо място в тях се обяснява защо договореното в ПЦС на SMBV възнаграждението отговаря на принципа на сделката между несвързани лица и защо избраният от данъчния консултант метод е подходящ за определяне на това възнаграждение. На второ място в тях се обяснява защо ПЦС на SMBV не предоставя селективно предимство на SMBV.

(162)

Според Нидерландия договореното в ПЦС на SMBV възнаграждение отговаря на принципа на сделката между несвързани лица и в този случай МТНП представлява подходящ метод за определяне на стойност съгласно принципа на сделката между несвързани лица. Нидерландия твърди, че трансферното ценообразуване не е точна наука и че поради това съществува диапазон от стойности, в който се намира трансферната цена.

(163)

Нидерландия заявява, че съгласно Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване възнаграждението за сделки между две независими дружества обикновено отразява функциите, изпълнявани от всяко дружество, и поради това функционалният анализ следва да бъде в основата на оценката дали възнаграждението на SMBV отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Съгласно Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване договорните условия представляват отправната точка, когато се определя дали принципът на сделката между несвързани лица е бил приложен правилно.

(164)

Според Нидерландия прехвърлената от Starbucks на Alki LP ИС, свързана със знания и информация във връзка с кафе, включва използването на технологии и ноу-хау за рецептата за смесване на кафе на зърна, процеса на печене на кафе и производството на други производни на кафе продукти.

(165)

Нидерландия отбелязва, че споразумението за печене на кафе, сключено между Alki LP и SMBV, не може да се разглежда като обикновено споразумение за лицензия на ИС. Това споразумение, което представлява споразумение за производство за 50 години, е свързано с печенето на зелено кафе на зърна от SMBV. Споразумението за печене на кафе е договор между клиент и изпълнител, което също така урежда предоставянето на право на ИС.

(166)

Alki LP не е установено в Нидерландия и в съответствие с международното разпределение на данъчните правомощия то не се облага с данък в Нидерландия. Извършваните от служителите на SMBV дейности са и винаги са били следните:

(167)

Нидерландия твърди, че намерението на Starbucks винаги е било да създаде функциониращо предприятие за печене на кафе с нисък риск и че фактите и обстоятелствата не са се променили съществено през годините. Нидерландия заявява, че тъй като SMBV не е било обект на стопанско преструктуриране, Комисията не може да се позове на текстове от глава 9 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., защото Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. все още не са били влезли в сила към момента на договаряне на ПЦС на SMBV. Съгласно Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване използването на ретроспективен подход следва да се избягва.

(168)

Според Нидерландия SCTC е отговорно за закупуването на зелено кафе на зърна. Освен това тя посочва, че SMBV не е участвало в придобиването на суровините, тъй като съгласно споразумението за печене на кафе SMBV може да се снабдява със суровини само от определените от Alki LP страни. SMBV изпълнява единствено административна роля в управлението на запасите и не поема крайния риск във връзка със запасите.

(169)

По-специално по отношение на административната роля Нидерландия заявява, че макар съгласно споразумението за закупуване на зелено кафе именно SMBV трябва да предостави изискваната информация по отношение на зеленото кафе на зърна, което следва да бъде закупено, SMBV получава тази информация от Alki LP и от предприемачите по начин, определен от Alki LP. Поради това SMBV просто предава нататък спецификациите, след като получи необходимата за тази цел информация. Според Нидерландия тази комбинация води до ситуация, в която ролята на суровините е сравнима с ролята при осигуряването на стоки на консигнация.

(170)

Що се отнася до крайния риск във връзка със запасите, Нидерландия добавя, че макар SMBV да запазва правната собственост върху всички продукти и материали, използвани за производствените дейности, и макар че е осигурило провизии за загуби в стойността на запасите, в крайна сметка SMBV не поема разходите, за които са осигурени тези провизии. Предвид начина, по който се определят плащанията на лицензионните възнаграждения съгласно споразумението за печене на кафе, тези разходи в крайна сметка се поемат от Alki LP.

(171)

Според Нидерландия в търговските преговори с предприемачите/купувачите на Starbucks не участват служители на SMBV. Що се отнася до определянето на цената, Нидерландия твърди, че Starbucks […] определя формулите за ценообразуване в световен план. Счетоводният екип на Starbucks […] осигурява на SMBV ценовата листа („[…] ценова листа“) посредством Alki LP и тези цени са изчислени чрез приетите формули за ценообразуване в световен план, на които се базират споразуменията за доставки между SMBV и предприемачите. Покупната цена за зелено кафе на зърна, която заплаща SMBV, се получава от формула за ценообразуване, която включва аспекти като […]. Ако основните разходи се повишат или понижат, се изменя и базата на разходите, която се прилага за определяне на цените между SMBV и предприемачите. Освен това предприемачите са задължени да закупуват кафе и основни стоки съгласно СРЕО, сключено между Starbucks Coffee BV и предприемачите.

(172)

Според Нидерландия SMBV не извършва дейност по договор за производител по поръчка. Договорните отношения водят до ситуация, в която зеленото кафе на зърна се закупува законно, но без да се създават допълнителни функции, от SCTC и се фактурира на купувачите. Въпреки тази липса на функции във връзка с покупките и продажбите, запасите трябва да бъдат посочени в балансовия отчет на SMBV в съответствие със счетоводните стандарти.

(173)

Според Нидерландия описаните по-горе договорни отношения между SMBV, Alki LP, SCTC и предприемачите водят до заключението, че SMBV е производител с нисък рисков профил и това заключение се подкрепя допълнително от функционалния анализ. Поради това SMBV следва да се разглежда от Нидерландия като „образуванието с най-опростени функции“ (тествана страна), чието възнаграждение съгласно принципа на сделката между несвързани лица трябва да бъде определено посредством сравнително проучване.

(174)

Според Нидерландия използваните бази данни за извършване на сравнително проучване не осигуряват подробности като цени или условия на сделките. Наличната информация е ограничена до съпоставяне на оперативните резултати за образуванието като цяло. МТНП е най-широко разпространеният метод в международен план. Според Нидерландия това се потвърждава както в Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., така и в Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г., които са се прилагали към момента на сключване на ПЦС на SMBV.

(175)

С оглед на производствената функция на SMBV, SMBV използва разходоориентиран показател за равнището на печалбата (МТНП с надценка за печалба върху разходите). В това отношение Нидерландия подчертава, че в съответствие с точка 4.9 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване (85) нидерландската данъчна администрация винаги започва своето разследване на трансферните цени от гледната точка на метода, използван от данъчно задълженото лице. В глава 2 от декрета също така се посочва, че Нидерландия не прилага „правило за използване на най-добрия метод“. Тази отправна точка, която според Нидерландия е в съответствие с Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване, е използвана и в ПЦС на SMBV и е довела до приемането на МТНП с показателя за равнището на печалбата, предложен от SMBV.

(176)

Предвид ролята на SMBV като производител по поръчка, съответните разходи за определяне на базата на разходите, използвана за изчисляване на надценката за печалба, са разходите, с които се генерира добавена стойност. Според Нидерландия в случая с SMBV оперативните разходи представляват съответните разходи с добавена стойност, към които се прилага надценка за печалба. По този начин въз основа на референтните стойности надценката за печалба е [9—12] % от оперативните разходи. SMBV е с нисък рисков профил и без добавена стойност по отношение на суровините и изпълнява поддържаща роля по отношение на несвързаните с кафе продукти. Оперативните разходи, свързани с тези ограничени поддържащи дейности, са включени в базата на разходите. В резултат на това тези дейности също се заплащат с надценка за печалба в размер на [9—12] %.

(177)

Що се отнася до корекциите за съпоставимост, Нидерландия заявява, че към момента на изготвяне на доклада относно трансферното ценообразуване, на който се основава ПЦС на SMBV, не е имало указание как да се третират производители с нисък рисков профил. Тя отчита, че Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. действително съдържат допълнителни указания относно корекциите за съпоставимост, включително корекции на оборотния капитал, но заявява, че тези примери представляват само насоки и че това означава, че други позиции също могат да доведат до резултат, който съответства на принципа на сделката между несвързани лица. Освен това Нидерландия твърди, че оценката дали ПЦС на SMBV отговаря на принципа на сделката между несвързани лица трябва да се основава на знанията и съществуващите Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване към онзи момент, т.е. на Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г. Поради това няма как да се използва приложението към глава III от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., което съдържа работен пример на корекция за съпоставимост.

(178)

Нидерландия също така извърши анализ на чувствителността по отношение на диапазона съгласно принципа на сделката между несвързани лица, изчислен съгласно методиката в доклада относно трансферното ценообразуване, за да провери дали някои от параметрите са изменени. Нидерландия измени времевия период на сравнението и преизчисли диапазоните, за които се счита, че съответстват на принципа на сделката между несвързани лица, за периодите 2008—2012 г. и 2003—2012 г., в сравнение с диапазона за 2001—2005 г. в доклада относно трансферното ценообразуване. В допълнение към това Нидерландия преизчисли диапазона, ако коефициентът на СПС, приспаднат от възнаграждението съгласно втората корекция, не е EURIBOR плюс 50 базисни пункта, а EURIBOR минус 50 базисни пункта, и също така ако той отговаря на параметър, който Нидерландия нарича „процент по текущите сметки“. Нидерландия също така изчисли постигания от SMBV марж като процент от оперативните разходи и разходите за суровини (с изключение на разходите, свързани с чай, и други СПС от междинно естество) за периодите 2008—2012 г. и 2003—2012 г. и ги сравни с надценката върху общите разходи за сравними дружества по отношение на нивата на EBT и EBIT за същите времеви периоди. Въз основа на тези симулации Нидерландия достигна до заключението, че ако някое от съмненията на Комисията бъде потвърдено, възнаграждението пак ще бъде в рамките на диапазона, обусловен от принципа на сделката между несвързани лица. В съответствие с Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване не се позволява да се извършват корекции, когато възнаграждението попада в рамките на диапазона, обусловен от принципа на сделката между несвързани лица.

(179)

Последно, в по-общ план Нидерландия оспорва твърдението, че не е поискала основните договори, от които би станало видно, че равнището на поетия от SMBV риск е било ограничено, като заявява, че това не е нужно, тъй като всяко ПЦС винаги включва отправна хипотеза, че представените факти и обстоятелства изглеждат верни и че, ако представените факти не са верни, ПЦС може да бъде прекратено. Освен това Нидерландия твърди, че не е било нужно да поиска всички договори, тъй като е била наясно с историческия контекст за това как е било създадено предприятието за печене на кафе (86).

(180)

В допълнение към това Нидерландия посочва, че на SMBV не е предоставено селективно предимство и че не е отпусната държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(181)

Нидерландия обяснява, че принципът на сделката между несвързани лица е заложен в член 8б, параграф 1 от ЗКД и обяснен по-подробно в декрета, който е в пълно съответствие с член 9 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР. Нидерландия изтъква посоченото и в самия декрет, а именно че декретът е специално насочен към аспекти, които Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване оставят отворени за тълкуване или при които не съществува яснота.

(182)

По-специално Нидерландия твърди, че в ситуации, свързани с трансферно ценообразуване, селективно предимство може да бъде налице само ако се докаже изрично отклонение от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване и от декрета и допускане на очевидни грешки при преценката във връзка с прилагането на принципа на сделката между несвързани лица или отклонение от установена национална политика. Свободата на преценка на данъчните органи при оценката и одобряването на методи и резултати в отделни случаи обаче не предполага никаква селективност или произволно третиране. Предвид факта, че Нидерландия счита резултата в ПЦС на SMBV за приемливо приближение на пазарна цена, Нидерландия не счита, че този резултат предоставя предимство на SMBV.

(183)

В допълнение към това Нидерландия твърди, че прилаганата от Комисията референтна система, която представлява обичайната данъчна система въз основа на разликата между приходите и разходите на предприятие, извършващо стопанските си дейности при нормални пазарни условия, не е определена правилно. Според Нидерландия правилната референтна система следва да бъде корпоративното данъчно законодателство, което включва принципа на сделката между несвързани лица съгласно член 8б, параграф 1 от ЗКД, и декрета, който осигурява допълнителни указания относно прилагането на принципа на сделката между несвързани лица. Нидерландия твърди, че не може да има селективно предимство, при условие че ПЦС на SMBV не се отклонява от член 8б, параграф 1 от ЗКД и от декрета.

(184)

Що се отнася до използвания МТНП, Нидерландия твърди, че въз основа на декрета всяко данъчно задължено лице по принцип е свободно да избере метод за трансферно ценообразуване, при условие че избраният метод води до резултат за конкретната сделка, който отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Поради това съмненията относно използването на МТНП, които бяха изразени от Комисията, надхвърлят съмненията, които нидерландската данъчна администрация е можела да изрази съгласно декрета по отношение на този метод за трансферно ценообразуване. Освен това Нидерландия подчертава, че съгласно декрета се изисква единствено анализът на трансферното ценообразуване да води до диапазон от резултати, отговарящи на принципа на сделката между несвързани лица, а не до конкретна цена съгласно принципа на сделката между несвързани лица.

(185)

В допълнение към това Нидерландия твърди, че в решението изглежда не се взема под внимание фактът, че свързаните и несвързаните дружества невинаги се намират в сходно правно и фактическо положение. Винаги съществуват разлики между свързаните и несвързаните дружества, който факт според Нидерландия е отчетен и в решението на Комисията Groepsrentebox  (87).

(186)

На последно място Нидерландия посочва, че ако Комисията наложи свое собствено тълкуване на данъчните принципи на държавите членки, това би било в разрез със суверенитета на Нидерландия.

(187)

Starbucks представи своите мнения по решението за откриване на процедурата на 16 януари 2015 г. В допълнение към това Starbucks изпрати пазарна информация на Комисията с писма от 13 април 2015 г., 29 май 2015 г., 10 септември 2015 г. и 23 септември 2015 г. Мненията на Starbucks като цяло отговарят на изразените от Нидерландия мнения, доколкото и двете страни твърдят, че възнаграждението в ПЦС на SMBV е отговаряло на принципа на сделката между несвързани лица и не е предоставяло селективно предимство на SMBV.

(188)

На първо място Starbucks заявява, че SMBV извършва единствено ограничени функции с нисък риск, които са в помощ на глобалната организация Starbucks, и обслужва региона ЕБИА. В подкрепа на този аргумент […]. Според Starbucks основната отговорност на SMBV се състои в изпичането и пакетирането на кафе, както и логистични и административни дейности за гарантиране на безпроблемни и ефикасни доставки на различните стоки на предприемачите.

(189)

Що се отнася до избраната структура, Starbucks твърди, че е бил обмислен вариант на режим за печене на кафе въз основа на консигнация, но той е бил преценен като непрактичен и е щял да доведе до прекомерна административна сложност и твърде много сделки между дружествата. За да съгласува административната и правната структура с физическия поток от стоки и от съображения за ефективност, Starbucks е взело решение да използва SMBV като възложител, който издава фактури. Едно последствие от тази структура е, че материалните запаси (зелено кафе на зърна, различни от кафе продукти и стоки, които не са от стратегическо значение) се посочват в балансовия отчет на SMBV, тъй като счетоводните стандарти и практиката следват законния продуктов поток. При все това Starbucks твърди, че ролята на SMBV като възложител, който издава фактури, е чисто административна по своето естество и не води до прехвърляне на рискове или търговски отговорности на дружеството, тъй като съгласно споразумението за печене на кафе целият икономически риск на SMBV, включително във връзка с материалните запаси, се поема от Alki LP с подкрепата на Starbucks US. Освен това, въпреки че SMBV е договаряща страна с предприемачите, това се прави въз основа на стандартни споразумения и съответни условия, които се определят от Starbucks US. На последно място, тъй като SMBV става юридическият собственик, материалните запаси също трябва да бъдат включени в неговия балансов отчет, което според Starbucks също така обяснява защо SMBV е осигурило провизии срещу остаряване на материалните запаси, за което дружеството се компенсира съгласно ПЦС на SMBV.

(190)

Що се отнася до избрания метод за трансферно ценообразуване, въпреки че това не е посочено в доклада относно трансферното ценообразуване, Starbucks съпоставя ролята на Alki LP с ролята на SMBV. Starbucks заявява, че тъй като SMBV извършва единствено рутинни дейности в сферата на печенето, пакетирането и придружаващото логистично и административно обслужване, а Alki LP предоставя лицензия за ценната интелектуална собственост и поема предприемаческия риск, SMBV представлява образуванието с по-опростена функция. Поради това МТНП представлява най-подходящият метод за трансферно ценообразуване. Starbucks твърди, че тъй като не са налице сравними сделки, сходни с режима между Alki LP и SMBV, методът СНЦ не би бил подходящ за целите на трансферното ценообразуване. Във всеки случай нидерландската данъчна администрация трябва да започне проучването на трансферното ценообразуване въз основа на методиката, избрана от данъчно задълженото лице.

(191)

Starbucks припомня, че прилагането на всеки метод за трансферно ценообразуване обичайно води до диапазон от стойности, които могат да бъдат еднакво издържани, тъй като трансферното ценообразуване не е точна наука и че всеки анализ на трансферното ценообразуване по подразбиране ще доведе до диапазон от резултати, отговарящи на принципа на сделката между несвързани лица, и до заключение относно една възможна цена съгласно принципа на сделката между несвързани лица, а не до единствената цена съгласно принципа на сделката между несвързани лица.

(192)

Що се отнася до корекциите, тяхната цел е да се вземат под внимание важни разлики във функционалните профили на SMBV и сравнимите дружества, включени в извадката, за да се определи подходящо възнаграждение съгласно принципа на сделката между несвързани лица. Според Starbucks тези корекции са подходящи, в някои отношения консервативни и със сигурност не водят до твърде малко възнаграждение на SMBV за изпълняваните функции. Като допълнителна обосновка за твърдението, че надценката в размер на [9—12] % е разумна, Starbucks отправи искане към [данъчния консултант] да направи сравнение между действителните резултати, постигнати от SMBV, и действителните резултати, постигнати от сравнимите дружества в периода 2008—2012 г. Този ретроспективен анализ демонстрира, че надценката в размер на [9—12] % категорично остава в рамките на подходящия диапазон. Това допълнително потвърждава, че прилаганата методика за трансферно ценообразуване за SMBV, договорена в сключеното с нидерландските данъчни органи ПЦС, отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Starbucks също така поиска от [правна кантора] да представи второ становище дали в доклада относно трансферното ценообразуване от 2007 г. е приложен правилно принципът на сделката между несвързани лица. [Правната кантора] не осъществи свое разследване на фактите, а извърши преглед на доклада относно трансферното ценообразуване и документите на разположение на данъчния консултант. Тя заключи, че принципът на сделката между несвързани лица е приложен по подходящ начин към вътрешногруповите сделки на SMBV.

(193)

Подобно на Нидерландия, Starbucks също така твърди, че Комисията не е определила правилно референтната рамка. Starbucks твърди, че референтната рамка следва да бъде нидерландската система за корпоративно данъчно облагане, и по-специално член 8б, параграф 1 от ЗКД, декретът и административната практика на нидерландските данъчни органи. Според двете страни опасения за държавна помощ биха могли да възникнат само ако ПЦС на SMBV се отклонява от нормалното тълкуване и прилагане на принципа на сделката между несвързани лица в Нидерландия. Освен това Starbucks твърди, че липсва определение на референтна група данъчно задължени лица и завява, че свързаните и несвързаните дружества невинаги се намират в сравнимо правно и фактическо положение (88). На последно място Starbucks отправя критики към подхода на Комисията, като твърди, че той е в разрез с подхода на нидерландската данъчна администрация „предимство на съдържанието пред формата“.

(194)

В своите мнения в отговор на отправеното от Комисията искане за пазарна информация от Starbucks, Starbucks изрази възгледите, представени в съображения 151—154. Starbucks също така посочи, че Комисията не може да използва за целите на своята оценка информация, която е с по-късна дата от ПЦС на SMBV.

(195)

На 24 юли 2015 г. Starbucks представи доклад на [консултантска фирма в сферата на управлението], изготвен в отговор на искане на Starbucks за анализ на моделите на възнаграждението за производствени и логистични/административни услуги. Starbucks твърди, че този доклад подкрепя неговата позиция по отношение на избрания модел на възнаграждението и показател за равнището на печалбата (89).

(196)

NOB твърди, че определянето дали дадено данъчно третиране на данъчно задължено лице съгласно ПЦС представлява държавна помощ следва да се основава на нидерландското законодателство, административната практика и прилагането на принципа на сделката между несвързани лица към момента на сключването на ПЦС. Асоциацията също така твърди, че съгласно декрета нидерландската данъчна администрация не прилага „правило за използване на най-добрия метод“ (т.е. не изисква да се използва най-добрият метод за изчисляване на данъчната основа) и че прилагането на принципа на сделката между несвързани лица обикновено води до диапазон съгласно принципа на сделката между несвързани лица, а не до конкретна цена съгласно принципа на сделката между несвързани лица. NOB отбелязва, че позоваването на принципа за далновиден и независим оператор на пазара в решението за откриване на процедурата изглежда въвежда нов вид стандарт на ЕС, който надхвърля Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване, за оценка дали съответният режим отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Асоциацията отправя искане към Комисията да потвърди, че ще използва националната правна система като референтна рамка и че няма да използва друг стандарт. Освен това асоциацията заявява, че следва да бъдат оправдани правните очаквания на данъчно задължените лица, че ПЦС, сключвани въз основа на национално тълкуване на националните закони, не представляват държавна помощ.

(197)

VNO-NCW изразява тревога от прилагането на теста за далновиден и независим оператор на пазара и настоятелно призовава като референтен критерий за оценка на селективността да се използват прилаганите в национален план правила за трансферно ценообразуване. Конфедерацията заявява, че прилагането на принципа на сделката между несвързани лица обикновено води до диапазон съгласно принципа на сделката между несвързани лица, а не до конкретна цена съгласно принципа на сделката между несвързани лица.

(198)

Основният аргумент на ATOZ е свързан с правното основание на решението за откриване на процедурата. Според ATOZ в решението не се прави разграничение дали споразумението за ценообразуване в ПЦС на SMBV се отклонява от нидерландската административна практика, от обичайната практика на други данъчни органи или от стандартите на ОИСР, а само се заключава, че ПЦС не отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. ATOZ заявява, че Комисията изглежда възприема становището, че съществува обективен стандарт за принципа на сделката между несвързани лица, основан на принципите на ОИСР и по някакъв начин заложен в правото на ЕС, който принцип надхвърля националното законодателство и практики на държавите членки. Според ATOZ обаче Комисията следва да проучи дали ПЦС на SMBV е в съответствие с нидерландското право. ATOZ твърди, че подходът на Комисията наред с другото създава правна несигурност сред многонационалните предприятия.

(199)

В своите мнения Oxfam изрази подкрепа за разследването на Комисията, като я насърчи да увеличи своя капацитет за разследване, включително с оглед на факта, че тя е в по-добра позиция от националните органи да извършва структурна оценка на практиките на държавите членки, свързани с данъчни режими. Организацията призовава Комисията да гарантира налагането на подходящи санкции в случаите, в които бъде потвърдено, че са налице селективни предимства, и бързото преустановяване на вредни данъчни практики.

(200)

BAK подкрепя аргументите на Комисията от решението за откриване на процедурата и заявява, че като цяло този вид споразумения и правни структури понижават размера на плащаните данъци в световен мащаб, което води до отрицателни последици за потребителите и работниците.

(201)

Дружество Х, което предпочита неговата самоличност да не бъде разкривана, представи на Комисията своите мнения относно решението за откриване на процедурата. Според това дружество, въз основа на неговата оценка като конкурент на Starbucks, добавената стойност от процеса на печене (печене и пакетиране, без да се отчитат разходите за материалите за пакетиране) към зеленото кафе се равнява средно на 13—17 % от разходите за зелено кафе, когато става въпрос за печено и смляно кафе или кафе на зърна. Според това дружество тези равнища са приложими за всички канали за дистрибуция.

(202)

Както е обяснено в съображение 20, Комисията се свърза с четирима конкуренти на Starbucks с искане да предоставят пазарна информация за своя бизнес модел и дейностите им за създаване на стойност, за да може Комисията да извърши оценка на ПЦС на SMBV. Въпросните четирима конкуренти са дружество Y, Dallmayr, Nestlé и Melitta. Изборът на четирите дружества се основава на съображението, че всички те извършват дейност в сегмента, насочен към печене на кафе, и че принадлежат към групи, поради което биха могли да предоставят информация относно организацията на дейностите по печене на кафе в рамките на интегрирано дружество.

(203)

Dallmayr отговори на отправеното от Комисията искане за пазарна информация с писмо от 27 април 2015 г.

(204)

Dallmayr информира Комисията, че печенето на кафе се извършва или като самостоятелна стопанска дейност, или като вертикално интегрирана дейност в рамките на съответното дружество. По-големите дружества обикновено извършват тази дейност в рамките на своето вътрешно производство. Функцията за снабдяване обикновено е интегрирана с функцията за печене. Dallmayr не възлага функцията за печене на външен изпълнител.

(205)

Dallmayr счита, че плащането на лицензионно възнаграждение от трета страна, която предоставя услуги за печене, е доста необичайно. Всъщност Dallmayr би очаквало от клиента да плаща на предприятието, което извършва печенето, а не обратното.

(206)

Nestlé отговори на отправеното от Комисията искане за пазарна информация с писмо от 20 май 2015 г. Nestlé посочи, че трите важни елемента за създаването на стойност във връзка с кафето са качеството (видът на зърната), тъмният цвят (който се постига чрез печене) и колко дребно е смляно. Освен това дружеството посочи, че не възлага и не би възлагало функцията за печене на външен изпълнител, тъй като печенето е изключително важно за оформянето на ароматните качества на продукта.

(207)

Melitta отговори на отправеното от Комисията искане за пазарна информация с писмо от 26 май 2015 г. Melitta посочи ситуации, в които би могло да възложи печенето на кафето на външен изпълнител. Тези ситуации са: i) когато дружеството не разполага с машини за производство на конкретни видове продукти, като например специфичен начин на пакетиране или филтърни торбички, ii) когато дружеството не разполага с машини за производство на разтворимо кафе и iii) когато продажбите надхвърлят капацитета за печене и пакетиране на предприятието. В последния случай, когато печенето и пакетирането се възлагат на външен изпълнител поради ограничения на капацитета, зеленото кафе на зърна от Melitta се изпраща на доставчика, който пече и пакетира кафето като готов продукт. След това този готов продукт се доставя на Melitta. Такъв договор е бил сключен с един и същи доставчик в продължение на години.

(208)

За да гарантира качеството и вкуса на готовия продукт, Melitta осигурява предписания за кривата на печене или определени вкусови профили на третата страна, на която възлага печенето.

(209)

В това договорно споразумение не се предвижда изплащане на лицензионни възнаграждения на Melitta при възлагане на дейностите по печене на външен изпълнител.

(210)

Дружество Y отговори на отправеното от Комисията искане за пазарна информация с писмо от 27 април 2015 г. Комисията поиска пояснение с писмо от 11 май 2015 г., на което дружество Y отговори на 21 май 2015 г.

(211)

Дружество Y не възлага функцията за печене на кафе на трети страни. Печенето се осъществява от дружество в рамките на групата, определено от дружество Y като производител по поръчка. Това дружество, извършващо печене на кафе, не заплаща никакви лицензионни възнаграждения за използването на интелектуалната собственост или ноу-хау в процеса на печене.

(212)

Дружеството заплаща лицензионни такси са използването на информационните системи. При определяне на възнаграждението на това дружество от групата, класифицирано от дружество Y като производител по поръчка, базата на разходите са производствените разходи с изключение на разходите за суровини. Производствените разходи представляват по-специално разходи за енергия, амортизация на машините (например линията за печене и пакетиране), разходи за персонал, за информационни технологии и поддръжка на оборудването.

(213)

Нидерландия изрази пълното си съгласие с коментарите на Starbucks, NOB, VNO-NCW и ATOZ с писма от 20 и 26 април 2015 г. Що се отнася до Oxfam, Нидерландия посочи, че става въпрос за коментар относно вредната данъчна конкуренция като цяло и че не се разглежда конкретно случаят на SMBV. Нидерландия счита, че твърденията на BAK са неверни и поради това се въздържа от коментар по тях.

(214)

С писмо от 11 март 2015 г. Нидерландия заяви, че не може да предостави отговор по същество на мненията от дружество Х, тъй като Нидерландия не разполага с функционалния анализ и сравнителното проучване на анонимния конкурент.

(215)

С писмо от 27 май 2015 г. Нидерландия представи своите мнения относно пазарната информация, предоставена от Dallmayr и дружество Y. Като общ коментар Нидерландия посочва, че функционалният анализ и договорните споразумения не са налични и че поради това е трудно да се направи съпоставка, тъй като и двете страни не възлагат функцията за печене на независима трета страна.

(216)

По отношение на Dallmayr Нидерландия посочва, че определението на Dallmayr за печене включва не само печене на кафе, тъй като функцията за снабдяване е интегрирана с функцията за печене. Освен това Нидерландия заявява, че SMBV не извършва продажни дейности на кафе и различни от кафе продукти, но изглежда Dallmayr е организирано по различен начин в това отношение. В допълнение към това в рамките на правоотношението между клиент и изпълнител в контекста на Dallmayr Нидерландия твърди, че възнаграждението се определя в зависимост от теглото и цената на зеленото кафе на зърна, поради което изпълнителят поема риска, свързан с използването на капацитета, а случаят на SMBV не е такъв.

(217)

Що се отнася до дружество Y, Нидерландия посочва, че печенето на кафе се счита за рутинна функция и че предприятието за печене се възнаграждава с марж върху базата на разходите, като разходите за зелено кафе на зърна не са включени в базата на разходите. Според Нидерландия това подход съответства напълно на ПЦС на SMBV.

(218)

Що се отнася до Nestlé, Нидерландия посочва, че и трите елемента, с които според Nestlé се създава стойността на кафето, се извършват от други чуждестранни дружества от групата Starbucks, не от SMBV (снабдяването и контролът на качеството по отношение на кафето на зърна се осъществяват от SCTC, кривите на печене се предоставят от Alki LP, а заведенията за кафе на Starbucks мелят кафето).

(219)

Що се отнася до Melitta, Нидерландия посочва, че трите ситуации, описани от Melitta, при които функцията за печене на кафе се възлага на външен изпълнител, донякъде се различават от ситуацията на SMBV. В ситуации 1 и 3 сходството се изразява във факта, че снабдителната функция отново не се осъществява от производителя, но според Нидерландия е налице разлика в продължителността на договора за печене (едногодишен договор в сравнение със споразумението за печене, което е с валидност 50 години) и в риска, свързан с използването на капацитета (който според Нидерландия се поема от Alki LP, докато при Melitta се поема от самото дружество). Нидерландия счита, че втората ситуация е твърде различна, за да се направи сравнение, тъй като тя включва не само печене на кафе, но и производството на всеобхватни продукти.

(220)

С писмо от 19 юни 2015 г. Нидерландия представи своите мнения относно пазарната информация, предоставена от Starbucks. В тези мнения Нидерландия отново изтъкна своето твърдение, че счита, че правилната референтна рамка следва да бъде нидерландската национална данъчна система, и по-специално член 8б от ЗКД от 1969 г. и декрета. Тя твърди, че член 8б и декретът винаги се прилагат по отношение на вътрешногрупови сделки, независимо дали съответното дружество е поискало ПЦС или не. Освен това Нидерландия заявява, че МТНП е най-често използваният метод в международен план и че Нидерландия не прилага правило за използване на най-добрия метод. Тя също така завява, че едно от предимствата на МТНП се изразява в това, че съответната държава трябва само да проучи трансферната цена едностранно и че евентуалната по-висока или по-ниска трансферна цена за зеленото кафе на зърна не би оказала влияние върху данъчната основа на SMBV, тъй като разходите за кафето на зърна се изключват от базата на разходите, към която се прилага маржът.

(221)

В своето писмо от 25 септември 2015 г. Нидерландия изтъква повторно твърдението, че SMBV следва да бъде считано за производител с нисък рисков профил въз основа на доклада относно трансферното ценообразуване, договорните отношения между SMBV и неговите партньори, както и реалното поведение на SMBV. В допълнение към това Нидерландия твърди, че в Нидерландия е широко разпространено схващането, че уникалните функции, като например комбинация от притежаването на нематериални активи и поемането на предприемачески рискове, не позволяват извършване на сравнително проучване и поради това логиката гласи, че лицензионните възнаграждения се изчисляват като остатък. Според Нидерландия нейното твърдение, че ПЦС на SMBV отговаря на принципа на сделката между несвързани лица и че е в пълно съответствие с Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване, се подкрепя от второто становище, изготвено от [правна кантора] (представено по-горе, вж. съображение 192), предоставената информация от дружество Y (90), анализа на чувствителността, извършен от Нидерландия (представен по-горе, вж. съображение 178), и от различни статии на данъчни експерти. Освен това, въпреки че според Нидерландия към ситуацията на SMBV не може да се приложи метод на СНЦ, според Нидерландия един анализ от типа на СНЦ на договорите между Starbucks и трети страни относно печенето на кафе или съвместното производство на продукти от кафе (вж. съображение 152) показва, че лицензионните възнаграждения, изплащани от SMBV на Alki LP, не са били твърде високи (91).

(222)

В писмото си от 7 октомври 2015 г. Нидерландия повтаря своя аргумент, че методът СНЦ не е приложим към лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP. В допълнение към това Нидерландия посочва, че заплащаните цени за зелено кафе на зърна от SMBV на SCTC отговарят на принципа на сделката между несвързани лица въз основа на факта, че [несвързано производствено дружество 2] заплаща по-висока цена за зеленото кафе на зърна в сравнение с SMBV съгласно своя договор със Starbucks. На последно място Нидерландия предостави финансова информация за 11 дружества от различни държави — членки на Съюза, всички регистрирани под кода „Преработка на кафе и чай“ по NACE, като посочи, че в крайна сметка всички тези дружества имат сходна или по-ниска рентабилност от SMBV и че някои от тези дружества дори отчитат загуби в някои финансови периоди.

(223)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар.

(224)

В съответствие с установената съдебна практика, за да бъде счетена дадена мярка за помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, трябва да бъдат изпълнени всички условия, посочени в тази разпоредба (92). Поради това е трайно установено, че, за да може национална мярка да бъде квалифицирана като държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, първо трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата; второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки; трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на дадено предприятие и четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (93).

(225)

Що се отнася до първото условие, за да бъде установено, че е предоставена помощ, ПЦС на SMBV е било сключено от нидерландската данъчна администрация (Belastingdienst), която е част от публичната администрация на Нидерландия. ПЦС предполага, че нидерландската данъчна администрация е приела разпределянето на печалбата, предложено от Starbucks, въз основа на което SMBV определя своето корпоративно данъчно задължение към Нидерландия на годишна основа. Поради това ПЦС на SMBV може да бъде вменено на Нидерландия.

(226)

Що се отнася до финансирането на мярката чрез държавни ресурси, в съответствие с практиката на Съда мярка, с която публичните власти предоставят на някои предприятия данъчно третиране, което, макар и да не се изразява в прехвърляне на държавни ресурси, поставя получателите в по-благоприятно финансово положение от другите данъчно задължени лица, съставлява държавна помощ (94). По-нататък в настоящото решение Комисията ще демонстрира, че ПЦС на SMBV води до понижаване на данъчното задължение на SMBV в Нидерландия, тъй като се отклонява от данъка, който SMBV в противен случай би било длъжно да заплати съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане. В съответствие с това следва да бъде счетено, че ПЦС на SMBV води до загуба на държавни ресурси, тъй като всяко намаляване на данъка за SMBV води до загуба на данъчни приходи, които в противен случай Нидерландия би получила.

(227)

Що се отнася до второто условие, за да бъде установено, че е предоставена помощ, SMBV е част от групата Starbucks, активно в целия свят образуване, което извършва дейност във всички държави — членки на Съюза, така че всяка помощ в негова полза е в състояние да засегне търговията в рамките на Съюза. По подобен начин предоставена от държавата мярка се счита, че нарушава или заплашва да наруши конкуренцията, когато е в състояние да подобри конкурентните позиции на получателя в сравнение с други предприятия, с които той се конкурира (95). Доколкото ПЦС на SMBV освобождава SMBV от данъчно задължение, което в противен случай би било длъжно да заплати съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане, ПЦС нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез укрепване на финансовата позиция на SMBV, така че в настоящия случай е изпълнено и четвъртото условие, за да бъде установено, че е предоставена помощ.

(228)

Що се отнася до третото условие, за да бъде установено, че е предоставена помощ, Комисията ще демонстрира в съображение 252 и следващите защо счита, че ПЦС на SMBV предоставя селективно предимство на Starbucks, доколкото води до понижаване на данъчното задължение на SMBV в Нидерландия, тъй като се отклонява от данъка, който SMBV би дължало съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане, като по този начин се изпълняват всички условия съгласно член 107, параграф 1 от Договора, за да бъде установено, че е предоставена помощ.

(229)

Според установената съдебна практика „Член 107, параграф 1 от Договора изисква да се определи дали съгласно определена задължителна схема дадена държавна мярка поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други, които с огледа на целта на въпросната схема са в съпоставима правна или фактическа ситуация. В такъв случай разглежданата мярка изпълнява условията за селективност.“ (96)

(230)

В свързаните с данъци дела Съдът разработи триетапен анализ, за да определи дали дадена данъчна мярка е селективна (97). На първо място се определя обичайният или нормалният данъчен режим, приложим в държавата членка: „референтната система“. Второ, определя се дали въпросната данъчна мярка представлява дерогация от въпросната система, доколкото при нея се прави разграничаване между икономически оператори, които — предвид присъщите за системата цели, се намират в сравнимо фактическо и правно положение. Ако мярката представлява дерогация от референтната система, на третия етап от анализа трябва да бъде установено дали мярката е оправдана от естеството или от общата схема на референтната система. Прилагането на данъчна мярка, която представлява дерогация от прилагането на референтната система, може да бъде оправдано, ако съответната държава членка може да демонстрира, че мярката произтича пряко от основните или ръководни принципи на въпросната данъчна система (98). Ако случаят е такъв, данъчната мярка не е селективна. Доказателствената тежест в рамките на третата стъпка се носи от държавата членка.

(231)

Като общо правило, за целите на анализа на селективността референтната система е съставена от последователен набор от правила, които се прилагат въз основа на обективни критерии за всички предприятия, които попадат в обхвата, определен от целта на системата.

(232)

В настоящия случай Комисията счита, че референтната система е общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане, чиято цел е данъчно облагане на приходите на всички дружества, които се облагат с данък в Нидерландия (99). Установените в Нидерландия дружества са местни данъчно задължени лица (100); те подлежат на облагане с корпоративен данък върху световния им доход (101). Дружествата, които не са установени в Нидерландия (чуждестранни дружества), подлежат на данъчно облагане по отношение на дохода им от нидерландски източници (102). Въпросът дали дадено дружество се счита за установено в Нидерландия за данъчни цели се оценява въз основа на фактическите обстоятелства. Сред важните фактори за тази оценка се включват мястото на действително управление и мястото на седалището. Съгласно ЗКД всички дружества, учредени съгласно нидерландското право, се считат за установени в Нидерландия (103).

(233)

В съответствие с член 3.25 от Закона за подоходния данък от 2001 г. (Wet inkomstenbelasting 2001), който чрез член 8 от ЗКД от 1969 г. се прилага и по отношение на корпоративни данъчно задължени лица, облагаемите годишни приходи трябва да бъдат определени съгласно принципите за добра професионална практика и по последователен начин, независимо какъв е най-вероятният резултат (104). Съгласно принципите за добра професионална практика например могат да се предвидят компенсации за нереализирани загуби, докато все още нереализираните приходи могат да се пренебрегнат.

(234)

Като цяло облагаемата печалба отговаря на счетоводната печалба, отразена в отчетите за приходите и разходите на дружеството. При все това могат да се правят корекции въз основа на специфични данъчни разпоредби, например приложими данъчни стимули, освобождаване на дяловите участия, корекции по данъчния резултат от сделки, които не са извършени съгласно принципа на сделката между несвързани лица, и прилагане на различни правила за амортизация съгласно данъчните и счетоводните правила (105).

(235)

Докато определянето на облагаемата печалба на неинтегрирани/местни самостоятелни дружества, които извършват сделки на пазара, е доста праволинейно, тъй като се основава на разликата между приходите и разходите в условията на конкурентен пазар, определянето на облагаемата печалба на интегрирани дружества в група като Starbucks налага използването на аналози. Самостоятелните неинтегрирани дружества могат да използват своята счетоводна печалба като отправна точка за определяне на данъчната основа, върху която се начислява нидерландският корпоративен данък, тъй като тази печалба зависи от диктуваните от пазара цени за придобитите от дружеството суровини и продадените продукти и услуги. От друга страна интегрираните дружества, които извършват сделки с дружества в същата корпоративна група, първо ще трябва да изчислят цените, които се прилагат към тези вътрешногрупови сделки, за да определят облагаемата си печалба, като това изчисление се определя от контролиращото групата дружество и не се диктува от пазара.

(236)

При все това тази разлика в определянето на облагаемата печалба на неинтегрираните дружества, т.е. дружества, които не принадлежат към корпоративна група и следователно са „самостоятелни“, и интегрираните дружества, т.е. дружества, принадлежащи към корпоративна група, не оказва влияние върху целта на нидерландската система за корпоративно данъчно облагане, а именно данъчно облагане на приходите на всички дружества, подлежащи на данъчно облагане в Нидерландия, независимо дали са интегрирани или не. Тъй като съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане приходите на всички дружества, установени в Нидерландия, се облагат по един и същ начин, без да се прави разграничение между дружества в група и неконтролирани дружества, в контекста на присъщата цел на тази система следва да се счита, че двата вида дружества се намират в сходно фактическо и правно положение (106). В действителност, тъй като целта на ПЦС на SMBV е да определи данъчната основа на SMBV с цел облагане с корпоративен данък съгласно тази система, именно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане представлява референтната система, съгласно която следва да бъде проучено ПЦС, за да се определи дали Starbucks е получило изгода от селективно предимство. В съответствие с това различните начини, чрез които по необходимост се определя облагаемата печалба на интегрирани и неинтегрирани дружества, не са от значение за определянето на референтната система за анализа на селективността в настоящия случай.

(237)

Това се потвърждава и от член 8б, параграф 1 от ЗКД и декрета, с който принципът на ОСИР относно сделката между несвързани лица се въвежда в нидерландското данъчно законодателство. Във въведението към декрета се посочва: „Политиката на Нидерландия относно принципа на сделката между несвързани лица в областта на международното данъчно законодателство е, че този принцип представлява част от нидерландската система на данъчното законодателство в резултат на включването му в широкообхватното определение на доходите, заложено в раздел 3.8 от Закона за подоходния данък от 2001 г.“ Раздел 3.8 от Закона за подоходния данък от 2001 г. гласи: „печалбата от стопанско предприятие представлява размерът на агрегираните ползи, независимо под какво име и форма, произтичащи от стопанско предприятие“. По този начин чрез позоваване на раздел 3.8 от Закона за подоходния данък от 2001 г. и понятията за приходи и ползи „независимо под какво име и форма, произтичащи от стопанско предприятие“ в декрета не се прави разграничение между доходи и печалби, произтичащи от дружество в група или от самостоятелно дружество.

(238)

Според Нидерландия и Starbucks в рамките на своето решение относно Groepsrentebox  (107) Комисията е заключила, че групите и неконтролираните дружества не принадлежат към една и съща референтна система (108). По този начин те изглежда считат, че референтната система за оценка на селективността може да включва само дружества, обвързани с правила за трансферно ценообразуване, т.е. дружества в група.

(239)

Като начало Комисията припомня, че не е обвързана от своята практика за вземане на решения. Всяка потенциална мярка за помощ трябва да бъде оценена въз основа на своите характеристики съгласно обективните критерии на член 107, параграф 1 от Договора, така че дори да бъде демонстрирано наличието на практика за вземане на противоположни решения, това не може да повлияе на констатациите в настоящото решение (109).

(240)

Във всеки случай, противно на твърденията на Нидерландия и Starbucks, решението Groepsrentebox не потвърждава, че когато данъчна мярка бъде предоставена в полза на интегрирано дружество, референтната система трябва непременно да бъде ограничена до тези видове дружества. Освен това целта на данъчната мярка в основата на решението Groepsrentebox не е съпоставима с настоящия случай и поради това заключенията, до които достигат Нидерландия и Starbucks във връзка с това решение, не са приложими към настоящия случай.

(241)

Схемата „groepsrentebox“ беше създадена от нидерландските органи с цел намаляване на разликата в данъчното третиране при осигуряването на собствен и заемен капитал в условията на група и съответно намаляване на данъчния арбитраж между тези две форми на вътрешногрупово финансиране (110). В своето окончателно решение Комисията констатира, че предвид целта на мярката, а именно намаляване на разликата в данъчното третиране при осигуряването на собствен и заемен капитал в условията на група и съответно намаляване на данъчния арбитраж между тези две форми на вътрешногрупово финансиране, само „дружествата в група [но не и самостоятелните дружества] са изправени пред арбитраж между собствен капитал и заемен капитал в рамките на своята група“ (111). По-специално в контекста на тази констатация, както и с оглед на целта на схемата, а именно „намаляване на стимулите за арбитраж между финансиране чрез вливане на капитал и заем и гарантиране на данъчна неутралност в това отношение“ (112), Комисията счете, че референтната система в този случай включва само дружества, подлежащи на корпоративно данъчно облагане и извършващи вътрешногрупови финансови сделки (113).

(242)

За разлика от това целта на ПЦС на SMBV е да се определи данъчната основа на SMBV, за да се изчисли дължимият данък, така че сумата да бъде обложена с нидерландски корпоративен данък. Първо, макар че би могло да се твърди, че целта в основата на решението Groepsrentebox да е валидна единствено в контекста на група (например поради факта, че самостоятелните дружества не са изправени пред проблема с данъчния арбитраж между различни форми на финансиране), определянето на данъчната основа с цел изчисляване на дължимия годишен корпоративен данък е еднакво уместно и приложимо за образувания в група и за самостоятелни дружества.

(243)

Второ, макар че е вярно, че SMBV предоставя услуги на други дружества от групата и следователно извършва дейност в контекста на група, извършваните от него сделки могат да се осъществяват и извън групата. SMBV е дружество, което се занимава с печене и дистрибуция на кафе. Както показват договорите, предоставени от Starbucks, други дружества от групата Starbucks възлагат тази функция на трети страни (114). Освен това отговорите на конкурентите на искането за пазарна информация демонстрират допълнително, че печенето на кафе се възлага на дружества извън групата (115). Следователно дейностите на SMBV могат да се осъществяват от независими дружества, а не само в рамките на групата (116).

(244)

Поради това Комисията заключава, че референтната система, съгласно която следва да бъде проучено ПЦС на SMBV, е общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане под формата на нидерландските правила за корпоративно данъчно облагане (ЗКД). По-специално тази референтна система е съставена от последователен набор от правила, които се прилагат въз основа на обективни критерии за данъчното облагане на приходите както на самостоятелни дружества, при които определянето на облагаемата печалба обикновено съвпада със счетоводната печалба (съгласно някои корекции въз основа на данъчното законодателство), така и на дружества в група, които използват трансферни цени при определянето на приходите. В контекста на присъщата цел на тази система следва да се счита, че двата вида дружества — интегрирани и неинтегрирани — се намират в сходно фактическо и правно положение.

(245)

Нидерландия счита, че референтната система следва да се състои от декрета и че в съответствие с това следва да бъде счетено, че SMBV е в сходно фактическо и правно положение само с дружества в групи, които са обхванати от декрета (117). В съответствие с това, за да се установи наличие на селективност, трябва да се докаже, че SMBV е получило различно третиране в сравнение с други образувания в групи, установени в Нидерландия и обхванати от декрета.

(246)

Комисията не приема тази логика.

(247)

Както е обяснено в съображение 236, целта на нидерландската система за корпоративно данъчно облагане е да се облагат приходите на всички дружества, обхванати от данъчната юрисдикция на Нидерландия, независимо дали тези дружества са интегрирани или не. Както е обяснено в съображение 232, с нидерландски корпоративен данък се облагат световните приходи на дружества, установени в Нидерландия (освен ако се прилага данъчна спогодба), докато чуждестранните дружества, включително нидерландски клонове на чуждестранни дружества, се облагат с данък единствено по отношение на доходи с произход от Нидерландия.

(248)

Ако се приеме логиката на Нидерландия, че референтната система включва единствено дружества в група, тъй като само те трябва да спазват принципа на сделката между несвързани лица при разпределянето на печалбата, както се изисква съгласно член 8б от ЗКД и декрета, това би означавало въвеждане на изкуствено разделение между дружествата въз основа на тяхната структура с цел определяне на облагаемата им печалба, което разделение не се признава от общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане при облагането на приходите на дружества, обхванати от данъчната юрисдикция на Нидерландия. В действителност целта на декрета е именно да се гарантира, че дружествата в група и самостоятелните дружества се третират по сходен начин съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане и че се облагат с данък по отношение на приходите от техните дейности, независимо дали тези дейности се извършват в рамките на група или не.

(249)

Комисията счита, че целта на декрета не е и не може да бъде да се установят специални правила за свързани дружества, а да се поясни прилагането на принципа на сделката между несвързани лица съгласно член 8б, параграф 1 от ЗКД в контекста на Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване, като се има предвид, че целта на декрета, както признава Нидерландия, е да бъде „специално насочен към аспекти, които Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване оставят отворени за тълкуване или при които не съществува яснота“. Поради това установените в декрета правила целят да съгласуват данъчното третиране на свързани дружества с третирането на несвързани дружества до степен, че сделките между свързани страни следва да се осъществяват по цени, отговарящи на принципа на сделката между несвързани лица, и следователно да отразяват ситуацията на несвързани страни за целите на облагането на техните приходи с корпоративен данък.

(250)

Във всеки случай Комисията е на мнение, че ако бъде приета логиката на Нидерландия и Starbucks, че в декрета се установяват специални правила за интегрирани дружества, наличието на такива специални правила само по себе си би могло да доведе до установяване на наличието на селективност. В свързаните с данъци дела е налице селективност, когато държава членка освобождава предприятие или (определена категория) предприятия от общо правило, което се прилага към всички предприятия в сравнимо фактическо и правно положение. Селективност е налице и когато е създаден специален режим, който се отклонява от това общо правило, като облагодетелства някои, но не всички предприятия в сравнимо фактическо и правно положение. Следователно с оглед на факта, че Комисията заключава, че интегрираните и неинтегрираните дружества са в сравнимо фактическо и правно положение по отношение на облагането на приходите с нидерландски корпоративен данък, създаването на специален режим, който се прилага само към интегрирани дружества и се отклонява от общите нидерландски правила за корпоративно данъчно облагане, е селективен по своето естество, така че всяка полза, предоставена въз основа на такъв режим, е селективна по своето естество.

(251)

Поради това Комисията заключава, че в настоящия случай референтната система, съгласно която следва да се проучи ПЦС на SMBV, е общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане, независимо дали съгласно тази система се облагат с корпоративен данък дружества в група или самостоятелни дружества.

(252)

След като бе определено, че общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане представлява референтната система, съгласно която следва да бъде оценено ПЦС на SMBV, трябва да се установи дали ПЦС представлява дерогация от тази референтна система, която дерогация води до неравностойно третиране между дружества в сходно положение от фактическа и правна гледна точка.

(253)

Във връзка с тази втора стъпка от анализа на селективността, въпросът дали данъчна мярка представлява дерогация от референтната система като цяло съвпада с определянето на предимството, предоставено на получателя съгласно тази мярка. В действителност, когато данъчна мярка води до неоснователно намаляване на данъчното задължение на получател, който в противен случай би подлежал на облагане с по-голям данък съгласно референтната система, това намаляване представлява както предимството, предоставено чрез данъчната мярка, така и дерогацията от референтната система.

(254)

Според Съда в случай на индивидуална мярка за помощ, за разлика от схема, „идентифицирането на икономическото предимство позволява по принцип да се предположи нейната селективност“ (118). В настоящия случай индивидуалната мярка за помощ, от която се възползва SMBV, е ПЦС на SMBV, което указва методика за определяне на облагаемата печалба на дружеството в Нидерландия за изпълняваните от него функции в рамките на групата Starbucks, които впоследствие се облагат съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане.

(255)

По принцип функцията на ПЦС е да се установи предварително прилагането на обичайната данъчна система към даден случай, съгласно набор от факти и обстоятелства, които са специфични за този случай, за определен период от време и при условие че няма съществена промяна в прилагането на ПЦС в контекста на определения набор от факти и обстоятелства. Когато ПЦС се основава на метод на оценка, който неоснователно се отклонява от резултата, който би се получил при нормално прилагане на обичайната данъчна система, ще бъде счетено, че това ПЦС предоставя селективно предимство на получателя, доколкото това селективно третиране води до понижаване на данъчното задължение на получателя в съответната държава членка в сравнение с дружества в сходно правно и фактическо положение.

(256)

Предимство съгласно член 107, параграф 1 от Договора е всяка икономическа изгода, която предприятието не би получило при нормални пазарни условия, т.е. без намесата на държавата (119). Следователно предимство е налице винаги, когато финансовото положение на дадено предприятие се подобрява в резултат на намеса на държавата. Такова подобрение се демонстрира чрез съпоставяне на финансовото положение на предприятието в резултат на оспорваната мярка и финансовото положение на това предприятие, ако мярката не беше предоставена (120). Предимството може да се изразява както в предоставяне на положителни икономически предимства, така и в облекчаване на разходите, които обикновено са включени в бюджета на дадено предприятие (121).

(257)

Както е обяснено в съображение 42 и следващите, чрез сключването на ПЦС на SMBV Нидерландия е приела методика за определяне на облагаемата печалба на SMBV в Нидерландия, предложена от данъчния консултант на Starbucks в доклада относно трансферното ценообразуване, която позволява на SMBV да определя своето корпоративно данъчно задължение в Нидерландия на годишна основа за периода на валидност на ПЦС. По-специално в доклада относно трансферното ценообразуване, използван в ПЦС на SMBV, се определя печалбата, която ще бъде разпределена на това дружество от групата Starbucks от сделки, които то сключва с други дружества от групата Starbucks, в отсъствието на диктувани от пазара сделки, каквито би осъществявало неинтегрирано и независимо дружество.

(258)

Съдът вече постанови, че при намаляване на облагаемата основа в резултат на данъчна мярка, която позволява на данъчно задължено лице да прилага трансферни цени по вътрешногрупови сделки, които не приличат на цените, които са щели да бъдат начислени в условията на свободна конкуренция между независими предприятия, преговарящи при сравними обстоятелства като несвързани лица, се предоставя селективно предимство на това данъчно задължено лице по силата на факта, че неговото данъчно задължение съгласно обичайната данъчна система се намалява в сравнение с независими дружества, които използват своята счетоводна печалба като основа за определяне на своята облагаема основа (122).

(259)

В своето решение относно белгийския данъчен режим, приложим към координационните центрове (123), Съдът разгледа жалба срещу решение на Комисията, в което се заключава по-специално, че методът за определяне на облагаемия доход съгласно този режим предоставя селективно предимство на тези центрове (124). Съгласно този режим облагаемата печалба е била установена въз основа на фиксирана сума, която представлява процент от пълния размер на оперативните разходи и разноски, от които са били изключени разходите за персонала и финансовите разходи. Според Съда, „за да бъде решено дали метод за оценка на облагаемия доход, като определения в режима за координационните центрове, им предоставя предимство, е необходимо […] този режим да бъде сравнен с обичайната данъчна система въз основа на разликата между печалбата и разходите на предприятие, упражняващо своята дейност в условията на свободна конкуренция“. По-нататък Съдът приема, че „поради изключването [на разходите за персонал и финансовите разходи] от разходите, служещи за определянето на облагаемия доход на центровете, трансферните цени не приличат на цените, които са щели да бъдат начислени в условията на свободна конкуренция“, за което Съдът счете, че „[предоставя] предимство на координационните центрове“ (125).

(260)

Следователно Съдът приема, че данъчна мярка в резултат на начисляването на трансферни цени от дружество в група, които не отговарят на цените, които са щели да бъдат начислени в условията на свободна конкуренция, т.е. договорени между независими предприятия, преговарящи при сравними обстоятелства като несвързани лица, предоставя предимство на това дружество в група, доколкото води до намаляване на неговата облагаема основа и съответно на неговото данъчно задължение съгласно обичайната система за корпоративно данъчно облагане.

(261)

Принципът, че сделките между дружества в група следва да бъдат заплащани сякаш са договорени между независими дружества, преговарящи при сравними обстоятелства като несвързани лица, обикновено се нарича „принцип на сделката между несвързани лица“. В решението относно белгийските координационни центрове Съдът използва принципа на сделката между несвързани лица като референтния критерий за установяване дали дружество в група получава предимство за целите на член 107, параграф 1 от Договора в резултат на данъчна мярка за определяне на неговото трансферно ценообразуване и съответно неговата облагаема основа.

(262)

Целта на принципа на сделката между несвързани лица е да се гарантира, че за данъчни цели сделките между дружества в група се третират чрез препратка към размера на печалбата, който е щял да бъде генериран, ако същите сделки бяха извършени от независими дружества. В противен случай дружествата в група биха се облагодетелствали от благоприятно третиране съгласно обичайната система за корпоративно данъчно облагане при определянето на тяхната облагаема печалба, като тази изгода няма да е достъпна за независими дружества, и това ще доведе до неравностойно третиране на дружества, които се намират в сходно положение от фактическа и правна гледна точка в контекста на целта на тази система, а именно облагане на печалбата на всички дружества, обхванати от нейната данъчна юрисдикция.

(263)

Поради това оценката на Комисията дали Нидерландия е предоставила селективно предимство на SMBV трябва да представлява проверка дали методиката, приета от нидерландската данъчна администрация чрез сключването на ПЦС, за определяне на облагаемата печалба на SMBV в Нидерландия се отклонява от методика, която би довела до надеждно приближение на пазарния резултат, и съответно се отклонява от принципа на сделката между несвързани лица. Доколкото методиката, приета от Нидерландия чрез сключването на ПЦС на SMBV, води до намаляване на данъчното задължение на SMBV съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято облагаема печалба съгласно тази система се определя от пазара, ще бъде счетено, че това ПЦС предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(264)

Поради това принципът на сделката между несвързани лица по необходимост представлява част от оценката на Комисията съгласно член 107, параграф 1 от Договора на данъчни мерки, предоставени на дружества в групи, независимо дали дадена държава членка е включила този принцип в своята национална правна система. Той се използва, за да се установи дали облагаемата печалба на дружество в група за целите на облагането с корпоративен данък е определена въз основа на методика, която наподобява пазарните условия, така че дружеството да не получава по-благоприятно третиране съгласно общата система за корпоративно данъчно облагане в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято облагаема печалба се определя от пазара. Следователно, за да се избегнат съмненията, принципът на сделката между несвързани лица, който Комисията прилага в своята оценка на държавни помощи, не произтича от член 9 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР, който е необвързващ инструмент, а е общ принцип за равно третиране в данъчното облагане, обхванат от приложното поле на член 107, параграф 1 от Договора, който е задължителен за държавите и от чийто обхват не се изключват националните правила за данъчно облагане (126).

(265)

В съответствие с това в отговор на аргумента на Нидерландия, че при извършването на такава оценка Комисията заменя националната данъчна администрация в своето тълкуване на националното законодателство (127), Комисията припомня, че тя не проучва дали ПЦС на SMBV съответства на принципа на сделката между несвързани лица, заложен в член 8б, параграф 1 от ЗКД или в декрета, а дали нидерландската данъчна администрация е предоставила селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора чрез сключване на ПЦС, съгласно което се приема разпределение на печалбата, различно от размера на печалбата, върху който е щял да бъде начислен данък съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане, ако същите сделки бяха извършени от независими дружества при сравними условия като несвързани лица.

(266)

В отговор на аргумента, на който се позовават Нидерландия и Starbucks, че тъй като трансферното ценообразуване не е точна наука, оценката от страна на Комисията на режима за трансферно ценообразуване в ПЦС на SMBV следва по необходимост да бъде ограничена (128), Комисията припомня, че елементът на приближение при трансферното ценообразуване трябва да бъде разгледан в контекста на неговата цел. Макар че в точка 1.13 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. действително се признава, че трансферното ценообразуване не е точна наука, в същата точка първо се обяснява, че „е важно да не се забравя целта да се направи разумно изчисление на резултат съгласно принципа на сделката между свързани лица въз основа на надеждна информация“. Целта на Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване е да се разработят най-подходящите методи, в полза на данъчните администрации и многонационалните предприятия, за изчисляване за данъчни цели на цените на трансгранични сделки между свързани предприятия съгласно принципа на сделката между несвързани лица. Преследването на тази цел би било невъзможно, ако елементът на приближение, присъщ на трансферното ценообразуване, може да се използва за пренебрегване на консенсуса относно подходящите методики за трансферно ценообразуване, който представляват тези Насоки. Поради това елементът на приближение, присъщ на принципа на сделката между несвързани лица, не може да се използва като обосновка за анализ на трансферно ценообразуване, който е непоследователен от гледна точка на методиката или е основан на неподходящ подбор на елементи за сравнение.

(267)

В заключение, ако може да се покаже, че методиката, приета от нидерландската данъчна администрация чрез сключване на ПЦС на SMBV, за определяне на облагаемата печалба на SMBV в Нидерландия не представлява методика, която води до надеждно приближение на пазарния резултат, и съответно се отклонява от принципа на сделката между несвързани лица, ще бъде счетено, че ПЦС предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора, доколкото води до намаляване на данъчното задължение на SMBV съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято данъчна основа се определя от генерираната от тях печалба при пазарни условия.

(268)

В ПЦС на SMBV се приема методика за разпределение на печалбата на SMBV в рамките на групата Starbucks, основана на доклад относно трансферното ценообразуване, изготвен от данъчния консултант на Starbucks, в който се изчислява възнаграждение за функция, изпълнявана от SMBV (печене/производство).

(269)

При изчисляване на дължимото възнаграждение на SMBV данъчният консултант е взел няколко последователни методически решения в доклада относно трансферното ценообразуване:

(270)

В доклада относно трансферното ценообразуване се достига до възнаграждение за изпълняваната от SMBV функция за печене, равняващо се на надценка от [9—12] % от неговите оперативни разходи, което е прието от нидерландската данъчна администрация в ПЦС на SMBV като възнаграждение, отговарящо на принципа на сделката между несвързани лица. Освен това в ПЦС на SMBV нидерландската данъчна администрация приема, че всяка печалба, генерирана от SMBV, която надхвърля това равнище на възнаграждение, ще бъде изплатена под формата на лицензионно възнаграждение на Alki LP.

(271)

В следващите раздели Комисията ще обясни защо счита, че някои от методическите решения в основата на доклада относно трансферното ценообразуване не е трябвало да бъдат приети от нидерландската данъчна администрация в ПЦС на SMBV, защото тяхното приемане води до облагаема печалба за SMBV, за която не може да се счита, че представлява надеждно приближение на пазарния резултат, и която води до намаляване на данъчното задължение на SMBV в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято облагаема печалба се определя от пазара.

(272)

На първо място, в доклада относно трансферното ценообразуване не се определят или анализират контролираните и неконтролираните сделки на SMBV (131), което представлява необходима първа стъпка от оценката дали търговските условия за целите на трансферното ценообразуване, приложими между свързани страни, отговарят на принципа на сделката между несвързани лица. По-специално в доклада относно трансферното ценообразуване не се проучва дали лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP за лицензирането на ИС за печене на кафе, което представлява вътрешногрупова сделка и за което на практика е поискано и предоставено ПЦС на SMBV (132), отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Както ще демонстрира Комисията, анализ на трансферното ценообразуване, насочен към стойността на това лицензионно възнаграждение въз основа на сравними неконтролирани сделки съгласно принципа на сделката между несвързани лица, води до заключението, че SMBV не следва да дължи лицензионно възнаграждение на Alki LP за ИС за печене на кафе (133). В доклада относно трансферното ценообразуване също така не се проучва дали цената за зеленото кафе на зърна, която SCTC начислява на SMBV, отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Както ще демонстрира Комисията, не съществува основана на пазара обосновка за същественото увеличение на тази цена от 2011 г. насам, което е довело до намаляване на счетоводната печалба на SMBV от тази година насам (134).

(273)

В допълнение към това и без да се засяга предходното съображение, в доклада относно трансферното ценообразуване не се анализира сложността на функциите на всички дружества от групата, които участват в контролирани сделки, и по-специално функциите на Alki LP, когато се приема, че SMBV следва да се счита за дружеството с „най-опростена функция“ и съответно за „тестваната страна“ с цел прилагане на МТНП (135).

(274)

На последно място и без да се засягат предходните две съображения, в доклада относно трансферното ценообразуване се определят погрешно основните функции на SMBV, за които то следва да получава възнаграждение, и погрешно се предприемат стъпки за изчисляване на това възнаграждение въз основа на оперативните разходи (136).

(275)

В ПЦС на SMBV се договаря облагаемо възнаграждение за SMBV за извършваната от него функция за печене. Освен това в него се договаря, че цялата печалба, генерирана от SMBV, която надхвърля това равнище на възнаграждение, ще се изплаща като лицензионно възнаграждение на Alki LP, което не подлежи на данъчно облагане в Нидерландия.

(276)

С други думи, чрез сключване на ПЦС на SMBV нидерландската данъчна администрация изрично приема, че методиката на данъчния консултант за изчисляване на облагаемото възнаграждение, дължимо на SMBV за изпълняваната от него функция за печене, ще определя пряко равнището на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP по режима за лицензиране на ИС за печене на кафе между двете дружества. Освен това в него изрично се приема, че действителното равнище на печалбата, генерирана от SMBV в Нидерландия, следва да се намали с това лицензионно възнаграждение за целите на данъчното облагане, което води до по-ниска облагаема печалба от реално отчетената. В действителност, ако счетоводната печалба на SMBV е по-висока от равнището на възнаграждение, договорено в ПЦС на SMBV, лицензионното възнаграждение на Alki LP ще бъде увеличено с разликата между равнището на възнаграждението и счетоводната печалба на SMBV.

(277)

Следователно лицензионното възнаграждение е променлива корекция, която се определя чрез комбиниране на счетоводната печалба на SMBV и възнаграждението, договорено в ПЦС на SMBV. По този начин режимът за лицензиране на ИС за печене на кафе между Alki LP и SMBV представлява сделката, за която на практика е поискано ПЦС на SMBV, а методиката за определяне на равнището на това възнаграждение като променлива корекция е сделката, чиято цена на практика се определя от ПЦС на SMBV.

(278)

Независимо от това в доклада относно трансферното ценообразуване, на който се основава това ПЦС, се предлага възнаграждение за SMBV единствено посредством анализ на изпълнявана от него функция (печене/производство) чрез прилагане на МТНП; в него лицензионното възнаграждение не се посочва като променливата корекция при определянето на предложеното възнаграждение. В съответствие с това режимът за лицензиране на ИС за печене на кафе, за който се плаща това лицензионно възнаграждение, не се определя или анализира в доклада като сделката, чиято цена на практика се определя, и съответно в доклада не се установява методика, с която да се гарантира, че това лицензионно възнаграждение отговаря на принципа на сделката между несвързани лица.

(279)

Целта на трансферното ценообразуване обаче е да се установи дали условията на контролирани сделки отговарят на принципа на сделката между несвързани лица.

(280)

Тази насоченост към сделките за целите на трансферното ценообразуване е ясно изразена в точка 1.6 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., в която от самото начало се пояснява, че „тъй като съгласно подхода за функционална отделеност членовете на група на многонационално предприятие се третират сякаш са независими образувания, вниманието се насочва към естеството на сделките между тези членове и дали техните условия се различават от условията, които биха били получени в сравними неконтролирани сделки. Такъв анализ на контролираните и неконтролираните сделки, който се нарича „анализ на съпоставимостта“, лежи в основата на прилагането на принципа на сделката между несвързани лица.“ (137)

(281)

С други думи, стопанските сделки между свързани и несвързани страни трябва първо да бъдат ясно определени и след това да бъде оценена тяхната съпоставимост. Тази насоченост към сделките се подкрепя по същия начин в рамките на нидерландското данъчно законодателство от изискването да не се позволява приспадане на разходи, които не съответстват на принципа на сделката между несвързани лица (138).

(282)

Прибягването към сравнение на изпълняваните функции е обосновано само когато е невъзможно да се сравни конкретна вътрешногрупова сделка, за която е поискано ПЦС (като се вземат предвид изпълняваните функции), със сходни неконтролирани сделки. В този ред на мисли в точка 1.41 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се обяснява, че „преди търсенето да бъде разширено, така че да обхване по-голям брой потенциално сравними неконтролирани сделки въз основа на изпълнение на сходни функции, следва да се проучи дали тези сделки има вероятност да осигурят надеждни елементи за сравнение за контролираната сделка“ (139). Това също така обяснява предпочитането на метода СНЦ пред всички други методи за трансферно ценообразуване, изразено както в точка 2.14 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., така и в точка 2.7 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г., като и двете точки гласят: „Когато е възможно да се определят сравними неконтролирани сделки, методът СНЦ представлява най-прекият и надежден начин за прилагане на принципа на сделката между несвързани лица. В съответствие с това в такива случаи методът СНЦ е за предпочитане пред всички други методи.“

(283)

По подобен начин в Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване както от 1995 г., така и от 2010 г. се предпочитат традиционни транзакционни методи пред методи, базирани на транзакционна печалба, като средство за установяване дали трансферна цена отговаря на принципа на сделката между несвързани лица (140). В Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г. дори се изключва автоматичното прибягване към базирани на транзакционна печалба методи като МТНП за целите на трансферното ценообразуване, както в точка 3.50 от тях се посочва, че: „Съществуват обаче случаи, в които традиционните транзакционни методи не могат да бъдат приложени самостоятелно по надежден начин или по изключение изобщо не могат да бъдат приложени. Счита се, че в тези случаи се налага използването на крайни мерки. (…) При все това дори в случай, при който се налага използването на крайни мерки, би било неподходящо автоматично да се приложи метод, базиран на транзакционна печалба, без първо да се проучи надеждността на този метод.“

(284)

Коментарът на Нидерландия, че нейната данъчна администрация не е обвързана от правило за използване на най-добрия метод не освобождава администрацията от задължението да се увери, че методът за трансферно ценообразуване, избран от данъчно задълженото лице, води до надеждно приближение на цена съгласно принципа на сделката между свързани лица, преди да приеме искане за ПЦС въз основа на този метод. Това задължение дори е отразено в разпоредбата на декрета, на която се позовава Нидерландия в тази връзка. В действителност точка 3.1 от декрета гласи, че „нидерландската данъчна и митническа администрация следва винаги да започва своето разследване на трансферните цени от гледната точка на метода, използван от данъчно задълженото лице към момента на сделката. Това означава, че данъчно задълженото лице принципно е свободно да избере метод за трансферно ценообразуване, при условие че приетият метод води до резултат за въпросната сделка, който отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Данъчно задълженото лице трябва да демонстрира своя избор.“ С други думи, предложеният от данъчно задълженото лице метод следва да бъде отправната точка в проучването от страна на данъчната администрация на искането за ПЦС. Който и да е избраният метод обаче, той трябва да гарантира резултат съгласно принципа на сделката между несвързани лица за конкретната сделка, чиято цена се определя, така че данъчната администрация е свободна да постави под въпрос уместността на избрания от данъчно задълженото лице метод. На последно място предвид факта, че съгласно разпоредбата уместността на избрания метод за трансферно ценообразуване следва да се обоснове от данъчно задълженото лице и предвид факта, че в декрета се посочва изрично предпочитание за метода СНЦ, когато са налице сравними сделки (141), липсата на правило за използване на най-добрия метод не освобождава данъчната администрация от задължението преди одобряването на поискано ПЦС да гарантира, че избраният от данъчно задълженото лице метод за трансферно ценообразуване може да доведе до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица.

(285)

Както ще бъде показано в следващия раздел, тъй като в доклада относно трансферното ценообразуване не се предоставя информация относно неконтролирани сделки, сходни с режима за лицензиране на ИС за печене на кафе между SMBV и Alki LP, и съответно не се проучва единствената вътрешногрупова сделка, чиято цена на практика се определя от анализа на трансферното ценообразуване, не може да се счита, че методиката за трансферно ценообразуване, предложена от данъчния консултант на Starbucks и приета чрез ПЦС на SMBV, води до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. В действителност, тъй като в доклада относно трансферното ценообразуване се извършва анализ на възнаграждение за SMBV съгласно принципа на сделката между несвързани лица въз основа на неправилна отправна точка (неговата функция за печене на кафе), в този доклад се определя възнаграждение, което е изчислено неправилно въз основа на МТНП. Вместо това е трябвало да се направят по-надеждни сравнения с наличната информация за сходни сделки между несвързани страни за целите на трансферното ценообразуване, с която Starbucks е разполагало при отправянето на искането за ПЦС и която нидерландската данъчна администрация е следвало да поиска, за да гарантира, че определеният в ПЦС на SMBV размер на лицензионното възнаграждение отговаря на принципа на сделката между несвързани лица.

(286)

ИС, за която се плаща лицензионно възнаграждение, обхваща свързано с печенето ноу-хау и кривите на печене, лицензирани от Alki LP на SMBV. Това лицензионно възнаграждение не е обвързано със стойността на марката на Starbucks, тъй като заведенията плащат на Starbucks Coffee BV за правото да използват тази марка.

(287)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнение дали лицензионното възнаграждение отговаря на принципа на сделката между несвързани лица (142). По-специално Комисията обясни, че фактът, че размерът на дължимите от SMBV на Alki LP лицензионни възнаграждения зависи от разликата между възнаграждението, установено в ПЦС на SMBV, и счетоводната печалба преди данъчно облагане и преди изплащане на лицензионното възнаграждение (143), води до ситуацията, в която лицензионното възнаграждение се изчислява като печалба над определеното в ПЦС на SMBV равнище и не отразява стойността на съответната ИС съгласно принципа на сделката между несвързани лица (144). В това отношение Комисията се позова на точка 6.16 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г., съгласно която „лицензионното възнаграждение обичайно представлява периодично плащане въз основа на продукцията, продажбите или, в по-редки обстоятелства, печалбата на ползвателя“ (145). В ПЦС на SMBV изплащаното на Alki LP лицензионно възнаграждение не е обвързано с продукцията, продажбите или печалбата на SMBV. Освен това в съображение 120 от решението за откриване на процедурата Комисията посочи своите съмнения дали размерът на лицензионното възнаграждение отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, тъй като посредством метода за ценообразуване лицензионното възнаграждение не е обвързано с икономическата стойност на съответната ИС, т.е. стойността на свързаните с печенето нематериални активи за SMBV.

(288)

За да сравни стойността на лицензионното възнаграждение с размерите на лицензионните възнаграждения, отчетени на пазара и определени като процент от оборота, Комисията изчисли размера на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP, като процент от продажбите на печено кафе от SMBV на заведенията всяка година. Съгласно тези изчисления лицензионното възнаграждение варира между [1—10] % и [30—40] % от приходите на SMBV от продажби на кафе за периода на валидност на ПЦС на SMBV, което потвърждава съмненията на Комисията относно колебанията в размера на лицензионното възнаграждение (146). Освен това за три от тези години получените равнища надхвърлят [30—40] %, както е показано в таблица 10:

Таблица 10

Колебания в лицензионното възнаграждение през периода на валидност на ПЦС на SMBV

(289)

В този конкретен контекст променливото естество на лицензионното възнаграждение представлява първият признак, че размерът на това плащане не е обвързан със стойността на ИС, за която се плаща.

(290)

Поради причините, изтъкнати в съображения 291—338, Комисията счита, че съпоставянето със сравними неконтролирани сделки посредством модела СНЦ, и по-специално с режимите за лицензиране на ИС в няколко споразумения за печене, производство и дистрибуция, сключени от Starbucks с трети страни, показва, че съгласно принципа на сделката между несвързани лица стойността на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP за ИС за печене на кафе, следва да бъде нулева. С други думи в това конкретно правоотношение не следва да се дължи лицензионно възнаграждение за тази ИС, тъй като SMBV не получава никаква изгода от използването на ИС за печене на кафе, лицензирана от Alki LP.

(291)

По време на разследването Starbucks предостави на Комисията някои договори за печене и производство, сключени от дружества от групата Starbucks с трети страни и изброени в съображения 148—150. Поради причините, посочени в съображения 292—298, Комисията счита, че тези сделки представляват елемент за пряко сравнение за определяне на размера на лицензионното възнаграждение, дължимо от SMBV на Alki LP съгласно режима за лицензиране на ИС за печене на кафе.

(292)

Точка 1.38 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. съдържа следното указание относно проучването на съпоставимостта: „поради своето естество проучването на […] фактори за съпоставимост се състои от две стъпки, т.е. то включва проучване на факторите, засягащи контролираните сделки на данъчно задълженото лице, и проучване на факторите, засягащи неконтролирани сделки. При оценката на относителното значение на всякаква липсваща информация относно възможни елементи за сравнение […] следва да се отчете както естеството на контролираната сделка, така и възприетият метод за трансферно ценообразуване […]“.

(293)

В точка 1.36 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се изброяват пет фактора за съпоставимост (147), които включват „характеристиките на прехвърленото имущество или услуги, изпълняваните от страните функции (като се вземат предвид използваните активи и поетите рискове), договорните условия, икономическото положение на страните и стопанските стратегии, следвани от страните“.

(294)

Като начало Комисията констатира, че характеристиките на прехвърленото имущество съгласно режима за ИС за печене на кафе между Alki LP и SMBV са същите като на прехвърленото имущество в сделките между Starbucks и третите страни в споразуменията за печене на кафе, изброени в съображения 148—150. И двата набора от сделки обхващат технология на печене, смеси от различни видове кафе и криви на печене.

(295)

Второ, макар че не всички от посочените трети страни извършват печене на кафе (някои се занимават с производство на готови за консумация напитки или други продукти и съставки за приготвяне на напитки), в сделките, в които третите страни извършват печене на кафе, функцията на въпросната трета страна е свързана с абсолютно същия продукт като функцията за печене на SMBV в неговите договорни отношения с Alki LP. По-специално договорните споразумения между Starbucks и [несвързано производствено дружество 2], [несвързано производствено дружество 3], [несвързано производствено дружество 4] и [несвързано производствено дружество 10] касаят печене на зелено кафе.

(296)

Трето, ролята на Starbucks не е по-ограничена от ролята на Alki LP в нито една от тези сделки. В някои от тези сделки Starbucks изпълнява повече функции спрямо третата страна в сравнение с функциите, които изпълнява Alki LP спрямо SMBV. По-конкретно повечето договорени споразумения са свързани със снабдяване с кафе от страна на Starbucks (148). Освен това съгласно някои от тези режими Starbucks също така закупува печеното кафе от третата страна. Поради това, ако на Alki LP изобщо се дължи възнаграждение, то възнаграждението на Starbucks съгласно тези режими представлява максималното възнаграждение съгласно принципа на сделката между несвързани лица във връзка с лицензионния режим.

(297)

Четвърто, няма признаци, че икономическото положение на въпросните трети страни засяга техните режими със Starbucks. По-специално, тъй като Starbucks предостави информация за множество режими за лицензиране на ИС за печене на кафе, в нито един от които не се предвижда изплащане на лицензионно възнаграждение на Starbucks за ИС за печене на кафе, това не може да бъде свързано с конкретното икономическо положение на индивидуална трета страна. Режимите обхващат различни географски региони, включително Съюза и Швейцария, като този географски обхват бе счетен за подходящ за търсенето на елементи за сравнение в доклада относно трансферното ценообразуване.

(298)

Пето, стопанските стратегии на третите страни са обсъдени по-долу. Режимите се различават принципно в зависимост от това дали третата страна използва ИС директно на пазара чрез продажби на крайни клиенти или не.

(299)

В съответствие с това при тези неконтролирани сделки размерът на лицензионното възнаграждение между SMBV и Alki LP съгласно принципа на сделката между несвързани лица може да бъде определен посредством метода СНЦ, т.е. чрез сравнение на дължимото плащане в контролирана сделка (от SMBV на Alki LP) и дължимото плащане в сравними неконтролирани сделки (от трети страни на други дружества от групата Starbucks), осъществявани при сравними условия.

(300)

В това отношение Комисията отбелязва, че съгласно сходни споразумения, сключени от Starbucks с [несвързано производствено дружество 2], [несвързано производствено дружество 3], [несвързано производствено дружество 4], [несвързано производствено дружество 9], [несвързано производствено дружество 8], [несвързано производствено дружество 1] и [несвързано производствено дружество 10], третите страни не заплащат лицензионно възнаграждение съгласно своите лицензионни режими със Starbucks, ако не използват ИС за печене на кафе директно на пазара.

(301)

В действителност [несвързано производствено дружество 3] заплаща лицензионно възнаграждение на Starbucks само когато продава своята продукция на [съвместно предприятие между несвързано производствено дружество 3 и Starbucks]. В този случай [несвързано производствено дружество 3] използва ИС за печене на кафе директно на пазара чрез свързана страна, поради което лицензионното възнаграждение изглежда обхваща дистрибуцията на продукти с марката Starbucks на трети страни чрез съвместното предприятие. Това заключение се потвърждава от факта, че когато [несвързано производствено дружество 3] препродава изпеченото кафе на групата Starbucks, а не на съвместното предприятие, а дистрибуцията и експлоатацията на марката на пазара се осигуряват от групата Starbucks, [несвързано производствено дружество 3] не заплаща лицензионно възнаграждение на Starbucks за ИС за печене на кафе.

(302)

Що се отнася до [несвързано производствено дружество 2], макар че Starbucks твърди, че по-високата надценка върху зеленото кафе на зърна, закупувано за Starbucks, посочена в договора с [несвързано производствено дружество 2], представлява възнаграждение за ИС за печене на кафе, тази надценка изглежда се прехвърля на [несвързано производствено дружество 5]. В действителност цената, на която [несвързано производствено дружество 5] закупува кафе от [несвързано производствено дружество 2], също се определя като надценка върху разходите за закупеното зелено кафе на зърна. В своите отношения с [несвързано производствено дружество 2], което очевидно би получило възнаграждение чрез по-висока надценка, Starbucks действа като доставчик, което представлява различна функция от функцията, изпълнявана от Alki LP в неговите отношения със SMBV. В отговор на аргумента на Starbucks, че тъй като [несвързано производствено дружество 2] има готовност да заплаща надбавка върху цената, начислявана от SCTC за кафето на зърна, и че поради това цените на SCTC отговарят на принципа на сделката между несвързани лица, Комисията счита, че покупната цена за зеленото кафе на зърна не може да се анализира отделно от задължението на [несвързано производствено дружество 2] съгласно неговия договор със Starbucks да продава своята продукция на [несвързано производствено дружество 5] и че поради това трябва да се вземат предвид и споразуменията за ценообразуване между [несвързано производствено дружество 5] и [несвързано производствено дружество 2]. Няма никакви признаци, че надценката към покупна цена не би била прехвърлена директно на [несвързано производствено дружество 5] или че би оказала влияние по друг начин на търговските условия между [несвързано производствено дружество 5] и [несвързано производствено дружество 2], тъй като това договорно споразумение не е било сключено отделно от договорното споразумение между Starbucks и [несвързано производствено дружество 5].

(303)

В допълнение към това Комисията отбелязва, че що се отнася до отношенията с [несвързано производствено дружество 5], [несвързано производствено дружество 6] и [несвързано производствено дружество 7], единствено споразуменията за лицензиране на търговски марки и технологии, сключени от Starbucks с тези трети страни, предвиждат заплащане на лицензионно възнаграждение. Това лицензионно възнаграждение обаче е съпоставимо с лицензионното възнаграждение, изплащано от заведенията на Starbucks Coffee BV за използването на ИС за марката на Starbucks на пазара, тъй като и трите дружества продават продукти на крайни клиенти. Главните договори и споразуменията за производство и дистрибуция между тези три дружества и Starbucks, касаещи производствения процес, не предвиждат лицензионно възнаграждение за ИС на Starbucks.

(304)

Освен това Комисията отбелязва, че SMBV възлага производството на [продукт от кафе с регистрирана търговска марка] и разтворимо кафе на трети страни, и по-специално на [несвързано производствено дружество 1]. Въпреки че [продукт от кафе с регистрирана търговска марка] на Starbucks е защитен с марка, [несвързано производствено дружество 1] не заплаща никакво лицензионно възнаграждение на SMBV или на друго дружество от групата Starbucks за информация относно сместа и друга производствена информация. По подобен начин, макар че производствената технология, използвана при производството на продукти от разтворимо кафе VIA, да се рекламира като иновативна от Starbucks, производството им се възлага на трета страна и SMBV не получава никакво лицензионно възнаграждение от третата страна, произвеждаща продуктите VIA. В действителност от отчетите на SMBV става видно, че дружеството не получава лицензионно възнаграждение за нито едно от производствата, които възлага на външни изпълнители (149).

(305)

На последно място, с цел да се оцени дали SMBV заплаща отговарящо на принципа на сделката между несвързани лица възнаграждение на Alki LP за ИС за печене на кафе, режимът между Alki LP и SMBV също така може да се съпостави с режимите между конкурентите на Starbucks и трети страни, извършващи печене на кафе.

(306)

Например, в отговор на искането за пазарна информация по отношение на отговарящи на принципа на сделката между несвързани лица търговски условия между несвързани страни, при които на дадено дружество се поверява функцията за печене на зелено кафе на зърна, Melitta обясни, че когато възлага печенето на кафе на трета страна, то не предвижда лицензионни възнаграждения, въпреки че предоставя своите криви на печене на разположение на третата страна (150).

(307)

Съгласно информацията, предоставена от дружество Y, което осъществява дейностите по печене чрез дружество от групата, определено като производител по поръчка, вътрешното дружество за печене също не заплаща лицензионно възнаграждение на групата за ИС или ноу-хау, използвани в процеса на печене (151).

(308)

Същото важи за Dallmayr, което посочи, че счита за необичайно заплащането на лицензионно възнаграждение от дружеството, което извършва печенето, тъй като по-скоро би очаквало от клиентите да заплащат на това дружество, а не обратното (152).

(309)

От това следва, че тъй като в споразуменията за производство, сключени от Starbucks с трети страни, някои от които са съществували към момента, в който нидерландската данъчна администрация е проучвала искането за ПЦС на SMBV, не се изисква лицензионно възнаграждение за използването на ИС за печене на кафе, Комисията счита, че анализът на трансферното ценообразуване на стойността на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP за ИС за печене на кафе, съгласно принципа на сделката между несвързани лица води до заключението, че не следва да се дължи лицензионно възнаграждение за тази ИС в рамките на това конкретно правоотношение. До това заключение се стига и при сравнение с режимите между конкурентите на Starbucks и трети страни, осъществяващи печене на кафе.

(310)

Макар че свързаните с печенето на кафе ноу-хау и криви могат да имат определена стойност, в специфичното правоотношение между Alki LP и SMBV тази стойност не се отчита от дружеството, което пече кафето. Това е така, защото в рамките на структурата на Starbucks значението на свързаните с печенето на кафе ноу-хау и криви се изразява в гарантиране на последователен вкус, свързан с марката и индивидуалните продукти. В съответствие с това стойността на свързаните с печенето на кафе ноу-хау и криви на Starbucks се използват единствено при продажбата на продукти на Starbucks под марката Starbucks от страна на заведенията. Сами по себе си свързаните с печенето на кафе ноу-хау и криви не генерират стойност за осъществяващото печене на кафе дружество на текуща база, ако не могат да се използват на пазара.

(311)

Това заключение се подкрепя от предоставената от Starbucks информация, съгласно която лицензионните споразумения, в които лицензията на ИС единствено позволява на трети страни да произвеждат продукти в съответствие със спецификациите на Starbucks и да защитават правата на ИС на Starbucks, но третите страни не използват нематериалните активи на пазара, не включват заплащане на лицензионни възнаграждения от тези трети страни на Starbucks (153).

(312)

В допълнение към това, в случая на SMBV свързаните с печенето на кафе ноу-хау и криви изглежда представляват техническа спецификация, съгласно която следва да се извършва печенето, поради предпочитание или по решение на закупуващото дружество. В доклада относно трансферното ценообразуване Starbucks посочва, че кривите на печене се диктуват на SMBV. Те позволяват на SMBV и на третите страни, с които са сключени споразумения за печене и споразумения за производство и доставка, да изпълнят изискванията на Starbucks. На производителите се налагат предпочитания във връзка с печенето, например чрез изисквания съгласно стандарти за печене и стандарти за гарантиране на качеството. Такива изисквания представляват част от всяко споразумение за печене или производство и доставка.

(313)

В това отношение в споразумението за печене на кафе се посочва, че SMBV трябва да следва процесите на печене, указани от Alki LP, и да използва подходящо оборудване, машини и производствени методи, за да гарантира, че продуктите отговарят на продуктовите спецификации, изисквани от Alki LP (154). SMBV изглежда не извлича никаква изгода от използването на продуктовите спецификации в рамките на това правоотношение. Фактът, че определените от Alki LP спецификации във връзка с процеса на печене, и по-специално кривите на печене позволяват на SMBV да пече кафе, което се продава под марката Starbucks, не води до никаква изгода за SMBV от гледна точка на увеличени продажби или продажна цена, тъй като по принцип SMBV не продава своята продукция на крайни клиенти, които ценят марката Starbucks. SMBV продава практически цялата си продукция на франчайзингови заведения на Starbucks, всички от които заплащат лицензионно възнаграждение на групата за използването на ИС на Starbucks на пазара, като така се генерира стойност за техните дистрибуторски дейности. SMBV не използва ИС за печене на кафе директно на пазара; заведенията са допирната точка с крайните клиенти, които ценят последователния вкус, свързан с марката Starbucks.

(314)

На последно място, въз основа на финансовата информация, представена в таблица 2 и таблица 8, във фигура 3 е представен маржът на печалба на SMBV от неговите дейности по печене на кафе, който се получава чрез изваждане на цената, заплатена от SMBV на SCTC за зелено кафе на зърна, от приходите за печено кафе, отчетени в графата „ПРИХОДИ ОТ ПАКЕТИРАНО КАФЕ“ за всяка година (155).

Фигура 3

Загуби, генерирани от дейностите на SMBV по печене на кафе от 2010 г. насам

(приходи и покупна цена на кафето в евро)

(315)

Фигура 3 показва, че от 2010 г. насам SMBV отчита загуби от своите дейности по печене на кафе, докато маржът върху зеленото кафе на зърна, изискван от SMBV, се е увеличил. Като се вземе предвид този факт, заедно с данните в таблица 10, които показват процента на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP, върху приходите от продажбите на кафе, изглежда кривите и ноу-хау за печене не генерират положителна стойност за SMBV. Например през 2013 г., въпреки че SMBV изглежда е отчело брутна загуба (преди приспадане на оперативните разходи) в размер на около [1—10] милиона евро от своите дейности по печене, то е заплатило лицензионно възнаграждение от 22,8 милиона евро на Alki LP за ИС за печене на кафе.

(316)

С други думи, плащането на лицензионното възнаграждение от SMBV на Alki LP се финансира чрез другите дейности на SMBV (156). Макар че не е невъзможно икономически оператор да понася загуби, за да финансира лицензионно възнаграждение, което би могло да доведе до увеличена печалба в бъдеще, свързаното с поемане на загуби естество на тази дейност е свързано с увеличението на цената на зеленото кафе на зърна от SCTC и изглежда не предлага никакви перспективи за бъдеща печалба (157). В действителност стопанската стратегия на SMBV изглежда стабилна за целия период на валидност на ПЦС и SMBV не би могло да предприеме никакви конкретни действия, за да възвърне рентабилността си, тъй като не оказва решаващо влияние върху продажбите. Тъй като оперативните разходи представляват малка част от общите разходи на SMBV, намаляването на разходите не би било достатъчно, за да възвърне рентабилността си, защото това не би компенсирало финансовото въздействие от увеличената надценка върху зеленото кафе на зърна. Изглежда структурната цел на лицензионното възнаграждение, което SMBV заплаща на Alki LP за ИС за печене на кафе във вътрешногрупов контекст, е единствено да се прехвърли на Alki LP печалбата, генерирана от функцията за препродажба на SMBV.

(317)

Поради това фактът, че свързаната с печене на кафе дейност не генерира достатъчна печалба, която да позволи заплащането на лицензионните възнаграждения, допълнително потвърждава, с оглед на специфичното вътрешногрупово правоотношение между SMBV и Alki LP, че приетата в ПЦС на SMBV методика за определяне на размера на лицензионното възнаграждение като променлива корекция не съответства на принципа на сделката между несвързани лица.

(318)

В съответствие с това, в контекста на сравнението с режимите за печене на кафе между Starbucks и трети страни Комисията счита, че анализът на трансферното ценообразуване по отношение на стойността на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP за ИС за печене на кафе, съгласно принципа на сделката между несвързани лица води до заключението, че не следва да се дължи лицензионно възнаграждение за тази ИС, тъй като SMBV изглежда не получава никаква изгода от използването на въпросната ИС в рамките на това правоотношение. Нито един от аргументите, представени от Нидерландия или Starbucks по време на разследването, не опроверга това заключение.

(319)

В отговор на съмненията на Комисията дали лицензионното възнаграждение отговаря на принципа на сделката между свързани лица, Нидерландия и Starbucks заявиха, че това плащане не представлява само възнаграждение за използването на ИС за печене на кафе, но и плащане за поемане на предприемачески риск от страна на Alki LP (158). Нидерландия се позовава на факта, че SMBV поема икономическия риск от загуба на материални запаси, тъй като, предвид начина на определяне на лицензионното възнаграждение съгласно споразумението за печене на кафе, тези разходи в крайна сметка се поемат от Alki LP (159).

(320)

Комисията първо отбелязва, че това твърдение не се подкрепя от доклада относно трансферното ценообразуване, с който се обосновава искането за ПЦС на SMBV. Напротив, докладът очевидно е в разрез с това твърдение, като в него се посочва, че „[SMBV] лицензира ограничена част от ИС от Alki LP, която е необходима за осъществяване на производствения процес по печене на кафе и правото за доставка на кафе на предприемачите. В замяна на това [SMBV] заплаща лицензионно възнаграждение на Alki LP за лицензираната ИС“ (160). Нещо повече, никъде в доклада относно трансферното ценообразуване не се посочва фактът, че лицензионното възнаграждение отчасти ще представлява плащане от SMBV на Alki LP за поемане на предприемачески рискове. Всъщност SMBV запазва повече рискове от представените в трансферното ценообразуване, по-специално рискове, свързани с материалните запаси, и някои рискове, свързани с доставката на кафе на зърна и използването на производствения капацитет.

(321)

Второ, Комисията констатира, че Нидерландия изглежда счита, че начинът на структуриране на договорния режим съгласно споразумението за печене на кафе (161) придава правна важимост на действителното разпределение на риска и отговорностите между Alki LP и SMBV. Съгласно отчетите на SMBV обаче, плащането на лицензионното възнаграждение се генерира от ПЦС на SMBV, а не от договорния режим между Alki LP и SMBV.

(322)

Трето и най-важно, Комисията счита, че ако бъдат приети твърденията на Нидерландия, стопанският риск на всяко дружество в група би могъл да се елиминира чрез вътрешногрупово преразпределяне на рисковете посредством обикновени договори. Например дружество, което взема всички стратегически решения за дадена група, и по-специално решения за инвестиции и научноизследователска и развойна дейност, което по принцип се счита за сложна функция с концентриране на предприемачески риск, би могло да бъде счетено за дружество с „нисък риск“ и да бъде облагано с данък като такова, стига да бъде сключен вътрешногрупов договор, съгласно който неговото възнаграждение ще отговаря на произволно равнище на оперативните разходи и остатъчната му печалба ще се прехвърля на друго дружество в групата. Приемането на това твърдение би обезсмислило прилагането на принципа на сделката между несвързани лица за ценообразуването на вътрешногрупови сделки, тъй като би се считало, че договорните режими имат превес над икономическата реалност.

(323)

В това отношение Комисията припомня (162) точки 9.44—9.46 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. (163), в които в контекста на преструктуриране на предприятия се пояснява, че „именно нискорисковото (или високорисковото) естество на даден бизнес ще диктува избора на най-подходящия метод за трансферно ценообразуване, а не обратното“ (164). Противно на представената от Нидерландия гледна точка (165), тази идея, че прилагането на правилата за трансферно ценообразуване би трябвало да следва рисковете, а не договорните режими, когато тези режими не отразяват съответния стопански риск, е валидна и извън контекста на преструктурирането на предприятия. Макар да е вярно, че договарянето относно метод за трансферно ценообразуване (т.е. като МТНП въз основа на оперативните разходи) и оформянето на договорните режими, например коригиране на печалбата преди данъчно облагане всяка година, така че режимът да води до ограничаване на колебанията в данъчното задължение на дружеството в отделни финансови години, така създадената чрез договорни режими структура не отговаря непременно на икономическата реалност в основата на сделките и рисковете, свързани с дейността на дружеството. Това съображение е представено в точка 1.26 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г., съгласно която „от гледна точка на договорните условия може да се проучи дали предполагаемото разпределение на риска отговаря на икономическата същност на сделката. В това отношение поведението на страните като цяло следва да се счита за най-доброто доказателство за реалното разпределение на риска“.

(324)

Четвърто, що се отнася до допълнителното твърдение на Нидерландия и Starbucks, че именно нискорисковото естество на дейността на SMBV диктува метода за трансферно ценообразуване, приет в ПЦС на SMBV, Комисията констатира, че представената по време на разследването информация не подкрепя това твърдение. В съображение 113 от решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнения относно възможностите на Alki LP да поема и контролира стопански риск. Когато дадено дружество поема риск, то следва от една страна да бъде в състояние да контролира рисковете (166) и от друга страна да поеме този риск от финансова гледна точка (167). Поради това капацитетът за поемане на риск следва да се анализира, преди да бъде счетено, че предложената структура отговаря на нормалните конкурентни условия. В Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се пояснява, че в този контекст контролът следва да се разбира като способност за вземане на решения за поемане на риск и за неговото управление. В съответствие с това дружеството трябва да разполага с хора, които да извършват тези свързани с контрол функции (168).

(325)

Съгласно предоставената от Starbucks информация (169) обаче, Alki LP не разполага със собствени служители и макар че в условията на партньорство по принцип не може да се изключи възможността, че партньорите биха могли да допринесат към дейностите на Alki LP, без да бъдат негови служители, съгласно предоставената информация (170) партньорите на Alki LP са корпорации и нито един от тях не разполага със служители. В съответствие с това оперативният капацитет на Alki LP за поемане на рискове изглежда ограничен.

(326)

В допълнение към това капацитетът на Alki LP за поемане на финансови рискове е ограничен до неговите финансови ресурси и тези на неговите партньори. В съответствие с информацията, представена от Starbucks на Комисията (171), последните не изготвят самостоятелни отчети, а самите те са дружества с ограничена отговорност. Поради това финансовият капацитет на Alki LP е по-малък от общия финансов капацитет на групата и не може да бъде приравнен към него.

(327)

В отговор Starbucks заявява, че оперативният капацитет на Alki LP се осигурява чрез служители на Starbucks Inc., които понякога се наемат, за да подпомогнат Alki LP в неговите задачи (172). Комисията счита този аргумент за неубедителен. Няма логика наемането на служител за подпомагане на управлението да се извършва от Alki LP: SMBV е могло директно да наеме служител за подпомагане на управлението на дружеството. Тъй като отчетността на възложеното на външен изпълнител управление е по-слаба в сравнение с отчетността на преките ръководители, от гледна точка на корпоративното управление то води до увеличени разходи за посредници. Предвид факта, че дейностите на SMBV включват, наред с другото, управление на съоръжение за печене, управлението на SMBV изисква ежедневен мониторинг и не може да се гарантира ефективно от служител на непълно работно време.

(328)

Поради това Alki LP не може да гарантира управлението на стопанските рискове на SMBV толкова ефективно, колкото биха могли да го направят преки служители или ръководители на SMBV, и следователно този риск в най-добрия случай може да се смекчи частично чрез договорното му прехвърляне на Alki LP.

(329)

Това заключение подкрепя съмнението относно икономическата рационалност на структурата, изразено в съображение 89 от решението за откриване на процедурата, тъй като Alki LP изглежда излишно в тази структура. В това отношение в точки 1.64—1.66 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се посочват (173) ситуации, при които структурите не са определени от нормални търговски условия и е възможно да са били изградени от данъчно задълженото лице с цел избягване или намаляване на данъчните задължения до минимум. В такива случаи данъчните органи следва да анализират облагаемата основа въз основа на коригирана структура, определена съгласно нормалните търговски условия. Предоставената от Starbucks информация, съгласно която Alki LP е било добавено към структурата от съображения, свързани с данъчното облагане в САЩ (174), потвърждава съмненията на Комисията относно икономическата рационалност на структурата.

(330)

Пето, макар че Комисията приема твърдението на Нидерландия и Starbucks, че някои свързани с продажбите рискове на SMBV се смекчават чрез договореностите със заведенията, този факт не е от значение за отношенията между SMBV и Alki LP. Във всеки случай, що се отнася до ограничените правомощия на SMBV в договарянето на търговските условия и цените с неговите партньори, Комисията приема, че системата за прогнози от заведенията изглежда намалява стопанската несигурност за SMBV (175). В съответствие с договорните режими между заведенията и SMBV заведенията не могат да се отклоняват съществено от прогнозата, представена на SMBV, и също така са длъжни да закупуват продукти от SMBV. Изкупуването на продукцията на SMBV се гарантира чрез задължението на заведенията да закупуват неговата продукция. При все това ключовите рискове на производствения бизнес са свързани не само с материалните запаси, а най-вече с производствения капацитет, като Нидерландия и Starbucks не са установили, че основните рискове от колебания в търсенето, които влияят на използването на производствения капацитет, са били напълно елиминирани чрез тези договорни режими. По-конкретно договорите с трети лица производители, и по-специално с [несвързано производствено дружество 1], не са напълно съгласувани с евентуални колебания в търсенето.

(331)

Шесто, договорното споразумение, на което се позовава Нидерландия и съгласно което SCTC гарантира качеството на доставяното зелено кафе на зърна, няма връзка с отношенията между SMBV и Alki LP. Това при всички случаи е стандартна стопанска договореност, която не намалява риска на SMBV в сравнение с нормалните пазарни условия.

(332)

В заключение, Комисията отхвърля твърденията, че е налице ефективно прехвърляне на риск от SMBV към Alki LP чрез договорните режими. Поради това не може да бъде обоснован нито един елемент от лицензионното възнаграждение, който цели компенсиране за прехвърляне на предприемачески риск.

(333)

Изглежда Starbucks в допълнение твърди, че изплащаното лицензионно възнаграждение от SMBV на Alki LP е обосновано, защото Alki LP изплаща суми в същия размер на Starbucks US за технологията за печене на кафе.

(334)

Като начало Комисията отбелязва, че ПЦС на SMBV не касае отношенията между Alki LP и Starbucks US, а отношенията между SMBV и Alki LP. В съответствие с това единственото, което е от значение за оценката дали анализът на трансферното ценообразуване във връзка със сделките между тези две дружества е бил извършен в съответствие с методика, която води до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, е стойността на тези сделки, както е определена от данъчния консултант на Starbucks, а не стойността на каквито и да било плащания извън това правоотношение.

(335)

Във всеки случай Комисията не оспорва факта, че Alki LP изплаща на Starbucks US значителни суми, определени като „постоянно лицензионно възнаграждение“ (176). При все това определянето на това плащане съгласно СПР като възнаграждение за технология за печене не може да бъде потвърдено въз основа на начина на структуриране на тези плащания съгласно СПР.

(336)

Първо, плащанията от Alki LP на Starbucks US се финансират в по-голяма степен от приходите от лицензионни възнаграждения, които дружеството получава от свързаното с марката лицензионно възнаграждение, което му се заплаща от Starbucks Coffee BV, отколкото от лицензионното възнаграждение, което получава от SMBV (177).

(337)

Второ, плащанията от Alki LP на Starbucks US съгласно СПР изглежда не са определени съгласно принципа на сделката между несвързани лица. По-специално що се отнася до придобиването на ИС, свързана с бизнес формата и марката, Alki LP (включително неговият предшественик [CV 1]) е изплатило общо [30—40] милиона евро за придобиването на тази ИС, считано от 2005 г., докато през 2014 г. Alki LP е продало тази ИС за [1—1,5] милиарда евро. Тази разлика в стойността изглежда показва, че тази договореност не отразява възнаграждение за ИС, отговарящо на принципа на сделката между несвързани лица; поради това плащанията във връзка с постоянното лицензионно възнаграждение могат да се разглеждат като компенсация за продажбата на марката в рамките на същата сделка за стойност, която е била твърде ниска.

(338)

В заключение трябва да бъде отхвърлен аргументът на Starbucks, че плащанията съгласно СПР демонстрират, че изплащаните лицензионни възнаграждения между SMBV и Alki LP отговарят принципа на сделката между несвързани лица.

(339)

В контекста на горепосоченото Комисията счита, че съпоставката със сравними неконтролирани сделки, и по-специално режимите за лицензионни възнаграждения в няколко споразумения за печене и за производство и дистрибуция, сключени от Starbucks с трети страни, показва, че стойността на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP за ИС за печене на кафе, следва да е нулева и че съответно не следва да се дължи лицензионно възнаграждение за тази ИС в конкретното правоотношение, тъй като SMBV не получава никаква изгода от използването на тази ИС, за която получава лицензия от Alki LP.

(340)

Предвид това заключение не е необходимо да се изчислява размерът на това лицензионно възнаграждение. Вместо това отправната точка за определяне на данъчното задължение на SMBV в Нидерландия следва да бъде счетоводната печалба на SMBV без приспадане на лицензионното възнаграждение от SMBV на Alki LP за лицензиране на ИС за печене на кафе, за да се гарантира, че облагаемата печалба на SMBV отговаря на равнище, което се постига от неинтегрирани дружества, чиито данъчни задължения се определят от генерираната от тях печалба при пазарни условия. С други думи, необлаганата с данък печалба, изплащана като лицензионно възнаграждение от SMBV на Alki LP за ИС за печене на кафе, е трябвало да подлежи на пълно данъчно облагане в Нидерландия.

(341)

В съответствие с това приетата с ПЦС на SMBV методика за определяне на размера на това плащане, съгласно която всички печалби на SMBV, надхвърлящи [9—12] % от оперативните разходи, се прехвърлят на Alki LP (178), не представлява методика, която води до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Тъй като прилагането на тази методика води до намаляване на данъчното задължение на SMBV съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято облагаема печалба се определя от пазара, следва да бъде счетено, че с приемането на тази методика ПЦС на SMBV предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(342)

Както е обяснено в съображение 272, определянето и анализът на контролираните и неконтролираните сделки на SMBV представлява необходима първа стъпка от оценката дали търговските условия, приложими между свързани страни, отговарят на принципа на сделката между несвързани лица за целите на трансферното ценообразуване.

(343)

В съображение 116 от решението за откриване на процедурата Комисията обясни, че ако лицензионното възнаграждение се определя чрез използване на пряк метод за трансферно ценообразуване като метода СНЦ, начисляваните цени за зеленото кафе на зърна биха представлявали съответната неприключена контролирана сделка, която трябва да се оцени за целите на трансферното ценообразуване, и че трябва да се проучи цената за зеленото кафе на зърна, начислявана от SCTC на SMBV, за да се определи дали нейният размер, отразен в отчета за приходите и разходи на SMBV, е твърде голям, в резултат на което се намалява облагаемата печалба на SMBV.

(344)

В доклада относно трансферното ценообразуване споразумението за снабдяване със зелено кафе на зърна между SMBV и SCTC се посочва измежду най-важните сделки и потоци между дружествата, но не се проучва или анализира дали цената на зеленото кафе на зърна, начислявана от SCTC на SMBV, отговаря на принципа на сделката между несвързани лица.

(345)

Цената на зеленото кафе на зърна от SCTC е описана в съображения 114—119. В таблица 6 е представена разбивката от Starbucks на надценката върху закупуваното от SCTC зелено кафе на зърна, която се начислява на SMBV. Въз основа на финансовите данни на SCTC, представени в таблица 4, в таблица 11 е представена действителната надценка, отчетена от SCTC, и действителната брутна печалба, която се начислява на клиентите му всяка година.

Таблица 11

Отчетена надценка върху снабдяването със зелено кафе на зърна и прилагана брутна печалба от SCTC

(346)

В периода 2005—2010 г. средната надценка върху разходите за зелено кафе на зърна, доставяни от SCTC, е била [около 3 %] в сравнение със средна надценка от [около 18 %] за периода 2011—2014 г. Съответната брутна печалба от СПС в периода 2005—2010 г. е била [около 6 %] в сравнение със средна брутна печалба от СПС от [около 18 %] за периода 2011—2014 г.

(347)

Според Starbucks надценката от [около 3 %], приложима като цяло за периода 2005—2010 г., отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Когато бъде приспадната от надценките, приложими от 2011 г. насам, тази надценка изглежда води до възнаграждение, отчетено от SMBV за дейностите по печене на кафе, което е в съответствие с изчисления диапазон, представен от дружество X от 13—17 % от СПС за дейности по печене на кафе (179). Надценката от [около 3 %] също така попада в диапазона за възнаграждение във връзка с функцията за снабдяване, посочен от Starbucks в анализа на елементите за сравнение, който бе представен на 29 юни 2015 г. (180) Поради това Комисията може да приеме, че надценката от [около 3 %] върху разходите за зелено кафе на зърна в периода 2005—2010 г. е отговаряла на принципа на сделката между несвързани лица.

(348)

Тъй като обаче Starbucks не представи валидна обосновка за увеличаването на средната надценка на [около 18 %] от 2011 г. насам, Комисията счита, както е обяснено в съображения 349—357, че след този период не следва да се приема съответното приспадане от счетоводната печалба на SMBV в резултат на това увеличение. Всъщност, ако цената за зелено кафе на зърна, начислявана от SCTC на SMBV, беше анализирана правилно като контролирана сделка в доклада относно трансферното ценообразуване, тази цена щеше да бъде обхваната от приложното поле на ПЦС на SMBV, насочено към определяне на данъчната основа на SMBV в Нидерландия (181). В действителност, тъй като заплащаната за зеленото кафе цена се приспада от счетоводната печалба на SMBV, в ПЦС на SMBV през 2008 г. е трябвало да бъде указана цена, отговаряща на принципа на сделката между несвързани лица, която нямаше да позволява отклонение през 2011 г., включително увеличаване на надценката, освен ако ПЦС бъде заменено или изменено.

(349)

Starbucks твърди, че увеличаването на тази надценка през 2011 г. се е дължало на нарастващото значение на операциите на SCTC, и по-специално увеличения експертен опит за снабдяване с кафе и още по-важния факт, че дружеството е притежавало и управлявало развиващата се програма „C.A.F.E. практики“. Този аргумент обаче изглежда не отговаря на информацията, предоставена по време на разследването. По-специално програмата „C.A.F.E. практики“ се изпълнява от 2004 г. насам. Освен това, тъй като възнаграждението на SCTC е пропорционално на продаваното зелено кафе на зърна, всяко увеличение в капацитета е трябвало да бъде възнаградено подобаващо. В действителност, при условие че възнаграждението представлява стабилен процент от СПС, увеличението на оборота би довело до пропорционално увеличение на приходите.

(350)

Освен това Starbucks твърди, че надценката „през целия период“ от 2005 до 2014 г. е отговаряла на принципа на сделката между несвързани лица (182). В предоставената информация от 29 юни 2015 г. Starbucks поясни, че разбивката в таблица 5, представена в писмото му от 13 април 2015 г., е била изготвена въз основа на анализ на елементите за сравнение. Комисията не приема това твърдение поради следните причини.

(351)

Първо, що се отнася до ценообразуването във връзка с програмата „C.A.F.E. практики“ в анализа на елементите за сравнение, представен от Starbucks на 29 юни 2015 г. (183), Комисията констатира, че в представените от Starbucks стойности се наблюдава непоследователност. Информацията, представена на 13 април 2015 г. и възпроизведена в таблица 6, противоречи на информацията, представена на 29 юни 2015 г. и показана в таблица 7. По-специално във връзка с програмата „C.A.F.E. практики“, това, което първоначално беше представено като горния квартил, по-нататък беше представено от Starbucks като най-високата отчетена стойност. Несъответствия се наблюдават и при използването на коефициент за преобразуване, за да се изрази договореното лицензионно възнаграждение като процент от продажбите, при което Starbucks извършва необичайна корекция и достига до лицензионно възнаграждение, изразено като процент от разходите (184).

(352)

В допълнение към това посочените споразумения (185) са свързани с лицензирането на технология. Това би могло да се сравни със ситуация, в която Starbucks издава на SMBV лицензия за технология чрез Alki LP, макар че изглежда не съществуват самостоятелни споразумения за лицензиране на технология за кафе отделно от споразумения за лицензиране на марки кафе. SCTC не издава лицензия за никаква технология на SMBV, поради което SMBV следва да получава възнаграждение чрез по-висока надценка върху закупуваното зелено кафе на зърна.

(353)

Второ, Комисията констатира, че разходите както за програмата „C.A.F.E. практики“, така и за центровете за подкрепа на земеделски производители, средно са били не повече от [0,5—1] % от стойността на зеленото кафе на зърна, закупувано от SCTC (186). Размерът на тези разходи е сравним с разходите за използването на наименованието на [програма за сертифициране] от [1,5—2] % пропорционално на цената за зеленото кафе на зърна, използвано за [продукт от кафе д по програма за сертифициране], който е най-продаваният продукт на SMBV (187). Всъщност програмата „C.A.F.E. практики“ изглежда се състои от програма за сертифициране, която е съпоставима по-скоро с използването на наименованието на [програма за сертифициране], отколкото с лицензирането на интелектуална собственост или технология, както я представя Starbucks.

(354)

Освен това цените на продуктите от кафе, продавани от SMBV на заведенията, се определят посредством база на разходите, както е обяснено в съображение 96. Поради това Комисията счита, че, в противовес на твърденията на Starbucks, преките и непреките разходи за програмата „C.A.F.E. практики“ представляват по-подходящ начин да се определи отговаряща на принципа на сделката между несвързани лица цена за програмата от цената на зеленото кафе на зърна, начислявана на SMBV.

(355)

Що се отнася до надценката за финансиране, представена в таблица 6, Комисията отбелязва, че с използвания метод не се изчисляват разходите за оборотен капитал, защото заплащаните от клиентите средства, които в условията на нормален бизнес допринасят за финансиране на неизплатените задължения и материалните запаси, не се приспадат от изчислената сума за финансиране (188). Вероятно Starbucks счита, че разходите за финансиране следва да се добавят, защото споразуменията относно изчислените разходи за доставки са сключени със снабдители, които може да не придобиват право на собственост върху продаваните стоки. Това обаче не се оценява или подкрепя с доказателства в анализа, представен от Starbucks. Поради това надценка за финансиране като представената от Starbucks изглежда необоснована.

(356)

Трето, във фигура 4 е показано въздействието върху печалбата на SCTC в швейцарски франкове (CHF) от увеличението на надценката през 2011 г. Във фигура 4 са представени и оперативните разходи на SCTC, при които не се наблюдава увеличение, каквото би се очаквало от нарасналото значение на SCTC, както твърди Starbucks. Оперативните разходи като процент от общите разходи са останали стабилни и поради това оперативните разходи са щели да бъдат покрити чрез възнаграждение, свързано със СПС. Увеличението на надценката от [около 3 %] средно в периода 2005—2010 г. на [около 18 %] в периода 2011—2014 г. (189), е довело до учетворяване на печалбата на SCTC, както е показано във фигура 4.

Фигура 4

Рентабилност на SCTC

(357)

От съображения за изчерпателност Комисията отбелязва, че загубите на SMBV от неговите дейности по печене на кафе от 2010 г. насам могат да бъдат съпоставени с увеличената надценка върху разходите, изплащани на SCTC за зеленото кафе на зърна (190), както е показано във фигура 5.

Фигура 5

Рентабилност на дейността по печене на кафе на SMBV

(358)

В контекста на тези констатации Комисията счита, че за да се достигне до надеждно приближение на надценка съгласно принципа на сделката между несвързани лица за периода от 2011 г. нататък, средната надценка от [около 3 %] за периода 2005—2010 г. следва да бъде увеличена с разходите за програмата „C.A.F.E. практики“ до размера на разходите за използването на наименованието на [програма за сертифициране]. В края на 2014 г. разходите за използването на наименованието на [програма за сертифициране] са представлявали [1—1,5] % от разходите за зелено кафе на зърна, закупено от SCTC, и се преобразуват в [0,5—1] % от цената, начислявана на SMBV (191). Поради това отговаряща на принципа на сделката между несвързани лица надценка, отчетена от SCTC за период от 2011 г. нататък, би била в размер на до [около 6 %] от разходите за зелено кафе на зърна, закупувано от SCTC, което отговаря на брутна печалба от до [около 9 %] от СПС на SCTC, начислявана от SCTC на SMBV. В съответствие с това средната надценка от [около 18 %] върху разходите за зеленото кафе на зърна, доставяно от SCTC на SMBV, която на практика се прилага от 2011 до 2014 г., не представлява надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица.

(359)

В заключение, тъй като в доклада относно трансферното ценообразуване не се проучва или анализира дали цената, начислявана за зелено кафе на зърна от SCTC на SMBV, отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, предложената в този доклад методика за определяне на облагаемата печалба на SMBV не представлява методика, водеща до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Тъй като прилагането на тази методика води до намаляване на данъчното задължение на SMBV съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято облагаема печалба се определя от пазара, следва да бъде счетено, че с приемането на тази методика ПЦС на SMBV предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(360)

Както се заключава в съображения 339—341, Комисията счита, че съпоставянето със сравними неконтролирани сделки, и по-специално с режимите за лицензиране на ИС в няколко споразумения за печене, производство и дистрибуция, сключени от Starbucks с трети страни, показва, че съгласно принципа на сделката между несвързани лица стойността на лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP за ИС за печене на кафе, следва да бъде нулева. В съответствие с това, чрез приемането на методика за определяне на размера на лицензионното възнаграждение, съгласно която цялата печалба на SMBV, надхвърляща [9—12] % от оперативните разходи, се прехвърля на Alki LP (192), ПЦС на SMBV предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(361)

В допълнение към това фактът, че в доклада относно трансферното ценообразуване не се проучва или анализира дали цената, начислявана за зелено кафе на зърна от SCTC на SMBV, отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, означава, че с предложената в този доклад и приета с ПЦС на SMBV методика за определяне на облагаемата печалба на SMBV в Нидерландия се предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(362)

Както е обяснено в съображение 282, прибягването към сравнение на изпълняваните функции е обосновано само когато е невъзможно да се сравни конкретна вътрешногрупова сделка, за която е поискано ПЦС, като се вземат предвид изпълняваните функции, със сходни неконтролирани сделки. Както е обяснено в раздел 9.2.3.3, Комисията счита, че режимите за лицензионно възнаграждение в няколко споразумения за печене, производство и дистрибуция, сключени от Starbucks с трети страни, представляват сравними неконтролирани сделки за режима за лицензионно възнаграждение между SMBV и Alki LP, произтичащ от ПЦС на SMBV.

(363)

Без да се засяга това заключение, че в настоящия случай не е било обосновано функционално сравнение, Комисията също така заявява, че представеният в доклада относно трансферното ценообразуване анализ на функциите, извършен при прилагането на МТНП, не води до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица.

(364)

За да се изчисли правилно възнаграждение на функциите, което отговаря на принципа на сделката между несвързани лица, в доклада относно трансферното ценообразуване е трябвало да бъде извършено сравнение на функциите, изпълнявани от всяка страна по разглежданите сделки.

(365)

При едностранни методи за трансферно ценообразуване като МТНП, за целите на трансферното ценообразуване се анализира само възнаграждението на „тестваната страна“, независимо от полученото в резултат възнаграждение за другите страни по сделката. Като приема, че в правоотношението между SMBV и Alki LP SMBV изпълнява „най-опростената функция“, данъчният консултант на Starbucks е определил SMBV като „тестваната страна“ и не е проучил дали остатъчната печалба, която се разпределя на Alki LP, съответства на функциите, рисковете и активите на Alki LP. Starbucks оправдава това решение с твърдението, че SMBV не притежава ценна ИС и не поема значими стопански рискове при извършването на рутинни дейности; поради това SMBV е дружеството с най-опростена функция в рамките на това правоотношение (193).

(366)

При все това в логиката на Starbucks се отчита объркване по отношение на сложността на функциите и поетите рискове. В точка 3.18 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. (194) се обяснява, че изборът на „тествана страна“ при прилагането на МТНП следва да бъде съгласуван с функционалния анализ на сделката (195). Като общо правило„тестваната страна“ е страната, към която може да се приложи метод за трансферно ценообразуване по най-надежден начин и за която могат да бъдат открити най-надеждни елементи за сравнение, т.е. най-често това е страната с по-опростен функционален анализ.

(367)

Сложността и рискът са две отделни неща, въпреки че свързаните с риска съображения се отчитат във функционалния анализ. Сложността следва да се оценява в относително изражение, т.е. чрез съпоставяне с другите страни, участващи в сделките. В това отношение за избора на тестваната страна в точка 3.18 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се говори за „по-опростена“ функция, а не с абсолютни термини за функция, която не е сложна (196). Изискването за оценка на сложността на функциите спрямо другите страни по сделките се посочва и в точки 1.21, 1.22 и 1.23 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г. В съответствие с това, когато се използва МТНП за целите на трансферното ценообразуване, трябва да бъдат анализирани и функциите на другата страна по сделката, в този случай Alki LP. Към момента, в който е било отправено искането за ПЦС на SMBV, нидерландската данъчна администрация със сигурност е разполагала с информация относно функциите на Alki LP.

(368)

При все това, ако могат да се намерят преки елементи за наблюдение във връзка с разглежданите сделки, тези елементи следва да служат за определяне на възнаграждението на дружеството, извършващо сравними сделки (197). В раздел 9.2.3.3 Комисията по същество твърди, че са налице преки елементи за сравнение, с които да се определи възнаграждение съгласно принципа на сделката между несвързани лица.

(369)

Независимо от това в следващия раздел Комисията анализира относителната сложност на образуванията в групата, които извършват сделки със SMBV.

(370)

Първо, SMBV извършва редица функции в допълнение към функцията си за печене на кафе. Сам по себе си този факт представлява трудност при намирането на подходящи елементи за сравнение за целите на трансферното ценообразуване (198). В допълнение към това функцията за печене на кафе, изпълнявана от SMBV, е от решаващо значение за производителите на кафе. SMBV също така провежда или закупува пазарни проучвания, притежава ИС и сключва договори с производители по поръчка. На последно място, отговорностите за ценообразуване не са ясно определени и SMBV изглежда има определен контрол върху получаваните цени за продаваните стоки.

(371)

Твърдението за рутинното естество на функцията за печене на кафе, изпълнявана от SMBV, както го определя данъчният консултант на Starbucks в доклада относно трансферното ценообразуване, противоречи на твърденията на конкурентите, тъй като трима от четиримата конкуренти, получили от Комисията искане за пазарна информация, не възлагат печенето на кафе на външни изпълнители. Всъщност двама от тези конкуренти посочиха, че считат функцията за печене на кафе за критична и поради това по принцип не смятат, че тя може да се възлага на външни изпълнители (199). При все това фактът, че функцията за печене на кафе е важна, не означава непременно, че тя е и много сложна.

(372)

И въпреки това в конкретния случай на SMBV анализ на неговите оперативни разходи показва значителни разноски за пазарни проучвания (200). Освен това един от най-важните оперативни разходи на SMBV е амортизацията на нематериални активи. SMBV провежда пазарни проучвания, притежава значима ИС и през 2012 г. е придобило допълнителна ИС на стойност 4 милиона евро. Рутинните производители не извършват такива дейности.

(373)

Нидерландия твърди, че тези разходи, които са свързани с плащане за лицензии за софтуер и информационна система, представляващи стандартни информационни системи, сами по себе си не представляват доказателство, че SMBV използва ценна ИС. Например в случая на дружество Y, компания, определена като производител по поръчка, заплаща лицензии за информационна система (201). В случая на SMBV обаче плащанията за амортизация на ИС не са свързани с такава такса за софтуер предвид факта, че таксите са софтуер се отбелязват в отделна позиция в отчетите на SMBV (202).

(374)

Тези съображения не са достатъчни, за да се заключи само въз основа на тях, че SMBV не изпълнява по-опростена функция. За тази цел трябва да се оцени и сложността на функциите, изпълнявани от Alki LP.

(375)

Дейностите на Alki LP са оценени в съображения 324—329. От тази оценка следва, че оперативният капацитет на Alki LP е изключително ограничен или дори не съществува, тъй като дружеството не разполага със служители и нито един от неговите партньори няма служители.

(376)

Поради това Комисията заключава, че за анализа на трансферното ценообразуване данъчният консултант на Starbucks неоснователно е определил SMBV като дружеството с по-опростената функция в сравнение с Alki LP.

(377)

В съответствие с това, тъй като методиката за определяне на данъчната основа на SMBV в доклада относно трансферното ценообразуване е основана на погрешното допускане, че SMBV следва да бъде „тестваната страна“ за прилагането на МТНП, тази методика не води до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Тъй като възприемането на тази методика в ПЦС на SMBV води до намаляване на данъчното задължение на SMBV съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято облагаема печалба съгласно тази система се определя от пазара, следва бъде счетено, че това ПЦС предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(378)

В предходните раздели Комисията показа, че в доклада относно трансферното ценообразуване не се проучва дали лицензионното възнаграждение, изплащано от SMBV на Alki LP за лицензирането на ИС за печене на кафе, което представлява вътрешногруповата сделка, за която на практика е поискано и предоставено ПЦС на SMBV (203), отговаря на принципа на сделката между несвързани лица. Впоследствие тя показа, че в доклада относно трансферното ценообразуване неправилно се анализира сложността на всички дружества в групата за целите на прилагането на МТНП. Без да се засягат тези заключения, които сами по себе си позволяват на Комисията да заключи, че с ПЦС на SMBV се предоставя селективно предимство на SMBV чрез намаляване на неговото данъчно задължение в Нидерландия, от съображения за изчерпателност Комисията също така посочва, че данъчният консултант на Starbucks неправилно е приложил МТНП в доклада относно трансферното ценообразуване.

(379)

За целите на трансферното ценообразуване изборът на метод за трансферно ценообразуване и подборът на елементи за сравнение се определят въз основа на функционалния анализ на дружеството, за което е поискано ПЦС. В съответствие с функционалния анализ, изготвен от данъчния консултант на Starbucks, основният функционален принос на SMBV към групата Starbucks е свързан с дейности по печене/производствени дейности (204). Въз основа на това допускане данъчният консултант счита SMBV за производител на кафе с нисък риск, който изпълнява рутинни функции, и следователно е „образуванието с най-опростената функция“ за целите на прилагането на МТНП.

(380)

В решението за откриване на процедурата Комисията изрази съмнение, че Нидерландия неправилно е приела класифицирането на SMBV като производител по поръчка с нисък риск в доклада относно трансферното ценообразуване (205).

(381)

Въз основа на информацията, представена от Нидерландия и Starbucks по време на разследването, Комисията счита, че данъчният консултант неправилно е определил SMBV като производител с нисък риск. По-специално предоставената информация относно приходите на SMBV показва, че печенето на кафе не е основният източник на доходи за SMBV. Както е посочено в таблица 2, доходите от продажби на печено кафе, отбелязани в графата „ПРИХОДИ ОТ ПАКЕТИРАНО КАФЕ“ (206), представляват едва [15—20] % от приходите на SMBV през 2013 и 2014 г. През 2007 г., т.е. към момента на сключването на ПЦС на SMBV, този дял е бил приблизително на същото равнище от [15—20] %.

(382)

Вместо това SMBV генерира по-голямата част от своите приходи в Нидерландия от дейност, различна от печене на кафе. В действителност функцията за препродажби на SMBV, която Нидерландия и Starbucks наричат осигуряване на логистично и административно обслужване (207), изглежда много по-важна от неговата дейност по печене на кафе и на нея се падат [80—85] % от приходите на SMBV през 2013 и 2014 г. През 2007 г., въз основа на данни, които са били достъпни при отправянето на искането за ПЦС на SMBV, този дял е бил [75—80] %. Освен това към онзи момент [10—30] от [40—60] служители на SMBV са били заети с тази дейност. SMBV също така е управлявало договорните отношения, свързани с дистрибуцията и логистиката.

(383)

Противно на твърдението на Нидерландия, че разходите за различни от кафе продукти представляват прехвърлени разходи за SMBV (208), SMBV всъщност отбелязва марж върху препродажбата на различни от кафе продукти. Освен това функцията за препродажби на SMBV не само представлява основният източник на доходи за SMBV, но и единственият му източник на печалба от 2010 г. насам, тъй като дейността на SMBV по печене на кафе генерира загуби от тази година насам (209), без да се засяга въпросът дали тези загуби от дейностите по печене на кафе са породени от неправилно ценообразуване на зеленото кафе на зърна (210).

(384)

Нидерландия също така твърди, че не е било нужно да изисква повече информация от Starbucks от тази, която е била представена на нейната данъчна администрация при отправянето на искането за ПЦС на SMBV, защото е била запозната с бизнеса на SMBV, тъй като ПЦС представлява подновяване на предишен режим (211). Това, че Нидерландия е пренебрегнала факта, че доходите на SMBV произтичат от препродажбата на различни от кафе продукти обаче ясно противоречи на нейното твърдение, че нейната данъчна администрация е била запозната с бизнеса на SMBV (212).

(385)

Въпреки че в доклада относно трансферното ценообразуване действително се признава, че SMBV препродава на заведенията продукция, закупена от трети страни, тази функция не се отчита при избора на елементи за сравнение и показател за равнището на печалбата при прилагането на МТНП. В съответствие с това данъчният консултант на Starbucks не е извършил критична оценка за определяне на основните функции на SMBV за целите на анализа на трансферното ценообразуване (213).

(386)

Следователно основната функция на SMBV е била недостатъчно добре определена от данъчния консултант на Starbucks в доклада относно трансферното ценообразуване и неправилно приета от нидерландската данъчна администрация като основа за изчисляване на възнаграждението, прието в ПЦС на SMBV.

(387)

В точка 2.87 от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. се посочва, че обичайно и с оглед на фактите по случая, оперативните разходи от продажби или дистрибуция могат да представляват подходяща основа за дейностите по дистрибуция, когато се използва МТНП (214).

(388)

Според Нидерландия, дори дейностите на SMBV да не са били правилно определени в доклада относно трансферното ценообразуване, оперативните разходи представляват подходящ показател за рентабилност при прилагането на МТНП. Тъй като обаче печалбата на SMBV се генерира и отбелязва чрез марж върху разпространяваните продукти, Комисията счита, че продажбите представляват по-подходящ показател на функцията за препродажби на SMBV, която генерира печалба. Освен това между 2008 и 2014 г. (215) общите продажби на SMBV са се увеличили почти тройно, докато брутната печалба се е увеличила повече от два пъти за същия период (216). За разлика от това оперативните разходи на SMBV са се увеличи едва с 6 %, така че оперативните разходи не могат да се считат за подходящ показател на функцията за препродажби на SMBV, която генерира печалба.

(389)

В действителност печалбата на SMBV в резултат на неговите дейности по препродажба е отчетена в Нидерландия и не се приписва на друг член на групата, който да е в позиция да генерира такава печалба. Всъщност изплащането на лицензионни възнаграждения като остатъчна печалба на практика прехвърля към Alki LP генерираната от SMBV печалба от препродажбата на различни от кафе продукти. При все това нито един от предполагаемите компоненти на лицензионното възнаграждение няма отношение към печалбата от функцията за препродажби на SMBV, тъй като Alki LP не е в позиция да генерира активна печалба от препродажбата на различни от кафе продукти, защото не разполага с оперативен капацитет нито пряко, нито чрез своите партньори (217). Поради това приписването на тази печалба на Alki LP чрез изплащането на лицензионно възнаграждение въз основа на остатъчната печалба не отговаря на принципа на сделката между несвързани лица.

(390)

Освен това отчетената печалба трябва да се припише, защото представлява икономически факт, който не може да се отмени чрез използването на икономически модел или модел за трансферно ценообразуване, чиято цел е да представи приближение на икономическата реалност при отсъствието на (преки) елементи за наблюдение. В случая със SMBV печалбата от препродажбата на различни от кафе продукти не се приписва чрез възнаграждение под каквато и да е форма на друго образувание от групата или на трета страна, която би била в позиция да генерира активна печалба от препродажбата на различни от кафе продукти и поради това следва да се припише на SMBV.

(391)

Поради това данъчният консултант е използвал неправилно оперативните разходи вместо продажбите като показател за равнището на печалбата при прилагането на МТНП.

(392)

За да илюстрира въздействието от неправилното определяне на основната функция на SMBV от страна на данъчния консултант на Starbucks и неправилното използване на оперативните разходи като показател за равнището на печалбата, Комисията повтори анализа на данъчния консултант с коригирана група от сходни дружества въз основа на функцията за препродажби на SMBV и изчисли надценка върху продажбите за тази коригирана група от сходни дружества.

(393)

Предвид факта, че основната стопанска дейност на SMBV е била определена неправилно в доклада относно трансферното ценообразуване, групата от сходни дружества за сравнение, използвана от данъчния консултант за определяне на възнаграждението за изпълняваните от SMBV функции — код „Преработка на кафе и чай“ по NACE (218) — също е неправилна при прилагането на МТНП. За да коригира групата от сходни дружества, Комисията извърши сходен анализ въз основа на базата данни Amadeus, която се използва в доклада относно трансферното ценообразуване, но с кода „Търговия на едро с кафе, чай, какао и подправки“ по NACE. Другите критерии за подбор, които Комисията използва за подбора на групата от сходни дружества, съвпадат с използваните от данъчния консултант на Starbucks в доклада относно трансферното ценообразуване (219).

(394)

След това с цел сравнение Комисията елиминира от коригираната група от сходни дружества компании, които се занимават най-вече с дистрибуция на продукти, различни от кафе и чай (като подправки, захар или дружества, които продават само оборудване), и запази дружества, които извършват дейности по печене, като в резултат бяха получени дванадесет сравними дружества.

(395)

Тъй като половината от тези дванадесет дружества не са докладвали данни относно оперативните разходи (220) и тъй като тези данни са чувствителни към счетоводни различия между данъчните юрисдикции, Комисията изчисли надценката върху продажбите на дружествата в коригираната група от сходни дружества. Резултатът от тези изчисления е представен в таблица 12.

Таблица 12

Анализ на елементи за сравнение въз основа на дистрибуция на едро

(396)

Анализът на група от сходни дружества, занимаващи се основно с дистрибуция на кафе на едро, води до средна възвръщаемост на продажбите от 3,1 %, като интерквартилният размах е между 1,5 % и 5,5 %. Въпреки че интерквартилният размах е посочен само в една точка от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. измежду други възможни диапазони за решаване на проблеми, свързани със съпоставимостта (221), той се използва често от данъчните консултанти. При все това, за да се избегне предоставянето на предимство на дружества, използващи трансферно ценообразуване, за определянето на цените на контролирани сделки следва да се използва точката от диапазона, разположена най-близко до най-вероятния пазарен резултат.

(397)

В настоящия случай данъчната основа на SMBV, както е определена в ПЦС на SMBV, попада извън интерквартилния размах, изчислен въз основа на коригираната група от сходни дружества с възнаграждение на основата на надценка върху продажбите. Както е видно от таблица 13, във всяка година от 2008 г. насам облагаемата печалба на SMBV, изчислена въз основа на ПЦС на SMBV, е била по-ниска от неговата облагаема печалба в долния край на този диапазон, т.е. 1,5 % от продажбите:

Таблица 13

(398)

Интерквартилният размах от 1,5 %—5,5 % се основава на финансови данни от периода 2005—2007 г., който е най-скорошният период преди сключването на ПЦС на SMBV. Констатацията, че договорената в това ПЦС данъчна основа попада извън диапазона, е валидна и за други периоди на наблюдение (222).

(399)

Фактът, че данъчният консултант на Starbucks неправилно е определил SMBV като производствено дружество с възнаграждение въз основа на оперативните разходи, за да изчисли възнаграждение за SMBV съгласно принципа на сделката между несвързани лица, се потвърждава допълнително от сравнение на вътрешните данни със SMC. SMC е единственото друго дружество от групата Starbucks, което извършва дейности по печене в рамките на групата (223). Тъй като това дружество е консолидирано със Starbucks US за данъчни цели, Starbucks няма стимул да прехвърля печалбата на това дружество посредством лицензионно възнаграждение, изплащано на Starbucks Corporation. Поради това, въпреки че отчетите на SMC не са одитирани, те се изготвят за реални стопански цели в отсъствието на данъчни съображения. Въз основа на тези отчети SMC е с повече от [40—50] пъти по-рентабилно от възнаграждението, договорено за SMBV в ПЦС на SMBV при използване на възвръщаемост на оперативните разходи. Както е обяснено в съображение 140 и показано в таблица 9, макар че в ПЦС на SMBV се договаря надценка за печалба от [9—12] % върху оперативните разходи, този процент е бил около 500 % за SMC през последните четири отчетни периода.

(400)

Целта на извършените от Комисията действия, описани в съображения 392—398, не е да се изчисли възнаграждение за изпълняваните от SMBV функции в рамките на групата Starbucks съгласно принципа на сделката между несвързани лица. Комисията признава, че представеният по-горе диапазон не е подкрепен с достатъчен анализ на съпоставимостта и че целта на изчислението е просто да се извърши повторно анализът на данъчния консултант, но с правилно определени функции. Целта на извършеното от Комисията изчисление е по-скоро да се покаже, че дори ако заключенията, до които Комисията достигна в раздели 9.2.3.3 и 9.2.3.4, бяха неверни, погрешното определяне на основните функции на SMBV от страна на данъчния консултант и неправилното използване на оперативните разходи като показател за равнището на печалба при прилагането на МТНП потвърждават, че предложената от него методика в доклада относно трансферното ценообразуване, приета в ПЦС на SMBV за определяне на данъчната основа на SMBV в Нидерландия, не води до надеждно приближение на пазарния резултат в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Тъй като тази методика води до намаляване на данъчното задължение на SMBV съгласно общата нидерландска система за корпоративно данъчно облагане в сравнение с неинтегрирани дружества, чиято облагаема печалба съгласно тази система се определя от пазара, следва да бъде счетено, че с приемането на тази методика ПЦС на SMBV предоставя селективно предимство на SMBV за целите на член 107, параграф 1 от Договора.

(401)

В доклада относно трансферното ценообразуване данъчният консултант на Starbucks предлага „корекция на надценка за преобразуване“, която е представена от Нидерландия като корекция на оборотния капитал, но при използваната методика не се отчита равнището на оборотния капитал нито на елементите за сравнение, нито на SMBV. Оборотният капитал представлява сборът от материалните запаси и търговските вземания, които трябва да се финансират, минус търговските задължения. Не е установена стабилна връзка между СПС, използвана в корекцията, и потребностите от оборотен капитал. По-специално дружество с голям размер на разходите за суровини може да има ниски потребности от оборотен капитал, ако преработва своите запаси по ефикасен начин. Целта на корекциите на оборотния капитал е да се отчетат евентуалните разлики при преработката на запасите и търговските вземания и задължения, които не се отразяват в количеството на суровините, използвани от дружеството.

(402)

Поради това Комисията счита, че „корекцията на оборотния капитал“ от страна на данъчния консултант не е подходяща за обявената цел и че коригира разлики в използването на оборотния капитал. Няма обосновка за тази корекция в набора от факти, представен в доклада относно трансферното ценообразуване. Поради това е без значение аргументът на Нидерландия, че макар представеният метод в приложението към глава III от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 2010 г. да е бил наличен към онзи момент, той не е бил част от Насоките на ОИСР за трансферното ценообразуване от 1995 г., които са били приложими при сключването на ПЦС (224).

(403)

В отговор на изразените от Комисията съмнения по отношение на корекцията на оборотния капитал в решението за откриване на процедурата (225) Нидерландия представи симулация на надценка, изчислена посредством методиката на корекцията за различни времеви периоди, с използване на различен лихвен процент и също така с използване на същия лихвен процент като референтен критерий, но с приспадане, а не добавяне на 50 базисни пункта. Тези симулации обаче не разсейват изразените съмнения. Комисията не изрази съмнения относно времевия период, използван от данъчния консултант на Starbucks в доклада относно трансферното ценообразуване. Вместо това в съображение 101 от решението за откриване на процедурата Комисията отбелязва, че хипотетичното възнаграждение за суровини е било изчислено чрез използване на EURIBOR, към който е добавен спред от 50 базисни пункта, чието ниво не е обяснено. Нидерландия не обяснява това ниво чрез представяне на симулации с различни лихвени проценти и с различен спред минус 50 базисни точки, който остава необяснен.

(404)

Що се отнася до симулацията, представена от Нидерландия, при която печалбата на SMBV преди данъчно облагане, разделена на пълните разходи, включително СПС, се съпоставя със съотношението на печалбата преди данъчно облагане спрямо общите разходи на конкурентите (226), Комисията отбелязва, че Нидерландия използва диапазон, който се основава на информация с дата след сключването на ПЦС на SMBV. Ако интерквартилният размах на печалбата преди данъчно облагане върху общите разходи бъде установен на основата на финансовите данни на сходни дружества от периода 2001—2005 г., както е направено в доклада относно трансферното ценообразуване, този диапазон би бил 4,9 %—13,1 % и печалбата на SMBV през този период би била извън него (227). Например през 2008 г. печалбата на SMBV преди данъчно облагане върху общите разходи е била 1,2 % и е намаляла на 0,5 % през 2014 г.