12.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 97/1

(1)

Процикличното увеличаване на финансовите шокове в реалната икономика чрез банковата система и финансовите пазари е един от най-дестабилизиращите елементи на световната финансова криза. Икономическият спад след период на прекомерен кредитен растеж може да доведе до големи загуби в банковия сектор и да предизвика омагьосан кръг. В подобно положение мерките, предприети от кредитните институции за засилване на балансите им, могат да ограничат предлагането на кредити в реалната икономика, като по този начин влошат икономическия спад и още повече отслабят балансите им.

(2)

Предназначението на антицикличния капиталов буфер е да действа срещу тази проциклична динамика, като увеличава устойчивостта на банковия сектор. Правилата, които налагат поддържането на антициклични капиталови буфери, са част от новите глобални регулаторни стандарти за капиталова адекватност на банките (рамката „Базел III“), приети от Базелския комитет по банков надзор (БКБН) през декември 2010 г. и приложени в Съюза чрез Директива 2013/36/ЕС. Като увеличават нивото на антицикличния буфер, определените публични органи или ведомства могат да изискват от банковия сектор да натрупа допълнителен капитал през периодите, когато се увеличават рисковете от прекомерен кредитен растеж в цялата система. Когато тези рискове се реализират, органите могат да определят по-ниско ниво на антицикличния буфер и да разрешат този буфер с допълнителен капитал да бъде използван, за да поеме неочаквани загуби. По този начин банковият сектор ще може да продължи да предоставя кредити на реалната икономика и да спазва регулаторните капиталови изисквания.

(3)

Трансграничното кредитиране придава международно измерение на антицикличния капиталов буфер. Могат да възникнат загуби от експозициите на местния банков сектор на държавите членки към трети държави. Тези загуби биха могли да бъдат значителни, ако след период на прекомерен кредитен растеж третата държава, към която местният банков сектор на държава членка има съществени експозиции, навлезе в период на икономически спад.

(4)

Предназначението на рамката „Базел III“ по отношение на антицикличния капиталов буфер е да отчете това международно измерение. По-специално, съгласно рамката юрисдикциите следва да признават взаимно нивата си на антицикличния буфер. Ако орган в една юрисдикция увеличи нивото на антицикличния буфер, за да защити местния си банков сектор от прекомерен кредитен растеж, органите в другите юрисдикции следва да приложат същото ниво на антицикличния буфер към експозициите на местните си банки към тази държава. Съгласно рамката банките изчисляват изискванията си за буфера въз основа на географското местоположение на експозициите си. В рамката „Базел III“ се предвижда задължителна юрисдикционна реципрочност за нивата на антицикличния буфер до 2,5 % при спазването на преходни разпоредби. Ако се прилага последователно във всички юрисдикции, тази юрисдикционна реципрочност би спомогнала за защитата на банковия сектор в дадена юрисдикция от рисковете, свързани с прекомерния кредитен растеж в други юрисдикции.

(5)

Тъй като стандартите на БКБН не са правнообвързващи, юрисдикциите по света може да не прилагат антицикличния капиталов буфер по еднакъв начин. Това може да забави прилагането му или да доведе до неприлагането му. В Съюза член 136 от Директива 2013/36/ЕС урежда начина, по който определените органи трябва да определят нивата на антицикличния буфер за местните експозиции. В Препоръка ЕССР/2014/1 на Европейския съвет за системен риск (4) се предоставят допълнителни насоки за определянето на нивата на антицикличния буфер за местните експозиции съгласно член 135 от Директива 2013/36/ЕС. По този начин в Съюза съществува обща правна рамка, създадена с цел да се преодолее склонността към бездействие, а от 2016 г. тримесечното определяне на нива на антицикличния буфер за местните експозиции ще бъде задължително. Съществува обаче несигурност относно това дали и до каква степен третите държави, които не са членове на БКБН, ще прилагат антицикличния капиталов буфер.

(6)

Определените органи разполагат с правомощия по закон да защитават банковите си сектори от рисковете, които възникват от прекомерния кредитен растеж в трети държави. По-специално, с член 139 от Директива 2013/36/ЕС на определените органи се позволява при някои обстоятелства да определят ниво на антицикличния буфер за експозиции към трета държава, което вътрешно лицензираните институции трябва да прилагат, за да изчислят специфичния за всяка институция антицикличен капиталов буфер. Определеният орган може да действа в случаите, когато съответният орган на третата държава не е определил и публикувал нивото на антицикличния буфер за тази трета държава, или ако счита, че нивото на антицикличния буфер, определено от съответния орган на третата държава за тази трета държава, не е достатъчно с оглед на защитата на местните банкови сектори в държавите членки от евентуални загуби, свързани с прекомерния кредитен растеж във въпросната трета държава.

(7)

Ако е извършено по некоординиран начин, определянето на нивата на антицикличния буфер за експозиции към трети държави може да доведе до различни капиталови изисквания в рамките на Съюза за експозиции към една и съща трета държава и за едни и същи рискове. Когато анализират промените в дадена трета държава, определените органи могат да достигнат до различни заключения относно това дали кредитният растеж в нея е прекомерен и излага местната им банкова система на риск, който трябва да бъде намален. Ако изводите на определените органи относно оценката на риска са еднакви, те могат да достигнат до различни заключения относно подходящото ниво на антицикличния буфер, необходимо с оглед на намаляването на риска.

(8)

Ако е извършено по некоординиран начин, признаването на нивата на антицикличния буфер за експозиции към трети държави също може да доведе до различни капиталови изисквания в рамките на Съюза. Съгласно правото на Съюза признаването на нивата на антицикличния буфер, определени от други определени органи или от съответните органи на трети държави, е необходимо за нива до 2,5 % при спазването на преходни разпоредби между 2016 г. и 2019 г. съгласно член 160 от Директива 2013/36/ЕС. Макар че в съответствие с Препоръка ЕССР/2014/1 определените органи следва като цяло да признават нивата на антицикличния буфер, които надхвърлят задължителните нива, това се прилага само за нивата на антицикличния буфер, определени от определените органи в други юрисдикции в рамките на Съюза, а не за нивата, определени от съответните органи на трети държави за третите държави. Това означава, че начинът, по който се признават нивата на антицикличния буфер, определени от съответните органи на третите държави, може да бъде различен в различните юрисдикции в рамките на Съюза. По-специално, преди 2019 г. някои определени органи можеха да изберат да прилагат преходните разпоредби, докато други определени органи можеха да изберат да се отклонят от тях. Освен това от 2019 г. някои определени органи ще могат да избират да признават на доброволни начала нивата на антицикличния буфер, които надхвърлят 2,5 %, докато други ще могат да избират да не го правят.

(9)

Наличието на различни капиталови изисквания в рамките на Съюза за експозиции към една и съща трета държава и за едни и същи рискове по принцип е нежелателно, тъй като то би засегнало равнопоставеността в Съюза и би създало възможност за регулаторен арбитраж. Кредитните институции в юрисдикциите на Съюза, където към експозициите към дадена трета държава се прилага по-ниско ниво на антицикличния буфер от приложимото в други юрисдикции на Съюза, ще имат стимул да придобият пазарен дял чрез увеличаване на кредитирането към тази трета държава. Увеличаването на кредитирането може да доведе до големи, концентрирани експозиции на кредитните институции в дадена юрисдикция към определена трета държава. В крайна сметка, неравнопоставеността и възникващите в резултат от нея стимули за регулаторен арбитраж могат да застрашат финансовата стабилност в Съюза.

(10)

Ролята на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) е да осигури, че за определена трета държава по принцип ще се прилагат едни и същи нива на антицикличния буфер за експозициите към нея. Съгласно член 139, параграф 3 от Директива 2013/26/ЕС, ЕССР разполага с изрично правомощие да постигне съгласуваност в това отношение. ЕССР счита, че най-добрият начин, по който може да изпълни това правомощие, е като насърчава прилагането на съгласуван подход в Съюза за признаването и определянето на нивата на антицикличния буфер за експозиции към трети държави.

(11)

С настоящата препоръка се цели да се осигури, че в Съюза по принцип ще се прилага едно и също ниво на антицикличния буфер за експозиции към определена трета държава. Тя обхваща: а) признаването от страна на определените органи на нивото на антицикличния буфер, определено от съответния орган на третата държава за тази трета държава; б) определянето от страната на определените органи на нивото на антицикличния буфер за експозиции към трета държава; в) определянето от страната на определените органи на по-ниско ниво на антицикличния буфер, когато рисковете в определена трета държава намалеят или се реализират; и г) оповестяването от страна на определените органи на нивото на антицикличния буфер за експозиции към трета държава.

(12)

С препоръка А се цели да се осигури, че определените органи по принцип ще признават едно и също ниво на антицикличния буфер, определено от съответния орган на третата държава за тази трета държава. С оглед на това с нея се надгражда върху установеното в правото на Съюза изискване да се признават изцяло нивата на антицикличния буфер до 2,5 % при спазването на преходен режим. На определените органи се препоръчва да координират чрез ЕССР признаването на нивата на антицикличния буфер, които надхвърлят 2,5 %. Ако това стане, ЕССР ще издаде препоръка, с която ще предостави насоки на определените органи относно това дали по-високото ниво на антицикличния буфер, определено от трета държава, следва да бъде признато и в каква степен. Макар че секретариатът на ЕССР ще наблюдава определянето на нивата на антицикличния буфер от третите държави, които са членове на БКБН, определените органи следва да информират ЕССР, когато трета държава, която не е член на БКБН, определи ниво на антицикличния буфер, което надхвърля 2,5 %. Освен това на определените органи се препоръчва да уведомят ЕССР, когато не им е ясно дали определена мярка, приета от трета държава, следва да бъде призната като антицикличен капиталов буфер съгласно Директива 2013/36/ЕС. В тези случаи ЕССР ще издаде препоръка, с която ще предостави насоки.

(13)

С препоръка Б се цели да се осигури, че когато упражняват правомощията си да определят нивото на антицикличния буфер за експозиции към определена трета държава, определените органи определят едно и също ниво. Определените органи се приканват да упражняват правомощията си съгласно член 139 от Директива 2013/36/ЕС. По-специално, определените органи следва да установят кои са третите държави, към които банковата система в тяхната юрисдикция има съществени експозиции. Освен това те следва да наблюдават промените в тези трети държави за признаци на прекомерен кредитен растеж. Определените органи следва да информират ЕССР, ако установят такива признаци в една от третите държави, които наблюдават, и считат, че е необходимо да се определи ниво на антицикличния буфер за експозиции към тази трета държава. Ако ЕССР счете, че в Съюза следва да бъдат координирани действия за намаляването на тези признаци, той издава препоръка до определените органи относно определянето на подходящото ниво на антицикличния буфер за експозиции към въпросната трета държава.

(14)

С препоръка В се цели да се осигури, че когато е необходимо определянето на по-ниско ниво на антицикличния буфер за експозиции към определена трета държава, защото рисковете са намалели или са се реализирали, в Съюза се прилага едно и също по-ниско ниво на антицикличния буфер. За тази цел на определените органи се препоръчва при определянето на по-ниско ниво на антицикличния буфер за експозиции към определена трета държава да следват същия подход, който са следвали, когато нивото на антицикличния буфер е било увеличено. Това означава, че ако определените органи са признали или определили ниво на антицикличния буфер за експозиции към трета държава в съответствие с препоръка на ЕССР, те следва да работят с ЕССР, за да определят подходящото ниво на антицикличния буфер за експозиции към третата държава, когато въпросната трета държава определи по-ниско ниво на антицикличния буфер. Ако това стане, ЕССР ще приеме препоръка, с която ще предостави насоки на определените органи относно подходящото ниво на антицикличния буфер за експозиции към въпросната трета държава. Макар че ЕССР ще наблюдава определянето на нивата на антицикличния буфер от третите държави, които са членове на БКБН, определените органи следва да информират ЕССР, когато трета държава, която не е член на БКБН, определи по-ниско ниво на антицикличния буфер. Освен това на определените органи се препоръчва, ако след препоръка на ЕССР те са признали или определили ниво на антицикличния буфер за експозиции към трета държава, да уведомят ЕССР, ако считат, че рисковете в тази трета държава са намалели или са се реализирали.

(15)

С препоръка Г се цели да се осигури, че решенията относно нивата на антицикличния буфер за експозиции към трети държави са ясно оповестени в Съюза. По този начин следва да се съдейства за управлението на очакванията на обществеността, да се осигури, че действията между определените органи ще могат да бъдат координирани и че доверието в макропруденциалната политика, както и нейната отчетност и ефективност ще бъдат повишени. С оглед на това определените органи следва да прилагат същия принцип на оповестяване на нивата на антицикличния буфер за местните експозиции, изложен в Препоръка ЕССР/2014/1, към процеса на признаване, определяне и намаляване на нивата на антицикличния буфер за експозиции към трети държави.

(16)

Съгласно член 136 от Директива 2013/36/ЕС от всяка държава членка се изисква да определи публичен орган или ведомство, които ще отговарят за определянето и признаването на нивата на антицикличния буфер. Освен това с Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (5) на Европейската централна банка (ЕЦБ) се възлагат конкретни задачи. По-специално, ЕЦБ може да прилага по-високи изисквания за антицикличните капиталови буфери от прилаганите от определените на национално равнище органи, които участват в единния надзорен механизъм, и има всички правомощия и задължения, които имат определените органи съгласно приложимото право на Съюза. За тази изключителна цел ЕЦБ се счита за определен орган.

(17)

Препоръките на ЕССР се публикуват, след като Генералният съвет информира Съвета за намерението си да направи това и му предостави възможност да реагира,

1.

Когато съответният орган на трета държава определи ниво на антицикличния буфер за тази трета държава, което надхвърля 2,5 %, на определените органи се препоръчва незабавно да информират ЕССР с цел да поискат насоки относно еднаквото признаване в Съюза, освен ако нивото се прилага спрямо държава, която е член на БКБН, или ЕССР вече е бил информиран за конкретното ниво на антицикличния буфер от друг определен орган. На определените органи се препоръчва да използват образеца в приложение I към настоящата препоръка, за да информират ЕССР.

2.

Когато на определените органи не им е ясно дали определена мярка, приета от органа на трета държава, следва да бъде призната като ниво на антицикличен буфер съгласно Директива 2013/36/ЕС, на определените органи се препоръчва незабавно да информират ЕССР, освен ако ЕССР вече е бил информиран от друг определен орган. На определените органи се препоръчва да използват образеца в приложение I към настоящата препоръка, за да информират ЕССР.

1.

На определените органи се препоръчва да определят съществените трети държави на годишна база. Без да е задължително да се ограничава само до нея, това определяне следва да се основава на количествена информация относно експозициите на вътрешно лицензираните институции към трети държави. На определените органи се препоръчва да представят списък със съществени трети държави на ЕССР през второто тримесечие на всяка година, като използват образеца в приложение II към настоящата препоръка.

2.

На определените органи се препоръчва да наблюдават рисковете от прекомерен кредитен растеж в определените съгласно параграф 1 съществени трети държави поне на едногодишни интервали, с изключение на държавите, по отношение на които вече се извършва наблюдение от ЕССР в съответствие с Решение ЕССР/2015/3 (6). На определените органи се препоръчва да уведомят ЕССР за случаите, в които те решат да не извършват наблюдение върху съществена трета държава, защото по отношение на нея ЕССР вече извършва наблюдение в съответствие с Решение ЕССР/2015/3. На определените органи се препоръчва да използват образеца в приложение II към настоящата препоръка, за да уведомят ЕССР за тези случаи.

3.

На определените органи се препоръчва да уведомят ЕССР за случаите, в които те считат, че съответният орган на третата държава следва да определи и публикува ниво на антицикличния буфер за тази трета държава или в които нивото на антицикличния буфер, определено и публикувано от съответния орган на третата държава за тази трета държава, не се счита за достатъчно с оглед на защитата на местните финансови институции от рисковете от прекомерен кредитен растеж във въпросната трета държава. На определените органи се препоръчва да използват образеца в приложение I към настоящата препоръка, за да уведомят ЕССР.

1.

Ако нивото на антицикличния буфер, определено от съответния орган на трета държава за тази трета държава, е признато въз основа на препоръка ЕССР и съответният орган на третата държава определи по-ниско ниво на антицикличния буфер, на определените органи се препоръчва да информират незабавно ЕССР с цел да поискат насоки относно еднаквото признаване или определяне на новите по-ниски нива на антицикличния буфер, освен ако въпросното ниво се прилага спрямо държава, която е член на БКБН, или ЕССР вече е бил информиран за новото по-ниско ниво на антицикличния буфер от друг определен орган. На определените органи се препоръчва да използват образеца в приложение I към настоящата препоръка, за да информират ЕССР за това.

2.

Ако съответният орган на трета държава определи по-ниско ниво на антицикличния буфер и нивото на антицикличния буфер, което се прилага за експозиции към тази трета държава, е било определено въз основа на препоръка на ЕССР, на определените органи се препоръчва да информират незабавно ЕССР за това с цел да поискат насоки относно това дали по-ниското ниво на антицикличния капиталов буфер следва да се прилага към експозициите към тази трета държава, освен ако въпросното ниво се прилага спрямо държава, която е член на БКБН, или ЕССР вече е бил информиран за новото по-ниско ниво на антицикличния буфер от друг определен орган. На определените органи се препоръчва да използват образеца в приложение I към настоящата препоръка, за да информират ЕССР за това.

3.

Ако нивото на антицикличния буфер, което се прилага за експозиции към трета държава, е било определено въз основа на препоръка на ЕССР и определеният орган счита, че рисковете се реализират или намаляват, на този определен орган се препоръчва незабавно да информира ЕССР за това с цел да поиска насоки относно това дали по-ниското ниво на антицикличния капиталов буфер следва да се прилага към експозициите към тази трета държава, освен ако ЕССР вече е бил информиран за това от друг определен орган. На определените органи се препоръчва да използват образеца в приложение I към настоящата препоръка, за да уведомят ЕССР.

а)

„ниво на антицикличния капиталов буфер“ има същото значение, както в член 128, точка 7 от Директива 2013/36/ЕС;

б)

„определен орган“ има същото значение, както в Препоръка ЕССР/2014/1;

в)

„вътрешно лицензирана институция“ е институция, лицензирана в държавата членка, за която определянето на нивото на антицикличния буфер се извършва от конкретно определен орган;

г)

„съществени експозиции“ са експозициите, които евентуално биха могли да доведат до значителни загуби за вътрешно лицензираните институции в дадена юрисдикция, като по този начин засягат отрицателно финансовата стабилност в юрисдикцията;

д)

„съществена трета държава“ е трета държава, към която вътрешно лицензираните институции имат съществени експозиции;

е)

„съответен орган на трета държава“ е публичен орган или ведомство, което отговаря за определянето и признаването на нивата на антицикличния буфер в трета държава;

ж)

„трета държава“ е юрисдикция извън Европейското икономическо пространство.

а)

информация относно вида на предприетото действие и момента, когато то е извършено;

б)

оценка на това дали с предприетите действия са постигнати целите на настоящата препоръка;

в)

подробна обосновка за случаите на бездействие или отклонение от настоящата препоръка, включително причините за забавянията при предоставянето на отчет.

1.

От адресатите се изисква да се отчетат на ЕССР, Съвета и Комисията за действията, които са предприели в отговор на настоящата препоръка, или да предоставят обосновка за случаите на бездействие, при спазване на сроковете, изложени по-долу.

2.

Препоръка A — от определените органи се изисква да изпълнят незабавно препоръка A, точки 1 и 2, в случай че предвидена в съответната препоръка ситуацията възникне, и да представят отчет на ЕССР до 31 декември 2020 г. относно изпълнението на препоръка A, точки 1 и 2.

3.

Препоръка Б — от определените органи се изисква да:

4.

Препоръка В — от определените органи се изисква да изпълнят незабавно препоръка В, точки 1, 2 и 3, в случай че предвидената в съответната препоръка ситуация възникне, и до 31 декември 2020 г. да представят отчет на ЕССР относно изпълнението на препоръка В, точки 1, 2 и 3.

5.

Препоръка Г — от определените органи се изисква до 31 декември 2016 г. да представят отчет на ЕССР относно изпълнението на препоръка Г.

6.

Генералният съвет ще реши дали е необходимо настоящата препоръка да бъде преразглеждана или актуализирана в контекста на натрупания опит от определянето и признаването на нива на антицикличния буфер за експозиции към трети държави в съответствие с Директива 2013/26/ЕС или в контекста на развитието в практиките, възприети на международно равнище.

а)

Секретариатът на ЕССР:

б)

Генералният съвет оценява отчетените от адресатите действия и обосновки и решава дали настоящата препоръка е изпълнена и дали адресатите са предоставили подходяща обосновка за бездействието си.