РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/1227 НА КОМИСИЯТА

за изменение на Регламент (ЕИО) № 2568/91 относно характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 91, първа алинея, буква г) и член 91, втора алинея от него,

Регламент (ЕИО) № 2568/91 се изменя, както следва:

Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

(2) Регламент (ЕИО) № 2568/91 на Комисията от 11 юли 1991 г. относно характеристиките на маслиновото масло и маслиновото масло от остатъчен материал и съответните методи за анализ (ОВ L 248, 5.9.1991 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ I

„ПРИЛОЖЕНИЕ II

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СВОБОДНИТЕ МАСТНИ КИСЕЛИНИ, СТУДЕН МЕТОД

1. ОБХВАТ И ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Този метод описва определянето на свободните мастни киселини в маслиновите масла и маслиновите масла от остатъчен материал. Съдържанието на свободни мастни киселини се изразява като киселинност, изчислена като процент олеинова киселина.

2. ПРИНЦИП

Проба се разтваря в смес от разтворители и наличните свободни мастни киселини се титруват, като се използва разтвор на калиев хидроксид или на натриев хидроксид.

3. РЕАКТИВИ

Всички реактиви трябва да са с квалификация „чист за анализ“, а водата, която се използва, трябва да е или дестилирана, или с еквивалентна чистота.

3.1 Диетилов етер; 95 % етанол (v/v), смес от равни обемни части.

Неутрализира се точно в момента на употреба с разтвора на калиев хидроксид (3.2), с добавяне на 0,3 ml от разтвора на фенолфталеин (3.3) на 100 ml от сместа.

Забележка 1:

диетиловият етер е лесно запалим и може да образува експлозивни пероксиди. Трябва да се работи със специално внимание при употребата му.

Забележка 2:

ако не е възможно да се използва диетилов етер, може да се използва смес от разтворители, съдържаща етанол и толуен. Ако е необходимо, етанолът може да се замести с пропан-2-ол.

3.2 Калиев хидроксид или натриев хидроксид, титруван етанолов или воден разтвор, c(KOH) [или c(NaOH)] около 0,1 mol/l или, ако е необходимо, c(KOH) [или c(NaOH)] около 0,5 mol/l. Разтвори могат да се доставят от търговската мрежа.

Точната концентрация на разтвора на калиев хидроксид (или на разтвора на натриев хидроксид) трябва да е известна и да се провери преди употреба. Използва се разтвор, приготвен поне пет дни преди употреба и декантиран в бутилка от кафяво стъкло с гумена запушалка. Разтворът трябва да е безцветен или със сламен цвят.

Ако при използването на воден разтвор на калиев хидроксид (или на натриев хидроксид) се наблюдава разделяне на фази, водният разтвор се заменя с етанолов разтвор.

Забележка 3:

стабилизиран безцветен разтвор на калиев хидроксид (или на натриев хидроксид) може да се приготви по следния начин. Довеждат се до кипене 1 000 ml етанол или вода с 8 g калиев хидроксид (или натриев хидроксид) и 0,5 g алуминиеви стружки и кипенето се поддържа с обратен хладник в продължение на един час. Дестилира се незабавно. Изискваното количество калиев хидроксид (или натриев хидроксид) се разтваря в дестилата. Оставя се за няколко дни и бистрата супернатантна течност се декантира от утайката от калиев карбонат (или натриев карбонат).

Разтворът може също така да се приготви и без дестилация по следния начин: към 1 000 ml етанол (или вода) се добавят 4 ml алуминиев бутилат и сместа се оставя за няколко дни. Декантира се супернатантната течност и се разтваря нужното количество калиев хидроксид (или натриев хидроксид). Разтворът е готов за употреба.

3.3 Фенолфталеин, разтвор от 10 g/l в 95 до 96 % етанол (v/v) или алкалиблау 6B, или тимолфталеин, разтвор от 20 g/l в 95 до 96 % етанол (v/v). В случай на силно оцветени масла следва да се използва алкалиблау или тимолфталеин.

4. АПАРАТУРА

Обикновено лабораторно оборудване, включващо:

4.1	Аналитична везна;

4.2	250 ml конусовидна колба;

4.3	10 ml бюрета клас A, градуирана през 0,05 ml, или еквивалентна автоматична бюрета.

5. ПРОЦЕДУРА

5.1 Подготовка на пробата за изпитване

Ако пробата е мътна, тя следва да се филтрува.

5.2 Маса на пробата

Пробата се взема в зависимост от очакваната киселинност, в съответствие със следната таблица:

Очаквана киселинност (киселинност, изразена като олеинова киселина g/100 g)	Маса на пробата (g)	Точност на претегляне (g)
от 0 до 2	10	0,02
> 2 до 7,5	2,5	0,01
> 7,5	0,5	0,001

Пробата се претегля в конусовидната колба (4.2).

5.3 Определяне

Пробата (5.2) се разтваря в 50 до 100 ml от предварително неутрализираната смес от диетилов етер и етанол (3.1).

Титрува се, като се разклаща, с 0,1 mol/l разтвор на калиев хидроксид (или на натриев хидроксид) (3.2) (вж. забележка 4) до промяна в индикатора (цветът на оцветения индикатор се задържа в продължение на най-малко 10 секунди).

Забележка 4:

ако изискваното количеството от 0,1 mol/l разтвор на калиев хидроксид (или на натриев хидроксид) надвишава 10 ml, се използва 0,5 mol/l разтвор или се променя масата на пробата, в съответствие с очакваното съдържание на свободни киселини и предложената таблица.

Забележка 5:

ако разтворът помътнее по време на титруването, се добавя достатъчно количество от разтворителите (3.1) до получаването на бистър разтвор.

Второ определяне се извършва само ако първият резултат е по-висок от определената граница за категорията на маслото.

6. ИЗРАЗЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ

Киселинността в тегловни проценти олеинова киселина е равна на:

Formula

където:

V	=	обемът на използвания титруван разтвор на калиев хидроксид (или на натриев хидроксид), в милилитри;
c	=	точната концентрация на използвания титруван разтвор на калиев хидроксид (или на натриев хидроксид), в mol/l;
M	=	282 g/mol, моларната маса на олеиновата киселина, в g/mol;
m	=	масата на пробата, в грамове.

Киселинността, изразена като олеинова киселина, се протоколира, както следва:

а)	до втория знак след десетичната запетая за стойности от 0 до 1 включително;

б)	до първия знак след десетичната запетая за стойности над 1 до 100 включително.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложение XII към Регламент (ЕИО) № 2568/91 се изменя, както следва:

Точка 3.3 се заменя със следното:

„3.3. Незадължителни понятия за целите на етикетирането

При поискване ръководителят на групата дегустатори може да удостовери, че оценените масла съответстват на определенията и скалите, които отговарят единствено на посочените по-долу термини в зависимост от интензитета и възприятието на признаците.

Положителни признаци (плодов аромат, горчивина и стипчивост): в зависимост от интензитета на възприемане:

—	Силен, когато медианата на признака е по-висока от 6;

—	Умерен, когато медианата на признака се намира между 3 и 6;

—	Деликатен, когато медианата на признака е по-ниска от 3;

Плодов аромат	Съвкупност от характерни за маслото обонятелни възприятия, която зависи от сорта маслини, произхожда от здрави и пресни маслини и в която не преобладава вкусът нито на зелените, нито на зрелите маслини. Тя се възприема пряко и/или ретроназално.
Вкус на зелени маслини	Съвкупност от характерни за маслото обонятелни възприятия, която напомня зелени плодове, зависи от сорта маслини и произхожда от здрави и пресни зелени маслини. Тя се възприема пряко и/или ретроназално.
Вкус на зрели маслини	Съвкупност от характерни за маслото обонятелни възприятия, която напомня зрели плодове, зависи от сорта маслини и произхожда от здрави и пресни маслини. Тя се възприема пряко и/или ретроназално.
Добре балансирано	Масло, което не показва липса на баланс, т.е. обонятелно–вкусово и допирно усещане, при което медианата на признака „горчивина“ и тази на признака „стипчивост“ са с не повече от 2 пункта по-високи от медианата на признака „плодов аромат“.
Масло с мек вкус	Масло, за което медианата на признаците „горчивина“ и „стипчивост“ е равна на 2 или е по-ниска.

Списък на термините в зависимост от интензитета на възприемане:

Термини, за които следва да се представи сертификат за органолептично изпитване	Медиана на признака
Плодов аромат	—
Вкус на зрели маслини	—
Вкус на зелени маслини	—
Деликатен плодов аромат	По-малко от 3
Умерен плодов аромат	Между 3 и 6
Силен плодов аромат	Над 6
Деликатен вкус на зрели маслини	По-малко от 3
Умерен вкус на зрели маслини	Между 3 и 6
Силен вкус на зрели маслини	Над 6
Деликатен вкус на зелени маслини	По-малко от 3
Умерен вкус на зелени маслини	Между 3 и 6
Силен вкус на зелени маслини	Над 6
Деликатна горчивина	По-малко от 3
Умерена горчивина	Между 3 и 6
Силна горчивина	Над 6
Деликатна стипчивост	По-малко от 3
Умерена стипчивост	Между 3 и 6
Силна стипчивост	Над 6
Добре балансирано масло	Медианата на признака „горчивина“ и медианата на признака „стипчивост“ са с не повече от 2 пункта по-високи от медианата на признака „плодов аромат“.
Масло с мек вкус	Медианата на признака „горчивина“ и медианата на признака „стипчивост“ са не повече от 2“

Точка 9.1.1 се заменя със следното:

„9.1.1.

Дегустаторът поема чашата, като внимава тя да остава покрита с часовниковото стъкло, и леко я накланя; докато чашата е в това положение, той я завърта еднократно около оста ѝ, така че да се омокри възможно най-голяма повърхност от вътрешността ѝ. След това той отстранява часовниковото стъкло и помирисва пробата, като вдишва бавно и дълбоко, за да оцени качествата на маслото. Помирисването не трябва да продължи повече от 30 секунди. Ако през това време не е оформено заключение, той прави кратка почивка, след което повтаря действието.

След завършване на обонятелното изпитване дегустаторът прави оценка на възприятията в устната кухина (цялостни ретроназално-обонятелни, вкусови и допирни възприятия). За тази цел той поема малка глътка масло от около 3 ml. Много важно е маслото да се разпредели по цялата устна кухина — от предната част на устата и езика, по протежение на двете страни, до задната част и основата на небцето и гърлото, тъй като е известен фактът, че интензитетът на вкусовите и допирните възприятия варира в зависимост от областта от езика, небцето и гърлото.

Трябва да се подчертае, че е много важно достатъчно количество от маслото да се разпространи много бавно върху задната част на езика към основата на небцето и гърлото, докато дегустаторът се съсредоточава върху поредността, в която се проявяват горчивите и стипчивите стимули. В противен случай има опасност и двата стимула да останат незабелязани при някои масла, или стипчивият стимул да надделее над горчивия.

Кратките последователни вдишвания през устата позволяват на дегустатора не само да разпространи пробата така, че да се покрие цялата уста, но също така да възприеме летливите ароматни съединения ретроназално, като предизвика възприятие по този път.

NB: когато дегустаторите не възприемат плодовия аромат в дадена проба и интензитетът на класифицирания отрицателен признак е 3,5 или по-малко, ръководителят на групата може да реши да осигури възможност дегустаторите да анализират пробата повторно при температура на околната среда (COI/T.20/Doc. № 6/Rev. 1, септември 2007 г., Раздел 3 — Общи спецификации за оборудване на помещение за изпитване), като същевременно се уточняват контекстът и концепцията за температура на околната среда. Когато температурата на пробата достигне температурата на помещението, дегустаторите следва да оценят повторно пробата, като проверят единствено дали се възприема плодовият аромат. Ако се възприема, те следва да отбележат интензитета по скалата.

Следва да се вземе предвид и възприятието за стипчивост при допир. За тази цел е препоръчително маслото да бъде погълнато.“

Точка 9.4 се заменя със следното:

„9.4. Класификация на маслото

Маслото се класифицира в зависимост от медианата на недостатъците и медианата на признака „плодов аромат“. Медианата на недостатъците се определя като медианата на недостатъка, който се възприема с най-висок интензитет. Медианата на недостатъците и медианата на признака „плодов аромат“ се посочват с точност до един знак след десетичната запетая.

Класифицирането на маслото се осъществява, като се съпоставят стойностите на медианата на недостатъците и на медианата на признака „плодов аромат“ с референтните скали, посочени по-долу. Тъй като грешката на метода е взета предвид при определянето на границите на тези скали, те се считат за абсолютни. Използваните компютърни програми онагледяват класифицирането във вид на таблица със статистически данни или на графика.

а)	необработено маслиново масло екстра качество: медианата на недостатъците е равна на 0, а медианата на признака „плодов аромат“ е по-висока от 0;

б)	необработено маслиново масло: медианата на недостатъците е по-висока от 0, но не по-висока от 3,5, а медианата на признака „плодов аромат“ е по-висока от 0;

в)	необработено маслиново масло за осветление: медианата на недостатъците е по-висока от 3,5, или медианата на недостатъците е по-малка или равна на 3,5, а медианата на признака „плодов аромат“ е равна на 0.

Забележка 1:

когато медианата на признака „горчивина“ и/или „стипчивост“ е над 5,0, ръководителят на групата посочва тази информация върху сертификата от изпитването.

В случай на оценки, извършвани в рамките на проверки на съответствието, се извършва едно изпитване. В случай на насрещна оценка анализът трябва да се осъществи в две повторения с отделни дегустации. Резултатите от анализа в две повторения трябва да бъдат статистически хомогенни (вж. точка 9.5). Ако не са, пробата трябва да се анализира отново два пъти. Окончателната стойност на медианата на признаците за класифициране се изчислява, като се използва средноаритметичната стойност на двете медиани.“

Добавя се следната точка 9.5:

„9.5 Критерии за приемане и отхвърляне на повторения

Нормализираната грешка, определена по-долу, се използва, за да се определи дали двата резултата от анализа с две повторения са хомогенни или статистически приемливи:

Formula

където Me1 и Me2 са медианите на двете повторения (съответно първи и втори анализ), а U1 и U2 са разширените неопределености, получени за двете стойности, изчислени както е посочено в допълнението, както следва:

U 1 = c × s* и Formula

За разширената неопределеност c = 1,96; откъдето:

U1 = 0,0196 × CVr × Me1

където CVr е устойчивият коефициент на вариация.

За да бъде посочено, че двете получени стойности не са със статистически значими различия, En трябва да е по-малка или равна на 1,0.“