(1)

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) бе уведомен за класовете извънборсови лихвени деривати, за които някои централни контрагенти (ЦК) са получили разрешение да извършват клиринг. За всеки от тези класове ЕОЦКП направи оценка на критериите, които са от съществено значение за въвеждането на задължението за клиринг, включително степента на стандартизация, обема и ликвидността, както и наличието на ценова информация. Воден от първостепенната цел за намаляване на системния риск, ЕОЦКП определи в съответствие с процедурата, посочена в Регламент (ЕС) № 648/2012, класовете извънборсови лихвени деривати, подлежащи на задължителен клиринг.

(2)

Договорите за извънборсови лихвени деривати могат да бъдат с постоянна или променлива условна стойност, както и с условна стойност, обвързана с определено обстоятелство. Договорите с постоянна условна стойност имат условна стойност, която не се променя през срока на действие на договора. Договорите с променлива условна стойност имат условна стойност, която варира по предвидим начин през срока на действие на договора. Договорите с условна стойност, обвързана с определено обстоятелство, имат условна стойност, която варира по непредвидим начин през срока на действие на договора. Условните стойности, обвързани с определено обстоятелство, допълнително усложняват ценообразуването и управлението на риска при извънборсовите лихвени деривати и съответно създават трудности за ЦК при извършването на клиринг на този клас. Това обстоятелство следва да бъде взето под внимание при определяне на класовете извънборсови лихвени деривати, които да подлежат на задължителен клиринг.

(3)

При определянето на класовете извънборсови деривати, които да подлежат на задължителен клиринг, следва да се вземе предвид специфичният характер на договорите за извънборсови деривати, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации. В тази връзка класовете извънборсови лихвени деривати, които са обхванати от задължението за клиринг съгласно настоящия регламент, следва да не обхващат договорите, сключени с емитенти на обезпечени облигации или с гарантирани фондове за обезпечени облигации, при условие че те отговарят на определени условия.

(4)

Различните контрагенти се нуждаят от различно време за въвеждането на необходимите мерки за извършване на клиринг на извънборсовите лихвени деривати, които подлежат на задължителен клиринг. С цел да се осигури подходящото и навременно изпълнение на това задължение, контрагентите, които са достатъчно сходни, следва да се класифицират в отделни категории, по отношение на които задължението за клиринг да се прилага от една и съща дата.

(5)

Първата категория следва да включва както финансови, така и нефинансови контрагенти, които към датата на влизане в сила на настоящия регламент са клирингови членове на поне един от съответните ЦК и за поне един от класовете извънборсови лихвени деривати, които подлежат на задължителен клиринг, тъй като контрагентите вече имат опит с клиринга на извънборсови лихвени деривати и вече са установили връзки с тези ЦК за извършване на клиринг на най-малко един от тези класове. Нефинансовите контрагенти, които са клирингови членове, също следва да бъдат включени в тази първа категория, тъй като техният опит и подготовка за централизиран клиринг са сравними с тези на финансовите контрагенти в категорията.

(6)

Втората и третата категория следва да включват финансови контрагенти, които не са включени в първата категория, групирани в съответствие с техния правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати. За основа за диференциране на правния и оперативния капацитет на финансовите контрагенти следва да служи степента на активност с извънборсови деривати, а за разграничаване на втората от третата категория следва да бъде определен количествен праг въз основа на общата средна условна стойност в края на месеца на дериватите, на които се извършва нецентрализиран клиринг. Този праг следва да бъде определен на подходящо равнище, за да бъдат разграничени по-малките участници на пазара, но същевременно да успява да отразява значителното ниво на риск при втората категория. Прагът следва също така да бъде съобразен с договорения на международно равнище праг във връзка с изискванията за допълнително обезпечение за дериватите, при които се извършва нецентрализиран клиринг, с цел по-тясно сближаване на нормативните уредби и ограничаване на разходите за контрагентите, свързани с привеждането в съответствие. Подобно на ситуацията при международните стандарти, макар прагът по принцип да се прилага на ниво група предвид евентуалните общи рискове в рамките на групата, за инвестиционните фондове прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, тъй като обикновено задълженията на даден фонд не се влияят от задълженията на другите фондове или на лицето, управляващо инвестициите. Поради това прагът следва да се прилага поотделно за всеки фонд, доколкото в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност всеки инвестиционен фонд представлява напълно отделен и обособен пул от активи, които не са обезпечени, гарантирани или подкрепени от други инвестиционни фондове или от лицето, управляващо инвестициите.

(7)

Някои алтернативни инвестиционни фондове („АИФ“) не са обхванати от определението на финансов контрагент в Регламент (ЕС) № 648/2012, въпреки че оперативният им капацитет по отношение на договорите за извънборсови деривати е подобен на този на АИФ, които попадат в обхвата на определението. Поради това АИФ, класифицирани като нефинансови контрагенти, следва да бъдат включени в същите категории контрагенти като АИФ, класифицирани като финансови контрагенти.

(8)

Четвъртата категория следва да включва нефинансовите контрагенти, които не са включени в останалите категории, предвид техния по-ограничен опит с извънборсовите деривати и централизирания клиринг, както и по-малък оперативен капацитет по отношение на тях в сравнение с другите категории контрагенти.

(9)

При определянето на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от първата категория, следва да се вземе предвид фактът, че те може да не са установили необходимите връзки с ЦК за всички класове, които подлежат на задължителен клиринг. Освен това чрез контрагентите от тази категория се осигурява достъп до клиринг за контрагенти, които не са клирингови членове, като се очаква клирингът за клиенти и клирингът за непреки клиенти да нараснат значително в резултат на влизането в сила на задължението за клиринг. Накрая, тази първа категория контрагенти обхваща значителна част от обема на извънборсовите лихвени деривати, на които и досега се извършва клиринг, а обемът на сделките, на които трябва да бъде извършен клиринг, ще се увеличи значително след датата, на която задължението за клиринг съгласно настоящия регламент поражда действие. Поради това за контрагентите от първата категория следва да бъде определен разумен срок от шест месеца, за да се подготвят за клиринга на допълнителните класове, за увеличението на клиринга за клиенти и за непреки клиенти и за адаптирането към увеличаващите се обеми на трансакциите, които подлежат на клиринг.

(10)

При определяне на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от втората и третата категории, следва да се вземе предвид обстоятелството, че повечето от тях ще получат достъп до ЦК, като станат клиент или непряк клиент на клирингов член. Тази процедура може да отнеме между 12 и 18 месеца в зависимост от правния и оперативния капацитет на контрагентите и тяхното ниво на подготовка за сключването на споразумения с клиринговите членове, които споразумения са необходими за целите на клиринга на договорите.

(11)

При определянето на датата, на която задължението за клиринг поражда действие за контрагентите от четвъртата категория, следва да се вземе предвид техният правен и оперативен капацитет, както и по-ограниченият им опит с извънборсови деривати и централизиран клиринг в сравнение с другите категории контрагенти.

(12)

Датата за прилагане на задължението за клиринг следва да се отложи във времето за договорите за извънборсови деривати, сключени от установен в трета държава контрагент и установен в Съюза контрагент, които принадлежат към една и съща група и които са включени в една и съща пълна консолидация и подлежат на подходящи централизирани процедури за оценка, измерване и контрол на риска. Отлагането на прилагането следва да осигури, че за ограничен период от време задължението за клиринг не се прилага по отношение на тези договори, докато в съответствие с член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 не бъдат приети актовете за изпълнение, обхващащи договорите за извънборсови деривати, посочени в приложение I към настоящия регламент, и юрисдикцията, в която е установен контрагентът извън Съюза. Компетентните органи следва да могат да проверяват предварително дали контрагентите, сключили такива договори, принадлежат към една и съща група и отговарят на другите условия за вътрешногруповите трансакции в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012.

(13)

За разлика от извънборсовите деривати, контрагентите по които са нефинансови контрагенти, когато контрагентите по договори за извънборсови деривати са финансови контрагенти, в Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква задължението за клиринг да се прилага по отношение на договорите, сключени след като ЕОЦКП е бил уведомен, че ЦК е получил разрешение да извършва клиринг на определен клас извънборсови деривати, но преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие, при условие че това изискване е основателно предвид остатъчния срок до падежа на тези договори към датата, на която задължението поражда действие. Задължението за клиринг се прилага по отношение на тези договори с цел да се осигури еднаквото и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012. Това следва да допринесе за финансовата стабилност и намаляването на системния риск, както и за осигуряването на равнопоставеност на пазарните участници, когато даден клас договори за извънборсови деривати стане предмет на задължението за клиринг. Поради това минималният остатъчен срок до падежа следва да се определи на равнище, което гарантира постигането на тези цели.

(14)

Преди влизането в сила на регулаторните технически стандарти, приети в съответствие с член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, контрагентите не могат да предвидят дали сключваните от тях договори за извънборсови деривати ще бъдат предмет на задължението за клиринг на датата, на която задължението поражда действие. Тази несигурност оказва значително въздействие върху способността на пазарните участници да определят точно цената на договорите за извънборсови деривати, които те сключват, тъй като договорите, подлежащи на централизиран клиринг, са предмет на различен режим на обезпечения в сравнение с договорите, при които се извършва нецентрализиран клиринг. Налагането на предварителен клиринг за договорите, сключени преди влизането в сила на настоящия регламент, независимо от остатъчния срок до техния падеж към датата, на която задължението за клиринг поражда действие, би могло да ограничи способността на контрагентите да хеджират своите пазарни рискове по подходящ начин, а освен това да повлияе на функционирането и стабилността на пазара или да им попречи да упражняват обичайните си дейности, като ги хеджират по други подходящи начини.

(15)

Освен това договорите за извънборсови деривати, сключени след влизането в сила на настоящия регламент и преди влизането в сила на задължението за клиринг, не следва да подлежат на задължителен клиринг, преди контрагентите по тези договори да могат да определят: категорията, към която принадлежат; дали даден договор, в това число вътрешногруповите им трансакции, подлежи на задължителен клиринг; както и преди да успеят да приемат необходимите мерки за сключването на тези договори, отчитайки задължението за клиринг. Поради това, за да се запази подходящото функциониране и стабилността на пазара, както и равнопоставеността между контрагентите, е уместно да се приеме, че тези договори не следва да бъдат предмет на задължението за клиринг, независимо от остатъчния срок до падежа.

(16)

Договорите за извънборсови деривати, сключени след като ЕОЦКП е бил уведомен, че ЦК е получил разрешение да извършва клиринг на определен клас извънборсови деривати, но преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие, не следва да бъдат предмет на задължението за клиринг, ако не са от особено значение за системния риск или ако прилагането на задължението за клиринг за тези договори би могло да изложи на риск еднообразното и последователно прилагане на Регламент (ЕС) № 648/2012. Кредитният риск от контрагента, свързан с договори за извънборсови лихвени деривати с по-дълги остатъчни срокове до падежа, остава на пазара за по-дълго време от риска, свързан с извънборсовите лихвени деривати с кратък остатъчен срок до падежа. Налагането на задължението за клиринг за договорите с кратък остатъчен срок до падежа би породило тежест за контрагентите, която не съответства на по-малкия риск. Освен това, лихвените извънборсови деривати с кратък остатъчен срок до падежа представляват относително малка част от общия пазар и по този начин относително малка част от общия системен риск, свързан с този пазар. Поради това минималният остатъчен срок до падежа следва да бъде определен на равнище, което гарантира, че задължението за клиринг не се прилага за договорите с остатъчен срок до падежа от не повече от няколко месеца.

(17)

Контрагентите от третата категория представляват относително малък дял от общия системен риск и имат по-слаб правен и оперативен капацитет по отношение на извънборсовите деривати в сравнение с контрагентите от първата и втората категория. Основните елементи на договорите за извънборсови деривати, включително ценообразуването на извънборсовите лихвени деривати, които подлежат на задължителен клиринг и са сключени преди задължението да породи действие, ще трябва да бъдат адаптирани в кратки срокове, за да се предвиди процедурата по клиринга, който ще се извършва няколко месеца след сключването на договора. Процесът на предварителен клиринг налага важни промени в модела на ценообразуване и в документацията за тези договори за извънборсови деривати. Възможностите на контрагентите от третата категория да включат предварителния клиринг в своите договори за извънборсови деривати са твърде ограничени. Поради това налагането на тези контрагенти на задължението за клиринг на договорите за извънборсови деривати, сключени преди задължението за клиринг да породи действие, би могло да ограничи възможността им да хеджират рисковете си по подходящ начин, а освен това да повлияе на функционирането и стабилността на пазара или да им попречи да упражняват обичайните си дейности, ако не могат да продължат да извършват хеджиране. По тази причина задължението за клиринг не следва да се прилага за договорите за извънборсови деривати, сключени от контрагентите от третата категория преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие.

(18)

Освен това договорите за извънборсови деривати, сключени между контрагенти, принадлежащи към една и съща група, могат да бъдат освободени от задължението за клиринг, ако са спазени определени условия, така че да се предотврати понижаване на ефикасността на процесите на управление на вътрешногруповия риск, което би възпрепятствало постигането на първостепенната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това задължението за клиринг не следва да се прилага за вътрешногруповите трансакции, които отговарят на определени условия и които са сключени преди датата, на която задължението за клиринг поражда действие за тези трансакции.

(19)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, предадени на Комисията от ЕОЦКП.

(20)

ЕОЦКП проведе открити обществени консултации по проекта на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от сектора на ценни книжа и пазари, създадена с член 37 от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), и се консултира с Европейския съвет за системен риск,