8.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 183/30

(1)

Съюзът си е поставил за цел поддържането и развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. С оглед на постепенното изграждане на това пространство Съюзът трябва да приеме мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.

(2)

Съгласно разпоредбите на член 81, параграф 2, буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тези мерки може да включват мерки, които целят да осигурят съвместимост на правилата, приложими в държавите членки по отношение на стълкновението на закони и на юрисдикции.

(3)

На своята среща в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. Европейският съвет потвърди принципа на взаимно признаване на съдебни и други решения на органите на съдебната власт като крайъгълен камък в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси и прикани Съвета и Комисията да приемат програма от мерки за прилагане на този принцип.

(4)

На 30 ноември 2000 г. беше приета обща програма на Комисията и Съвета, съдържаща мерки за прилагане на принципа на взаимно признаване на решения по граждански и търговски дела (3). В тази програма мерките, свързани с хармонизирането на стълкновителни норми, се определят като мерки, улесняващи взаимното признаване на решения, и се предвижда създаването на инструмент по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи и имуществените последици при раздяла на двойки, които нямат сключен брак.

(5)

На заседанието си на 4 и 5 ноември 2004 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова програма, озаглавена „Хагска програма: укрепване на свободата, сигурността и правосъдието в Европейския съюз“ (4). В нея Съветът прикани Комисията да представи Зелена книга относно уреждането на стълкновението на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, включително относно съдебната компетентност и взаимното признаване. В програмата се подчертава и необходимостта да бъде приет инструмент в тази област.

(6)

На 17 юли 2006 г. Комисията прие Зелена книга относно уреждането на стълкновения на закони в областта на имуществения режим между съпрузи, включително относно въпроса за съдебната компетентност и взаимното признаване. С тази Зелена книга се откриха широки консултации, обхващащи всички аспекти на трудностите, пред които са изправени двойките в Европа при прекратяване на имуществената общност, както и наличните правни средства за защита. В Зелената книга се разглеждат също така всички въпроси на международното частно право, с които се сблъскват двойките, обвързани в други форми на съюз освен брачния, включително двойките с регистрирано партньорство, както и специфични за тях проблеми.

(7)

На заседанието си от 10 и 11 декември 2009 г. в Брюксел Европейският съвет прие нова многогодишна програма, озаглавена „Стокхолмска програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (5). В нея Европейският съвет посочва, че взаимното признаване следва да включи и области, които, макар все още необхванати от този принцип, са от основно значение за всекидневния живот, например имуществените последици при раздяла на двойки, като се вземат под внимание правните системи на държавите членки, в това число общественият ред (ordre public) и националните традиции в тази област.

(8)

В своя „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“, приет на 27 октомври 2010 г., Комисията обяви, че ще приеме предложение за законодателен акт, с който да бъдат премахнати пречките пред свободното движение на хора, и по-специално трудностите, които срещат двойките при управление на имуществото си или при неговата делба.

(9)

На 16 март 2011 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, и предложение за регламент на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства.

(10)

На заседанието си на 3 декември 2015 г. Съветът стигна до заключението, че не може да бъде постигнато единодушието, необходимо за приемането на предложенията за регламенти относно имуществения режим между съпрузи и имуществените последици на регистрираните партньорства и че следователно целите на сътрудничеството в тази област не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.

(11)

От декември 2015 г. до февруари 2016 г. Белгия, България, Чешката република, Германия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция отправиха искане към Комисията, в което посочват, че желаят да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на имуществения режим на международните двойки, и по-конкретно по отношение компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, и по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства, и приканиха Комисията да представи на Съвета предложение в тази насока. С писмо до Комисията от март 2016 г. Кипър посочи желанието си да участва в установяването на засилено сътрудничество; Кипър потвърди това желание по време на работата на Съвета.

(12)

На 9 юни 2016 г. Съветът прие Решение (ЕС) 2016/954 за разрешаване на това засилено сътрудничество.

(13)

Съгласно член 328, параграф 1 от ДФЕС, при установяване на засилено сътрудничество то е отворено за всички държави членки, при условие че се зачитат евентуалните условия за участие, определени в решението за разрешаването му. То е отворено за тях във всеки друг момент, при условие че се зачитат както посочените условия, така и вече приетите в тази насока актове. Комисията и държавите членки, участващи в засилено сътрудничество, следва да се стремят да насърчават участието в него на възможно най-голям брой държави членки. Настоящият регламент следва да е задължителен в своята цялост и да се прилага пряко само в държавите членки, които участват в засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения относно имуществения режим на международните двойки, обхващащо както въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, така и въпроси, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства, по силата на Решение (ЕС) 2016/954 или по силата на решение, прието в съответствие с член 331, параграф 1, втора или трета алинея от ДФЕС.

(14)

В съответствие с член 81 от ДФЕСнастоящият регламент следва да се прилага в контекста на имуществените последици на регистрираните партньорства с трансграничен характер.

(15)

За да се осигури правната сигурност на несключилите брак двойки по отношение на имуществото им и да им се предостави известна предвидимост, всички правила, отнасящи се до имуществените последици на регистрираните партньорства, следва да бъдат обхванати от един инструмент.

(16)

Подходът към другите форми на съюз освен брачния, установени в законодателствата на държавите членки е многообразен и затова следва да се прави разграничение между двойките, чийто съюз е институционално сключен чрез регистрирането на партньорство пред публичен орган, и двойките, които живеят във фактически съюз. Въпреки че някои държави членки уреждат законодателно фактическите съюзи, те следва да бъдат разглеждани отделно от регистрираните партньорства, чието формално съществуване позволява да се отчете тяхната специфичност и да се определят приложими спрямо тях правила в законодателството на Съюза. За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо да се премахнат пречките пред свободното движение на хора, регистрирали своето партньорство, и по-специално трудностите, които тези двойки срещат при управление на имуществото си или при неговата делба. За да бъдат постигнати тези цели, настоящият регламент следва да обедини разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби.

(17)

Регламентът следва да обхване въпросите, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства. В настоящия регламент понятието „регистрирано партньорство“ следва да получи определение единствено за целите на регламента. Специфичното съдържание на това понятие следва да продължи да се определя от националното право на държавите членки. Нищо в настоящия регламент не задължава държава членка, в чието право не съществува правният институт на регистрираното партньорство, да го предвиди в националното си право.

(18)

В обхвата на настоящия регламент следва да попаднат всички гражданскоправни аспекти, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства, както ежедневното управление на имуществото на партньорите, така и прекратяването на имуществената общност, по-специално в резултат на раздялата на двойката или смъртта на единия от партньорите.

(19)

Настоящият регламент не следва да се прилага за области на гражданското право, различни от имуществените последици на регистрирани партньорства. От съображения за яснота редица въпроси, които биха могли да се разглеждат като свързани с режима на имуществени последици на регистрираните партньорства, следва изрично да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент.

(20)

Поради това настоящият регламент не следва да се прилага за въпроси, свързани с общата дееспособност на партньорите; това изключение обаче не следва да обхваща конкретни правомощия и права на единия или на двамата партньори по отношение на дадено имущество, между самите тях или спрямо трети лица, тъй като тези правомощия и права следва да попаднат в обхвата на настоящия регламент.

(21)

Настоящият регламент не следва да се прилага спрямо други преюдициални въпроси като съществуването, действителността или признаването на регистрирано партньорство, които продължават да се уреждат от националното право на държавите членки, включително от нормите на тяхното международно частно право.

(22)

Задълженията за издръжка между партньори, които са уредени от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета (6), както и въпросите, свързани с наследяването на починал партньор, тъй като са обхванати от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7), следва да се изключат от обхвата на настоящия регламент.

(23)

Въпросите относно права на прехвърляне или на корекции между партньори на право на пенсия или на пенсия за инвалидност, независимо от естеството им, придобити по време на регистрирано партньорство и които не са били източник на доход от пенсия по време на регистрираното партньорство, следва да се изключат от обхвата на настоящия регламент, като се отчитат специфичните системи, съществуващи в държавите членки. Това изключение обаче следва да се тълкува тясно. Следователно настоящият регламент следва да урежда по-специално въпроса за класифицирането на пенсионните активи, сумите, които вече са били изплатени на единия партньор по време на регистрираното партньорство и евентуалната компенсация, която би била предоставена в случай на пенсия, придобита с общи активи.

(24)

Настоящият регламент следва да даде възможност за възникване или прехвърляне на право върху недвижима или движима собственост в резултат на имуществените последици на регистрираните партньорства съгласно приложимото към имуществените последици на регистрираните партньорства право. В него обаче не следва да се засяга ограниченият брой („numerus clausus“) вещни права, съществуващи в националното право на някои държави членки. Дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се на нейна територия, ако въпросното вещно право е непознато в правната система на тази държава членка.

(25)

Въпреки това, за да могат партньорите да се възползват в друга държава членка от правата си, които са възникнали или са им прехвърлени в резултат от имуществени последици на регистрирано партньорство, в настоящия регламент следва да се предвиди адаптирането на непознато вещно право към най-близкото равностойно право съгласно законодателството на другата държава членка. При такова адаптиране следва да се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици. С цел определяне на възможно най-близкото равностойно право съгласно националното законодателство може да се потърси връзка с органите или компетентните лица на държавата, чието право е било приложимо към имуществените последици на регистрираното партньорство, за да се получи допълнителна информация относно естеството и последиците от съответното вещно право. За тази цел биха могли да се използват съществуващите мрежи за съдебно сътрудничество по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, както и всички останали налични средства за улесняване на разбирането на правото на друга държава.

(26)

Адаптирането на непознати вещни права, което е изрично предвидено в настоящия регламент, не следва да изключва други форми на адаптиране в контекста на прилагането на настоящия регламент.

(27)

Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), следва да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например поземлени регистри или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това, дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или изготвената документация е достатъчна или съдържа необходимата информация. По-специално тези органи могат да проверяват дали правото на партньор по отношение на имущество, посочено в представения за вписване документ, е право, вписано като такова в регистъра или доказано по друг начин в съответствие с правото на държавата членка, в която се води регистърът. За да се избегне дублирането на документи, органите по вписването следва да приемат онези документи, изготвени от компетентните органи в друга държава членка, чието разпространение е предвидено в настоящия регламент. Това не следва да изключва възможността органите, участващи във вписването, да поискат от лицето, което подава заявление за вписване, да представи такава допълнителна информация или такива допълнителни документи, каквито се изискват съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, например информация или документи, свързани с изплащане на приход. Компетентният орган може да посочи на лицето, което подава заявление за вписване, как може да се предоставят липсващата информация или документи.

(28)

Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо именно правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост изисква вписването в регистър в съответствие с правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се осигури закрила на правните сделки, моментът на придобиването следва да се определя от правото на тази държава членка.

(29)

Настоящият регламент следва да зачита различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства, които се прилагат в държавите членки. Следователно за целите на настоящия регламент понятието „съд“ следва да бъде разширено, така че да обхваща не само съдилищата в тесния смисъл на думата, които упражняват съдебни функции, но например и нотариусите в някои държави членки, които в определени области, свързани с имуществените последици на регистрирани партньорства, упражняват съдебни функции като съдилища, както и нотариусите и правните специалисти, които в някои държави членки упражняват съдебни функции във връзка с имуществените последици на регистрирани партньорства чрез делегиране на правомощия от съда. Всички съдилища, съгласно определеното в настоящия регламент, следва да бъдат обвързани от правилата относно компетентността, изложени в настоящия регламент. От друга страна, понятието „съд“ не следва да обхваща извънсъдебните органи на държавите членки, които по силата на националното право са оправомощени да се занимават с въпросите, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства, като нотариусите, които в повечето държави членки, както е обичайният случай, не упражняват съдебни функции.

(30)

С настоящия регламент следва да се даде възможност на всички нотариуси, които имат компетентност в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства в държавите членки, да упражняват тази компетентност. Дали нотариусите в дадена държава членка са обвързани от правилата относно компетентността, предвидени в настоящия регламент, следва да зависи от това дали те попадат в рамките на определението за „съд“ за целите на настоящия регламент.

(31)

Актовете, издавани от нотариуси в областта на имуществените последици на регистрирани партньорства в държавите членки, следва да се разпространяват в съответствие с настоящия регламент. Когато нотариусите упражняват съдебни функции, те следва да са обвързани от правилата относно компетентността, установени в настоящия регламент, а решенията, които вземат, следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите от настоящия регламент за признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения. Когато нотариусите не упражняват съдебни функции, те следва да не са обвързани от правилата относно компетентността, а издаваните от тях автентични актове следва да се разпространяват в съответствие с разпоредбите от настоящия регламент относно автентичните актове.

(32)

За да се вземе предвид нарастващата мобилност на двойките и да се насърчи доброто правораздаване, правилата относно компетентността, установени в настоящия регламент следва да дадат на гражданите възможност различните, свързани помежду си процедури, да се провеждат от съдилищата в една и съща държава членка. За целта настоящият регламент следва да се стреми да концентрира компетентността относно имуществените последици на регистрираните партньорства в държавата членка, чиито съдилища са сезирани да се произнесат относно наследяването на партньор в съответствие с Регламент (ЕС) № 650/2012 или прекратяването или анулирането на регистрираното партньорство.

(33)

Настоящият регламент следва да предвижда, че когато производство относно наследяване на партньор е висящо пред съд на държава членка, сезиран по силата на Регламент (ЕС) № 650/2012, съдилищата на тази държава следва да бъдат компетентни да се произнасят по въпроси, свързани с имуществените последици на регистрирано партньорство и имащи отношение към наследствения казус.

(34)

По същия начин въпроси, свързани с имуществените последици на регистрирани партньорства, които възникват във връзка с производства, висящи пред съд на държава членка, сезиран с молба за прекратяване или анулиране на регистрирано партньорство, следва да се разглеждат от съдилищата на тази държава членка, ако партньорите са съгласни с това.

(35)

Когато въпросите, свързани с имуществените последици на регистрирани партньорства, не са свързани с висящи производства пред съд на държава членка относно наследяване на партньор или прекратяване или анулиране на регистрирано партньорство, настоящият регламент следва да предвиди йерархично подредени критерии за привръзка за целите на определянето на компетентност, като се започне с обичайното местопребиваване на партньорите към момента на сезирането на съда. Последната стъпка в тези йерархично подредени критерии за привръзка за определянето на компетентност следва да води към държавата членка, по чието право е извършена задължителната регистрация, необходима за създаване на партньорството. Тези критерии за привръзка се определят с оглед на нарастващата мобилност на гражданите, както и за да се гарантира наличието на действителни привързващи фактори между партньорите и държавата членка, в която се упражнява компетентността.

(36)

Имайки предвид, че правният институт на регистрираното партньорство не е предвиден във всички държави членки, съдилищата на държавата членка, чието право не познава института на регистрираното партньорство, може по изключение да е необходимо да се откажат от компетентност съгласно настоящия регламент. В такъв случай съдилищата действат бързо и заинтересованата страна следва да разполага с възможността да отнесе въпроса до всяка друга държава членка, по отношение на която е налице привръзка за предоставяне на компетентност, независимо от реда на тези основания за компетентност, като същевременно се зачита автономността на страните. Всеки съд, сезиран след отказа от компетентност — с изключение на съдилищата на държавата членка, по силата на чието право е създадено регистрираното партньорство — който е компетентен въз основа на споразумение относно избора на съд или на явяването на ответника, може също по изключение да е необходимо да се откаже от компетентност съгласно същите условия. Накрая, ако с оглед на останалите разпоредби от настоящия регламент никой съд не е компетентен да се произнесе по случая, следва да се включи алтернативно правило за компетентност в настоящия регламент, чрез което да се предотвратят всички рискове от отказ на правосъдие.

(37)

За да се повиши правната сигурност, предвидимостта и автономността на страните настоящият регламент следва, при определени обстоятелства, да дава на страните възможност да сключат споразумение за избор на съд в полза на съдилищата на държавата членка на приложимото право или на съдилищата на държавата членка, съгласно чието право е създадено регистрираното партньорство.

(38)

Настоящият регламент не следва да възпрепятства страните да уредят въпроса по извънсъдебен път и по взаимно съгласие, например пред нотариус в държава членка по техен избор, когато това е възможно съгласно правото на тази държава членка. Такава следва да бъде практиката дори ако приложимото към имуществените последици на регистрираното партньорство право не е правото на тази държава членка.

(39)

За да се гарантира, че съдилищата на всички държави членки могат да упражняват компетентност във връзка с имуществените последици на регистрирани партньорства на едни и същи основания, настоящият регламент следва изчерпателно да определи основанията за упражняване на субсидиарна компетентност.

(40)

За да се преодолеят по-специално случаите на отказ от правосъдие, в настоящия регламент следва да се предвиди forum necessitatis, който да позволява на съд в държава членка, в изключителни случаи, да се произнася по въпроси, свързани с имуществените последици на регистрирано партньорство, което има тясна връзка с трета държава. Може да се счита, че е налице такъв изключителен случай, когато е невъзможно дадено производство да се проведе в съответната трета държава, например поради гражданска война, или когато разумно не би могло да се очаква от партньор да започне или проведе производство в тази държава. Компетентност, основана на forum necessitatis, би могла обаче да се упражнява само ако казусът има достатъчна връзка с държавата членка на сезирания съд.

(41)

В интерес на хармоничното функциониране на правосъдието следва да се избягва постановяването на несъвместими решения в различните държави членки. За тази цел в настоящия регламент следва да се предвидят общи процедурни правила, сходни с правилата от други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. Такова процедурно правило е правилото за висящо производство (lis pendens), което ще се прилага, когато едно и също дело за имуществени последици на регистрирано партньорство се разглежда пред различни съдилища в различни държави членки. С това правило ще се определя кой съд следва да продължи да гледа делото.

(42)

За да се позволи на гражданите да се ползват, при пълна правна сигурност, от преимуществата на вътрешния пазар, с настоящия регламент следва да се даде на партньорите възможност да узнаят предварително кое е правото, приложимо към имуществените последици на тяхното регистрирано партньорство. Ето защо следва да се въведат хармонизирани стълкновителни норми, за да се избегне наличието на противоречащи си резултати. Основната норма следва да създаде гаранции, че имуществените последици на регистрирани партньорства се уреждат от предвидимо право, с което партньорството е тясно свързано. От съображения за правна сигурност и за да се избегне фрагментиране, правото, приложимо за имуществените последици на регистрираното партньорство, следва да урежда партньорството като цяло, т.е. всички имуществени последици на регистрираното партньорство, независимо от естеството на активите и от това дали те се намират в друга държава членка или в трета държава.

(43)

Правото, определено с настоящия регламент, следва да се прилага дори и когато това не е право на държава членка.

(44)

За да улесни партньорите при управлението на тяхното имущество, настоящият регламент следва да оправомощи партньорите да изберат приложимото право за имуществените последици на регистрираното си партньорство, независимо от естеството или местонахождението на имуществото, измежду законодателствата, с които партньорите са тясно свързани, като например поради обичайното си местопребиваване или гражданството си. При все това, за да се избегне ситуация, при която изборът на право не поражда никакви последици и с това партньорите се поставят в положение на правен вакуум, този избор на право следва да бъде ограничен до право, което признава имуществени последици на регистрираните партньорства. Този избор може да бъде направен във всеки момент, преди регистрацията на партньорството, по време на регистрацията или по време на регистрираното партньорство.

(45)

За да се гарантира правната сигурност на сделките и да се предотврати всяка промяна без знанието на партньорите на правото, промяна на правото, приложимо към имуществените последици на регистрираните партньорства не следва да се прави без изрично искане на страните. Когато е предприета от партньорите, такава промяна не следва да има обратно действие, освен ако това не е заявено изрично от тях. Независимо от случая промяната не може да засяга правата на трети лица.

(46)

Правилата относно материалната действителност и действителността от гледна точка на формата на споразумение за избор на приложимо право следва да са установени по такъв начин, че да се улесни информираният избор на партньорите и да се зачита съгласието им, с цел да се гарантира правна сигурност, както и по-добър достъп до правосъдие. Що се отнася до действителността от гледна точка на формата, следва да се въведат някои предпазни мерки, за да се гарантира, че партньорите осъзнават последствията от своя избор. Като минимално изискване, споразумението за избор на приложимо право следва да бъде изготвено в писмена форма, с дата и подписи на двете страни. Ако обаче правото на държава членка, където двамата партньори пребивават обичайно към момента на сключване на споразумението, предвижда допълнителни изисквания по отношение на формата, тези правила следва да бъдат спазени. Например, подобни допълнителни правила по отношение на формата могат да съществуват в държава членка, в която споразумението е част от споразумение за имуществени отношения между партньорите. Ако към момента на сключване на споразумението партньорите имат обичайно местопребиваване в различни държави членки, чието право предвижда различни изисквания по отношение на формата, е достатъчно съответствие с изискванията на една от тези държави. Ако към момента на сключване на споразумението само единият от партньорите има обичайно местопребиваване в държава членка, която предвижда допълнителни правила по отношение на формата, тези правила следва да бъдат спазени.

(47)

Споразумението за имуществени отношения между партньори е вид разпореждане с имуществото на партньорите, чиято допустимост и приемане варират сред държавите членки. За да се улесни приемането в държавите членки на имуществени права, придобити в резултат на споразумение за имуществени отношения между партньори, следва да бъдат установени правила относно действителността на споразуменията за имуществени отношения между партньори от гледна точка на формата. Споразумението за имуществени отношения между партньорите следва да се изготви в писмена форма, с дата и подпис от двамата партньори. Същевременно споразумението следва да отговаря и на допълнителните правила за действителност от гледна точка на формата, предвидени в правото, приложимо към имуществените последици на регистрираните партньорства, определено съгласно настоящия регламент, и в правото на държавата членка, на чиято територия партньорите пребивават обичайно. Настоящият регламент следва да определи и правото, което урежда материалноправната действителност на такова споразумение.

(48)

При липса на избор на приложимо право и за да съчетае необходимостта от предвидимост и правна сигурност със съображенията за реалните условия, в които протича животът на двойката, настоящият регламент следва да предвиди, че имуществените последици на регистрираното партньорство се уреждат от правото на държавата, по чието право е извършено задължителното регистриране на партньорството, необходимо за установяването му.

(49)

Когато в настоящия регламент гражданството се посочва като критерий за привръзка, въпросът как да се разглежда определено лице, което има повече от едно гражданство, е преюдициален въпрос, който попада извън обхвата на настоящия регламент и следва да се урежда от националното право, включително, когато е приложимо, от международните конвенции, при пълно спазване на общите принципи на Съюза. Разглеждането на този въпрос следва да не оказва влияние върху действителността на избора на право, направен в съответствие с настоящия регламент.

(50)

По отношение на определянето на правото, приложимо за имуществените последици на регистрирано партньорство при липса на избор на право и споразумение за имуществените отношения между партньори, съдебният орган на държава членка, по искане на един от партньорите, следва в изключителни случаи, например когато партньорите се преместват в държавата на обичайното си местопребиваване за дълъг период от време, да може да стигне до заключението, че може да се приложи правото на тази държава, ако партньорите са разчитали на него. Независимо от случая промяната не може да засяга правата на трети лица.

(51)

Правото, определено като приложимо към имуществените последици на регистрираното партньорство, следва да урежда тези последици от момента на класифициране на имуществото на единия или двамата партньори в различни категории по време на регистрираното партньорство и след прекратяването му до прекратяването на имуществената общност. То следва да включва действието на имуществените последици на регистрираното партньорство върху правоотношенията на един от партньорите с трети лица. При все това правото, приложимо за имуществените последици на регистрираното партньорство може да се противопоставя на трети лица от партньор с цел уреждане на тези последици, само когато правоотношенията между партньора и третото лице са възникнали в момент, когато третото лице е знаело или е следвало да знае за това право.

(52)

По съображения, свързани с обществения интерес, като защита на политическата, социалната или икономическата организация на дадена държава членка, съдилищата и други компетентни органи на държавите членки следва да имат възможност в изключителни случаи да прилагат изключения въз основа на първостепенни повелителни норми. Понятието „първостепенни повелителни норми“ съответно следва да обхваща правила с императивен характер, като правилата за защита на семейното жилище. При все това изключението от прилагането на правото, приложимо към имуществените последици на регистрираното партньорство, следва да бъде тълкувано тясно, за да продължи да бъде съвместимо с общата цел на настоящия регламент.

(53)

По съображения, също свързани с обществения интерес, съдилищата и други компетентни органи в областта на имуществените последици на регистрираните партньорства в държавите членки, следва да имат право да пренебрегнат, при изключителни обстоятелства, определени разпоредби на чуждото право, когато в конкретния случай прилагането на тези разпоредби би било в явно несъответствие с обществения ред (ordre public) на съответната държава членка. Съдилищата или другите компетентни органи не следва обаче да могат да използват изключението за обществения ред с цел да не прилагат правото на друга държава, да откажат признаването или, според случая, приемането или изпълнението на съдебно решение, автентичен акт или съдебна спогодба от друга държава членка, ако това би било в противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), и по-специално с член 21 от нея относно принципа за недискриминация.

(54)

Тъй като има държави, в които успоредно съществуват две или повече правни системи или набор от правила, отнасящи се до въпросите, уредени от настоящия регламент, уместно е да се предвиди в каква степен разпоредбите на настоящия регламент се прилагат в различните териториални единици на тези държави.

(55)

В контекста на общата цел — взаимно признаване на решения, постановени в държавите членки по въпросите на имуществените последици на регистрирани партньорства, настоящият регламент следва да предвиди норми относно признаването, изпълняемостта и изпълнението на решения, подобни на нормите, предвидени в други правни инструменти на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси.

(56)

За да се вземат предвид различните системи за уреждане на въпросите, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства в държавите членки, с настоящия регламент следва да се гарантират приемането и изпълняемостта във всички държави членки на автентичните актове във връзка с имуществените последици на регистрирани партньорства.

(57)

Автентичните актове следва да имат в друга държава членка същата доказателствена сила, каквато имат в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие. При определянето на доказателствената сила на даден автентичен акт в друга държава членка или на възможно най-сравнимото действие следва да се посочат видът и обхватът на доказателствената сила на автентичния акт в държавата членка по произход. Следователно доказателствената сила на даден автентичен акт в друга държава членка следва да зависи от правото на държавата членка по произход.

(58)

„Автентичността“ на автентичния акт следва да бъде автономно понятие, което обхваща такива елементи като истинността на акта, формалните предпоставки за него, правомощията на органа, изготвил акта, и процедурата за изготвянето му. То следва да обхваща и фактическите елементи, описани в автентичния акт от съответния орган, като факта, че посочените страни са се явили пред този орган на указаната дата и че са направили посочените изявления. Страна, която желае да оспори автентичността на автентичен акт, следва да направи това пред компетентния съд в държавата членка по произход на автентичния акт съгласно правото на тази държава членка.

(59)

Формулировката „правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт“ следва да се тълкува като позоваване на съдържанието по същество, отразено в автентичния акт. Страна, която желае да оспори правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт, следва да направи това пред компетентните по настоящия регламент съдилища, които следва да решат спора в съответствие с приложимото към имуществените последици на регистрираното партньорство право.

(60)

Ако въпрос, отнасящ се до правни актове или правоотношения, вписани в автентичен акт, бъде повдигнат като инцидентен иск в хода на производство пред съд на държава членка, този съд следва да бъде компетентен да разгледа този иск.

(61)

Автентичен акт, който се оспорва, не следва да има доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход, докато трае производството по оспорването. Ако се оспорва само конкретен въпрос, свързан с правните актове или правоотношенията, вписани в автентичния акт, оспореният автентичен акт не следва да има доказателствена сила в държава членка, различна от държавата членка по произход по отношение на предмета на обжалването, докато трае производството по оспорването. Автентичен акт, който е обявен за недействителен в резултат от оспорването му, престава да има доказателствена сила.

(62)

Орган, пред който в приложение на настоящия регламент бъдат представени два несъвместими автентични акта, следва да прецени дали и на кой от двата автентични акта следва да бъде даден приоритет, като вземе предвид обстоятелствата по конкретния случай. Когато от обстоятелствата по случая не става ясно дали и на кой от автентичните актове следва да бъде даден приоритет, въпросът следва да се реши от съдилищата, компетентни съгласно настоящия регламент, или, когато въпросът е повдигнат като инцидентен иск в хода на производството, от съда по производството. При несъвместимост между автентичен акт и решение следва да се разгледат основанията за отказ за признаване на решения съгласно настоящия регламент.

(63)

Признаването и изпълнението на решение относно имуществените последици на регистрирано партньорство по силата на настоящия регламент по никакъв начин не следва да предполага признаване на регистрираното партньорство, което стои в основата на решението.

(64)

Следва да се уточни връзката между настоящия регламент и двустранните или многостранни конвенции в областта на имуществените последици на регистрирани партньорства, по които държавите членки са страни.

(65)

За улесняване на прилагането на настоящия регламент следва да се предвиди задължение за държавите членки да предоставят определен тип информация относно своето законодателство и процедури, свързани с имуществените последици на регистрирани партньорства, в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО на Съвета (8). За да се даде възможност за навременно публикуване в Официален вестник на Европейския съюз на цялата информация от значение за практическото прилагане на настоящия регламент, държавите членки следва да предоставят тази информация на Комисията, преди регламентът да започне да се прилага.

(66)

По същия начин, за да се улесни прилагането на настоящия регламент и да се даде възможност за използване на съвременни комуникационни технологии, следва да се предвидят стандартни формуляри за свидетелства, които да бъдат предоставяни във връзка със заявление за декларация за изпълняемост на решение, автентичен акт или съдебна спогодба.

(67)

При изчисляване на периодите и сроковете, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага Регламент (EИО, Eвратом) № 1182/71 на Съвета (9).

(68)

С цел осигуряване на еднакви условия за прилагането на настоящия регламент на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия във връзка с изготвянето и последващото изменение на свидетелствата и формулярите, отнасящи се до декларацията за изпълняемост на решения, съдебни спогодби и автентични актове. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(69)

За приемането на актове за изпълнение за изготвяне и последващо изменение на свидетелствата и формулярите, предвидени в настоящия регламент, следва да се използва процедурата по консултиране.

(70)

Целите на настоящия регламент, а именно свободното движение на хора в Съюза, възможността партньорите да организират помежду си и спрямо трети лица имуществените си отношения, както по време на съвместния си живот, така и при прекратяване на имуществената общност, по-голямата предвидимост и правна сигурност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците на настоящия регламент, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, когато това е уместно — чрез засилено сътрудничество между държавите членки. В съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз, Съюзът разполага с компетентност да предприема действия. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(71)

Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати от Хартата, и по-специално членове 7, 9, 17, 21 и 47 от нея, отнасящи се съответно до зачитането на личния и семейния живот, правото на създаване на семейство в съответствие с националните закони, правото на собственост, принципа за недискриминация и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Настоящият регламент следва да се прилага от съдилищата и други компетентни органи на държавите членки при спазване на тези права и принципи,

a)

дееспособността на партньорите,

б)

съществуването, действителността или признаването на регистрирано партньорство,

в)

задълженията за издръжка,

г)

наследяването на починал партньор,

д)

социалното осигуряване,

e)

правото на прехвърляне или на адаптиране между партньорите в случай на прекратяване или анулиране на регистрираното партньорство на права на пенсиониране или на пенсия за инвалидност, придобити по време на регистрираното партньорство и които не са били източник на доход от пенсии по време на регистрираното партньорство,

ж)

видът на вещните права, свързани с дадено имущество, и

з)

вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър.

а)

„регистрирано партньорство“ означава режима, на който се подчинява съжителството между две лица, който е предвиден от закона, чиято регистрация е задължителна по силата на закона и който изпълнява наложените от този закон правни изисквания за създаването му;

б)

„имуществени последици на регистрирано партньорство“ означава съвкупността от правила, свързани с имуществените отношения на партньорите, помежду им и в отношенията им с трети лица, които произтичат от правоотношението, създадено с регистрирането на партньорството или неговото прекратяване;

в)

„споразумение за имуществени отношения между партньори“ означава всяко споразумение, с което партньорите или бъдещите партньори уреждат имуществените последици на тяхното регистрирано партньорство;

г)

„автентичен акт“ означава документ в областта на имуществените последици на регистрирано партньорство, който е формално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:

д)

„решение“ означава всяко решение в областта на имуществените последици на регистрирано партньорство, постановено от съд на държава членка, независимо от наименованието на решението, включително решение на съдебен служител относно определянето на разходите или разноските;

е)

„съдебна спогодба“ означава споразумение в областта на имуществените последици на регистрирано партньорство, одобрено от съд или сключено пред съд в хода на дадено производство;

ж)

„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е постановено решението, съставен е автентичният акт или е одобрена, или е сключена съдебната спогодба;

з)

„държава членка на изпълнението“ означава държавата членка, в която се иска признаване и/или изпълнение на решението, на автентичния акт или на съдебната спогодба.

а)

могат да бъдат обжалвани пред съдебен орган или да бъдат преразглеждани от такъв орган; и

б)

имат сходна сила и последици като решение на съдебен орган по същия въпрос.

а)

на чиято територия партньорите имат обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда, или, ако това не е изпълнено,

б)

на чиято територия партньорите са имали последното обичайно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там към момента на сезиране на съда, или, ако това не е изпълнено,

в)

на чиято територия ответникът има обичайно местопребиваване към момента на сезиране на съда или, ако това не е изпълнено,

г)

по еднаквото гражданство на партньорите към момента на сезиране на съда, или, ако това не е изпълнено,

д)

по силата на чието право е създадено регистрираното партньорство.

a)

към датата на подаване в съда на исковата молба или на равностоен документ, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за уведомяване или връчване на съответните документи на ответника;

б)

ако документът трябва да бъде връчен, преди да бъде внесен в съда, към момента на получаването му от отговорната за връчването служба, при условие че впоследствие ищецът не е пропуснал да предприеме необходимите действия за внасянето на документа в съда; или

в)

ако производството е образувано служебно от съда към момента, в който съдът взема решение за образуване на производството, или, ако такова решение не е необходимо, към момента на регистрирането на делото от съда.

а)

правото на държавата, в която партньорите или бъдещите партньори, или единият от тях, имат обичайно местопребиваване към момента на сключване на споразумението,

б)

правото на държавата, чийто гражданин е един от партньорите или бъдещите партньори към момента на сключване на споразумението, или

в)

правото на държавата, по чието право е създадено регистрираното партньорство.

а)

последното общо обичайно местопребиваване на партньорите е било в тази друга държава за значително дълъг период от време; и

б)

и двамата партньори са разчитали на правото на тази друга държава при организацията и планирането на имуществените си отношения.

а)

класификацията на имуществото на единия или двамата партньори в различни категории по време на регистрираното партньорство и след прекратяването му,

б)

прехвърлянето на имущество от една категория в друга,

в)

отговорността на единия партньор за задължения и дългове на другия партньор,

г)

правомощията, правата и задълженията на който и да било от партньорите или на двамата партньори по отношение на имуществото,

д)

делбата, разпределянето или осребряването на имущество при прекратяване на регистрираното партньорство,

е)

действието на имуществените последици на регистрираните партньорства върху правоотношенията на един от партньорите с трети лица, и

ж)

материалноправната действителност на споразумението за имуществени отношения между партньорите.

а)

това право е правото на:

или

б)

всеки от партньорите е изпълнил приложимите изисквания за разкриване или регистриране на имуществените последици на регистрираното партньорство, предвидени в правото на:

а)

правото на държавата, чието право е приложимо към сделката, сключена от един от партньорите и третото лице; или

б)

в случаите, засягащи недвижимо имущество или регистрирани активи или права, правото на държавата, на чиято територия се намира това имущество или в която са регистрирани активите или правата.

а)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на приложимото право съгласно разпоредбите относно обичайното местопребиваване на партньорите се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, в която партньорите имат обичайно местопребиваване;

б)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на приложимото право съгласно разпоредбите относно гражданството на партньорите се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица, с която партньорите са най-тясно свързани;

в)

всяко позоваване на правото на държавата, посочено в параграф 1, за целите на определянето на приложимото право съгласно която и да е друга разпоредба, която използва други елементи като свързващи критерии, се тълкува като позоваване на правото на териториалната единица по местонахождение на съответния елемент.

а)

ако признаването явно противоречи на обществения ред (ordre public) на държавата членка, в която се иска признаване;

б)

на неявилия се ответник не е връчена исковата молба или равностоен документ своевременно и по начин, който да му позволи да организира защитата си, освен в случай че ответникът не е упражнил правото си да оспори решението, въпреки че е имал възможност да направи това;

в)

то противоречи на решение, постановено в производство между същите страни в държавата членка, в която се иска признаване;

г)

когато то противоречи на решение, постановено по-рано в друга държава членка или в трета държава между същите страни по спор със същия предмет и на същото основание, при условие че по-рано постановеното решение отговаря на условията, необходими за признаването му в държавата членка, в която се иска признаване.

а)

препис на решението, който отговаря на условията за доказване на неговата достоверност;

б)

свидетелство, издадено от съда или компетентния орган на държавата членка по произход, като се използва формулярът, установен в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 67, параграф 2, без да се засяга разпоредбата на член 46.

а)

съдилищата или органите, компетентни да разглеждат молби за декларация за изпълняемост в съответствие с член 44, параграф 1 и да се произнасят по жалби срещу решения по такива молби в съответствие с член 49, параграф 2;

б)

процедурите по оспорване на решението, постановено по жалба, посочени в член 50.