ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/778 НА КОМИСИЯТА

от 2 февруари 2016 година

за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обстоятелствата и условията, при които плащането на извънредните последващи вноски може да бъде частично или напълно отложено, както и по отношение на критериите за определяне на дейностите, услугите и операциите — във връзка с критичните функции, и за определяне на стопанските дейности и свързаните с тях услуги — във връзка с основните стопански дейности

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1), и по-специално член 2, параграф 2 и член 104, параграф 4 от нея,

като има предвид, че:

(1)

Органът за преструктуриране следва, по искане на дадена институция, да позволи посоченото в член 104 от Директива 2014/59/ЕС отсрочено плащане на извънредните последващи вноски, с което да улесни оценката си на това дали институцията отговаря на условията за отлагане по член 104, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС. Съответната институция следва да предостави всяка информация, от която органът за преструктуриране се нуждае, за да извърши тази оценка. Органът за преструктуриране следва да вземе предвид цялата информация, с която разполагат компетентните национални органи, за да се избегне дублиране на изискванията за уведомяване.

(2)

Когато оценява въздействието на плащането на извънредните последващи вноски върху платежоспособността или ликвидността на институцията, органът за преструктуриране следва да анализира въздействието на плащането върху капиталовата и ликвидната позиция на институцията. При анализа следва да се допусне загуба в баланса на институцията, равна на дължимата сума към момента, в който тя стане изискуема, и да се направи прогноза за подходящ период от време на параметрите на капиталова адекватност на институцията след тази загуба; в него следва освен това да се допусне изходящ поток от средства, равен на дължимата сума към момента, в който тя стане изискуема, и да се оцени рискът по отношение на ликвидността.

(3)	В плановете за възстановяване и преструктуриране от институциите и органите за преструктуриране се изисква да могат да определят критичните функции и да гарантират тяхната непрекъснатост при институциите или групите.

(4)

Една от основните цели на преструктурирането е осигуряването на непрекъснатостта на критичните функции на преструктуриращата се институция. Непрекъснатостта защитава финансовата стабилност и реалната икономика и следователно има ключова роля в процеса на планиране на възстановяването и преструктурирането. Критичните функции могат да представляват услуги по приемане на депозити, отпускане и обслужване на заеми, плащане, клиринг, сетълмент, попечителство, дейности на пазарите за финансиране на едро, както и дейности на капиталовите пазари и инвестиционна дейност.

(5)

Критичните функции на дадена институция или група се определят в нейния план за възстановяване. Планът за възстановяване се оценява от органа за преструктуриране и формира основата на плана за преструктуриране. При съставянето на плана за преструктуриране органът за преструктуриране следва да извърши собствена оценка на критичните функции, както и да обясни как критичните функции и основните стопански дейности могат да бъдат правно и икономически разделени от другите функции, така че да се осигури непрекъснатостта им в случай на неизпълнение от институцията.

(6)

Когато се оценява възможността за успешно преструктуриране на дадена институция органите за преструктуриране следва да преценят дали избраната стратегия осигурява непрекъснатостта на критичните функции и дали правомощията за ограничаване или отстраняване на пречките пред успешното преструктуриране са свързани с критичните функции. Аналогично, при използване на инструмента за споделяне на загуби, от обхвата на инструмента могат да се изключат някои задължения, ако изключването е строго необходимо и пропорционално за осигуряване на непрекъснатостта на критичните функции. Критичните функции са от значение и в контекста на функционирането на инструмента на мостова банка, тъй като институцията, която е мостова банка, следва да ги запази.

(7)

Установяването на критичните функции следва да се осъществи на два етапа. Първо, при изготвянето на плановете си за възстановяване институциите извършват самооценка. Второ, органите за преструктуриране правят критически преглед на плановете за възстановяване на отделните институции, за да се гарантира последователност и съгласуваност в използваните от банките подходи. Тъй като органите за преструктуриране имат задълбочена представа за това кои функции са от ключово значение за запазване на финансовата стабилност като цяло, те са тези, които следва да вземат окончателното решение за определяне на критичните функции с оглед на планирането и провеждането на преструктурирането.

(8)

Критичните услуги следва да представляват основните операции, дейности и услуги, които се предоставят на една (специални услуги) или повече (споделени услуги) стопански единици или юридически лица в рамките на групата и които са необходими за осигуряването на една или повече критични функции. Критичните услуги могат да се предоставят от един или няколко органа (например отделно юридическо лице или вътрешен отдел) в рамките на групата (вътрешни услуги) или да се възлагат на външен изпълнител (външни услуги). Дадена услуга следва да се счита за критична, когато нейното нарушаване може да представлява сериозна пречка за изпълнението на критичните функции или напълно да го възпрепятства поради неразривната ѝ свързаност с критичните функции, които институцията изпълнява за трети лица. Тя се определя след като бъде определена съответната критична функция.

(9)

Институциите и органите за преструктуриране следва да определят критичните услуги и в плановете за възстановяване и преструктуриране. Доколкото критичните услуги са възложени на външни изпълнители — трети лица, органът за преструктуриране следва да може да ограничи оценката си до необходимото за установяване на това дали институцията разполага с подходящ план за осигуряване на непрекъснатостта на дейността.

(10)	Определянето на дадена услуга като критична следва да позволи на институциите да осигурят непрекъснатото ѝ наличие, като предвидят за нея защитени от неизпълнение структури или отдели или сключат подходящи споразумения, когато тя е възложена на външен доставчик.

(11)

Основната разлика между критична функция и основна дейност се състои във въздействието на съответните дейности. Критичните функции следва да се оценяват от гледна точка на тяхното значение за функционирането на реалната икономика и финансовите пазари и оттам — за финансовата стабилност като цяло, а основните стопански дейности следва да се разглеждат спрямо значението им за самата институция — като например от гледна точка на значението им за приходите и печалбата на институцията.

(12)

В плана за възстановяване следва подробно да са описани процесите за определяне на стойността и продаваемостта на основните стопански дейности, операции и активи на институцията, поради което в плана за преструктуриране следва също да са онагледени критичните операции и основните стопански дейности на институцията и представен начинът, по който тези функции и стопански дейности могат да бъдат правно и икономически разделени от останалите функции, така че да се осигури непрекъснатост в случай на неизпълнение на задълженията от страна на институцията. При преструктурирането непрекъснатостта на критичните функции и основните стопански дейности може да обоснове изключването на някои задължения от приложното поле на инструмента за споделяне на загуби, както и прехвърлянето на този инструмент към мостова банка.

(13)

Основните стопански дейности често се възприемат във връзка със степента, в която допринасят за финансовите резултати на институцията. Подобен подход обаче е възможно да не отразява напълно всички основни стопански дейности, тъй като институцията може да предоставя услуга, която не генерира непосредствена печалба (а дори може да генерира и загуба), но създава съществена франчайзингова стойност и поради това е важна за дейността ѝ като цяло,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

С настоящия регламент се определят разпоредбите относно:

а)	обстоятелствата и условията, при които по силата на член 104, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС плащането на извънредни последващи вноски може да бъде частично или изцяло отложено;

б)	критериите за определяне на посочените в член 2, параграф 1, точка 35 от Директива 2014/59/ЕС дейности, услуги и операции;

в)	критериите за определяне на посочените в член 2, параграф 1, точка 36 от Директива 2014/59/ЕС стопански дейности и свързаните с тях услуги.

Тези разпоредби се прилагат от органа за преструктуриране, определен от държавата членка в съответствие с член 3 от Директива 2014/59/ЕС.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)	„период на отлагане“ означава период до шест месеца;

2)	„функция“ означава структуриран набор от дейности, услуги или операции, които институция или група извършва за трети лица, независимо от вътрешната организация на институцията;

3)	„стопанска дейност“ означава структуриран набор от дейности, процеси или операции, които институция или група е разработила за трети лица с оглед постигане целите на организацията.

ГЛАВА II

ОТЛАГАНЕ НА ПОСЛЕДВАЩИ ВНОСКИ

Член 3

Отлагане на извънредни последващи вноски

1. По искане на дадена институция органът за преструктуриране може да пристъпи към посоченото в член 104, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС отлагане на последващи вноски. Тази институция предоставя всяка информация, от която органът за преструктуриране се нуждае, за да оцени въздействието на плащането на извънредни последващи вноски върху финансовото ѝ състояние. За да прецени дали институцията удовлетворява посочените в параграф 3 условия за отлагане, органът за преструктуриране взима под внимание цялата информация, с която разполагат компетентните национални органи.

2. Когато преценява дали институцията удовлетворява условията за отлагане, органът за преструктуриране оценява въздействието, което дадено плащане на извънредни последващи вноски би оказало върху платежоспособността и ликвидността ѝ. Когато институцията е част от група се оценява и въздействието върху платежоспособността и ликвидността на групата като цяло.

3. Органът за преструктуриране може да отложи плащането на извънредни последващи вноски, ако заключи, че то поражда някоя от следните ситуации:

а)	вероятно нарушение, в рамките на следващите шест месеца, на минималните капиталови изисквания за институцията, предвидени в член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2);

б)	вероятно нарушение, в рамките на следващите шест месеца, на минималното изискване за ликвидно покритие, определено в член 412, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и допълнително уточнено в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията (3);

в)	възможно нарушение, в рамките на следващите шест месеца, на специалното изискване за ликвидност на институцията, предвидено в член 105 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4).

4. Органът за преструктуриране ограничава периода на отлагане до необходимото за избягване на рисковете за финансовото състояние на институцията или на групата, към която тя принадлежи. Органът за преструктуриране следи редовно дали условията за отлагане, посочени в параграф 3, продължават да са налице по време на периода на отлагане.

5. По искане на съответната институция органът за преструктуриране може да поднови периода на отлагане, ако прецени, че условията за отлагане, посочени в параграф 3, продължават да са налице. Това подновяване не надвишава 6 месеца.

Член 4

Оценка на въздействието на отлагането върху платежоспособността

1. Органът за преструктуриране оценява въздействието на плащането на извънредни последващи вноски върху изискуемата капиталова позиция на институцията. Оценката включва анализ на въздействието, което плащането на извънредни последващи вноски може да окаже върху спазването от страна на институцията на минималните капиталови изисквания, предвидени в член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013.

2. За целите на тази оценка размерът на последващите вноски се приспада от собствените средства на институцията.

3. Анализът, посочен в параграф 1, обхваща най-малко периода до следващата дата на подаване на информацията за капиталовите изисквания, определена в член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията (5).

Член 5

Оценка на въздействието на отлагането върху ликвидността

1. Органът за преструктуриране оценява въздействието на плащането на извънредни последващи вноски върху ликвидната позиция на институцията. Оценката включва анализ на въздействието, което плащането на извънредни последващи вноски може да окаже върху спазването от страна на институцията на изискването за ликвидно покритие, предвидено в член 412, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и допълнително уточнено в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61.

2. За целите на анализа, описан в параграф 1, при изчисляването на нетните изходящи ликвидни потоци органът за преструктуриране добавя, както е посочено в член 20, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/61, изходящ поток ликвидност, равен на 100 % от дължимата сума към момента, в който плащането на извънредни последващи вноски стане изискуемо.

3. Органът за преструктуриране оценява и въздействието на изходящите потоци по параграф 2 върху специалните изисквания за ликвидност, установени в член 105 от Директива 2013/36/ЕС.

4. Анализът, посочен в параграф 1, обхваща най-малко периода до следващата дата на подаване на информацията във връзка с изискването за ликвидно покритие, определена в член 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014.

ГЛАВА III

КРИТЕРИИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА КРИТИЧНИТЕ ФУНКЦИИ И ОСНОВНИТЕ СТОПАНСКИ ДЕЙНОСТИ

Член 6

Критерии във връзка с определянето на критичните функции

1. Дадена функция се приема за критична, ако удовлетворява следните условия:

а)	функцията се изпълнява от дадена институция за трети лица, които не са свързани с нея или групата; както и

б)	внезапното прекъсване на тази функция, поради системното ѝ значение за третите лица и системното значение на изпълняващата я институция или група, би имало съществено неблагоприятно въздействие върху третите лица, би оказало верижен ефект или би подкопало общото доверие на пазарните участници.

2. Когато оценяват същественото неблагоприятно въздействие върху третите страни, системното значение на функцията за третите страни и системното значение на изпълняващата функцията институция или група, институцията и органът за преструктуриране взимат под внимание размера, пазарния дял, външната и вътрешната взаимосвързаност, сложността и трансграничните дейности на институцията или групата.

Критериите за оценка за въздействието върху третите страни включват най-малко следните елементи:

а)	естеството и глобалния, националния или регионалния обхват на дейността, както и обема и броя на трансакциите; броя на клиентите и контрагентите; броя на клиентите, за които институцията е единственият или основният банков партньор;

б)	значението на институцията на местно, регионално, национално или европейско равнище, по целесъобразност за съответния пазар. Значението на институцията може да бъде оценено въз основа на пазарния дял, взаимосвързаността, сложността и трансграничните дейности;

в)	естеството на клиентите и заинтересованите страни, обхванати от функцията — например, но не само, индивидуални клиенти, корпоративни клиенти, междубанкови клиенти, централни клирингови къщи и публични субекти;

г)

потенциалното сътресение на функционирането на пазарите, инфраструктурите, клиентите и публичните услуги. По-конкретно, оценката може да обхване въздействието върху ликвидността на съответните пазари, въздействието и обхвата на сътресенията в отношенията с клиентите, както и краткосрочните потребности от ликвидност; осезаемостта за контрагентите, клиентите и обществеността; капацитета и бързината на реакция на клиентите; значението за функционирането на други пазари; въздействието върху ликвидността, операциите, структурата на друг пазар; въздействието върху други контрагенти, свързани с основните клиенти, и взаимовръзките на функцията с други услуги.

3. Функция, която е от основно значение за реалната икономика и финансовите пазари, се приема за заменяема, ако може да бъде заменена по приемлив начин и в разумен срок, като по този начин се избегнат системни проблеми за реалната икономика и финансовите пазари.

При оценяването на заменяемостта на дадена функция се отчитат следните критерии:

а)	структурата на пазара за тази функция и наличието на алтернативни доставчици;

б)	възможностите на останалите доставчици по отношение на капацитета, изискванията за изпълняване на функцията и потенциалните пречки за навлизане на пазара или разрастване;

в)	стимулът за други доставчици да поемат тези дейности;

г)	необходимото време за преминаване на ползвателите на услугата към нов доставчик на услуги и свързаните с този преход разходи; необходимото време за поемане на функцията от другите конкуренти и дали този срок е достатъчен, за да се предотвратят сериозни сътресения в зависимост от вида услуга.

4. Дадена услуга се приема за критична, когато прекъсването ѝ може да представлява сериозна пречка за една или повече критични функции или да възпрепятства изпълнението им. Дадена услуга не се смята за критична, когато е възможно да бъде осигурена от друг доставчик в рамките на разумен срок и в съпоставима степен по отношение на предмет, качество и цена.

5. Прекъсването на функциите или услугите се състои в това те вече да не се предоставят в съпоставима степен, при съпоставими условия и със съпоставимо качество, освен ако промяната в предоставянето на функцията или услугата не се осъществява по подходящ начин.

Член 7

Критерии във връзка с определянето на основните стопански дейности

1. За основни стопански дейности се приемат стопанските дейности и свързаните с тях услуги, които са съществени източници на приходи или печалба, или са със съществена франчайзингова стойност за дадена институция или група, от която тази институция е част.

2. Основните стопански дейности се установяват въз основа на вътрешната организация на институцията, корпоративната ѝ стратегия и степента, в която те допринасят за финансовите ѝ резултати. Сред показателите за основни стопански дейности са:

а)	генерираните приходи от основните стопански дейности като процент от общите приходи;

б)	генерираната печалба от основните стопански дейности като процент от общата печалба;

в)	възвръщаемостта от капитала или активите;

г)	общите активи, приходи и резултат от дейността;

д)	клиентската база, географското присъствие, търговската марка и оперативните полезни взаимодействия на дейностите с други дейности на групата;

е)	последиците от прекъсването на дадена основна стопанска дейност за разходите и резултата от дейността, когато тази дейност е източник на финансиране или ликвидност;

ж)	перспективите за растеж на основна стопанска дейност;

з)	привлекателността на бизнеса за конкуренти в рамките на потенциално придобиване;

и)	пазарен потенциал и франчайзингова стойност.

При установяването на основна стопанска дейност могат да се вземат предвид очакваните приходи, перспективите за растеж и франчайзинговата стойност, стига те да бъдат подкрепени от реалистични, обосновани прогнози техните допускания.

3. Основните стопански дейности могат да се основават на дейности, които сами по себе си не генерират пряка печалба за институцията, но ги подкрепят, допринасяйки косвено за печалбата на институцията.

ГЛАВА IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 8

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 2 февруари 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 190.

(2) Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(3) Делегиран регламент (ЕС) 2015/61 на Комисията от 10 октомври 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискването за ликвидно покритие за кредитните институции (ОВ L 11, 17.1.2015 г., стр. 1).

(4) Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(5) Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 на Комисията от 16 април 2014 г. за определяне, в съответствие с Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета, на техническите стандарти за изпълнение по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи (ОВ L 191, 28.6.2014 г., стр. 1).