4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/24

(1)

В съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 заявлението за регистрация на наименованието „Pane Toscano“, подадено от Италия, бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2).

(2)

С уведомление за възражение от 12 ноември 2013 г. и мотивирано възражение от 10 декември 2013 г. Обединеното кралство възрази срещу регистрацията по член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. С уведомление за възражение от 12 ноември 2013 г., заведено в регистъра за поща на Комисията на 19 ноември 2013 г., Белгия възрази срещу регистрацията по член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Изпратеното от Белгия уведомление за възражение вече включваше всички елементи на мотивирано възражение. С писмо от 15 януари 2014 г. Белгия изпрати по-обширно мотивирано възражение по член 51, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Двете възражения бяха счетени за допустими.

(3)

С писма от 24 януари 2014 г. и 13 февруари 2014 г. Комисията прикани Италия и Обединеното кралство, от една страна, и Италия и Белгия, от друга страна, да проведат подходящи консултации, за да постигнат съгласие помежду си в съответствие със своите вътрешни процедури.

(4)

Между страните не беше постигнато съгласие.

(5)

Тъй като не беше постигнато съгласие, Комисията следва да приеме решение в съответствие с процедурата по член 52, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(6)

В съответствие с член 10, параграф 1, букви а) и г) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 възразяващите страни твърдяха, че регистрацията на „Pane Toscano“ като защитено наименование за произход е в противоречие с член 5 и член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 и че наименованието „Pane Toscano“ е родово.

(7)

Възразяващите страни твърдят, че меката пшеница, от която се добива реколта в Тоскана, се състои от сортове, обичайно отглеждани в повечето части на страната. Тези сортове не могат да се считат за местни или специфични за Тоскана сортове. Преработката на зърното до получаване на брашно тип „0“ с пшеничен зародиш, която се осъществява в определения географски район, е в общия случай подобна на преработката, осъществявана навсякъде в Италия и в Европа като цяло. Тъй като смесването на различни качества мека пшеница е необходимо, за да се постигне правилната смес, подходяща за предназначението на необходимото брашно, продуктът се характеризира от техническите характеристики на брашното, а не от произхода на меката пшеница. Техническите характеристики на произведеното от мека пшеница брашно тип „0“ с пшеничен зародиш, чието използване е задължително при производството на „Pane Toscano“, са родови и не са специфични за Тоскана. Заявлението си противоречи в точка 5.2, където се твърди, че високата хранителна стойност и лесната смилаемост на продукта се дължат на използването на смес от брашна, докато в точка 3.3 е посочено използването само на едно специфично брашно тип „0“ с пшеничен зародиш, произведено от мека пшеница. В заявлението не е показана причинно-следствената връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта. Това се потвърждава от обстоятелството, че се налага единният документ да се позове на „доброто познаване“ от страна на „операторите“, което се счита за „решаващо“„предвид всички тези фактори“. Съхранението на брашното в мелницата в продължение на подходящ период от време, за да се осигури протичането на процеса на така нареченото „maturazione“ (зреене), не е специфично. То е обичайна практика, която се използва широко в целия Европейски съюз. Предлаганото за регистрация наименование „Pane Toscano“ се използва обичайно в цяла Тоскана за обозначаване на няколко вида хляб, които по всяка вероятност не се произвеждат съгласно процеса, описан в заявлението. Освен това в Италия „Pane Toscano“ се смята за синоним на безсолен хляб.

(8)

В по-нататъшната процедура по предявяване на възражения възразяващите страни твърдяха също, че продуктовата спецификация е трябвало да включва правила относно произхода на семената и че влиянието на температурата върху характеристиките на брашната, за което твърди заявителят, не е доказано с никакви научни доказателства.

(9)

Независимо от горепосочените твърдения, представени от възразяващите страни, наименованието „Pane Toscano“ следва да се регистрира като защитено наименование за произход поради изложените по-долу причини.

(10)

Наименованието, подлежащо на регистрация, се отнася до продукта „хляб“, а не до брашно или пшеница. Следователно вниманието трябва да се съсредоточи върху продукта „хляб“, за да се провери дали той притежава качеството или характеристиките, които се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори.

(11)

Качествата и характеристиките на продукта с наименование „Pane Toscano“, които се дължат основно на специфичната географска среда, са изчерпателно описани в единния документ и в продуктовата спецификация: неговият срок на съхранение, ароматът му на печен лешник, неутралният, т.е. безсолен, вкус на коричката му, хрупкавата му коричка, средината му с цвят от бяло до слонова кост и неравномерно формирани шупли, високата му хранителна стойност и лесна смилаемост, дължащи се на използването на смес от различни сортове пшеница с ниско количество глутен и с хранителната стойност на брашното, съдържащо по естествен начин първоначалния пшеничен зародиш (за разлика от повечето продукти, предлагани в днешно време, в които пшеничният зародиш се прибавя по време на обработката на хляба), и на отсъствието на сол, което характеризира продукта от векове.

(12)

Тези специфични качества и характеристики се дължат основно на природните и човешките фактори, характерни за географската среда на определения географски район.

(13)

Както посочва заявителят, връзката между географския район и качеството и характеристиките на продукта „Pane Toscano“ ЗНП се състои в дългия процес, при който основната подкваса извлича от брашното, включващо пшеничен зародиш и без съдържание на сол, онези съставки, които по време на печенето на хляба му придават типичните за продукта вкус, вид и срок на съхранение. Пшеничният зародиш, който по естествен начин присъства в брашното след процеса на смилане, подробно описан в продуктовата спецификация, влияе едновременно върху хранителната стойност на „Pane Toscano“ и върху набухването на хляба, благодарение на високото си съдържание на ензими, които участват в процеса на разграждане на сложните захари. Техниката на хлебопроизводителите, които използват подкваса (ферментирало тесто), създава условия за млечно-кисела ферментация; тя води до образуването на вещества, които по време на печене придават на хляба характерния му вкус и мирис. По-специално основната подкваса от ферментирало тесто трябва да взаимодейства с брашна с точни характеристики, посочени в продуктовата спецификация (ниска твърдост, ниска стойност на показателя W и средна стойност на показателя P/L). Поради значителната специфичност на климата такива характеристики се срещат при брашната, получени от сортове пшеница, отглеждани в Тоскана, но не и в съседните зони. Неизползването на сол влияе върху процесите на ферментация и също ясно характеризира свързания с това вкус. Предвид всички тези фактори ролята и познаването от страна на операторите са решаващи, по-специално по отношение на качествените характеристики, приготвянето на подквасата (ферментиралото тесто) и етапите на набухване и на изпичане. Човешките и природните фактори са дълбоко свързани помежду си и съчетани в динамична структура, която в своята цялост представлява връзката между района и качествата на продукта.

(14)

На фона на тази представена от заявителя картина възразяващите страни развиха неубедителни доводи, които не биха могли да накърнят основателността на заявлението.

(15)

Фактът, че сортовете мека пшеница, използвани за производството на продукта с наименование „Pane Toscano“, не са специфични за Тоскана, а се срещат и в други италиански и европейски региони, не е от значение. Сортовете пшеница, които са допустими при производството на „Pane Toscano“, не са посочени в продуктовата спецификация като елемент на специфичност сами по себе си. В действителност няколко сорта пшеница, разрешени за използване при производството на брашно за „Pane Toscano“, произхождат от Тоскана, но това не е решаващото. В продуктовата спецификация и в единния документ се обяснява, че най-важният елемент е влиянието на околната среда върху пшеницата. Макар че имат едно и също генетично наследство, сортовете пшеница развиват специфични характеристики поради влиянието на климатичните условия. Същите сортове, отглеждани в други — дори и съседни на Тоскана — райони, не притежават същите търговски и технически показатели, които са необходими за производството на „Pane Toscano“. В този конкретен случай тосканските фенотипове на тези сортове пшеница, поради въздействието на климатичните условия и по-специално във връзка с минималните температури, дават брашна със специфични показатели (твърдост, стойност на показателя W и стойност на показателя P/L), които са подходящи за производството на „Pane Toscano“.

(16)

Предвид гореизложеното се оказва неоснователно и становището, че техническите характеристики на произведеното от мека пшеница брашно, необходимо за производството на „Pane Toscano“, което не е пълнозърнесто брашно — както твърдят възразяващите страни — а просто брашно, включващо пшеничен зародиш, са родови.

(17)

Определението на защитено наименование за произход не изисква продуктът да се произвежда чрез процес, който е специфичен за определения географски район. Следователно мелничната преработка на зърното до получаване на брашно и съхранението на това брашно в мелницата не могат да бъдат оспорени в това отношение. Те са описани в продуктовата спецификация, защото производителите трябва да бъдат в състояние да се запознаят с конкретните подробности, отнасящи се до тези процеси. Така или иначе в този конкретен случай процесът на смилане има специфичен характер, тъй като допринася за едно от основните качества на крайния продукт, като позволява да се запази първоначалният пшеничен зародиш в брашното.

(18)

Правилото относно смесването на сортовете пшеница с цел да се постигне подходящата смес, необходима за производството на „Pane Toscano“, не поставя под въпрос значението на произхода на пшеницата. Точно обратното — то може да се счита за потвърждение на това, че сортовете не са от значение сами по себе си. Освен това познанията при смесването на сортовете следва да се определят като човешки фактор, представляващ част от географската среда.

(19)

Няма противоречие в точка 5.2 от единния документ: думите „тъй като се приготвя от брашна с ниско количество глутен“ следва да се разбират като „тъй като се приготвя от смес от сортове пшеница“, както категорично може да се заключи от общия прочит на единния документ и на продуктовата спецификация, и по-специално от точка 5.1 на тази спецификация.

(20)

Неточно е, че ролята и познаването от страна на операторите са определени като „най-важният“ елемент от връзката. Всъщност това е грешка в превода на английския текст на единния документ. Единният документ гласи, че предвид всички тези фактори ролята на операторите е решаваща. Не може да се оспорва, че голямото значение на човешкия фактор като компонент на връзката между качествата на даден продукт със защитено наименование за произход и неговия определен географски район е в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

(21)

Неоснователно е твърдението, че предлаганото наименование „Pane Toscano“ се използва обичайно в цяла Тоскана за обозначаване на няколко вида хляб, които по всяка вероятност не се произвеждат съгласно процеса, описан в заявлението. Фактът, че по отношение на дадено наименование, за което е подадено заявление за регистрация, се установява използването му за продукти, необхванати от правилата в предлаганата продуктова спецификация, не е пречка за регистрацията на това наименование. Целта на регистрацията може законосъобразно да бъде хармонизирането на методите на производство на продукта, предлаган на пазара под определено наименование. Твърдението, че в Италия наименованието „Pane Toscano“ е синоним на безсолен хляб, не се подкрепя от никакви доказателства. Освен това следва да се отбележи, че по време на националната процедура за предявяване на възражения не е подадено възражение срещу регистрацията на наименованието „Pane Toscano“ като защитено наименование за произход.

(22)

Необходимостта от правила относно произхода на семената не е достатъчно мотивирана. Заключенията относно влиянието на температурата върху характеристиките на отглежданата в Тоскана пшеница са резултат от проучване на климатичните въздействия, основаващо се на статистически данни, събирани в продължение на 29 години. Възразяващите страни не представиха положителни доказателства, които биха могли да опровергаят това проучване.

(23)

Предвид гореизложеното наименованието „Pane Toscano“ следва да бъде вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания.

(24)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета по политиката за качество на селскостопанските продукти,