12.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 37/1


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2016/181 НА КОМИСИЯТА

от 10 февруари 2016 година

за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (1), и по-специално член 7 от него,

след консултации с държавите членки,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   ЗАПОЧВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА

(1)

На 14 май 2015 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса в Съюза на някои плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, или от други легирани стомани, с изключение на неръждаема стомана, с всякаква широчина, студеновалцувани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцувани („студеновалцувани плоски продукти от стомана“), с произход от Китайската народна република (КНР) и Руската федерация („Русия“) (заедно наричани „засегнатите държави“), въз основа на член 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 („основния регламент“). Тя публикува известие за започване на процедура в Официален вестник на Европейския съюз  (2) („известието за започване“).

(2)

Комисията започна разследването вследствие на жалба, подадена на 1 април 2015 г. от Европейското сдружение на производителите на стомана (Eurofer или „жалбоподателя“), от името на производители, които представляват повече от 25 % от общото производство на Съюза на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана. Жалбата съдържаше доказателства за дъмпинг на въпросния продукт и за произтичаща от това съществена вреда, които бяха достатъчни, за да дадат основание за започването на разследването.

1.2.   РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(3)

Вследствие на искане от страна на жалбоподателя, подкрепено с необходимите доказателства, на 12 декември 2015 г. Комисията публикува Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2325 (3), с който се въвежда регистрационен режим за вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от КНР и Русия („Регламента относно регистрационния режим“), считано от 13 декември 2015 г.

(4)

Някои заинтересовани страни изказаха твърдението, че искането за налагане на регистрационен режим за вноса е неоснователно, тъй като не са изпълнени условията по член 14, параграф 5 от основния регламент. Те заявиха, че не са изпълнени условията за ретроактивно събиране на мита, тъй като искането се основава на произволно избрани периоди от време, то би пренебрегнало цикличния характер на вноса, както и, що се отнася до регистрационния режим на вноса и ретроактивното прилагане на мерките, би било в противоречие с интереса на Съюза. Към момента, в който е взето решението за въвеждане на регистрационен режим за вноса, Комисията е разполагала с достатъчно prima facie доказателства, обосноваващи необходимостта от такъв режим по отношение на вноса: рязкото увеличение на вноса от засегнатите държави и на техните пазарни дялове. Поради това твърдението по този въпрос беше отхвърлено.

1.3.   ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ

(5)

В известието за започване Комисията прикани заинтересованите страни да заявят своя интерес, за да вземат участие в разследването. Освен това Комисията изрично уведоми за започването на разследването жалбоподателя, други известни производители от Съюза, известните производители износители, компетентните органи на Китай и на Русия, известните вносители, доставчиците и ползвателите, търговците, както и сдруженията, за които е известно, че са засегнати, и ги прикани да вземат участие.

(6)

На заинтересованите страни беше предоставена възможността да изразят становищата си в писмена форма и да поискат да бъдат изслушани от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури. На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице конкретни причини за това, беше предоставена такава възможност.

1.4.   ПРОИЗВОДИТЕЛИ ОТ ДЪРЖАВАТА АНАЛОГ

(7)

Комисията уведоми и производителите в Бразилия, Канада, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван, Турция, Украйна и САЩ за започването на процедурата и ги прикани да вземат участие. В известието за започване Комисията уведоми заинтересованите страни, че временно избира Канада като трета държава с пазарна икономика („държава аналог“) по смисъла на член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

1.5.   ИЗГОТВЯНЕ НА ИЗВАДКА

(8)

В известието за започване Комисията посочи, че може да изготви извадка от заинтересованите страни в съответствие с член 17 от основния регламент.

1.5.1.   Изготвяне на извадка от производители от Съюза

(9)

В известието за започване Комисията обяви, че е направила временна извадка от производители от Съюза. Комисията беше подбрала извадката въз основа на най-големите представителни обеми на производството и продажбите, като следеше да бъде обхваната добре цялата територия на Съюза. Тази предварителна извадка се състоеше от петима производители от Съюза със седалища в пет различни държави членки и представляващи над 35 % от производството на Съюза на студеновалцувани плоски продукти от стомана. Комисията прикани заинтересованите страни да изложат коментарите си по временната извадка.

(10)

Eurofer представи коментари, като по различни причини предложи промяна в предложената извадка. Въпреки това след анализа на тези коментари Комисията стигна до заключението, че промяната в извадката съгласно предложението на Еurofer няма да подобри нейната представителност като цяло. Поради това Комисията потвърди извадката и не получи допълнителни коментари по този повод.

1.5.2.   Изготвяне на извадка от вносители

(11)

Комисията поиска от несвързаните вносители да предоставят информацията, посочена в известието за започване, за да прецени дали е необходимо изготвянето на извадка и в случай че това е така, да подбере извадка.

(12)

Тринадесет вносители предоставиха исканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадката. Четирима от тях бяха включени в представителната извадка, но само един отговори на въпросника за вносителите. За да може да основе констатациите си на по-голям брой несвързани вносители, Комисията установи контакт с останалите несвързани вносители, които бяха заявили своя интерес да участват в изготвянето на представителна извадка, но нито един от тях не потвърди готовността си да попълни въпросника за вносителите.

1.5.3.   Изготвяне на извадка от производители износители от КНР и Русия

(13)

За да реши дали е необходимо изготвяне на извадка и — ако случаят е такъв — да направи подбор на извадка съответно за КНР и Русия, Комисията прикани всички производители износители в КНР и Русия да предоставят информацията, посочена в известието за започване. Освен това Комисията се обърна към мисията на Китайската народна република към Европейския съюз и към Постоянното представителство на Руската федерация към Европейския съюза с молба да посочат и/или да се свържат с производители износители, които е възможно да проявят интерес към участие в разследването.

(14)

Десет групи производители износители от КНР и три от Русия предоставиха поисканата информация и се съгласиха да бъдат включени в извадките съответно за КНР и за Русия. По отношение на КНР и в съответствие с член 17, параграф 1 от основния регламент Комисията подбра извадка от две групи дружества въз основа на най-големия представителен обем на износа за Съюза, за който е разумно да се очаква, че може да бъде разследван в рамките на наличното време. В съответствие с член 17, параграф 2 от основния регламент във връзка с подбора на извадката бяха проведени консултации с всички известни засегнати производители износители и с компетентните органи на КНР. След като разгледа коментарите, получени от един производител износител, Комисията потвърди предложената от нея извадка.

(15)

С оглед на ограничения брой производители износители от Русия Комисията реши да не изготвя извадка за Русия, а да разследва всички три групи засегнати дружества. Въпросните дружества и компетентните органи на Русия бяха съответно уведомени.

1.6.   ИНДИВИДУАЛНО РАЗГЛЕЖДАНЕ

(16)

Шест групи производители износители в КНР посочиха, че желаят да поискат индивидуално разглеждане по силата на член 17, параграф 3 от основния регламент. Въпреки това нито един от тях не отговори на въпросника и поради това не можеше да се проведе индивидуално разглеждане.

1.7.   ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСНИКА

(17)

Комисията изпрати въпросници на всички известни заинтересовани страни и на всички други дружества, които заявиха интереса си в рамките на сроковете, посочени в известието за започване. Отговори на въпросниците бяха получени от петима производители от Съюза, трима ползватели, група от свързани центрове за производство, обработка и търговия със стомана, един център, който не е свързан с производител износител в засегнатите държави, трима производители износители от Русия, две групи производители износители от КНР и един производител в държава аналог.

1.8.   ПРОВЕРКИ НА МЯСТО

(18)

Комисията потърси и провери цялата информация, която счете за необходима за целите на временното определяне на дъмпинга, вредата от него и интереса на Съюза. В съответствие с член 16 от основния регламент бяха извършени проверки на място в помещенията на следните дружества/сдружение:

Сдружение:

Eurofer, Brussels, Белгия.

Производители от Съюза:

ThyssenKrupp Germany, Duisburg, Германия

Tata Steel UK Limited, Port Talbot, Обединено кралство

ArcelorMittal Belgium NV, Ghent, Белгия

ArcelorMittal Sagunto S.L., Puerto de Sagunto, Испания

U. S. Steel Košice, s.r.o., Košice, Словакия

Несвързани вносители в Съюза:

S. Поло Lamiere, San Polo di Torrile (PR), Италия

Ползватели и/или центрове за обработка на стомана в Съюза:

Valpro Ltd, Valmiera, Латвия

Dinex Latvia Ltd, Ozolnieku Novad, Латвия

Gonvarri I. Centro de Servicios, S.L., Мадрид, Испания

Industrial Ferrodistribuidora, S.L., Puerto de Sagunto, Испания

Steel & Alloy processing limited, West Bromwich, Обединено кралство

Производители износители от КНР

Angang Group:

Angang Steel Company Limited, Anshan

Tianjin Angang Tiantie Cold Rolled Sheets Co. Ltd., Tianjin

Shougang Group:

Beijing Shougang Cold Rolling Co. Ltd., Beijing

Shougang Jintang United Iron&Steel Co. Ltd., Tagshan

Свързан вносител в Съюза

Ansteel Spain S.L., Alcobendas, Испания

Производители износители от Русия

ОАО „Магнитогорский металлургический комбинат“, Магнитогорск

ОАО НЛМК, Липецк

ОАО Северсталь, Череповец

Свързан стоманопреработвателен център/търговец/вносител в Съюза

SIA Severstal Distribution, Riga, Латвия

Свързани търговци/вносители извън Съюза:

NOVEX Trading (Swiss) SA, Lugano, Швейцария

MMK Steel Trade AG, Lugano, Швейцария

Severstal Export GmbH, Stansstad, Швейцария

Производител в държавата аналог:

ArcelorMittal Dofasco, Hamilton, Канада

1.9.   РАЗСЛЕДВАН ПЕРИОД И РАЗГЛЕЖДАН ПЕРИОД

(19)

Разследването относно дъмпинга и вредата обхвана периода от 1 април 2014 г. до 31 март 2015 г. (наричан по-нататък „разследваният период“ или „РП“).

(20)

Тенденциите, които са от значение за оценка на вредата, бяха разгледани за периода от 1 януари 2011 г. до края на разследвания период („разглеждания период“).

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ

(21)

Разглежданият продукт е плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, или от други легирани стомани, с изключение на неръждаема стомана, с всякаква широчина, студеновалцувани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцувани, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7209 15 00, 7209 16 90, 7209 17 90, 7209 18 91, ex 7209 18 99, ex 7209 25 00, 7209 26 90, 7209 27 90, 7209 28 90, 7211 23 30, ex 7211 23 80, ex 7211 29 00, 7225 50 80, 7226 92 00, с произход от КНР и Русия.

Следните видове на продукта са изключени от определението на разглеждания продукт:

плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцувани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцувани, дори на рулони, с всякаква дебелина, наречени „магнитни“,

плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцувани, неплакирани, нито покрити, на рулони, с дебелина, по-малка от 0,35 mm, отгряти (известни като „черна ламарина“),

плосковалцувани продукти от други легирани стомани, с всякаква широчина, от силициеви електротехнически (магнитни) стомани, и

плосковалцувани продукти от легирани стомани, само студеновалцувани, от бързорежещи стомани.

(22)

Студеновалцуваните плоски продукти от стомана се произвеждат от горещовалцувани рулони. Студеното валцуване е процес, при който листове или ленти — които преди това са били горещовалцувани и декапирани (травлени) — се прекарват през студени рулони, т.е. под температурата на размекване на метала. Студеновалцуваните плоски продукти от стомана се произвеждат така, че да отговарят на определени спецификации или на собственическите спецификации на крайния ползвател. Те може да се доставят в различни форми: на рулони (омаслени или не), на метър (лист) или тесни ленти. Студеновалцуваните плоски продукти от стомана са промишлени суровини, закупени от крайните ползватели за различни приложения, предимно в производството (обща промишленост, опаковки, автомобилна индустрия и др.), а също така и в строителството.

2.2.   СХОДЕН ПРОДУКТ

(23)

При разследването се установи, че следните продукти притежават едни и същи основни физически характеристики, както и едни и същи основни приложения:

а)

разглежданият продукт;

б)

продуктът, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Русия, Китай и Канада;

в)

продуктът, произвеждан и продаван в Съюза от промишлеността на Съюза.

(24)

Поради това Комисията взе временно решение, че тези продукти са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент.

3.   ДЪМПИНГ

3.1.   КНР

3.1.1.   Нормална стойност

3.1.1.1.   Третиране като дружество, работещо в условията на пазарна икономика (ТДПИ)

(25)

Съгласно член 2, параграф 7, буква б) от основния регламент Комисията определя нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 1 — 6 от същия регламент за производителите износители от КНР, които отговарят на критериите по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент и на които съответно може да се предостави ТДПИ.

(26)

За да може да определи дали са изпълнени критериите по член 2, параграф 7, буква в) от основния регламент, Комисията потърси необходимата информация, като поиска от производителите износители да попълнят формуляр за заявление за ТДПИ. Нито един от производителите износители не поиска ТДПИ.

3.1.1.2.   Държава аналог

(27)

Съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент нормалната стойност за производителите износители, на които не е предоставено ТДПИ, беше определена въз основа на цената в трета държава с пазарна икономика. За тази цел трябваше да бъде избрана държава аналог.

(28)

В известието за започване Комисията посочи, че временно е избрала Канада като подходяща държава аналог и прикани заинтересованите страни да представят коментари. Един производител износител и Асоциацията на производителите на желязо и стомана в Китай (CISA) се противопоставиха на избора на Канада и заявиха, че Русия би представлявала по-подходящ избор.

(29)

Ситуацията на Русия беше разгледана в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент, в който се предвижда, че „когато е уместно, се използва трета страна с пазарна икономика, обект на същото разследване“. Комисията обаче счита, че Русия не е подходяща държава аналог поради две причини:

Поради налагането на международни санкции, продължителното геополитическо напрежение в Украйна и спада на цените на петрола руската икономика се е намирала в извънредна ситуация по време на разследвания период. Брутният ѝ вътрешен продукт е отбелязал спад три поредни тримесечия, а руската рубла се е обезценила значително спрямо основните валути, по-специално 40 % спрямо китайската валута, като е достигнала най-ниското си ниво за последните десет години. Комисията счита, че нормалната стойност, определена в такава бързо влошаваща се икономика, може да е от значение само за местните производители и не може да служи като подходящ аналог за нормалната стойност в КНР. Действително, в условията на бързо влошаващата се икономическа ситуация, която преобладава в Русия по време на разследвания период, ценообразуването на сходния продукт не можеше и не се извършваше при условия, които да са възможно най-близки до тези в КНР.

Руският пазар е относително затворен и следователно на него няма реална конкуренция. Пазарният дял на вноса не е незначителен (10 % по време на разследвания период), но този внос е с произход почти изключително от зоната за свободна търговия на Общността на независимите държави. Налагат се вносни мита (5 %), а спадащият курс на рублата през разследвания период допълнително ограничава възможността на международните доставчици да се конкурират на руския пазар.

(30)

Впоследствие Комисията провери дали друга трета държава с пазарна икономика, в която се произвежда сходният продукт, би могла да представлява подходяща държава аналог. Освен с Индия, Южна Корея и Украйна, които са упоменати в известието за започване, Комисията се свърза с производители в Бразилия, Япония, Тайван, Турция и САЩ. Въз основа на получената информация и на свои собствени изследвания Комисията поиска информация от 35 известни и потенциални производители на сходния продукт в тези държави. Нито един от тях не отговори на въпросника за производители от държавата аналог. В допълнение Комисията се свърза с трима производители в Канада. Само един от тях отговори на въпросника за производители от държава аналог.

(31)

Въз основа на събраната и проверена информация Канада изглежда е подходяща държава аналог поради следните причини:

Продаваният в КНР продукт и този, произведен в Канада, имат еднакви физически характеристики, производствен процес и приложения. Канадският пазар е достатъчно голям. Оказалият съдействие производител е голям участник на пазара с представителни продажби на вътрешния пазар.

Канадският пазар е отворен и конкурентен. Съществуват трима канадски производители на сходния продукт. Въпреки че оказалият съдействие канадски производител е най-големият по размер, той се конкурира с голям обем на вноса (59 % от пазарния дял по време на разследвания период), който е въвеждан безмитно в Канада. По-голямата част от този внос е с произход от трима производители със седалище в САЩ. Канада обаче също така привлича диверсифицирана група на други международни доставчици, които заедно разполагат с общ пазарен дял от около 15 %, и която включва КНР, Япония, Русия, Турция и Южна Корея.

(32)

Един производител износител и Асоциацията на производителите на желязо и стомана в Китай (CISA) заявиха, че Канада не е подходящ избор, доколкото:

Единственият канадски производител, който е попълнил въпросника за държава аналог в Канада, е дружество, свързано с един от жалбоподателите.

Равнището на икономическо развитие на Канада е съществено различно от това на КНР.

Канадският пазар е доминиран от един-единствен местен производител; дори ако Канада има голям дял на вноса, той не упражнява конкурентен натиск, тъй като в по-голямата си част е с произход от САЩ.

За разлика от китайския пазар, в който производството надхвърля видимото потребление, местното производство в Канада не може да отговори на търсенето на канадския пазар за студеновалцувана стомана, дори при най-висока степен на използване на капацитета.

(33)

По отношение на тези твърдения Комисията отбелязва, че:

Съществуването на връзка между производител от държавата аналог и производител от ЕС не обезсилва и не засяга определянето на нормалната стойност, която се основава на надлежно проверени данни. Освен това страната не представи никакво доказателство, че тези данни са неверни, нито дори обясни по какъв начин въпросната връзка би могла да повлияе върху тяхната надеждност.

Различното равнище на цялостното икономическо развитие само по себе си не е значим фактор при избора на държава аналог. Както наскоро бе потвърдено от Съда на Европейския съюз, силната конкурентоспособност, която е налице в Канада, и технологичното развитие могат да компенсират по-високите разходи на дадена държава.

Не може да се твърди, че оказалият съдействие производител има господстващо положение, тъй като канадският пазар е отворен за големи обеми на внос. Независимо от произхода си този внос се конкурира с продуктите, продавани от канадските производители. Освен това произходът на вноса не се ограничава до САЩ и включва значителен дял на внос от други страни.

Изборът на държава аналог не бива да се стреми да повтаря икономическите дисбаланси, като например свръхкапацитет, които отразяват изкривеното разпределение на активите в една непазарна икономика. Напротив, фактът, че голяма част от канадското потребление не се задоволява от местното производство, а от внос, показва, че решението да се инвестира в производствен капацитет е взето в открита и конкурентна среда.

(34)

Поради това на този етап Комисията стигна до заключението, че Канада е подходяща държава аналог съгласно член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

3.1.1.3.   Нормална стойност (държава аналог)

(35)

Нормалната стойност за производителите износители, на които не е предоставено ТДПИ, беше определена въз основа на информацията, получена от оказалия съдействие производител в държавата аналог, в съответствие с член 2, параграф 7, буква а) от основния регламент.

(36)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на оказалия съдействие производител в държавата аналог е бил представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за износ за Съюза на всяка включена в извадката група на производители износители от Китай през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че общият обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар на държавата аналог, реализиран от оказалия съдействие производител, е представителен.

(37)

След това Комисията определи видовете на продукта, продавани на вътрешния пазар, които са били идентични или сравними с видовете, продавани за износ за Съюза, за включените в извадката групи производители износители.

(38)

Комисията провери дали продажбите на вътрешния пазар на производителя от държавата аналог за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на един вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта на независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичен или сравним вид на продукта. За двете китайски групи производители износители Комисията установи, че продажбите на вътрешния пазар са представителни за по-голямата част от видовете на продукта.

(39)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период с цел да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар при изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(40)

Нормалната стойност се основава на действителната цена за всеки вид на продукта на вътрешния пазар, независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

1)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на или по-висока от изчислените производствени разходи, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; както и

2)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция.

(41)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период.

(42)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на въпросните видове на продукта през разследвания период, ако:

1)

обемът на рентабилните продажби на въпросния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

2)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

(43)

Анализът на Комисията на продажбите на вътрешния пазар показа, че за повечето видове изнасян продукт над 80 % от всички продажби на вътрешния пазар са рентабилни и че среднопретеглената продажна цена е по-висока от производствените разходи. Следователно за тези видове на продукта нормалната стойност беше изчислена като среднопретеглена стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар по време на разследвания период.

(44)

Когато даден вид на продукта не е продаван в представителни количества на вътрешния пазар от производителя от държавата аналог, Комисията използва конструирана нормална стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(45)

За видовете на продукта, които не са продавани в представителни количества на вътрешния пазар, нормалната стойност беше конструирана чрез добавяне на средните разходи за продажба, общи и административни разходи (ПОАР) и печалба от сделките, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове, към средните производствени разходи на сходния продукт на оказалия съдействие производител в държавата аналог, по време на разследвания период.

3.1.2.   Експортна цена

(46)

Една от включените в извадката групи производители износители е изнасяла за Съюза както директно за независими клиенти, така и чрез свързани вносители.

(47)

В случаите, когато групи производители износители изнасят разглеждания продукт директно за независими клиенти в Съюза, експортната цена беше определена въз основа на цената, реално платена или подлежаща на плащане за разглеждания продукт при продажба за износ за Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(48)

В случаите, когато групата на производители износители изнася разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители, експортната цена беше определена въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В този случай цената бе коригирана, за да се отразят всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително ПОАР, както и натрупаната печалба.

3.1.3.   Сравнение

(49)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на включените в извадката групи на производители износители на базата на цената франко завода.

(50)

Когато бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната съпоставимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент. Направени бяха корекции на разходите за транспорт, обработка, товарене и допълнителни разходи, косвени данъци такси, комисиони, разходи за кредит и банкови такси.

3.1.4.   Дъмпингови маржове

(51)

За включените в извадката оказали съдействие производители износители Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност за всеки вид на сходния продукт със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт в съответствие с член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(52)

Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза без платено мито, са следните:

Таблица 1

Дъмпингови маржове, КНР

Дружество

Временен дъмпингов марж (%)

Angang Group

59,1

Shougang Group

52,7

(53)

За оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, Комисията изчисли среднопретегления дъмпингов марж в съответствие с член 9, параграф 6 от основния регламент. Следователно този марж беше определен въз основа на маржовете за включените в извадката групи на производители износители.

(54)

Въз основа на това временният дъмпингов марж на оказалите съдействие производители износители, невключени в извадката, е 56,9 %.

(55)

По отношение на всички други производители износители от КНР Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент. За тази цел Комисията определи степента на съдействие на производителите износители. Степента на съдействие е обемът на износа на оказалите съдействие производители износители за Съюза, изразен като процент от общия обем на износа — както е докладвано в статистическите данни за вноса от Евростат — от засегнатата държава за Съюза.

(56)

Степента на съдействие в този случай е висока, тъй като износът на оказалите съдействие производители износители представлява около 87 % от общия износ за Съюза по време на разследвания период. Въз основа на това Комисията реши да използва остатъчния дъмпингов марж на равнището на включеното в извадката дружество с най-високия дъмпингов марж.

(57)

Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF граница на Съюза без платено мито, са следните:

Таблица 2

Дъмпингови маржове, КНР

Дружество

Временен дъмпингов марж (%)

Angang Group

59,1

Shougang Group

52,7

Други оказали съдействие дружества

56,9

Всички други дружества

59,1

3.2.   РУСИЯ

3.2.1.   Въведение

(58)

Комисията разследва трима руски производители износители, представляващи почти целия износ от Русия за Съюза по време на разследвания период. Както е посочено по-долу, бяха установени редица проблеми, които накараха Комисията временно да приложи член 18 от основния регламент по отношение на двама от тях.

(59)

При един производител износител Комисията коригира производствените разходи, докладвани в отговора на въпросника, както е посочено в съображение 76.

(60)

При друг производител износител проверката на място показа, че дружеството не докладва на Комисията целия си производствен обем и капацитета на производството на разглеждания продукт. В проверката на място Комисията също така установи, че дружеството не е предоставило изчерпателна информация за своята система за кодиране на продуктите, използвана за производството и продажбите на разглеждания продукт, което не позволява на Комисията да установи връзка между информацията за продажбите по вид на продукта и тази за производството по вид на продукта. Освен това Комисията установи, че по време на проверката на място дружеството не е имало налична информация за продадените количества или за използваните за собствена употреба в по-нататъшно производство, по вид на продукта. Тази информация щеше да даде на Комисията възможност да провери на място приспадането на собствената употреба от общите производствени разходи, което според дружеството е било необходимо, за да се получат производствените разходи за отчетеното количество продажби на разглеждания продукт. Дружеството предостави поисканата по време на проверката на място информация, необходима за равняване на производството, продажбите и собствената употреба, едва след проверката на място от Комисията. Комисията анализира тази нова информация, като извърши равняване на складовите наличности на произведените количества от разглеждания продукт, отчетени след проверката на място, от една страна, и продаденото или прехвърлено за преработка в други продукти количество, от друга страна. Равняването на складовите наличности показа, че дружеството е отчитало по-голямо общо продадено количество, отколкото физически е възможно при производството, като се вземат предвид вариациите в складовите наличности, бракът и отпадъчният материал, отчетени от дружеството.

(61)

Комисията счита, че поради посочените в съображение 60 причини предоставената от производителя износител информация — както преди, така и след проверката на място — не позволява да се установят точността и надеждността на информацията, предоставена от този производител износител, относно обема на продажбите и разходите за разглеждания продукт. Комисията стигна до заключението, че производителят износител не е оказал съдействие, като не е предоставил исканата информация с цел оценка и проверка на обема на продажбите и производствените разходи за разглеждания продукт. Това попречи на Комисията надеждно да определи експортната цена и нормалната стойност. Освен това, като се има предвид, че липсата на надеждност се отразява на целия набор от данни, предоставени от производителя износител на различните етапи, Комисията не бе в състояние да разчита на специфични подгрупи от данни, предоставени по отношение на различните компоненти на дъмпинговия марж. Поради това Комисията трябваше да определи дъмпинговия марж на този производител износител въз основа на наличните факти и да пренебрегне информацията, предоставена от производителя износител, тъй като не успя да направи достатъчно точни констатации, както и поради факта, че информацията не можеше да бъде проверена.

(62)

На 30 октомври 2015 г. Комисията информира съответния производител износител, че поради причините, изложени в съображения 60 и 61, тя счита, че дружеството не е предоставило необходимата информация за експортните цени и производствените разходи за разглеждания продукт в определените в основния регламент срокове, като за установяване на евентуалния дъмпинг от въпросното дружество тя възнамерява да използва наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

(63)

На 13 ноември 2015 г. дружеството представи своите коментари във връзка с намерението на Комисията да използва наличните факти и заяви, че е оказало съдействие на разследването по най-добрия възможен начин. Дружеството заяви, че е предоставило цялата информация, за да може Комисията да направи достатъчно точни констатации, но че не бива да се иска от него информация, която би могла да доведе до неприемливо висока свързана с разследването тежест. Освен това дружеството поиска извънредна втора проверка на място преди налагането на временни мита.

(64)

Комисията разгледа коментарите на дружеството и стигна до заключението, че те не съдържат никакви нови и подлежащи на проверка елементи, които биха могли да променят намерението ѝ на този етап от разследването да използва наличните факти за определяне на евентуалния дъмпинг от засегнатото дружество. Също така Комисията счита, че не е наложила неприемлива тежест на дружеството, като е настоявала за правилното равняване на данните за производството и продажбите, което е необходимо за проверката на тези данни за разглеждания продукт. Освен това Комисията счита, че с оглед на вече установените нередности в информацията, представена от самото дружество, второ посещение за проверка на място би било лишено от смисъл. Поради това, в съответствие с член 18 от основния регламент, Комисията временно определи дъмпинговия марж за това дружество въз основа на наличните факти.

3.2.2.   Нормална стойност

(65)

Комисията първо провери дали общият обем на продажбите на вътрешния пазар на всеки от двамата оказали съдействие производители износители е представителен в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар се представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт на независими клиенти на вътрешния пазар за всеки производител износител е представлявал най-малко 5 % от общия обем на продажбите на разглеждания продукт за износ за Съюза през разследвания период. Въз основа на това бе установено, че реализираният от всеки производител износител общ обем на продажбите на сходния продукт на вътрешния пазар е представителен.

(66)

След това Комисията установи кои са видовете продукти, продавани на вътрешния пазар, които са идентични или сравними с видовете продукти, продавани за износ за Съюза, на производителите износители с представителни продажби на вътрешния пазар.

(67)

Комисията провери дали продажбите на вътрешния пазар на всеки от двамата оказали съдействие производители износители за всеки вид на продукта, който е идентичен или сравним с вида на продукта, продаван за износ за Съюза, са били представителни в съответствие с член 2, параграф 2 от основния регламент. Продажбите на вътрешния пазар на даден вид на продукта са представителни, ако общият обем на продажбите на вътрешния пазар на този вид на продукта на независими клиенти през разследвания период представлява поне 5 % от общия обем на продажбите за износ за Съюза на идентичен или сравним вид на продукта.

(68)

Като следваща стъпка Комисията определи дела на рентабилните продажби за независими клиенти на вътрешния пазар за всеки вид на продукта през разследвания период с цел да вземе решение дали да използва действителните продажби на вътрешния пазар при изчисляването на нормалната стойност в съответствие с член 2, параграф 4 от основния регламент.

(69)

Нормалната стойност се основава на действителната цена на всеки вид на продукта на вътрешния пазар, независимо дали продажбите са рентабилни, ако:

1)

обемът на продажбите на вида на продукта, продаван на нетна продажна цена, равна на или по-висока от изчислените производствени разходи, представлява повече от 80 % от общия обем на продажбите за този вид на продукта; както и

2)

среднопретеглената продажна цена на този вид на продукта е равна на или по-висока от производствените разходи за единица продукция.

(70)

В този случай нормалната стойност е среднопретеглената стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар на този вид на продукта през разследвания период.

(71)

Нормалната стойност е действителната цена на вътрешния пазар за всеки вид на продукта само при рентабилните продажби на вътрешния пазар на въпросните видове на продукта през разследвания период, ако:

1)

обемът на рентабилните продажби на въпросния вид на продукта представлява 80 % или по-малко от общия обем на продажбите на този вид; или

(2)

среднопретеглената цена на този вид на продукта е по-ниска от производствените разходи за единица продукция.

(72)

Анализът на продажбите на вътрешния пазар показа, че за някои видове на продукта част от продажбите на вътрешния пазар са рентабилни и че среднопретеглената продажна цена е по-висока от производствените разходи. Съответно нормалната стойност бе изчислена като среднопретеглената стойност на цените на всички продажби на вътрешния пазар през разследвания период, когато са изпълнени условията, определени в съображение 69 по-горе, или като среднопретеглена стойност само на рентабилните продажби, ако посочените условия не са изпълнени. В случаите на липса или недостатъчни продажби на някои видове на сходния продукт или ако не са установени продажби при обичайни търговски условия, Комисията конструира нормалната стойност в съответствие с член 2, параграфи 3 и 6 от основния регламент.

(73)

Нормалната стойност бе конструирана чрез добавяне на следното към средните производствени разходи на сходния продукт на двама производители износители през разследвания период:

1)

среднопретеглените разходи за продажба, общи и административни разходи, направени от оказалите съдействие производители износители при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през разследвания период; както и

2)

среднопретеглената печалба, реализирана от оказалите съдействие производители износители при продажбите на вътрешния пазар на сходния продукт, при обичайни търговски условия, през разследвания период.

(74)

За видовете на продукта, които не са продавани в представителни количества на вътрешния пазар, са добавени средните разходи за продажба, общи и административни разходи и печалбата от сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар за тези видове. За видовете на продукта, които не са продавани изобщо на вътрешния пазар, са добавени среднопретеглените ПОАР и печалбата от всички сделки, осъществени при обичайни търговски условия на вътрешния пазар.

(75)

Всички производители износители отчетоха във финансовите си отчети значителни загуби вследствие на валутните разлики, възникнали от преизчисляване на сделките, които не са деноминирани в руски рубли. Комисията ги счете за част от ПОАР на дружеството и ги включи в изчислението на нормалната стойност.

(76)

В зависимост от резултатите от проверките на място Комисията коригира производствените разходи на един от производителите износители. Комисията констатира, че въпросният производител износител не е отразил правилно и точно действителните разходи за материали и свързаните с тях разходи за закупуване. Комисията не бе в състояние да направи равняване на количествата, стойностите и свързаните разходи на някои суровини, закупени по сметките на дружеството, тъй като то не е отчело тези разходи в разходните документи за суровините, които е изпратило на Комисията в отговорите си на въпросника и на писмото с искане на допълнителна информация. Комисията установи също така, че въпросното дружество не е отчело покупките на суровини, изменени с отговора му на писмото с искане на допълнителна информация, в поискания във въпросника формат, което не е позволило на Комисията да провери вариациите в складовите наличности и потреблението на материали, по време на разследвания период. Освен това Комисията разполага с доказателства, събрани по време на проверката на място, които показват, че производствените разходи в счетоводните отчети на дружеството се различават от производствените разходи, които са показани за същите сметки в автоматизирания модул за разпределение на разходите, използван за разпределяне на разходите за различните продукти.

(77)

На 30 октомври 2015 г. Комисията информира съответния производител износител, че поради причините, изложени в съображение 76, тя счита, че дружеството не е предоставило необходимата информация по отношение на експортните цени и производствените разходи за разглеждания продукт в сроковете, определени в основния регламент, и за установяване на евентуалния дъмпинг от въпросното дружество тя възнамерява да използва наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

(78)

На 13 ноември 2015 г. производителят износител коментира намерението на Комисията да използва наличните факти и представи допълнителни обяснения за разликите между разходите, осчетоводени в главната книга, и разходите, посочени в разчета за производствените разходи. Освен това на 13 ноември 2015 г. дружеството призна за наличието на несъответствия, които Комисията установи по време на проверката на място и които се отнасят до разходите за закупуване на суровини, но заяви, че то може незабавно да установи причините за тези несъответствия, които смята за технически грешки.

(79)

Комисията разгледа коментарите и обясненията на дружеството и счита, че точността на подадената допълнителна информация вече не може да бъде проверена и равнена със счетоводните документи на дружеството. Освен това Комисията счете, че несъответствията, които е установила при проверките на място по отношение на разходите за закупуване на суровини, не са технически грешки и отбеляза, че дружеството не оспорва констатацията на Комисията, че в отговорите на въпросника и на писмото с искане на допълнителна информация са липсвали данни за разходите за закупуване на суровини, складовите наличности на суровини и потреблението на суровини. Комисията стигна до заключението, че коментарите и обясненията на дружеството не съдържат никакви нови и подлежащи на проверка елементи, които могат да променят намерението ѝ на този етап от разследването да използва наличните факти за определяне на нормалната стойност.

(80)

Комисията установи също така по време на проверката на място, че съотношението на потреблението на материали, получено по време на проверката от контролния отдел на дружеството, се различава значително от съотношенията на потреблението на материали, които дружеството е отчело на 24 септември 2015 г. в отговора си на писмото от Комисията с искане на допълнителна информация. Комисията поиска на място информация от дружеството за тази аномалия. Дружеството поясни, че при отчитането на разходите за материали не е използвало съотношенията за потребление от контролния си отдел, а ги е изчислило, като е разделило разходите за материали, отчетени пред Комисията, на себестойността. По тази причина Комисията счете, че съотношенията на потреблението на материали, отчетени от дружеството, не позволяват да се направи точна оценка на разходите му за материали. Следователно, както е посочено по-горе, Комисията реши да измени производствените разходи, отчетени от дружеството, за да ги приведе в съответствие със събраните по време на проверката на място фактически доказателства за разходите за суровини.

3.2.3.   Експортна цена

(81)

Производителите износители са изнасяли за Съюза или директно, чрез свързани дружества, действащи като вносители в Съюза, или чрез свързани или несвързани търговци/вносители, установени в Швейцария. Тези свързани швейцарски дружества, притежавани от руските производители износители, са купували разглеждания продукт от производителите износители и са го продавали на Съюза и други държави.

(82)

В случаите, когато производителят износител е изнасял разглеждания продукт за Съюза директно за независими клиенти, експортната цена е определена въз основа на експортните цени, реално платени или подлежащи на плащане за разглеждания продукт, продаван за износ в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 8 от основния регламент.

(83)

В случаите, когато производителите износители са изнасяли разглеждания продукт за Съюза чрез свързани дружества, действащи като вносители, експортната цена беше определена въз основа на цената, на която внасяният продукт е бил препродаден за първи път на независими клиенти в Съюза, в съответствие с член 2, параграф 9 от основния регламент. В съответствие със същия член експортната цена беше конструирана и в случаите, когато разглежданият продукт не е препродаван във вида, в който е внесен. В тези случаи цената беше коригирана, за да се отразят всички разходи, направени между вноса и препродажбата, включително разходите за ПОАР и печалбата.

(84)

Проверката на един производител износител показа, че 20 % от експортните продажби за Съюза са били реализирани чрез несвързан търговец, установен в Швейцария. Производителят износител е отчел тези продажби като продажби на независимо лице в Съюза, като е заявил, че няма връзка с този търговец. Митническите декларации за износ са били използвани за доказване на местоназначението на стоките. Въпреки че валутата на продажбите, посочена в договора между производителя износител и търговеца, е евро или щатски долари, производителят износител е отчел тези продажби в руски рубли, със съответните фактури в руски рубли. Комисията ще продължи да разследва този въпрос, по-специално дали продажбите са били извършени в действителност на независим купувач за потребление в Съюза и са отчетени в съответната валута. Комисията временно включи тези продажби при определянето на експортната цена.

3.2.4.   Сравнение

(85)

Комисията сравни нормалната стойност и експортната цена на оказалите съдействие производители износители на базата на цената франко завода.

(86)

Когато бе обосновано от необходимостта да се гарантира обективно сравнение, Комисията коригира нормалната стойност и/или експортната цена за разликите, отразяващи се на цените и тяхната съпоставимост, в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент.

(87)

Направени бяха корекции на разходите за транспорт, обработка, товарене и допълнителни разходи, вносни такси, комисиони, разходи за кредит и банкови такси. Що се отнася до цените на вътрешния пазар, бяха направени корекции за вътрешен транспорт, опаковка, кредити, обработка и комисиони.

(88)

Съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент при сравнение на цени в чуждестранни валути Комисията използва обменния курс, приложим към датата на поръчката или на договора за продажба, която по-точно отразява съществените условия на продажбата, отколкото датата на фактуриране, тъй като договарянето на цената, довело до фиксиране на цената, е извършено в периода, близък до датата на поръчката или на договора за продажба. Съответната фактура е била издадена при доставката на продукта, което по принцип става един или два месеца по-късно.

(89)

Комисията сравни среднопретеглената нормална стойност, определена за всеки вид на сходния продукт, със среднопретеглената експортна цена на съответния вид на разглеждания продукт съгласно член 2, параграфи 11 и 12 от основния регламент.

(90)

За определянето на временен дъмпингов марж за производителя износител, посочен в съображения 60 — 64, Комисията използва наличните факти, равнището на дъмпинговия марж на най-изнасяния вид на продукта, за който е установено, че е малко над общия дъмпингов марж за един от другите производители износители. Комисията базира избора на подходящ производител износител на по-добрата съпоставимост на обема на продажбите на вътрешния пазар и износа за Съюза, географската близост, структурата на основните суровини и отчетеното използване на капацитета. Въз основа на това временните среднопретеглени дъмпингови маржове, изразени като процент от CIF цената на границата на Съюза без платено мито, са следните:

Таблица 3

Дъмпингови маржове, Русия

Дружество

Временен дъмпингов марж (%)

ОАО „Магнитогорский металлургический комбинат“, Магнитогорск

19,8

ОАО Северсталь

25,4

ОАО НЛМК, Липецк

26,2

(91)

По отношение на всички други производители износители в Русия Комисията определи дъмпинговия марж въз основа на наличните факти в съответствие с член 18 от основния регламент.

(92)

Както е посочено в съображение 58, разследваните дружества представляват почти целия износ от Русия в Съюза. Въз основа на това Комисията реши да използва дъмпинговия марж за всички други дружества на равнището на дружеството с най-високия дъмпингов марж.

(93)

Временните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF на граница на Съюза без платено мито, са следните:

Таблица 4

Дъмпингови маржове, Русия

Дружество

Временен дъмпингов марж (%)

ОАО „Магнитогорский металлургический комбинат“, Магнитогорск

19,8

ОАО Северсталь

25,4

ОАО НЛМК, Липецк

26,2

Всички други дружества

26,2

4.   ВРЕДА

4.1.   ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРОМИШЛЕНОСТ НА СЪЮЗА И ПРОИЗВОДСТВО НА СЪЮЗА

(94)

13 дружества в Съюза предоставиха данни за производството и продажбите в рамките на проверката за представителност и посочиха, че са произвеждали сходния продукт през разследвания период. Според посочената в жалбата информация в Съюза има 15 други производители на разглеждания продукт.

(95)

Общото производство на Съюза по време на разследвания период беше изчислено на около 37 милиона тона. Комисията стигна до тази стойност въз основа на цялата налична информация относно промишлеността на Съюза, например информацията, предоставена от жалбоподателя, както и от всички известни производители в Съюза.

(96)

Производителите от Съюза, които участват в общото производство на Съюза, съставляват промишлеността на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент и ще бъдат наричани по-долу „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(97)

Оказалите съдействие производители от Съюза представляват 89 % от общото производство на Съюза на сходния продукт.

(98)

Моделът на стопанската дейност на производителите от Съюза варира, както и тяхната степен на вертикална интеграция. „Заводите за повторно валцуване“, които трябва да се снабдяват с полуготови продукти от други производители, представляват незначителен дял.

4.2.   ПОТРЕБЛЕНИЕ НА СЪЮЗА

(99)

Както е посочено в съображение 21, студеновалцуваните плоски продукти от стомана попадат в редица кодове по КН, включително някои ex кодове. За да не се подценява потреблението на Съюза и с оглед на явно незначителното въздействие на тези кодове върху общото потребление, обемът на вноса на ex кодове по КН е напълно отчетен при изчисляването на потреблението на Съюза.

(100)

Тъй като промишлеността на Съюза е интегрирана преди всичко вертикално, а студеновалцуваните плоски продукти от стомана се разглеждат като изходен материал за производството на различни продукти с добавена стойност надолу по веригата, собственото потребление и потреблението на свободния пазар бяха анализирани поотделно.

(101)

Разграничението между собственото потребление и свободния пазар е уместно при анализа на вредата, защото продуктите, предназначени за собствена употреба, не са изложени на пряка конкуренция от вноса, а трансферните цени са групирани според различни ценови политики и поради това не са надеждни. Обратно, производството, предназначено за свободния пазар, е в пряка конкуренция с вноса на разглеждания продукт, а цените са цени на свободния пазар.

(102)

За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялата дейност, свързана със студеновалцувани плоски продукти и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. Комисията установи, че около 82 % от общото производство на производителите от Съюза е предназначено за собствена употреба.

4.2.1.   Собствено потребление

(103)

Комисията определи собственото потребление на Съюза въз основа на собствената употреба и продажбите за собствено потребление на пазара на Съюза на всички известни производители от Съюза. На тази основа собственото потребление на Съюза се е променяло, както следва:

Таблица 5

Собствено потребление (в тонове)

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Собствено потребление

29 121 785

27 555 796

28 900 235

30 309 067

30 183 620

Индекс (2011 г. = 100)

100

95

99

104

104

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(104)

През разглеждания период собственото потребление на Съюза е нараснало с приблизително 4 %. Това увеличение се дължи главно на растежа на пазарите за собствено потребление, като например автомобилната промишленост.

4.2.2.   Потребление на свободен пазар

(105)

Комисията определи потреблението на Съюза на свободния пазар въз основа на: а) продажбите на пазара на Съюза на всички известни производители в Съюза; и б) вноса в Съюза от всички трети държави, отчетен от Евростат, и като се имат предвид също така данните, предоставени от оказалите съдействие производители износители от засегнатите държави. На тази основа потреблението на Съюза на свободния пазар се е променяло, както следва:

Таблица 6

Потребление на свободен пазар (в тонове)

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Потребление на свободен пазар

7 839 959

6 819 677

7 376 829

7 152 193

7 122 682

Индекс (2011 г. = 100)

100

87

94

91

91

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer и данни на Евростат.

(106)

През разглеждания период потреблението на свободния пазар на Съюза се е свило с приблизително 9 %. Спадът се дължи главно на забавяне или липса на икономическо възстановяване на промишлеността надолу по веригата.

4.3.   ВНОС ОТ ЗАСЕГНАТИТЕ ДЪРЖАВИ

4.3.1.   Кумулативна оценка на въздействието на вноса от засегнатите държави

(107)

Комисията провери дали вносът на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави следва да се оценява кумулативно в съответствие с член 3, параграф 4 от основния регламент.

(108)

Дъмпинговите маржове, определени във връзка с вноса от КНР и Русия, са обобщени в съображения 57 и 93 по-горе. Всички тези маржове са значително над прага de minimis, предвиден в член 9, параграф 3 от основния регламент.

(109)

Обемът на вноса от всяка от засегнатите държави не е бил незначителен по смисъла на член 5, параграф 7 от основния регламент. През разследвания период КНР и Русия са имали пазарен дял в ЕС в размер съответно на 10,3 и 9,8 %.

(110)

Условията на конкуренция между дъмпинговия внос от засегнатите държави и сходния продукт също са били подобни. Внасяните продукти са се конкурирали помежду си и с разглеждания продукт, произвеждан в Съюза, тъй като са били продавани на сходни категории крайни потребители.

(111)

Следователно, противно на твърдението на една заинтересована страна, всички критерии, определени в член 3, параграф 4 от основния регламент, са изпълнени, като вносът от засегнатите държави бе разгледан кумулативно за целите на определянето на вредата.

4.3.2.   Обем и пазарен дял на вноса от засегнатите държави

(112)

Комисията определи обема на вноса въз основа на базата данни на Евростат. Пазарният дял на вноса беше установен чрез сравнение между обемите на вноса с потреблението на свободния пазар на Съюза, както е посочено в таблица 6 по-горе.

(113)

Вносът в Съюза от засегнатите държави се е променял, както следва:

Таблица 7

Обем на вноса (в тонове) и пазарен дял

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Обем на вноса от засегнатите държави

1 117 820

917 610

1 380 382

1 344 898

1 430 044

Индекс (2011 г. = 100)

100

82

123

120

128

Пазарен дял на засегнатите държави

14,3 %

13,5 %

18,7 %

18,8 %

20,1 %

Индекс (2011 г. = 100)

100

94

131

132

141

Обем на вноса от КНР

651 654

406 811

653 366

620 140

732 383

Индекс (2011 г. = 100)

100

62

100

95

112

Пазарен дял на КНР

8,3 %

6 %

8,9 %

8,7 %

10,3 %

Индекс (2011 г. = 100)

100

72

107

104

124

Обем на вноса от Русия

466 165

510 800

727 016

724 758

697 661

Индекс (2011 г. = 100)

100

110

156

155

150

Пазарен дял на Русия

5,9 %

7,5 %

9,9 %

10,1 %

9,8 %

Индекс (2011 г. = 100)

100

126

166

170

165

Източник: Евростат.

(114)

От таблицата по-горе се вижда, че в абсолютни стойности вносът от засегнатите държави е отбелязал значителен ръст през разглеждания период. Същевременно общият пазарен дял на дъмпинговия внос в Съюза обаче се е увеличил с 5,8 процентни пункта по време на разглеждания период.

4.3.3.   Цени на вноса от засегнатите държави и подбиване на цените

(115)

Комисията установи цените на вноса по данни на Евростат. При среднопретеглената цена на вноса в Съюза от засегнатите държави са настъпили следните промени:

Таблица 8

Цени на вноса (EUR/тон)

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

КНР

619

589

533

510

505

Индекс (2011 г. = 100)

100

95

86

82

82

Русия

630

574

518

499

489

Индекс (2011 г. = 100)

100

91

82

79

78

Среднa ценa на дъмпинговия внос

624

581

525

504

497

Индекс (2011 г. = 100)

100

93

84

81

80

Източник: Евростат.

(116)

Средните цени на дъмпинговия внос са спаднали от 624 EUR/тон през 2011 г. на 497 EUR/тон през разследвания период. По време на разглеждания период спадът на средната единична цена на дъмпинговия внос е около 20 %.

(117)

Комисията направи оценка на подбиването на цените през разследвания период, като сравни:

а)

среднопретеглените продажни цени за всеки вид на продукта на петимата производители в Съюза за несвързани клиенти на пазара на Съюза, коригирани на ниво франко завода; както и

б)

съответните среднопретеглени цени CIF на границата на Съюза, по вид на продукта, на вноса от оказалите съдействие производители от засегнатите държави за първия независим клиент на пазара на Съюза, със съответните корекции за разходите след вноса.

(118)

Сравнението на цените бе извършено поотделно за всеки отделен вид на продукта за сделки на едно и също ниво на търговия, със съответните корекции при необходимост и след приспадането на всички направени отстъпки. Резултатът от сравнението бе изразен като процент от оборота на производителите от Съюза през разследвания период.

(119)

Въз основа на изложеното по-горе беше установено, че дъмпинговият внос от засегнатите държави е подбивал цените на промишлеността на Съюза съответно с 8,1 и 14,4 % за КНР и Русия.

4.4.   ИКОНОМИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОМИШЛЕНОСТТА НА СЪЮЗА

4.4.1.   Общи бележки

(120)

В съответствие с член 3, параграф 5 от основния регламент при проверката на въздействието на дъмпинговия внос върху промишлеността на Съюза бе направена оценка на всички икономически показатели, имащи отражение върху състоянието на промишлеността на Съюза през разглеждания период.

(121)

Макроикономическите показатели (производство, производствен капацитет, използване на капацитета, обеми на продажбите, складови наличности, растеж, пазарен дял, заетост, производителност и размер на дъмпинговите маржове) бяха оценени на ниво цялата промишленост на Съюза. Оценката се основаваше на информацията, предоставена от жалбоподателя и съпоставена с данните, предоставени от производителите от Съюза, както и с наличните официални статистически данни (Евростат).

(122)

Анализът на микроикономическите показатели (продажни цени, рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите, способност за привличане на капитал, заплати и производствени разходи) беше извършен на ниво включени в извадката производители от Съюза. Оценката се основаваше на информацията, предоставена от тях, след като същата беше надлежно проверена.

(123)

За някои показатели на вредата, отнасящи се до промишлеността на Съюза, Комисията анализира отделно данни, отнасящи се до свободния пазар и до собственото потребление, и направи сравнителен анализ. Това са: обем на продажбите и пазарен дял, единични цени, разходи за единица продукция и рентабилност. Други икономически показатели обаче биха могли да бъдат разгледани логично само ако се има предвид цялостната дейност, включително собственото потребление на промишлеността на Съюза, тъй като същите зависят от цялостната дейност, независимо дали продукцията е за собствено потребление, или се продава на свободния пазар. Това са: производството, капацитетът, използването на капацитета, паричният поток, инвестициите, възвръщаемостта на инвестициите, заетостта, производителността, складовите наличности и разходите за труд. За тези показатели е необходим анализ на цялата промишленост на Съюза с цел да бъде получена пълна картина на вредата, понесена от промишлеността на Съюза, тъй като въпросните данни не могат да бъдат разделени между продажбите за собствено потребление и свободните продажби.

4.4.2.   Макроикономически показатели

4.4.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(124)

През разглеждания период общото производство на Съюза, производственият капацитет и използването на капацитета са се променяли, както следва:

Таблица 9

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Обем на производството (в тонове)

36 296 343

34 174 111

35 788 676

36 912 062

36 633 691

Индекс (2011 г. = 100)

100

94

99

102

101

Производствен капацитет (в тонове)

53 566 734

51 657 090

52 658 719

51 628 090

51 693 593

Индекс (2011 г. = 100)

100

96

98

96

97

Използване на капацитета

68 %

66 %

68 %

71 %

71 %

Източник: Проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(125)

Обемът на производството на промишлеността на Съюза се е увеличил с 1 % през разглеждания период. Представените данни за капацитета се отнасят до техническия капацитет, което означава, че корекциите, които в съответния отрасъл се считат за стандартни — по отношение на времето за настройка, поддръжка, изчакване и други обичайни прекъсвания на производството, са отчетени. На тази основа капацитетът е намалял с 3 % по време на разглеждания период в рамките на усилията на промишлеността на Съюза да допринесе за глобалното намаляване на свръхкапацитета.

(126)

Увеличаването на процента на използване на капацитета се дължи на леко увеличение на производствения обем, предизвикано главно от нарастване на собственото потребление и намаляване на капацитета.

4.4.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(127)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар са се променяли, както следва:

Таблица 10

Обем на продажбите и пазарен дял (свободен пазар)

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Обем на продажбите (тонове)

5 867 858

5 521 017

5 518 202

5 220 466

5 044 928

Индекс (2011 г. = 100)

100

94

94

89

86

Пазарен дял

74,8 %

81,0 %

74,8 %

73,0 %

70,8 %

Индекс (2011 г. = 100)

100

108

100

98

95

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer, и данни на Евростат.

(128)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза е спаднал с 14 % по време на разглеждания период, от около 5,9 милиона тона през 2011 г. на 5 милиона тона по време на разследвания период.

(129)

През разглеждания период пазарният дял на промишлеността на Съюза е спаднал от 74,8 на 70,8 %. Намаляването на обема на продажбите на промишлеността на Съюза значително надхвърля спада на потреблението на свободния пазар на Съюза. Освен това, за да се избегне още по-силно свиване на пазарния ѝ дял, промишлеността на Съюза е била принудена да намали продажните си цени поради продължителния ценови натиск, упражняван от въпросния внос.

(130)

Що се отнася до пазара на собственото потребление, през разглеждания период обемът на собствената употреба и пазарният дял са се променяли, както следва:

Таблица 11

Обем на собствената употреба и пазарен дял

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Обем на собствената употреба

29 121 785

27 555 796

28 900 235

30 309 067

30 183 620

Индекс (2011 г. = 100)

100

95

99

104

104

Пазарен дял (от общо пазар за собствено потребление и свободен пазар)

79 %

80 %

80 %

81 %

81 %

Индекс (2011 г. = 100)

100

100

102

101

103

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer, и данни на Евростат.

(131)

Обемът на продукцията за собствена употреба на Съюза (състоящ се от собствената употреба и продажбите за собствено потребление) на пазара на Съюза се е увеличил с 4 % по време на разглеждания период, от около 29,1 милиона тона през 2011 г. на 30,2 милиона тона по време на разследвания период.

(132)

В резултат на това пазарният дял на собственото потребление на промишлеността на Съюза, изразен като процент от общото потребление (както за собственото потребление, така и за свободния пазар), се е увеличил от 79 % на 81 % през разглеждания период.

4.4.2.3.   Заетост и производителност

(133)

През разглеждания период заетостта и производителността са се променяли, както следва:

Таблица 12

Заетост и производителност

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Брой на служителите (пълно работно време/ЕПРВ)

21 598

21 292

20 331

19 781

19 513

Индекс (2011 г. = 100)

100

99

94

92

90

Производителност (тона/при пълно работно време)

1 681

1 605

1 760

1 866

1 877

Индекс (2011 г. = 100)

100

96

105

111

112

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(134)

Равнището на трудова заетост на промишлеността на Съюза е намаляло значително през разглеждания период, с цел намаляване на производствените разходи и увеличаване на ефикасността с оглед на нарастващата конкуренция от дъмпингов внос на пазара. Това е довело до съкращения с 10 % през разглеждания период. В резултат на това и с оглед на лекото увеличаване на обема на производството (+ 1 %) през разглеждания период производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, разглеждана като продукция на заето лице за една година, е нараснала много повече от намаляването на действителното производство. Това показва, че промишлеността на Съюза е била готова да се адаптира към променящите се пазарни условия, за да остане конкурентоспособна.

4.4.2.4.   Материални запаси

(135)

През разглеждания период нивата на материалните запаси на производителите от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Материални запаси

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Складови наличности в края на периода (тонове)

1 270 093

1 119 887

1 201 229

1 190 252

1 075 152

Индекс (2011 г. = 100)

100

88

95

94

85

Складови наличности в края на периода като процент от продукцията

3,5 %

3,3 %

3,4 %

3,2 %

2,9 %

Индекс (2011 г. = 100)

100

94

96

92

84

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer.

(136)

През разглеждания период равнището на складовите наличности в края на периода е намаляло с 15 %. Повечето видове на сходния продукт се произвеждат от промишлеността на Съюза при конкретни поръчки от страна на потребителите. Поради това складовите наличности не се считат за важен показател за вредата, нанесена на промишлеността. Това се потвърждава и от анализа на изменението на складовите наличности в края на периода като процент от производството. Както се вижда по-горе, този показател е останал относително стабилен в размер на около 3 % от обема на производството.

4.4.2.5.   Размер на дъмпинговия марж

(137)

Всички дъмпингови маржове са значително над нивото de minimis. Въздействието на равнището на действителните високи дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза не е пренебрежимо малко, като се имат предвид обемът и цените на вноса от засегнатите държави.

4.4.2.6.   Растеж

(138)

Потреблението в Съюза е спаднало с около 9 % през разглеждания период, докато обемите на продажбите на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза са спаднали с 14 %. Поради това промишлеността на Съюза е изгубила част от пазарния си дял, а пазарният дял на вноса от засегнатите държави се е увеличил през разглеждания период.

4.4.3.   Микроикономически показатели

4.4.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(139)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на производителите от Съюза към несвързани клиенти в Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 14

Продажни цени в Съюза

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Продажна цена (EUR/тон)

657

619

571

545

534

Индекс (2011 г. = 100)

100

94

87

83

81

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

654

655

587

552

548

Индекс (2011 г. = 100)

100

100

90

84

84

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от включените в извадката производители от Съюза.

(140)

Горната таблица показва изменението на единичната продажна цена на свободния пазар на Съюза в сравнение със съответните производствени разходи. През разглеждания период продажните цени като цяло са спаднали повече (– 19 %), отколкото съответните производствени разходи (– 16 %). Освен това продажните цени като цяло са били по-ниски от производствените разходи за единица продукция през разглеждания период, с изключение на 2011 г.

(141)

С цел да ограничат загубата на пазарен дял, производителите от Съюза са били принудени да следват низходяща ценова спирала и да намалят значително продажните си цени. От друга страна, намалението на производствените разходи може да се обясни със спада в цените на суровините и повишаването на производителността, получени по-специално чрез съкращения на персонала, както е обяснено в таблица 12 по-горе.

(142)

Сред включените в извадката производители студеновалцуваните плоски продукти от стомана за собствено потребление са прехвърлени или предоставени на трансферни цени за по-нататъшна преработка надолу по веригата посредством различни политики за ценообразуване (разходи, разходи плюс, пазарна цена). Следователно не може да се направи сериозно заключение от изменението на цените за собствена употреба. По същия начин производствените разходи на обема за собствено потребление също не са анализирани.

4.4.3.2.   Разходи за труд

(143)

През разглеждания период средните разходи за труд на производителите от Съюза са се променяли по следния начин:

Таблица 15

Средни разходи за труд на ЕПРВ

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Средни разходи за труд на ЕПРВ (в евро)

60 184

61 231

64 819

65 849

66 825

Индекс (2011 г. = 100)

100

102

108

109

111

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от производителите от Съюза.

(144)

През разглеждания период средната работна заплата на служител се е увеличила с 11 %, което е малко над общото увеличение на цените в ЕС в резултат на инфлацията. Това обаче следва да се разглежда в контекста на значителните съкращения на работни места, както е обяснено в съображение 134.

4.4.3.3.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(145)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на производителите от Съюза са се развивали по следния начин:

Таблица 16

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (процент от оборота от продажбите)

0,5 %

– 5,7 %

– 2,9 %

– 1,5 %

– 2,7 %

Индекс (2011 г. = 100)

100

– 1 200

– 621

– 317

– 561

Паричен поток (в хиляди евро)

18 943

– 41 751

1 074

24 409

25 941

Индекс (2011 г. = 100)

100

– 220

6

129

137

Инвестиции (в хиляди евро)

32 617

18 548

16 878

23 049

28 136

Индекс (2011 г. = 100)

100

57

52

71

86

Възвръщаемост на инвестициите

– 3,09 %

– 8,63 %

– 6,42 %

– 3,54 %

– 3,35 %

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от включените в извадката производители от Съюз.

(146)

Комисията установи рентабилността на производителите от Съюза, като изрази загубата преди облагане с данъци от продажбите на сходния продукт на несвързани клиенти в Съюза като процент от оборота от тези продажби.

(147)

През разглеждания период рентабилността е намаляла — от ситуация с малка печалба през 2011 г. до непрекъснати загуби от 2012 г. (– 5,7 %) до разследвания период (– 2,7 %). Докато сериозните загуби през 2012 г. са свързани отчасти с европейската дългова криза и последвалата икономическа криза, значителният ценови и количествен натиск, упражняван върху промишлеността на Съюза от увеличаващия се внос от разглежданите страни през периода от 2013 г. до разследвания период, не е позволил на промишлеността на Съюза да се възползва от бавното възстановяване на европейската икономика.

(148)

Както е посочено по-горе, с оглед на голямото разнообразие от ценови политики (напр. разходи, разходи плюс, пазарна цена) сред производителите от ЕС на обеми за собствена употреба, включени в извадката, не може да се направи сериозно заключение от изменението на цената за собствена употреба, нито от изменението на рентабилността на собствената употреба.

(149)

Според една заинтересована страна съществува риск интегрираните стоманодобивни предприятия, подобно на много производители от ЕС, да манипулират данните за рентабилността на отделната производствена единица за целите на разследването. Въпреки това Комисията провери представените от производителите данни и беше удовлетворена от получените резултати.

(150)

Нетният паричен поток представлява способността на производителите от Съюза да самофинансират дейностите си. Тенденцията на нетния паричен поток е възходяща (+ 37 %), главно поради намаляването на материалните запаси.

(151)

Като цяло възвръщаемостта на инвестициите е останала отрицателна (около – 3 %), промишлеността на Съюза е намалила равнището на инвестициите си с 14 % между 2011 г. и разследвания период. Способността за привличане на капитал е била засегната от загубите, понесени през разглеждания период, както се вижда от намаляването на инвестициите.

4.4.4.   Заключение относно вредата

(152)

Промишлеността на Съюза като цяло може леко да увеличи производствените си обеми и да подобри процента на използването на капацитета си поради силното нарастване на потреблението за собствена употреба. Тя също така предприе конкретни действия за подобряване на ефективността, като съкращения на работната сила и намаляване на производствения капацитет, както и осъществяване на строг контрол върху производствените разходи.

(153)

Въпреки че тези конкретни действия от страна на промишлеността на Съюза по време на разглеждания период увеличават цялостната ѝ ефективност, ситуацията на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е влошила значително през разглеждания период, тъй като загубите започват да се натрупват от 2012 г. нататък. В действителност обемът на продажбите на свободния пазар на Съюза е намалял с 14 %, продажните единични цени са спаднали с 19 %, а производствените разходи са се понижили само с 16 %. Освен това промишлеността на Съюза е загубила пазарен дял спрямо дела на вноса от засегнатите държави и е трябвало да намали инвестициите с оглед на непрекъснато отрицателната възвръщаемост на инвестициите.

(154)

Според руските компетентни органи фактът, че някои жалбоподатели предвиждат да инвестират в държави извън ЕС, разколебава твърдението за вреда. Въпреки това нищо в наличната информация не показва, че тези инвестиции са за студеновалцувани плоски продукти от стомана. Освен това инвестициите изглежда се отнасят по-скоро за дружества, които, въпреки че са в рамките на една и съща група с производителите от Съюза, осъществяват дейност в други части на света.

(155)

Въз основа на изложеното по-горе може да се заключи, че промишлеността на Съюза, анализирана в двете ѝ части поотделно и като цяло, е претърпяла съществена вреда по основните показатели за вреда, като например отрицателна рентабилност и намаляване на обема на продажбите и пазарния дял.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

(156)

В съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент Комисията проучи дали дъмпинговият внос от засегнатите държави е причинил съществена вреда на промишлеността на Съюза. В съответствие с член 3, параграф 7 от основния регламент Комисията също така проучи дали е възможно и други известни фактори да са нанесли вреда на промишлеността на Съюза. Комисията се увери, че вредата, евентуално нанесена от фактори, различни от дъмпинговия внос от засегнатите държави, не е била приписана на дъмпинговия внос. Такива фактори са: икономическата криза, фактът, че производителите от Съюза не са достатъчно конкурентоспособни и ефикасни, вносът от производителите в Съюза, вносът от трети държави, експортните продажби на производителите от Съюза, някои квоти, резултатите на дружествата, които не са подали жалби и някои проблеми с капацитета.

5.1.   ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ДЪМПИНГОВИЯ ВНОС

(157)

Продажните цени на производителите износители са спаднали от 624 EUR/тон през 2011 г. на 497 EUR/тон през разследвания период (– 20 %). Понижавайки непрекъснато eдиничните си продажни цени по време на разглеждания период, производителите от засегнатите държави са успели да увеличат пазарния си дял от 2011 г. (14,3 %) до разследвания период (20,1 %).

(158)

Въпреки че спадът в търсенето, предизвикано от финансовата криза, е повлиял отрицателно на резултатите на промишлеността на Съюза през 2012 г., почти непрекъснатото увеличение на вноса от засегнатите държави с подбиване на цените впоследствие е оказало очевидно отрицателно въздействие върху резултатите на промишлеността на Съюза. Въпреки че промишлеността на Съюза е намалила разходите си посредством съкращения на служители и възползване от спада на цените на суровините, дъмпинговият внос е продължил да се увеличава и е принудил промишлеността на Съюза да намали още повече своите продажни цени за Съюза, за да ограничи загубата на пазарен дял. Освен това, въпреки че рентабилността на промишлеността на Съюза показва леко подобрение чрез намаляване на загубите през 2014 г., обемът на вноса се е увеличил допълнително и цените са спаднали още повече през разследвания период, което е намалило още повече цените и рентабилността на промишлеността на Съюза.

(159)

С оглед на ясно установената последователност, която заемат във времето, от една страна, все повече увеличаващото се равнище на дъмпинговия внос при постоянно спадащи цени и загубата на обем на продажбите и потискането на цените на промишлеността на Съюза, довели до положение на работа на загуба, от друга, се стигна до заключението, че дъмпинговият внос е отговорен за вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(160)

Освен това постепенното забавяне на китайската икономика и, според досието, значителният свръхкапацитет на китайската стоманодобивна промишленост принудиха китайските производители на стомана да пренасочат излишъка от производството към експортните пазари, като пазарът на Съюза е привлекателна дестинация за износ. Действително, голям брой други традиционно важни експортни пазари наложиха или обмислят налагането на мерки срещу китайските и руските стоманени продукти, включително студеновалцуваните плоски продукти от стомана, тъй като цените са изкуствено намалени чрез нелоялния внос, довел до нечестна конкуренция. Поради все по-разрастващото се налагане на мерки за търговска защита в целия свят пазарът на Съюза се превърна в една от най-привлекателните дестинации за китайския и руския дъмпингов внос в ущърб на промишлеността на Съюза. Това заключение се потвърждава от най-новите статистически данни на Евростат за вноса, които показват, че китайският и руският внос са се увеличили още повече след края на разследвания период. Обемът на вноса през септември 2015 г. е бил с 48 % повече, отколкото през април 2015 г., докато средните цени на този внос са продължили да намаляват.

5.2.   ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ДРУГИ ФАКТОРИ

5.2.1.   Икономическите кризи

(161)

Световната икономическа криза доведе до свиване на търсенето в Съюза и намаляване на продажните цени.

(162)

Една от страните приведе редица доводи, като подчерта спецификата на 2012 г. (кризата в еврозоната) за студеновалцуваните плоски продукти от стомана на пазара на Съюза и оспори твърдението, че промишлеността на Съюза е била засегната от китайския внос през този период. В този ред на мисли руските производители заявиха, че спадът на пазара от 2012 г. е бил в основата на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(163)

Разследването не потвърди тези твърдения. От една страна, дори ако пазарът на Съюза на студеновалцувани плоски продукти е бил засегнат от кризите, по-точно през периода 2008 — 2009 г. и през 2012 г., той се е възстановил до известна степен от тяхното въздействие с относително стабилно, макар и стагниращо търсене на пазара. Руските компетентни органи признаха бавното възстановяване на най-големия потребител на стоманени продукти в Съюза — строителната промишленост. От друга страна, между 2012 и 2013 г. промишлеността на Съюза можеше да се възползва от възстановяването на пазара, но тя беше възпрепятствана от допълнителното увеличаване на вноса от КНР и Русия. Евтиният внос постепенно е нараснал и е увеличил пазарния си дял за сметка на промишлеността на Съюза. Освен това конкретната ситуация през 2012 г. не следва да има решаващо въздействие върху тенденцията през по-дългия анализиран период, а и във всеки случай е ясно, че постоянният натиск на вноса е започнал да се усеща с пълна сила през 2012 г.

(164)

Изключването на 2012 г. от анализа на ефекта на обема, поискано от страната, не беше обосновано. В тенденциите ще липсва един ключов елемент и така ще се получи изкривяване.

(165)

Може да се направи временното заключение, че икономическите кризи не са първопричината за вредата, понесена от промишлеността на ЕС, и не нарушават причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

5.2.2.   Производителите от Съюза не са достатъчно конкурентоспособни/ефикасни

(166)

Някои заинтересовани страни заявиха, че производителите от Съюза не са достатъчно конкурентоспособни поради сравнително високите разходи и че предполагаемата вреда произтича от липсата на ефикасност на жалбоподателите.

(167)

Руските компетентни органи споменаха и високите производствени разходи на европейските стоманодобивни предприятия, произтичащи най-вече от екологичната модернизация на металургичното производство в Съюза. Те по-специално се спряха на създаването на секторни граници за емисиите на парникови газове и увеличаването на таксите за емисиите на въглероден диоксид, както и разходите за привеждане в съответствие с нормативните изисквания в областта на политиката по околната среда и климата, за европейските дружества.

(168)

В отговор на това твърдение обаче Eurofer подчерта, че въз основа на жалбата себестойността на стоките на жалбоподателите е спаднала през годината, в която са направени разходите за привеждане в съответствие с нормативните изисквания. Освен това е важно да се посочи, че редица разпоредби за опазване на околната среда, въведени в Съюза, като цяло не са актуални и разследването показа, че делът на екологичните разходи за привеждане в съответствие е умерено висок, поради което няма значително въздействие върху дейността на стоманодобивните предприятия в Съюза по време на разглеждания период.

(169)

Руските производители оспориха обосноваността на инвестициите, направени от жалбоподателите през периода 2011—2012 г. и увеличението на капацитета през 2011 г. Те приписаха намаляването на рентабилността на собствените бизнес решения на промишлеността на Съюза, а вредата — на неспособността на жалбоподателите да се приспособят към глобалната конкуренция. Разследването обаче показа, че бизнес решенията, взети през разглеждания период, са били внимателно оценени. Инвестициите нагоре и надолу по веригата са били направени с цел повишаване на ефикасността, подобряване на качеството на продуктите, разработване на високотехнологични продукти и задоволяване на нарастващите изисквания на клиентите. В действителност производственият капацитет на промишлеността на Съюза е намалял с 3 % през разглеждания период (вж. таблица 5). Освен това производственият капацитет за студеновалцувани плоски продукти от стомана не е изцяло заделен за пазара на студеновалцувани плоски продукти от стомана на пазара като такъв, понеже тези продукти се използват и за дейности надолу по веригата, както беше посочено в точка 4.2. Въздействието на резултатите на износа на Съюза е обяснено по-долу.

5.2.3.   Спад на цените на суровините и на студеновалцуваните плоски продукти от стомана на световния пазар

(170)

Според редица страни цените на студеновалцуваните плоски продукти от стомана на производителите от Съюза и на засегнатите държави ще следват една тенденция в световен мащаб и ще отразяват спада на цените на суровините. Една от тези страни заяви също, че жалбоподателите не са се възползвали от намаляването на разходите за суровини, за да понижат своята средна себестойност.

(171)

Въпреки това, ако общата тенденция на спад на цените на студеновалцуваните плоски продукти от стомана е изиграла определена роля, спадащите цени на пазара на Съюза не могат да бъдат приписани единствено на този общ световен проблем.

(172)

На първо място, в международен план има регионални различия в изменението на цените на студеновалцувани плоски продукти от стомана. Държави с ограничени инсталирани мощности, като Бразилия или Аржентина, имат относително слабо въздействие върху процеса на определяне на цените в световен мащаб и затова изменението на цените не е толкова рязко. От друга страна, в установените пазари на стомана местните производители се конкурират с много източници на внос, което води до нарастващ натиск върху цените, а оттам и до спада им. Това положение се утежнява от дъмпинговите цени.

(173)

На второ място, въпреки че КНР и Русия са сред най-големите потребители на стомана в света, и двете държави разполагат със значителен свръхкапацитет. Производителите от КНР и Русия са стимулирани да изнасят свръхпродукцията си на ниски цени, като така влияят на международните цени и ги изкривяват.

(174)

На трето място, както бе отбелязано от Eurofer, цените на вноса от засегнатите държави са намалели повече от спада в цените на суровините/материалите нагоре по веригата през същия период. Тази констатация се потвърждава от сравнението между производствените разходи на промишлеността на Съюза, които са намалели общо с 16 % през разглеждания период, докато средните вносни цени са се понижили с 20 % по време на същия период. Макар че намалението на производствените разходи е било не само поради по-ниските разходи за суровини, но също така и вследствие на постигнатата от производителите от Съюза ефективност (вж. съображение 134), то все пак е по-малко от спада на цените на вноса от КНР и Русия.

(175)

При справедливи пазарни условия промишлеността на Съюза би могла да поддържа продажните си цени, за да усети ползите от намаляването на разходите и отново да постигне рентабилност. Въпреки това производителите от Съюза е трябвало да продължат да намаляват продажните си цени и след разследвания период цените продължиха да спадат до исторически ниски нива.

5.2.4.   Внос от трети държави

(176)

През разглеждания период обемът на вноса от трети държави се е променял по следния начин:

Таблица 17

Обем на вноса от други държави (в тонове) и пазарен дял

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Обем на вноса от трети държави

854 281

381 049

478 244

586 829

647 710

Индекс (2011 г. = 100)

100

45

56

69

76

Пазарен дял

10,9 %

5,6 %

6,5 %

8,2 %

9,1 %

Обем на вноса от Украйна

228 125

134 423

156 809

158 265

174 020

Индекс (2011 г. = 100)

100

59

69

69

76

Пазарен дял

2,9 %

2,0 %

2,1 %

2,2 %

2,4 %

Обем на вноса от Индия

87 071

58 993

68 136

101 873

138 038

Индекс (2011 г. = 100)

100

68

78

117

159

Пазарен дял

1,1 %

0,9 %

0,9 %

1,4 %

1,9 %

Обем на вноса от Иран

2 343

1 271

521

82 072

70 782

Индекс (2011 г. = 100)

100

54

22

3 503

3 021

Пазарен дял

0,0 %

0,0 %

0,0 %

1,1 %

1,0 %

Източник: Евростат.

(177)

Вносът от засегнатите държави представлява по-голямата част от целия внос в Съюза. През разглеждания период другият внос е спаднал с – 24 %; т.е. повече от спада в потреблението на свободния пазар на Съюза. Пазарният дял на този внос е намалял от 10,9 % през 2011 г. на 9,1 % през разследвания период.

(178)

Голям брой заинтересовани страни заявиха, че въздействието на вноса от трети държави е предполагаемо подценено, по-точно по отношение на резултатите и процента на растеж. По-специално руските компетентни органи и руските производители заявиха, че жалбоподателят подценява нарастващия внос от други страни, по-специално от Индия и Украйна. Една от заинтересованите страни изтъкна, че вносът на студеновалцувани плоски продукти от стомана от Иран и Украйна се осъществява на цени, които са дори по-ниски от тези на вноса от КНР и Русия, като вносът от тези две страни съставлява 12,3 % от общия внос в Съюза.

(179)

На първо място, понастоящем няма доказателства, че вносът от Индия, Иран или Украйна би бил на дъмпингови цени на пазара на Съюза.

(180)

Освен това, въз основа на наличните данни от Евростат и изчисленото потребление на пазара на Съюза, пазарният дял на гореспоменатия внос е нисък. Въпреки че пазарният дял на вноса от Индия, Иран и Украйна, взети заедно, се е увеличил от 4,1 % през 2011 г. на 5,4 % през разследвания период, индивидуалният им пазарен дял е бил само между 1 и 2,4 %. Съответно е малко вероятно тези източници на внос да са оказали въздействието, което твърдят заинтересованите страни, и те не нарушават причинно-следствената връзка.

(181)

Въпреки това Комисията ще следи отблизо развитието на ситуацията на пазара и ако е необходимо, може да предприеме подходящи мерки за борба с дъмпинга от гореспоменатите страни.

5.2.5.   Продажби за износ на промишлеността на Съюза

(182)

През разглеждания период обемът на износа на производителите от Съюза се е променял, както следва:

Таблица 18

Равнище на износа

 

2011 г.

2012 г.

2013 г.

2014 г.

Разследван период

Обем на износа за несвързани потребители

767 756

784 562

755 574

766 223

799 362

Индекс (2011 г. = 100)

100

102

98

100

104

Средна цена (EUR/тон)

639

606

565

553

557

Индекс (2011 г. = 100)

100

95

88

87

87

Източник: проверени отговори на въпросника, дадени от Eurofer и включените в извадката производители от Съюза.

(183)

Обемът на износа за несвързани потребители е останал стабилен между 2011 и 2014 г., преди да нарасне с 4 % през разследвания период. Що се отнася до цените, те значително са спаднали с – 13 % през разглеждания период; т.е. по-малко от цената на пазара на Съюза (– 19 %).

(184)

Една от страните заяви, че увеличаването на продажбите за износ показва конкурентоспособността на студеновалцуваните плоски продукти от стомана с произход от ЕС на световния пазар и показва нагледно, че резултатите на жалбоподателите са добри.

(185)

Въпреки това всяко увеличение на продажбите за износ следва да се разглежда като мярка на самозащита от страна на производителите от Съюза, които търсят рентабилни ниши на експортните пазари, за да поддържат достатъчен процент на използване на капацитета и да запазят работните места в Съюза. Увеличението е свързано и с факта, че някои производители от Съюза са глобални участници, които трябва да последват своите клиенти, когато те инвестират в нови пазари, преди местните дъщерни дружества да поемат снабдяването на такива клиенти.

(186)

По този повод следва да се отбележи, че износът за несвързани клиенти е останал стабилен между 2011 и 2014 г. и е започнал да се повишава през разследвания период (+ 4 %). Нарасналият износ основно се отнася до специфични пазари, като САЩ, КНР и Алжир, и се състои главно от стоки с висока добавена стойност и специализирани продукти, за които промишлеността на Съюза разполага с конкурентно предимство по отношение на качеството и надеждността на доставките. За сметка на това според Eurofer е намалял износът към държави, които са ориентирани към ресурси.

(187)

Въз основа на данните в жалбата една заинтересована страна също така заяви, че нарасналите количества за износ са били продавани на загуба и следователно са оказали отрицателно въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза като цяло. Това твърдение е необосновано. Както бе посочено по-горе, увеличението на продажбите за износ за несвързани клиенти е станало най-вече през разследвания период. Следва да се отбележи също така, че експортните продажби са представлявали не повече от 12 до 14 % от общите продажби за несвързани клиенти и че експортните цени са намалели в по-малка степен, отколкото цените в Съюза, и са били значително по-високи от тези в края на разглеждания период.

5.2.6.   Проблеми с капацитета, засягащи стоманодобивната промишленост на Съюза

(188)

Някои заинтересовани страни заявиха, че структурни проблеми на стоманодобивната промишленост в Съюза, като например свръхкапацитет, са причинили вреда на промишлеността на Съюза. В същия дух руските органи отбелязаха, че според публикацията на ОИСР „Excess Capacity in the Global Steel Industry and the Implications of New Investment Projects“ („Свръхкапацитет в стоманодобивната промишленост в световен мащаб и последиците от новите инвестиционни проекти“) (2014 г.) свръхкапацитетът нанася вреда на световната стоманодобивна промишленост, което води, наред с другото, до ниски цени.

(189)

Промишлеността на Съюза обаче е предприела мерки за справяне с всеки потенциален излишък в общия си стоманодобивен капацитет и продукция, така че да се адаптира към последните тенденции на пазара. Въз основа на данни на ОИСР (4) стоманодобивният капацитет се очаква да нарасне в световен мащаб, с изключение на Съюза. Таблица 9 по-горе показва, че капацитетът на промишлеността на Съюза е намалял с 3 % през разглеждания период. Обратно, производственият капацитет на повечето от оказалите съдействие производители износители от засегнатите държави се е увеличил през същия период.

5.2.7.   Внос, осъществен от промишлеността на Съюза

(190)

Руските производители заявиха, че вносът на жалбоподателите от КНР и Русия убедително сочи самопричинена вреда и че на жалбоподателите не бива да се позволява да се възползват от ситуацията, до която са довели собствените им действия.

(191)

По този повод жалбоподателите твърдят, че са интегрирани стоманодобивни групи с търговски филиали, които действат независимо от стоманодобивните предприятия. Търговските филиали, свободни да закупуват студеновалцуваните плоски продукти от стомана от множество източници, понякога са под силен натиск от клиентите да получават възможно най-евтиния материал и, според твърденията, са принудени да задоволяват много ограничена част от нуждите си с внос, включително от КНР и Русия, за да осигурят и запазят търговските си отношения. Този въпрос вече бе разгледан в жалбата по отношение на някои производители от Съюза.

(192)

Въпреки това няма основание да се приеме, че понесената от промишлеността на Съюза вреда е била самопричинена заради този внос. Такъв внос се извършва само от някои от производителите от Съюза, представлява малък обем (0 — 5 % от продажбите на жалбоподателите, направени от търговските филиали на производителите на Съюза) и се осъществява като мярка на временна самозащита и като реакция срещу дъмпинговия внос на ниски цени от КНР и Русия.

5.2.8.   Съществуването на вече приложимото Споразумение за търговия с определени стоманени продукти между Русия и Съюза

(193)

Руските компетентни органи споменаха приложимите преди това търговски споразумения в стоманодобивния сектор между Съюза и Русия, за да заявят, че „обемът на руския внос, определен в посоченото споразумение, се счита за непричиняващ вреда, а (текущият) обем продължава да е в съответствие с обема, посочен в споразумението“. Освен това руските производители твърдят, че квотите, включени в тези последващи споразумения, са били счетени за непричиняващи вреда и че предпазният механизъм, предвиден в споразуменията, не е бил предмет на позоваване, а още по-малко — на прилагане.

(194)

Тези твърдения обаче са неоснователни. От една страна, информацията в досието показва, че квотите са били твърде високи вследствие на икономическата криза поради факта, че те не са били преразгледани. Въпросните споразумения, които датират от октомври 1997 г., са били често предоговаряни (напр. в контекста на разширяванията на Съюза), но квотите никога не са били значително намалявани, за да се вземат предвид новите пазарни тенденции. Освен това съответните квоти обхващат много по-широка гама от продукти, отколкото студеновалцуваните плоски продукти от стомана, включително продукти надолу по веригата. Само за студеновалцуваните плоски продукти от стомана никога не са били предвиждани пълни квоти.

(195)

Причините, поради които руският внос е по-голям проблем за пазара на Съюза в момента, отколкото в миналото, се основават само на факта, че същественото повишение на вноса от Русия, съчетано с ниски, дъмпингови цени, сега изкривява пазара на Съюза до степен, която не може да се сравнява с предишни периоди.

5.2.9.   Производители, които не са жалбоподатели, евентуално причиняват вреда на промишлеността на Съюза

(196)

Някои заинтересовани страни заявиха, че производители, които не са жалбоподатели, не са понасяли никаква вреда и че те всъщност потенциално нанасят вреда на промишлеността на Съюза. Те заявиха, че промишлеността на Съюза е разделена на успешни производители с прогресивно мислене (т.е. такива, които не са подали жалба) и останалите (жалбоподателите). Те твърдят, че затрудненото положение на жалбоподателите не може да бъде приписано на руския внос, тъй като производителите, които не са подали жалба, представляващи 24 % от производството на Съюза на студеновалцувани плоски продукти от стомана, значително надминават жалбоподателите по отношение на редица показатели за вредата.

(197)

Тези твърдения са необосновани. На първо място, основен принцип на всяка процедура за търговска защита е, че участието в посочената процедура се извършва на доброволни начала. На второ място, част от констатациите за вредата се основават на включените в извадката производители от Съюза, които са представителни за цялата промишленост на Съюза, както е посочено в точка 1.5.1.

(198)

На трето място, макар и да е вярно, че производителите, които не са подали жалби, изглежда са увеличили производствените си равнища, това следва да се разглежда в светлината на факта, че някои от тези производствени предприятия са едновременно и производители, осъществяващи дейност в сектора надолу по веригата, като например горещопоцинковани студеновалцувани плоски продукти от стомана. По-голям обем на производството не означава непременно по-висока рентабилност и по-добри позиции на пазара на Съюза. Напротив, това може да сочи към факта, че тези производствени предприятия са предпочели да ориентират своите дейности върху повече нишови продукти с висока добавена стойност, отколкото да се конкурират с дъмпинговия китайски и руски износ на пазара на студеновалцувани плоски продукти от стомана.

(199)

На четвърто място, производителите, подали жалбата, представляват 89 % от общото производство на стоманодобивните предприятия в Съюза, с изключение на заводите за повторно валцуване, в Съюза по време на разследвания период. В резултат на това подалите жалбата предприятия са представителни в значителна степен за промишлеността на Съюза като цяло и фактът, независимо дали е общовъзприет, или не, че някои производители от Съюза имат по-добри резултати на пазара на Съюза, може да е в резултат от различни фактори, които не поставят под съмнение факта, че като цяло промишлеността на Съюза страда от дъмпинговия внос. На пето място, по отношение на продажбите, въпреки че производителите, които не са жалбоподатели, може да имат малко по-добри резултати, макар и стагниращи, от производителите жалбоподатели, тази тенденция се промени в началото на 2014 г.

(200)

В допълнение, информацията в досието предполага, че заводите за повторно валцуване също са под натиск за намаляване на цените на пазара на Съюза, като тяхното положение е съпоставимо с това на интегрираните стоманодобивни предприятия в Съюза.

(201)

В заключение, изглежда, че производителите, които не са подали жалба, не са постигнали по-добри резултати от производителите, подали жалбата, както и че тяхното положение, особено предвид дела им от производството на Съюза, не е от такъв мащаб, че да наруши причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза като цяло.

5.3.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНАТА ВРЪЗКА

(202)

На временна основа беше установено наличието на причинно-следствена връзка между вредата, понесена от производителите от Съюза, и дъмпинговия внос от разглежданите държави.

(203)

Комисията направи съответно разграничение и отдели въздействието на всички известни фактори върху състоянието на промишлеността на Съюза от вредоносното въздействие на дъмпинговия внос. За останалите фактори, които бяха идентифицирани, като икономическата криза, твърдението, че промишлеността на Съюза не е достатъчно конкурентоспособна и/или ефикасна, вноса от трети държави, ролята на производителите, които не са подали жалба, експортните продажби на производителите от Съюза или свръхкапацитета на промишлеността на Съюза, временно беше установено, че те не нарушават причинно-следствената връзка, дори когато се има предвид ефектът от евентуалното им действие в комбинация. Кризата и спадът в потреблението, както и рационализацията на промишлеността на Съюза може в някаква степен да са спомогнали за вредата, но в отсъствието на постоянно понижаващите се цени на дъмпинговия внос положението на промишлеността на Съюза със сигурност не би било влошено в значителна степен. По-специално продажните цени нямаше да намалеят до толкова ниски равнища и щеше да се постигне по-висока рентабилност.

(204)

Въз основа на горното Комисията стигна на този етап до заключението, че значителната вреда, нанесена на промишлеността на Съюза, е била причинена от дъмпинговия внос от разглежданите държави и че останалите фактори, взети предвид поотделно или заедно, не нарушават причинно-следствената връзка.

6.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

(205)

В съответствие с член 21 от основния регламент Комисията провери дали, независимо от наличието на вредоносен дъмпинг, може да се направи категорично заключение, че приемането на мерки в конкретния случай не е в интерес на Съюза. Интересът на Съюза бе определен въз основа на оценка на всички различни засегнати интереси, в това число тези на промишлеността на Съюза, на вносителите и на ползвателите.

6.1.   ИНТЕРЕС НА ПРОМИШЛЕНОСТТА НА СЪЮЗА

(206)

Производителите, които съставляват промишлеността на Съюза, се намират в 17 държави членки (Обединеното кралство, Франция, Германия, Словашката република, Италия, Словения, Люксембург, Гърция, Белгия, Полша, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция, Португалия, Унгария и Испания), като в нея са заети пряко около 20 000 работници, произвеждащи студеновалцувани плоски продукти от стомана.

(207)

Тринадесет производители оказаха съдействие по време на разследването. Никой от известните производители не се противопостави на започването на разследването. Както беше показано по-горе при анализа на показателите на вредата, положението на цялата промишленост на Съюза се е влошило и дъмпинговият внос е оказал отрицателно въздействие върху него.

(208)

Очаква се, че налагането на временни антидъмпингови мита ще възстанови условията на равноправна търговия на пазара на Съюза и ще прекрати ценовата депресия, като така даде възможност на промишлеността на Съюза да се възстанови. Това ще доведе до повишаване на рентабилността на промишлеността на Съюза до нивата, които се считат за необходими при този вид капиталоемка промишленост. Промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда, предизвикана от дъмпинговия внос от засегнатите държави. Припомня се, че по отношение на повечето от показателите за възникване на вреда е налице отрицателна тенденция през разглеждания период. По-специално сериозно са били засегнати показателите за вреда, свързани с финансовите резултати на включените в извадката производители от Съюза, като рентабилност, паричен поток и възвръщаемост на инвестициите. Поради това е важно цените да бъдат възстановени на недъмпингово равнище или поне на ненанасящо вреда равнище, за да имат възможност всички производители да работят на пазара на Съюза в условия на равноправна търговия. Ако не бъдат наложени мерки, е твърде вероятно икономическото състояние на промишлеността на Съюза да продължи да се влошава. Слабите резултати в сектора на студеновалцуваните плоски продукти от стомана ще окажат въздействие върху секторите надолу и нагоре по веригата на много производители от Съюза, тъй като използването на капацитета в тези сектори е тясно свързано с производството на продукта, предмет на разследването.

(209)

Поради това се стигна до временното заключение, че налагането на антидъмпингови мита ще е в интерес на промишлеността на Съюза. Налагането на каквито и да било антидъмпингови мерки би позволило на промишлеността на Съюза да се възстанови от констатирания ефект на вредоносния дъмпинг.

6.2.   ИНТЕРЕС НА НЕСВЪРЗАНИТЕ ВНОСИТЕЛИ

(210)

Както е посочено в съображение 12, отговор на въпросника изпрати само едно дружество от четирите включени в извадката. Освен това при разследването се установи, че от тринадесетте дружества, заявили интерес на етапа на изготвяне на извадката, нито едно не може да бъде определено като същински несвързан вносител. Повечето от страните, с които първоначално бе установен контакт, са били в действителност (групи) центрове за производство, обработка и търговия със стомана, които са свързани или с промишлеността на Съюза или със страни в засегнатите държави. На по-късен етап Комисията потърси допълнително съдействие от повече несвързани вносители, но нито един несвързан вносител, заявил интерес на етапа на изготвяне на извадката, в крайна сметка не беше склонен да предостави на Комисията отговор на въпросника.

(211)

Разследването показа, че увеличението на цените вследствие на мерките, ако има такова, не би имало пряко въздействие върху несвързаните вносители. По принцип няма доказателства, че вносителите или центрове за производство, обработка и търговия със стомана може да не са в състояние да прехвърлят повишаването на цените на своите клиенти. Освен това те могат да внасят и от други държави, които не са предмет на настоящото разследване.

(212)

Едно италианско сдружение, представляващо 32 италиански центъра за производство, обработка и търговия със стомана, заяви, че вносът е необходим за дружества с дейност в сектора на дистрибуцията, тъй като диверсифицирането на източниците на доставка гарантира сигурни и надеждни доставки на клиентите. Според тях това е проблем, като се има предвид, че италианските производители на студеновалцувани плоски продукти от стомана са инвестирали в производства за поцинковане (т.е. намалили са продажбите на студеновалцувани плоски продукти от стомана на свободния пазар на Съюза) и са срещнали редица проблеми с производството и превоза на студеновалцувани плоски продукти от стомана, което е предизвикало несигурност на италианския национален пазар.

(213)

В това отношение следва да се отбележи, че митата би трябвало да допринесат за постигането на постоянна сигурност на доставките за клиентите на дистрибуторите. Без налагане на мита би могло да се наложи някои от производителите на студеновалцувани плоски продукти от стомана в Съюза да закрият/намалят производството на студеновалцувани плоски продукти от стомана, което да остави много ползватели от Съюза с ограничени източници на доставка. Освен това равнището на мерките ще доведе до еднакви условия на конкуренция, но въпреки това ще позволи внос от засегнатите държави (на справедливи цени) и други източници.

(214)

На последно място, една група от оказали съдействие центрове за производство, обработка и търговия със стомана заявиха, че са положително настроени към мерки в краткосрочен и средносрочен план като средство за оказване на помощ на стоманодобивните предприятия в Съюза.

(215)

С оглед на горното се прави временното заключение, че налагането на мерки няма да има значителен отрицателен ефект върху интереса на вносителите в Съюза.

6.3.   ИНТЕРЕС НА ПОЛЗВАТЕЛИТЕ

(216)

Главните отрасли — крайни ползватели на студеновалцувани плоски продукти от стомана, са автомобилостроенето, домакинските уреди (бяла техника), строителството и производителите на голям брой промишлени стоки. Големите ползватели (например от автомобилния сектор или сектора на домакинските електроуреди) не са оказали съдействие в рамките на процедурата.

(217)

Само трима ползватели в Латвия с внос от Русия оказаха съдействие при разследването. Митата върху руските студеновалцувани плоски продукти от стомана могат да имат известно въздействие най-малко върху един от тях. Но поради своя размер и специфични дейности тези ползватели не могат да се считат за представителни по отношение на въздействието на митата върху ползвателите на студеновалцувани плоски продукти от стомана в Съюза като цяло.

(218)

Съгласно информацията, подадена от едно италианско сдружение, представляващо 32 италиански центъра за производство, обработка и търговия със стомана, мерките ще доведат до по-голяма делокализация на големи ползватели от промишлени групи от Италия, като конкретно бяха посочени Electrolux и Whirlpool. Твърди се, че процесът на делокализация е започнал преди известно време, нанася вреди на италианската икономика като цяло и има отрицателни социални последици, произтичащи от загубата на работни места.

(219)

Макар че не може да се оспорва, че митата по принцип може да повлияят отрицателно на ползвателите поради по-високите покупни цени, нищо в досието не показва, че за италианските ползватели разходите за студеновалцувани плоски продукти от стомана са толкова значителни (в сравнение с общия размер на разходите), че да засегнат рентабилността и да предизвикат делокализация на големи промишлени групи. Предложеното равнище на митата също не може да се счита за прекомерно. Освен това нищо не потвърждава дали ползвателите от пазарите, различни от италианския, могат да бъдат или ще бъдат засегнати от същото, каквото се твърди за Италия — съгласно посоченото италианско сдружение особеностите на италианския пазар са многобройни.

(220)

Няколко страни заявиха, че мерките ще ограничат достъпа на отраслите надолу по веригата в Съюза до продукти на приемливи цени. Двама латвийски ползватели, един малък португалски и един малък полски вносител добавиха, че само някои руски производители, с които имат исторически връзки, продават определени видове на продукта и че като цяло интересите на по-малките предприятия в Съюза са пренебрегвани (в сравнение с тези на производителите на стомана в Съюза).

(221)

Тези твърдения се отхвърлят. Що се отнася до втората точка, интересите на по-малките предприятия в Съюза бяха разгледани в светлината на наличната информация. Макар че не може да се оспорва, че митата по принцип може да повлияят отрицателно на ползвателите поради по-високите покупни цени, нищо в досието не показва, че разходите за студеновалцувани плоски продукти от стомана са толкова значителни (в сравнение с общия размер на разходите) за тях. В допълнение, увеличените разходи могат (частично) да бъдат прехвърлени. Също така предложеното равнище на митата не може да се нарече неприемливо високо.

(222)

Освен това студеновалцуваните плоски продукти от стомана са стока, произвеждана не само в редица държави — членки на Съюза, но и в много държави, които вече извършват износ за Съюза на разумни цени. Поради това опасението за ограничен достъп до продукти на приемливи цени и липсата на много специфични категории изглежда необосновано.

(223)

С оглед на горното се стигна до временното заключение, че налагането на мерки няма непропорционално високо отрицателно въздействие върху ползвателите.

6.4.   ДРУГИ ИНТЕРЕСИ

(224)

Една от заинтересованите страни заяви, че мерките ще забавят възстановяването на много ключови индустрии, ще окажат отрицателно въздействие върху иновациите, икономическия растеж и създаването на работни места и ще доведат до намаляване на търсенето и на благосъстоянието на потребителите.

(225)

Това твърдение, което не бе допълнително обосновано, се отхвърля. Стоманодобивната промишленост заема стратегическо място в Съюза по отношение на икономическия растеж, иновациите и заетостта. Поради това се очаква мерките, подпомагащи промишлеността на Съюза, да насърчат иновациите, растежа и създаването на работни места в Съюза като цяло.

(226)

Предвид дела на жалбоподателите в общото производство в Съюза на студеновалцувани плоски продукти от стомана и значителния пазарен дял на промишлеността на Съюза, някои заинтересовани страни изразиха опасение от намалена конкуренция на пазара на Съюза, създаване на дружества с господстващо положение и риск от олигопол на производителите от Съюза.

(227)

Никоя от страните не предостави доказателства в подкрепа на тези твърдения. Поради това искането се отхвърля. Несъмнено конкуренцията ще продължи на пазара на Съюза чрез присъствието на многобройни участници на пазара във и извън ЕС, като цените са важен фактор за конкурентоспособността. Мерките на предложеното равнище не следва да премахнат вноса от засегнатите държави. Вносът, включително и този от държавите, които понастоящем се свързват с дъмпингови практики, ще бъде в състояние свободно да се конкурира на пазара на Съюза на справедливи цени.

(228)

Според една от заинтересованите страни мерките вероятно ще окажат отрицателно въздействие върху страни, които представляват много по-големи и широкобхватни интереси от тези на жалбоподателите. Твърди се, че отраслите надолу по веригата осигуряват много пъти повече работни места от „приблизителните числа, посочени привидно произволно от жалбоподателите“. Тъй като обаче не беше предоставено количествено определение на подобно въздействие, нито данни за заетостта, твърденията не можаха да бъдат проверени. Същото се отнася и за твърдението за въздействието върху потребителите, открито заявено от оказалите съдействие руски производители. Поради това Комисията извърши анализ на интереса на Съюза въз основа на елементите в досието, които можеха да бъдат в разумна степен разследвани и количествено определени.

6.5.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТНОСНО ИНТЕРЕСА НА СЪЮЗА

(229)

С оглед на гореизложеното се достигна до временното заключение, че налагането на мерки ще допринесе за възстановяването на промишлеността на Съюза и ще даде възможност за конкретни инвестиции и научноизследователска и развойна дейност, което ще подготви за бъдещето производителите на студеновалцувани плоски продукти от стомана в Съюза и ще повиши тяхната конкурентоспособност.

(230)

Промишлеността на Съюза вече е преминала през значително преструктуриране в (близкото) минало. При липса на мита би могло да се наложи някои от производителите на студеновалцувани плоски продукти от стомана в Съюза да закрият/намалят производството на студеновалцувани плоски продукти от стомана, да съкратят стотици служители и да оставят много ползватели от Съюза с ограничени източници на доставка.

(231)

Въздействието на мерките върху няколкото други страни от Съюза, които заявиха интерес, не може да се счита за съществено. Нищо в досието не сочи, че потенциалното въздействие върху другите участници (които не са заявили интерес) може да надхвърли положителното въздействие на мерките върху промишлеността на Съюза. Счита се, че мерките са от полза за отраслите нагоре по веригата, като доставчици на суровини и производители на оборудване, които не снабдяват (или снабдяват в ограничена степен) производителите в засегнатите държави. Налагането на мерки на предложеното равнище има само ограничено въздействие върху цените на веригата на доставки и резултатите на ползвателите. Освен това равнището на мерките ще доведе до еднакви условия на конкуренция, но въпреки това ще позволи внос от засегнатите държави на справедливи цени. Очаква се крайните ползватели и потребители да се възползват от справедлив конкурентен пазар, включващ местен източник на доставки, който е напълно в състояние да обслужва техните потребности и искания посредством повече качествени продукти благодарение на научноизследователската и развойната дейност и технологичните подобрения. Цената ще продължи да бъде основен определящ фактор, но на справедлива основа.

(232)

Отчитайки всички аспекти, Комисията стигна до заключението, че на този етап от разследването няма убедителни причини да се смята, че налагането на временни мерки върху вноса на студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от засегнатите държави е в противоречие с интереса на Съюза.

7.   ВРЕМЕННИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

(233)

Въз основа на направените от Комисията заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза следва да бъдат наложени временни мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда за промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос.

(234)

Заключенията не могат да бъдат поставяни под въпрос от твърденията, направени от китайски заинтересовани страни, че КНР в момента е обект на прицел от жалбоподателите, тъй като ако КНР се счита за държава с пазарна икономика, считано от края на 2016 г., дъмпинговите маржове по принцип от този момент нататък ще са по-ниски. Това твърдение се отхвърля. Всъщност, независимо от тези съображения, разследването потвърди, че дъмпинговият внос на разглеждания продукт от Китай понастоящем нанася съществена вреда на промишлеността на Съюза.

7.1.   РАВНИЩЕ НА ОТСТРАНЯВАНЕ НА ВРЕДАТА (МАРЖ НА ВРЕДАТА)

(235)

С оглед на определянето на равнището на мерките Комисията първо определи размера на митото, необходим за отстраняване на вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(236)

Вредата би се считала за отстранена, ако промишлеността на Съюза е в състояние да покрие производствените си разходи и преди облагане с данъци да реализира от продажбите на сходния продукт на пазара на Съюза печалба, която би се очаквала при нормални условия на конкуренция от промишленост от този вид в отрасъла, и то при липсата на дъмпингов внос. С изключение на 2011 г. рентабилността на промишлеността на Съюза е била отрицателна през целия разглеждан период. Освен това през разглеждания период на пазара на Съюза е имало значително присъствие на внос на ниски цени от засегнатите държави.

(237)

В своята жалба жалбоподателят поиска от Комисията да използва 10 — 15 % от оборота (стойностите са в диапазон поради съображения за поверителност) като разумен невредоносен марж на печалбата, който според него е средната печалба преди данъчно облагане на продажбите, реализирана от двама представителни производители от Съюза, участващи в жалбата, през 2010 г. Това твърдение обаче не бе подкрепено с достатъчно доказателства.

(238)

При предходните разследвания по отношение на подобни продукти — някои видове безшевни тръби от неръждаема стомана (5), някои заварени тръби и тръбопроводи от желязо или нелегирана стомана (6) или GOES (7), бе прието, че марж на печалбата в размер на 5 % би могъл да се счита за подходящо ниво, което промишлеността на Съюза би могла да очаква да реализира при липсата на вредоносен дъмпинг. Студеновалцуваните плоски продукти от стомана са сходни в много отношения с посочените по-горе продукти — желязна руда, коксови въглища, някои сплави са съществена част от производствените им разходи и са подложени на подобни процеси (пещ, валцуване). Марж на печалбата в размер на 5 % също беше приемлив според руските производители. Поради тези причини временно бе счетено, че марж на печалбата в размер на 5 % е приемлив и за производствения сектор на студеновалцувани плоски продукти от стомана.

(239)

На тази основа Комисията изчисли невредоносна цена на сходния продукт за промишлеността на Съюза, като добави гореспоменатия марж на печалбата в размер на 5 % към производствените разходи на включените в извадката производители от Съюза по време на разследвания период.

(240)

След това Комисията определи равнището на отстраняване на вредата въз основа на сравнение на среднопретеглената цена на вноса на оказалите съдействие производители износители в засегнатите държави, установена с цел изчисляване на подбиването на цената и съответно коригирана за разходите за вноса и за митата, и среднопретеглената невредоносна цена на сходния продукт, продаван от включените в извадката производители от Съюза на пазара на Съюза през разследвания период. Разликите, получени от това сравнение, бяха изразени като процент от среднопретеглената CIF стойност на вноса.

7.2.   ВРЕМЕННИ МЕРКИ

(241)

Върху вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави следва да бъдат наложени временни антидъмпингови мерки в съответствие с правилото за по-малкото мито, предвидено в член 7, параграф 2 от основния регламент. Комисията направи сравнение между маржовете на вредата и дъмпинговите маржове. Размерът на митата следва да бъде определен на равнището на по-ниския от двата маржа.

(242)

Въз основа на гореизложеното ставките на временните антидъмпингови мита, изразени като процент от цената CIF на границата на Съюза, без платено мито, са следните:

(%)

Държава

Дружество

Дъмпингов марж

Марж на вредата

Временно мито

КНР

Angang Group

59,1

13,8

13,8

Shougang Group

52,7

16,0

16,0

Други оказали съдействие дружества

56,9

14,5

14,5

Всички други дружества

59,1

16,0

16,0

Русия

ОАО „Магнитогорский металлургический комбинат“

19,8

21,9

19,8

ОАО Северсталь

25,4

27,2

25,4

ОАО НЛМК, Липецк

26,2

28,1

26,2

Всички други дружества

26,2

28,1

26,2

(243)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита за дружествата, посочени в настоящия регламент, са установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват положението по отношение на тези дружества, установено по време на разследването. Тези ставки се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатите държави, произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговите мита не следва да се прилагат за тях.

(244)

Дадено дружество може да отправи искане за прилагане на тези индивидуални ставки на антидъмпингови мита в случай на промяна на името на неговия правен субект или създаване на нов производствен или търговски субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (8). Искането трябва да съдържа цялата информация, която е от значение, включително: промени в дейността на дружеството, свързани с производството; продажби на вътрешния пазар и за износ във връзка, например, с промяната в наименованието или в структурите за производство и продажба. Комисията ще актуализира списъка на дружествата с индивидуални антидъмпингови мита, ако това е оправдано.

(245)

С цел минимизиране на риска от заобикаляне на митото поради разлики в ставките са необходими специални мерки, с които да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, определени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за всички други дружества.

(246)

За да се осигури правилното прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговата ставка за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие в настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза през разследвания период.

8.   РЕГИСТРАЦИОНЕН РЕЖИМ

(247)

Както беше посочено по-горе в съображение 3, Комисията реши, че вносът на разглеждания продукт с произход и изпратен от КНР и Русия подлежи на регистрационен режим в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2325. Това се прави с оглед на възможното прилагане с обратна сила на антидъмпинговите мерки, в съответствие с член 10, параграф 4 от основния регламент. Регистрационният режим на вноса следва да се прекрати. На този етап от процедурата не може да се приеме решение за евентуално прилагане с обратна сила на антидъмпинговите мерки.

9.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(248)

В интерес на доброто администриране Комисията ще прикани заинтересованите страни да представят коментари в писмена форма и/или да поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури в рамките на определен срок.

(249)

Констатациите относно налагането на временните мита са временни и може да бъдат променени на окончателния етап от разследването,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се временно антидъмпингово мито върху вноса на плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, или от други легирани стомани, с изключение на неръждаема стомана, с всякаква широчина, студеновалцувани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцувани, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7209 15 00 (код по ТАРИК 7209150090), 7209 16 90, 7209 17 90, 7209 18 91, ex 7209 18 99 (код по ТАРИК 7209189990), ex 7209 25 00 (код по ТАРИК 7209250090), 7209 26 90, 7209 27 90, 7209 28 90, 7211 23 30, ex 7211 23 80 (кодове по ТАРИК 7211238019, 7211238095 и 7211238099), ex 7211 29 00 (кодове по ТАРИК 7211290019 и 7211290099), 7225 50 80 и 7226 92 00, с произход от Китайската народна република и Руската федерация.

Следните видове на продукта са изключени от определението на разглеждания продукт:

плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцувани, неплакирани, нито покрити, само студеновалцувани, дори на рулони, с всякаква дебелина, наречени „магнитни“,

плосковалцувани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с всякаква широчина, студеновалцувани, неплакирани, нито покрити, на рулони, с дебелина, по-малка от 0,35 mm, отгряти (известни като „черна ламарина“),

плосковалцувани продукти от други легирани стомани, с всякаква широчина, от силициеви електротехнически (магнитни) стомани, и

плосковалцувани продукти от легирани стомани, само студеновалцувани, от бързорежещи стомани.

2.   Ставката на временното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване на продукта, описан в параграф 1 и произведен от изброените по-долу дружества, е следната:

Държава

Дружество

Ставка на временното мито

(%)

Допълнителен код по ТАРИК

КНР

Angang Steel Company Limited, Anshan

13,8

C097

Tianjin Angang Tiantie Cold Rolled Sheets Co. Ltd., Tianjin

13,8

C098

Други оказали съдействие дружества, изброени в приложението

14,5

 

Всички други дружества

16,0

C999

Русия

ОАО „Магнитогорский металлургический комбинат“, Магнитогорск

19,8

C099

ОАО Северсталь, Череповец

25,4

C100

Всички други дружества

26,2

C999

3.   Индивидуалната митническа ставка, определена за дружествата, посочени в параграф 2, се прилага при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалото фактурата дружество, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният, удостоверявам, че (обем) от (разглеждания продукт), продаден за износ в Европейския съюз, обхванат от настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в (засегнатата държава). Декларирам, че предоставената във фактурата информация е пълна и вярна.“ Ако не бъде представена такава фактура, се прилага ставката, приложима за „всички други дружества“.

4.   Допускането на посочения в параграф 1 продукт за свободно обращение в Съюза става след представянето на парична гаранция, равностойна по размер на временното мито.

5.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат съответните действащи разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

1.   В срок от 25 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент заинтересованите страни могат да:

а)

поискат оповестяване на основните факти и съображения, въз основа на които е приет настоящият регламент;

б)

представят писмено своите коментари на Комисията; както и

в)

поискат изслушване от Комисията и/или от служителя по изслушванията при търговските процедури.

2.   Страните, посочени в член 21, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, могат да представят коментари относно прилагането на временните мерки в срок от 25 календарни дни от датата на влизане в сила на настоящия регламент.

Член 3

1.   Митническите власти се приканват да преустановят регистрационния режим за внос, установен в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2325.

2.   Събраните данни относно продукти, които са внесени не по-рано от 90 дни преди датата на влизане в сила на настоящия регламент, се съхраняват до влизането в сила на евентуални окончателни мерки или до прекратяването на настоящата процедура.

Член 4

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 1 се прилага за срок от шест месеца.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 10 февруари 2016 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 51.

(2)  ОВ C 161, 14.5.2015 г., стр. 9.

(3)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2325 на Комисията от 11 декември 2015 г. за въвеждане на регистрационен режим за вноса на някои студеновалцувани плоски продукти от стомана с произход от Китайската народна република и Руската федерация (ОВ L 328, 12.12.2015 г., стр. 104).

(4)  http://www.oecd-ilibrary.org/docserver/download/5js65x46nxhj.pdf?expires=1450430707&id=id&accname=guest&checksum=E0DE6D6E5A5D07EAEAFAFF9326A72404

(5)  ОВ L 336, 20.12.2011 г., стр. 6.

(6)  ОВ L 343, 19.12.2008 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 284, 30.10.2015 г., стр. 109.

(8)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Rue de la Loi 170, 1049 Brussels, Belgium.


ПРИЛОЖЕНИЕ

ОКАЗАЛИ СЪДЕЙСТВИЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ ИЗНОСИТЕЛИ В КНР, НЕВКЛЮЧЕНИ В ИЗВАДКАТА

Държава

Име

Допълнителен код по ТАРИК

КНР

Hebei Iron and Steel Co., Ltd., Shijiazhuang

C103

КНР

Handan Iron & Steel Group Han-Bao Co., Ltd., Handan

C104

КНР

Baoshan Iron & Steel Co., Ltd., Shanghai

C105

КНР

Shanghai Meishan Iron & Steel Co., Ltd., Nanjing

C106

КНР

BX Steel POSCO Cold Rolled Sheet Co., Ltd., Benxi

C107

КНР

Bengang Steel Plates Co., Ltd, Benxi

C108

КНР

WISCO International Economic & Trading Co. Ltd., Wuhan

C109

КНР

Maanshan Iron & Steel Co., Ltd., Maanshan

C110

КНР

Tianjin Rolling-one Steel Co., Ltd., Tianjin

C111

КНР

Zhangjiagang Yangtze River Cold Rolled Sheet Co., Ltd., Zhangjiagang

C112

КНР

Inner Mongolia Baotou Steel Union Co., Ltd., Baotou City

C113