28.1.2016

Официален вестник на Европейския съюз

L 21/54

ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/101 НА КОМИСИЯТА

от 26 октомври 2015 година

за допълване на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за пруденциална оценка съгласно член 105, параграф 14

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (1), и по-специално член 105, параграф 14, трета алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

Член 105 от Регламент (ЕС) № 575/2013 се отнася до стандартите за пруденциална оценка, приложими по отношение на всички позиции в търговския портфейл. Съгласно член 34 от същия регламент обаче от институциите се изисква да прилагат стандартите по член 105 спрямо всички активи, оценявани по справедлива стойност. В комбинация, разпоредбите на горепосочените членове означават, че изискванията за пруденциална оценка се прилагат по отношение на всички оценявани по справедлива стойност позиции, независимо от това дали се държат в търговския портфейл или не, докато понятието „позиции“ се отнася единствено до финансови инструменти и стоки.

(2)

Когато извършването на пруденциална оценка би довело до по-малка абсолютна балансова стойност за активите или по-голяма абсолютна балансова стойност за пасивите, отколкото е счетоводно признатата, допълнителната корекция на оценката (ДКО) следва да се изчислява като абсолютната стойност на разликата между двете, тъй като разумната стойност следва винаги да бъде равна на или по-малка от справедливата стойност за активите и равна на или по-голяма от справедливата стойност за пасивите.

(3)

Що се отнася до оценяваните позиции, при които промяната в счетоводната оценка води само до частично или нулево въздействие върху базовия собствен капитал от първи ред, ДКО следва да се прилагат въз основа само на тази част от промяната в счетоводната оценка, която оказва въздействие върху базовия собствен капитал от първи ред. Тук се включват позиции с отчитане на хеджирането, позиции, които са на разположение за продажба (доколкото към промените на тяхната оценка се прилага пруденциален филтър), както и съчетани, компенсиращи се позиции.

(4)

Определянето на ДКО има за цел единствено изчисляването на корекциите на базовия собствен капитал от първи ред, когато е необходимо. ДКО не засягат определянето на капиталовите изисквания по член 92 от Регламент (ЕС) № 575/2013 (освен ако не се прилага дерогацията за несъществен търговски портфейл съгласно член 94 от посочения регламент).

(5)

За да се осигури съгласувана рамка, въз основа на която институциите да изчисляват ДКО, е нужно ясно да се определят целевото равнище на сигурност и елементите на несигурност при оценката, които следва да се вземат предвид при определянето на разумната стойност, и са необходими ясно определени методики за постигане на изискваното ниво на сигурност при текущите пазарни условия.

(6)

ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени, с разходите за закриване на позиции и с произтичащия от модела риск, следва да се изчисляват въз основа на свързаните с оценката експозиции, основани на финансови инструменти или портфейли от финансови инструменти. За тази цел финансовите инструменти могат да бъдат комбинирани в портфейли, когато по отношение на ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени и с разходите за закриване позиции, инструментите се оценяват въз основа на един и същи рисков фактор или когато, що се отнася до ДКО, свързани с произтичащия от модела риск, те се оценяват въз основа на един и същи модел на ценообразуване.

(7)

Тъй като някои ДКО, свързани с несигурността при оценката, не могат да бъдат сумирани, по отношение на определени категории ДКО следва да бъде разрешено използването на подход за агрегиране, който дава възможност да се вземат предвид произтичащите от диверсификацията ползи, що се отнася до онези елементи на ДКО, които не са свързани с очаквани разходи за закриване на позиции, които не включени в справедливата стойност. За целите на агрегирането на ДКО следва също така да се даде възможност произтичащите от диверсификацията ползи да се получават и по отношение на разликата между очакваната и разумната стойност, така че да не се допусне банките, чиято справедлива стойност е „по-разумна“ от очакваната, да получат по-малко ползи от диверсификацията, отколкото тези, които използват очакваната стойност като справедлива стойност.

(8)

Тъй като несигурността при оценката обикновено е ограничена при портфейли с ниска справедлива стойност, на институциите, притежаващи такива портфейли, следва да им бъде разрешено да прилагат по-опростен подход за оценка на ДКО в сравнение с институциите с портфейли, чиято справедлива стойност е по-голяма. За да се определи дали е възможно прилагането на по-опростен подход, размерът на оценяваните по справедлива стойност портфейли следва да се оценява на всяко едно от равнищата, за които са изчислени капиталовите изисквания.

(9)	За да могат компетентните органи да оценят дали тези институции са приложили правилно изискванията за оценка на агрегираното равнище на ДКО, е необходимо институциите да водят съответна документация, да разполагат със съответните системи и да извършват нужните проверки.

(10)	Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от Европейския банков орган.

(11)

Европейският банков орган проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, като анализира потенциалните разходи и ползи и поиска становище от създадената с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета Група на участниците от банковия сектор (2).

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Методика за изчисляване на допълнителните корекции на оценката (ДКО)

Институциите изчисляват общия размер на допълнителните корекции на оценката (ДКО), необходими за коригиране на справедливата стойност към разумната стойност, на всяко тримесечие съгласно метода, предвиден в глава 3, освен ако институциите не отговарят на условията за прилагане на метода, предвиден в глава 2.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„оценявана позиция“ означава финансов инструмент или стока или портфейл от финансови инструменти или стоки, държани както в търговския портфейл, така и в банковия портфейл, които се оценяват по справедлива стойност;

б)	„изходни данни за оценката“ означава наблюдаем или ненаблюдаем пазарен параметър или матрица от параметри, които оказват влияние върху справедливата стойност на оценяваната позиция;

в)	„свързана с оценката експозиция“ означава частта от оценяваната позиция, която е чувствителна към колебанията в изходните данни за оценката.

Член 3

Източници на пазарни данни

1. Когато институциите изчисляват ДКО въз основа на пазарни данни, те вземат под внимание същия набор от пазарни данни, който е използван при процедурите за независима проверката на цените, посочени в член 105, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 575/2013, в зависимост от случая, и прилагат корекциите, описани в настоящия член.

2. За да определят разумната стойност, институциите вземат под внимание пълния набор от налични и надеждни източници на пазарни данни, включително всички изброени по-долу елементи, когато е целесъобразно:

а)	борсови цени на ликвидни пазари;

б)	сделки с един и същи или с много сходен инструмент по данни на самата институция или въз основа на данни от пазарни сделки, ако има информация за тях;

в)	търгуеми котировки от брокери и други пазарни участници;

г)	данни от съгласувани прогнозни оценки;

д)	индикативни брокерски котировки;

е)	оценки на обезпечения на контрагенти.

3. В случаите, в които за целите на членове 9, 10 и 11 се прилага подход, основан на експертни становища, се вземат под внимание алтернативни методи и източници на информация, включително всички изброени по-долу елементи, когато е целесъобразно:

а)	използване на косвени данни за сходни инструменти, за които са налични достатъчно данни;

б)	изместване на стойностите на изходните данни за оценката;

в)	установяване на естествените граници на стойността на даден инструмент.

ГЛАВА II

ОПРОСТЕН ПОДХОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДКО

Член 4

Условия за използване на опростения подход

1. Институциите могат да прилагат опростения подход, описан в настоящата глава, само в случаите, в които сборът от абсолютната стойност на оценяваните по справедлива стойност активи и пасиви, фигуриращи във финансовите отчети на институцията съгласно приложимата счетоводна рамка, е по-малък от 15 милиарда евро.

2. Оценяваните по справедлива стойност съчетани, компенсиращи се активи и пасиви се изключват от изчисленията по параграф 1. Стойностите на оценяваните по справедлива стойност активи и пасиви, при които промяната в счетоводната оценка оказва частично или нулево въздействие върху базовия собствен капитал от първи ред, се включват пропорционално на въздействието на съответната промяна в оценката върху базовия собствен капитал от първи ред.

3. Прагът, посочен в параграф 1, се прилага на индивидуална и на консолидирана основа. Когато на консолидирана основа прагът е нарушен, за всички предприятия, включени в консолидацията, се прилага основният подход.

4. Когато през две последователни тримесечия институциите, прилагащи опростения подход, не отговарят на условието по параграф 1, те незабавно уведомяват за това съответния компетентен орган и постигат споразумение относно изпълнението на план за прилагане на подхода, посочен в глава 3, в рамките на следващите две тримесечия.

Член 5

Определяне на ДКО чрез опростения подход

Институциите изчисляват ДКО съгласно опростения подход като 0,1 % от сбора на абсолютната стойност на активите и пасивите, оценявани по справедлива стойност, които са включени при изчислението на прага, установен в член 4.

Член 6

Определяне на общия размер на ДКО, изчислени чрез опростения подход

За институциите, прилагащи опростения подход, общият размер на ДКО за целите на член 1 е ДКО, получена при изчислението по член 5.

ГЛАВА III

ОСНОВЕН ПОДХОД ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДКО

Член 7

Главни елементи на основния подход

1. Институциите изчисляват ДКО съгласно основния подход, като спазват следните две стъпки:

а)	те изчисляват ДКО за всяка от категориите, описани в член 105, параграфи 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 575/2013 („категории ДКО“), в съответствие с параграф 2 от настоящия член;

б)	те сумират стойностите, изчислени съгласно буква а) за всяка категория ДКО, за да получат общия размер на ДКО за целите на член 1.

2. За целите на параграф 1, буква а) институциите изчисляват категориите ДКО по един от следните начини:

а)	в съответствие с членове 9 — 17;

б)

когато за някои позиции прилагането на членове 9 — 17 не е възможно — въз основа на „резервен вариант“, при който те установяват свързаните финансови инструменти и изчисляват ДКО като сбор от следните стойности:

i)	100 % от нетната нереализирана печалба от свързаните финансови инструменти;

ii)	по отношение на дериватите — 10 % от условната стойност на свързаните финансови инструменти;

iii)	при недеривативни инструменти — 25 % от абсолютната стойност на разликата между справедливата стойност и нереализираната печалба, както е определена в подточка i), на свързаните финансови инструменти.

За целите на буква б), подточка i) „нереализирана печалба“ означава промяната, когато е положителна, в справедливата стойност от началото на сделката, определена чрез метода „първа входяща — първа изходяща стойност“.

Член 8

Общи разпоредби относно изчисляването на ДКО съгласно основния подход

1. При оценяваните по справедлива стойност активи и пасиви, при които дадена промяна в счетоводната оценка води до частично или нулево въздействие върху базовия собствен капитал от първи ред, ДКО се изчисляват само за тази част от промяната в счетоводната оценка, която влияе върху базовия собствен капитал от първи ред.

2. По отношение на категориите ДКО, описани в членове 14 — 17, институциите се стремят да постигнат еквивалентно на определеното в членове 9 — 13 равнище на сигурност на разумната стойност.

3. ДКО се разглеждат като превишението на корекциите на оценката, необходими за постигането на целевата разумна стойност, над всички корекции на справедливата стойност на институцията, които могат да се определят като насочени към същия източник на несигурност при оценката, както и ДКО. Когато дадена корекция на справедливата стойност на институцията не може да бъде определена като насочена към конкретна категория ДКО на равнището, на което се изчисляват съответните ДКО, тази корекция не се включва в изчислението на ДКО.

4. Стойността на ДКО винаги е положителна, включително когато те се изчисляват на равнището на свързаната с оценката експозиция, на равнище категория, както преди агрегирането, така и след него.

Член 9

Изчисляване на ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени

1. ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени, се изчисляват на равнището на свързаните с оценката експозиции („индивидуални ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени“).

2. Стойността на ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени, се оценява като нулева, когато са изпълнени едновременно следните две условия:

а)	институцията разполага с убедителни доказателства за наличието на търгуема цена за свързана с оценката експозиция или цената може да бъде определена въз основа на надеждни данни от ликвиден двупосочен пазар, както е посочено в член 338, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕС) № 575/2013;

б)	източниците на пазарни данни, посочени в член 3, параграф 2, не свидетелстват за наличие на съществена несигурност при оценката.

3. Когато не може да се докаже, че свързаната с оценката експозиция има нулева ДКО, при оценяването на ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени, институциите използват източниците на данни, определени в член 3. В този случай изчисляването на ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени, се извършва, както е описано в параграфи 4 и 5.

4. Институциите изчисляват ДКО по отношение на свързаните с оценката експозиции, които се отнасят до всички изходни данни за оценката, използвани в съответния модел за оценка.

а)

ДКО се оценяват на едно от следните равнища на изчерпателност:

i)	по отношение на индивидуалните параметри в изходните данни за оценката — всички данни, необходими за изчисляване на продажбената цена на оценяваната позиция;

ii)	цената на инструмента;

б)

всеки параметър от изходните данни за оценката, посочени в буква а), подточка i), се разглежда поотделно. Когато изходните данни за оценката представляват матрица от параметри, ДКО се изчисляват въз основа на свързаните с оценката експозиции, отнасящи се до всеки конкретен параметър в матрицата. Когато изходните данни за оценката не касаят търгуеми инструменти, институциите отнасят изходните данни за оценката и съответната свързана с оценката експозиция към набор от пазарни търгуеми инструменти. За целите на изчисляването на ДКО институциите могат да намалят броя на параметрите в изходните данни за оценката, използвайки подходящи методики, при условие че след намалението на броя им параметрите отговарят на всички посочени по-долу изисквания:

i)	общата стойност на намалената свързана с оценката експозиция е същата както общата стойност на първоначалната свързана с оценката експозиция;

ii)	намаленият набор от параметри може да бъде отнесен към набор от пазарни търгуеми инструменти;

iii)	коефициентът на мярка 1 на дисперсията, определена по-долу, към мярка 2 на дисперсията, определена по-долу, въз основа на данните от последните 100 дни на търговия, е по-малък от 0,1.

в)

За целите на настоящия параграф „мярка 1 на дисперсията“ означава дисперсията на печалбата и загубата по свързаната с оценката експозиция въз основа на ненамалената стойност на изходните данни за оценката, а „мярка 2 на дисперсията“ означава дисперсията на печалбата и загубата по свързаната с оценката експозиция въз основа на ненамалената стойност на изходните данни за оценката минус свързаната с оценката експозиция при намалената стойност на изходните данни за оценката. Когато за целите на изчисляването на ДКО е използван намален брой параметри, изпълнението на посочените в буква б) критерии се определя чрез независима контролна функция за извършване на преглед на методиката за нетиране и на вътрешните проверки най-малко на годишна основа.

5. ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени, се определят, както следва:

а)

когато съществуват достатъчно данни, въз основа на които да се изгради диапазон от реалистични стойности за изходните данни за оценката:

при изходните данни за оценката, при които диапазонът от реалистични стойности се основава на продажбени цени, институциите определят точка в рамките на диапазона, при която е налице 90-процентно равнище на сигурност, че те биха могли да закрият свързаната с оценката експозиция по тази или по по-добра цена;

ii)

при изходните данни за оценката, при които диапазонът от реалистични стойности е изграден от осреднени цени, институциите определят точка в рамките на диапазона, при която е налице 90-процентно равнище на сигурност, че осреднената цена, която те биха могли да постигнат, за да закрият свързаната с оценката експозиция, би била тази цена или по-добра от нея;

б)

когато не съществуват достатъчно данни, въз основа на които да се изгради реалистичен диапазон от стойности на изходните данни за оценката, институциите прилагат подход, основан на експертни становища, като използват наличната качествена и количествена информация, за да постигнат равнище на сигурност на разумната стойност по отношение на изходните данни за оценката, което е еквивалентно на целевото равнище съгласно буква а). Институциите уведомяват компетентните органи за свързаните с оценката експозиции, за които прилагат този подход, както и за методиката, използвана за определяне на ДКО;

в)

институциите изчисляват ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени, въз основа на един от следните подходи:

i)	те прилагат разликата между стойностите на изходните данни за оценката, определени съгласно буква а) или буква б), и стойностите на изходните данни за оценката, използвани за изчисляване на справедливата стойност, по отношение на свързаната с оценката експозиция на всяка оценявана позиция;

ii)	те комбинират изходните данни за оценката, оценени съгласно буква а) или буква б), и въз основа на получените стойности преоценяват оценяваните позиции. След това институциите вземат разликата между преоценените позиции и позициите, оценявани по справедлива стойност.

6. Институциите изчисляват общия размер на категорията ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени, като към всяка отделна ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени, прилагат формулите по метод 1 или метод 2, установени в приложението.

Член 10

Изчисляване на ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции

1. ДКО, свързани с разходи за закриване позиции, се изчисляват на равнището на свързаната с оценката експозиция („индивидуални ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции“).

2. Когато институцията е изчислила ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени, за дадена свързана с оценката експозиция въз основа на продажбена цена, стойността на свързаната с разходи за закриване на позиции ДКО може да бъде оценена като нулева.

3. Когато институцията прилага дерогацията, посочена в член 105, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 575/2013, ДКО, свързана с разходи за закриване на позиции, може да бъде оценена като притежаваща нулева стойност, при условие че институцията предостави доказателства за наличие на 90-процентно равнище на сигурност, че съществува достатъчно ликвидност, с която да се покрие закриването на свързаните с оценката експозиции по осреднена цена.

4. Когато не може да се докаже, че свързаната с оценката експозиция има нулева ДКО, свързана с разходи за закриване на позиции, институциите използват източниците на данни, определени в член 3. В този случай изчисляването на ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции, се извършва, както е описано в параграфи 5 и 6 от настоящия член.

5. Институциите изчисляват ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции, по отношение на свързаните с оценката експозиции, отнасящи се до всеки параметър от изходните данни за оценката, използван в съответния модел за оценка.

а)

ДКО, свързани с разходи закриване на позиции, се оценяват на едно от следните равнища на изчерпателност

i)	по отношение на индивидуалните параметри от изходните данни за оценката — всички параметри, необходими за изчисляване на продажбената цена за оценяваната позиция;

ii)	цената на инструмента;

б)

Всеки параметър от изходните данни за оценката, посочени в буква а), подточка i), се разглежда поотделно. Когато изходните данни за оценката представляват матрица от параметри, институциите оценяват ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции, въз основа на свързаните с оценката експозиции, отнасящи се до всеки параметър в матрицата. Когато изходните данни за оценката не касаят търгуеми инструменти, институциите изрично отнасят изходните данни за оценката и съответната свързана с оценката експозиция към набор от пазарни търгуеми инструменти. За целите на изчисляването на ДКО институциите могат да намалят броя на параметрите в изходните данни за оценката, използвайки подходящи методики, при условие че след намалението на броя им параметрите отговарят на всички посочени по-долу изисквания:

i)	общата стойност на намалената свързана с оценката експозиция е същата както общата стойност на първоначалната свързана с оценката експозиция;

ii)	намаленият набор от параметри може да бъде отнесен към набор от пазарни търгуеми инструменти;

iii)	коефициентът на мярка 2 на дисперсията към мярка 1 на дисперсията въз основа на данните от последните 100 дни на търговия е по-малък от 0,1.

За целите на настоящия параграф мярка 1 на дисперсията означава дисперсията на печалбата и загубата по свързаната с оценката експозиция въз основа на ненамалената стойност на изходните данни за оценката, а мярка 2 на дисперсията означава дисперсията на печалбата и загубата по свързаната с оценката експозиция въз основа на ненамалената стойност на изходните данни за оценката минус свързаната с оценката експозиция при намалената стойност на изходните данни за оценката.

в)	Когато за целите на изчисляването на ДКО е използван намален брой параметри, изпълнението на посочените в буква б) критерии се определя чрез независима контролна функция за извършване на преглед и вътрешни проверки най-малко на годишна основа.

6. ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции, се определят, както следва:

а)

когато съществуват достатъчно данни, въз основа на които за изходните данни за оценката да се изгради диапазон от реалистични стойности на спреда между покупната и продажната цена, институциите определят точка в рамките на диапазона, при която е налице 90-процентно равнище на сигурност, че спредът, който биха могли да постигнат при закриване на свързаната с оценката експозиция, би бил по тази цена или по по-добра от нея цена;

б)

когато не съществуват достатъчно данни, въз основа на които да се изгради реалистичен диапазон от стойности на спредовете между покупната и продажната цена, институциите прилагат подход, основан на експертни становища, като използват наличната качествена и количествена информация, за да постигнат равнище на сигурност по отношение на разумната стойност, което е еквивалентно на целевото равнище, при което съществува диапазон от реалистични стойности. Институциите уведомяват компетентните органи за свързаните с оценката експозиции, за които прилагат този подход, както и за методиката, използвана за определяне на ДКО;

в)

институциите изчисляват ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции, като прилагат съотношение от 50 % от очаквания спред между покупната и продажбената цена, изчислен в съответствие с буква а) или буква б), към свързаните с оценката експозиции, отнасящи се до изходните данни за оценката, определени в параграф 5.

7. Институциите изчисляват общия размер на категорията ДКО, свързани с разходи за закриване на позиции, като към всяка отделна ДКО, свързана с разходите за закриване на позиции, прилагат формулите по метод 1 или метод 2, установени в приложението.

Член 11

Изчисляване на ДКО, свързана с произтичащия от модела риск

1. Институциите изчисляват ДКО, свързани с произтичащия от модела риск, за всеки отделен модел за оценка („индивидуална ДКО, свързана с произтичащия от модела риск“), като вземат предвид риска, произтичащ от модела за оценка, който възниква поради евентуалното наличие на редица различни модели или калибриране на моделите, които се използват от пазарните участници, и от липсата на твърдо определена продажбена цена за конкретния продукт, който е предмет на оценка. Институциите не вземат под внимание произтичащия от модела за оценка риск, който възниква в резултат на калибрирането на производните от пазара параметри, които трябва да се вземат предвид съгласно член 9.

2. Свързаната с произтичащия от модела риск ДКО се изчислява, като се използва един от подходите, определени в параграфи 3 и 4.

3. Когато е възможно, институциите изчисляват ДКО, свързана с произтичащия от модела риск, чрез определяне на диапазон от реалистични оценки, получени чрез подходящи алтернативни подходи за моделиране и калибриране. В този случай институциите определят точка в рамките на получения диапазон от оценки, при която е налице 90-процентно равнище на сигурност, че биха могли да закрият експозицията при оценката по тази цена или по по-добра от нея цена.

4. Когато институциите не са в състояние да използват подхода, определен в параграф 3, те прилагат подход, основан на експертни становища, за да оценят ДКО, свързана с произтичащия от модела риск.

5. При използването на основан на експертни становища подход се вземат предвид всички изброени по-долу аспекти:

а)	сложността на продуктите, касаещи модела;

б)	многообразието от възможни математически подходи и параметри на модела, когато тези параметри не са свързани с пазарни променливи;

в)	степента, в която пазарът на съответните продукти е „еднопосочен“;

г)	наличието на неподлежащи на хеджиране рискове по отношение на съответните продукти;

д)	адекватността на модела при отчитане на динамиката по отношение на възвръщаемостта на продуктите в портфейла.

Институциите уведомяват компетентните органи за моделите, за които прилагат този подход, както и за методиката, използвана за определяне на ДКО.

6. Когато институциите използват метода, описан в параграф 4, „предпазливостта“ на метода се потвърждава ежегодно, като се извършва сравняване на следните аспекти:

а)	ДКО, изчислени по метода, описан в параграф 4, ако той би бил приложен към съществена по размер извадка от моделите за оценка, за които институцията използва метода по параграф 3; както и

б)	ДКО, получени чрез метода по параграф 3, за същата извадка от модели за оценка.

7. Институциите изчисляват общия размер на категорията ДКО, свързани с произтичащия от модела риск, като към всяка отделна ДКО, свързана с произтичащия от модела риск, прилагат формулите по метод 1 или метод 2, установени в приложението.

Член 12

Изчисляване на ДКО, свързана с нереализирани кредитни спредове

1. Институциите изчисляват ДКО, свързана с нереализирани кредитни спредове, за да отразят свързаната с оценката несигурност при корекцията, която е необходима съгласно приложимата счетоводна рамка, за да се отрази текущата стойност на очакваните загуби в резултат на неизпълнение от страна на контрагент по позиции в деривати.

2. Институциите включват елемента на ДКО, който е свързан с несигурността на пазарните цени, в категорията ДКО, свързана с несигурността на пазарните цени. Елементът на ДКО, който е свързан с несигурността по отношение на разходите за закриване на позиции, се включва в категорията ДКО, свързана с разходите за закриване на позиции. Елементът на ДКО, който е свързан с произтичащия от модела риск, се включва в категорията ДКО, свързана с произтичащия от модела риск.

Член 13

Изчисляване на ДКО, свързани с разходи по инвестиране и финансиране

1. Институциите изчисляват ДКО, свързани с разходи по инвестиране и финансиране, за да отразят свързаната с оценката несигурност на разходите по финансиране при оценяването на продажбената цена съгласно приложимата счетоводна рамка.

Член 14

Изчисляване на ДКО, свързана с концентрирани позиции

1. Институциите оценяват ДКО, свързана с концентрирани позиции, за концентрираните оценявани позиции („индивидуална ДКО, свързана с концентрирани позиции“), като прилагат следния тристепенен подход:

а)	идентифицират концентрираните оценявани позиции;

б)	те определят разумен срок за закриване на всяка идентифицирана концентрирана оценявана позиция, когато не е на разположение пазарна цена, приложима за размера на оценяваната позиция;

в)	когато разумният период за закриване на позицията надхвърля 10 дни, те оценяват ДКО, като вземат предвид променливостта на изходните данни за оценката, променливостта на спреда между покупната и продажбената цена и въздействието на хипотетичната стратегия за закриване на позициите по пазарни цени.

2. За целите на параграф 1, буква а) при идентифицирането на концентрираните оценявани позиции се вземат под внимание всички изброени по-долу аспекти:

а)	размерът на всички оценявани позиции, свързани с ликвидността на съответния пазар;

б)	способността на институцията да търгува на този пазар;

в)	среднодневният обем на пазара и обичайният дневен търгуван обем на институцията. Институциите установяват и документират методиката, използвана за определяне на концентрираните оценявани позиции, за които се изчислява ДКО, свързана с концентрирани позиции.

3. Институциите изчисляват общия размер на категорията ДКО, свързана с концентрирани позиции, като сбор от отделните ДКО, свързани с концентрирани позиции.

Член 15

Изчисляване на ДКО, свързана с бъдещи административни разходи

1. Когато изчислява ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени и с разходи за закриване на позиции, които предполагат пълно закриване на експозицията, институцията може да оцени нулева ДКО, свързана с бъдещи административни разходи.

2. Когато не може да бъде доказано, че свързаната с оценката експозиция има нулева ДКО съгласно параграф 1, институциите изчисляват ДКО, свързана с бъдещи административни разходи („индивидуална ДКО, свързана с бъдещи административни разходи“), като вземат предвид административните разходи и бъдещите разходи за хеджиране, дисконтирани с лихвен процент, близък до безрисковия лихвен процент, през очакваната продължителност на свързаните с оценката експозиции, за които не се прилага директна продажбена цена за ДКО, свързана с разходи за закриване на позиции.

3. За целите на параграф 2 бъдещите административни разходи включват всички допълнителни разходи за персонал и всички фиксирани разходи, които е вероятно да бъдат направени при управлението на портфейла, но които вероятно ще намаляват със свиването на размера на портфейла.

4. Институциите изчисляват общия размер на категорията ДКО, свързана с бъдещи административни разходи, като сбор от отделните ДКО, свързани с бъдещи административни разходи.

Член 16

Изчисляване на ДКО, свързана с предсрочно прекратяване

Институциите изчисляват ДКО, свързана с предсрочно прекратяване, като вземат под внимание потенциалните загуби, произтичащи от извъндоговорно предсрочно прекратяване на сделки на клиенти. ДКО, свързана с предсрочно прекратяване, се изчислява, като се вземе предвид процентът на сделките на клиенти, които в миналото са прекратени предсрочно, както и възникналите в тези случаи загуби.

Член 17

Изчисляване на ДКО, свързана с операционен риск

1. Институциите оценяват ДКО, свързана с операционен риск, като оценяват потенциалните загуби, които могат да възникнат в резултат на операционен риск, свързан с процеса на оценка. Оценката на ДКО включва оценка на оценяваните позиции, които се смятат за изложени на риск по време на процеса на балансово равняване, включително дължащите се на съдебни спорове.

2. Когато институцията прилага усъвършенствания подход за измерване на операционния риск, както е посочено в част трета, дял III, глава 4 от Регламент (ЕС) № 575/2013, тя може да докладва нулева ДКО, свързана с операционен риск, при условие че представи доказателства, че операционният риск, свързан с процеса на оценка, както е определен в съответствие с параграф 1, изцяло е взет под внимание при изчисленията чрез усъвършенствания подход за измерване.

3. В останалите случаи, различни от посочените в параграф 2, институцията изчислява ДКО, свързана с операционен риск, като 10 % от сбора на агрегираните категории ДКО, свързани с несигурността на пазарните цени и разходите за закриване на позиции.

ГЛАВА IV

ДОКУМЕНТАЦИЯ, СИСТЕМИ И ПРОВЕРКИ

Член 18

Изисквания към документацията

1. Институциите документират методиката за пруденциална оценка по подходящ начин. В документацията се включват вътрешните политики, които предоставят насоки по всички изброени по-долу аспекти:

а)	диапазонът от методики за количествено определяне на ДКО за всяка оценявана позиция;

б)	йерархията на методиките за всеки клас актив, продукт или оценявана позиция;

в)	йерархията на източниците на пазарни данни, използвани при методиката за ДКО;

г)	изискваните характеристики на пазарните данни, чрез които се обосновава нулева стойност на ДКО за всеки клас актив, продукт или оценявана позиция;

д)	методиката, прилагана когато при определянето на ДКО се използва основан на експертни становища подход;

е)	методиката, с която се определя дали за дадена оценявана позиция е необходима ДКО, свързана с концентрирани позиции;

ж)	предполагаемият хоризонт за закриване на позиции за целите на изчисляването на ДКО, свързани с концентрирани позиции, когато е приложимо;

з)	оценяваните по справедлива стойност активи и пасиви, за които дадена промяна в счетоводната оценка оказва частично или нулево въздействие върху базовия собствен капитал от първи ред в съответствие с член 4, параграф 2 и член 8, параграф 1.

2. Институциите водят документация, която позволява да се анализира изчисляването на ДКО на равнището на експозицията, свързана с оценката, и също така предоставят на висшето ръководство информация относно процеса на изчисляване на ДКО, която да даде възможност за определяне на равнището на свързаната с оценката несигурност по отношение на портфейла на институцията от позиции, оценявани по справедлива стойност.

3. Документацията, посочена в параграф 1, се преразглежда поне веднъж годишно и се одобрява от висшето ръководство.

Член 19

Изисквания към системите и извършването на проверките

1. Първоначално определянето на ДКО, а в последствие и тяхното наблюдение, се разрешава от независимо звено за контрол.

2. Необходимо е институциите да разполагат с ефективни механизми за проверка, свързани с управлението на всички оценявани по справедлива стойност позиции, както и с подходящи ресурси, за да осъществяват тези проверки и за да осигурят надежден процес на оценка дори по време на периоди на сътресения. Те включват всички изброени по-долу аспекти:

а)	преглед на ефективността на модела за оценка най-малко веднъж годишно;

б)	одобрение от страна на ръководството на всички значителни промени в политиките за оценка;

в)	ясна формулировка на склонността на институцията към поемане на рискови експозиции по отношение на позициите, за които е налице свързана с оценката несигурност, по отношение на която се извършва мониторинг на агрегирано равнище в рамките на цялата институция;

г)	независимост на поемащите риск звена и контролните звена при процеса на оценка;

д)	наличие на цялостна процедура за извършване на вътрешен одит, свързан с процесите на оценка и с проверките.

3. Институциите гарантират наличието на ефективно и последователно извършване на проверките, свързани с процеса на оценка за оценяваните по справедлива стойност позиции. Необходимо е тези проверки да бъдат предмет на редовни прегледи в рамките на вътрешния одит. Проверките трябва да включват следното:

а)	ясно и точно определен опис на продуктите на цялата институция, с който да се гарантира, че всяка оценявана позиция е свързана точно с едно определение на продукт;

б)	методиките за оценка за всеки продукт в описа, включително избраният модел и неговото калибриране, корекциите на справедливата стойност, ДКО, приложимите за дадения продукт методики за независима проверка на цените, както и измерването на свързаната с оценката несигурност;

в)

процес на утвърждаване, с който да се гарантира, че за всеки от продуктите както поемащите риск звена, така и контролните отдели одобряват методиките на ниво продукт, описани в буква б), и удостоверяват, че тези методики отразяват действителната практика за всяка оценявана позиция, свързана с продукта;

г)	наличие на определени прагове въз основа на наблюдавани пазарни данни, чрез които да се определят случаите, в които моделите за оценка вече не са достатъчно надеждни;

д)	формална процедура за независима проверка на цените въз основа на цени, които са независими от съответната търговска платформа;

е)

нови процедури за одобряване на продукти чрез позоваване на продуктовия опис и ангажиране на всички съответни заинтересовани страни в рамките на институцията, които са от значение за измерването на риска, контрола на риска, финансовото отчитане и възлагането и проверката на оценките на финансовите инструменти;

ж)	нова процедура за преразглеждане на сделките, с която да се гарантира, че когато се определя дали оценките на сходни свързани с оценката експозиции продължават да бъдат достатъчно „разумни“, се използват данните за ценообразуването от новите сделки.

ГЛАВА V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 20

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 26 октомври 2015 година.

За Комисията

Председател

Jean-Claude JUNCKER

(1) ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1.

(2) Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 12).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Формули, които да се използват за целите на агрегирането на ДКО съгласно член 9, параграф 6, член 10, параграф 7 и член 11, параграф 7

Метод 1

APVA

(FV – PV) – 50 % · (FV – PV)

= (50 % · (FV – PV)

AVA

Σ APVA

Метод 2

APVA

max {0, (FV – PV) – 50 % · (EV – PV)}

= max {0, FV – 50 % · (EV + PV)}

AVA

Σ APVA

където:

FV	=	Справедливата стойност на равнището на свързаната с оценката експозиция, след като към справедливата стойност на институцията бъде приложена счетоводна корекция, която може да бъде определена като насочена към същия източник на несигурност при оценката, както съответната ДКО,
PV	=	Разумната стойност на равнището на свързаната с оценката експозиция, определена в съответствие с настоящия регламент,
EV	=	Очакваната стойност на равнището на свързаната с оценката експозиция, принадлежаща към диапазона от възможни стойности,
APVA	=	ДКО на равнището на свързаната с оценката експозиция след корекция за агрегиране,
AVA	=	Общия размер на категорията ДКО след корекция за агрегиране.