18.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 299/41

(1)

На 26 ноември 2015 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2016 г. за координация на икономическите политики. Приоритетите на годишния обзор на растежа бяха одобрени от Европейския съвет на 17—18 март 2016 г. На 26 ноември 2015 г., въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011, Комисията прие Доклад за механизма за предупреждение, в който Нидерландия беше посочена сред държавите членки, които ще бъдат обект на задълбочен преглед. В същия ден Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета за икономическата политика на еврозоната. Тази препоръка беше одобрена от Европейския съвет на 18—19 февруари 2016 г. и беше приета от Съвета на 8 март 2016 г. (3) Като държава, чиято парична единица е еврото, и с оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките в икономическия и паричен съюз, Нидерландия следва да осигури пълното и навременно изпълнение на препоръката.

(2)

Докладът за Нидерландия за 2016 г. беше публикуван на 26 февруари 2016 г. В него бе оценен напредъкът на Нидерландия в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 14 юли 2015 г., както и по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. Той също включва задълбочен преглед съгласно член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. На 8 март 2016 г. Комисията представи резултатите от задълбочения преглед. Анализът на Комисията ѝ дава основание да заключи, че в Нидерландия са налице макроикономически дисбаланси. От решаващо значение е справянето с много големия размер на дълга на домакинствата. Големите и трайни излишъци по текущата сметка, които отразяват структурните характеристики на икономиката и определянето на политиката по отношение на нефинансовите предприятия, продължават да бъдат предизвикателство, с оглед също така на странични ефекти в други държави членки от еврозоната.

(3)

На 28 април 2016 г. Нидерландия представи своята национална програма за реформи за 2016 г. и своята програма за стабилност за 2016 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(4)

Специфичните за всяка държава препоръки бяха разгледани при планирането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. Както е предвидено в член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (4), когато това е необходимо за подпомагане на изпълнението на съответните препоръки на Съвета, Комисията може да поиска от дадена държава членка да преразгледа своето споразумение за партньорство и съответните програми и да предложи изменения в тях. Комисията предостави допълнителни подробности за начина, по който ще се възползва от тази разпоредба в насоките относно прилагането на мерките, които обвързват ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление.

(5)

Спрямо Нидерландия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и преходното правило за дълга. В своята програма за стабилност за 2016 г. правителството планира постепенно подобрение в своето номинално салдо, което трябва да достигне 0,1 % от БВП през 2019 г. В същото време правителството предвижда влошаване на преизчисленото структурно салдо (5) през 2016 г., като то достигне -1,4 % от БВП, и неговото подобрение след това. Средносрочната бюджетна цел — структурен дефицит от 0,5 % от БВП — се планира да се постигне през 2019 г. При все това, въз основа на преизчисленото структурно салдо средносрочната бюджетна цел би била вече постигната до 2018 г. Съгласно програмата за стабилност съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да достигне 65,4 % през 2016 г. и след това постепенно да намалее до 58,9 % през 2019 г. Макроикономическият сценарий, който стои в основата на тези предвиждания за бюджета, е реалистичен. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2016 г. за Нидерландия съществува риск от известно отклонение от изискванията по предпазните мерки през 2016 г. и през 2016 и 2017 г., взети заедно, при непроменени политики. Очаква се Нидерландия да спази преходното правило за дълга през 2016 г. и след края на преходния период да спази референтната стойност за намаляването на дълга през 2017 г. Въз основа на програмата за стабилност и като се вземе предвид прогнозата на Комисията от пролетта на 2016 г. Съветът е на мнение, че Нидерландия ще спази в общи линии разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. При все това, ще бъдат необходими допълнителни мерки, за да се гарантира това спазване през 2016 и 2017 г.

(6)

Неотдавнашното нарастване на заетостта може да бъде изцяло свързано с увеличаване на броя на лицата, наети на срочни договори, и броя на самостоятелно заетите лица. Въпреки че Нидерландия е предприела мерки за решаване на този проблем, е необходим по-всеобхватен подход. Ниската степен на преминаване от временни към постоянни договори, все още създава риск от сегментиране на пазара на труда. Наблюдава се висок и растящ процент на временни договори в контекста на големи различия в разпоредбите за защита на заетостта, свързани с временните договори, от една страна, и с постоянните договори, от друга. Самостоятелно заетите лица без наети лица се по-често недостатъчно застраховани срещу инвалидност, безработица и старост, което може да окаже влияние върху устойчивостта на системата за социално осигуряване в дългосрочен план. Бяха въведени редица мерки, които намаляват различията между постоянните и временните договори. Благоприятният данъчен режим и липсата на задължения за плащане на определени социалноосигурителни вноски продължават да предоставят финансови стимули за самостоятелна заетост.

(7)

Едно от ключовите предизвикателства за справянето с високата задлъжнялост на домакинствата е свързано с жилищния пазар, където липсата на гъвкавост и небалансираните стимули, натрупани в продължение на десетилетия, оформят моделите на жилищното финансиране и на спестяванията в сектора. Склонността на домакинствата за ливъридж на брутния ипотечен дълг спрямо жилищното имущество до голяма степен отразява дългогодишните фискални стимули, по-специално данъчното приспадане на лихвите по ипотечните кредити. От 2012 г. насам бяха приложени поредица от мерки за частично справяне с това, но те не са били ускорени в съответствие с препоръката на Съвета от 2015 г. Развитието на добре функциониращ пазар за наем на жилища е ограничено от субсидии в други жилищни подсектори. Секторът на социалното жилищно настаняване е един от най-големите в Съюза, но разпределянето на жилищата не винаги е ефективно за хората, които наистина имат нужда от това. В сектора на социалното жилищно настаняване беше въведено по-голямо диференциране на наемите въз основа на доходите. Предприятията за жилищно настаняване ще трябва да отделят дейностите си от общ икономически интерес (т.е. социалното жилищно настаняване) от другите дейности. Като се има предвид, че някои небалансирани стимули относно обвързване на наемите с доходите по отношение пазара на социалното жилищно настаняване са били отстранени, е уместно тази част от препоръката на Съвета от 2015 г. да бъде пренасочена към наблюдение на положението. Същевременно, жилищният пазар продължава да бъде значително нарушен и продължава да поражда склонност към задлъжняване на домакинствата. Необходим е по-нататъшен напредък по тези въпроси.

(8)

В допълнение към нарушенията на пазара на жилища, задължителните неданъчни вноски към втория стълб на пенсионната система влияят на разполагаемия доход на домакинствата. Вторият стълб на пенсионната система показва добри резултати по отношение на качеството и адекватността на пенсиите, но има недостатъци по отношение на справедливостта между поколенията, прозрачността и устойчивостта на икономически шокове. През последните години устойчивостта на пенсионната система е засилена чрез повишаване на пенсионната възраст до 67 години до 2021 г. и обвързването ѝ със средната продължителност на живота след това. Като средно равнище пенсионните вноски намаляха, тъй като максималният процент на натрупване, освободен от данък, беше намален. Едно подходящо разпределение на разходите и рисковете в рамките на отделните поколения и между тях извън приетите правила за индексирането и финансовите буфери (рамка за финансова оценка), ще помогне на домакинствата да разпределят финансовите си средства по по-благоприятстващ за растежа начин. Правителството обяви намерението си за реформа на втория пенсионен стълб в значителна степен с участието на социалните партньори, с цел да се създаде по-прозрачна и по-справедлива в актюерски аспект система.

(9)

Инвестициите спаднаха значително по време на икономическата криза и само частично са се възстановили. Слабостите при общоикономическите инвестиции изглежда са със силно цикличен характер. Те са движени от спад на жилищния пазар и избора на фискална консолидация. Въпреки че бариерите пред инвестициите изглеждат незначителни, ниското ниво на инвестициите в строителния сектор и в областта на енергията от възобновяеми източници е свързано с несигурността на пазара и регулаторните фактори. Въпреки подобряването на кредитните условия, рисковете за отпускане на нови заеми са увеличени при сегашните финансови условия. Държавните разходи за НИРД намаляват от 2014 г. насам, а частните разходи за НИРД остават ниски. Поради това през 2015 г. Съветът препоръча Нидерландия да пренасочи публичните разходи към подпомагане на инвестициите в НИРД и да работи по подобряване на частните разходи за НИРД. Публичните и частните разходи за НИРД са ниски в сравнение с образователното равнище, академичните постижения и икономическото развитие.

(10)

В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Нидерландия и го публикува в доклада за 2016 г. Тя извърши също и оценка на програмата за стабилност и на националната програма за реформи и последващите мерки във връзка с препоръките, отправени към Нидерландия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждане на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Нидерландия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от укрепване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките в рамките на европейския семестър са отразени в препоръки 1—3 по-долу.

(11)

Предвид тази оценка Съветът разгледа програмата за стабилност, като становището му (6) е отразено по-специално в препоръка 1 по-долу.

(12)

С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Неговите препоръки по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 3 по-долу,

1.

Да ограничи отклонението от средносрочната бюджетна цел през 2016 г. и да постигне годишна фискална корекция в размер на 0,6 % от БВП през 2017 г. Да се приоритизират публичните разходи с оглед на засилване на инвестициите в НИРД.

2.

Да премахне оставащите пречки пред наемането на персонал на постоянни договори и улесняване на прехода от временни към постоянни договори. Да се справи с голямото увеличение на самонаетите лица без работници и служители, включително чрез намаляване на нарушаването в данъчното облагане в полза на самостоятелната заетост, без да се излага на риск предприемачеството и чрез насърчаване на достъпа до социална закрила на самостоятелно заетите лица.

3.

Да приеме мерки, за да стане вторият стълб на пенсионната система по-прозрачен, по-справедливо разпределен между поколенията и по-устойчив на сътресения. Да предприеме мерки за намаляване на оставащите нарушения на жилищния пазар и склонността към задлъжняване на домакинствата, по-специално чрез намаляване на данъчното приспадане на лихвите по ипотечни кредити.