28.12.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 357/1

(1)

През ноември 2009 г. подробна информация, изпратена от граждани, привлече вниманието на Комисията към евентуално преференциално третиране по отношение на облагането с корпоративен данък на четирите испански спортни клуба — Athletic Club Bilbao, Club Atlético Osasuna (Navarra), FC Barcelona и Real Madrid CF, в сравнение със спортните дружества с ограничена отговорност. До Испания бяха изпратени искания за мнение на 15 февруари, 12 април и 28 септември 2010 г. Мнения бяха получени на 23 март и 15 декември 2010 г.

(2)

С писмо от 18 декември 2013 г. Комисията информира Испания, че е решила да открие процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, по отношение на помощта (наричано по-нататък „решението за откриване на процедурата“). С писмо от 17 февруари 2014 г. Испания представи мнение по това решение. На 17 декември 2015 г. Испания представи допълнителна информация.

(3)

Решението на Комисията за стартиране на процедурата (решението за откриване на процедурата) бе публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (2). Комисията прикани заинтересованите страни да представят мненията си относно помощта/мярката.

(4)

Комисията получи мнения от заинтересованите страни. Тя ги препрати на Испания, на която бе дадена възможност да реагира; нейното мнение бе получено с писмо от 21 ноември 2014 г.

(5)

Член 19, параграф 1 от „ley del deporte“ от 1990 г. (3) (Закон 10/1990) задължава всички испански професионални спортни клубове (clubes deportivos) да се преобразуват в спортни дружества с ограничена отговорност (sociedades anónimas deportivas). Обосновката за мярката бе, че много клубове са управлявани лошо, тъй като нито членовете, нито администраторите им са носили каквато и да било финансова отговорност за претърпени икономически загуби. Целта бе чрез новите спортни дружества с ограничена отговорност да се установи модел на икономическа и правна отговорност на клубовете, осъществяващи професионална дейност, за да се увеличи възможността им за добро управление.

(6)

„Седмата допълнителна разпоредба“ (наричана по-нататък „DA 7a“) на Закон 10/1990 освобождава от това задължително преобразуване футболните клубове, които са имали положително салдо през предходните 4—5 години. Съгласно преамбюла на закона, освобождаването се основава на факта, че тези клубове са показали „добро корпоративно управление“ и не им е необходимо такова преобразуване. Те могат да запазят съществуващата си правна структура на клуб, освен ако техните събрания не приемат друго (4).

(7)

Оказва се, че единствените клубове, които отговарят на това условие, са Athletic Club Bilbao, Club Atlético Osasuna (Navarra), FC Barcelona и Real Madrid CF. В закона не се упоменават изрично и поименно тези четири клуба, които в крайна сметка са се възползвали от това освобождаване. Те не са се преобразували в спортни дружества с ограничена отговорност, въпреки че са имали право да го направят.

(8)

Данъчното облагане на спортните клубове се отклонява от фискалния режим, приложим към спортните дружества с ограничена отговорност, които са обхванати от общия режим за корпоративно данъчно облагане на дружества. Като организации с нестопанска цел (Entidades sin ánimo de lucro) спортните клубове могат да се ползват от частично освобождаване от корпоративен данък в съответствие с член 9, параграф 3, буква а) от испанския Закон за корпоративното данъчно облагане (Ley del Impuesto sobre Sociedades). В резултат от това частично освобождаване, в член 28, параграф 2 от Закона за корпоративното данъчно облагане се посочва, че освободените клубове, в качеството им на организации с нестопанска цел, плащат корпоративен данък върху своите търговски приходи с намалена данъчна ставка от 25 % вместо с общата ставка от 30 % (която до 2006 г. е била 3 5 %, а през 2007 г. е била 32,5 %).

(9)

Испанският закон за спорта не включва времеви период за евентуална преоценка на това специфично третиране. По този начин единствено четирите отбора, които първоначално са отговаряли на условията, имат възможност да се възползват от благоприятния от данъчна гледна точка статут на „спортен клуб“, независимо от това как се развива финансовото състояние на останалите отбори. Освен това нито един търговско рентабилен отбор не може да се преобразува обратно в клуб.

(10)

Четирите клуба провеждат ориентирана към печалба професионална дейност. През сезона 2013—2014 г. например Real Madrid CF е натрупал приходи от 549 милиона евро, а FC Barcelona — 484 милиона евро (5). Приходите са получени от продажба на права за излъчване, спонсорство, продажба на рекламни артикули (продажба на свързани с клуба артикули, като копия на фланелката му) и лицензиране, както и от т.нар. приходи в деня на мача (продажба на билети и други приходи, генерирани на стадиона). В продължение на няколко години двата клуба заемат челно място по приходи сред клубовете в Европейската висша лига. Athletic Club Bilbao неизменно играе в испанската първа група и редовно участва в международни турнири, като Шампионската лига. Клуб Atlético Osasuna също играе в първа група до сезона 2012—2013 г., когато изпада във втора група (Segunda Division) на Националната професионална футболна лига, и има няколко участия в европейски турнири на професионални клубове.

(11)

В решението за откриване на процедурата Комисията посочи, че най-малкото Real Madrid CF и FC Barcelona са имали облагаеми печалби в годините след 2000 г. Освен това годишните отчети на Real Madrid CF например показват приходи преди облагане с данъци от 25 милиона евро за сезона 2008—2009 г., 31 милиона евро за 2009—2010 г., 47 милиона евро за 2010—2011 г., 32 милиона евро през 2011—2012 г. и 47 милиона евро през 2012—2013 г. Тези цифри предполагат значителни облагаеми приходи за последните няколко години, поне за Real Madrid CF, където различна данъчна ставка от 25 % вместо 30 % може да доведе до икономическо предимство спрямо конкурентите му.

(12)

В решението за откриване на процедурата Комисията определи, че разглежданите футболни клубове отговарят на условията за организации с нестопанска цел. Това не изключва квалифицирането им като предприятия съгласно член 107, параграф 1 от Договора. Подпомаганите професионални спортни дейности са от търговско естество (6). Тези генериращи приходи дейности са икономически по своето естество и се осъществяват в ожесточена конкуренция с другите големи европейски професионални футболни клубове. Източниците на приходи са свързани с успеха на отборите в спортни първенства. На свой ред този успех зависи до голяма степен от финансовите средства, които са на разположение на клубовете, за да могат да привличат и задържат най-добрите играчи и треньори.

(13)

Данъчното разграничение може селективно да облагодетелства четирите клуба. В тази връзка предварителното заключение на Комисията, изведено в решението за откриване на процедурата, е, че въпросните четири спортни клуба се ползват с предимство под формата на преференциална данъчна ставка, която не е обоснована от естеството на данъчната система. Данъчното разграничение между тях и други клубове е последица от Закон 10/1990, в който се обособяват ограничен брой бенефициери. Освен това според Комисията това предимство произтича от държавни ресурси, тъй като държавата се лишава от възможни данъчни приходи, и тази помощ в полза на професионалните футболни клубове оказва въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки.

(14)

Предварителното заключение на Комисията, изведено в решението за откриване на процедурата, е, че държавната финансова подкрепа, с която се предоставя предимство на професионалните спортни клубове Athletic Club Bilbao, Club Atlético Osasuna (Navarra), FC Barcelona и Real Madrid CF, най-вероятно ще има способността да наруши конкуренцията и да засегне търговията. Следователно тя представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(15)

Комисията изрази съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар. Тя установи също така, че изглежда няма насоки относно критериите за съвместимост, които да са приложими спрямо настоящия случай. Следователно съвместимостта трябва да се прецени пряко с оглед на член 107, параграф 3, буква в) от Договора, съгласно който за съвместима с вътрешния пазар може да се приеме помощ, която има за цел да улесни, в името на общия интерес, развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони.

(16)

Комисията изрази съмнение, че би имало цел от общ интерес, която би могла да оправдае избирателната оперативна подкрепа за отделни много стабилни участници в един силно конкурентен икономически сектор. В тази връзка, в решението за откриване на процедурата Комисията счита, че чрез въведения със Закон 10/1990 режим Испания отпуска индивидуална оперативна помощ посредством преференциална данъчна ставка на четири спортни клуба — Athletic Club Bilbao, Club Atlético Osasuna (Navarra), FC Barcelona и Real Madrid CF, която не може да бъде оправдана съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора. Комисията прикани Испания и заинтересованите страни да представят мнения.

(17)

След публикуването на решението за откриване на процедурата Комисията получи становища от Real Madrid CF, FC Barcelona, Athletic Club Bilbao, Liga Nacional de Fútbol Profesional, от един гражданин и от организации, които желаят самоличността им да остане поверителна.

(18)

Liga Nacional de Fútbol Profesional се позовава на специалния статут на спорта съгласно член 165 от Договора. Тя заявява, че Закон 10/1990 чисто и просто е имал за цел да въведе доброволна система за социална отговорност на клубовете. Лигата твърди, че поради тази причина реформата не е имала свързана с данъчното облагане цел. Данъчните последици биха били косвен ефект от преследването на други цели.

(19)

Athletic Club Bilbao отбелязва данъчната автономия на Territorio Histórico de Bizkaia в Баска област по отношение на корпоративното облагане, която е призната от Общия съд (7). Следователно териториалната референтна рамка спрямо която да се определи дали Athletic Club Bilbao се ползва със селективно предимство би била Territorio Histórico de Bizkaia. Въпреки че законът за спорта се прилага в национален мащаб, той не съдържа правила относно данъчното облагане. Съгласно Договора за Европейския съюз Съюзът обаче е задължен да зачита структурите на регионално и местно самоуправление на държавите членки. В Territorio Histórico de Bizkaia няма спортни дружества с ограничена отговорност. Следователно според клуба не може да е налице никакво селективно третиране на спортните организации в този регион. Athletic Club Bilbao следва да се разглежда чисто и просто като обект на общия режим за корпоративно данъчно облагане, приложим в Territorio Histórico de Bizkaia за всички организации с нестопанска цел.

(20)

Liga Nacional de Fútbol Profesional, Real Madrid CF, FC Barcelona и Athletic Club Bilbao считат разграничението на корпоративния данък за обосновано от естеството на данъка; следователно, то не води до селективно предимство. Спортните клубове се облагат с данъци по същия начин и са обект на същите правила като останалите организации с нестопанска цел. Общият режим, който се прилага спрямо организациите с нестопанска цел, не би могъл да се счита за изключение от данъчния режим, който се прилага спрямо дружествата. Той представлява отделен общ режим със самостоятелна функция, който се прилага спрямо всички испански организации с нестопанска цел, независимо от сектора, големината и региона. Различният правен режим ограничава пазарната дейност на сдруженията с нестопанска цел и не им позволява да генерират същите печалби като дружествата със стопанска цел. Дружествата със стопанска цел придобиват печалба с основния мотив да генерират разпределими средства така, че да могат да предложат подходяща възвращаемост на инвестициите на акционерите си.

(21)

Real Madrid CF се позовава на решението на Съда на Европейския съюз по дело Kennemer Golf  (8), в точки 26, 31 и 35 от което се посочва, че една организация с нестопанска цел не трябва да се стреми да придобива печалба в полза на членовете си.

(22)

Real Madrid CF и Athletic Club Bilbao твърдят, че макар системният стремеж към печалба да не пречи дадена организация да бъде категоризирана като нестопанска, тази печалба трябва да се използва за целите на предоставянето на услугите ѝ. Те поставят ударението върху факта, че печалбата на спортен клуб не трябва да се разпределя между членовете му. Следователно спортните клубове и спортните дружества с ограничена отговорност не биха се намирали в сходно фактическо и правно положение. При всички случаи евентуалната разлика в данъчното облагане би била оправдана от естеството или цялостната структура на испанската данъчна система.

(23)

Според Real Madrid CF от това следва, че преследването на цел за постигане на печалба не е достатъчно като обща референтна основа. Вместо това референтната основа следва да бъде постигането на печалба, която може да бъде разпределяна, което не е възможно за клубовете. Real Madrid счита, че клубовете имат едни и същи характерни черти като кооперативните дружества, и се позовава на доводите, изложени в решението на Съда на Европейския съюз по дело Paint Graphos  (9).

(24)

Real Madrid CF, FC Barcelona и Liga Nacional de Fútbol Profesional подчертават, че режимът на отговорност, наложен на ръководния орган на спортните клубове, е много по-строг от този за спортните дружества с ограничена отговорност. Управителният съвет трябва да предостави банкова гаранция, покриваща 15 % от бюджетираните разходи на клуба, за да обезпечи евентуални загуби, понесени по време на мандата му. В допълнение членовете на управителния съвет носят строга и неограничена отговорност с настоящите си и бъдещите си лични активи за всякакви понесени загуби, които надвишават тази гарантирана сума. Освен това спортните клубове са обект на строг надзор и контрол по отношение на търговското им поведение, по-специално във връзка с вземането на кредити, осъществяван от публичен орган — испанския Висш спортен съвет (наричан по-нататък „Consejo Superior de Deportes“).

(25)

Athletic Club Bilbao и Liga Nacional de Fútbol Profesional твърдят, че клубовете нямат средствата, с които разполагат дружествата с ограничена отговорност, по отношение на достъпа до капиталовите пазари. По-специално те не могат да увеличават капитала си посредством емитиране на нови акции. Освен това между даден клуб и дружествата под негов контрол няма фискална консолидация предвид факта, че са приложими различни данъчни ставки. Следователно печалбата и загубите между клуба и тези дружества не могат да се компенсират взаимно за разлика от възможността на дружествата с ограничена отговорност да консолидират фискално контролираните от тях дъщерни дружества. FC Barcelona посочва, че следователно клубовете се намират в явно неблагоприятно положение в сравнение с останалата част на Европа, където инвеститори могат да наливат големи парични суми в спортни клубове.

(26)

По отношение на евентуалното предимство, произтичащо от различните данъчни ставки, Real Madrid CF твърди, че установяването на по-ниска данъчна ставка за оперативния доход на клубовете, в качеството им на организации с нестопанска цел, само по себе си не може да представлява по-благоприятна селективна мярка, която се окачествява като държавна помощ. Съществените различия между данъчните режими за корпоративно облагане на клубовете и дружествата с ограничена отговорност биха били в ущърб на клубовете и в противовес на ефектите от малко по-ниската данъчна ставка, прилагана спрямо тях. Real Madrid CF се позовава на факта, че приспадането за повторно инвестиране на извънредната печалба или капиталовата печалба, получена от прехвърлянето на собствен капитал, е по-високо за спортните дружества с ограничена отговорност (12 %), отколкото за спортните клубове (7 %). В зависимост от обстоятелствата това приспадане понякога може да бъде много значително.

(27)

Real Madrid CF предостави отчет за данъчното облагане на клуба във връзка с корпоративния данък за периода от юли 2000 г. до 30 юни 2013 г., изготвен от данъчните му съветници. Този отчет доказва, че по време на разследвания период прилаганият спрямо Real Madrid CF данъчен режим в качеството му на организация с нестопанска цел е бил значително по-неблагоприятен от хипотетичното условно прилагане на общия режим за дружествата.

(28)

Real Madrid CF твърди […] (*1).

(29)

Athletic Club Bilbao подчертава […].

(30)

Real Madrid CF, FC Barcelona и Athletic Club Bilbao посочват, че твърдяната помощ, ако има такава, би трябвало да се разглежда като съществуваща помощ. Специалната данъчна ставка за организациите с нестопанска цел е въведена преди присъединяването на Испания към Европейския съюз на 1 януари 1986 г. и не се е променила съществено оттогава. Закон 61/1978 от 27 декември относно корпоративния данък („Ley 61/1978, de 27 de diciembre, del Impuesto sobre Sociedades“) предвижда частично освобождаване и по-ниска данъчна ставка за дохода, получен от икономически операции, извършвани от сдружения с нестопанска цел, като футболните клубове.

(31)

FC Barcelona посочва, че Закон 10/1990 сам по себе си не създава нова мярка за държавна помощ. Точно обратното, той изважда повечето клубове от преференциалната система. Следователно може да се твърди, че той не въвежда това предимство за четирите клуба, а намалява броя на бенефициерите. Това не е нова помощ, а последващо изменение, имащо за цел постигане на по-слабо нарушаване на конкуренцията в сравнение с предходното положение. Athletic Club Bilbao твърди, че Закон 10/1990 изобщо не променя положението на клуба, който чисто и просто е продължил да бъде обект на корпоративния данъчен режим за организации с нестопанска цел.

(32)

Становището на Испания включва и мненията, представени от управлението на провинция Bizkaia (Diputación Foral de Bizkaia) в Баска област и от автономна област Navarra (Comunidad Foral de Navarra).

(33)

Испания потвърждава, че Закон 10/1990 изисква от клубовете, участващи в професионални първенства, да се преобразуват в спортни дружества с ограничена отговорност. Тя подчертава, че данъчните правила относно облагането на организациите с нестопанска цел важат не само за футболните клубове, но и за всички организации с нестопанска цел. За всички тези организации законът предвижда облагане с корпоративен данък от 25 % върху печалбата, която реализират при осъществяване на дейности от търговско естество. Следователно приходите от професионален спорт са обект на данъчно облагане. По този начин третирането на спортните клубове представлява обща мярка, приложима спрямо всички организации с нестопанска цел.

(34)

На 9 февруари 2015 г. Испания уведоми Комисията относно изменение в правилата за корпоративно данъчно облагане със закон 27/2014 от 27 ноември 2014 г. относно данъчното облагане на дружествата (del Impuesto sobre Sociedades) (10), с което общата ставка на данъка върху корпоративния доход от 30 % ще бъде намалена на 28 % за 2015 г. и на 25 % от 2016 г. нататък. Това означава, че спортните дружества с ограничена отговорност също ще бъдат облагани с корпоративен данък със ставка 25 %, считано от 2016 г. Според Испания, считано от 2016 г., вече няма да съществува различно данъчно облагане между клубовете и спортните дружества с ограничена отговорност.

(35)

Испания подчертава, че данъчното разграничение не води до предимство, тъй като всъщност клубовете не плащат по-малко данъци. Дружествата, които са зависими от организация с нестопанска цел и които са обект на различен данъчен режим (например тъй като са дружества с ограничена отговорност), не могат да се ползват от данъчния режим, който се прилага спрямо холдинговия клуб. Дружествата с ограничена отговорност могат обаче да консолидират печалбата на различните дружества в групата. Испания илюстрира с данни за действителната данъчна ставка за корпоративния данък, платен от образуванията, които са обект на корпоративно данъчно облагане през годините от 2008 г. до 2011 г., че предимството не е толкова значимо, колкото предполага разликата от пет процентни пункта в данъчното облагане (11):

(36)

Испания и по-специално управлението на провинция Bizkaia и автономна област Navarra се позовават на точка 25 от Известието за прилагане на правилата за държавна помощ по отношение на мерките за пряко данъчно облагане на дружества (12), съгласно което различно третиране може да се обоснове с характера и цялостната структура на данъчната система. По-ниската данъчна ставка е обоснована, тъй като клубовете, които се ползват от нея, са организации с нестопанска цел, които не събират никаква печалба. Освен това тя е оправдана, тъй като клубовете, за разлика от дружествата с ограничена отговорност във връзка с акционерите им, не се стремят към целта за разпределяне на печалба сред членовете на клуба.

(37)

В подкрепа на това твърдение Испания се позовава на решението на Съда на Европейския съюз относно италианските кооперативни дружества (13). В точка 61 от това решение, което засяга данъчното облагане на кооперативните дружества, Съдът се произнася, че предвид присъщите на кооперативните дружества специфични особености трябва да се констатира, че трудово-производителни и работнически кооперации по принцип не следва да се считат за намиращи се в сходно правно и фактическо положение с търговските дружества, при положение обаче че осъществяват дейност за задоволяване на икономическите интереси на членовете си и доколкото отношенията между тези кооперативни дружества и членовете им не са чисто търговски, а особени и лични, в които членовете имат активно участие и имат право на справедливо разпределение на икономическите резултати.

(38)

Управлението на провинция Bizkaia посочва разликата между инвеститорите, които се надяват да получат възвращаемост от инвестирането в дадено дружество, и клубните членове, които нямат това право. Комисията би допуснала грешка, ако счете, че общата цел на корпоративното данъчно облагане е да бъдат обложени с данъци печалбите на корпорациите. Според управлението на провинция Bizkaia общата цел на данъчното облагане е не само да се събере данък върху печалбата на юридическо лице, но и да се вземе предвид дали печалба се разпределя сред акционерите и дали последните се облагат също върху дела им от печалбата.

(39)

Испания се позовава също така на по-малкото възможности за достъп на кооперативните дружества до капиталовите пазари, тъй като те не могат да емитират търгуеми акции. Испания твърди, че по същия начин клубовете не разполагат със средствата, с които разполагат дружествата с ограничена отговорност, за достъп до капиталовия пазар. Не са възможни капиталови инжекции от акционерите за финансиране на подобряване на конкурентната позиция на клубовете, например чрез придобиването на скъпи футболисти. Освен това има ограничения за поемане на задължения (например необходимост от одобрение от Consejo Superior de Deportes). Испания се позовава също така на правилата за личната финансова отговорност на членовете на управителния съвет на спортните клубове, в случай че клубът генерира отрицателни резултати, които са по-строги от правилата за управителите в дружествата с ограничена отговорност.

(40)

Накрая, Испания се позовава на факта, че съгласно член 30 от Real Decreto 177/1981 sobre clubs y federaciones deportivas (14) доходът, който клуб реализира от продажбата на спортната си инфраструктура или терен, трябва да се инвестира повторно в изграждането или подобряването на блага от същото естество.

(41)

Подобно на Real Madrid CF и Athletic Club Bilbao, Испания твърди, че ако въобще е налице помощ, то тя следва да се счете за вече съществуваща. Закон 10/1990 е предшестван от закон 13/1980 General de la Cultura Física y del Deporte. Съгласно този закон към момента на присъединяването на Испания към ЕС през 1986 г. всички футболни клубове са били организации с нестопанска цел. От 1982 г. насам тези клубове, подобно на всяка друга организация с нестопанска цел, са били обект на нисък корпоративен данък от 15 % върху търговската им печалба. Следователно евентуалната помощ би била съществуваща помощ по смисъла на член 1, буква б), подточка i) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (15) (наричан по-нататък „Процедурният регламент“), което включва всякакви схеми за помощ и индивидуална помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на Договора в съответната държава членка. Закон 10/1990 просто потвърждава статута на клубовете, в това число данъчните последици от него, въпреки че те са ограничени до определени клубове, отговарящи на определени условия. Следователно данъчното предимство за тези клубове е било установено, преди присъединяването на Испания през 1986 г.

(42)

Испания и по-специално автономна област Navarra и управлението на провинция Bizkaia отбелязват автономията на тези региони по данъчните въпроси. Тази автономия включва равнището на ставката на корпоративния данък. Общата ставка на корпоративния данък е 30 % в автономна област Navarra и 28 % в Territorio Histórico de Bizkaia. Ставката, с която се облага търговската печалба на организации с нестопанска цел, е съответно 25 % и 21 %.

(43)

Поради данъчната автономия, прогласена в испанската конституция, обща данъчна мярка, приета от автономна област Navarra и управлението на провинция Bizkaia, не може да се разглежда като териториално селективна. И на двете територии няма никакви спортни дружества с ограничена отговорност. Следователно не е налице друга спортна организация, която да може да твърди, че е третирана несправедливо. Комисията е допуснала грешка, като не е определила географския обхват на референтната система. Следователно, ако Комисията проучва дали определено данъчно третиране е дискриминиращо, относимата референта система за данъчни режими на независими в това отношение региони, е съответният регионален режим.

(44)

Автономна област Navarra посочва, че […].

(45)

Управлението на провинция Bizkaia също посочва и подкрепя с данъчните оценки на приходната агенция, че Athletic Club Bilbao […].

(46)

Съгласно постоянната съдебна практика дадена мярка може да бъде категоризирана като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, ако са изпълнени всички условия, посочени в тази разпоредба (16). Следователно е установено, че за да може мярка да бъде категоризирана като държавна помощ по смисъла на тази разпоредба, първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, трето, тя трябва да предоставя селективно предимство на предприятие и четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията (17).

(47)

Чрез по-ниска данъчна ставка схемата за помощ, въведена със Закон 10/1990 позволява на четири клуба да се ползват с предимство, произтичащо от държавни ресурси, тъй като държавата се лишава от възможни данъчни приходи. Това предимство произтича от освобождаването от икономическа тежест като данъчната, която обикновено е включена в бюджета на предприятието (18). Тази по-ниска данъчна ставка представлява държавни ресурси, от които държавата се е лишила. Отговорността за мярката може да се припише на държавата, тъй като тя произтича от прилагането на Закон 10/1990.

(48)

Член 107, параграф 1 от Договора изисква да бъде определено дали дадена държавна мярка прехвърля селективно предимство на определени предприятия в сравнение с други предприятия, които се намират в сходно правно и фактическо положение с оглед на целта, преследвана от въпросната мярка.

(49)

На първо място трябва да е налице предимство, дадено на предприятие. Футболните клубове се квалифицират като предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора, ако се занимават с икономическа дейност независимо от статута им съгласно националното право. Според постоянната практика на Съда на Европейския съюз предприятията се определят като субекти, извършващи стопанска дейност, независимо от правния им статут и начина им на финансиране (19). Прилагането на правилата за държавна помощ само по себе си не зависи от това дали даден субект е учреден, за да генерира печалба, или не. Според Съда на Европейския съюз и Общия съд организациите с нестопанска цел също могат да предлагат стоки и услуги на пазара и следователно могат да се квалифицират като предприятия (20). Следователно професионалните спортни клубове се квалифицират като търговски предприятия и са обект на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията, доколкото осъществяват икономическа дейност (21). Професионалните футболни клубове набират печалба, която се генерира от приходите от продажби на билети, маркетингови дейности, права за излъчване, рекламни артикули, спонсорство и т.н., и се конкурират както помежду си, така и с други професионални футболни субекти (които имат статут на спортни дружества с ограничена отговорност). С оглед на това, четирите обхванати в настоящото разследване клуба представляват предприятия по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(50)

По отношение на възможното селективно предимство под формата на лишаване от данъчни приходи, Съдът на Европейския съюз е разработил набор от критерии за приложение на член 107, параграф 1 от Договора (22).

(51)

Както Комисията посочва в решението за откриване на процедурата, разграничителното данъчно облагане би било селективно prima facie, ако представлява отклонение от общата или референтната данъчна система по отношение на определени предприятия. Трябва да се извърши оценка дали мярката представлява дерогация, приложима спрямо определени предприятия в сравнение с други предприятия, които са в сходно правно и фактическо положение с оглед на целта на данъчния режим. Ако това се окаже така, може да се изведе заключението, че даденото посредством мярката предимство е селективно prima facie. Въпреки това такава мярка може да бъде обоснована от логиката и естеството на данъчната система.

(52)

В тази връзка, в решението за откриване на процедурата Комисията установи обща референтна данъчна система за професионалните спортни клубове. Потвърждавайки предварителното си становище, Комисията счита, че общото правило е, че считано от 1990 г., тези предприятия се облагат като дружества с ограничена отговорност съгласно корпоративното данъчно право. Въпреки това клубовете с определени характеристики, свързани с икономическите им резултати през предходните години, може да продължат да бъдат облагани като организации с нестопанска цел. На тези условия de facto отговарят четири професионални футболни клуба. В решението за откриване на процедурата Комисията установи също така, че тези четири клуба са в сходно правно и фактическо положение като други професионални спортни дружества с оглед на целта на данъчния режим, която е да се генерират държавни приходи въз основа на печалбата на дружествата. И за двете групи данъчната основа е сумата на чистата печалба, придобита от съответното предприятие, в края на данъчната година. Комисията потвърждава предварителното си становище.

(53)

Като дерогация от нормалните данъчни ставки, приложими спрямо осъществяващите дейност в сферата на професионалния спорт субекти, облагаемият доход на определени професионални футболни клубове се облага съгласно различен данъчен режим с по-ниска ставка от тази за други такива субекти. Посочените клубове се третират различно, тъй като се ползват с намалена данъчна ставка, на която нямат право клубовете, които са учредени като дружества с ограничена отговорност и следователно подлежат на облагане с общия корпоративен данък. Поради тази причина DA 7a от Закон 10/1990 създава селективно предимство prima facie в полза на определени професионални футболни клубове.

(54)

Предимството е селективно и de facto, тъй като Закон 10/1990 обособява ограничен брой бенефициери. С него се въвежда трайно разграничение въз основа на икономическите резултати на клубовете към 1990 г., като по този начин de facto на четирите клуба се запазва възможността да останат извън общата система на корпоративно данъчно облагане и да се ползват с по-ниска данъчна ставка, която е приложима спрямо организациите с нестопанска цел. Ако Испания е счела, че юридическото лице „клуб“ не е било уместно за професионалните първенства, щеше да е логично да промени системата за всички клубове.

(55)

По отношение на приведените от Испания причини, поради които тя смята, че професионалните футболни клубове и спортните дружества с ограничена отговорност не се намират в едно и също фактическо и правно положение, Комисията отбелязва, че разликите в икономическите резултати не могат да оправдаят различно третиране по отношение на задължителната организационна форма или липсата на избор в тази връзка. Загубите не са вътрешно присъщи на определена организационна форма. Следователно резултатите от дейността не са обективен критерий, който оправдава различни данъчни основи или налагане на конкретни форми на учредяване за неопределен период от време.

(56)

Разграничението не може да бъде оправдано и с по-строгите вътрешни контролни механизми, на които се позовават Real Madrid CF и FC Barcelona. Тези вътрешни контролни механизми не са относими спрямо равнището на данъчно облагане на тези клубове и не поставят субектите в две несходни от данъчна гледна точка групи. Освен това този довод противоречи на легитимната обосновка на различното данъчно третиране, както ще бъде разяснено по-долу (съображение 57).

(57)

Това различно третиране може да бъде обосновано обаче с естеството и цялостната структура на данъчната система (23). Както Комисията посочва в решението за откриване на процедурата, държавата членка, която въвежда подобно диференциране на тежестите в полза на определени предприятия, осъществяващи дейност в сферата на професионалния футбол, трябва да докаже, че то е действително обосновано от естеството и от общата структура на разглежданата система (24).

(58)

Както вече бе посочено по-горе, разликите в икономическите резултати не могат да оправдаят различно третиране по отношение на задължителната организационна форма, която води до различно данъчно облагане. Резултатите от дейността не са обективен критерий, вътрешно присъщ на логиката на данъка.

(59)

Освен това разграничението не може да бъде оправдано с по-строгите вътрешни контролни механизми, на които се позовават Real Madrid CF и FC Barcelona, както бе разяснено в съображение 55. Тези вътрешни контролни механизми не са относими спрямо равнището на данъчно облагане на тези клубове. Освен това този довод противоречи на легитимната обосновка на различното данъчно третиране. Обосновката за въведеното със Закон 10/1990 разграничение бе, че много клубове са управлявани лошо, тъй като нито членовете, нито администраторите им са носили каквато и да било финансова отговорност за претърпени икономически загуби. Новите спортни дружества с ограничена отговорност следва да бъдат модел на икономическа и правна отговорност на клубовете, осъществяващи професионална дейност, за да се увеличи възможността им за добро управление. Твърдението за наличие на по-строги правила за клубовете обаче изглежда обезсилва това основание. Ако е съществувала необходимост определени клубове да бъдат подложени на по-строг контрол, задължителното преобразуване в дружество с ограничена отговорност не би било необходимо за преследването на целта на този закон.

(60)

Испания и различни заинтересовани страни твърдят, че отклонението от общата данъчна ставка е основателно и следователно не дава предимство, като се позовават на решението на Съда на Европейския съюз по дело Paint Graphos относно данъчното облагане на кооперативните дружества (25). В това решение Съдът посочва, че с оглед на спецификите на кооперативните дружества, които трябва да се подчиняват на особени принципи на функциониране, тези предприятия не следва да се считат за намиращи се в сходно фактическо и правно положение с търговските дружества, при положение обаче че осъществяват дейност за задоволяване на икономическите интереси на членовете си, които имат активно участие и имат право на справедливо разпределение на икономическите резултати от дейността (26).

(61)

Испания и заинтересованите страни твърдят, че с оглед на това съдебно решение фактът, че клубовете не могат да разпределят печалба сред акционери, е относима специфика, която оправдава отклонение от общата данъчна ставка.

(62)

По същия начин управлението на провинция Bizkaia счита, че разликата между инвеститорите, които се надяват да получат възвращаемост от участието в дадено дружество, и клубните членове, които нямат това право, оправдава по-ниската данъчна ставка за клубовете. Общата цел на данъчното облагане е не само да се събере данък върху печалбата на юридическо лице, но и да се вземе предвид дали печалба се разпределя сред акционерите и дали самите те също са облагани с данъци.

(63)

Въпреки това тези доводи не могат да подкрепят по-ниското данъчно облагане на определени професионални футболни клубове в сравнение с други професионални спортни субекти. Комисията отбелязва, че целта на подобни доводи е да се подкрепи твърдение за разлика във фактическото и правното положение на футболните клубове в сравнение с което и да било друго дружество с ограничена отговорност, а не да се разясни, че дерогацията в данъчното третиране на определени професионални спортни субекти е основателна. При всички случаи, въпреки че тези четири клуба са организации с нестопанска цел, те активно се стремят към придобиване на печалба в собствен интерес. В решението си по дело Paint Graphos Съдът се произнася, че кооперативните дружества не следва да се считат за намиращи се в сходно фактическо и правно положение с търговските дружества, тъй като осъществяват дейност за задоволяване на икономическите интереси на членовете си, които по-специално имат право на справедливо разпределение на икономическите резултати от дейността. Съдът също така се позовава на точка 25 от Известието на Комисията относно прякото данъчно облагане на дружества, където се изразява гледището на Комисията, че с характера и общата структура на националната данъчна система може да се обоснове фактът, че кооперативите, които разпределят цялата си печалба между членовете, не се облагат с данък, ако данъкът е наложен поотделно върху техните членове (27).

(64)

Както посочва Испания, организациите с нестопанска цел, за разлика от кооперативните дружества, се характеризират с отсъствие на целта за разпределяне на печалбата сред членовете или субектите, които влизат в състава им. На клубовете не е разрешено да разпределят печалба. Клубовете трябва да използват дохода за своите цели, което означава, че могат да изразходят целия доход, вместо да разпределят част от него сред членовете си.

(65)

По същия начин фактът, че клубовете са задължени да инвестират повторно дохода, който реализират от продажбата на спортната си инфраструктура или терени, в изграждането или подобряването на инфраструктура от същото естество, не отслабва конкурентната им позиция, нито оправдава различно, по-благоприятно данъчно третиране в сравнение с други субекти, осъществяващи дейност в сферата на професионалния спорт. По-скоро това ги стимулира да подобряват собствените си съоръжения.

(66)

По отношение на факта, че клубовете може да имат по-малко възможности за достъп до капиталовия пазар, липсата на възможност за продажба на акции на капиталовия пазар например не възпрепятства тези четири клуба да ползват други средства за достъп до ликвидност. За един професионален спортен клуб остават най-различни възможности, като кредити или продажба на рекламни артикули, където достъпът е сравним с този на останалите дружества. Твърдените по-малки възможности за достъп до капиталовите пазари сами по себе си не оправдават различно третиране на облагаемата печалба за определени футболни клубове. Дори не са приведени основания дали това намалява рисковете или повишава или понижава шансовете за печалба. Ако недостатъците за клубовете в тази връзка са толкова изразени, колкото те твърдят, за тях винаги съществува възможността да променят корпоративната си форма.

(67)

Що се отнася до други съображения, изтъкнати от испанските органи и заинтересованите страни, във връзка с довода на Испания, че не е налице предимство, ако се направи сравнение на действителните данъчни вноски на организациите с нестопанска цел, предоставените данни, които бяха възпроизведени в съображение 35 по-горе, показват, че не във всички, но в повечето години действителното данъчно облагане на професионалните футболни клубове, облагани като организации с нестопанска цел, е било по-ниско от това на сравними с тях субекти, облагани по общия данъчен режим. Що се отнася до довода, че организациите с нестопанска цел не могат да консолидират печалбите на отделните дружества в състава на холдинга, това не променя факта, че основната дейност се облагодетелства от по-ниска данъчна ставка.

(68)

Real Madrid CF се позовава освен това на системата от данъчни кредити за повторно инвестиране на печалбата. Съгласно член 42 от преработения Закон за корпоративното подоходно облагане приспадането за повторно инвестиране на извънредната печалба или капиталовата печалба, получена от прехвърлянето на собствен капитал, е по-високо за спортните дружества с ограничена отговорност (12 %), които са обект на пълната ставка на корпоративния данък, отколкото за спортните клубове (7 %), които са обект на ставка на корпоративния данък от 25 %. Според Real Madrid CF в определен период от време данъчният режим в качеството му на организация с нестопанска цел му е бил по-неизгоден, отколкото ако условно върху него бе приложен общият режим, който важи за дружествата с ограничена отговорност. Дори това обстоятелство да бъде потвърдено обаче, то не би могло да докаже, че стандартната система на данъчни кредити за повторно инвестиране на печалбата, ако бъде приложена спрямо клубовете, би била по-благоприятна по принцип и в дългосрочен план. Освен това данъчният кредит се отпуска при определени условия, които не важат постоянно.

(69)

Накрая, Испания се позовава на евентуални неблагоприятни условия, на които клубовете може да бъдат изложени по силата на правилата за финансов „феър плей“ (Financial Fair Play) на УЕФА. Това обаче са вътрешни правила, създадени от футболна организация, които имат за цел да гарантират разумно финансово управление на спортните образувания и да се избегне постоянното генериране на загуби. Те не могат да оправдаят различно данъчно облагане на печалбата от страна на държавата. Всъщност този довод се намира извън логиката и естеството на референтната данъчна система и следователно не изключва наличието на селективност.

(70)

Следователно действителното данъчно облагане, от което са се ползвали четирите спортни клуба, е по-скоро под нормалното данъчно облагане, на което са обект дружествата с ограничена отговорност, които осъществяват дейност в сферата на професионалния спорт, както е видно от данните, предоставени от Испания и възпроизведени в съображение 35, дори и да бъдат взети предвид, както посочва Real Madrid, различните възможности за дружествата с ограничена отговорност, от една страна, и организациите с нестопанска цел, от друга, да приспадат повторно инвестираната извънредна печалба или капиталовата печалба, получена от прехвърлянето на собствен капитал, в дадена година, в която тези повторни инвестиции или прехвърляния са се осъществили. Следователно запазването само за четирите клуба на данъчното третиране като организации с нестопанска цел, което включва по-ниска данъчна ставка спрямо тази за останалите професионални спортни клубове, не се вписва в логиката на която и да е данъчна система и води до предоставяне на данъчно предимство на определени клубове (28). В мненията на Испания и заинтересованите страни не бяха представени правни или фактически доказателства, които да повлияят на изложените в решението за откриване на процедурата предварителни заключения на Комисията относно наличието на предимство.

(71)

Вследствие на това не е възможно към данъчни освобождавания, произтичащи от дадена чужда на данъчната система цел, в която те се вписват, да не се приложат изискванията на член 107, параграф 1 от Договора (29). Държавната мярка е селективна, тъй като облагодетелства четири конкретни предприятия, които са поставени в различно положение спрямо всички останали професионални спортни клубове, които са обект на данъчното облагане, приложимо спрямо дружествата с ограничена отговорност.

(72)

Предимство за клуб, който играе в национална първа група, може също така да повлияе върху конкуренцията и търговията между държавите членки. Всички клубове, обект на данъчното облагане за организации с нестопанска цел, все някога са били в националната първа група. Клубовете, играещи в първа и втора група, се съревновават за участие в европейски турнири и осъществяват дейност на пазарите за рекламни артикули и телевизионни права. Правата за излъчване, рекламните артикули и спонсорството са източници на приходи, за които клубовете в националната първа група се конкурират с други клубове на територията на страната си или извън нея. Колкото повече средства са на разположение на клубовете, за да привличат най-добрите играчи или да ги задържат, толкова по-голям може да е успехът им в спортни турнири, който вещае повече приходи от гореспоменатите дейности. Освен това структурата на собствеността на клубовете е международна.

(73)

Следователно държавната финансова подкрепа, с която се предоставя предимство на определени професионалните футболни клубове под формата на по-ниска данъчна ставка в сравнение с тази, приложима спрямо конкурентните на тях оператори, е в състояние да засегне търговията в рамките на ЕС и да наруши конкуренцията, тъй като в резултат от тази помощ тяхното финансово положение ще бъде укрепено в сравнение с това на техните конкуренти на пазара за професионален футбол (30). Поради това тя представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. Тази помощ е отпускана ежегодно на четирите клуба от влизането в сила на Закон 10/1990 през октомври 1990 г. до 2015 г. Не е относимо обстоятелството, че тази последица може да не е била първостепенната цел на Закон 10/1990 (31).

(74)

Athletic Club Bilbao е установен в Territorio Histórico de Bizkaia, а Club Atlético Osasuna — в Navarra. Комисията не оспорва данъчната автономия на управлението на провинция Bizkaia и на автономна област Navarra, включително техните правомощия. Тя не оспорва властта им да определят ставката на корпоративния данък, приложима на тяхна територия. Комисията си дава сметка за тази автономия също така по отношение на прилагането на правилата за държавна помощ и определянето на селективността на дадена мярка. Това, което Комисията проверява в настоящото решение обаче, е свързано с потенциалното въздействие на различните учредителни форми при съответно приложимия данъчен режим и дали това третиране при конкретната съвкупност от обстоятелства е селективно, като се вземат надлежно под внимание разликите в корпоративните данъчни ставки в някои територии.

(75)

Закон 10/1990 обаче се прилага на цялата територия на Испания и поради това може да окаже въздействие, вследствие от разграничителното третиране, и в регионите, които са определили различна ставка на корпоративния данък, доколкото тази ставка е различна за определени професионални футболни клубове (организации с нестопанска цел), които се намират в сходно положение с други клубове, които не получават това третиране (спортни дружества с ограничена отговорност). Всъщност, както е описано в съображение 42 по-горе, и двата региона прилагат различна ставка на корпоративния данък, макар и сходна с испанския данъчен режим. Не е решаващо обстоятелството, че по случайност само по един субект в съответните им територии може да се възползва от Закон 10/1990 (32). Проблемът, който се разглежда тук обаче, не е, че Athletic Club Bilbao и Club Atlético Osasuna са могли да продължат да се възползват от статута си на организации с нестопанска цел, а че биват облагани с по-ниска данъчна ставка от тази, която се прилага по принцип спрямо други предприятия в сходно положение.

(76)

По отношение на твърдението на Испания и заинтересованите страни, че помощта под формата на по-нисък корпоративен данък за спортните клубове представлява съществуваща помощ, видно е, че общото данъчно разграничение между дружествата с ограничена отговорност и организациите с нестопанска цел датира отпреди присъединяването на Испания към Европейския съюз. Както вече бе подчертано, това разграничение е в полза на организациите с нестопанска цел от всички сектори, независимо от големината или местоположението на предприятието. Испания разясни също така, че към момента на присъединяването си към ЕС през 1986 г. всички футболни клубове са били организации с нестопанска цел. Следователно Комисията нямала основание да третира разглежданата мярка като нова помощ.

(77)

Съгласно член 1, буква б), подточка i) от Процедурния регламент, съществуваща помощ означава всички мерки за помощ, които са били въведени в действие преди и продължават да се прилагат след влизането в сила на ДФЕС в съответната държава членка. Съгласно член 1, буква в) от Процедурния регламент понятието „нова помощ“ не се отнася само за изцяло нови мерки за помощ, а включва и измененията на съществуваща помощ. За целите на член 1, буква в) от Процедурния регламент, член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (33) описва като съществено изменение на съществуваща помощ всякакво изменение, различно от промени от чисто формален или административен характер, което не оказва влияние върху оценката на съвместимостта на мярката за помощ с вътрешния пазар. Това означава, че изменение на съществуваща помощ, което би могло да окаже влияние върху първоначалната оценка на Комисията за съвместимостта на схемата, следва да се счита за нова помощ.

(78)

Като пример за изменения, изискващи уведомление, в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 794/2004 се споменава затягането на критериите за прилагане на дадена схема за помощ. Това включва и намаляване на броя бенефициери, които отговарят на условията за получаване на помощта (в настоящия случай съществено намаляване). Следователно, независимо от анализа на правилата преди присъединяването, Закон 10/1990 въвежда нов режим, който ограничава данъчното третиране като организации с нестопанска цел само до определени футболни клубове, като същевременно задължава останалите професионални спортни клубове да преминат към общоприложимия режим за корпоративно данъчно облагане.

(79)

Посредством оспорваната мярка четири предприятия са били поставени в положение, което е по-изгодно от положението на предприятията, които съгласно закона са обект на общите данъчни ставки. По този начин мярката създава разграничение в сектора, в който клубовете осъществяват дейността си, и засяга конкурентното равновесие в него. Тя прави четирите привилегировани клуба сравнително по-силни, като същевременно отслабва конкурентното положение на техните съперници. Закон 10/1990 по принцип изключва възможността професионални спортни образувания да функционират като организации с нестопанска цел, но позволява на единични образувания, осъществяващи дейност в сферата на професионалния футбол, да останат в по-благоприятната правна среда. С това изменение е въведено разграничение по отношение на данъчното облагане в един-единствен сектор. Това представлява разграничаване между предприятията в този сектор, което не е от чисто формален или административен характер, и може да окаже влияние върху оценката за съвместимост на мярката за помощ с вътрешния пазар (както е показано в следващата точка).

(80)

На последно място, но не и по значение, Комисията отбелязва, че изтичането на давностния срок, посочен в член 17 от Процедурния регламент, не води до преобразуването на тази нова помощ в съществуваща (34).

(81)

Следователно въведеното със закона от 1990 г. изменение, което намалява кръга на потенциалните бенефициери и създава нова конкурентна ситуация на пазара, трябва да се разглежда като нова помощ.

(82)

Държавната помощ се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако попада в някоя от категориите, посочени в член 107, параграф 2 от ДФЕС (35), и може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар, ако Комисията установи, че попада в някоя от категориите, посочени в член 107, параграф 3 от ДФЕС (36). Тежестта на доказване, че държавната помощ е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграфи 2 или 3 от ДФЕС обаче, пада върху държавата членка, която я отпуска (37).

(83)

Нито Испания, нито бенефициерите са изтъкнали, че някое от изключенията, предвидени в член 107, параграфи 2 и 3 от ДФЕС, е приложимо в настоящия случай.

(84)

Комисията отбелязва в тази връзка, че тъй като помощта под формата на по-ниски данъци води до намаляване на тежестите, които клубовете обикновено следва да понесат в хода на дейността си, помощта следва да се счита за оперативна. По правило такава помощ не може да бъде считана за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора, тъй като тя не улеснява развитието на някакви дейности или икономически региони, въпросните данъчни облекчения не са ограничени във времето, не е планирано постепенното им намаляване и не са пропорционални на това, което е необходимо, за да се разреши конкретен икономически проблем на въпросните региони.

(85)

Насърчаването на спорта може да бъде цел от общ интерес по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора. В член 165, параграф 1 от Договора се споменава, че Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта. Съгласно параграф 2 от същия член обаче, това се прави с оглед развиване на европейското измерение в спорта чрез насърчаване на равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания.

(86)

Испания и заинтересованите страни не са привели доводи, които биха могли да подкрепят съвместимостта на помощта, съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора в смисъла, предвиден в член 165 от Договора. Очевидно е, че общата подкрепа за спорта не е цел на разглежданата мярка, доколкото тя има за цел да подпомогне четири единични професионални спортни клуба.

(87)

Следователно Комисията не е в състояние да открие цел от общ интерес, която би могла да оправдае селективната подкрепа за отделни много стабилни участници в един силно конкурентен икономически сектор и да компенсира възможността за нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар. Поради това държавната помощ е несъвместима с вътрешния пазар.

(88)

Съгласно Договора и установената практика на Съда, Комисията е компетентна да реши дали съответната държава членка трябва да отмени или да измени помощта, когато се установи, че тя е несъвместима с вътрешния пазар (38). Съдът също нееднократно е постановявал, че задължението на дадена държава членка да отмени помощ, счетена от Комисията за несъвместима с вътрешния пазар, цели да възстанови съществувалото преди това положение (39). В този контекст Съдът е приел, че тази цел е постигната, когато получателят е изплатил сумите, предоставени чрез неправомерна помощ, като така се е отказал от преимуществото, което е имал над конкурентите си на пазара, и ситуацията от преди плащането на помощта е възстановена (40).

(89)

В съответствие със съдебната практика, член 16, параграф 1 от Процедурния регламент гласи, че „когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от бенефициера […]“.

(90)

Така, предвид факта, че за схемата не е подадено уведомление до Комисията и че в резултат от нея четири професионални футболни клуба са получили индивидуална помощ в нарушение на член 108 от Договора, която поради това следва да се счита за неправомерна и несъвместима помощ, тя трябва да бъде възстановена, за да се върне отново положението, съществувало на пазара преди отпускането ѝ. Възстановяването следва да обхваща периода от момента на предоставяне на предимството на бенефициера, т.е. от момента, в който помощите са предоставени на разположение на бенефициера, до действителното им възстановяване, и сумите за възстановяване следва да бъдат олихвявани до момента на действителното им възстановяване. Датата, на която помощта е предоставена на разположение на бенефициерите, е датата, когато са започнали да плащат корпоративния данък по преференциалната ставка.

(91)

Съгласно член 17, параграф 1 от Процедурния регламент правомощията на Комисията за възстановяване на помощ са предмет на давностен срок от десет години. Съгласно член 17, параграф 2 от този регламент давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ е предоставена на бенефициера. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. Следователно решаващият фактор при определянето на началото на посочения в член 17 давностен срок е да се уточни кога всъщност е отпусната помощта. Тази разпоредба се позовава на отпускането на помощ на бенефициер, а не на датата, на която схемата за помощ е приета.

(92)

При схема, водеща до предимства, отпускани на периодична основа, датата на приемане на акта, който представлява правното основание за помощта, и датата, на която помощта ще бъде отпусната действително на съответните предприятия, може да са значително отдалечени във времето една от друга. В такъв случай за целите на изчисляването на давностния срок помощта се счита за отпусната на бенефициера едва на датата, на която той действително я получи. Следователно давностният срок започва да тече всяка година на датата, на която корпоративният данък е дължим, въпреки че актът, който представлява правното основание за помощта, е приет през 1990 г. (41).

(93)

Следователно задължението на Испания да възстанови помощта ще обхване десетгодишния период от момента, в който Комисията за пръв път е поискала от нея информация относно мярката за помощ. Това бе на 15 февруари 2010 г. В тази връзка възстановяването на данъчната разлика започва с данъчна година 2000 г.

(94)

Сумата на помощта за четирите футболни клуба се състои в разликата между сумата на корпоративния данък, която клубовете са платили в действителност, и сумата на корпоративния данък, която щеше да бъде дължима, ако те бяха обект на правилата за корпоративно подоходно облагане, приложими спрямо дружествата с ограничена отговорност в дадена година.

(95)

Действителното предимство обаче следва да се установи, като се вземат под внимание особеностите на корпоративния данъчен режим за организациите с нестопанска цел, които може косвено, в отделни години, да доведат до по-високо действително корпоративно облагане, отколкото при условния сценарий на облагане на спортно дружество с ограничена отговорност. Комисията взема под внимание доводите, приведени от Real Madrid CF […]. Комисията припомня при все това, че точната сума на помощта, която следва да бъде възстановена, ще бъде преценявана за всеки отделен случай по време на производството по възстановяване, което ще бъде проведено от испанските органи в тясно сътрудничество с Комисията.

(96)

В това отношение Комисията отбелязва, че съгласно съдебната практика по дело Unicredito, при помощ, която е обект на възстановяване, не следва да се вземат под внимание хипотетични елементи като често многобройните решенията за избор, които бенефициерите са можели да вземат, тъй като взетите решения за избор в условията на ползване на помощта могат да се окажат необратими (42).

(97)

Комисията установява, че посредством Закон 10/1990 Испания е въвела неправомерно помощ под формата на корпоративна данъчна привилегия в полза на Athletic Club Bilbao, Club Atlético Osasuna, FC Barcelona и Real Madrid CF в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(98)

Помощта не е съвместима с вътрешния пазар. Поради това Испания ще трябва да прекрати това селективно третиране на четирите клуба и да възстанови от тях разликата между действително платения от тях корпоративен данък и корпоративния данък, на който те щяха да бъдат обект, ако бяха възприели правната форма на спортно дружество с ограничена отговорност, считано от данъчна година 2000 г.,

а)

общата сума на помощта, получена от всеки бенефициер, посочен в член 1;

б)

общата сума (главница и лихви за възстановяване), която следва да бъде възстановена от всеки бенефициер;

в)

подробно описание на вече предприетите и планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

г)

документи, които доказват, че на бенефициерите е наредено да възстановят помощта.