4.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 58/50

(1)

С Директива 2009/138/ЕО се създава пруденциален режим за застрахователните и презастрахователните дружества в Съюза, основан на отчитането на риска. На 1 януари 2016 г. застрахователите и презастрахователите в Европейския съюз ще започнат да прилагат Директива 2009/138/ЕО в нейната цялост.

(2)

По силата на член 311 от Директива 2009/138/ЕО Комисията може да приема делегирани актове, предвидени в тази директива, и преди датата на прилагането ѝ.

(3)

Член 172 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността на режима на платежоспособност на трета държава, приложим към презастрахователната дейност на дружества с централно управление в тази трета държава. Потвърждаването на еквивалентността позволява презастрахователните договори, сключени с дружества с централно управление в тази трета държава, да бъдат третирани по същия начин както презастрахователните договори, сключени с дружество, лицензирано по посочената директива.

(4)

Член 227 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността при застрахователите от трета държава, които са част от група, чието централно управление се намира в Съюза. Потвърждаването на еквивалентността позволява за целите на изчисляването на изискванията за групова платежоспособност и на допустимите собствени средства да се вземат предвид, когато такива групи използват приспадането и агрегирането като консолидационен метод за целите на отчитането на равнище група, нормите относно изчисляването на капиталовите изисквания и наличния капитал (собствените средства) не по Директива 2009/138/ЕО, а на юрисдикция извън Съюза.

(5)

Член 260 от Директива 2009/138/ЕО се отнася до еквивалентността при застрахователните и презастрахователните дружества, чието предприятие майка е с централно управление извън Съюза. В съответствие с член 261, параграф 1 от Директива 2009/138/ЕО, при потвърждаване на еквивалентността държавите членки се осланят на еквивалентния групов надзор, упражняван от надзорните органи на третата държава, от която идва групата.

(6)

Правният режим на третата държава се счита за напълно еквивалентен на установения от Директива 2009/138/ЕО, ако неговите изисквания осигуряват сходно равнище на защита на притежателите на полици и на бенефициерите.

(7)

На 11 март 2015 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) предостави на Комисията, в съответствие с член 33, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2), становище за действащия в Бермуда нормативен и надзорен режим за застрахователните и презастрахователните дружества и групи. В резултат на приетото през юли 2015 г. от Бермуда изменено законодателство в областта на застраховането, на 31 юли 2015 г. EIOPA прие актуализация на становището си. Становището на EIOPA се основава на приложимата нормативна уредба в Бермуда, в това число — на приетото през юли 2015 г. и влизащо в сила на 1 януари 2016 г. Изменение № 2 от 2015 г. на Закона за застраховането (по-надолу наричано „Актът“), на изменения (в сила от юли 2015 г.) Етичен кодекс в застраховането, както и на преработените пруденциални норми в застраховането (в сила от 1 януари 2016 г.), приети от Бермудския орган по паричната политика. Оценката на Комисията се основава на информацията, предоставена от EIOPA.

(8)

Предвид разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 на Комисията (3), и по-специално на членове 378, 379 и 380, както и становището на EIOPA, за оценяване на еквивалентността на даден режим следва да се приложат редица критерии в съответствие с член 172, параграф 2, член 227, параграф 4 и член 260, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО.

(9)

Тези критерии съдържат изисквания, които са общи за два или повече от изброените членове 378, 379 и 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 и са валидни на равнище отделно застрахователно и презастрахователно дружество и на равнище застрахователна и презастрахователна група. В настоящия акт се посочва дали застрахователните дружества се разглеждат на индивидуално равнище или на равнище група — тъй като отделните дружества могат да бъдат част от група, но могат и да са самостоятелни. Критериите се отнасят до правомощията, платежоспособността, управлението, прозрачността, сътрудничеството между органите и обработката на поверителна информация, както и въздействието на решенията върху финансовата стабилност.

(10)

По отношение на средствата, правомощията и отговорностите, местният надзорен орган (BMA) разполага с правомощията да упражнява ефективен надзор над застрахователната и презастрахователната дейност, както и да налага санкции или да предприема действия по правоприлагане, където това е необходимо, като например да отнема лиценза за дейността на дадено дружество или да сменя изцяло или частично управителните му органи. BMA разполага с необходимите финансови и човешки ресурси, експертни познания, капацитет и правомощия за ефективна защита на всички притежатели на полици и бенефициери.

(11)

По отношение на платежоспособността, изготвената в съответствие с бермудското изискване за платежоспособност (Bermuda Capital Solvency Requirement — BSCR) оценка на финансовото състояние на застрахователните и презастрахователните дружества или групи се основава на стабилни икономически принципи, а изискванията за платежоспособност — на икономическата оценка на всички активи и пасиви (т.нар. „Economic Balance Sheet“). Това осигурява съпоставимост между застрахователите. Според BSCR застрахователните и презастрахователните дружества трябва да притежават адекватни финансови ресурси. В него са формулирани критерии за техническите резерви, инвестициите, капиталовите изисквания (включително минимално равнище на капитала) и собствените средства, като изисква навременна намеса на ВMA, ако капиталовите изисквания не са изпълнени или ако интересите на притежателите на полици са застрашени. Капиталовите изисквания са основани на риска и имат за цел количествено изразяване на рисковете. Основното капиталово изискване (т.нар. „завишено капиталово изискване“ — ЗКИ) се изчислява така, че да покрива неочаквани загуби от дейността. Друго изискване — абсолютното минимално капиталово изискване (т.нар. „минимален праг на платежоспособност“) понастоящем не отчита риска, но ВМА ще го измени и от 1 януари 2017 г. за всички животозастрахователни дружества ще прилага праг от 25 % от ЗКИ. От края на 2015 г. BMA ще въведе тези законови изисквания за капитала и излишъка за всички класове застрахователни дружества, с изключение на каптивните застрахователни дружества и застрахователните дружества със специална цел. По отношение на моделите, застрахователните дружества могат да използват стандартен или вътрешен модел.

(12)

По отношение на управлението, бермудският режим на платежоспособност задължава застрахователните и презастрахователните дружества да разполагат с ефективна система за управление, която по-конкретно налага ясна организационна структура, изисквания за квалификация и надеждност на лицата, които реално управляват дружествата, ефективен процес за предаване на информация в рамките на самите дружества и към ВMA. Освен това ВМА извършва ефективен надзор на възложените на външни изпълнители функции и дейности.

(13)

В BSCR също така се изисква застрахователните и презастрахователните дружества и групи да поддържат функция за управление на риска, функция, следяща за спазване на изискванията, функция за вътрешен одит и актюерска функция. BSCR налага система за управление на риска, която позволява идентифициране, измерване, наблюдение, управление и отчитане на рисковете, както и ефективна система за вътрешен контрол.

(14)

По силата на действащия в Бермуда режим промените в търговската политика или управлението на застрахователните и презастрахователните дружества или групи, или в квалифицираните дялови участия в тях, трябва да бъдат в съответствие с доброто и разумно управление. По-специално придобиванията, промените в бизнес плана или в квалифицираните дялови участия на застрахователните и презастрахователните дружества или застрахователните групи се съобщават на ВMA, който може да наложи подходящи санкции, ако това е оправдано, като например да забрани придобиване. По-специално, в Акта се предвиждат разпоредби, с които към изискванията за акционерите се добавя задължението да обявяват продажбата на акции или дялове в публични и частни дружества.

(15)

По отношение на прозрачността, застрахователните и презастрахователните дружества или групи са задължени да предоставят на ВMA необходимата за надзора информация и да публикуват най-малко веднъж годишно отчет за своята платежоспособност и финансово състояние. Качествената и количествената информация, която трябва да бъде оповестявана, е в съответствие с Директива 2009/138/ЕО. Изискванията към застрахователните дружества и групи да публикуват такъв отчет отразяват до голяма степен разпоредбите в Директива 2009/138/ЕО. Предоставянето на дерогации е възможно, ако публикуването би поставило дадено дружество в неблагоприятно конкурентно положение, но дори в този случай режимът в Бермуда изисква публикуването на основната информация за платежоспособността и финансовото състояние.

(16)

По отношение на професионалната тайна и сътрудничеството и обмена на информация, действащият в Бермуда режим задължава всички лица, които работят или са работили за ВMA, в това число одиторите и експертите, действащи от името на ВMA, да спазват професионална тайна. Тези задължения също така предвиждат поверителната информация да не може да бъде оповестявана, освен в обобщена или съкратена форма, без да се засягат случаите, уредени от наказателното право. Освен това ВMA използва поверителната информация, получена от други надзорни органи, единствено при изпълнението на задълженията си и за целите, предвидени от закона. Според действащия в Бермуда режим, ако застрахователно или презастрахователно дружество е обявено в несъстоятелност или е преминало през принудителна ликвидация, поверителната информация може да се оповестява, ако тя не се отнася до трети страни, участващи в опитите за оздравяване на това предприятие. ВMA може да изпраща поверителна информация, получена от друг надзорен орган, на органи, институции или лица, обхванати от задълженията за професионална тайна в Бермуда, само след изричното съгласие на съответния надзорен орган. ВMA е подписал с Международната асоциация на застрахователните надзорни органи и с всички държави членки на Съюза меморандум за разбирателство с оглед координиране на международното сътрудничество, по-специално във връзка с обмена на поверителна информация.

(17)

По отношение на последиците от своите решения, ВMA и другите бермудски органи, които имат правомощия за осигуряване на доброто функциониране на финансовите пазари, разполагат с инструменти за проучване на отражението на решенията върху стабилността на финансовите системи в глобален мащаб, особено при спешни кризисни ситуации, и за отчитане на потенциалното проциклично въздействие при извънредни събития на финансовите пазари. Съгласно действащия в Бермуда режим посочените по-горе органи редовно заседават съвместно, за да обменят информация за рисковете за финансовата стабилност и да координират своите действия. Аналогични срещи се провеждат на международно равнище. На тях бермудските органи обменят опит по въпросите на финансовата стабилност например с колегиите от надзорни органи на държавите членки на Съюза и с EIOPA.

(18)

В членове 378 и 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 също се определят специфични критерии за еквивалентност за презастрахователната дейност и за надзора на групи.

(19)

По отношение на конкретните критерии за презастрахователната дейност съгласно член 378 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, започването на презастрахователна дейност подлежи на предварително разрешение от ВMA.

(20)

По отношение на конкретните критерии за надзор на група съгласно член 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, ВMA разполага с правомощието да определя кои дружества попадат в обхвата на надзора на равнище група и да упражнява надзор върху застрахователните и презастрахователните дружества, които са част от група. Поднадзорни на ВMA са всички застрахователни и презастрахователни дружества, в които дружество, притежаващо дялово участие, според определението в член 212, параграф 1, буква а) от Директива 2009/138/ЕО, упражнява господстващо или значително влияние.

(21)

ВMA може да направи оценка на профила на риска, финансовото състояние и платежоспособността на застрахователните и презастрахователните дружества, които са част от група, както и на бизнес стратегията на групата.

(22)

Отчетните и счетоводните норми позволяват мониторинг на сделките в рамките на групата и на концентрацията на риска, за които застрахователните и презастрахователните групи трябва да докладват поне веднъж годишно.

(23)

ВMA освен това ограничава използването на собствени средства на застрахователно или презастрахователно дружество, ако те не могат да бъдат ефективно предоставени, за да се покрие капиталовото изискване за притежаващото дялово участие дружество, за което се изчислява платежоспособността на равнище група. Изчисляването на груповата платежоспособност води до резултати, които са най-малко еквивалентни на резултатите от методите, посочени в членове 230 и 233 от Директива 2009/138/ЕО, без двойното отчитане на собствените средства и след елиминиране на вътрешногруповото създаване на капитал чрез взаимно финансиране.

(24)

Тъй като действащият в Бермуда нормативен и надзорен режим за застрахователните и презастрахователните дружества и групи отговаря на всички критерии в членове 378, 379 и 380 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/35, може да бъде прието, че той покрива критериите за пълна еквивалентност, предвидени в член 172, параграф 2, член 227, параграф 4 и член 260, параграф 3 от Директива 2009/138/ЕО, с изключение на нормите за каптивните застрахователни дружества и застрахователните дружества със специална цел, които се управляват от друг нормативен режим.

(25)

Директива 2009/138/ЕО се прилага от 1 януари 2016 г. Поради това с настоящото решение следва действащият в Бермуда режим на платежоспособност и пруденциалност да бъде приет за еквивалентен, считано от същата дата.

(26)

С Делегирано решение (ЕС) 2015/2290 на Комисията (4) на действащите в Австралия, Бермуда, Бразилия, Канада, Мексико и Съединените американски щати режими на платежоспособност бе предоставена временна еквивалентност. С оглед на правната сигурност и предвид факта, че с изключение на нормите за каптивните застрахователни дружества и застрахователните дружества със специална цел действащият в Бермуда режим на платежоспособност за застрахователните и презастрахователните дружества и групи отговаря на критериите за пълна еквивалентност, това решение е необходимо да се измени,

1)

заглавието се заменя със следното:

„Делегирано решение (ЕС) 2015/2290 на Комисията от 5 юни 2015 г. относно временната еквивалентност на действащите в Австралия, Бразилия, Канада, Мексико и Съединените щати режими за платежоспособност, приложими към застрахователните и презастрахователните дружества с централни управления в тези държави“;

2)

член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Действащите в Австралия, Бразилия, Канада, Мексико и Съединените щати режими за платежоспособност, приложими към застрахователните и презастрахователните дружества с централни управления в тези държави, се приемат за временно еквивалентни на режима, посочен в дял I, глава VI от Директива 2009/138/ЕО.“