18.8.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/6

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за растеж и работни места — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическите политики. Стратегията е насочена към ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 14 юли 2015 г. въз основа на предложенията на Комисията Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза, а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки (3). Заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“ и държавите членки бяха приканени да се съобразят с тях при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)

На 8 юли 2014 г. Съветът прие препоръка (4) относно националната програма за реформи на Словения за 2014 г. и даде становището си по актуализираната програма за стабилност на Словения за 2014 г. На 28 ноември 2014 г., в съответствие с Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета (5), Комисията представи своето становище относно проекта за бюджетен план на Словения за 2015 г.

(4)

На 28 ноември 2014 г. Комисията прие годишния обзор на растежа, с което постави началото на европейския семестър за 2015 г. за координация на икономическите политики. На същия ден на основание Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие доклад за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Словения е една от държавите членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(5)

На 18 декември 2014 г. Европейският съвет одобри приоритетите за стимулиране на инвестициите, интензифициране на структурните реформи и изпълнение на отговорна фискална консолидация, благоприятстваща растежа.

(6)

На 26 февруари 2015 г. Комисията публикува своя доклад от 2015 г. за Словения. В него бе оценен напредъкът в изпълнението на специфичните за страната препоръки, приети на 8 юли 2014 г. Докладът за Словения включва също така резултатите от задълбочения преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Анализът на Комисията води до направеното от нея заключение, че Словения е засегната от макроикономически дисбаланси, които налагат предприемане на решителни политически действия и специално наблюдение. По-специално, възстановяването на равновесието е в ход и решителните политически действия, повишеният износ и подобрените условия за растеж са довели до намаляване на рисковете — най-вече на тези, свързани с външноикономическата устойчивост — в сравнение с миналата година. Независимо от това слабото корпоративно управление, високата степен на държавна собственост, значителната корпоративна задлъжнялост и нарастващият държавен дълг пораждат рискове за финансовата стабилност и растежа и към тях трябва да се подходи с особено внимание. Вследствие на това дисбалансите вече не се смятат за прекомерни, но следва да продължат да се наблюдават отблизо.

(7)

На 30 април 2015 г. Словения представи своята национална програма за реформи за 2015 г. и програмата си за стабилност за 2015 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(8)

Спрямо Словения понастоящем се прилагат корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. В своята програма за стабилност за 2015 г. правителството планира да коригира прекомерния дефицит до 2015 г., в съответствие с определения от Съвета срок, и да постигне средносрочната цел за балансирана бюджетна позиция в структурно изражение до 2020 г., т.е. една година след програмния период. Правителството планира постепенно намаляване на номиналния дефицит до 2,9 % от БВП през 2015 г. и до 0,9 % от БВП през 2019 г. Според програмата за стабилност съотношението на държавния дълг спрямо БВП се очаква да достигне през 2015 г. най-високата си стойност в размер на 81,6 %, след което да започне да намалява. Макроикономическият сценарий, на който се основават тези бюджетни прогнози, е реалистичен. Въз основа на прогнозата на Комисията, направена през пролетта на 2015 г., се предвижда до края на 2015 г. да бъде извършена навременна и трайна корекция на прекомерния дефицит. В същото време структурната корекция е под препоръчаното от Съвета равнище, като се имат предвид подобрението на структурното салдо и предприетите дискреционни мерки. Ако бъде извършено своевременно коригиране на прекомерния дефицит съгласно предвиденото, от 2016 г. спрямо Словения ще се прилагат предпазните мерки на Пакта. Мерките в подкрепа на целите за планирания дефицит от 2016 г. нататък не са посочени достатъчно конкретно. Поради това, предвид прогнозата на Комисията, направена през пролетта на 2015 г., изглежда, че съществува риск от значително отклонение от изискваната корекция за постигане на средносрочната цел през 2016 г. и ще са необходими допълнителни мерки. Въз основа на оценката си за програмата за стабилност и предвид прогнозата на Комисията, направена през пролетта на 2015 г., Съветът смята, че има опасност Словения да не успее да спази разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. Що се отнася до фискалните разпоредби, през 2013 г. Парламентът одобри конституционно основание за създаване на правило за салдото/излишъка на консолидирания държавен бюджет в структурно отношение. При все това, необходимото законодателство за прилагането му все още предстои да бъде прието. Промените в Закона за публичните финанси се очаква да осигурят необходимото правно основание за уреждане на процесуалните въпроси, които стоят в основата на Закона за данъците.

(9)

Словения е предприела действия за облекчаване на натиска върху средносрочната устойчивост на пенсионната система, но все още остава да се коригират ключови параметри, за да се гарантира устойчивостта ѝ след 2020 г. Пенсионната реформа от 2013 г. оказа положително въздействие, а нормативният акт за създаване на демографски фонд се очаква да бъде приет до края на 2015 г. Въпреки това, за осигуряване на дългосрочна устойчивост на пенсиите ще е нужна допълнителна реформа. Не е постигнат напредък по отношение на реформата в областта на дългосрочните грижи. В края на 2013 г. правителството прие план за реформа на дългосрочните грижи, но приемането на законодателството за провеждане на реформата беше отложено за края на 2015 г., за да се даде възможност преди това да се вземат решения, свързани с реформата на здравното осигуряване, включително по въпроса за източниците на финансиране на общите здравни и дългосрочни грижи. Разходите за дългосрочни грижи, свързани със застаряването на населението, могат да бъдат ограничени чрез насочване на ползите към най-нуждаещите се и пренасочване на предоставянето на грижи от институционални грижи към такива в дома.

(10)

През януари 2015 г. беше сключено социално споразумение, в което се посочва, че нарастването на заплатите в публичния сектор ще изостава от растежа на заплатите в частния сектор. Съставните елементи и индексацията на минималните заплати не са обхванати от споразумението. Макар неотдавнашното нарастване на минималната заплата да остава сравнително високо в сравнение със средната заплата, то все пак беше ограничено. Според оценка на проведената през 2013 г. реформа на пазара на труда ограниченията на пазара на труда са намалели, но продължават да съществуват структурни проблеми по отношение на дългосрочната безработица и ниския процент на заетост на нискоквалифицираните и по-възрастните работници. Словения е предприела някои действия за преодоляване на несъответствието между търсените и предлаганите умения и до 2020 г. са планирани редица други мерки.

(11)

Банковият сектор беше стабилизиран допълнително чрез рекапитализацията на Abanka и Banka Celje през 2014 г. Финализиран беше всеобхватен план за действие за банките, който беше внесен пред министър-председателя през януари 2015 г. Словенската национална банка е предприела последващи действия във връзка със слабостите, установени при анализа на качеството на активите за 2013 г., и ще възобнови проверките на място през първото тримесечие на 2015 г., за да установи дали препоръките са изпълнени от банките. Големите банки са реорганизирали и подсилили отделите си за преструктуриране и ликвидация. Въпреки това за постигането на по-голяма стабилност на банковия сектор е необходимо повишаване на дългосрочната рентабилност и намаляване на необслужваните кредити в корпоративния сектор. Създадени са както генерален план за корпоративно преструктуриране, така и централизирана работна група за корпоративно преструктуриране. Допълнително намаляване на задлъжнялостта на корпоративния сектор, включително посредством Дружеството за управление на банкови активи (Bank Asset Management Company) и чрез пълното прилагане на новото законодателство относно несъстоятелността, би спомогнало за възстановяване на условията за съживяване на частните инвестиции. Дейността по банково кредитиране продължава да търпи спад като това се отразява главно върху МСП. Неотдавнашната рекапитализация на банковия сектор се очаква да даде пълни резултати едва през 2016 г. Ограниченото банковото кредитиране и високите лихвени проценти влияят отрицателно на капацитета на МСП за финансиране. Въпреки че делът на отхвърлените заявления за заеми е намалял през последните шест години, броят на МСП, съобщаващи за влошаване на положението що се отнася до готовността на банките да отпускат заеми, се е увеличил значително и е един от най-високите в Съюза.

(12)

По приватизационната програма е постигнат напредък, макар да са налице закъснения. Преструктурирането на петте големи банки, които са държавна собственост, и ликвидацията на две по-малки национални банки са в ход. Словенският държавен холдинг (Slovenian Sovereign Holding), отговарящ за управлението и ликвидацията на държавната собственост, вече функционира напълно. Проектът на стратегия за управлението на държавната собственост все още предстои да бъде одобрен от Парламента, като се очаква след това да последва публикуване на графика за освобождаване от редица внимателно подбрани държавни активи. През декември 2014 г. словенският държавен холдинг (Slovenian Sovereign Holding) прие нов кодекс за корпоративно управление, а през януари 2015 г. беше назначен служител, отговарящ за неговото спазване.

(13)

През 2014 г. ефикасността на съдилищата се е подобрила още повече, макар и с по-бавни темпове. Макар да е постигнат известен напредък по отношение на намаляването на продължителността на първоинстанционните съдебни производства по спорни граждански и търговски дела, включително по делата, разглеждани съгласно законодателството относно несъстоятелността, продължителността на производствата и броят на натрупаните нерешени дела продължава да е значителен.

(14)

Неблагоприятната бизнес среда в Словения е ключов фактор за ниските нива на инвестициите в словенския бизнес, а големият брой закони и многобройните промени в законодателството затрудняват упражняването на стопанска дейност и спазването на местната нормативна уредба. Броят на регулираните професии е намалял от 323 на 242, но продължава да е висок. Изпълнени са около 25 % от мерките, включени в единния документ за намаляване на административната тежест. На Агенцията за защита на конкуренцията са предоставени достатъчна бюджетна автономност и институционална независимост.

(15)

Новото правителство потвърди ангажимента си да се бори с корупцията и през януари 2015 г. прие нова двугодишна програма от 11 многогодишни мерки. Постигнат бе известен напредък по отношение на прозрачността и отчетността. Подготвя се всеобхватна реформа на публичния сектор. Няма напредък във връзка с докладите за оценка на изпълнението и процедурите за контрол на качеството.

(16)

В рамките на европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Словения и го публикува в доклада за страната от 2015 г. Тя оцени също програмата за стабилност и националната програма за реформи, както и предприетите последващи действия във връзка с препоръките към Словения, отправени през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Словения, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите национални решения. Препоръките в рамките на европейския семестър са изразени в препоръки 1—4 по-долу.

(17)

Като се имат предвид задълбоченият преглед, направен от Комисията, и настоящата оценка, Съветът разгледа националната програма за реформи и програмата за стабилност. Препоръките по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръки 1—4 по-долу.

(18)

В контекста на европейския семестър Комисията изготви също така анализ на икономическата политика на еврозоната като цяло. Въз основа на този анализ Съветът отправи специфични препоръки към държавите членки, чиято парична единица е еврото (6). Като държава, чиято парична единица е еврото, Словения следва също така да гарантира цялостното и навременно изпълнение на тези препоръки,

1.

Да гарантира трайно коригиране на прекомерния дефицит през 2015 г. и да постигне фискална корекция от 0,6 % от БВП с цел изпълнение на средносрочната бюджетна цел през 2016 г. Да приеме Закона за данъците и да преработи Закона за публичните финанси. Да постигне напредък по отношение на дългосрочната реформа на пенсионната система. До края на 2015 г. да приеме реформа в областта на здравеопазването и дългосрочните грижи.

2.

Да преразгледа, след консултации със социалните партньори и съгласно националните практики, механизма за определяне на минималната работна заплата, и по-специално ролята на надбавките, като се вземе предвид въздействието върху бедността сред работещите, създаването на работни места и конкурентоспособността. Да повиши пригодността за заетост на нискоквалифицираните и по-възрастните работници. Да вземе мерки за справяне с дългосрочната безработица и да осигури подходящи стимули за удължаване на трудовия живот.

3.

Да намали нивото на необслужваните кредити към банките чрез въвеждане на конкретни цели. Да подобри капацитета за наблюдение на кредитния риск в банките. Да продължи корпоративното преструктуриране и да поддържа стабилно корпоративно управление в Дружеството за управление на банкови активи (Bank Asset Management Company). Да предприеме мерки за подобряване на достъпа до финансиране за МСП и микропредприятията. Да приеме стратегия за словенския държавен холдинг (Slovenian Sovereign Holding) с ясно класифициране на активите, да приведе в действие годишен план за управление на активите и да прилага критерии за ефективност.

4.

Да гарантира, че реформите, въведени с цел повишаване на ефикасността на гражданското правосъдие, спомагат за намаляване на продължителността на производствата.