20.10.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 275/32

(1)

В съответствие с член 6 от Решение 2005/387/ПВР на специална сесия на разширения научен комитет на Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) беше изготвен доклад за оценка на риска относно новото психоактивно вещество 4-метил-5-(4-метилфенил)-4,5-дихидрооксазол-2-амин (4,4′-DMAR), който впоследствие беше представен на Комисията и на Съвета на 19 септември 2014 г.

(2)

Веществото 4,4′-DMAR е синтетично заместено производно на оксазолина. То е производно на аминорекса и 4-метиламинорекса (4-MAR), два синтетични стимуланта, контролирани съгласно Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества.

(3)

Веществото 4,4′-DMAR се предлага на пазара на наркотици в Съюза поне от декември 2012 г., като за него е докладвано чрез системата за ранно предупреждение през декември 2012 г. Девет държави членки са докладвали за случаи на откриването му в резултат на конфискации, най-вече под формата на бял или цветен прах и таблетки, както и в биологични и други взети проби.

(4)

Веществото 4,4′-DMAR се появи на пазара на нови психоактивни вещества като „химикал за научноизследователски цели“, продаван от търговци на дребно по интернет, и понастоящем се предлага на уличния пазар. То се продава и консумира като самостоятелно вещество, но на незаконния пазар е продавано, включително като е представяно за екстази и амфетамини.

(5)

В три държави членки има данни за 31 смъртни случая, свързани с 4,4′-DMAR, в периода юни 2013 г. — юни 2014 г. В повечето случаи веществото 4,4′-DMAR е причинило смъртта или има вероятност да е допринесло за смъртта в комбинация с други вещества. В една държава членка е регистриран случай на несмъртоносна интоксикация.

(6)

Изследвания за токсичността на веществото 4,4′-DMAR няма.

(7)

Няма данни за това колко е разпространена употребата на 4,4′-DMAR. Наличната информация обаче подсказва, че веществото не е широко използвано. От информацията за смъртните случаи личи също така, че потребителите са консумирали 4,4′-DMAR, без да знаят това, търсейки други стимуланти.

(8)

Участието на организираната престъпност в производството, разпространението, трафика и доставката на 4,4′-DMAR в рамките на Съюза е ограничено. Химическите прекурсори и начините за синтез, използвани за производството на 4,4′-DMAR, не са известни.

(9)

Веществото 4,4′-DMAR не е сред подлежащите на контрол вещества, посочени в Единната конвенция на ООН от 1961 г. по упойващите вещества, нито в Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества. Понастоящем то не е предмет на оценка, като нито е било оценявано от системата на ООН, нито се предвижда извършването на подобна оценка.

(10)

Няма установена или призната хуманна или ветеринарна медицинска употреба на веществото 4,4′-DMAR в Съюза. С изключение на употребата му в аналитични референтни материали, както и в научноизследователската дейност, изследваща неговите химични, фармакологични и токсикологични свойства, няма данни веществото да се използва за други цели.

(11)

В доклада за оценка на риска се посочва, че научните данни за 4,4′-DMAR са ограничени и се изтъква, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, свързани с него. Въпреки това наличните към момента данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо веществото 4,4′-DMAR на територията на Съюза. Поради рисковете за здравето, свързани с употребата на 4,4′-DMAR и документирани с откриването му при няколко смъртни случая, поради факта, че потребителите могат да го консумират, без да знаят за това, както и поради липсата на медицинска стойност на посоченото вещество следва да бъдат въведени мерки за контрол на 4,4′-DMAR.

(12)

Като се има предвид, че три държави членки контролират 4,4′-DMAR съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а пет държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегне появата на пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би спомогнало за предпазване от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(13)

В съответствие с член 6, параграфи 2, 3 и 4 от Решение 2005/387/ПВР на специална сесия на разширения научен комитет на ЕЦМНН беше изготвен доклад за оценка на риска относно новото психоактивно вещество 1-циклохексил-4-(1,2-дифенилетил)пиперазин (MT-45), който впоследствие беше представен на Комисията и на Съвета на 6 октомври 2014 г.

(14)

Веществото MT-45 е N,N′-дизаместен пиперазин, с циклохексанов пръстен, свързан с един от азотните атоми на пиперазиновия пръстен, и 1,2-дифенилетилова част, свързана с другия азотен атом. Веществото MT-45 е един от поредицата аналгетици на основата на 1-(1,2-дифенилетил)пиперазин, изобретени в началото на 70-те години на XX век.

(15)

MT-45 се предлага на пазара на наркотици в Съюза от октомври 2013 г. и се продава като „химикал за научноизследователски цели“, най-вече по интернет. ЕЦМНН е идентифицирал 12 уебсайта на доставчици и търговци на дребно в интернет, предлагащи MT-45 за продажба, като някои от тях изглежда са установени в Съюза.

(16)

Една държава членка е докладвала за общо 28 смъртни случая, настъпили в периода между ноември 2013 г. и юли 2014 г. В повечето случаи наличието на MT-45 в биологични проби е потвърдено аналитично. Същата държава членка е докладвала и за близо 18 случая на несмъртоносна интоксикация, при които клиничните симптоми са били подобни на интоксикация с опиоиди, поддаваща се в някои случаи на лечение с антагониста на опиоидните рецептори налоксон.

(17)

Съществуват няколко изследвания върху животни, показващи, че острата токсичност на веществото MT-45 е няколко пъти по-висока от тази на морфина.

(18)

Наличната към настоящия момент информация подсказва, че веществото MT-45 не е широко използвано. Изглежда, че веществото се използва най-често в домашни условия от потребители, които желаят да опитат нови вещества, или от зависими към опиоиди потребители без достъп до хероин или други опиоиди. Използващите веществото MT-45 могат да го комбинират с други психоактивни вещества. Няма налична информация относно социалните рискове, свързани с MT-45.

(19)

Няма доказателства за участие на организираната престъпност в производството, разпространението, трафика и доставката на МТ-45 в рамките на Съюза. Химическите прекурсори и начините за синтез, използвани за производството на откритото в държавите членки вещество MT-45, не са известни.

(20)

Веществото MT-45 не е сред подлежащите на контрол вещества, посочени в Единната конвенция на ООН от 1961 г. по упойващите вещества, нито в Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества. Понастоящем то не е предмет на оценка, като нито е било оценявано от системата на ООН, нито се предвижда извършването на подобна оценка.

(21)

Няма установена или призната хуманна или ветеринарна медицинска употреба на веществото МТ-45 в Съюза. С изключение на употребата му в аналитични референтни материали, както и в научноизследователската дейност, изследваща неговите химични, фармакологични и токсикологични свойства, няма данни веществото да се използва за други цели.

(22)

В доклада за оценка на риска се посочва, че научните данни за веществото MT-45 са ограничени и се изтъква, че са необходими допълнителни изследвания за определяне на здравните и социалните рискове, свързани с него. Въпреки това наличните към момента данни и информация дават достатъчно основание за въвеждането на мерки за контрол спрямо веществото MT-45 на територията на Съюза. Поради рисковете за здравето, свързани с употребата му и документирани с откриването му при няколко смъртни случая, както и поради липсата на медицинска стойност на посоченото вещество следва да бъдат въведени мерки за контрол на веществото MT-45.

(23)

Като се има предвид, че една държава членка контролира MT-45 съгласно националното си законодателство в съответствие със задълженията, произтичащи от Единната конвенция на ООН от 1961 г. по упойващите вещества и от Конвенцията на ООН от 1971 г. за психотропните вещества, а седем държави членки използват други законодателни мерки за контрол върху него, подлагането на посоченото вещество на мерки за контрол на територията на Съюза би допринесло да се избегне появата на пречки при трансграничното сътрудничество в областта на правоприлагането и в съдебната област и би спомогнало за предпазване от рисковете, които предлагането и употребата му биха могли да създадат.

(24)

С Решение 2005/387/ПВР на Съвета се предоставят изпълнителни правомощия с цел на равнището на Съюза да се осигури бърза и основана на експертни становища реакция на появата на нови психоактивни вещества, установени и докладвани от държавите членки, чрез подлагане на тези вещества на мерки за контрол на територията на Съюза. Тъй като условията и процедурата за упражняването на тези изпълнителни правомощия са изпълнени, следва да бъде прието решение за изпълнение с цел веществата 4,4′-DMAR и MT-45 да бъдат поставени под контрол на територията на Съюза.

(25)

Дания е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(26)

Ирландия е обвързана от Решение 2005/387/ПВР и поради това участва в приемането и прилагането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР.

(27)

Обединеното кралство не е обвързано от Решение 2005/387/ПВР и поради това не участва в приемането на настоящото решение, което се отнася за изпълнението на Решение 2005/387/ПВР, и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане,

а)

4-метил-5-(4-метилфенил)-4,5-дихидрооксазол-2-амин (4,4′-DMAR);

б)

1-циклохексил-4-(1,2-дифенилетил)пиперазин (МТ-45).