ПРИЛОЖЕНИЕ I

Прилагане на правилата на ИКЕ на ООН

Номер на правилото на ИКЕ на ООН	Област	Серия от изменения	Препратка към ОВ	Приложимост
14	Устройства за закрепване на предпазни колани, системи за закрепване ISOFIX и горни лентови устройства за закрепване ISOFIX	Допълнение 1 към серия от изменения 07	ОВ L 109, 28.4.2011 г., стр. 1.	T и C
16	предпазни колани, системи за обезопасяване и системи за обезопасяване на деца	Допълнение 1 към серия от изменения 06	ОВ L 233, 9.9.2011 г., стр. 1.	T и C
43	Безопасни стъкла	Допълнение 12 към серия от изменения 00	ОВ L 230, 31.8.2010 г., стр. 119.	T и C
60	Управлявани от водача органи за управление – идентификация на органите за управление, сигнални устройства и показващи уреди (мотопеди/мотоциклети)		ОВ L 95, 31.3.2004 г., стр. 10.	T и C
79	Кормилна уредба	Допълнение 3 към серия от изменения 01и поправка от 20 януари 2006 г.	ОВ L 137, 27.5.2008 г., стр. 25.	T и C

Обяснителна бележка:

Фактът, че даден компонент е включен в този списък, не означава, че монтирането му е задължително. За определени компоненти обаче изискванията за задължително монтиране са определени в други приложения към настоящия регламент.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Признаване на протоколи от изпитвания, издадени въз основа на правилниците на ОИСР, за целите на ЕС одобряването на типа

Протокол за изпитване въз основа на правилник № на ОИСР	Област	Издание	Приложимост	Алтернатива на ЕС протокола от изпитване въз основа на
3	Официално изпитване на защитните конструкции на земеделски и горски трактори (динамично изпитване)	Издание 2015 -юли 2014 г.-	T1, T4.2 и T4.3	Приложение VI и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)
4	Официално изпитване на защитните конструкции на земеделски и горски трактори (статично изпитване)	Издание 2015 -юли 2014 г.-	T1/C1, T4.2/C4.2 и T4.3/C4.3	Приложение VI и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)
5	Официално измерване на шума на мястото/местата на водача при земеделски и горски трактори	Издание 2015 -юли 2014 г.-	T и C	Приложение ХIII
6	Официално изпитване на предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на земеделски и горски колесни трактори с тясна колея	Издание 2015 -юли 2014 г.-	T2, T3 и T4.3	Приложение IХ и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)
7	Официално изпитване на задно монтирани защитни конструкции при преобръщане на земеделски и горски колесни трактори с тясна колея	Издание 2015 -юли 2014 г.-	T2/C2, T3/C3 и T4.3/C4.3	Приложение Х и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)
8	Официално изпитване на защитните конструкции на земеделски и горски верижни трактори	Издание 2015 -юли 2014 г.-	C1, C2, C4.2 и C4.3	Приложение VII и приложение XVIII (ако са изпитвани устройствата за закрепване на предпазните колани)
10	Официално изпитване на защитните конструкции срещу падащи предмети на земеделски и горски трактори	Издание 2015 -юли 2014 г.-	T и C	Приложение ХI Част C

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Уредба по отношение на процедурите за одобряване на типа, включително изискванията във връзка с виртуалното изпитване

1.   Процес на одобряване на типа

При получаване на заявление за одобряване на типа на превозно средство органът по одобряването:

1.1.

проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа и протоколи от изпитвания, издадени съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013, делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, които се отнасят до одобряване на типа на превозно средство, обхващат типа превозно средство и отговарят на предписаните изисквания

1.2.

въз основа на документацията проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в информационния документ на превозното средство, са включени в данните от техническите досиета и в сертификатите за ЕС одобряване на типа, издадени в съответствие Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

1.3.

за избрана извадка от превозни средства от одобрявания тип — извършва или възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства с цел да се увери, че превозното(ите) средство(а) е/са конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

1.4.	извършва или възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо;

1.5.	извършва или възлага извършването на необходимите проверки по отношение наличието на областите, предвидени в приложение I към Регламент (ЕС) № 167/2013;

2.   Комбинация от технически спецификации

Броят на представените превозни средства трябва да е достатъчен, за да позволи ефективна проверка на различните комбинации, които подлежат на одобряване на типа, в съответствие със следните критерии:

2.1.	задвижване;

2.2.	предаване;

2.3.	задвижващи оси (брой, разположение, взаимно свързване);

2.4.	управляеми оси (брой и разположение);

2.5.	спирачна система и оси с монтирани спирачки (брой);

2.6.	защитна конструкция при преобръщане;

2.7.	защитата от вредни вещества

3.   Специални разпоредби

3. Когато не са на разположение сертификати за одобряване на типа или протоколи от изпитвания по отношение на областите, обхванати от Регламент (ЕС) №167/2013 или от делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, органът по одобряването на типа:

3.1.	организира провеждането на необходимите изпитвания и проверки, както се изисква в Регламент (ЕС) № 167/2013 и в делегираните актове и в актовете за изпълнение, приети по силата му;

3.2.	проверява дали превозното средство отговаря на данните от техническата документация на превозното средство и дали изпълнява техническите изисквания на Регламент (ЕС) № 167/2013 и на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

3.3.	извършва или възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на компоненти и отделни технически възли, когато това е приложимо.

4.   Процедури при многоетапно ЕС одобряване на типа

4.1.   Обща информация

4.1.1.

Задоволителното протичане на процеса на многоетапно ЕС одобряване на типа изисква съвместни действия от всички засегнати производители. За тази цел органите по одобряването трябва да се уверят, преди да издадат първоначалното одобрение и одобренията за следващите етапи, че са налице необходимите договорености между съответните производители за предоставяне и обмен на документи и информация, така че типът на напълно комплектованото превозно средство да отговаря на техническите изисквания на Регламент (ЕС) № 167/2013 и на делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му. Тази информация трябва да включва подробни данни за одобренията на съответните системи, компоненти и отделни технически възли и на частите на превозното средство, които представляват част от некомплектованото превозно средство, но все още не са одобрени.

4.1.2.

ЕС одобренията на типа съгласно точка 4 се издават на базата на текущото състояние на комплектоване на типа превозно средство и трябва да включват всички одобрения, издадени на по-ранни етапи.

4.1.3.

В процеса на многоетапно ЕС одобряване на типа всеки производител е отговорен за одобряването и съответствието на производството на всички системи, компоненти или отделни технически възли, произвеждани от него или прибавяни от него към предходния етап. Той не носи отговорност за аспекти, които са били одобрени на по-ранен етап, с изключение на случаите, когато изменя съответните части до степен, при която издаденото преди това одобрение става невалидно.

4.2.   Процедури

Органът по одобряването:

4.2.1.

проверява дали всички сертификати за ЕС одобряване на типа и протоколи от изпитвания, издадени съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, които се отнасят до одобряване на типа на превозно средство, обхващат типа превозно средство на етапа на комплектоване, на който се намира то, и отговарят на предписаните изисквания;

4.2.2.

осигурява включването в техническата документация на всички съответни данни, като отчита етапа на комплектоване на превозното средство;

4.2.3.

въз основа на документацията проверява дали спецификациите и данните за превозното средство, съдържащи се в информационния документ на превозното средство, са включени в данните от техническите досиета и в сертификатите за ЕС одобряване на типа, издадени в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013 или делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му; за напълно комплектовано превозно средство — когато даден елемент от техническата документация не е включен в никое от техническите досиета, потвърждава, че съответната част на характеристиката отговаря на данните от техническата документация;

4.2.4.

за избрана извадка от превозни средства от одобрявания тип — извършва или възлага извършването на проверки на частите и системите на превозните средства с цел да се увери, че превозното(ите) средство(а) е/са конструирано(и) съгласно съответните данни, съдържащи се в завереното техническо досие по отношение на Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му;

4.2.5.

извършва или възлага извършването на съответните проверки на монтажа по отношение на отделни технически възли, когато това е приложимо.

4.3.   Броят на превозните средства, подлежащи на проверка за целите на точка 4.2.4, трябва да е достатъчен, за да позволява адекватен контрол на различните комбинации, за които се извършва ЕС одобряване на типа според етапа на комплектоване на превозното средство и критериите, определени в точка 2.

5.   Условия, при които трябва да се извърши виртуално изпитване и изисквания, които могат да бъдат обекта на виртуално изпитване

5.1.   Цели и обхват

В точка 5 се определят подходящите разпоредби за виртуално изпитване съгласно член 27, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 167/2013. Тя не се прилага към член 27, параграф 3, втора алинея от същия регламент.

5.2.   Списък на изискванията, които могат да бъдат обект на виртуално изпитване

Таблица 1

Списък на изискванията, които могат да бъдат обект на виртуално изпитване

Препратка към делегирания акт	Номер на приложението	Изискване	Ограничения/забележки
РИППС	IX	поведение при непрекъснато или прекъснато търкаляне в случай на странично преобръщане на трактор с тясна колея със защитна рамка, монтирана пред мястото на водача	раздел B4

6.   Условия, при които трябва да се извърши виртуално изпитване

6.1.   Модел на виртуално изпитване

Като основна структура за описание и провеждане на виртуалното изпитване се използва следната схема:

6.1.1.

цел;

6.1.2.

структурен модел;

6.1.3.

гранични условия;

6.1.4.

допускания за натоварването;

6.1.5.

изчисление;

6.1.6.

оценка;

6.1.7.

документация.

6.2.   Основи на компютърната симулация и изчисление

6.2.1.   Математически модел

Математическият модел се представя от производителя. В него трябва да са отразени сложността на структурата на превозното средство, системата и компонентите, които се подлагат на изпитване във връзка с изискванията. Същите разпоредби се прилагат с необходимите изменения при изпитване на компоненти или технически възли, провеждано отделно от превозното средство.

6.2.2.   Процедура за потвърждаване на математическия модел

Математическият модел се потвърждава при съпоставяне с действителните условия на изпитване. За тази цел се провежда физическо изпитване, с чиито резултати се съпоставят получените от математическия модел резултати. Сравнимостта между резултатите от изпитванията трябва да бъде доказана. Производителят или техническата служба изготвя доклад за потвърждаването и го представя на органа по одобряването. Всякакви промени в математическия модел или софтуера, поради които докладът за потвърждаването може да стане невалиден, трябва да бъдат съобщени на органа по одобряването, който може да изиска ново потвърждение. Диаграмата на процеса на потвърждаване е показана на фиг 1 в точка 7.

6.2.3.   Документиране

Данните и помощните средства, използвани за симулацията и изчислението, трябва да се предоставят от производителя и да се документират по необходимия начин.

6.2.4.   Средства и оказване на съдействие

По искане на техническата служба производителят трябва да осигури или предостави достъп до необходимите средства, включително подходящия софтуер.

6.2.5.   Освен това производителят трябва да оказва необходимото съдействие на техническата служба.

6.2.6.   Предоставянето на достъп и оказването на съдействие на техническата служба не премахва никое от задълженията ѝ по отношение на компетентността на нейния персонал, заплащането за лицензните права и спазването на поверителността.

7.   Процес на потвърждаване на виртуалното изпитване

Фигура 1

Диаграма на процеса на потвърждаване на виртуалното изпитване

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Уредба по отношение на съответствието на производството

1.   Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

1.1.	„система за управление на качеството“ е съвкупност от аспекти, взаимносвързани или взаимодействащи помежду си, които се използват от дадена организация, за да ръководи и контролира изпълнението на стратегията по качеството и реализирането на целите в тази връзка;

1.2.	„одит“ е процес на събиране на доказателства, който се използва с цел да бъде оценено до каква степен се прилагат критериите, обект на одита-; одитът следва да бъде обективен, безпристрастен и независим, а неговото протичане следва да бъде системно и да се документира;

1.3.	„коригиращи действия“ е процес на разрешаване на проблемите, при който се предприемат последващи мерки за отстраняване на причините за несъответствието или причините, довели до съответната нежелана ситуация, като с тези мерки се цели предотвратяване на повторната им поява-;

2.   Цел

2.1.

С процедурата за съответствие на производството се цели да се гарантира, че всяко произведено превозно средство, система, компонент, отделен технически възел, част или оборудване съответства на изискванията към спецификациите, работните характеристики и маркировката от одобряването на типа.

2.2.

Неделима част от процедурите са оценката на системите за управление на качеството, наричана „първоначална оценка“ и дефинирана в точка 3, и проверката и свързаният с производството контрол, наричани „мерки за осигуряване на съответствието на продуктите“ и дефинирани в точка 4.

3.   Първоначална оценка

3.1.

Преди издаването на одобрението на типа органът по одобряването проверява за наличието на необходимите мерки и процедури, установени от производителя, за да се осигури ефективен контрол с оглед на съответствието на произвежданите превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли с одобрения тип.

3.2.

Към първоначалната оценка се прилагат указанията за одитиране на системи за управление на качеството и/или околната среда, определени в стандарт EN ISO 19011:2011.

3.3.

Изпълнението на изискванията, посочени в точка 3.1., трябва да бъде проверено с цел уверяване на органа по одобряването, който издава одобрението на типа. Органът по одобряването трябва да счита първоначалната оценка и мерките за осигуряване на съответствието на продуктите от раздел 4 за достатъчно добри, като взема предвид, ако е необходимо, една от мерките по точки 3.3.1. — 3.3.3. или комбинация от всички тези мерки или от част от тях

3.3.1.

Първоначалната оценка и/или проверка на мерките за осигуряване на съответствие на продукцията се извършва от органа по одобряването, който издаваща одобрението на типа, или от определен орган, действащ от името на органа по одобряването.

3.3.1.1.

При разглеждане на обхвата на първоначалната оценка, която трябва да се извърши, органът по одобряването може да вземе предвид наличната информация за: 3.3.1.1.1. сертифицирането на производителя по точка 3.3.3 по-долу, което не е било прието за отговарящо на изискванията по посочената точка или признато съгласно същата точка; 3.3.1.1.2. в случай на одобряване на типа на компонент или на отделен технически възел — оценките на системата за качество, извършени в помещенията на производителя на частта или на отделния технически възел от производителя(ите) на превозното средство, съгласно една или няколко от спецификациите на промишления сектор, които отговарят на изискванията в хармонизирания стандарт EN ISO 9001:2008.

3.3.2.

Първоначалната оценка и/или проверка на мерките за осигуряване на съответствието на продукцията може да бъде извършена също от органа по одобряването на друга държава членка или от определен орган, оправомощен за тази цел от органа по одобряването.

3.3.2.1.

В този случай органът по одобряването на другата държава членка подготвя декларация за съответствие, в която се посочват областите и средствата за производство, обхванати като приложими към превозните средства, системите, компонентите или отделните технически възли, които ще преминават през одобряване на типа.

3.3.2.2.

При получаване на заявление за декларация за съответствие от органа по одобряването на държава членка, предоставящ одобрение на типа, органът по одобряването на другата държава членка изпраща незабавно декларацията за съответствие или уведомява, че не е в състояние да осигури такава декларация.

3.3.2.3.

Декларацията за съответствие трябва да включва най-малко следната информация: 3.3.2.3.1. група или дружество (напр. XYZ аutomotive); 3.3.2.3.2. конкретна организация (напр. филиал Европа); 3.3.2.3.3. заводи/обекти (напр. Завод за двигатели 1 (Обединено кралство) —Завод за превозни средства 2 (Германия)); 3.3.2.3.4. обхванати превозни средства/компоненти (напр. всички модели от категория T1) 3.3.2.3.5. оценени аспекти (напр. комплектоване на двигателя, пресоване и комплектоване на каросерията, комплектоване на превозното средство); 3.3.2.3.6. разгледани документи (напр. наръчник и процедури по качеството на дружеството и обекта); 3.3.2.3.7. дата на оценката (напр. одит, извършен от 18 до 30.5.2013 г.) 3.3.2.3.8. планирано контролно посещение (напр. октомври 2014 г.).

3.3.3.

Органът по одобряването приема също, че подходящото сертифициране на производителя по хармонизиран стандарт EN ISO 9001:2008 или равностоен на него хармонизиран стандарт отговаря на изискванията за първоначална оценка в точка 3.3. Производителят осигурява подробни данни за сертифицирането и поема задължение да информира органа по одобряването за всички промени в неговата валидност или обхват.

3.4.

За целите на одобряването на типа на превозните средства първоначалните оценки, извършени за издаването на одобрение на системи, компоненти и отделни технически възли на превозното средство, не трябва да се повтарят, а да се допълват с оценка, включваща местата и дейностите, отнасящи се до комплектоването на цялото превозно средство, които не са обхванати от посочените първоначални оценки.

4.   Мерки за осигуряване на съответствието на продуктите

4.1.

Превозните средства, системите, компонентите и отделните технически възли, одобрени в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, в съответствие с правило на ИКЕ на ООН, приложено към Ревизираното споразумение от 1958 г. или в съответствие с протокол от изпитване, издаден въз основа на стандартизираните правилници на ОИСР, изброени в приложение II към посочения регламент, трябва да бъдат произведени така, че да съответстват на одобрения тип, като изпълняват изискванията на настоящото приложение, Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнение приети по силата му, правилото(ата) на ИКЕ на ООН и правилника(ците) на ОИСР.

4.2.

Преди издаване на одобрение на типа съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, съгласно правило на ИКЕ на ООН, приложено към Преразгледаната спогодба от 1958 г., или съгласно правилник на ОИСР органът по одобряването проверява за наличието на адекватни мерки и документирани планове за контрол, които се договарят с производителя за всяко одобряване на типа и в които се предвижда извършването на определени интервали на посочените изпитвания или на необходимите съответни проверки, за да се удостовери, че продължава да е налице съответствие с одобрения тип, включително, ако е приложимо, извършване на изпитванията по Регламент (ЕС) № 167/2013, съответното правило на ИКЕ на ООН и съответния правилник на ОИСР.

4.3.

По-конкретно притежателят на одобрението на типа трябва: 4.3.1. да осигури наличието и прилагането на процедури за ефективен контрол за съответствие на производството (превозни средства, системи, компоненти или отделни технически възли) с одобрения тип; 4.3.2. да има достъп до оборудването за изпитване или до друго подходящо оборудване, необходимо за проверка на съответствието с всеки одобрен тип; 4.3.3. да осигури записването на данните от изпитванията или резултатите от проверките и съхраняването на приложените документи за срок до 10 години, който се определя след съгласуване с органа по одобряването; 4.3.4. да анализира резултатите от всеки тип изпитване или проверка с цел да провери и осигури стабилност на показателите на продукта, като се имат предвид допустимите отклонения в едно промишлено производство; 4.3.5. да гарантира, че за всеки тип продукт се извършват най-малко проверките и изпитванията по Регламент (ЕС) № 167/2013 и делегираните актове и актовете за изпълнението, приети по силата му, както и определените в приложимото правило на ИКЕ на ООН или приложимия правилник на ОИСР; 4.3.6. да гарантира, че ако за дадена група образци или изпитвани части се установи несъответствие при изпитването за въпросния тип, ще се извърши ново вземане на образци и нови изпитвания или проверки. Предприемат се всички необходими действия с оглед на това при производствения процес отново да се постигне съответствие с одобрения тип; 4.3.7. при одобрение на тип на превозно средство посочените в точка 4.3.5 проверки включват най-малко проверка на това доколко е правилна спецификацията за производството по отношение на одобряването и на информацията, необходима за издаване на сертификатите за съответствие.

4.4.

При поетапно, смесено или многоетапно одобряване на типа органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, може да поиска от всеки орган по одобряването, издал одобрение на типа на дадена система, компонент или отделен технически възел, конкретни данни за изпълнението на изискванията за съответствие на производството по настоящото приложение.

4.5.

Ако органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, не е удовлетворен от съобщената информация по точка 4.4 и е уведомил за това в писмена форма производителя и органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел, органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, изисква да се извършат допълнителни одити или проверки за съответствие на производството в обекта на производителя(ите) на тези системи, компоненти или отделни технически възли и резултатите от тях се съобщават веднага на съответния орган по одобряването.

4.6.

Ако се прилагат точки 4.4 и 4.5 и органът по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, счете за неудовлетворителни резултатите от допълнителния одит или проверка, производителят трябва да предприеме необходимото за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството чрез коригиращи действия, които удовлетворяват органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на цялото превозно средство, и органа по одобряването, издаващ одобрение на типа на системата, компонента или отделния технически възел.

5.   Мерки за текущи проверки

5.1.

Органът, който е издал одобрението на типа, може по всяко време да проверява методите за контрол на съответствието на производството във всеки производствен обект, като извършва периодични одити. За целта производителят трябва да осигурява достъп до обектите за производство, контрол, изпитване, съхранение и търговско разпространение и трябва да представя цялата необходима информация във връзка с документацията и записите на системата за управление на качеството.

5.1.1.

Обичайният подход при тези периодични одити е да се проверява дали процедурите по раздели 3 и 4 (първоначална оценка и мерки за осигуряване на съответствието на продуктите) продължават да са ефективни.

5.1.1.1.

Надзорът, осъществяван от техническите служби (приети за отговарящи на изискванията или признати, както се изисква в точка 3.3.3), се счита за съответстващ на изискванията по точка 5.1.1 по отношение на процедурите, установени при първоначалната оценка.

5.1.1.2.

Нормалната честота на тези проверки от страна на органа по одобряването (освен посочените в точка 5.1.1.1) е такава, че да гарантира, че съответният контрол за съответствие на производството, извършван съгласно раздели 3 и 4, се преразглежда през период от време, който съответства на духа на доверие, установен от органа по одобряването.

5.2.

При всяко преразглеждане записите от изпитванията и проверките и записите за производството, и по-специално записите за изпитванията или проверките, документирани съгласно точка 4.2, трябва да се предоставят на инспектора.

5.3.

Инспекторът може да избере случайни образци, които да се изпитат в лабораторията на производителя или в обектите на техническата служба, като в този случай се извършват само физически изпитвания. Минималният брой образци може да се определи според резултатите от собствената проверка на производителя.

5.4.

Ако нивото на контрол изглежда незадоволително или ако е необходимо да се провери валидността на изпитванията, извършени на основание точка 5.2, инспекторът избира образци, които да се изпратят на техническата служба за физически изпитвания съгласно изискванията, посочени в раздел 4 и в Регламент (ЕС) № 168/2013, делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата му, съответното правило на ИКЕ на ООН или съответния правилник на ОИСР.

5.5.

При установяване на незадоволителни резултати при проверка или контролен преглед органът по одобряването трябва да осигури предприемането на всички необходими мерки за възможно най-бързо възстановяване на съответствието на производството.

5.6.

Когато съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013 се изисква съответствие с правилата на ИКЕ на ООН или се разрешава като алтернатива на изискванията, определени в делегираните актове и актовете за изпълнение, приети по силата на посочения регламент, да се използват пълни протоколи от изпитвания, издадени на основание стандартните правилници на ОИСР, производителят може да реши да прилага разпоредбите на настоящото приложение като алтернатива на изискванията за съответствие на производството в съответните правила на ИКЕ на ООН или правилници на ОИСР. Ако обаче се прилага точка 4.5 или 4.6, всички отделни изисквания за съответствието на производството в правилата на ИКЕ на ООН трябва да са изпълнени по мнението на органа по одобряването, докато той вземе решението, че съответствието на производството е възстановено.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Изисквания по отношение на достъпа до информация за ремонта и поддръжката

СПИСЪК НА ДОПЪЛНЕНИЯТА

Допълнение №	Заглавие на допълнение	Стр.
1	Достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства	26
2	Информация, позволяваща разработването на универсални уреди за диагностика	28

1.   Определение

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения: „достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство“ означава, че е на разположение цялата необходима информация за бордовата диагностика (БД), ремонта и поддръжката във връзка с инспекцията, диагностиката, техническото обслужване или ремонта на превозното средство.

2.   Съответствие с изискванията за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство при процедурата за одобряване на типа

2.1.

Производителят осигурява съответствие с техническите изисквания от настоящото приложение, отнасящи се до достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство.

2.2.

Органът по одобряването издава одобрение на типа едва след като получи от производителя сертификат за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство.

2.3.

Сертификатът за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство служи като доказателство за съответствие с глава ХV от Регламент (ЕС) № 167/2013.

2.4.

Сертификатът за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозното средство се изготвя в съответствие с образеца, посочен в член 53, параграф 8, трета алинея от Регламент (ЕС) № 167/2013.

3.   Такси за достъп

В допълнение към достъпа за определен период от време съгласно член 55 от Регламент (ЕС) № 167/2013 производителите могат да предлагат достъп за отделни справки, при който да събират такси за всяка справка, а не в зависимост от съответния период, за който се предоставя достъп. Когато производителите предлагат и двете системи за достъп — за отделни справки и според периода от време, независимите сервизи избират предпочитаната от тях система на достъп — или по време или за отделни справки.

4.   Ремонтни части, диагностични уреди и оборудване за изпитвания

4.1.

В контекста на член 53, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 167/2013 производителят предоставя следната информация на разположение на заинтересованите страни въз основа на индивидуални споразумения, за които се прилага принципът, залегнал в член 55 от Регламент (ЕС) № 167/2013, както и координати за връзка на своята интернет страница: 4.1.1. съответната информация, позволяваща разработването на резервни компоненти, които са особено важни за правилното функциониране на СБД; 4.2.1. информация, която дава възможност за разработването на общоприложимите диагностични уреди, изброени в допълнение 2.

4.2.

За целите на точка 4.1.1 разработването на резервни компоненти не трябва да бъде ограничавано от следното: 4.2.1. липсата на съответна информация; 4.2.2. техническите изисквания, свързани с методите за сигнализиране на неизправности, ако са превишени праговите стойности за БД или ако СБД не е в състояние да изпълнява основните изисквания на настоящия регламент за мониторинг чрез БД; 4.2.3. специфични промени в обработката на информацията от БД с цел отделен подход към работата на превозното средство с течни или с газообразни горива; 4.2.4. одобряването на типа на работещи с газообразни горива превозни средства, които са с ограничен брой малки недостатъци.

4.3.

За целите на точка 4.1.2, когато производителите използват в своите франчайзингови мрежи уреди за диагностика и изпитвания в съответствие с ISO 22900-2:2009 относно модулния интерфейс за превозни средства за предаване на данни (MVCI) и ISO 22901-2:2011 относно отворения обмен на диагностични данни (ODX), файловете ODX трябва да са достъпни за независими оператори чрез интернет страницата на производителя.

5.   Многоетапно одобряване на типа

5.1.

В случай на многоетапно одобряване на типа, както е определено в член 20 от Регламент (ЕС) № 167/2013, крайният производител отговаря за осигуряването на достъп до информацията за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства по отношение на собствения(те) си етап(и) на производство и връзката с предходния(те) етап(и).

5.2.

Освен това на своята интернет страница крайният производител предоставя на независимите оператори следната информация: 5.2.1. адреса на интернет страницата на производителя(ите), отговорен(ни) за предходния(те) етап(и); 5.2.2. наименованието и адреса на всички производители, които отговарят за предходния(те) етап(и); 5.2.3. номера(та) на одобрението(ята) на типа за предходния(те) етап(и); 5.2.4. номера на двигателя.

5.3.

Производителите, отговорни за определен етап или етапи на одобряването на типа, са длъжни да осигуряват чрез интернет страницата си достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства по отношение на етапа(ите) на одобряването на типа, за който/които отговарят, както и и връзката с предходния(те) етап(и).

5.4.

Производителят, отговорен за определен етап или етапи на одобряването на типа, предоставя следната информация на производителя, отговорен за следващия етап: 5.4.1. сертификата за съответствие, отнасящ се до етапа(ите), за които е отговорен; 5.4.2. сертификата за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, включително допълненията към него; 5.4.3. номера на одобрението на типа, съответстващ на етапа(ите), за който/които е отговорен той; 5.4.4. документите, посочени в точки 5.4.1, 5.4.2 и 5.4.3, предоставени от производителя(ите), участващи в предходния(те) етап(и).

5.5.

Всеки производител разрешава на производителя, отговорен за следващия етап, да предаде нататък документите на производителите, отговорни за последващите етапи и за последния етап.

5.6.

Освен това, на договорна основа, производителят, отговорен за определен етап или етапи на одобряването на типа: 5.6.1. предоставя на производителя, отговорен за следващия етап, достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, както и информация за интерфейса, съответстващ на конкретния(те) етап(и), за който/които е отговорен; 5.6.2. предоставя по искане на производител, отговорен за следващ етап на одобряването на типа, достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, както и информация за интерфейса, съответстващ на конкретния(те) етап(и), за който/които е отговорен.

5.7.

Производителят, включително крайният производител, може да събира такси в съответствие с член 55 от Регламент (ЕС) № 167/2013 само по отношение на определения(те) етап(и), за който/които е отговорен.

5.8.

Производителят, включително крайният производител, не събира такси за предоставяне на информация относно адреса на интернет страницата на друг производител или координатите за връзка с него.

6.   Производители на малки количества

6.1.

Производителите предоставят достъп до информацията за ремонта и поддръжката бързо и по лесно достъпен начин, при който няма дискриминация -спрямо условията или достъпа, които се предоставят на упълномощените търговци и сервизи в съответствие с член 53, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 167/2013, ако тяхното годишно производство в световен мащаб на тип превозно средство, обхванат от посочения регламент, е по-малко от: а) за категория Т: 200 превозни средства; б) за категория С: 80 превозни средства; в) за категория R: 400 превозни средства; г) за категория S: 200 превозни средства. За тип система, компонент или отделен технически възел, обхванат от посочения регламент, съответното число по смисъла на настоящата разпоредба е 250 броя.

6.2.

Превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, за които се отнася параграф 1, се посочват на интернет страницата на производителя с информация за ремонта и поддръжката.

6.3.

Органът по одобряването уведомява Комисията за всяко одобрение на тип, издадено на производители на малки количества.

7.   Изпълнение на задълженията относно достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства

7.1.

Органът по одобряването може по всяко време по своя инициатива, поради жалба или въз основа на оценка от техническа служба да провери спазването от даден производител на неговите задължения съгласно Регламент (ЕС) № 167/2013, настоящия регламент и условията на сертификата за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства.

7.2.

В случай че органът по одобряването установи, че производителят не е изпълнил задълженията си относно достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, органът по одобряването, издал съответното одобрение на типа, предприема подходящи корективни мерки.

7.3.

Тези мерки могат да включват отмяна или временно отнемане на одобрението на типа, глоби или други мерки, приети в съответствие с Регламент (ЕС) № 167/2013.

7.4.

В случай че независим оператор или браншова организация, представляваща независими оператори, подаде оплакване до органа по одобряването, органът извършва одит, за да провери дали производителят изпълнява задълженията си относно достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства.

7.5.

При провеждането на одита органът по одобряването може да се обърне към техническа служба или друг независим експерт за извършване на оценка дали се изпълняват тези задължения.

7.6.

Ако информацията за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства не е на разположение към момента на подаване на заявлението за одобряване на типа, производителят предоставя тази информация в срок от шест месеца от датата на одобряването на типа.

7.7.

Когато превозното средство бъде пуснато на пазара повече от шест месеца след получаването на одобрение на типа, информацията се предоставя на датата, на която превозното средство е пуснато на пазара.

7.8.

Органът по одобряването може да предположи въз основа на попълнения сертификат за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, че производителят е въвел задоволителни мерки и процедури за достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, при условие че не е подадена жалба и че производителят предостави сертификата в сроковете, посочени в точка 7.7.

7.9.

Ако сертификатът за съответствие не бъде предоставен в посочения срок, органът по одобряването предприема необходимите мерки за предоставянето му.

8.   Изисквания за информация във връзка с предоставяне на достъп на независими оператори до незащитени части

8.1.

За достъпа до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства, която е различна от тази относно защитени части на превозното средство, за регистриране за достъп на независим оператор до интернет страницата на производителя се изискват само такива данни, които са необходими за потвърждаване на метода на плащане за получаване на информацията.

9.   Изисквания за информация във връзка с предоставяне на достъп на независими оператори до защитени части

9.1.

За достъп до информация за БД, ремонта и поддръжката на превозните средства във връзка с достъпа до защитени части на превозното средство независимият оператор трябва да бъде одобрен и упълномощен за целта въз основа на документи, доказващи, че той извършва законна стопанска дейност и не е бил съответно осъждан за престъпна дейност.

9.2.

Независимите оператори получават достъп до характеристиките за сигурност на превозното средство, използвани от упълномощени търговци и сервизи, при осигурена защита чрез технология за сигурност по отношение на обмена на данни с цел да се гарантира поверителност, неприкосновеност и защита срещу възпроизвеждане.

9.3.

Форумът за достъп до информация за превозни средства, предвиден в член 56 от Регламент (ЕС) № 167/2013, ще определи отговарящи на съвременното техническо равнище параметри за изпълнение на тези изисквания.

9.4.

За информация относно достъпа до защитени части на превозното средство независимият оператор представя сертификат в съответствие с ISO 20828:2006 с оглед на самоличността си, както и на идентификацията на организацията, към която принадлежи. Производителят отговоря със свой собствен сертификат в съответствие с ISO 20828:2006, за да потвърди пред независимия оператор, че последният осъществява достъп до действителната интернет страница на производителя. Двете страни водят дневник за всички такива операции, указващ превозните средства и извършените в тях промени съгласно настоящата разпоредба.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (динамично изпитване)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза по отношение на защитните конструкции при преобръщане (динамично изпитване) са определени в точка Б.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (ДИНАМИЧНО ИЗПИТВАНЕ) (1)

1.   Определения

1.1.   [Неприложимо]

1.2.   Защитна конструкция при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии на външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земната повърхност, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1.   Неокончателно определение: средна равнина на колелото

Средната равнина на колелото е равноотдалечена от двете равнини, в които лежат външните ръбове на периферията на джантата.

1.3.2.   Определение на колея

Вертикалната равнина през оста на колелото пресича неговата средна равнина по протежение на права линия, която пробожда опорната повърхност в една точка. Ако А и В са двете точки, определени по този начин за колелата на една и съща ос на трактора, широчината на колеята е разстоянието между точки А и В. По този начин колеята може да бъде определена за предния и задния мост на трактора. В случаите когато има сдвоени колела, колеята се явява разстоянието между двете равнини, представляващи средните равнини на всяка от двойките колела.

При верижните трактори колеята е разстоянието между средните равнини на веригите.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Крайните положения на точките А и В за задния мост на трактор, даващи максимално възможната стойност на колеята. Вертикалната равнина, перпендикулярна на линията АВ и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Междуосие

Разстоянието между вертикалните равнини, минаващи през двете линии АВ, както са определени по-горе, съответно една за предните колела и една за задните колела.

1.5.   Определяне на контролната точка на седалката; Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.1.   Контролна точка на седалката (SIP) (2)

Контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.

1.5.2.   Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.2.1.

В случаите, в които наклоните на седалката и облегалката са регулируеми, те трябва да бъдат установени в такова положение, че контролната точка на седалката да се намира в най-задното и най-високото си положение.

1.5.2.2.

В случаите, в които седалката е снабдена с окачване, то трябва да бъде блокирано в средата на хода му, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката.

1.5.2.3.

Когато позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през контролната точка на седалката, трябва да бъде успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и да се намира на не повече от 100 mm от тази равнина.

1.6.   Свободна зона

1.6.1.   Базова равнина

Свободната зона е показана на фигури 3.8 — 3.10 и в таблица 3.3. Тази зона е определена чрез базовата равнина и контролната точка на седалката. Базовата равнина е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада със средната надлъжна равнина на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане. Свободната зона се определя на базата на подточки 1.6.2 и 1.6.3.

1.6.2.   Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка

Свободната зона за трактори с нереверсируема седалка е определена в точки 1.6.2.1 — 1.6.2.10 по-долу и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, като в случай на регулируема седалка тя се регулира в своето най-задно и най-високо положение (2), а кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за седящ водач.

1.6.2.1.

хоризонтална равнина A1 B1 B2 A2, разположена на (810 + av) mm над контролната точка на седалката (SIP), като линията B1B2 е разположена на (ah-10) mm зад SIP;

1.6.2.2.

наклонена равнина G1 G2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина и включваща точка, разположена на 150 mm зад линията B1B2, и най-задната точка на облегалката на седалката;

1.6.2.3.

цилиндрична повърхност A1 A2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 120 mm, и допирателна към равнините, определени в 1.6.2.1 и 1.6.2.2 по-горе;

1.6.2.4.

цилиндрична повърхност B1 C1 C2 B2, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 900 mm, проектираща се напред на 400 mm, и допирателна към равнината, определена в 1.6.2.1 по-горе, по протежение на линията B1B2;

1.6.2.5.

наклонена равнина C1 D1 D2 C2, перпендикулярна на базовата равнина и продължаваща повърхността, определена в 1.6.2.4 по-горе, и минаваща на 40 mm от предния външен край на кормилното колело. При висока позиция на кормилното колело тази равнина продължава напред от линията B1B2 и е допирателна към повърхността, определена в 1.6.2.4 по-горе;

1.6.2.6.

вертикална равнина D1 E1 E2 D2, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на 40 mm пред външния край на кормилното колело;

1.6.2.7.

хоризонтална равнина E1 F1 F2 E2, минаваща през точка на (90-av) mm под контролната точка на седалката (SIP);

1.6.2.8.

повърхнина G1 F1 F2 G2 — ако е необходимо, криволинейна, от долната граница на равнината, определена в 1.6.2.2 по-горе, до хоризонталната равнина, определена в 1.6.2.7 по-горе, перпендикулярна на базовата равнина и в контакт с облегалката на седалката по цялата ѝ дължина;

1.6.2.9.

вертикални равнини J1 E1 F1 G1 H1 и J2 E2 F2 G2 H2. Тези вертикални равнини трябва да продължават нагоре от равнината E1 F1 F2 E2 в продължение на 300 mm; разстоянията E1 E0 и E2 E0 трябва да бъдат 250 mm;

1.6.2.10.

успоредни равнини A1 B1 C1 D1 J1 H1 I1 и A2 B2 C2 D2 J2 H2 I2, наклонени така, че горният ръб на равнината, върху който се прилага силата, да бъде на поне 100 mm от вертикалната базова равнина.

1.6.3.   Определяне на свободната зона за трактори с реверсируемо положение на водача

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката.

1.6.4.   Допълнителни седалки

1.6.4.1.

При трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, по време на изпитванията се използва свободна зона, получена въз основа на контролните точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в по-голямата свободна зона, взимаща предвид базовите точки на различните седалки.

1.6.4.2.

В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в свободната зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.

1.6.4.3.

Допълнителните места не включват местата за лице в допълнение на водача, от които тракторът не може да бъде управляван. Не се определя SIP, тъй като свободната зона е дефинирана спрямо мястото на водача.

1.7.   Собствена маса без тежести

Масата на трактора без тежести, а при тракторите с пневматични гуми — без течен баласт в гумите. Тракторът е в в готовност за движение с пълни резервоари, системи и радиатор, защитна конструкция с обшивка, както и с евентуално необходимото за нормална експлоатация оборудване на ходовата част или допълнителни компоненти на предния задвижващ мост. Водачът не се включва.

1.8.   Допустима грешка на измерването

Разстояние	± 0,5 mm
Усилие	± 0,1 % (от обхвата на датчика)
Маса	± 0,2 % (от обхвата на датчика)
Налягане в гумите	± 5,0 %
Ъгли	± 0,1°

1.9.   Означения

ah	(mm)	Половина от хоризонталната регулировка на седалката
av	(mm)	Половина от вертикалната регулировка на седалката
E	(J)	Постъпила енергия по време на изпитване
F	(N)	Статичен товар
H	(mm)	Височина на повдигане на центъра на тежестта на махалото
I	(kg.m2)	Инерционен момент на задната ос, с изключение на колелата, използвани за изчисляване на енергията при удар отзад
L	(mm)	Междуосие, използвано за изчисляване на енергията при удар отзад
M	(kg)	Маса, използвана за изчисляване на енергията и на силите на удар

2.   Приложно поле

2.1.   Настоящото приложение се прилага за трактори с поне две оси за колела с пневматични гуми със или без вериги и с маса на трактора без тежести, по-голяма от 600 kg, но като цяло по-малка от 6 000 kg.

2.2.   Минималната широчина на колеята на задните колела следва да бъде по принцип по-голяма от 1 150 mm. Признава се, че може да съществуват проектни решения на трактори, например косачки, трактори за обработка на лозя с тесни междуредия, нископрофилни трактори, използвани в сгради с ниски тавани или в овощни градини, трактори с голям пътен просвет и специални машини за горското стопанство, като съчленени (с шарнирно съчленена рама) и несъчленени трактори за извозване на дървен материал за които настоящото приложение не се прилага

3.   Правила и указания

3.1.   Общи разпоредби

3.1.1.   Защитната конструкция може да бъде произведена или от производителя на трактора, или от отделно дружество. И в двата случая изпитването е валидно единствено за модела трактор, върху който е извършено то. защитната конструкция трябва да бъде подложена на ново изпитване за всеки модел трактор, на който е предназначена да бъде монтирана. Изпитвателните лаборатории обаче могат да удостоверят, че изпитванията на якост са валидни също така за моделите трактори, които са създадени от първоначалния модел чрез изменения на двигателя, силовото предаване, управлението и предното окачване (вж. 3.6 по-долу: Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори). От друга страна, възможно е за един и същи модел трактор да бъдат подложени на изпитване повече от една защитна конструкция.

3.1.2.   Представената за динамично изпитване защитна конструкция трябва да бъде доставена, като е монтирана по обичайния начин към съответния модел трактор, във връзка с който се изпитва. Представеният за изпитване трактор трябва да бъде комплектуван и в готовност за движение.

3.1.3.   Когато става въпрос за трактор тандем, се използва масата на стандартната версия на частта, на която е която е монтирана защитната конструкция.

3.1.4.   Защитната конструкция може да бъде проектирана единствено за защита на водача в случай на преобръщане на трактора. Възможно е върху тази конструкция да се постави защита срещу атмосферни въздействия, която да предпазва водача, да бъде с повече или по-малко временен характер и която водачът обикновено отстранява при топло време. Съществуват също така конструкции за комплексна защита с постоянна обшивка, като при топло време вентилацията се осигурява от прозорци или отвори. При изпитването се отстраняват всички части, които водачът може да снеме, тъй като обшивката може да увеличи якостта на конструкцията, от една страна, както и — при обшивки, които могат да бъдат снети — инциденти могат да настъпят и в моменти, когато обшивката не е поставена. Врати, отварящ се покрив и прозорци, които могат да бъдат отворени, се снемат или се оставят отворени за изпитването, така че да не увеличават якостта на защитната конструкция. Ако в това състояние те създават опасност за водача в случай на преобръщане, това трябва да се отбележи.

В текста по-долу под „защитна конструкция“ се разбира както самата защитна конструкция, така и всяка обшивка, която не е с временен характер.

В спецификациите трябва да бъде включено описание на всяка временна обшивка. Преди изпитването трябва да бъдат свалени всички стъкла или какъвто и да е друг сходен чуплив материал. Тракторът и компонентите на защитната конструкция, които биха могли да бъдат ненужно увредени по време на изпитването и които не оказват въздействие върху якостта на защитната конструкция или нейните размери, могат да бъдат свалени преди изпитването по искане на производителя. По време на изпитването не могат да бъдат извършвани поправки или настройки.

3.1.5.   Всеки компонент на трактора, който увеличава якостта на защитната конструкция, например калници, и който е подсилен от производителя, следва да бъде описан и размерите му да бъдат дадени в протокола от изпитването.

3.2.   Уредба и условия на изпитването

3.2.1.   Върху конструкцията се нанася удар с блок, който действа като махало, като тя се подлага и на изпитване на смачкване при сблъсък отпред и отзад.

3.2.2.   Масата на блока, действащ като махало (фиг. 3.1), е 2 000 kg. Страната му, с която се нанася ударът, е с размери 680 × 680 mm ± 20. Блокът трябва да бъде изработен така, че положението на неговия център на тежестта да е непроменливо (например железни винкели, залети с цимент). Блокът се окачва на опорна точка на прибл. 6 m над земната повърхност така, че височината на махалото да може да се регулира лесно и сигурно.

3.2.3.   За трактори, при които по-малко от 50 % от масата е разпределена върху предните колела, първият удар се нанася в задната част на конструкцията. След този удар следва изпитване на смачкване, също в задната част на конструкцията. Вторият удар се нанася в предната част, а третият — отстрани. Накрая се прави второ изпитване на смачкване в предната част.

За трактори, при които повече от 50 % от масата е разпределена върху предните колела, първият удар се нанася в предната част на конструкцията, а вторият — отстрани. След тях се провежда второ изпитване на смачкване, най-напред в задната част, а след това в предната.

3.2.4.   При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) първият удар трябва да бъде страничен и от по-тежкия край (в който са разпределени повече от 50 % от масата на трактора). След него се провежда изпитване на смачкване от същия край. Вторият удар се нанася в другия край, а третият — отстрани. Накрая се прави второ изпитване на смачкване от по-лекия край.

3.2.5.   Ширината на колеята на задните колела трябва да е избрана така, че по време на изпитването гумите по никакъв начин да не служат за опора на конструкцията. Тази разпоредба може да не се прилага, ако в положението, в което колеята на колелата е с най-голяма широчина, колелата служат за опора на конструкцията.

3.2.6.   Страната на трактора, която понася страничния удар, трябва да бъде тази, при която по мнението на изпитвателната лаборатория е вероятно да се получи най-голяма деформация. Ударът в задната част трябва да се нанесе в срещуположния на страничния удар ъгъл, а ударът в предната част — в най-близкия до страничния удар ъгъл. Ударът в задната част се нанася на разстояние две трети от разстоянието между средната равнина на трактора до вертикалната равнина, която се допира до външния край на конструкцията. Ако обаче в задната част на конструкцията има извивка, която започва на разстояние по-малко от две трети от разстоянието от центъра, ударът трябва да се нанесе в началото на извивката, т.е. в точката, където извивката се допира до линия, перпендикулярна на средната равнина на трактора.

3.2.7.   Ако по време на изпитването се изместят или счупят закрепвания, подпори или блокировки, изпитването трябва да се повтори.

3.3.   Изпитвания на удар

3.3.1.   Удар в задната част (фиг. 3.2.a и 3.2.б)

3.3.1.1.   Удар в задната част не се изисква при трактори, при които 50 и повече процента от масата (съгласно определението по-горе) са разпределени върху предните колела.

3.3.1.2.   Тракторът трябва да е разположен спрямо махалото така, че махалото да удари конструкцията, когато ударната му страна и носещите вериги сключват ъгъл от 20° с вертикалата, освен ако в точката на съприкосновение при отклоняването на махалото, конструкцията сключва по-голям ъгъл с вертикалата. В такива случаи ударната страна се позиционира успоредно на страната на структурата в точката на контакт в момента на най-голямо отклонение на махалото с помощта на допълнителна опора, като окачващите вериги продължават да сключват ъгъл от 20° с вертикалата. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на конструкцията, която би ударила земята първа при странично преобръщане, като обикновено това е горният ръб. Височината на махалото се регулира така, че то да не се усуква около точката на контакт.

3.3.1.3.   Тракторът се привързва с въжета. Точките на закрепване на въжетата трябва да бъдат на около 2 m зад задната ос и на 1,5 m пред предната ос. За всяка ос трябва да има по две закрепвания, по едно от всяка страна на средната равнина на трактора. Закрепванията се правят със стоманено въже с диаметър от 12,5 до 15mm и якост на опън 1 100 – 1 260 MPa. Гумите на трактора трябва да бъдат напомпани, а закрепванията натегнати, за да се получат налягания и деформации на гумите, като е показано в таблица 3.1 по-долу.

След натягането на стоманените въжета дървена греда със сечение 150 x 150 mm трябва да се набие плътно към предната част на задните колела и да се фиксира.

3.3.1.4.   Махалото се изтегля назад, така че височината H на неговия център на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която се получава по една от следните две формули, по избор на производителя:

или

3.3.1.5.   След това махалото трябва да се освободи и да удари конструкцията Механизмът за бързо освобождаване трябва да бъде разположен така, че да не наклонява тежестта спрямо веригите, на които е окачена тя, в момента на освобождаването.

Таблица 3.1

Налягане в гумите

	Налягане в гумите kPa (3)	Деформация mm
Трактори с четири задвижващи колела, предни и задни колела с един и същ размер
Предни	100	25
Задни	100	25
Трактори с четири задвижващи колела, предни колела, по-малки от задните
Предни	150	20
Задни	100	25
Трактори с две задвижващи колела
Предни	200	15
Задни	100	25

3.3.2.   Удар в предната част (фиг. 3.3.a и 3.3.б)

3.3.2.1.   Ударът в предната част се извършва по същия начин като ударът в задната част. Използват се същите закрепвания, като обаче дървената греда се поставя зад задните колела. Височината на падане на центъра на тежестта на махалото се получава по следната формула:

3.3.2.2.   Точката на удар трябва да е върху тази част от конструкцията, която при странично преобръщане при движение на трактора напред би се ударила първа в земната повърхност, обикновено това е горният преден ъгъл.

3.3.3.   Страничен удар (фиг. 3.4)

3.3.3.1.   Тракторът трябва да е разположен спрямо махалото така, че махалото да удари конструкцията, когато ударната му страна и окачващите вериги са вертикални, освен ако в точката на контакт при отклоняването на махалото, конструкцията е в положение, различно от вертикалното. В този случай ударната страна се нагласява така, че да бъде приблизително успоредна на конструкцията в точката на контакт в момента на най-голямо отклонение. Това става с помощта на допълнителна опора, като окачващите вериги остават вертикални в момента на удара. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на конструкцията, която би ударила земята първа при странично преобръщане, като обикновено това е горният ръб.

3.3.3.2.   Освен ако е сигурно, че друга част от този ръб първа би ударила земята, точката на нанасяне на удара трябва да е в равнината, перпендикулярна на средната равнина на трактора и минаваща на 60 mm пред контролната точка на седалката, като седалката е поставена в средното си положение по отношение на надлъжната си регулировка. Височината на махалото се регулира така, че то да не се усуква около точката на контакт.

3.3.3.3.   При трактори с реверсируемо положение на водача точката на нанасяне на удара трябва да бъде в равнината, която е перпендикулярна на средната равнина на трактора и в средата между двете базови точки на седалката.

3.3.3.4.   Задните колела на трактора от страната на удара трябва да бъдат осигурени със закрепвания. Опънът на закрепванията се определя както при удара в задната част. След поставянето на закрепванията, по протежение на страната на задното колело, което е срещуположно на мястото на удара, се поставя плътно греда със сечение 150 x 150 mm, която се набива плътно към гумата. На това колело се поставя греда като подпора, като тя се закрепва за пода, така че да се намира плътно до колелото по време на удара. Дължината на гредата се избира така, че след поставянето ѝ до колелото, та да сключва ъгъл от 25° до 40° с хоризонталата. Освен това дължината на гредата трябва да бъде равна на 20 до 25 пъти дебелината ѝ, а широчината на 2 до 3 пъти дебелина ѝ.

3.3.3.5.   Както при предишните изпитвания, махалото се изтегля назад така, че височината H на неговия център на тежестта над точката на нанасяне на удара да се определя по формулата:

3.3.3.6.   При изпитването на страничен удар се регистрира разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация на височина (810 + av) mm над контролната точка на седалката. Това може да се постигне с устройство, на което на хоризонтален прът е монтирана движеща се фрикционна втулка. Единият край на пръта се прикрепя към горния елемент на конструкцията, а другият преминава през отвор във вертикален прът, прикрепен към рамата на трактора. Преди удара втулката се закрепя за вертикалния прът, прикрепен към рамата на трактора, и разстоянието, на което се намира тя след удара, дава разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация.

3.4.   Изпитвания на смачкване

Възможно е при провеждането на изпитването от задната страна да бъде необходимо предницата на трактора да се придържа. За да не поемат гумите силите на смачкване, под осите се поставя трупчета. Гредата, която се използва за целта, трябва да бъде с широчина прибл. 250 mm и се свързва с механизма, предаващ товара, посредством карданни шарнири (фиг. 3.5).

3.4.1.   Смачкване в задната част (фиг. 3.6.a и 3.6.б)

3.4.1.1.   Гредата за изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните задни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване (F), като:

F = 20 M.

Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.1.2.   В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 3.7.a и 3.7.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и гредата за изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. Прилага се силата на смачкване F.

3.4.2.   Смачкване в предната част (фиг. 3.6.a и 3.6.б)

3.4.2.1.   Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните предни елементи на конструкцията, така че резултантната на силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване (F), като:

F = 20 M.

Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.2.2.   В случаите, в които предната част на покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 3.7.a и 3.7.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и гредата за изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване F.

3.5.   Условия за приемане

3.5.1.   Конструкцията и тракторът се оглеждат за пукнатини и разкъсвания след всяка част от изпитването. За да премине конструкцията изпитването, следва да бъдат изпълнени следните условия:

3.5.1.1.

да няма пукнатини по елементите на конструкцията, монтажните компоненти или частите на трактора, които усилват здравината на защитната конструкция (с изключение на обхванатите от точка 3.5.1.3 по-долу);

3.5.1.2.

да няма пукнатини в заварките, които усилват здравината на защитната конструкция или в монтажните ѝ компоненти. Точковите заварки и тези с прихватки, използвани за закрепване на панелите на обшивката, в общия случай са изключени от това изискване;

3.5.1.3.

допустими са поглъщащи енергията разкъсвания в ламаринени конструкции, при условие че изпитвателната лаборатория преценява, че те не са намалили в значителна степен устойчивостта на деформация на защитната конструкция. Разкъсванията в ламаринените компоненти, причинени от ръбовете на махалото, не се вземат под внимание;

3.5.1.4.

конструкцията трябва да издържи на предписаната сила и при двете изпитвания на смачкване;

3.5.1.5.

разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация при изпитването на страничен удар не трябва да надвишава 250 mm (фиг. 3.11);

3.5.1.6.

никакви части не трябва да навлизат в свободната зона по време на която и да било част от изпитванията. По време на изпитванията никакви части не трябва да се удрят в седалката. Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата на конструкцията, ако която и да е част от нея влезе в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се преобърне по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, гумите и регулировката на широчината на колеята трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.

3.5.1.7.

При трактори с шарнирно съчленена рама се приема, че средните равнини на двете части са по протежение на една и съща линия.

3.5.2.   След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регистрира разположението на основните елементи на защитната конструкция спрямо контролната точка на седалката. След това се регистрира всяко движение на елементите, по които се нанасят удари по време на изпитванията, и всяка промяна във височината на предните и задните елементи на покрива.

3.6.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.6.1.   [Неприложимо]

3.6.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“ в следните случаи:

3.6.2.1.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията за други модели трактори

Не е необходимо да се извършват изпитвания на удар и смачкване за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията, определени по-долу (от 3.6.2.1.1 до 3.6.2.1.5).

3.6.2.1.1.

Конструкцията трябва да е еднаква с онази, която е била подложена на изпитване;

3.6.2.1.2.

Изискваната енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %. Границата от 5 % се прилага и за разширения на обхвата в случаи на замяна на веригите с колела при един и същи трактор;

3.6.2.1.3.

Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, са идентични;

3.6.2.1.4.

Компонентите, като например калобрани и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, са идентични;

3.6.2.1.5.

Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора трябва да са такива, че свободната зона да остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, по време на всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно контролна точка на седалката [SRP] или контролна точка на седалката [SIP]).

3.6.2.2.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията за изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на параграф 3.6.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване).

3.6.2.2.1.

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на дадена принадлежност към място, което не е от критично значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.6.2.2.2.

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на конструктивен компонент, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата. За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения: 3.6.2.2.2.1. Без извършване на изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата; 3.6.2.2.2.2. Резултатите от изпитването за валидиране се приемат за разширение на обхвата, ако всички условия за приемане по настоящото приложение са изпълнени и ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване с повече от ± 7 %; 3.6.2.2.2.3. В един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието единствено едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.6.2.2.3.

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя, за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.6.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.7.   [Неприложимо]

3.8.   Показатели на защитните конструкции при студени климатични условия

3.8.1.   Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.8.2.   Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлагат се при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват тази допълнителна експлоатационна защита, да бъдат изпълнени следните минимални изисквания по отношение на материалите.

Таблица 3.2

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара

Размери на образеца	Енергия при	Енергия при
	– 30 °C	– 20 °C
mm	J	J (5)
10 x 10 (4)	11	27,5
10 x 9	10	25
10 x 8	9,5	24
10 x 7,5 (4)	9,5	24
10 x 7	9	22,5
10 x 6,7	8,5	21
10 x 6	8	20
10 x 5 (4)	7,5	19
10 x 4	7	17,5
10 x 3,5	6	15
10 x 3	6	15
10 x 2,5 (4)	5,5	14

3.8.2.1.   Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи свойства на контролирана устойчивост на понижени температури.

3.8.2.2.   Всички заваръчни електроди, използвани за производството на конструктивните елементи и монтажни възли, трябва да са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.8.2.3 по-долу.

3.8.2.3.   Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да са от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 3.2. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване. Конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.8.2.4.   При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите размери по таблица 3.2, за които дава възможност материалът.

3.8.2.5.   Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата от ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 3.2.

3.8.2.6.   Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003.

3.8.2.7.   Образците трябва да бъдат надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.

3.9.   [Неприложимо]

Фигура 3.1

Блок на махалото и окачващи вериги или стоманени въжета

Размерите са в mm

Фигура 3.2

Метод на удар отзад

Фигура 3.2.a

Защитна кабина

Фигура 3.2.б

Задна защитна рамка

Фигура 3.3

Метод на удар отпред

Фигура 3.3.a

Защитна кабина

Фигура 3.3.б

Задна защитна рамка

Фигура 3.4

Метод на удара отстрани

Фигура 3.5

Пример за съоръжение за изпитвания на смачкване

Фигура 3.6

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната и на задната част

Фигура 3.6.a

Защитна кабина

Фигура 3.6.б

Задна защитна рамка

Фигура 3.7

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната част, в случаи когато пълната сила на смачкване на може да бъде понесена в предната част

Фигура 3.7.a

Защитна кабина

Фигура 3.7.б

Задна защитна рамка

Таблица 3.3

Размери на свободната зона

Размери	mm	Забележки
A1 A0	100	minimum
B1 B0	100	minimum
F1 F0	250	minimum
F2 F0	250	minimum
G1 G0	250	minimum
G2 G0	250	minimum
H1 H0	250	minimum
H2 H0	250	minimum
J1 J0	250	minimum
J2 J0	250	minimum
E1 E0	250	minimum
E2 E0	250	minimum
D0 E0	300	minimum
J0 E0	300	minimum
A1 A2	500	minimum
B1 B2	500	minimum
C1 C2	500	minimum
D1 D2	500	minimum
I1 I2	500	minimum
F0 G0	—
I0 G0	—	в зависимост от
C0 D0	—	трактора
E0 F0	—

Фигура 3.8

Свободна зона

Забележка:

За размерите вж. таблица 3.3 по-горе.

Фигура 3.9

Свободна зона

Фигура 3.9.a Страничен изглед Разрез в базовата равнина	Фигура 3.9.б Изглед отпред или отзад

1	–	Контролна точка на седалката
2	–	Сила
3	–	Вертикална базова равнина

Фигура 3.10

Свободна зона при трактори с реверсируема седалка и кормилно колело

Фигура 3.10.a

Защитна кабина

Фигура 3.10.б

Задна защитна рамка

Фигура 3.11

Пример за уредба за измерване на еластичната деформация

Обяснителни бележки към приложение VI

---

(1)  Освен ако е посочено друго, текстът на изискванията и номерацията от точка Б са еднакви с текста и номерацията на стандартния правилник на ОИСР за официално изпитване на защитни конструкции на земеделски и горски трактори (динамично изпитване), правилник 3 на ОИСР, издание 2015 от юли 2014 г.

(2)  Обръща се внимание на потребителите, че контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е неподвижна точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение. За определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-високото положение.

(3)  Не се допуска използването на воден баласт.

(4)  Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да са с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(5)  Изисква се стойността на енергията при –20 °C да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при –30 °C.. Върху силата на енергията на удара въздействат други фактори, като например посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (верижни трактори)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза по отношение на защитните конструкции при преобръщане (верижни трактори) са определени в точка Б.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (ВЕРИЖНИ ТРАКТОРИ)(1)

1.   Определения

1.1   [Неприложимо]

1.2.   Защит Защитна конструкция при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии от външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земята, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1.   Предварително определение: средна равнина на колеята

Средната равнина на колеята отстои на равни разстояния от двете равнини, минаващи през външните ръбове по периферията ѝ.

1.3.2.   Определение на широчина на колеята

Широчината на колеята е разстоянието между средните равнини на веригите.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Вертикалната равнина, перпендикулярна на оста и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Защитна конструкция

Система от конструктивни елементи, монтирани върху трактора по такъв начин, че да изпълняват основната цел на системата да намаляват вероятността от притискане на оператора в случай на преобръщане на трактора. Конструктивните елементи включват всички подрами, носачи, опори, втулки, болтове, щифтове, различни амортисьори, използвани за присъединяване на системата към рамата на трактора, но не и крепежните елементи, които представляват неделима част от рамата на трактора.

1.5.   Рама на трактора

Главното шаси или главният(ите) носещ(и) елемент(и) на трактора, който/които е/са разположени по протежение на по-голямата част от трактора и директно върху които се поставя защитната конструкция.

1.6.   Монтажна група защитна конструкция — рама на трактора

Система, състояща се от защитната конструкция, прикачена към рамата на трактора

1.7.   Фундамент

Част от конструкцията за изпитване със значителна коравина, към която се прикрепва рамата на трактора за целите на изпитването.

1.8.   Контролна точка на седалката (SIP)

1.8.1.   Контролната точка на седалката (SIP) е разположена в средната надлъжна равнина на уредбата за определяне на местоположението, когато последната е монтирана на седалката на оператора. SIP е неподвижна спрямо трактора и не се мести заедно със седалката по протежение на обхвата ѝ на регулиране и/или осцилиране.

1.8.2.   При определянето на SIP седалката се регулира така, че всички механизми, които я регулират напред, назад, вертикално нагоре и надолу и в определен ъгъл, да се намират в средното си положение. Системите на окачването се регулират така, че седалката да се намира в средата на хода на осциалирането си с поставена претеглена машина за определяне на SIP.

1.8.3.   SIP се определя с помощта на машината, илюстрирана на фиг. 8.1. Машината се поставя на седалката. Върху хоризонталното рамо на машината се поставя допълнително тежест от 20 kg на 40 mm пред мястото на SIP. След това върху машината се прилага хоризонтална сила, равна на прибл. 100N, в точката SIP (вж. Fo на фиг.8.1). Накрая на разстояние 40 mm пред мястото на SIP върху хоризонталното рамо на машината се поставя допълнителна 39-килограмова тежест.

1.9.   Граничен обем при деформация (DLV)

Обемът, отнасящ се до оператора, който служи за определяне на граници и допустими деформации при провеждане на лабораторни оценки на защитната конструкция (фиг. 8.2). Представлява ортогонална апроксимация на размерите на едър оператор в седнало положение.

1.10.   Вертикална базова равнина

Вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело или лостовете за управление. Обикновено вертикалната базова равнина съвпада със средната равнина на трактора.

1.11.   Симулационна странична земна повърхност

Повърхност, върху която се приема, че тракторът се установява в неподвижно положение, легнал върху едната си страна, след като се е преобърнал Симулационната странична земна повърхност се определя, както следва (вж. 3.5.1.2):

a	горен елемент, върху който се прилага силата;

б	най-далечна точка при изглед отзад на елемента, определен в буква а) по-горе;

в	вертикална линия през точката, определена в буква б) по-горе;

г	вертикална линия, успоредна на средната надлъжна линия и минаваща през линията, определена в буква в) по-горе;

д	равнината, описана в буква г) по-горе, се завърта на 15° от DLV по ос, която е перпендикулярна на вертикалната линия, определена в буква в) по-горе, и преминава и през точката, описана в буква б) по-горе; по този начин се определя симулационната земна повърхност;

Симулационната земна повърхност се определя при ненатоварена защитна конструкция и се движи заедно с елемента, върху който се прилага натоварването.

1.12.   Вертикална симулационна земна повърхност

При машина, която се установява в спокойно състояние в преобърнато положение, равнината се определя от горния напречен елемент на защитната конструкция и от предната (задната) част на трактора, за която е вероятно да влезе в контакт с равната земна повърхност в един и същ момент като защитната конструкция и да бъде в състояние да издържи тежестта на преобърнатия трактор. Вертикалната симулационна земна повърхност се движи заедно с деформираната защитна конструкция.

Забележка:

Вертикалната симулационна земна повърхност се прилага само при защитни конструкции с две колони.

1.13.   Собствена маса без тежести

Масата на трактора без приспособления, използвани с цел баласт. Тракторът е в в готовност за движение с пълни резервоари, системи и радиатор, защитна конструкция с обшивка, както и с евентуално необходимото за нормална експлоатация оборудване на ходовата част или допълнителни компоненти на предния задвижващ мост. Водачът не се включва.

1.14.   Допустими грешки при измерванията

Време:	± 0,1 s
Разстояние:	± 0,5 mm
Сила:	± 0,1 % (от обхвата на датчика)
Ъгли	± 0,1°
Маса:	± 0,2 % (от обхвата на датчика)

1.15.   Означения

D	(mm)	Деформация на конструкцията;
F	(N)	Сила;
M	(kg)	Максимална маса на трактора, препоръчана от производителя. Тя е равна на или по-голяма от масата без баластни тежести, определена в точка 1.13;
U	(J)	Енергия, поета от конструкцията, спрямо масата на трактора

2.   Приложно поле

Настоящото приложение се прилага за трактори, задвижвани и направлявани от безконечни вериги, с поне две оси с верижни приставки и със следните характеристики:

2.1.	маса на трактора без баластни тежести, не по-малка от 600 kg;

2.2.	просвет не повече от 600 mm под най-ниските точки от предната или задната ос.

3.   Правила и указания

3.1.   Общи разпоредби

3.1.1.   защитната конструкция може да бъде произведена или от производителя на трактора, или от отделно дружество. И в двата случая изпитването е валидно единствено за модела трактор, върху който е извършено то. защитната конструкция трябва да бъде подложена на ново изпитване за всеки модел трактор, на който е предназначена да бъде монтирана. Изпитвателните лаборатории обаче могат да удостоверят, че изпитванията на якост са валидни също така за моделите трактори, които са създадени от първоначалния модел чрез изменения на двигателя, силовото предаване, управлението и предното окачване (вж. 3.6 по-долу: Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори). От друга страна, възможно е за един и същи модел трактор да бъдат подложени на изпитване повече от една защитна конструкция.

3.1.2.   Представената за изпитване защитна конструкция трябва да бъде доставена, като е монтирана по обичайния начин към трактора или шасито на трактора, за който е предназначена. Шасито на трактора трябва да съдържа всички елементи, включително фиксиращите опори и другите части на трактора, върху които може да окаже въздействие приложеното върху защитната конструкция натоварване.

3.1.3.   защитната конструкция може да бъде проектирана само за защита на водача в случай на преобръщане на трактора. Възможно е върху тази конструкция да се постави защита срещу атмосферни въздействия, която да предпазва водача и да бъде с повече или по-малко временен характер. Тя обикновено се сваля от водача при хубаво време. Съществуват също така конструкции за комплексна защита с постоянна обшивка, като при топло време вентилацията се осигурява от прозорци или отвори. При изпитването се отстраняват всички части, които водачът може да снеме, тъй като обшивката може да увеличи якостта на конструкцията, от една страна, както и — при обшивки, които могат да бъдат снети — инциденти могат да настъпят и в моменти, когато обшивката не е поставена. Врати, отварящ се покрив и прозорци, които могат да бъдат отворени, се отстраняват или се оставят отворени за изпитването, така че да не увеличават якостта на защитната конструкция. Ако в това състояние те създават опасност за водача в случай на преобръщане, това трябва да се отбележи.

В текста по-долу под „защитна конструкция“ се разбира както самата защитна конструкция, така и всяка обшивка, която не е с временен характер.

В спецификациите трябва да бъде включено описание на всяка временна обшивка. Преди изпитването трябва да бъдат свалени всички стъкла или какъвто и да е друг сходен чуплив материал. Тракторът и компонентите на защитната конструкция, които биха могли да бъдат ненужно повредени по време на изпитването и които не оказват въздействие върху якостта на защитната конструкция или нейните размери, могат да бъдат свалени преди изпитването по искане на производителя. По време на изпитването не могат да бъдат извършвани поправки или настройки.

3.1.4.   Всеки компонент на трактора, който увеличава якостта на защитната конструкция, например калобрани, и който е подсилен от производителя, следва да бъде описан и размерите му да бъдат дадени в протокола от изпитването.

3.2.   Уредба за изпитване

3.2.1.   Граничен обем при деформация

DLV и неговото местоположение се определят в съответствие с ISO 3164:1995 (вж. фиг. 8.3). DLV се прикрепя стабилно към същата част на машината, към която е прикрепена седалката на оператора, и трябва да остане там по време на целия период на официално изпитване.

За трактори с вериги и с маса без баластни тежести по-малка от 5 000 kg, оборудвани с предно окачена защитна конструкция с две колони, DLV отговаря на фигури 8.4 и 8.5.

3.2.2.   Свободна зона и равнина на безопасност

Свободната зона, определена в приложение VIII (глава „Определения“, точка 1.6), трябва да остане обхваната от равнината на безопасност, S, както е показано на фигури 8.2 и 8.4. Равнината на безопасност се определя като полегата равнина, перпендикулярна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, която се допира отпред до защитната конструкция, а отзад до онзи от следните твърди неподвижно закрепени детайли на трактора, който не позволява горепосочената равнина S да навлезе в в свободната зона:

—	корпус или корава част от задната част на трактора;

—

веригите;

—	допълнителна твърда структура, здраво монтирана върху задната част на трактора.

3.2.3.   Изпитвания на твърди неподвижни детайли в задната част

Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или друг твърд неподвижен детайл, разположен зад седалката на водача, този детайл се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Твърдият неподвижен елемент, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi , където:

Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в средната равнина на трактора. Началният ъгъл на прилагане на тази сила е 40° спрямо права, успоредна на земята, както е показано на фигура 8.4. Минималната широчина на тази твърда секция е 500 mm (вж. фигура 8.5).

Освен това тази секция трябва да е достатъчно корава и здраво закрепена към задната част на трактора.

3.2.4.   Закрепвания

Осигуряват се средства за закрепване на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора към фундамента, като е описано по-горе, и за прилагане на хоризонтални и вертикални натоварвания (вж. фиг. 8.6 до 8.9).

3.2.5.   Измервателни уреди

Уредбата за изпитване трябва да съдържа измервателни уреди за измерване на прилаганите към защитната конструкция или и на отклонението (деформацията) на конструкция.

Процентите по-долу са номинални разчети на точността на измервателните уреди и не следва да се приемат като признак, че са необходими компенсаторни измервания.

Мярка	Грешка
Деформация на защитната конструкция	± 5 % от максималната измерена деформация
Сила, прилагана към защитната конструкция	± 5 % от максималната измерена сила

3.2.6.   Установка за прилагане на товарите

Установката за прилагане на товарите е показана на фигури 8.7, 8.10 — 8.13 (странично натоварване), на фигури 8.8 и 8.9 (вертикално натоварване) и на фигура 8.14 (надлъжно натоварване).

3.3.   Условия на изпитването

3.3.1.   Защитната конструкция трябва да отговаря на производствените спецификации и да бъде монтирана на подходящия модел тракторно шаси в съответствие с обявения от производителя метод на присъединяване.

3.3.2.   Монтажната група защитна конструкция — рама на трактора трябва да бъде закрепена към фундамента, така че елементите, които свързват групата и фундамента, да са подложени на възможно най-малка деформация при странично натоварване на защитната конструкция. По време на страничното натоварване единствената опора, която монтажната група защитна конструкция — рама на трактора получава от фундамента, трябва да бъде тази, която се дължи на първоначалното ѝ закрепване към него.

3.3.3.   Върху защитната конструкция се разполага съответното оборудване, чрез което да бъдат получени необходимите данни за силата и деформацията.

3.3.4.   Всички изпитвания се извършват върху една и съща защитна конструкция. По време на или между страничното и вертикалното натоварване не се допускат поправки или изправяне на който и да било елемент на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора.

3.3.5.   При странично и надлъжно натоварване свързването към фундамента трябва да става през основния корпус или рамките на веригите (вж. фигури 8.6 — 8.8).

3.3.6.   При вертикално натоварване няма ограничения по отношение на закрепването или опорите на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора.

3.3.7.   След завършване на всички изпитвания се измерват и записват остатъчните деформации на защитната конструкция.

3.4.   Процедура на изпитване

3.4.1.   Обща информация

Процедурата на изпитване се състои от операциите, описани в точки 3.4.2, 3.4.3 и 3.4.4, в същата последователност.

3.4.2.   Странично натоварване

3.4.2.1.   Характеристиките по отношение на силата и деформациите се определят, като най-горните главни елементи на защитната конструкция се натоварват странично.

При защитна конструкция с повече от две колони страничното натоварване става през устройство за разпределяне на натоварването, което е с дължина не по-голяма от 80 процента от дължината на най-горния елемент в изправено състояние L между предните и задните колони на защитната конструкция (вж. фигури 8.13 — 8.16). Първоначалното натоварване трябва да бъде в зоната, определена от вертикалната проекция на две равнини, успоредни на предната и задната равнина на DLV и разположени на 80 mm извън тях.

3.4.2.2.   При защитна конструкция с покрив, чиято система е с две колони, първоначалното натоварване се определя от общото надлъжно разстояние между главните, горни елементи L на защитната конструкция и вертикалната проекция на предната и задната равнина на DLV. Точката на прилагане на силата (товара) трябва да бъде на разстояние от колоните, различно от L/3.

Ако точката L/3 е между вертикалните проекции на DLV и колоните, точката на прилагане на силата (товара) се премества по-далече от колоната, докато не влезе във вертикалната проекция на DLV (вж. фигури 8.13 — 8.16). Използваните плоскости за разпределение на товара не трябва да препятстват или ограничават въртенето на защитната конструкция около вертикална ос по време на натоварването и не трябва да разпределят натоварването по протежение на разстояние по-голямо от 80 процента от L.

Силата се прилага към главните, горните или надлъжните елементи, с изключение на случаите, когато се използва конструкция с колони без конзолния покрив. За този вид конструкция силата се прилага успоредно на горните напречни елементи.

3.4.2.3.   Първоначалната посока на силата трябва да бъде хоризонтална и перпендикулярна на вертикалната равнина, минаваща през линията на надлъжна симетрия на трактора.

3.4.2.4.   В хода на прилагане на натоварването деформациите на монтажната група защитна конструкция — рама на трактора могат да станат причина посоката на силата да се промени, като това е допустимо.

3.4.2.5.   Ако седалката на оператора е извън линията на надлъжна симетрия на трактора, товарът трябва да бъде приложен върху най-външната страна, която е най-близко до седалката.

3.4.2.6.   За седалки, които са разположени върху линията на симетрия, ако начинът на закрепване на защитната конструкция е такъв, че се получават различни отношения между силата и деформацията при прилагане на натоварване от лявата и от дясната страна, се натоварва тази страна, която поставя най-големи изисквания към монтажната група защитна конструкция — рама на трактора.

3.4.2.7.   Степента на деформация (прилагане на товара) трябва да бъде такава, че да може да се счита за статична, т.е. по-малка или равна на 5 mm/s.

3.4.2.8.   Силата и деформацията се записват и представят графично на стъпки на деформиране, които са не по-големи от 25 mm в точката на прилагане на резултантния товар (фигура 8.17).

3.4.2.9.   Натоварването продължава докато защитната конструкция постигне изискванията и по отношение на силата, и по отношение на енергията. Площта под получената крива сила—деформация (фигура 8.17) е равна на енергията.

3.4.2.10.   Деформацията, използвана за изчисляване на енергията, е тази на защитната конструкция по протежение на линията на действие на силата. Деформацията се измерва в средната точка на натоварването.

3.4.2.11.   Деформацията на елементите, използвани за опора на устройствата за прилагане на натоварването, не се включва в измерванията на деформацията, използвани за изчисление на поглъщането на енергията.

3.4.3.   Вертикално натоварване

3.4.3.1.   След отстраняването на страничния товар се прилага вертикален товар върху покрива на защитната конструкция.

3.4.3.2.   Товарът се прилага, като за целта се използва корава греда с широчина 250 mm.

3.4.3.3.   За конструкции с повече от две колони вертикалният товар се прилага и в предната, и в задната част.

3.4.3.3.1.   Вертикално натоварване в задната част (фиг. 8.10, 8.11.a и 8.11.б)

3.4.3.3.1.1.

Гредата за изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните задни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина. Силата на смачкване се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.3.3.1.2.

В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата в изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване.

3.4.3.3.2.   Вертикално натоварване в предната част (фигури 8.10 — 8.12)

3.4.3.3.2.1.

Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните предни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина. Силата на смачкване F се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.4.3.3.2.2.

В случаите, в които предната част на покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 8.12.a — 8.12.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата за изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване.

3.4.3.4.   При защитна конструкция със система с две колони вертикалното натоварване се определя от общото надлъжно разстояние между главните, горни елементи L на защитната конструкция и вертикалната проекция на предната и задната равнина на DLV. Точката на прилагане на силата (товара) трябва да бъде на разстояние не по-малко от L/3 от колоните (вж. фиг. 8.9).

Ако точката L/3 е между вертикалните проекции на DLV и колоните, точката на прилагане на силата (товара) се премества по-далече от колоната, докато не влезе в във вертикалната проекция на DLV.

При предно монтирани защитни конструкции със система с две колони без покрив вертикалното натоварване се прилага успоредно на напречния елемент, свързващ горните елементи.

3.4.4.   Надлъжно натоварване

3.4.4.1.   След отстраняването на вертикалния товар върху защитната конструкция се прилага надлъжен товар.

3.4.4.2.   Надлъжният товар се прилага върху деформираното местоположение на първоначално определената точка, тъй като е вероятно страничното (и вертикалното) натоварване на защитната конструкция да доведат до остатъчна деформация на конструкцията. Първоначално определената точка се определя по местоположението на разпределителя на натоварване и гнездото му преди върху конструкцията да се провеждат изпитвания.

Устройството за разпределяне на натоварването може да се простира по протежение на цялата широчина, ако в нея няма задни (предни) напречни елементи. Във всички други случаи устройството не може да разпределя натоварването върху дължина, по-голяма от 80 % от широчината, W на защитната конструкция (вж. фиг. 8.18).

3.4.4.3.   Надлъжното натоварване се прилага към горните конструктивни елементи на защитната конструкция по протежение на надлъжната линия на симетрия на защитната конструкция.

3.4.4.4.   Посоката на прилагане на натоварването се избира така, че де са поставят възможно най-големи изисквания към монтажната група защитна конструкция — рама на трактора. Първоначалната посока на прилагане на натоварването трябва да бъде хоризонтална и успоредна на първоначалната линия на надлъжна симетрия на трактора. Някои допълнителни фактори, които трябва да бъдат взети предвид, когато се взема решение относно посоката, в която да се прилага надлъжното натоварване, са:

a)	местоположение на защитната конструкция спрямо DLV и въздействието което би имала надлъжната деформация на защитната конструкция по отношение на осигуряването на защита срещу премазване за оператора;

b)	характеристиките на трактора, напр. други конструктивни елементи на трактора, които могат да устоят на надлъжна деформация на защитната конструкция или които могат да ограничат посоката на надлъжния елемент на натоварването върху защитната конструкция;

c)	опитът, който може да сочи възможността за надлъжно накланяне или склонността на трактор с конкретна класификация да се усуква, докато се върти около надлъжната си ос по време на действително преобръщане.

3.4.4.5.   Степента на деформация трябва да бъде такава, че натоварването да може да се счита за статично (вж. 3.4.2.7). Натоварването продължава, докато защитната конструкция постигне изискванията по отношение на силата.

3.5.   Условия за приемане

3.5.1.   Обща информация

3.5.1.1.   По време на всяко изпитване никоя част от защитната конструкция не трябва да влиза в граничния обем при деформация. Също така деформацията на защитната конструкция не трябва да позволява симулационната земна повърхност (определение на която е дадено в точки 1.11 и 1.12) да навлиза в DLV.

3.5.1.2.   Деформацията на защитната конструкция по време на всяко изпитване не трябва да става причина равнините на DLV от страната на натоварването да се простират извън или да се пресичат със симулационната земна повърхност (вж. фиг. 8.19 и 8.20).

Защитната конструкция не трябва да се отчупва от рамата на трактора поради това, че рамата не е издържала.

3.5.2.   Изискванията по отношение на силата и енергията при странично натоварване, силата при вертикално натоварване и силата при надлъжно натоварване

3.5.2.1.   Тези изисквания трябва да бъдат изпълнени в рамките на деформацията(ите), разрешени в точка 3.5.1.1.

3.5.2.2.   Силата на странично натоварване и минималната погълната енергия трябва да достигнат поне стойностите, дадени в таблица 8.1, където:

—	F е минималната сила, постигана по време на странично натоварване;

—	M (kg) е препоръчваната от производителя максимална маса на трактора;

—	U е минималната енергия, погълната по време на странично натоварване.

Ако изискваната сила бъде постигната преди да бъде постигнато изискването по отношение на енергията, силата може да бъде намалена, но трябва отново да достигне изискваното ниво, когато минималната енергия бъде постигната или превишена.

3.5.2.3.   След прекратяване на страничното натоварване монтажната група защитна конструкция — рама на трактора трябва да издържи на вертикална сила

в продължение на 5 min или до спиране на всякакви деформации, като се взема по-краткият от двата периода.

3.5.2.4.   Силата на надлъжно натоварване трябва да постигне поне стойностите, дадени в таблица 8.1, където F и M са определени в точка 3.5.2.2.

3.6.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.6.1.   [Неприложимо]

3.6.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“ в следните случаи:

3.6.2.1.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитване на конструкцията за други модели трактори

Не е необходимо да се извършват изпитвания на удар и смачкване за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията, определени по-долу (от 3.6.2.1.1 до 3.6.2.1.5).

3.6.2.1.1.

Конструкцията е еднаква с онази, която е била подложена на изпитване;

3.6.2.1.2.

Изискваната енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %.

3.6.2.1.3.

Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, са идентични;

3.6.2.1.4.

Компонентите, като например калобрани и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, трябва да са едни и същи;

3.6.2.1.5.

Местоположението и критичните размери на седалката вътре в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция върху трактора трябва да са такива, че DLV да остава защитен от деформираната конструкция по време на всички изпитвания.

3.6.2.2.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на параграф 3.6.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване).

3.6.2.2.1.

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) DLV е/са останала(и) в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.6.2.2.2.

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на структурен компонент, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата. За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения: 3.6.2.2.2.1. Без извършване на изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата; 3.6.2.2.2.2. резултатите от изпитването за валидиране се приемат с цел разширение на обхвата, ако всички условия за приемане, определени в настоящото приложение, са изпълнени и ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %, а деформацията, измерена (2), когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %. 3.6.2.2.2.3. в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието само едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.6.2.2.3.

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно след извършване на изпитване за валидиране да се издаде протокол за разширение на обхвата (границите от ± 7 %, уточнени в 3.6.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.7.   [Неприложимо]

3.8.   Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия

3.8.1.   Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.8.2.   Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлага се при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват такава допълнителна експлоатационна защита, да бъдат изпълнени следните минимални изисквания по отношение на материалите.

3.8.2.1.   Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи свойства на контролирана устойчивост на понижени температури.

3.8.2.2.   Всички заваръчни електроди, използвани за производството на конструктивните елементи и рами, трябва да бъдат съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.8.2.3 по-долу.

3.8.2.3.   Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да са от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 8.2. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995. Amd1:2003.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.

конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.8.2.4.   При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите размери по таблица 8.2, за които дава възможност материалът.

3.8.2.5.   Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата от ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 8.2.

3.8.2.6.   Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995. Amd1:2003

3.8.2.7.   Образците трябва да бъдат надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки.

Таблица 8.1

Равнения на силата и енергията

Маса на машината, M	Сила на странично натоварване, F	Енергия на странично натоварване, U	Сила на вертикално натоварване, F	Сила на надлъжно натоварване, F
kg	N	J	N	N
800 < M ≤ 4 630	6M	13 000(M/10 000)1,25	20M	4,8M
4 630 < M ≤ 59 500	70 000 (M/10 000)1,2	13 000(M/10 000)1,25	20M	56 000(M/10 000)1,2
M > 59 500	10M	2,03M	20M	8M

Таблица 8.2

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара

Размери на образеца	Енергия при	Енергия при
	– 30 °C	– 20 °C
mm	J	J (2)
10 x 10 (1)	11	27,5
10 x 9	10	25
10 x 8	9,5	24
10 x 7,5 (1)	9,5	24
10 x 7	9	22,5
10 x 6,7	8,5	21
10 x 6	8	20
10 x 5 (1)	7,5	19
10 x 4	7	17,5
10 x 3,5	6	15
10 x 3	6	15
10 x 2,5 (1)	5,5	14

Фигура 8.1

Уредба за определяне на контролната точка на седалката (SIP)

Фигура 8.2

Навлизане на вертикалната симулационна земна повърхност в DLV

Фигура 8.3

Граничен обем при деформация (DLV)

Фигура 8.4

Предно монтирана защитна конструкция с две колони, страничен изглед

Граничен обем при деформация (DLV)

Фигура 8.5

Предно монтирана защитна конструкция с две колони, изглед отзад

Граничен обем при деформация (DLV)

Фигура 8.6

Обичайна установка за прикрепване на защитната конструкция към рамата на трактора

Фигура 8.7

Обичайна установка за странично натоварване на защитната конструкция

Фигура 8.8

Обичайна установка за закрепване на рамата на трактора и прилагане на вертикален товар

Фигура 8.9

Обичайна установка за прилагане на вертикален товар към защитната конструкция

Фигура 8.10

Пример за установка за изпитване на натиск

Фигура 8.11

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната и на задната част, защитна кабина и рамка на задната защитна рамка

Фигура 8.11.a

Защитна кабина

Фигура 8.11.б

Задна защитна рамка

Фигура 8.12

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната част, в случаи когато пълната сила на смачкване на може да бъде понесена в предната част

Фигура 8.12.a

Защитна кабина

Фигура 8.12.б

Задна защитна рамка

Фигури 8.13 и 8.14

Конструкция с четири колони Устройства за разпределение на натоварването, странично натоварване

Фигура 8.15

Структура с повече от четири колони

Устройство за разпределение на товара, странично натоварване

Фигура 8.16

Конструкция с четири колони

Устройство за разпределение на товара, странично натоварване

Фигура 8.17

Крива сила — деформация за изпитванията на натоварване

Фигура 8.18

Точка на прилагане на надлъжния товар

Фигура 8.19

Прилагане на граничния при деформация обем (DLV) — определяне на симулационната странична земна повърхност (SGP)

Забележка:

Вж. точка 1.11 за значенията на a — д.

Фигура 8.20

Допустимо въртене на горния DLV около оста на мястото на поставяне (LA)

Обяснителни бележки към приложение VII

(1)	Освен ако е посочено друго, текстът на изискванията и номерацията от точка Б са еднакви с текста и номерацията на стандартния правилник на ОИСР за официално изпитване на защитни конструкции на земеделски и горски трактори (динамично изпитване), правилник 8 на ОИСР, издание 2015 от юли 2014 г.

(2)	Остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия.

---

(1)  Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да са с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(2)  Изисква се стойността на енергията при – 20 °C да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при – 30 °C. Други фактори въздействат върху устойчивостта на енергията на удара, като например посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (статично изпитване)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза по отношение на защитните конструкции при преобръщане (статично изпитване) са определени в точка Б.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (СТАТИЧНО ИЗПИТВАНЕ)(1)

1.   Определения

1.1.   [Неприложимо]

1.2.   Защитни конструкции при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии от външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земята, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1.   Предварително определение: средна равнина на колелото или веригата

Средната равнина на колелото или веригата отстои на равни разстояния от двете равнини, минаващи през външните ръбове по периферията на джантите на колелата или периферията на веригите.

1.3.2.   Определение за колея

Вертикалната равнина през оста на колелото пресича неговата средна равнина по протежение на права линия, която пробожда опорната повърхност в една точка. Ако А и В са двете точки, определени по този начин за колелата на една и съща ос на трактора, широчината на колеята е разстоянието между точки А и В. По този начин колеята може да бъде определена за предния и задния мост на трактора. В случаите в които има сдвоени колела, колеята се явява разстоянието между двете равнини, представляващи средните равнини на всяка от двойките колела.

При верижните трактори колеята е разстоянието между средните равнини на веригите.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Крайните положения на точките А и В за задния мост на трактор, даващи максимално възможната стойност на колеята. Вертикалната равнина, перпендикулярна на линията АВ и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Междуосие

Разстоянието между вертикалните равнини, минаващи през двете линии АВ, както са определени по-горе, съответно една за предните колела и една за задните колела.

1.5.   Определяне на контролната точка на седалката; Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.1.   Контролна точка на седалката (SIP)(2)

Контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.

1.5.2.   Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.2.1.

Ако положението на седалката е регулируемо, седалката трябва да се установи в задно и крайно горно положение.

1.5.2.2.

Ако наклонът на облегалката е регулируем, съответният механизъм трябва да се установи в средното си положение;

1.5.2.3.

Ако седалката е снабдена с окачване, то трябва да бъде блокирано в средата на хода му, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката.

1.5.2.4.

Ако позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през контролната точка на седалката, трябва да бъде успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и да се намира на не повече от 100 mm от тази равнина.

1.6.   Свободна зона

1.6.1.   Базова равнина за седалката и кормилното колело

Свободната зона е показана в на фигури 4.11 — 4.13 и в таблица 4.2. Тази зона е определена чрез базовата равнина и контролната точка на седалката. Базовата равнина се определя в началото на серията натоварвания; тя е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада със средната надлъжна равнина на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане. Свободната зона се определя на базата на точки 1.6.2 и 1.6.3 по-долу.

1.6.2.   Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка

Свободната зона за трактори с нереверсируема седалка е определена в точки 1.6.2.1 — 1.6.2.10 по-долу и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, като в случай на регулируема седалка тя се регулира както е определено в точки 1.5.2.1 — 1.5.2.4(2), а кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за седящ водач:

1.6.2.1.

хоризонтална равнина A1 B1 B2 A2, (810 + a v) mm над контролната точка на седалката, като правата B1B2 е разположена на (a h – 10) mm зад SIP;

1.6.2.2.

наклонена равнина G1 G2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина, която включва както точка на 150 mm зад правата B1B2, така и най-задната точка на облегалката на седалката;

1.6.2.3.

цилиндрична повърхност A1 A2 I2 I1, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 120 mm, която е допирателна към равнините, определени в точки 1.6.2.1 и 1.6.2.2 по-горе;

1.6.2.4.

цилиндрична повърхност B1 C1 C2 B2, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 900 mm, която се проектира напред на 400 mm и е допирателна към равнината, описана в точка 1.6.2.1 по-горе по протежение на правата B1B2;

1.6.2.5.

наклонена равнина C1 D1 D2 C2, перпендикулярна на базовата равнина, която се присъединява към повърхността, определена в точка 1.6.2.4 по-горе и минава на 40 mm от предния външен ръб на кормилното колело. При високо положение на кормилното колело тази равнина продължава напред от линията B1B2 и е допирателна към повърхността, определена в 1.6.2.4 по-горе;

1.6.2.6.

вертикална равнина D1 E1 E2 D2, перпендикулярна на базовата равнина и на 40 mm пред външния ръб на кормилното колело;

1.6.2.7.

хоризонтална равнина E1 F1 F2 E2, която преминава през точка на (90 – a v) mm под контролната точка на седалката;

1.6.2.8.

повърхност G1 F1 F2 G2, ако е необходимо криволинейна, от долната граница на равнината, определена в 1.6.2.2 по-горе, до хоризонталната равнина, определена в 1.6.2.7 по-горе, перпендикулярна на базовата равнина и в контакт с облегалката на седалката по цялата ѝ дължина;

1.6.2.9.

вертикални равнини J1 E1 F1 G1 H1 и J2 E2 F2 G2 H2. Тези вертикални равнини се простират нагоре от равнината E1 F1 F2 E2 в продължение на 300 mm; разстоянията E1 E0 и E2 E0 са 250 mm;

1.6.2.10.

успоредни равнини A1 B1 C1 D1 J1 H1 I1 и A2 B2 C2 D2 J2 H2 I2, наклонени така, че горният ръб на равнината, от страната на която се прилага натоварването, е поне 100 mm от вертикалната базова равнина

1.6.3.   Определяне на свободната зона за трактори с реверсируемо положение на водача

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката.

1.6.4.   Допълнителни седалки

1.6.4.1.

При трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, по време на изпитванията се използва резултантната свободна зона, получена въз основа на контролните точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид контролните точки на различните седалки.

1.6.4.2.

В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в резултантната свободна зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.

1.6.4.3.

Допълнителните места не включват местата за лице в допълнение на водача, от които тракторът не може да бъде управляван. Не се определя SIP, тъй като свободната зона е дефинирана спрямо мястото на водача.

1.7.   Маса

1.7.1.   Собствена маса без баластни тежести

Масата на трактора без тежести, а при тракторите с пневматични гуми — без течен баласт в гумите. Тракторът е в готовност за движение с пълни резервоари, системи и радиатор, защитна конструкция с обшивка, както и с евентуално необходимото за нормална експлоатация оборудване на ходовата част или допълнителни компоненти на предния задвижващ мост. Водачът не влиза в това число.

1.7.2.   Максимално допустима маса

Максималната маса на трактора, посочена от производителя като технически допустима и обявена върху регистрационната табела на превозното средство и/или в наръчника за експлоатация.

1.7.3.   Базова маса

Масата, избрана от производителя с цел изчисление на енергията, която трябва да бъде постигната, и на силите на смачкване, които се използват в изпитванията. Не може да бъде по-малка от масата без баластни тежести и трябва да бъде достатъчна, за да гарантира, че съотношението на масите не надхвърля 1,75 (вж. точка 1.7.4).

1.7.4.   Съотношение на масите

Съотношението не може да бъде по-голямо от 1,75.

1.8.   Допустими грешки при измерванията

Време	± 0,1 s
Разстояние	± 0,5 mm
Усилие	± 0,1 % (от обхвата на датчика)
Ъгли	± 0,1 °
Маса	± 0,2 % (от обхвата на датчика)

1.9.   Означения

ah	(mm)	Половина от хоризонталната регулировка на седалката
av	(mm)	Половина от вертикалната регулировка на седалката
D	(mm)	Деформация на защитната конструкция в точката и по линията на натоварването.
D'	(mm)	Деформация на защитната конструкция за пресмятаната изисквана енергия.
EIS	(J)	Енергия, която трябва да бъде погълната при странично натоварване
EIL1	(J)	Енергия, която трябва да бъде погълната при надлъжно натоварване
EIL2	(J)	Постъпваща енергия, която трябва да се погълне в случай на второ надлъжно натоварване
F	(N)	Сила на статичен товар
Fmax	(N)	Сила на максимален статичен товар, получаваща се по време на натоварване, с изключение на претоварване
F'	(N)	Сила за пресметната изисквана енергия
M	(kg)	Базова маса, използвана за изчисляване на постъпващата енергия и на силите на смачкване

2.   Приложно поле

2.1.

Настоящото приложение се прилага за трактори с поне две оси за колела с пневматични гуми или с гъсенични вериги вместо колела, чиято маса без баластни тежести е по-голяма от 600 kg. Отношението на масите (максимално допустима маса/базова маса) не може да бъде по-голямо от 1,75.

2.2.

Минималната широчина на колеята на задните колела следва да бъде по принцип по-голяма от 1 150 mm. Признава се, че може да съществуват проектни решения на трактори, например косачки, трактори за обработка на лозя с тесни междуредия, нископрофилни трактори, използвани в сгради с ниски тавани или в овощни градини, трактори с голям пътен просвет и специални машини за горското стопанство, като съчленени (със съчленена рама) и несъчленени трактори за извозване на дървен матриал, за които настоящото приложение не се прилага

3.   Правила и указания

3.1.   Общи разпоредби

3.1.1.

защитната конструкция може да бъде произведена или от производителя на трактора, или от отделно дружество. И в двата случая изпитването е валидно единствено за модела трактор, върху който е извършено то. защитната конструкция трябва да бъде подложена на ново изпитване за всеки модел трактор, на който е предназначена да бъде монтирана. Изпитвателните лаборатории обаче могат да удостоверят, че изпитванията на якост са валидни също така за моделите трактори, които са създадени от първоначалния модел чрез изменения на двигателя, силовото предаване, управлението и предното окачване. От друга страна, възможно е за един и същи модел трактор да бъдат подложени на изпитване повече от една защитна конструкция.

3.1.2.

Представената за статично изпитване защитна конструкция трябва да бъде доставена, като е монтирана по обичайния начин към трактора или шасито на трактора, за който е предназначена. Шасито на трактора трябва да съдържа всички елементи, включително фиксиращите опори и другите части на трактора, върху които може да окаже въздействие приложеното върху защитната конструкция натоварване.

3.1.3.

Когато става въпрос за трактор тандем, се използва масата на стандартната версия на частта, на която е която е монтирана защитната конструкция.

3.1.4.

защитната конструкция може да бъде проектирана само за защита на водача в случай на преобръщане на трактора. Възможно е върху тази конструкция да се постави защита срещу атмосферни въздействия, която да предпазва водача, да бъде с повече или по-малко временен характер и която водачът обикновено отстранява при топло време. Съществуват също така конструкции за комплексна защита с постоянна обшивка, като при топло време вентилацията се осигурява от прозорци или отвори. При изпитването се отстраняват всички части, които водачът може да снеме, тъй като обшивката може да увеличи якостта на конструкцията, от една страна, както и — при обшивки, които могат да бъдат снети — инциденти могат да настъпят и в моменти, в които обшивката не е поставена. Врати, отварящ се покрив и прозорци, които могат да бъдат отворени, се махат или се оставят отворени за изпитването, така че да не увеличават якостта на защитната конструкция. Ако в това състояние те създават опасност за водача в случай на преобръщане, това трябва да се отбележи. В текста по-долу под „защитна конструкция“ се разбира както самата защитна конструкция, така и всяка обшивка, която не е с временен характер. В спецификациите трябва да бъде включено описание на всяка временна обшивка. Преди изпитването трябва да бъдат свалени всички стъкла или сходен чуплив материал. Тракторът и компонентите на защитната конструкция, които биха могли да бъдат ненужно повредени по време на изпитването и които не оказват въздействие върху якостта на защитната конструкция или нейните размери, могат да бъдат свалени преди изпитването по искане на производителя. По време на изпитването не могат да бъдат извършвани поправки или настройки.

3.1.5.

Всеки компонент на трактора, който увеличава якостта на защитната конструкция, например калобрани, и който е подсилен от производителя, следва да бъде описан и размерите му да бъдат дадени в протокола от изпитването.

3.2.   Уредба за изпитване

С цел проверка, че по време на изпитването няма проникване в свободната зона, се използват средствата, описани в точка 1.6, фиг. 4.11 — 4.13 и таблица 4.2.

3.2.1.   Изпитвания на хоризонтално натоварване (фиг. 4.1 — 4.5)

При изпитванията на хоризонтално натоварване се използват:

3.2.1.1.

материал, оборудване и средства за закрепване, които осигуряват стабилно фиксиране на трактора към фундамента, независимо от гумите;

3.2.1.2.

устройство за прилагане на хоризонтална сила към защитната конструкция; Трябва да се гарантира, че натоварването може да се разпредели равномерно в посоката на натоварване. 3.2.1.2.1. използва се греда с дължина между 250 mm и 700 mm, като стъпката при определяне на дължината ѝ е 50 mm. Вертикалният размер на гредата е 150 mm; 3.2.1.2.2. ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, трябва да бъдат закръглени, като максималният радиус е 50 mm; 3.2.1.2.3. монтират се карданни шарнири или еквивалентни средства, за да се гарантира, че устройството за натоварване не пречи на защитната конструкция да се върти или измества във всяка една посока, различна от посоката на натоварване; 3.2.1.2.4. когато правата, определена от съответната греда на защитната конструкция, не е перпендикулярна на посоката на прилагане на натоварването, пространството се използва така, че товарът да се разпредели по цялата дължина;

3.2.1.3.

оборудване за измерване на сила и деформация по посока на прилагане не натоварването спрямо рамата на трактора. За да се гарантира точност, измерванията трябва са непрекъснати. Измервателните уреди се разполагат така, че да регистрират силата и деформацията в точката на и по протежение на линията на натоварване.

3.2.2.   Изпитвания на смачкване (фиг. 4.6 — 4.8)

При изпитванията на смачкване се използват:

3.2.2.1.

материал, оборудване и средства за закрепване, които осигуряват стабилно фиксиране на трактора към фундамента, независимо от гумите;

3.2.2.2.

устройство за прилагане на насочена надолу сила към защитната конструкция, включително корава греда с широчина 250 mm;

3.2.2.3.

оборудване за измерване на приложената сумарна вертикална сила.

3.3.   Условия на изпитването

3.3.1.   Защитната конструкция трябва да отговаря на производствените спецификации и да бъде монтирана на подходящия модел тракторно шаси в съответствие с обявения от производителя метод на закрепване.

3.3.2.   Монтажната група се закрепва за основата на каросерията така, че когато се приложи товар елементите, свързващи монтажната група към основата на каросерията, да имат само минимални деформации спрямо защитната конструкция. Монтажната група не трябва, когато се приложи товарът, да има опора, различна от дължащата се на първоначалното закрепване.

3.3.3.   Ако има регулируема широчина на колеята на колелата или веригите, то тя се избира, така че да няма намеса по отношение на защитната конструкция по време на изпитванията.

3.3.4.   Върху защитната конструкция се разполага съответното оборудване, чрез което да бъдат получени необходимите данни за силата и деформацията.

3.3.5.   Всички изпитвания се извършват върху една и съща защитна конструкция. Между части на изпитването не могат да се правят поправки или елементите да се изправят.

3.3.6.   След завършване на всички изпитвания се измерват и записват остатъчните деформации на защитната конструкция.

3.4.   Последователност на изпитванията

Изпитванията се провеждат в следната последователност:

3.4.1.   Надлъжно натоварване

За колесен трактор, при който поне 50 % от масата е разпределена върху задната ос, и при верижни трактори надлъжното натоварване се прилага от задната страна. За всички останали трактори надлъжното натоварване се прилага отпред.

3.4.2.   Първо изпитване на смачкване

Първото изпитване на смачкване се извършва в същия край на защитната конструкция, където е проведено надлъжното натоварване.

3.4.3.   Странично натоварване

При изместена спрямо центъра седалка или несиметрична якост на защитната конструкция страничното натоварване се прави от страната, за която е най-вероятно да се предизвика навлизане в свободната зона.

3.4.4.   Второ изпитване на смачкване

Второто изпитване на смачкване се извършва в края на защитната конструкция, който е срещуположен на края, върху който е приложено първото надлъжно натоварване. При проектно решение с две колони второто смачкване може да бъде в същата точка като първото.

3.5.4.   Второ надлъжно натоварване

3.4.5.1.

При трактори със сгъваема (т.е. две колони) или накланяща се (т.е. не с две колони) защитна конструкция се провежда второ надлъжно натоварване, ако са налице едно или повече от следните условия: временно сгъване за специални условия на работа; структури, които се накланят с цел сервизно обслужване, освен ако накланящият механизъм е независим от структурната цялост на защитните конструкции при преобръщане.

3.4.5.2.

При сгъваеми защитни конструкции второ надлъжно натоварване не се изисква, ако първото надлъжно натоварване е приложено в посоката на сгъване.

3.5.   Изпитвания за хоризонтално натоварване от задната и предната страна и странично

3.5.1.   Общи разпоредби

3.5.1.1.

Прилаганото към защитната конструкция натоварване трябва да бъде равномерно разпределено с помощта на корава греда, перпендикулярна на посоката на прилагане на натоварването (вж. 3.2.1.2). Коравата греда може да бъде снабдена със средства предотвратяващи страничното ѝ изместване. Стъпката при прилагане на натоварването трябва да бъде такава, че то да може да се счита за статично. Успоредно с прилагането на натоварването с цел точност силата и деформацията се записват като постоянен запис. След като натоварването започне да се прилага, то не трябва да бъде намалявано до приключване на изпитването. Посоката на прилаганата сила трябва да бъде в следните граници: — при започване на изпитването (без натоварване): ± 2 °; — по време на изпитването (с натоварване): 10 °над и 20 ° под хоризонталата. Стъпката на прилагане на натоварването се счита за статична, ако степента на деформация при натоварване не е по-голяма от 5 mm/s.

3.5.1.2.

При липса на напречен конструктивен елемент в точката на прилагане на натоварването се използва заместваща греда, която не променя якостните качества на защитната конструкция.

3.5.2.   Странично натоварване (фиг. 4.1 и 4.2)

Натоварването се прилага хоризонтално и успоредно на средната равнина на трактора. Ако натоварването се прилага от задната страна (точка 3.4.1), надлъжното натоварване и страничното натоварване се прилагат от различни страни на средната равнина на трактора. Ако надлъжното натоварване се прилага от предната страна, то трябва да бъде от същата страна като страничното натоварване.

Натоварването се прилага върху най-горния напречен конструктивен елемент на защитната конструкция (т.е. тази част, която е най-вероятно да се удари в земята първа в случай на преобръщане на трактора).

Точката на прилагане на натоварването трябва да бъде разположена на една шеста от широчината на горната част на защитната конструкция в посока навътре от външния ъгъл. Широчината на защитната конструкция се измерва като разстоянието между две прави, успоредни на средната равнина на трактора и допиращи се до най-външните части на защитната конструкция в хоризонталната равнина, която се допира до горната част на най-горните напречни елементи на конструкцията.

Ако ЗКП е изградена от дъговидни елементи и не съществуват подходящи ъгли, за определяне на W се прилага следната обща процедура. Провеждащият изпитването инженер набелязва дъговидния елемент, за който е най-вероятно първи да се удари в земята в случай на асиметрично задно или предно преобръщане (напр. преобръщане назад или напред, при което е вероятно една страна на ЗКП да понесе първоначалното натоварване). Крайните точки на W са средните точки на външните радиуси, които се получават между други прави или дъговидни елементи от най-горната конструкция на ЗКП. Ако могат да бъдат избрани множество дъговидни елементи, провеждащият изпитването инженер определя прави върху земната повърхност за всеки възможен елемент с цел да определи коя повърхност най-вероятно първа ще се удари в земната повърхност. За примери вж. фиг. 4.3 a) и б).

ЗАБЕЛЕЖКА:

При дъговидни елементи трябва да се отчита само широчината в края на конструкцията, към който ще бъде прилагано надлъжното натоварване.

Дължината на устройството за разпределяне на натоварването (вж. 3.2.1.2) трябва да бъде не по-малко от една трета от широчината на защитната конструкция и да не надвишава с повече от 49 mm този минимум.

Надлъжното натоварване се преустановява, когато:

3.5.2.1.

енергията, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната за влагане енергия, EIL1 , където:

3.5.2.2.

защитната конструкция навлиза в свободната зона или оставя свободната зона без защита (условие за приемане по точка 3.8 по-долу).

3.5.3.   Странично натоварване (фиг. 4.4 и 4.5)

Страничното натоварване се прилага хоризонтално под ъгъл 90° спрямо средната равнина на трактора. То се прилага към горния край на защитната конструкция в точка на (160 -ah ) mm пред контролната точка на седалката.

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) страничното натоварване се прилага към горния край на защитната конструкцията в средната точка между двете контролни точки на седалката.

Ако е известно със сигурност, че дадена част на защитната конструкция ще се докосне първа до земната повърхност при странично преобръщане на трактора, натоварването се прилага в тази точка, при условие че това позволява равномерно разпределение на натоварването, както е определено в точка 3.5.1.1. При защитна конструкция с две колони страничното натоварване се прилага в конструктивния елемент, който е най-горен за страната, независимо от контролната точка на седалката.

Спецификациите на гредата за разпределяне на товара са дадени в точка 3.2.1.2.1.

Страничното натоварване се преустановява, когато:

3.5.3.1.

енергията, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия, EIS, където:

3.5.3.2.

защитната конструкция навлиза в свободната зона или оставя свободната зона без защита (условие за приемане по точка 3.8 по-долу).

3.6.   Изпитвания на смачкване

3.6.1.   Смачкване в задната част (фиг. 4.6, 4.7.a — 4.7.д)

3.6.1.1.

Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните задни елементи на конструкцията, така че получената от силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване F, като: Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.6.1.2.

В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата в изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване F = 20 M.

3.6.2.   Смачкване в предната част (фиг. 4.6 — 4.8)

3.6.2.1.

Гредата в изпитването на смачкване се разполага напречно на най-горните предни елементи на конструкцията, така че резултантната на силите на смачкване сила да се намира във вертикалната базова равнина на трактора. Прилага се силата на смачкване F, като: Тази сила се прилага в продължение на 5 секунди след спирането на всякакво видимо движение на защитната конструкция.

3.6.2.2.

В случаите, в които предната част на покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване (фиг. 4.8.a и 4.8.б), силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор. Тогава действието на силата се прекратява и гредата в изпитването на смачкване се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това се прилага силата на смачкване F = 20 M.

3.7.   Второ изпитване за надлъжно натоварване

Натоварването се прилага в посока, противоположна на и в ъгъла, който е най-отдалечен от точката на прилагане на първото надлъжно натоварване (фиг. 4.1 и 4.2).

Надлъжното натоварване се преустановява, когато:

3.7.1.

енергията, погълната от защитната конструкция, е по-голяма или равна на изискваната енергия, E IL2 , където:

3.7.2.

защитната конструкция навлиза в свободната зона или оставя свободната зона без защита (условие за приемане по точка 3.8 по-долу).

3.8.   Условия за приемане

За да бъде приета защитната конструкция, тя трябва да отговаря на следните условия по време на и след приключването на изпитванията:

3.8.1.

никакви части не трябва да навлизат в свободната зона по време на която и да било част от изпитванията. По време на изпитванията никакви части не трябва да се удрят в седалката. Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата на конструкцията, ако която и да е част от нея влезе в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност, ако тракторът се преобърне по посока на прилагане на товара. За да се оцени това, гумите и регулировката на широчината на колеята трябва да бъдат най-малките, препоръчвани от производителя.

3.8.2.

При тракторите шарнирно съчленена рама се приема, че средните равнини на двете части са по протежение на една и съща линия.

3.8.3.

След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За целта преди започване на изпитването се регистрира разположението на основните елементи на защитната конструкция спрямо контролната точка на седалката. След това се регистрира всяко изместване на елементите в резултат на изпитванията на натоварване и всяка промяна във височината на предните и задните елементи на покрива на защитната конструкция.

3.8.4.

В точката на достигане на изискваното ниво на енергията във всяко от определените изпитвания на хоризонтално натоварване силата трябва да бъде по-голяма от 0,8 Fmax ;

3.8.5.

Ако прилаганата сила намалява с повече от 3 % в рамките на последните 5 % от деформацията, достигната при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (фигури 4.14 — 4.16), се провежда изпитване с претоварване. Описание на изпитването с претоварване 3.8.5.1. Изпитването на претоварване се заключава в продължаване на хоризонталното натоварване със стъпка от 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % допълнителна енергия; 3.8.5.2. Изпитването на претоварване е успешно проведено, ако след поглъщането на 5, 10 или 15 % допълнителна енергия, силата намалява с по-малко от 3 % за всеки 5 % увеличение на енергията, като продължава да бъде по-голяма от 0,8 Fmax , или ако — след поглъщането на 20 % допълнителна енергия — силата е по-голяма от 0,8 Fmax ; 3.8.5.3. по време на изпитването с претоварване е допустимо получаването на допълнителни пукнатини или разкъсвания или навлизане в свободната зона или липса на защита на тази зова вследствие на еластичната деформация. След отстраняване на натоварването обаче защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, която трябва да бъде напълно защитена;

3.8.6.

конструкцията трябва да издържи на предписаната сила и при двете изпитвания на смачкване;

3.8.7.

не се допуска да има издаващи се елементи или компоненти, за които е вероятно да причинят сериозни наранявания в случай на преобръщане или, които поради деформацията могат да ударят оператора, например по крака или стъпалото;

3.8.8.

Не трябва да има други елементи, представляващи опасност за водача.

3.9.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.9.1.   [Неприложимо]

3.9.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“ в следните случаи:

3.9.2.1.

Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху други модели трактори Не е необходимо изпитванията на натоварване и смачкване да се извършват за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията, определени по-долу в точки 3.9.2.1.1 — 3.9.2.1.5. 3.9.2.1.1. Конструкцията трябва да е същата като тази, която е била подложена на изпитване; 3.9.2.1.2. Изискваната енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %. Границата от 5 % се прилага и за разширения на обхвата в случаи на замяна на веригите с колела при един и същи трактор; 3.9.2.1.3. Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, трябва да е същият; 3.9.2.1.4. Компонентите, като например калобрани и капаци, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, трябва да са същите; 3.9.2.1.5. Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора трябва да са такива, че свободната зона да остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно базова точка на седалката [SRP] или контролна точка на седалката [SIP]).

3.9.2.2.

Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху изменени модели на защитната конструкция Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на параграф 3.9.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е останал на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване). 3.9.2.2.1. Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверяване дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания). 3.9.2.2.2. Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемането на защитната конструкция (напр. изменение на структурен компонент, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде извършено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата. За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения: 3.9.2.2.2.1. Без извършване на изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата; 3.9.2.2.2.2. Резултатите от изпитването за валидирани се приемат с цел разширение на обхвата, ако всички условия за приемане, определени в настоящото приложение, са изпълнени и ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %, а деформацията, измерена(3), когато нивото на изискваната енергия е достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 %. 3.9.2.2.2.3. В един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието единствено едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата. 3.9.2.2.3. Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, уточнени в 3.9.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.10.   [Неприложимо]

3.11.   Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия

3.11.1.

Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.11.2.

Следните изисквания и процедури са предназначени за увеличаване на якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлага се при оценка на годност на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези страни, които изискват такава допълнителна експлоатационна защита, да бъдат изпълнени следните минимални изисквания по отношение на материалите.

3.11.2.1.

Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на конструктивните части на защитната конструкция, трябва да са с подходящи свойства на контролирана устойчивост на понижени температури.

3.11.2.2.

Всички заваръчни електроди, използвани за производството на конструктивните елементи и рами, трябва да са съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в 3.11.2.3 по-долу.

3.11.2.3.

Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да бъдат от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на натоварване, както е посочено в таблица 4.1. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003. Счита се, че стомана с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване. конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.11.2.4.

При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на натоварване размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите от размерите по таблица 4.1, за които дава възможност материалът.

3.11.2.5.

Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата от ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите по таблица 4.1.

3.11.2.6.

Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995; Amd1:2003.

3.11.2.7.

Образците трябва да бъдат надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или структурната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или структурната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не включват заварки. Таблица 4.1 Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара Размери на образеца Енергия при Енергия при   – 30 °C – 20 °C mm J J (2) 10 x 10 (1) 11 27,5 10 x 9 10 25 10 x 8 9,5 24 10 x 7,5 (1) 9,5 24 10 x 7 9 22,5 10 x 6,7 8,5 21 10 x 6 8 20 10 x 5 (1) 7,5 19 10 x 4 7 17,5 10 x 3,5 6 15

3.12.   [Неприложимо]

Фигура 4.1

Прилагане на натоварване в предната и задната част

защитна кабина и задна защитна рамка

Размерите са в mm

Фигура 4.1.a

Защитна кабина

Фигура 4.1.б

Задна защитна рамка

Фигура 4.2

Прилагане на надлъжно натоварване

Фигура 4.3

Примери за W за ЗКП с дъговидни елементи

Фигура 4.3.a

ЗКП с четири колони

ЛЕГЕНДА

1— Контролна точка на седалката

2— SIP, средна надлъжна равнина

3— Точка на второ прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

4— Точка на прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

Фигура 4.3.б

ЗКП с две колони

ЛЕГЕНДА

1— Контролна точка на седалката (SIP)

2— SIP, средна надлъжна равнина

3— Точка на второ прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

4— Точка на прилагане на надлъжно натоварване, в предната или задната част

Фигура 4.4

Прилагане на странично натоварване (страничен изглед), защитна кабина и задна защитна рамка

Фигура 4.4.a

Защитна кабина

Фигура 4.4.б

Задна защитна рамка

Фигура 4.5

Прилагане на странично натоварване (страничен изглед),

a)	б)

Фигура 4.6

Примерна постановка за изпитване на смачкване

Фигура 4.7

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната и на задната част, защитна кабина и задна защитна рамка

Фигура 4.7.a

Смачкване на задната част

Фигура 4.7.б

Смачкване на предната част

Фигура 4.7.в

Изпитване на смачкване за задната защитна рамка

Фигура 4.7.г

Защитна кабина

Фигура 4.7.д

Задна защитна рамка

Фигура 4.8

Положение на гредата за изпитване за смачкване на предната част, в случаи когато пълната сила на смачкване на може да бъде понесена в предната част

Фигура 4.8.a

Защитна кабина

Фигура 4.8.б

Задна защитна рамка

Фигура 4.9

Силата на смачкване се прилага, като средната точка на гредата минава през вертикалната базова равнина на трактора (която е вертикална базова равнина и за седалката и кормилното колело).

Случай 1	:	когато ЗКП, седалката и кормилното колело имат твърда връзка с корпуса на трактора;
Случай 2	:	когато ЗКП има твърда връзка с корпуса на трактора, а седалката и кормилното колело са разположени на под (независимо дали окачен или не), но НЯМАТ връзка със ЗКП.

В тези случаи вертикалната базова равнина, посочена във връзка със седалката и кормилното колело, включва в общия случай и центъра на тежестта на трактора по време на провеждане на пълната серия натоварвания.

Фигура 4.10

Силата на смачкване се прилага, като средната точка на гредата минава само през вертикалната базова равнина на трактора

Могат да бъдат определени случаи 3 и 4, при които ЗКП е присъединена към платформа, с твърда връзка (случай 3) или окачена (случай 4) спрямо шасито на трактора. Тези решения за присъединяване или свързване водят до различни движения на кабината и свободната зона, както и на вертикалната базова равнина.

Таблица 4.2

Размери на свободната зона

Размери	mm	Забележки
A1 A0	100	минимум
B1 B0	100	минимум
F1 F0	250	минимум
F2 F0	250	минимум
G1 G0	250	минимум
G2 G0	250	минимум
H1 H0	250	минимум
H2 H0	250	минимум
J1 J0	250	минимум
J2 J0	250	минимум
E1 E0	250	минимум
E2 E0	250	минимум
D0 E0	300	минимум
J0 E0	300	минимум
A1 A2	500	минимум
B1 B2	500	минимум
C1 C2	500	минимум
D1 D2	500	минимум
I1 I2	500	минимум
F0 G0	—	в зависимост от трактора
I0 G0	—
C0 D0	—
E0 F0	—

Фигура 4.11

Свободна зона

ЛЕГЕНДА

1

—

Контролна точка на седалката

Забележка:

за размерите вж. таблица 4.2 по-горе.

Фигура 4.12

Свободна зона

Фигура 4.12.a

Страничен изглед Разрез през базовата равнина

Фигура 4.12.б

Изглед отпред или отзад

ЛЕГЕНДА

1— Контролна точка на седалката

2— Сила

3— Вертикална базова равнина

Фигура 4.13

Свободна зона при трактори с реверсируема седалка и кормилно колело, защитна кабина и задна защитна рамка

Фигура 4.13.a

Защитна кабина

Фигура 4.13.б

Задна защитна рамка

Фигура 4.14

Крива сила — деформация

Изпитване с претоварване не е необходимо

Забележки:

1.	Местоположението на Fa се определя спрямо 0,95 D'

2.	Изпитване с претоварване не е необходимо, тъй като Fa ≤ 1,03 F'

Фигура 4.15

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване е необходимо

Забележки:

1.	Местоположението на Fa се определя в зависимост от 0,95 D'

2.	Изпитване с претоварване е необходимо, тъй като Fa > 1,03 F'

3.	Изпитването с претоварване е удовлетворително при Fb > 0,97 F' и Fb > 0,8 Fmax.

Фигура 4.16

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване трябва да бъде продължено

Забележки:

1.	Местоположението на Fa се определя спрямо 0,95 D'

2.	Изпитване с претоварване е необходимо, тъй като Fa > 1,03 F'

3.	Fb < 0,97 F' — поради това е необходимо продължаване на изпитването с претоварване

4.	Fc < 0,97 Fb — поради това е необходимо продължаване на изпитването с претоварване

5.	Fd < 0,97 Fc — поради това е необходимо продължаване на изпитването с претоварване

6.	Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax

7.	Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап натоварването падне под 0,8 Fmax.

Обяснителни бележки към приложение VIII

(1)	Освен ако е посочено друго, текстът на изискванията и номерацията от точка Б са еднакви с текста и номерацията на стандартния правилник на ОИСР за официално изпитване на защитни конструкции на земеделски и горски трактори (статично изпитване), правилник 4 на ОИСР, издание 2015 от юли 2014 г.

(2)

Обръща се внимание на потребителите, че контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е фиксирана точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение. За определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-високото положение.

(3)	Остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия.

---

(1)  Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да са с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(2)  Изисква се стойността на енергията при –20 °C да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при –30 °C. Върху устойчивостта на енергията на удара въздействат и други фактори, като например посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

Изисквания към защитните конструкции при преобръщане (предно монтирани защитни конструкции при преобръщане при трактори с тясна колея)

A.   ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1.

Изискванията на Съюза, приложими за защитните конструкции при преобръщане (предно монтирани защитни конструкции на трактори с тясна колея), са определени в точка Б.

2.

Изпитванията могат да се провеждат в съответствие с процедурите за статично или — като алтернатива — динамично изпитване, определени в раздели Б1 и Б2. Двата метода се считат за еквивалентни.

3.

В допълнение към изискванията, определени в точка 2, трябва да бъдат изпълнени изискванията относно работните характеристики на сгъваемите ЗКП, определени в част Б3.

4.

В част Б4 е дадена компютърна програма за определяне на поведението при непрекъснато и прекъснато преобръщане, която се използва за виртуално изпитване.

Б.   ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЗАЩИТНИТЕ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ (ПРЕДНО МОНТИРАНИ ЗАЩИТНИ КОНСТРУКЦИИ ПРИ ПРЕОБРЪЩАНЕ ПРИ ТРАКТОРИ С ТЯСНА КОЛЕЯ)(1)

1.   Определения

1.1.   [Неприложимо]

1.2.   Защитни конструкции при преобръщане (ЗКП)

Защитна конструкция при преобръщане (защитна кабина или рама), наричана по-долу „защитна конструкция“, е монтираната на трактор конструкция, чиято основна цел е да изключи или да намали опасността за водача в резултат на преобръщане на трактора при нормални работни условия.

Защитната конструкция при преобръщане осигурява свободна зона, достатъчно голяма, за да бъде защитен водачът, когато се намира в седнало положение или вътре в конструкцията, или в рамките на зона, ограничена от серия прави линии от външните ръбове на конструкцията до която и да е част на трактора, която може да влезе в контакт със земята, като защитната конструкция може да осигури опора за трактора в това положение, ако той се преобърне.

1.3.   Колея

1.3.1   Неокончателно определение: средна равнина на трактора

Средната равнина на колелото е симетрично разположената равнина спрямо двете равнини, минаващи през външните ръбове по периферията на джантата.

1.3.2.   Определение за колея

Вертикалната равнина през оста на колелото пресича неговата средна равнина по протежение на права линия, която пробожда опорната повърхност в една точка. Ако А и В са двете точки, определени по този начин за колелата на една и съща ос на трактора, широчината на колеята е разстоянието между точки А и В. По този начин колеята може да бъде определена за предния и задния мост на трактора. В случаите, в които има сдвоени колела, колеята се явява разстоянието между двете равнини, представляващи средните равнини на всяка от двойките колела.

1.3.3.   Допълнително определение: средна равнина на трактор

Крайните положения на точките А и В за задния мост на трактор, даващи максимално възможната стойност на колеята. Вертикалната равнина, перпендикулярна на линията АВ и минаваща през средата ѝ, представлява средната равнина на трактора.

1.4.   Междуосие

Разстоянието между вертикалните равнини, минаващи през двете линии АВ, както са определени по-горе, съответно една за предните колела и една за задните колела.

1.5.   Определяне на контролната точка на седалката; положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.1.   контролна точка на седалката (SIP)(2)

контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353:1995.

1.5.2.   Положение на седалката и регулировка за изпитването

1.5.2.1.

ако положението на седалката е регулируемо, седалката трябва да се установи в задно и крайно горно положение;

1.5.2.2.

в случаите, когато наклонът на облегалката е регулируем, той трябва да бъде установени в средното си положение;

1.5.2.3.

ако седалката е снабдена с окачване, то трябва да бъде блокирано в средата на хода му, освен ако това не противоречи на инструкциите, ясно посочени от производителя на седалката;

1.5.2.4.

ако позицията на седалката е регулируема само по дължина и вертикално, надлъжната ос, минаваща през контролната точка на седалката, трябва да бъде успоредна на вертикалната надлъжна равнина на трактора, минаваща през центъра на кормилното колело, и да се намира на не повече от 100 mm от тази равнина.

1.6.   Свободна зона

1.6.1   Базова вертикална равнина и линия

Свободната зона (фигура 6.1) е определена чрез базова вертикална равнина и базова линия.

1.6.1.1.

Базовата равнина е вертикална равнина, която в общия случай е разположена надлъжно по отношение на трактора и минава през контролната точка на седалката и центъра на кормилното колело. Обикновено базовата равнина съвпада със средната надлъжна равнина на трактора. Приема се, че базовата равнина се премества хоризонтално заедно със седалката и кормилното колело по време на натоварванията, но остава перпендикулярна на трактора или на пода на защитната конструкция при преобръщане.

1.6.1.2.

Базовата линия лежи в базовата равнина и минава през точка на 140 + ah зад и на 90 av под контролната точка на седалката и през първата точка на венеца на кормилното колело, която базовата линия пресича при накланянето ѝ до хоризонтално положение.

2.6.1.   Определяне на свободната зона за трактори с нереверсируема седалка

Свободната зона на трактори с нереверсируема седалка е определена в точки 1.6.2.1 — 1.6.2.11 по-долу и е ограничена от следните равнини, като тракторът се разполага върху хоризонтална повърхност, седалката се регулира и застопорява, както е посочено в точки 1.5.2.1 — 1.5.2.4 (3), а кормилното колело, ако е регулируемо, се регулира в средно положение за водач в седнало положение:

1.6.2.1.

две вертикални равнини, разположени на 250 mm от двете страни на базовата равнина и проектиращи се на височина 300 mm над равнината, определена в точка 1.6.2.8 по-долу, и най-малко на 550 mm в надлъжно направление пред вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 – ah ) mm пред контролната точка на седалката;

1.6.2.2.

две вертикални равнини, разположени на 200 mm от двете страни на базовата равнина и проектиращи се на височина 300 mm над равнината, определена в точка 1.6.2.8 по-долу, и в надлъжно направление спрямо повърхността, определена в точка 1.6.2.11 по-долу, до вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща на (210 – ah ) mm пред контролната точка на седалката;

1.6.2.3.

наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина и успоредна на базовата линия и на 400 mm над нея, продължаваща назад до пресичането ѝ с вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина и минаваща през точка на (140 + ah ) mm зад контролната точка на седалката;

1.6.2.4.

наклонена равнина, перпендикулярна на базовата равнина, която пресича равнината, определена в точка 1.6.2.3 по-горе, в най-задния ѝ ръб и се опира в горната част на облегалката на седалката;

1.6.2.5.

вертикална равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща най-малко на 40 mm пред кормилното колело и най-малко на 760 – ah пред контролната точка на седалката;

1.6.2.6.

цилиндрична повърхност с ос, перпендикулярна на базовата равнина и с радиус 150 mm, която е допирателна до равнините, определени в точки 1.6.2.3 и 1.6.2.5;

1.6.2.7.

две успоредни наклонени равнини, минаващи през горните ръбове на равнините, определени в 1.6.2.1 по-горе, като наклонената равнина от страната на нанасяне на удара не е на по-малко от 100 mm от базовата равнина над свободната зона;

1.6.2.8.

хоризонтална равнина, минаваща през точка на 90 – av под контролната точка на седалката;

1.6.2.9.

две части от вертикалната равнина, перпендикулярна на базовата равнина, минаваща на 210 – ah пред контролната точка на седалката, като тези две части от равнина съединяват съответно най-задните части на равнините, определени в точка 1.6.2.1 по-горе, с най-предните части на равнините, определени в точка 1.6.2.2 по-горе;

1.6.2.10.

две части от хоризонталната равнина, минаваща на 300 mm над равнината, определена в точка 1.6.2.8 по-горе, като тези две части от равнина съединяват съответно най-горната част на вертикалните равнини, определени в точка 1.6.2.2 по-горе, с най-долните части на наклонените равнини, определени в точка 1.6.2.7 по-горе;

1.6.2.11.

повърхност, криволинейна при необходимост, чиято образувателна е перпендикулярна на базовата равнина и минава по гърба на облегалката.

1.6.3.   Определяне на свободната зона на трактори с реверсируемо положение на водача

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) свободната зона се образува от обединяването на двете свободни зони, определени от двете различни положения на кормилното колело и седалката. За всяко положение на кормилното колело и на седалката свободната зона се определя съответно въз основа на горните точки 1.6.1 и 1.6.2 за разполагане на водача в нормално положение и въз основа на точки 1.6.1 и 1.6.2 от приложение Х за разполагане на водача в обърнато положение (вж. точка 6.2).

1.6.4.   Допълнителни седалки

1.6.4.1.

При трактори, които могат да бъдат снабдени с допълнителни седалки, по време на изпитванията се използва резултантната свободна зона, получена въз основа на базовите точки на седалките за всички възможни варианти, които се предлагат. Защитната конструкция не трябва да навлиза в най-обхватната свободна зона, взимаща предвид базовите точки на различните седалки.

1.6.4.2.

В случай на предлагане на нов вариант на седалката след вече проведено изпитване се проверява дали свободната зона около новата SIP попада в резултантната свободна зона, установена преди това. Ако това изискване не е изпълнено, трябва да бъде проведено ново изпитване.

1.6.4.3.

Допълнителните места не включват местата за лице в допълнение на водача, от които тракторът не може да бъде управляван. Не се определя SIP, тъй като свободната зона е дефинирана спрямо мястото на водача.

1.7.   Маса

1.7.1.   Собствена маса без баластни тежести

Масата на трактора без незадължителните принадлежности, но с охладителна течност, масла, гориво, инструменти и защитна конструкция. Не са включени допълнителните предни или задни тежести, баласт в гумите, монтирани приспособления или оборудване или каквито и да било специални компоненти.

1.7.2.   Максимална допустима маса

Максималната маса на трактора, посочена от производителя като технически допустима и обявена върху идентификационната табела на превозното средство и/или в наръчника за експлоатация.

1.7.3.   Базова маса

Масата, избрана от производителя и използвана във формулите за изчисляване на височината на падане на махалото, на енергията, която трябва да бъде постигната, и на силите на смачкване, които се използват в изпитванията. Не може да бъде по-малка от масата без баластни тежести и трябва да бъде достатъчна, за да гарантира, че съотношението на масите не надхвърля 1,75 (вж. точки 1.7.4 и 2.1.3).

1.7.4.   Съотношение на масите

Съотношението не трябва да надхвърля 1,75.

1.8.   Допустими грешки при измерванията

Линейни размери:		± 3 mm
с изключение на:	- - деформация на гумите:	± 1 mm
	- - деформация на конструкцията при хоризонтални натоварвания:	± 1 mm
	- - височина на падане на махалото:	± 1 mm
Маси:		± 0,2 % (от пълната скала на датчика)
Сили:		± 0,1 % (от пълната скала на датчика)
Ъгли:		± 0,1°

1.9.   Символи

ah	(mm)	Половина от хоризонталната регулировка на седалката
av	(mm)	Половина от вертикалната регулировка на седалката
B	(mm)	Минимална габаритна широчина на трактора
Bb	(mm)	Максимална външна широчина на защитната конструкция
D	(mm)	Деформация на конструкцията в точката на удар (динамични изпитвания) или в точката на и по направление на прилагане на натоварването (статични изпитвания)
D'	(mm)	Деформация на конструкцията за пресмятаната изисквана енергия
Ea	(J)	Енергия на деформацията, погълната в точката след премахване на натоварването Площ, съдържаща се в кривата F-D
Ei	(J)	Погълната енергия на деформация Площ под кривата F-D
E'i	(J)	Погълната енергия на деформация след допълнително натоварване в резултат на пукнатина или скъсване
E''i	(J)	Енергия на деформация, погълната при изпитването с претоварване, в случай че натоварването е било прекратено преди започването на изпитването с претоварване Площ под кривата F-D
Eil	(J)	Енергия, която трябва да бъде погълната при надлъжно натоварване
Eis	(J)	Енергия, която трябва да бъде погълната при странично натоварване
F	(N)	Сила на статично натоварване
F'	(N)	Сила на натоварване за пресмятаната изисквана енергия, съответстваща на E'i
F-D		Графика на зависимостта сила — деформация
Fi	(N)
Fmax	(N)	Сила на максимално статично натоварване, получаваща се по време на натоварване, с изключение на претоварване
Fv	(N)	Вертикална сила на смачкване
H	(mm)	Височина на падане на махалото (динамични изпитвания)
H	(mm)	Височина на падане на махалото при допълнително изпитване (динамични изпитвания)
I	(kg.m2)	Базов инерционен момент на трактора спрямо оста на задните колела без значение каква е масата на задните колела
L	(mm)	Базово междуосие на трактора
M	(kg)	Базова маса на трактора по време на якостните изпитвания

2.   Приложно поле

2.1.

Настоящото приложение се прилага за трактори със следните характеристики: 2.1.1. пътен просвет не по-голям от 600 mm, измерен под най-ниските точки на предната и задната ос, като се взема под внимание диференциалът; 2.1.2. фиксирана или регулируема минимална широчина на колеята, като едната от осите е по-малка от 1 150 mm и е оборудвана с гуми с по-голям размер. Приема се, че оборудваната с по-широките гуми ос е отрегулирана за широчина на колеята не по-голяма от 1 150 mm. Широчината на колеята на другата ос трябва да може да се отрегулира по такъв начин, че външният ръб на по-тесните гуми да не излиза отвъд външния ръб на гумите на другата ос. Ако двете оси са оборудвани с джанти и гуми с един и същ размер, фиксираната или регулируема широчина на колеята на двете оси трябва да бъде по-малка от 1 150 mm; 2.1.3. маса, по-голяма от 400 kg, но по-малка от 3 500 kg, съответстваща на масата без товар на трактора, включително защитната конструкция при преобръщане и гуми от най-големия препоръчан от производителя размер. Максималната допустима маса не може да надвишава 5 250 kg, като съотношението на масите (максимална допустима маса / базова маса) не трябва да бъде по-голямо от 1,75; 2.1.4. оборудвани със защитни конструкции при преобръщане от типа с две колони, монтирани само в пространството пред контролната точка на седалката на водача и характеризиращи се с ограничена свободна зона, което се дължи на специфичния профил на трактора, които са нежелателни поради това че ограничават достъпа до мястото на водача, но, които е целесъобразно да бъдат съхранени като конструкции (сгъваеми или несгъваеми) с оглед на несъмненото им експлоатационно удобство;

2.2.

Признава се, че е възможно да съществуват проектни решения на трактори, например специални горски машини, като съчленени (с шарнирно съчленена рама) и несъчленени трактори за извозване на дървен материал, за които настоящото приложение да не е приложимо.

Б1.   ПРОЦЕДУРА ЗА СТАТИЧНО ИЗПИТВАНЕ

3.   Правила и указания

3.1.   Предварителни условия за якостните изпитвания

3.1.1.   Извършване на две предварителни изпитвания

Защитната конструкция може да бъде подложена на якостните изпитвания само ако и двете изпитвания за странична устойчивост и непродължително преобръщане са били проведени и са завършили в съответствие с изискванията (вж. блок-схемата от фигура 6.3).

3.1.2.   Подготовка за предварителните изпитвания

3.1.2.1.   Тракторът трябва да бъде оборудван със защитната конструкция в положение, осигуряващо безопасност.

3.1.2.2.   Тракторът трябва да бъде оборудван с гуми с най-големия диаметър, посочен от производителя, и с най-малко напречно сечение за гумите с този диаметър. Гумите не трябва да са пълни с течен баласт и трябва да са напомпани до налягането, препоръчвано за работа на полето.

3.1.2.3.   Задните колела трябва да са в положение, отговарящо на най-тясната широчина на колеята, като предните колела трябва да бъдат с възможно най-близка до тази широчина на колеята. Ако са възможни две регулировки, осигуряващи колеи на предните колела с еднаква разлика от най-тясната колея на задните колела, трябва да се избере по-широката от тези две регулировки.

3.1.2.4.   Всички резервоари на трактора трябва да бъдат пълни или течностите трябва да се заменят с еквивалентни маси в съответните места.

3.1.2.5.   Всички принадлежности, които са в серийно производство, се закрепват към трактора в нормалното им положение.

3.1.3.   Изпитване за странична устойчивост

3.1.3.1.   Тракторът, подготвен за изпитване, както е посочено по-горе, се разполага върху хоризонтална повърхност така, че оста на окачване на предния мост или хоризонталният шарнир между двата моста (при шарнирен трактор) да може да се движи свободно.

3.1.3.2.   С помощта на подемно устройство или механизъм частта на трактора, която е твърдо съчленена към оста, която носи над 50 % от масата на трактора, се накланя, като непрекъснато се измерва ъгълът на наклона. Този ъгъл трябва да бъде най-малко 38° в момента, когато тракторът е в състояние на неустойчиво равновесие с колела, докосващи земната повърхност. Изпитването се извършва един път с кормилно колело, завъртяно до блокиране в крайно дясно положение, и един път с кормилно колело, завъртяно до блокиране в крайно ляво положение.

3.1.4.   Изпитване за непродължително преобръщане

3.1.4.1.   Общи бележки

Изпитването се извършва с цел да се провери дали конструкцията за защита на водача, с която е оборудван тракторът, може удовлетворително да предотврати продължителното преобръщане на трактора в случай на страничното му преобръщане по наклон 1:1,5 (фигура 6.4).

Доказателство за непродължително преобръщане може да бъде получено в съответствие с един от двата метода, посочени в 3.1.4.2 и 3.1.4.3.

3.1.4.2.   Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез изпитване на преобръщане

3.1.4.2.1.

Изпитването с преобръщане се провежда върху наклонена изпитвателна повърхност с дължина най-малко четири метра (вж. фигура 6.4). Повърхността се покрива с 18-сантиметров слой от материал, който при измерване в съответствие със стандарти ASAE S313.3 FEB1999 и ASAE EP542 FEB1999 относно почвен конусен плътномер има индекс на проникване на конуса: или

3.1.4.2.2.

Тракторът (подготвен, както е описано в точка 3.1.2) се накланя странично при нулева начална скорост. За тази цел той се разполага в началото на наклонения изпитвателен участък така, че колелата от страната на наклона да са върху самия участък и средната равнина на трактора да е успоредна на контурните линии. След удара с повърхността на изпитвателния наклон тракторът може да се повдигне от повърхността, завъртайки се около горния ъгъл на защитната конструкция, но не трябва да се преобръща. Той трябва да падне обратно на страната, която първа е ударила повърхността на наклона.

3.1.4.3.   Демонстриране на поведение на непродължително преобръщане чрез пресмятане

3.1.4.3.1.

С цел проверка на поведението на непродължително преобръщане чрез пресмятане трябва да бъдат установени следните данни, характеризиращи трактора (вж. фигура 6.5): B0 (m) Широчина на задните гуми; B6 (m) Широчина на защитната конструкция между лявата и дясната точка на нанасяне на удара; B7 (m) Широчина на капака на двигателя; D0 (rad) Ъгъл на завъртане на предния мост от нулево положение до края на завъртането; D2 (m) Височина на предните гуми при пълно натоварване на моста; D3 (m) Височина на задните гуми при пълно натоварване на моста; H0 (m) Височина на точката на окачване на предния мост; H1 (m) Височина на центъра на тежестта; H6 (m) Височина на точката на нанасяне на удара; H7 (m) Височина на капака на двигателя; L2 (m) Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния мост; L3 (m) Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и задния мост; L6 (m) Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (да се предхожда от знак „минус“, ако линията се намира пред равнината на центъра на тежестта); L7 (m) Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния ъгъл на капака на двигателя; Mc (kg) Маса на трактора, използвана при пресмятанията; Q (kgm2) Инерционен момент спрямо надлъжната ос, минаваща през центъра на тежестта; S (m) Широчина на задната колея. Сборът на широчините на колеята (S) и широчината на гумите (B0) трябва да бъде по-голям от широчината B6 на защитната конструкция.

3.1.4.3.2.

За извършване на пресмятането могат да се направят следните опростяващи допускания: 3.1.4.3.2.1. неподвижният трактор се преобръща по наклон 1:1,5 при балансиран преден мост в момента, в който центърът на тежестта се намира вертикално над оста на ротация; 3.1.4.3.2.2. оста на ротация е успоредна на надлъжната ос на трактора и минава през центъра на контактните повърхности на предното и задното колело от страната на наклона; 3.1.4.3.2.3. тракторът не се плъзга по наклона; 3.1.4.3.2.4. ударът в наклона е частично еластичен с коефициент на еластичност: 3.1.4.3.2.5. сборът от дълбочината на проникване в повърхността на наклона и деформацията на защитната конструкция е равен на: 3.1.4.3.2.6. в наклона не проникват други компоненти на трактора.

3.1.4.3.3.

Компютърната програма (BASIC(4)) за определяне на поведението при продължително или прекъснато странично преобръщане на трактор с тясна колея с предно монтирана защитна конструкция е дадена в раздел Б4, с примери 6.1 — 6.11.

3.1.5.   Методи на измерване

3.1.5.1.   Хоризонтални разстояния между центъра на тежестта и задния (L3) или предния (L2) мост

Измерва се разстоянието между предния и задния мост от двете страни на трактора с цел да се установи, че няма ъгъл на завиване.

Разстоянията между центъра на тежестта и задния мост (L3) или предния мост (L2) се пресмятат на базата на разпределението на масата на трактора между предните и задните колела.

3.1.5.2.   Височини на задните(D3) и предните (D2) гуми

Измерва се разстоянието от най-високата точка на гумата до опорната повърхност (фигура 6.5), като този метод се използва както за предните, така и за задните гуми.

3.1.5.3.   Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (L6).

Измерва се разстоянието между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (фигури 6.6.a, 6.6.б и 6.6.в). Ако защитната конструкция се намира пред равнината на центъра на тежестта, записаната измерена стойност се предхожда от знак минус (– L6).

3.1.5.4.   Широчина на защитната конструкция (B6)

Измерва се разстоянието между точките на нанасяне на удара на лявата и дясната вертикална колона на конструкцията.

Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към защитната конструкция и минаваща през линията, дефинирана от горните външни точки на предните и задните гуми (фигура 6.7).

3.1.5.5.   Височина на защитната конструкция (H6)

Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по конструкцията до опорната повърхност.

3.1.5.6.   Височина на капака на двигателя (H7)

Измерва се вертикалното разстояние от точката на нанасяне на удара по капака на двигателя до опорната повърхност.

Точката на нанасяне на удара се определя от равнината, допирателна към капака на двигателя и защитната конструкция и минаваща през външните горни точки на предната гума (фигура 6.7). Измерването се извършва от двете страни на капака на двигателя.

3.1.5.7.   Широчина на капака на двигателя (B7)

Измерва се разстоянието между двете точки на нанасяне на удара по капака на двигателя, така както са определени по-горе.

3.1.5.8.   Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и предния ъгъл на капака на двигателя (L7)

Измерва се разстоянието от точката на нанасяне на удара по капака на двигателя, така както е определена по-горе, до центъра на тежестта.

3.1.5.9.   Височина на точката на окачване на предния мост (H0)

Проверява се вертикалното разстояние между точката на окачване на предния мост до центъра на оста на предните гуми (H01) и се включва в техническата документация на производителя.

Измерва се вертикалното разстояние от оста на предните гуми до опорната повърхност (H02) (фигура 6.8).

Височината на точката на окачване на предния мост (H0) представлява сбор от двете горни стойности.

3.1.5.10.   Широчина на задната колея (S)

Измерва се минималната широчина на задната колея при монтирани гуми от най-големия размер, посочен от производителя (фигура 6.9).

3.1.5.11.   Широчина на задните гуми (B0)

Измерва се разстоянието между външната и вътрешната вертикална равнина на задната гума в горната ѝ част (фигура 6.9).

3.1.5.12.   Ъгъл на завъртане на предния мост (D0)

Най-големият ъгъл, определен от завъртането на предния мост от хоризонтално положение до упор, се измерва от двете страни на моста, като се взема предвид наличието на амортисьори в края на хода. Използва се измереният максимален ъгъл.

3.1.5.13.   Маса на трактора

Масата на трактора се определя в съответствие с условията, посочени в параграф 1.7.1.

3.2.   Условия за якостно изпитване на защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите

3.2.1.   Общи изисквания

3.2.1.1.   Цели на изпитването

Изпитванията с помощта на специални съоръжения имат за цел да симулират натоварванията, наложени на защитната конструкция при преобръщане на трактора. Тези изпитвания дават възможност за извършване на наблюдения върху якостните качества на защитната конструкция и скобите за закрепването ѝ към трактора, както и върху всяка част от трактора, предаваща натоварването по време на изпитването.

3.2.1.2.   Методи за изпитване

Изпитването може да бъде извършено по процедурата за статично изпитване или по процедурата за динамично изпитване (вж. приложение А). Двата метода се считат за еквивалентни.

3.2.1.3.   Общи изисквания при подготовката за изпитванията

3.2.1.3.1.

Защитната конструкция трябва да съответства на характеристиките на серийното производство. Тя се закрепва в съответствие с препоръките на производителя към един от тракторите, за които е конструирана. Забележка: При статично якостно изпитване не се изисква комплектован трактор; същевременно защитната конструкция и частите на трактора, към които тя се закрепва, представляват действащо съоръжение, наричано по-долу „монтажен възел“.

3.2.1.3.2.

Както при статичното, така и при динамичното изпитване комплектованият трактор (или монтажният възел) трябва да бъде оборудван с всички серийно произвеждани компоненти, които могат да повлияят на якостните качества на защитната конструкция или които могат да са необходими за якостното изпитване. Компоненти, които могат да създадат опасност в свободната зона, също трябва да се монтират на трактора (или на монтажния възел), така че да могат да се проверят и да се установи дали са изпълнени условията за приемане по точка 3.2.3. Всички компоненти на трактора или защитната конструкция, включително средствата за защита от метеорологичните фактори, трябва да бъдат доставени или описани в чертежи.

3.2.1.3.3.

При якостните изпитвания всички панели и демонтируеми неконструктивни компоненти трябва да бъдат демонтирани, така че да не могат да допринасят за подобряване на якостните качества на защитната конструкция.

3.2.1.3.4.

Широчината на колеята трябва да бъде регулирана така, че доколкото е възможно, защитната конструкция да не бъде подкрепяна от гумите по време на якостните изпитвания. Ако изпитванията се извършват в съответствие с процедурата за статично изпитване, колелата могат да бъдат свалени.

3.2.2.   Изпитвания

3.2.2.1.   Последователност от изпитвания в съответствие с процедурата за статични изпитвания

Последователността на изпитванията, без да се засягат допълнителните изпитвания, посочени в точки 3.3.1.6 и 3.3.1.7, е, както следва:

1)	прилагане на натоварване върху задната част на конструкцията (вж. 3.3. 1.1);

2)	изпитване на смачкване на задната част (вж. 3.3.1.4);

3)	прилагане на натоварване върху предната част на конструкцията (вж. 3.3. 1.2);

4)	прилагане на натоварване странично върху конструкцията (вж. 3.3.1.3);

5)	смачкване на предната част на конструкцията (вж. 3.3.1.5);

3.2.2.2.   Общи изисквания

3.2.2.2.1.

Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или измести, изпитването се започва отначало.

3.2.2.2 2.

По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.

3.2.2.2.3.

По време на изпитванията скоростната кутия на трактора е в неутрално положение, а спирачната система не е задействана.

3.2.2.2.4.

Ако тракторът е оборудван със система за окачване на шасито към колелата, тя се блокира по време на изпитванията.

3.2.2.2.5.

Страната, избрана за прилагане на първото натоварване върху задната част на конструкцията, е тази, която по мнението на органа, оправомощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от натоварвания при най-неблагоприятни за конструкцията условия. Страничното натоварване и задното натоварване се прилагат от двете страни на средната надлъжна равнина на защитната конструкция. Предното натоварване се прилага от същата страна на средната надлъжна равнина на защитната конструкция, където е приложено страничното натоварване.

3.2.3.   Условия за приемане

3.2.3.1.   Счита се, че защитната конструкция отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:

3.2.3.1.1.

След всяко частично изпитване защитната конструкция трябва да бъде без пукнатини или скъсвания по смисъла на точка 3.3.2.1.

3.2.3.1.2.

Ако по време на едно от изпитванията на смачкване се появят значителни пукнатини или скъсвания, незабавно след смачкването, причинило появата на тези пукнатини или скъсвания, трябва да се проведе допълнително изпитване в съответствие с точка 3.3.1.7.;

3.2.3.1.3.

по време на изпитванията, различни от изпитвания с претоварване, никаква част от защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, така както е определена в точка 1.6;

3.2.3.1.4.

по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, всички части на свободната зона трябва да са обезопасени от защитната конструкция в съответствие с точка 3.3.2.2;

3.2.3.1.5.

по време на изпитванията защитната конструкция не трябва да налага каквито и да било ограничения на конструкцията на седалката;

3.2.3.1.6.

еластичната деформация, измерена съгласно точка 3.3.2.4, трябва да бъде по-малка от 250 mm.

3.2.3.2.   Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да било принадлежности или части, които могат да го хванат „като в капан“ (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.

3.2.4.   [Неприложимо]

3.2.5.   Уредба и съоръжения за изпитването

3.2.5.1.   Съоръжение за статично изпитване

3.2.5.1.1.

Съоръжението за статично изпитване трябва да бъде така конструирано, че да позволява да бъдат прилагани тласъци и натоварване върху защитната конструкция.

3.2.5.1.2.

Трябва да се вземат мерки натоварването да бъде равномерно разпределено, обикновено по направлението на натоварване и по дължината на фланец с дължина, кратна на 50 и между 250 mm и 700 mm. Твърдата греда трябва да бъде с височина на лицевата си част 150 mm. Ръбовете на гредата, които са в контакт със защитната конструкция, трябва да са със закръгление с максимален радиус 50 mm.

3.2.5.1.3.

Опорната пета на натоварващото устройство трябва да може да се регулира на какъвто и да е ъгъл по отношение на направлението на натоварването с цел да е възможно да се следва всяко изменение на ъгъла на повърхността, понасяща натоварването в процеса на деформация на защитната конструкция.

3.2.5.1.4.

Направление на силата (отклонение от хоризонталата и вертикалата): — при започване на изпитването и нулево натоварване: ± 2°; — по време на изпитването с натоварване: 10° над и 20° под хоризонталата. Тези отклонения трябва да са сведени до минимум.

3.2.5.1.5.

Скоростта на деформация трябва да е достатъчно ниска и по-малка от 5 mm/s, така че във всеки момент натоварването да може да бъде считано за статично.

3.2.5.2.   Уредба за измерване на енергията, погълната от конструкцията

3.2.5.2.1.

За определяне на енергията, погълната от конструкцията, се построява зависимостта на силата от деформацията. Не е необходимо силата и деформацията да се измерват в точката на прилагане на натоварването върху конструкцията; те обаче се измерват едновременно и в едно направление.

3.2.5.2.2.

Началната точка за измерване на деформацията се избира така, че да се отчита само енергията, погълната от конструкцията и/или от деформацията на някои части на трактора. Енергията, погълната от деформацията и/или плъзгането на закрепването, не се взема предвид.

3.2.5.3.   Средства за закрепване на трактора към опорната повърхност

3.2.5.3.1.

Във всички илюстрирани случаи към недеформируема основа близо да съоръжението за изпитване трябва да бъдат неподвижно свързвани закрепващи профили с необходимата широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора.

3.2.5.3.2.

Тракторът трябва да бъде закрепен към профилите с помощта на подходящи средства (плочи, клинове, стоманени въжета, подемни приспособления и др.), така че да не може да се измества по време на изпитванията. Това изискване се контролира по време на изпитванията чрез обикновени средства за измерване на линейни размери. Ако тракторът се измести, цялото изпитване се повтаря отначало, освен в случая, при който системата за измерване на деформацията, необходима за построяване на зависимостта сила — деформация, е свързана към трактора.

3.2.5.4.   Съоръжение за смачкване

Съоръжението, показано на фигура 6.10, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу, върху защитната конструкция чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана чрез шарнири с механизма, прилагащ натоварването. За да не понасят гумите на трактора смачкващата сила, трябва да бъдат предвидени подходящи опорни стойки за мостовете.

3.2.5.5.   Друга апаратура за измерване

Необходими са следните устройства за измерване:

3.2.5.5.1

устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 6.11);

3.2.5.5.2.

Устройство за проверка дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (точка 3.3.2.2).

3.3.   Процедура за статично изпитване

3.3.1.   Изпитвания на натоварване и смачкване

3.3.1.1.   Натоварване по задната част

3.3.1.1.1.

Натоварването се прилага хоризонтално във вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора. Точката на прилагане на натоварването се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Вертикалната равнина, в която се прилага натоварването, трябва да бъде на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция навътре от вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция. Ако конструкцията има кривина или е изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на натоварването, без това да води до усилване на конструкцията.

3.3.1.1.2.

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.6.3.

3.3.1.1.3.

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:

3.3.1.1.4.

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се прилага същата формула.

3.3.1.2.   Натоварване по предната част

3.3.1.2.1.

Товарът се прилага хоризонтално във вертикална равнина, която е успоредна на средната равнина на трактора и е разположена на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция навътре от вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и допираща се до външния край на горната част на защитната конструкция. Точката на прилагане на товара се намира в тази част от защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане на трактора при движение напред, като обикновено това е горният ръб. Ако конструкцията има кривина или е изпъкнала в тази точка, се добавят клинове, позволяващи прилагането на товара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

3.3.1.2.2.

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.5.3.

3.3.1.2.3.

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:

3.3.1.2.4.

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията е равна на стойността, получена по горепосочената формула или по формулата по-долу, като се избира по-голямата от двете стойности: или

3.3.1.3.   Странично натоварване

3.3.1.3.1.

Страничното натоварване се прилага хоризонтално във вертикална равнина, перпендикулярна на средната равнина на трактора. Точката на прилагане на натоварването трябва да се намира в тази част от защитната конструкция при преобръщане, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб

3.3.1.3.2.

Монтажният възел се закрепва към опорната повърхност съгласно 3.2.5.3.

3.3.1.3.3.

Енергията, погълната от защитната конструкция по време на изпитването, трябва да бъде най-малко:

3.3.1.3.4.

При трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) енергията се изчислява по горната формула или по следната формула по-долу, като се взема по-голямата от двете стойности:

3.3.1.4.   Смачкване на задната част

Гредата се поставя върху задния най-горен конструктивен елемент(и), като резултантната на силите на смачкване трябва да лежи в средната равнина на трактора. Прилага се сила Fv, като:

Силата Fv продължава да действа пет секунди след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.

В случаите, в които задната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната смачкваща сила, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от задната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това отново се прилага смачкващата сила Fv.

3.3.1.5.   Смачкване на предната част

Гредата се поставя над предния най-горен конструктивен елемент(и), като резултантната на силите на смачкване трябва да лежи в средната равнина на трактора. Прилага се сила Fv, като:

Силата Fv продължава да действа пет секунди след прекратяването на каквото и да е видимо забележимо преместване на защитната конструкция.

В случаите, в които предната част от покрива на защитната конструкция не е в състояние да издържи пълната сила на смачкване, силата се прилага до момента, в който покривът се деформира, така че да съвпадне с равнината, свързваща горната част на защитната конструкция с тази част от предната част на трактора, която е в състояние да поддържа преобърнатия трактор.

Тогава действието на силата се прекратява и смачкващата греда се премества върху тази част от защитната конструкция, която е в състояние да поддържа трактора в напълно преобърнато състояние. След това отново се прилага смачкващата сила Fv.

3.3.1.6.   Допълнително изпитване с претоварване (фигури 6.14—6.16)

Изпитване с претоварване се провежда във всички случаи, в които силата намалява с повече от 3 % през последните 5 % от деформацията, получена при поглъщането на необходимата енергия от конструкцията (вж. фигура 6.15).

Изпитването с претоварване включва постепенно нарастване на хоризонталното натоварване със стъпка 5 % от първоначално изискваната енергия до максимум 20 % добавена енергия (вж. фигура 6.16).

Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след всяко нарастване с 5, 10 или 15 % на изискваната енергия, силата намалява с по-малко от 3 % за нарастване от 5 % и остава по-голяма от 0,8 Fmax.

Изпитването с претоварване е удовлетворително, ако след като конструкцията е погълнала 20 % от добавената енергия, силата надвишава 0,8 Fmax.

По време на изпитването с претоварване е допустима появата на допълнителни пукнатини или скъсвания и/или навлизане във или липса на защита на свободната зона вследствие на еластична деформация. След премахването на натоварването обаче конструкцията не трябва да навлиза в свободната зона и свободната зона трябва да е напълно защитена.

3.3.1.7.   Допълнителни изпитвания на смачкване

Ако по време на изпитване на смачкване се появят пукнатини или скъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, се извършва второ подобно изпитване, но със сила 1,2 Fv веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на пукнатини или скъсвания.

3.3.2.   Измервания, които трябва да бъдат направени

3.3.2.1.   Счупвания и пукнатини

След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи се проверяват визуално за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части не се вземат предвид.

3.3.2.2.   Навлизане в свободната зона

По време на всяко изпитване се проверява за навлизане на части от защитната конструкция в свободната зона, както е определена в 1.6 по-горе.

Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата на защитната конструкция, ако каквато и да е част от нея би влязла в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност в случай на преобръщане на трактора по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на широчината на колеята трябва да бъдат най-малките, указани от производителя.

3.3.2.3.   Изпитвания на твърди неподвижно закрепени детайли в задната част

Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или други твърди неподвижно закрепени детайли, разположена зад седалката на водача, те се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Тази твърда опора, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi, като:

Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в равнината на симетрия на трактора. Началният ъгъл на прилагане на тази сила е 40°, изчислен от успоредна на опорната повърхност права, както е показано на фигура 6.12. Минималната широчина на тази корава секция е 500 mm (вж. фигура 6.13).

Освен това секцията трябва да е достатъчно корава и здраво закрепена към задната част на трактора.

3.3.2.4.   Еластична деформация при странично натоварване

Еластичната деформация се измерва на (810 + av) mm над контролната точка на седалката във вертикалната равнина, в която е приложено натоварването. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фигура 6.11.

3.3.2.5.   Остатъчна деформация

След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира разположението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане по отношение на контролната точка на седалката.

3.4.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

3.4.1.   [Неприложимо]

3.4.2.   Техническо разширение на обхвата

При технически изменения на трактора, на защитната конструкция или на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора изпитвателната лаборатория, която е извършила първоначалното изпитване, може да издаде „протокол за техническо разширение на обхвата“, ако тракторът и защитната конструкция са удовлетворили предварителните изпитвания за странична устойчивост и непродължително преобръщане, определени в точки 3.1.3 и 3.1.4, и ако изпитванията на твърдия неподвижно закрепен детайл в задната част, описан в точка 3.3.2.3, когато има такъв, са били проведени в съответствие с процедурата по същата точка (с изключение на точка 3.4.2.2.4), в следните случаи:

3.4.2.1.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху други модели трактори

Не е необходимо да се извършват изпитвания на удар или на натоварване и смачкване за всеки модел трактор, при условие че защитната конструкция и тракторът отговарят на условията по точки 3.4.2.1.1—3.4.2.1.5.

3.4.2.1.1.

Конструкцията (включително и твърдата задна опора) трябва да е същата като тази, която е била подложена на изпитване;

3.4.2.1.2.

Необходимата енергия не трябва да надвишава енергията, изчислена за първоначалното изпитване, с повече от 5 %;

3.4.2.1.3.

Методът на закрепване и компонентите на трактора, към които се извършва закрепването, трябва да са същите;

3.4.2.1.4.

Компонентите, като например калници и капак на двигателя, които могат да осигурят опора за защитната конструкция, трябва да са същите;

3.4.2.1.5

Положението и критичните размери на седалката в защитната конструкция и относителното положение на защитната конструкция спрямо трактора трябва да са такива, че свободната зона да остава в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, по време на всички изпитвания (това се проверява чрез използване на същия еталон на свободната зона, както в първоначалния протокол от изпитване, съответно базовата точка на седалката [SRP] или контролната точка на седалката [SIP]).

3.4.2.2.   Разширение на обхвата на резултатите от изпитването на конструкцията върху изменени модели на защитната конструкция

Тази процедура трябва да се изпълнява, когато разпоредбите на точка 3.4.2.1 не са изпълнени, но не може да се използва, ако методът на закрепване на защитната конструкция към трактора не е на същия принцип (напр. гумените опори са заменени с устройство за окачване).

3.4.2.2.1.

Изменения, които нямат въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване (напр. закрепване чрез заваряване на монтажната плоча на принадлежност към място, което не е от ключово значение за конструкцията), добавяне на седалки с различно разположение на SIP в рамките на защитната конструкция (подлежи на проверка дали новата(ите) свободна(и) зона(и) е останала в обхвата на защитната конструкция, подложена на деформации, през всички изпитвания).

3.4.2.2.2.

Изменения, които имат вероятно въздействие върху резултатите от първоначалното изпитване, без обаче да поставят под съмнение приемливостта на защитната конструкция (напр. изменение на компонент на конструкцията, на метода на закрепване на защитната конструкция към трактора). Може да бъде проведено изпитване за валидиране, като резултатите от изпитването се представят в протокола за разширение на обхвата. За този вид разширение на обхвата се определят следните ограничения: 3.4.2.2.2.1. без изпитване за валидиране не могат да бъдат приети повече от 5 разширения на обхвата; 3.4.2.2.2.2. резултатите от изпитването за валидиране се приемат с оглед на разширяването на обхвата, ако всички условия за приемане съгласно настоящото приложение са изпълнени и: — ако деформацията, измерена след всяко изпитване на удар, не се отклонява от деформацията, измерена след всяко изпитване на удар от протокола от първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при динамично изпитване); — ако силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от силата, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % и деформацията, измерена(4), когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в различните изпитвания на хоризонтално натоварване, не се отклонява от деформацията, измерена, когато нивото на изискваната енергия е било достигнато в първоначалното изпитване, с повече от ± 7 % (при статично изпитване). 3.4.2.2.2.3. в един протокол за разширение на обхвата може да се включи повече от едно изменение на защитната конструкция, ако те са различни варианти на същата защитна конструкция, но в рамките на един протокол за разширение на обхвата може да бъде прието само едно изпитване за валидиране. Вариантите, които не са подложени на изпитвания, се описват в отделен раздел от протокола за разширение на обхвата.

3.4.2.2.3.

Увеличение на базовата маса, заявена от производителя за защитна конструкция, която вече е била подложена на изпитвания. Ако производителят иска да запази същия номер на одобрение, е възможно да се издаде протокол за разширение на обхвата след извършване на изпитване за валидиране (границите от ± 7 %, посочени в 3.4.2.2.2.2, не са приложими в такъв случай).

3.4.2.2.4.

Изменение на твърдата задна опора или добавяне на нова твърда задна опора. Трябва да бъде проверено дали свободната зона остава в рамките на защитата, осигурена от защитната конструкция, при всички изпитвания, като се взема под внимание новата или изменената твърда задна опора. Твърдата задна опора трябва да бъде валидира чрез изпитването, описано в точка 3.3.2.3, и резултатите от изпитването трябва да бъдат представени в протокола за разширение на обхвата.

3.5.   [Неприложимо]

3.6.   Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия

3.6.1.   Ако производителят заявява, че защитната конструкция има устойчивост на крехкост при студени климатични условия, той представя подробна информация, която се включва в протокола.

3.6.2.   Предназначението на следните изисквания и процедури е да увеличат якостта и устойчивостта на защитната конструкция на счупвания, дължащи се на крехкост при понижени температури. Предлагат се следните минимални изисквания по отношение на материалите при оценка на уместността на защитната конструкция при понижени експлоатационни температури в онези държави, в които се изисква подобна допълнителна експлоатационна защита.

3.6.2.1.   Болтовете и гайките, използвани за закрепване на защитната конструкция към трактора и за свързване на частите на защитната конструкция, трябва да са с подходящи контролирани свойства на устойчивост на понижени температури.

3.6.2.2.   Всички електроди за заваряване, използвани за производството на конструктивни елементи и рами, трябва да бъдат съвместими с материалите на защитната конструкция, посочени в точка 3.6.2.3 по-долу.

3.6.2.3.   Стоманените материали за конструктивните елементи на защитната конструкция трябва да бъдат от материал с контролирана устойчивост, който отговаря на минималните изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара, които са посочени в таблица 6.1. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630:1995.

Счита се, че стоманата с дебелина след валцоване, по-малка от 2,5 mm, и със съдържание на въглерод, по-малко от 0,2 %, отговоря на това изискване.

Конструктивните елементи на защитната конструкция, изработени от материали, различни от стомана, трябва да имат еквивалентна устойчивост на удар при ниски температури.

3.6.2.4.   При извършване на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара размерите на образците не трябва да са по-малки от най-големите размери, посочени в таблица 6.1, за които дава възможност материалът.

3.6.2.5.   Изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез се извършват в съответствие с процедурата в ASTM A 370-1979, с изключение на размерите на образците, които отговарят на размерите от таблица 6.1.

3.6.2.6.   Алтернативи на тази процедура са използването на спокойна или полуспокойна стомана, за която се представя подходяща спецификация. Марката и качеството на стоманата се посочват в съответствие с ISO 630: 1995, Amd 1:2003.

3.6.2.7.   Образците са надлъжни и се вземат от лентовия материал, цилиндричната или конструктивната част преди формоване или заваряване за употреба в защитната конструкция. Образците от цилиндричната или конструктивната част се вземат от средата на страната с най-големия размер и не трябва да включват заварки.

Таблица 6.1

Минимални изисквания на изпитванията по Шарпи на епруветка с V-образен надрез по отношение на енергията на удара

Размери на образеца	Енергия при	Енергия при
	-30 °C	-20 °C
(mm)	J	J (2)
10 x 10 (1)	11	27,5
10 x 9	10	25
10 x 8	9,5	24
10 x 7,5 (1)	9,5	24
10 x 7	9	22,5
10 x 6,7	8,5	21
10 x 6	8	20
10 x 5 (1)	7,5	19
10 x 4	7	17,5
10 x 3,5	6	15
10 x 3	6	15
10 x 2,5 (1)	5,5	14

3.7.   [Неприложимо]

Фигура 6.1

Свободна зона

Размерите са в mm

Фигура 6.1.a Страничен изглед Напречен разрез през базовата равнина	Фигура 6.1.б Заден изглед
Фигура 6.1.в Поглед отгоре

1– Базова линия

2– Контролна точка на седалката

3– Базова равнина

Фигура 6.2

Свободна зона при трактори с реверсируема седалка и кормилно колело

Фигура 6.3

Блок-схема за определяне на поведение на продължаващо преобръщане на странично преобръщащ се трактор с предно монтирана защитна конструкция при преобръщане (ЗКП)

Версия Б1: Точка на удара на ЗКП зад надлъжно нестабилната точка на равновесие

Версия Б2: Точка на удара на ЗКП близо до надлъжно нестабилната точка на равновесие

Версия Б3: Точка на удара на ЗКП пред надлъжно нестабилната точка на равновесие

Фигура 6.4

Съоръжение за изпитване на способността за предотвратяване на преобръщането по наклон 1:1,5

Фигура 6.5

Данни, изисквани за пресмятането на преобръщането на трактор с триосово поведение на преобръщане

Фигури 6.6.a, 6.6.б, 6.6.в

Хоризонтално разстояние между центъра на тежестта и осевата линия на напречното звено на защитната конструкция (L6)

Фигура 6.7

Определяне на точките на удар при измерване на широчината на защитната конструкция (B6) и височината на капака на двигателя (H7)

Фигура 6.8

Височина на точката на окачване на предния мост (H0)

Фигура 6.9

Широчина на задната колея (S) и широчина на задната гума (В0)

Фигура 6.10

Пример за приспособление за смачкване на трактора

Фигура 6.11

Пример за приспособление за измерване на еластичната деформация

1– Остатъчна деформация

2– Еластична деформация

3– Сумарна деформация (остатъчна плюс еластична)

Фигура 6.12

Симулирана линия на терена

Фигура 6.13

Минимална широчина на твърдата задна опора

Фигура 6.14

Крива сила — деформация

Изпитване с претоварване не е необходимо

Забележки:

1.	Определя се местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'

2.	Изпитване с претоварване не е необходимо, ако Fa ≤ 1,03 F'

Фигура 6.15

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване е необходимо

Забележки:

1.	Определя се местоположението на Fa в зависимост от 0,95 D'

2.	Изпитване с претоварване е необходимо, ако Fa > 1,03 F'

3.	Изпитване с претоварване е удовлетворително, ако Fb > 0,97F' и Fb > 0,8 Fmax.

Фигура 6.16

Крива сила — деформация

Изпитването с претоварване трябва да бъде продължено

Забележки:

1.	Местоположението на Fa се определя в зависимост от 0,95 D'

2.	Изпитване с претоварване е необходимо, ако Fa > 1,03 F'

3.	Fb < 0,97 F' — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване

4.	Fc < 0,97 Fb — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване

5.	Fd < 0,97 Fc — необходимо е продължаване на изпитването с претоварване

6.	ОИзпитването с претоварване е удовлетворително, ако Fe > 0,8 Fmax

7.	Изпитването с претоварване е неудовлетворително, ако на който и да е етап натоварването падне под 0,8 Fmax.

Б2.   АЛТЕРНАТИВНА ПРОЦЕДУРА ЗА „ДИНАМИЧНО“ ИЗПИТВАНЕ

В настоящия раздел се съдържа процедура за динамично изпитване, която е алтернатива на процедурата за статично изпитване от раздел Б1.

4.   Правила и указания

4.1.   Предварителни условия за якостните изпитвания

Вж. изискванията за статично изпитване.

4.2.   Условия за якостно изпитване на защитни конструкции и тяхното закрепване към тракторите

4.2.1.   Общи изисквания

Вж. изискванията за статично изпитване.

4.2.2.   Изпитвания

4.2.2.1.   Последователност от изпитвания в съответствие с процедурата за динамично изпитване

Без да се засягат допълнителните изпитвания, посочени в точки 4.3.1.6 и 4.3.1.7, последователността на изпитванията, е, както следва:

1)	удар по задната част на конструкцията (вж. 4.3.1.1);

2)	изпитване на смачкване на задната част (вж. 4.3.1.4);

3)	удар по предната част на конструкцията (вж. 4.3.1.2);

4)	удар по страничната част на конструкцията (вж. 4.3.1.3);

5)	смачкване на предната част на конструкцията (вж. 4.3.1.5);

4.2.2.2.   Общи изисквания

4.2.2.2.1.

Ако по време на изпитването някоя част от трактора или фиксиращото оборудване се счупи или измести, изпитването се започва отначало.

4.2.2.2 2.

По време на изпитванията не се позволява поправяне или регулиране на трактора или защитната конструкция.

4.2.2.2.3.

По време на изпитванията скоростната кутия на трактора трябва да бъде в неутрално положение, а спирачната система не трябва да е задействана.

4.2.2.2.4.

Ако тракторът е оборудван със система за окачване на шасито към колелата, тя се блокира по време на изпитванията.

4.2.2.2.5.

Страната, избрана за първия удар по задната част на конструкцията, е тази, която по мнението на органа, оправомощен да извърши изпитването, ще доведе до прилагане на серия от натоварвания при най-неблагоприятни за конструкцията условия. Страничният удар и задният удар се прилагат от двете страни на средната надлъжна равнина на защитната конструкция. Предният удар се прилага от същата страна на средната надлъжната равнина на защитната конструкция, където е приложено страничното натоварване.

4.2.3.   Условия за приемане

4.2.3.1.   Счита се, че защитната конструкция отговаря на якостните изисквания, ако са изпълнени следните условия:

4.2.3.1.1.

След всяко частично изпитване защитната конструкция трябва да бъде без пукнатини или скъсвания по смисъла на точка 4.3.2.1.

4.2.3.1.2.

Ако по време на едно от тези изпитвания се появят значителни пукнатини или скъсвания, незабавно след удара, причинил появата на тези пукнатини или скъсвания, трябва да се проведе допълнително изпитване в съответствие с изискванията от точка 4.3.1.6 или 4.3.1.7;

4.2.3.1.3.

по време на изпитванията, различни от изпитвания с претоварване, никаква част от защитната конструкция не трябва да навлиза в свободната зона, така както е определена в точка 1.6;

4.2.3.1.4.

по време на изпитванията, различни от изпитването с претоварване, всички части на свободната зона трябва да са обезопасени от защитната конструкция в съответствие с точка 4.3.2.2;

4.2.3.1.5.

по време на изпитванията защитната конструкция не трябва да налага каквито и да било ограничения на конструкцията на седалката;

4.2.3.1.6.

еластичната деформация, измерена съгласно точка 4.3.2.4, трябва да бъде по-малка от 250 mm.

4.2.3.2.   Не трябва да има принадлежности, представляващи опасност за водача. Не трябва да има издадени части или принадлежности, които могат да наранят водача при преобръщане на трактора, или каквито и да било принадлежности или части, които могат да го хванат „като в капан“ (например за крака или стъпалото), като резултат от деформация на конструкцията.

4.2.4.   [Неприложимо]

4.2.5.   Уредба и оборудване за динамични изпитвания

4.2.5.1.   Блок на махалото

4.2.5.1.1.

Блокът, действащ като махало, трябва да бъде окачен на две вериги или стоманени въжета към точки на окачване, намиращи се на не по-малко от 6 m над земната повърхност. Трябва да бъдат предвидени средства за независимо регулиране на височината на окачване на блока и ъгъла между блока и окачващите вериги или стоманените въжета.

4.2.5.1.2.

Масата на блока на махалото трябва да е 2 000 ± 20 kg без масата на веригите или стоманените въжета, която от своя страна не трябва да надвишава 100 kg. Дължината на страните на ударната повърхност трябва да е 680 ± 20 mm (вж. фигура 6.26). Блокът трябва да бъде запълнен по такъв начин, че положението на неговия център на тежестта да е непроменливо и да съвпада с геометричния център на паралелепипеда.

4.2.5.1.3.

Паралелепипедът трябва да се свърже към система, която да го издърпва назад чрез устройство за мигновено освобождаване, което е така конструирано и разположено, че блокът на махалото да бъде освобождаван, без да се предизвиква трептене на паралелепипеда около хоризонталната му ос, перпендикулярна на равнината на люлеене на махалото.

4.2.5.2.   Окачване на махалото

Точките на окачване на махалото трябва да бъдат закрепени стабилно, така че изместването им в каквото и да е направление да не надвишава 1 % от височината на падане.

4.2.5.3.   Закрепване

4.2.5.3.1.

Към недеформируема основа под махалото трябва да бъдат неподвижно свързани закрепващи профили с нужната широчина на колеята и покриващи необходимата площ за закрепване на трактора във всички посочени случаи (вж. фигури 6.23, 6.24 и 6.25).

4.2.5.3.2.

Тракторът се закрепва към профилите чрез стоманено въже с кръгли снопове, влакнеста сърцевина, конструкция 6×19 в съответствие с ISO 2408:2004 и номинален диаметър 13 mm. Металните снопове трябва да са с гранично напрежение на опън 1 770 МРа.

4.2.5.3.3.

За всички изпитвания централният шарнир на трактор с шарнирно съчленена рама се подпира и закрепва по подходящ начин. При изпитването на страничен удар шарнирът се подпира и от противоположната страна на удара. Не е необходимо предните и задните колела да бъдат в една линия, ако това улеснява закрепването на стоманените въжета по подходящия начин.

4.2.5.4.   Колесна подпора и греда

4.2.5.4.1.

За подпора на колелата по време на изпитванията на удар се използва греда от меко дърво с квадратно сечение със страна 150 mm (вж. фигури 6.27, 6.28 и 6.29).

4.2.5.4.2.

По време на изпитванията на страничен удар греда от меко дърво се закрепва към пода, за да подпира джантата на колелото от страната, срещуположна на удара (вж. фигура 6.29).

4.2.5.5.   Подпори и закрепвания за трактори с шарнирно съчленена рама

4.2.5.5.1.

При трактори с шарнирно съчленена рама трябва да бъдат използвани допълнителни подпори и закрепвания. Тяхното предназначение е да гарантират, че секцията на трактора, към която е монтирана защитната конструкция, е така стабилно закрепена, както в случая на нешарнирен трактор.

4.2.5.5.2.

Допълнителни специфични подробности за изпитванията на удар и смачкване са дадени в точка 4.3.1.

4.2.5.6.   Налягане и деформация на гумите

4.2.5.6.1.

Гумите на трактора не трябва да са с течен баласт и се напомпват до наляганията, предписани от производителя за работа на полето.

4.2.5.6.2.

Закрепванията във всеки отделен случай се опъват така, че гумите да получат деформация, равна на 12 % от височината на стената на гумата (разстоянието между опорната повърхност и най-ниската точка на джантата) преди обтягането.

4.2.5.7.   Съоръжение за смачкване

Съоръжението, показано на фигура 6.10, трябва да е в състояние да упражнява сила, насочена надолу, върху защитната конструкция чрез недеформируема греда с приблизителна широчина 250 mm, свързана чрез карданни шарнири с механизма, прилагащ натоварването. За да не понасят гумите на трактора силата на смачкване, трябва да са предвидени подходящи опорни стойки за мостовете.

4.2.5.8.   Апаратура за измерване

Необходима е следната апаратура за измерване:

4.2.5.8.1.

устройство за измерване на еластичната деформация (разликата между максималната моментна деформация и остатъчната деформация, вж. фигура 6.11);

4.2.5.8.2.

устройство, чрез което да се проверява дали защитната конструкция е навлязла в свободната зона и дали зоната е останала защитена от защитната конструкция по време на изпитванията (вж. точка 4.3.2.2).

4.3.   Процедура за динамично изпитване

4.3.1.   Изпитвания на удар и смачкване

4.3.1.1.   Удар по задната част

4.3.1.1.1.

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или стоманените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и не по-голям от 20°, освен ако по време на деформирането в точката на контакт защитната конструкция образува по-голям ъгъл спрямо вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или стоманените въжета остават под определения по-горе ъгъл. Височината на окачване на блока се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при преобръщане назад, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция. Ако конструкцията има кривина или е изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи нанасянето на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

4.3.1.1.2.

Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири стоманени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 6.27. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че стоманените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания трябва да бъдат поставени така, че точката на пресичане на двете стоманени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото. стоманените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 4.2.5.6.2. При обтегнати стоманени въжета плътно пред задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.

4.3.1.1.3.

В случай че тракторът е от с шарнирно съчленена рама, шарнирът допълнително се подпира с помощта на дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

4.3.1.1.4.

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, като изборът е въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията: за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg; за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg. След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

4.3.1.1.5.

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) се прилагат същите формули.

4.3.1.2.   Удар по предната част

4.3.1.2.1.

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или стоманените въжета сключват ъгъл с вертикалната равнина А, равен на М/100 и не по-голям от 20°, освен ако по време на деформирането в точката на контакт защитната конструкция образува по-голям ъгъл към вертикалата. В този случай ударната повърхност на блока се регулира с помощта на допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или стоманените въжета остават под определения по-горе ъгъл. Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при обръщане на трактора настрани при движението му напред, като обикновено това е горният ръб. Позицията на центъра на тежестта на блока се намира на разстояние 1/6 от широчината на горната част на защитната конструкция по посока навътре от вертикална равнина, успоредна на средната равнина на трактора и докосваща най-външната точка на горната част на защитната конструкция. Ако конструкцията има кривина или е изпъкнала в тази точка, трябва да бъдат добавени клинове, позволяващи прилагането на удара, без това да води до уякчаване на конструкцията.

4.3.1.2.2.

Тракторът трябва да бъде закрепен към опорната повърхност чрез четири стоманени въжета, по едно на всеки край на двата моста, поставени, както е посочено на фигура 6.28. Разстоянието между предните и задните точки на закрепване трябва да бъде такова, че стоманените въжета да сключват ъгъл с опорната повърхност, по-малък от 30°. Освен това задните закрепвания са поставени така, че точката на пресичане на двете стоманени въжета да се намира във вертикалната равнина, в която лежи траекторията на центъра на тежестта на блока на махалото. Стоманените въжета трябва да бъдат обтегнати, така че гумите да получат деформирането, посочено в 4.2.5.6.2. При обтегнати стоманени въжета плътно зад задните колела се поставя заклинваща греда и се закрепва към опорната повърхност.

4.3.1.2.3.

В случай че тракторът е с шарнирно съчленена рама, шарнирът допълнително се подпира с помощта на дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и стабилно се закрепва към опорната повърхност.

4.3.1.2.4.

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, като изборът е въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията: за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg; за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg. След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

4.3.1.2.5.

За трактори с реверсируемо положение на водача (реверсируема седалка и кормилно колело) височината е по-голямата стойност, изчислена по горепосочената формула и по избраната от следните формули: или

4.3.1.3.   Страничен удар

4.3.1.3.1.

Тракторът се разполага по отношение на блока на махалото така, че блокът да удари защитната конструкция, когато ударната повърхност на блока и окачващите вериги или стоманените въжета са вертикални, освен ако по време на деформацията защитната конструкция в точката на нанасяне на удара образува ъгъл към вертикалата, по-малък от 20°. В този случай ударната повърхност на блока се регулира чрез допълнително окачване, така че да бъде успоредна на защитната конструкция в точката на нанасяне на удара в момента на максимална деформация, като окачващите вериги или стоманените въжета остават вертикални в момента на удара. Височината на окачване на блока на махалото се регулира и се вземат необходимите мерки, за да се предотврати завъртането на блока около точката на нанасяне на удара. Точката на нанасяне на удара трябва да се намира в тази част на защитната конструкция, която би ударила земята първа при странично обръщане, като обикновено това е горният ръб.

4.3.1.3.2.

Колелата на трактора от страната, по която се нанася ударът, трябва да бъдат закрепени към опорната повърхност чрез стоманени въжета, минаващи над съответните краища на предния и задния мост. Стоманените въжета трябва да бъдат обтегнати до получаване на деформации на гумите съобразно точка 4.2.5.6.2. При обтегнати въжета се поставя заклинваща греда на опорната повърхност, плътно притисната към гумите, от страната, противоположна на нанасянето на удара, и фиксирана към земната повърхност. Може да се наложи да се използват две греди или клинове, ако външните страни на предните и задните гуми не лежат в една и съща вертикална равнина. След това се поставя подпора съгласно фигура 6.29 срещу джантата на най-тежко натовареното колело, срещуположно на точката на нанасяне на удара, притисната плътно към джантата и след това фиксирана в основата ѝ. Дължината на подпората трябва да е такава, че след поставянето ѝ срещу джантата да образува ъгъл 30° ± 3° с опорната повърхност. Допълнително дебелината ѝ, ако е възможно, трябва да е между 20 и 25 пъти по-малка от дължината ѝ и от 2 до 3 пъти по-малка от широчината ѝ. Подпорите трябва да са заострени в двата си края, както е показано в подробностите на фигура 6.29.

4.3.1.3.3.

Ако тракторът е от с шарнирно съчленена рама, шарнирът допълнително се подпира с помощта на дървен блок със страна на квадратното сечение най-малко 100 mm и е странично подпрян с помощта на средство, подобно на подпората, притисната към задното колело, както е посочено в точка 4.3.1.3.2. След това шарнирът се закрепва стабилно към опорната повърхност.

4.3.1.3.4.

Блокът на махалото се изтегля назад, така че височината на неговия център на тежестта над точката на нанасяне на удара да бъде равна на тази, която е получена по една от следните две формули, като изборът е въз основа на базовата маса на монтажния възел, подложен на изпитванията: за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg; за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg.

4.3.1.3.5.

При реверсируеми трактори височината е по-голямата стойност, получена по приложимите формули, посочени по-горе и по-долу: за трактори с базова маса, по-малка от 2 000 kg; за трактори с базова маса, по-голяма от 2 000 kg. След това блокът на махалото се освобождава и удря защитната конструкция.

4.3.1.4.   Смачкване на задната част

Всички условия са същите като посочените в точка 3.3.1.4 от част Б1.

4.3.1.5.   Смачкване на предната част

Всички условия са същите като посочените в точка 3.3.1.5 от част Б1.

4.3.1.6.   Допълнителни изпитвания на удар

В случай че при изпитване на удар се появят пукнатини или разкъсвания, които не могат да бъдат считани за незначителни, се провежда второ подобно изпитване, но с височина на падане, определена по следната формула:

Второто изпитване се извършва веднага след изпитването на удар, причинило появата на разкъсвания или пукнатини, като „а“ представлява съотношението между остатъчната деформация (Dp) и еластичната деформация (De):

така както са измерени в точката на нанасяне на удара. Допълнителната остатъчната деформация вследствие на второто изпитване на удар не трябва да надвишава 30 % от остатъчната деформация, получена при първото изпитване на удар.

За да може да се извърши допълнителното изпитване, е задължително да се измерва еластичната деформация при всички изпитвания на удар.

4.3.1.7.   Допълнителни изпитвания на смачкване

Ако по време на изпитване на смачкване се появят съществени пукнатини или скъсвания, се извършва второ подобно изпитване на смачкване, но със сила, равна на 1,2 Fv. Това второ изпитване се провежда веднага след изпитването на смачкване, причинило появата на скъсвания или пукнатини.

4.3.2.   Измервания, които трябва да бъдат направени

4.3.2.1.   Счупвания и пукнатини

След всяко изпитване всички конструктивни, свързващи и скрепителни елементи визуално се проверяват за наличието на счупвания или пукнатини, като малките пукнатини по маловажни части се пренебрегват.

Всички скъсвания, причинени от ръбовете на тежестта на махалото, се пренебрегват.

4.3.2.2.   Навлизане в свободната зона

По време на всяко изпитване се проверява дали някаква част от защитната конструкция е навлязла в свободната зона около седалката на водача, така както е определена в точка 1.6.

Освен това свободната зона не трябва да остава извън защитата на защитната конструкция. Счита се, че тя е извън защитата на защитната конструкция, ако каквато и да е част от нея би влязла в контакт с плоска повърхнина от земната повърхност в случай на преобръщане на трактора по посока на прилагане на натоварването. За да се оцени това, предните и задните гуми и регулировката на широчината на колеята трябва да бъдат най-малките, указани от производителя.

4.3.2.3.   Изпитвания на твърди неподвижно закрепени детайли в задната част

Ако тракторът е оборудван с твърда секция, корпус или други твърди неподвижно закрепени детайли, разположена зад седалката на водача, те се разглежда като защитен елемент в случай на обръщане настрани или назад. Тази твърда опора, разположена зад седалката на водача, трябва да е в състояние да издържи без счупване или навлизане в свободната зона насочена надолу сила Fi , като:

Тази сила се прилага перпендикулярно на горната част от рамката и лежи в равнината на симетрия на трактора. Началният ъгъл на прилагане на тази сила е 40°, изчислен от равнина, успоредна на земната повърхност, както е показано на фигура 6.12. Минималната широчина на тази корава секция е 500 mm (вж. фигура 6.13).

Освен това секцията трябва да е достатъчно корава и здраво закрепена към задната част на трактора.

4.3.2.4.   Еластична деформация (при страничен удар)

Еластичната деформация се измерва на (810 + av ) mm над контролната точка на седалката и във вертикалната равнина, минаваща през точката на нанасяне на удара. При това измерване се използва приспособление, подобно на показаното на фигура 6.11.

4.3.2.5.   Остатъчна деформация

След последното изпитване на смачкване се регистрира остатъчната деформация на защитната конструкция. За тази цел преди започване на изпитването се регистрира разположението на основните елементи на защитната конструкция при преобръщане по отношение на контролната точка на седалката.

4.4.   Разширение на обхвата по отношение на други модели трактори

Всички разпоредби са същите като тези от точка 3.4 от раздел Б1 на настоящото приложение.

4.5.   [Неприложимо]

4.6.   Устойчивост на защитните конструкции на студени климатични условия

Всички разпоредби са същите като тези от точка 3.6 от раздел Б1 на настоящото приложение.

4.7.   [Неприложимо]

Фигура 6.26

Блок на махалото и окачващите го вериги или стоманени въжета

Фигура 6.27

Пример за прикрепване на трактор (заден удар)

Фигура 6.28

Пример за прикрепване на трактор (преден удар)

Фигура 6.29

Пример за прикрепване на трактор (страничен удар)

Б3.   ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ НА СГЪВАЕМИТЕ ЗКП

5.1.   Приложно поле

В настоящата процедура са предвидени минималните изисквания по отношение на характеристиките и изпитванията на предно монтирани ЗКП.

5.2.   Обяснение на термините, използвани при изпитването на характеристиките

5.2.1.

ръчно сгъваема ЗКП е предно монтирана защитна конструкция с две колони, която се повдига/сваля ръчно от оператора (със или без частично помощно задвижване).

5.2.2.

автоматично сгъваема ЗКП е предно монтирана защитна конструкция с две колони, при която операциите по повдигането/свалянето са напълно автоматизирани.

5.2.3.

застопоряваща система е устройство, поставено с цел да застопорява — ръчно или автоматично — ЗКП в повдигнато или свалено положение.

5.2.4.

област на захват е област, която се определя от производителя като част от ЗКП и/или допълнителни ръкохватки, монтирани към ЗКП, в рамките на която на операторът е позволено да извършва операциите по нейното повдигане/сваляне.

5.2.5.

достъпна част от областта на захват е частта, в която операторът борави със ЗКП по време на операциите по нейното повдигане/сваляне. Тази област се определя по отношение на геометричния център на напречните сечения на областта на захват.

5.2.6.

точка на притискане е всяка опасна точка, в която частите се движат една спрямо друга или спрямо неподвижни части по такъв начин, че могат да причинят притискане на хора или на отделни части от техните тела.

5.2.7.

точка на срязване е всяка опасна точка, в която частите се движат една до друга или покрай други части по такъв начин, че могат да причинят притискане или срязване на хора или на отделни части от техните тела.

5.3.   Ръчно сгъваеми ЗКП

5.3.1.   Предварителни условия за изпитването

Ръчните операции се извършват от оператор в изправено положение с едно или две захващания в областта на захват на защитната греда. Тази област трябва да бъде проектирана без остри ръбове и ъгли и груби повърхности, които биха могли да наранят оператора.

Областта на захват трябва да бъде ясно и трайно обозначена (фигура 6.20).

Тази област може да бъде от едната или от двете страни на трактора и може да бъде конструктивна част от защитната греда или да бъде под формата на допълнителни ръкохватки. Ръчните операции в областта на захват, чиято цел е повдигането или свалянето на защитната греда, не трябва да водят до срязване или притискане на оператора или до опасности, свързани с неконтролируеми движения.

По отношение на хоризонталната равнина на опорната повърхност и на вертикалните равнини, допирателни към външните части на трактора, се определят три зони на достъп с различна степен на допустима сила, които ограничават положението или преместването на оператора (фигура 6.21).

Зона I: зона на комфорт

Зона II: зона, достъпна без накланяне на тялото напред

Зона III: зона, достъпна с накланяне на тялото напред

Положението и движенията на оператора са ограничени от препятствия. Това са части от трактора, които са определени от вертикални равнини, допирателни към външните ръбове на препятствието.

Ако докато борави ръчно с защитната греда, операторът трябва да премести стъпалата си, се допуска изместване или в равнина, успоредна на траекторията на защитната греда, или само в още една равнина, успоредна на предходната равнина, с цел преодоляване на препятствие. Общото преместване се счита за съчетание от прави линии, които са успоредни и перпендикулярни на траекторията на защитната греда. Допуска се перпендикулярно преместване, при условие че операторът се приближи до защитната греда. Достъпната зона е обединението на различните достъпни зони (фигура 6.22).

Тракторът трябва да бъде оборудван с гуми с най-големия диаметър, посочен от производителя, и с най-малко напречно сечение за гумите с този диаметър. Гумите трябва да бъдат напомпани до налягането, препоръчвано за работа на полето.

Задните колела трябва да са в позиция, отговаряща на най-тясната широчина на колеята, като предните колела трябва да бъдат с възможно най-близка до тази широчина на колеята. Ако са възможни две регулировки, осигуряващи колеи на предните колела с еднаква разлика от най-тясната колея на задните колела, трябва да се избере по-широката от тези две регулировки.

5.3.2.   Процедура на изпитване

Целта на изпитването е да се измери силата, необходима за повдигане или сваляне на защитната греда. Изпитването се провежда в статично състояние — без първоначално движение на защитната греда. Всяко измерване на силата, необходима за повдигане или сваляне на защитната греда, се извършва по посока на допирателната към траекторията на защитната греда, която минава през геометричния център на напречните сечения на областта на захват.

Областта на захват се счита за достъпна, когато същата се намира в рамките на достъпните зони или на обединението на различните достъпни зони (фигура 6.23).

Силата, необходима за повдигане и сваляне на защитната греда, се измерва в различни точки, които се намират в рамките на достъпната част на зоната на захват (фиг. 6.24).

Първото измерване се прави в края на достъпната част на зоната на захват при напълно свалена защитна греда (точка А). Второто измерване се определя спрямо положението на точката А след завъртане на защитната греда до най-горното положение на достъпната част на зоната на захват (точка A').

Ако при второто измерване, защитната греда не е напълно повдигната, се прави измерване в допълнителна точка, разположена в края на достъпната част на зоната на захват при напълно повдигната защитна греда (точка Б).

Ако между двете първи измервания траекторията на първата точка пресече границата между зона I и зона II, се прави измерване в тази точка на пресичане (точка A'').

За да бъде измерена силата в необходимите точки, може стойността ѝ да се измери директно или да се измери въртящият момент, необходим за повдигане или сваляне на защитната греда, така че силата да бъде изчислена.

5.3.3.   Условия за приемане

5.3.3.1.   Изисквания по отношение на силата

Приемливата сила за отместването на ЗКП зависи от достъпните зони, както е показано в таблица 6.2.

Таблица 6.2

Допустими сили

Зона	I	II	III
Приемлива сила (N)	100	75	50

Допуска се увеличение на тези приемливи сили с не повече от 25 %, когато защитната греда е напълно повдигната или напълно свалена.

Допуска се увеличение на тези приемливи сили с не повече от 50 % при операцията по сваляне.

5.3.3.2.   Допълнително изискване

Ръчните операции с цел повдигане или сваляне на защитната греда не трябва да водят до срязване или притискане на оператора или до опасности, свързани с неконтролируеми движения.

Дадена точка на притискане не се счита за опасна за частите на ръката на оператора, ако в областта на захват безопасните разстояния между защитната греда и неподвижните части на трактора не са по-малки от 100 mm за ръка, китка, юмрук и от 25 mm за пръст (ISO 13854:1996). Безопасните разстояния се проверяват по отношение на вида операции, които производителят предвижда в ръководството за експлоатация.

5.4.   Ръчна застопоряваща система

Устройството, монтирано с цел застопоряване на ЗКП в изправено/свалено положение, трябва да бъде проектирано така, че:

—	с него да може да борави сам оператор в изправено положение и то да се намира в една от достъпните зони;

—	да не може лесно да бъде отделено от ЗКП (например щифтове, неизпадащи при отворено положение, застопоряващи щифтове или осигурителни щифтове);

—	да не се допуска объркване по отношение на операцията за застопоряване (трябва да бъде посочено правилното местоположение на щифтовете);

—	да не се допуска случайно отстраняване на щифтовете или загуба на части.

Ако устройствата, използвани за застопоряване на ЗКП в изправено/свалено положение, са щифтове, те трябва да се поставят и изваждат свободно. Ако за това е необходимо да бъде приложена сила върху защитната греда, тя трябва да отговаря на изискванията на точки А и Б (вж. точка 5.3).

Всички други застопоряващи устройства трябва да бъдат проектирани в съответствие с ергономичен подход, що се отнася до формата и силата, като се избягват по-специално опасностите от прищипване и охлузване.

5.5.   Първоначално изпитване на автоматична застопоряваща система

Автоматичните застопоряващи системи, монтирани на ръчни сгъваеми ЗКП, се подлагат на предварително изпитване преди якостното изпитването на ЗКП.

Защитната греда се премества от долно положение до изправено застопорено положение и обратно. Тези операции съставляват един цикъл. Изпълняват се 500 цикъла.

Това може да стане ръчно или с помощта на външен източник на енергия (хидравличен, пневматичен или електрически изпълнителен механизъм). И в двата случая силата се прилага в равнина, успоредна на траекторията на защитната греда и минаваща през зоната на захват, като ъгловата скорост на защитната греда трябва да бъде сравнително постоянна и не повече от 20 градуса/s.

След 500-те цикъла силата, прилагана, когато защитната греда е в изправено положение, трябва да не надвишава с повече от 50 % допустимата сила (таблица 6.2).

Освобождаването на застопоряващия механизъм на защитната греда се извършва в съответствие с ръководството за експлоатация.

След изпълнението на 500-те цикъла не трябва да има поддръжка или корекции по застопоряващата система.

Бележка 1:

Предварителното изпитване може да бъде приложено и при автоматични сгъваеми ЗКП. Изпитването следва да бъде извършено преди якостното изпитване на ЗКП.

Бележка 2:

Предварителното изпитване може да бъде проведено от производителя. В такъв случай производителят предоставят на изпитвателната лаборатория удостоверение, че изпитването е проведено в съответствие с процедурата на изпитване и че след изпълнението на 500-те цикъла не е правена поддръжка или корекции по застопоряващата система. Изпитвателната лаборатория проверява проверява как работи устройството, като провежда един цикъл от долно положение до изправено застопорено положение и обратно.

Фигура 6.20

Област на захват

Фигура 6.21

Достъпни зони

(Размери в mm)

Фигура 6.22

Обвивка на достъпните зони

(Размери в mm)

Фигура 6.23

Достъпна част от зоната на захват

Фигура 6.24

Точки, в които трябва да бъде измерена силата

Б4   ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВИРТУАЛНО ИЗПИТВАНЕ

Компютърна програма (3) (BASIC) за определяне на поведение при прекъснато или непрекъснато преобръщане в случай на преобръщащ се странично трактор с тясна колея със защитна рамка, монтирана пред мястото на водача

Предварителна бележка:

Програмата е валидна по отношение на използваните в нея методи на изчисление. Представянето на печатния текст в предлагания вид (английски език и това оформление) е само примерно; потребителят следва да пригоди програмата към наличните изисквания за печат и др., които са специфични за изпитвателната лаборатория.

10 CLS

20 REM REFERENCE OF THE PROGRAM COD6ABAS.BAS 08/02/96

30 FOR I = 1 TO 10: LOCATE I, 1, 0: NEXT I

40 COLOR 14, 8, 4

50 PRINT "************************************************************************************"

60 PRINT "* CALCULATION FOR DETERMINING THE NON-CONTINUOUS ROLLING BEHAVIOUR *"

70 PRINT "*OF A LATERAL OVERTURNING NARROW TRACTOR WITH A ROLL-OVER PROTECTIVE *"

80 PRINT "* STRUCTURE MOUNTED IN FRONT OF THE DRIVER'S SEAT *"

90 PRINT "************************************************************************************"

100 A$ = INKEY$: IF A$ = "" THEN 100

110 COLOR 10, 1, 4

120 DIM F(25), C(25), CAMPO$(25), LON(25), B$(25), C$(25), X(6, 7), Y(6, 7), Z(6, 7)

130 DATA 6,10,10,14,14,17,19,21,11,11,12,12,13,13,14,14,15,15,16,16,17,17,18,18,19

140 DATA 54,8,47,8,47,12,8,12,29,71,29,71,29,71,29,71,29,71,29,71,29,71,29,71,29

150 DATA 12,30,31,30,31,25,25,25,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9,9

160 FOR I = 1 TO 25: READ F(I): NEXT

170 FOR I = 1 TO 25: READ C(I): NEXT

180 FOR I = 1 TO 25: READ LON(I): NEXT

190 CLS

200 FOR I = 1 TO 5: LOCATE I, 1, 0: NEXT I

210 PRINT "In case of misprint, push on the enter key up to the last field"

220 PRINT :LOCATE 6, 44: PRINT " TEST NR: ": PRINT

230 LOCATE 8, 29: PRINT " FRONT MOUNTED- PROTECTIVE STRUCTURE:": PRINT

240 PRINT " MAKE: ": LOCATE 10, 40: PRINT " TYPE: ": PRINT

250 LOCATE 12, 29: PRINT " TRACTOR :": PRINT: PRINT " MAKE:"

260 LOCATE 14, 40: PRINT " TYPE: ": PRINT: PRINT

270 PRINT " LOCATION: ": PRINT

280 PRINT " DATE: ": PRINT: PRINT " ENGINEER:"

290 NC = 1: GOSUB 4400

300 PRINT: PRINT: PRINT " In case of misprint, it is possible to acquire the data again"

310 PRINT: INPUT " Do you wish to acquire again the data ? (Y/N)"; Z$

320 IF Z$ = "Y" OR Z$ = "y" THEN 190

330 IF Z$ = "N" OR Z$ = "n" THEN 340

340 FOR I=1 TO 3:LPRINT: NEXT: LPRINT; " TEST NR: "; TAB(10); CAMPO$(1)

350 LPRINT: LPRINT TAB(24); " FRONT MOUNTED PROTECTIVE STRUCTURE:"

360 LL = LEN(CAMPO$(2) + CAMPO$(3))

370 LPRINT TAB(36 - LL / 2); CAMPO$(2) + " - " + CAMPO$(3): LPRINT

380 LPRINT TAB(32); " OF THE NARROW TRACTOR": LL = LEN(CAMPO$(4) + CAMPO$(5))

390 LPRINT TAB(36 - LL / 2); CAMPO$(4) + " - " + CAMPO$(5): LPRINT

400 CLS

410 PRINT "In case of mistype, push on the enter key up to the last field"

420 PRINT

430 FOR I = 1 TO 7: LOCATE I, 1, 0: NEXT

440 LOCATE 8, 1: PRINT " CHARACTERISTIC UNITS:"

450 LOCATE 8, 29: PRINT "LINEAR (m): MASS (kg):MOMENT OF INERTIA (kg×m2):"

460 LOCATE 9, 1: PRINT " ANGLE (radian)"

470 LPRINT: PRINT

480 PRINT "HEIGHT OF COG H1=": LOCATE 11, 29: PRINT " "

490 LOCATE 11, 40: PRINT "H. DIST. COG-REAR AXLE L3="

500 LOCATE 11, 71: PRINT " "

510 PRINT "H. DIST. COG-FRT AXLE L2=": LOCATE 12, 29: PRINT " "

520 LOCATE 12, 40: PRINT "HEIGHT OF THE REAR TYRES D3="

530 LOCATE 12, 71: PRINT " "

540 PRINT "HEIGHT OF THE FRT TYRES D2=": LOCATE 13, 29: PRINT " "

550 LOCATE 13, 40: PRINT "OVERALL HEIGHT(PT IMPACT) H6="

560 LOCATE 13, 71: PRINT " "

570 PRINT "H.DIST.COG-LEAD.PT INTER.L6=": LOCATE 14, 29: PRINT " "

580 LOCATE 14, 40: PRINT "PROTECTIVE STRUCT. WIDTH B6="

590 LOCATE 14, 71: PRINT " "

600 PRINT "HEIGHT OF THE ENG.B. H7=": LOCATE 15, 29: PRINT " "

605 LOCATE 15, 40: PRINT "WIDTH OF THE ENG. B. B7="

610 LOCATE 15, 71: PRINT " "

615 PRINT "H.DIST.COG-FRT COR.ENG.B.L7=": LOCATE 16, 29: PRINT " "

620 LOCATE 16, 40: PRINT "HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT H0="

630 LOCATE 16, 71: PRINT " "

640 PRINT "REAR TRACK WIDTH S =": LOCATE 17, 29: PRINT " "

650 LOCATE 17, 40: PRINT "REAR TYRE WIDTH B0="

660 LOCATE 17, 71: PRINT " "

670 PRINT "FRT AXLE SWING ANGLE D0=": LOCATE 18, 29: PRINT " "

680 LOCATE 18, 40: PRINT "TRACTOR MASS Mc ="

690 LOCATE 18, 71: PRINT " "

700 PRINT "MOMENT OF INERTIA Q =": LOCATE 19, 29: PRINT " "

710 LOCATE 19, 40: PRINT " "

720 LOCATE 19, 71: PRINT " ": PRINT: PRINT

730 H1 = 0: L3 = 0: L2 = 0: D3 = 0: D2 = 0: H6 = 0: L6 = 0: B6 = 0

740 H7 = 0: B7 = 0: L7 = 0: H0 = 0: S = 0: B0 = 0: D = 0: Mc = 0: Q = 0

750 NC = 9: GOSUB 4400

760 FOR I = 1 TO 3: PRINT "": NEXT

770 H1 = VAL(CAMPO$(9)): L3 = VAL(CAMPO$(10)): L2 = VAL(CAMPO$(11))

780 D3 = VAL(CAMPO$(12)): D2 = VAL(CAMPO$(13)): H6 = VAL(CAMPO$(14))

790 L6 = VAL(CAMPO$(15)): B6 = VAL(CAMPO$(16)): H7 = VAL(CAMPO$(17))

800 B7 = VAL(CAMPO$(18)): L7 = VAL(CAMPO$(19)): H0 = VAL(CAMPO$(20))

810 S = VAL(CAMPO$(21)): B0 = VAL(CAMPO$(22)): D0 = VAL(CAMPO$(23))

820 Mc = VAL(CAMPO$(24)): Q = VAL(CAMPO$(25)): PRINT: PRINT

830 PRINT "In case of mistype, it is possible to acquire again the data": PRINT

840 INPUT " Do you wish to acquire again the data ? (Y/N)"; X$

850 IF X$ = "Y" OR X$ = "y" THEN 400

860 IF X$ = "n" OR X$ = "N" THEN 870

870 FOR I = 1 TO 3: LPRINT: NEXT

880 LPRINT TAB(20); "CHARACTERISTIC UNITS :": LOCATE 8, 29

890 LPRINT "LINEAR (m): MASS (kg): MOMENT OF INERTIA (kg×m2): ANGLE (radian)"

900 LPRINT

910 LPRINT "HEIGHT OF THE COG H1=";

920 LPRINT USING "####.####"; H1;

930 LPRINT TAB(40); "H. DIST. COG-REAR AXLE L3=";

940 LPRINT USING "####.####"; L3

950 LPRINT "H.DIST. COG-FRT AXLE L2=";

960 LPRINT USING "####.####"; L2;

970 LPRINT TAB(40); "HEIGHT OF THE REAR TYRES D3=";

975 LPRINT USING "####.####"; D3

980 LPRINT "HEIGHT OF THE FRT TYRES D2=";

990 LPRINT USING "####.####"; D2;

1000 LPRINT TAB(40); "OVERALL HEIGHT(PT IMPACT)H6=";

1010 LPRINT USING "####.####"; H6

1020 LPRINT "H.DIST.COG-LEAD PT INTER.L6=";

1030 LPRINT USING "####.####"; L6;

1040 LPRINT TAB(40); "PROTECTIVE STRUCT. WIDTH B6=";

1050 LPRINT USING "####.####"; B6

1060 LPRINT "HEIGHT OF THE ENG.B. H7=";

1070 LPRINT USING "####.####"; H7;

1080 LPRINT TAB(40); "WIDTH OF THE ENG. B. B7=";

1090 LPRINT USING "####.####"; B7

1100 LPRINT "H.DIST.COG-FRT COR.ENG.B.L7=";

1110 LPRINT USING "####.####"; L7;

1120 LPRINT TAB(40); "HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT H0=";

1130 LPRINT USING "####.####"; H0

1140 LPRINT "REAR TRACK WIDTH S =";

1150 LPRINT USING "####.####"; S;

1160 LPRINT TAB(40); "REAR TYRE WIDTH B0=";

1170 LPRINT USING "####.####"; B0

1180 LPRINT "FRT AXLE SWING ANGLE D0=";

1185 LPRINT USING "####.####"; D0;

1190 LPRINT TAB(40); "TRACTOR MASS Mc = ";

1200 LPRINT USING "####.###"; Mc

1210 LPRINT "MOMENT OF INERTIA Q =";

1215 LPRINT USING "####.####"; Q

1220 FOR I = 1 TO 10: LPRINT: NEXT

1230 A0 = .588: U = .2: T = .2: GOSUB 4860

1240 REM * THE SIGN OF L6 IS MINUS IF THE POINT LIES IN FRONT

1250 REM * OF THE PLANE OF THE CENTRE OF GRAVITY.

1260 IF B6 > S + B0 THEN 3715

1265 IF B7 > S + B0 THEN 3715

1270 G = 9.8

1280 REM ***************************************************************************

1290 REM *B2 VERSION (POINT OF IMPACT OF THE ROPS NEAR OF EQUILIBRIUM POINT)*

1300 REM ***************************************************************************

1310 B = B6: H = H6

1320 REM POSITION OF CENTER OF GRAVITY IN TILTED POSITION

1330 R2 = SQR(H1 * H1 + L3 * L3)

1340 C1 = ATN(H1 / L3)

1350 L0 = L3 + L2

1360 L9 = ATN(H0 / L0)

1370 H9 = R2 * SIN(C1 - L9)

1380 W1 = H9 / TAN(C1 - L9)

1390 W2 = SQR(H0 * H0 + L0 * L0): S1 = S / 2

1400 F1 = ATN(S1 / W2)

1410 W3 = (W2 - W1) * SIN(F1)

1420 W4 = ATN(H9 / W3)

1430 W5 = SQR(H9 * H9 + W3 * W3) * SIN(W4 + D0)

1440 W6 = W3 - SQR(W3 * W3 + H9 * H9) * COS(W4 + D0)

1450 W7 = W1 + W6 * SIN(F1)

1460 W8 = ATN(W5 / W7)

1470 W9 = SIN(W8 + L9) * SQR(W5 * W5 + W7 * W7)

1480 W0 = SQR(W9 * W9 + (S1 - W6 * COS(F1)) ^ 2)

1490 G1 = SQR(((S + B0) / 2) ^ 2 + H1 * H1)

1500 G2 = ATN(2 * H1 / (S + B0))

1510 G3 = W0 - G1 * COS(A0 + G2)

1520 O0 = SQR(2 * Mc * G * G3 / (Q + Mc * (W0 + G1) * (W0 + G1) / 4))

1530 F2 = ATN(((D3 - D2) / L0) / (1 - ((D3 - D2) / (2 * L3 + 2 * L2)) ^ 2))

1540 L8 = -TAN(F2) * (H - H1)

1550 REM COORDINATES IN POSITION 1

1560 X(1, 1) = H1

1570 X(1, 2) = 0: X(1, 3) = 0

1580 X(1, 4) = (1 + COS(F2)) * D2 / 2

1590 X(1, 5) = (1 + COS(F2)) * D3 / 2

1600 X(1, 6) = H

1610 X(1, 7) = H7

1620 Y(1, 1) = 0

1630 Y(1, 2) = L2

1640 Y(1, 3) = -L3

1650 Y(1, 4) = L2 + SIN(F2) * D2 / 2

1660 Y(1, 5) = -L3 + SIN(F2) * D3 / 2

1670 Y(1, 6) = -L6

1680 Y(1, 7) = L7

1690 Z(1, 1) = (S + B0) / 2

1700 Z(1, 2) = 0: Z(1, 3) = 0: Z(1, 4) = 0: Z(1, 5) = 0

1710 Z(1, 6) = (S + B0) / 2 - B / 2

1720 Z(1, 7) = (S + B0) / 2 - B7 / 2

1730 O1 = 0: O2 = 0: O3 = 0: O4 = 0: O5 = 0: O6 = 0: O7 = 0: O8 = 0: O9 = 0

1740 K1 = Y(1, 4) * TAN(F2) + X(1, 4)

1750 K2 = X(1, 1)

1760 K3 = Z(1, 1)

1770 K4 = K1 - X(1, 1): DD1 = Q + Mc * K3 * K3 + Mc * K4 * K4

1780 O1 = (Q + Mc * K3 * K3 - U * Mc * K4 * K4 - (1 + U) * Mc * K2 * K4) * O0 / DD1

1790 REM TRANSFORMATION OF THE COORDINATES FROM THE POSITION 1 TO 2

1800 FOR K = 1 TO 7 STEP 1

1810 X(2, K) = COS(F2) * (X(1, K) - H1) + SIN(F2) * Y(1, K) - K4 * COS(F2)

1820 Y(2, K) = Y(1, K) * COS(F2) - (X(1, K) - H1) * SIN(F2)

1830 Z(2, K) = Z(1, K)

1840 NEXT K

1850 O2 = O1 * COS(F2)

1860 A2 = ATN(TAN(A0) / SQR(1 + (TAN(F2)) ^ 2 / (COS(A0)) ^ 2))

1870 C2 = ATN(Z(2, 6) / X(2, 6))

1880 T2 = T

1890 V0 = SQR(X(2, 6) ^ 2 + Z(2, 6) ^ 2)

1900 E1 = T2 / V0

1910 E2 = (V0 * Y(2, 4)) / (Y(2, 4) - Y(2, 6))

1920 T3 = E1 * E2

1930 E4 = SQR(X(2, 1) * X(2, 1) + Z(2, 1) * Z(2, 1))

1940 V6 = ATN(X(2, 1) / Z(2, 1))

1950 REM ROTATION OF THE TRACTOR FROM THE POSITION 2 TO 3

1960 FOR K = 1 TO 7 STEP 1

1970 IF Z(2, K) = 0 THEN 2000

1980 E3 = ATN(X(2, K) / Z(2, K))

1990 GOTO 2010

2000 E3 = -3.14159 / 2

2010 X(3, K) = SQR(X(2, K) * X(2, K) + Z(2, K) * Z(2, K)) * SIN(E3 + C2 + E1)

2020 Y(3, K) = Y(2, K)

2030 Z(3, K) = SQR(X(2, K) ^ 2 + Z(2, K) ^ 2) * COS(E3 + C2 + E1)

2040 NEXT K

2050 IF Z(3, 7) < 0 THEN 3680

2060 Z(3, 6) = 0

2070 Q3 = Q * (COS(F2)) ^ 2 + 3 * Q * (SIN(F2)) ^ 2

2080 V5 = (Q3 + Mc * E4 * E4) * O2 * O2 / 2

2090 IF -V6 > A2 THEN 2110

2100 GOTO 2130

2110 V7 = E4 * (1 - COS(-A2 - V6))

2120 IF V7 * Mc * G > V5 THEN 2320

2130 V8 = E4 * COS(-A2 - V6) - E4 * COS(-A2 - ATN(X(3, 1) / Z(3, 1)))

2140 O3 = SQR(2 * Mc * G * V8 / (Q3 + Mc * E4 * E4) + O2 * O2)

2150 K9 = X(3, 1)

2160 K5 = Z(3, 1)

2170 K6 = Z(3, 1) + E1 * V0

2180 K7 = V0 - X(3, 1)

2190 K8 = U: DD2 = Q3 + Mc * K6 * K6 + Mc * K7 * K7

2200 O4 = (Q3 + Mc * K5 * K6 - K8 * Mc * K7 * K7 - (1 + K8) * Mc * K9 * K7) * O3 / DD2

2210 N3 = SQR((X(3, 6) - X(3, 1)) ^ 2 + (Z(3, 6) - Z(3, 1)) ^ 2)

2220 N2 = ATN(-(X(3, 6) - X(3, 1)) / Z(3, 1))

2230 Q6 = Q3 + Mc * N3 ^ 2

2240 IF -N2 <= A2 THEN 2290

2250 N4 = N3 * (1 - COS(-A2 - N2))

2260 N5 = (Q6) * O4 * O4 / 2

2270 IF N4 * Mc * G > N5 THEN 2320

2280 O9 = SQR(-2 * Mc * G * N4 / (Q6) + O4 * O4)

2290 GOSUB 3740

2300 GOSUB 4170

2310 GOTO 4330

2320 GOSUB 3740

2330 IF L6 > L8 THEN 2790

2340 REM *

2350 REM *******************************************************************************

2355 REM *B3 VERSION (POINT OF IMPACT OF THE ROPS IN FRONT OF EQUILIBRIUM POINT)*

2360 REM *******************************************************************************

2370 O3 = 0: O4 = 0: O5 = 0: O6 = 0: O7 = 0: O8 = 0: O9 = 0

2380 E2 = (V0 * Y(2, 5)) / (Y(2, 5) - Y(2, 6))

2390 T3 = E2 * E1

2400 Z(3, 6) = 0

2410 Q3 = Q * (COS(F2)) ^ 2 + 3 * Q * (SIN(F2)) ^ 2

2420 V5 = (Q3 + Mc * E4 * E4) * O2 * O2 / 2

2430 IF -V6 > A2 THEN 2450

2440 GOTO 2470

2450 V7 = E4 * (1 - COS(-A2 - V6))

2460 IF V7 * Mc * G > V5 THEN 2760

2470 V8 = E4 * COS(-A2 - V6) - E4 * COS(-A2 - ATN(X(3, 1) / Z(3, 1)))

2480 O3 = SQR((2 * Mc * G * V8) / (Q3 + Mc * E4 * E4) + O2 * O2)

2490 K9 = X(3, 1)

2500 K5 = Z(3, 1)

2510 K6 = Z(3, 1) + T3

2520 K7 = E2 - X(3, 1)

2530 K8 = U: DD2 = Q3 + Mc * K6 * K6 + Mc * K7 * K7

2540 O4 = (Q3 + Mc * K5 * K6 - K8 * Mc * K7 * K7 - (1 + K8) * Mc * K9 * K7) * O3 / DD2

2550 F3 = ATN(V0 / (Y(3, 5) - Y(3, 6)))

2560 O5 = O4 * COS(F3)

2570 REM TRANSFORMATION OF THE COORDINATES FROM THE POSITION 3 TO 4

2580 REM POSITION 4

2590 FOR K = 1 TO 7 STEP 1

2600 X(4, K) = X(3, K) * COS(F3) + (Y(3, K) - Y(3, 5)) * SIN(F3)

2610 Y(4, K) = (Y(3, K) - Y(3, 5)) * COS(F3) - X(3, K) * SIN(F3)

2620 Z(4, K) = Z(3, K)

2630 NEXT K

2640 A4 = ATN(TAN(A0) / SQR(1 + (TAN(F2 + F3)) ^ 2 / (COS(A0)) ^ 2))

2650 M1 = SQR(X(4, 1) ^ 2 + Z(4, 1) ^ 2)

2660 M2 = ATN(X(4, 1) / Z(4, 1))

2670 Q5 = Q * (COS(F2 + F3)) ^ 2 + 3 * Q * (SIN(F2 + F3)) ^ 2

2680 IF -M2 < A4 THEN 2730

2690 M3 = M1 * (1 - COS(-A4 - M2))

2700 M4 = (Q5 + Mc * M1 * M1) * O5 * O5 / 2

2710 IF M3 * Mc * G > M4 THEN 2760

2720 O9 = SQR(O5 * O5 - 2 * Mc * G * M3 / (Q5 + Mc * M1 * M1))

2730 GOSUB 3740

2740 GOSUB 4170

2750 GOTO 4330

2760 GOSUB 3740

2770 GOSUB 4240

2780 GOTO 4330

2790 REM *****************************************************************************

2795 REM *B1 VERSION (POINT OF IMPACT OF THE ROPS BEHIND OF EQUILIBRIUM POINT)*

2800 REM *****************************************************************************

2810 REM *

2820 O3 = 0: O4 = 0: O5 = 0: O6 = 0: O7 = 0: O8 = 0: O9 = 0

2830 Z(3, 6) = 0

2840 Q3 = Q * (COS(F2)) ^ 2 + 3 * Q * (SIN(F2)) ^ 2

2850 V5 = (Q3 + Mc * E4 * E4) * O2 * O2 / 2

2860 IF -V6 > A2 THEN 2880

2870 GOTO 2900

2880 V7 = E4 * (1 - COS(-A2 - V6))

2890 IF V7 * Mc * G > V5 THEN 3640

2900 V8 = E4 * COS(-A2 - V6) - E4 * COS(-A2 - ATN(X(3, 1) / Z(3, 1)))

2910 O3 = SQR(2 * Mc * G * V8 / (Q3 + Mc * E4 * E4) + O2 * O2)

2920 K9 = X(3, 1)

2930 K5 = Z(3, 1)

2940 K6 = Z(3, 1) + T3

2950 K7 = E2 - X(3, 1)

2960 K8 = U: DD2 = Q3 + Mc * K6 * K6 + Mc * K7 * K7

2970 O4 = (Q3 + Mc * K5 * K6 - K8 * Mc * K7 * K7 - (1 + K8) * Mc * K9 * K7) * O3 / DD2

2980 F3 = ATN(V0 / (Y(3, 4) - Y(3, 6)))

2990 O5 = O4 * COS(F3)

3000 REM TRANSFORMATION OF THE COORDINATES FROM 3 TO 4

3010 FOR K = 1 TO 7 STEP 1

3020 X(4, K) = X(3, K) * COS(F3) + (Y(3, K) - Y(3, 4)) * SIN(F3)

3030 Y(4, K) = (Y(3, K) - Y(3, 4)) * COS(F3) - X(3, K) * SIN(F3)

3040 Z(4, K) = Z(3, K)

3050 NEXT K

3060 A4 = ATN(TAN(A0) / SQR(1 + (TAN(F2 + F3)) ^ 2 / (COS(A0)) ^ 2))

3070 C3 = ATN(Z(4, 7) / X(4, 7))

3080 C4 = 0

3090 C5 = SQR(X(4, 7) * X(4, 7) + Z(4, 7) * Z(4, 7))

3100 C6 = C4 / C5

3110 C7 = C5 * (Y(4, 6) - Y(4, 1)) / (Y(4, 6) - Y(4, 7))

3120 C8 = C6 * C7

3130 M1 = SQR(X(4, 1) ^ 2 + Z(4, 1) ^ 2)

3140 M2 = ATN(X(4, 1) / Z(4, 1))

3150 REM ROTATION OF THE TRACTOR FROM THE POSITION 4 TO 5

3160 FOR K = 1 TO 7 STEP 1

3170 IF Z(4, K) <> 0 THEN 3200

3180 C9 = -3.14159 / 2

3190 GOTO 3210

3200 C9 = ATN(X(4, K) / Z(4, K))

3210 X(5, K) = SQR(X(4, K) ^ 2 + Z(4, K) ^ 2) * SIN(C9 + C3 + C6)

3220 Y(5, K) = Y(4, K)

3230 Z(5, K) = SQR(X(4, K) ^ 2 + Z(4, K) ^ 2) * COS(C9 + C3 + C6)

3240 NEXT K

3250 Z(5, 7) = 0

3260 Q5 = Q * (COS(F2 + F3)) ^ 2 + 3 * Q * (SIN(F2 + F3)) ^ 2

3270 IF -M2 > A4 THEN 3290

3280 GOTO 3320

3290 M3 = M1 * (1 - COS(-A4 - M2))

3300 M4 = (Q5 + Mc * M1 * M1) * O5 * O5 / 2

3310 IF M3 * Mc * G > M4 THEN 3640

3315 MM1 = M1 * COS(-A4 - ATN(X(5, 1) / Z(5, 1)))

3320 M5 = M1 * COS(-A4 - ATN(X(4, 1) / Z(4, 1))) - MM1

3330 O6 = SQR(2 * Mc * G * M5 / (Q5 + Mc * M1 * M1) + O5 * O5)

3340 M6 = X(5, 1)

3350 M7 = Z(5, 1)

3360 M8 = Z(5, 1) + C8

3370 M9 = C7 - X(5, 1)

3380 N1 = U: DD3 = (Q5 + Mc * M8 * M8 + Mc * M9 * M9)

3390 O7 = (Q5 + Mc * M7 * M8 - N1 * Mc * M9 * M9 - (1 + N1) * Mc * M6 * M9) * O6 / DD3

3400 F5 = ATN(C5 / (Y(5, 6) - Y(5, 7)))

3410 A6 = ATN(TAN(A0) / SQR(1 + (TAN(F2 + F3 + F5)) ^ 2 / (COS(A0)) ^ 2))

3420 REM TRANSFORMATION OF THE COORDINATES FROM THE POSITION 5 TO 6

3430 FOR K = 1 TO 7 STEP 1

3440 X(6, K) = X(5, K) * COS(F5) + (Y(5, K) - Y(5, 6)) * SIN(F5)

3450 Y(6, K) = (Y(5, K) - Y(5, 6)) * COS(F5) - X(5, K) * SIN(F5)

3460 Z(6, K) = Z(5, K)

3470 NEXT K

3480 O8 = O7 * COS(-F5)

3490 N2 = ATN(X(6, 1) / Z(6, 1))

3500 N3 = SQR(X(6, 1) ^ 2 + Z(6, 1) ^ 2)

3510 Q6 = Q * (COS(F2 + F3 + F5)) ^ 2 + 3 * Q * (SIN(F2 + F3 + F5)) ^ 2

3520 IF -N2 > A6 THEN 3540

3530 GOTO 3580

3540 N4 = N3 * (1 - COS(-A6 - N2))

3550 N5 = (Q6 + Mc * N3 * N3) * O8 * O8 / 2

3560 P9 = (N4 * Mc * G - N5) / (N4 * Mc * G)

3570 IF N4 * Mc * G > N5 THEN 3640

3580 IF -N2 < A6 THEN 3610

3590 N6 = -N4

3600 O9 = SQR(2 * Mc * G * N6 / (Q6 + Mc * N3 * N3) + O8 * O8)

3610 GOSUB 3740

3620 GOSUB 4170

3630 GOTO 4330

3640 GOSUB 3740

3650 GOSUB 4240

3660 GOTO 4330

3670 REM

3680 IF Z(3, 7) > -.2 THEN 2060

3685 CLS: PRINT: PRINT: PRINT STRING$(80, 42): LOCATE 24, 30, 0

3690 PRINT " THE ENGINE BONNET TOUCHES THE GROUND BEFORE THE ROPS"

3695 LPRINT STRING$(80, 42)

3700 LPRINT "THE ENGINE BONNET TOUCHES THE GROUND BEFORE THE ROPS"

3710 PRINT: PRINT " METHOD OF CALCULATION NOT FEASIBLE": GOTO 3720

3715 CLS: PRINT: PRINT " METHOD OF CALCULATION NOT FEASIBLE"

3720 LPRINT "METHOD OF CALCULATION NOT FEASIBLE"

3725 LPRINT STRING$(80, 42)

3730 GOTO 4330

3740 REM *******************************************************************

3750 CLS: LOCATE 13, 15, 0: PRINT "VELOCITY O0="

3755 LOCATE 13, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O0: LOCATE 13, 40, 0: PRINT "rad/s"

3760 LOCATE 14, 15, 0: PRINT "VELOCITY O1="

3765 LOCATE 14, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O1

3770 LOCATE 15, 15, 0: PRINT "VELOCITY O2="

3775 LOCATE 15, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O2

3780 LOCATE 16, 15, 0: PRINT "VELOCITY O3="

3785 LOCATE 16, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O3

3790 LOCATE 17, 15, 0: PRINT "VELOCITY O4="

3795 LOCATE 17, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O4

3800 LOCATE 18, 15, 0: PRINT "VELOCITY O5="

3805 LOCATE 18, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O5

3810 LOCATE 19, 15, 0: PRINT "VELOCITY O6="

3815 LOCATE 19, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O6

3820 LOCATE 20, 15, 0: PRINT "VELOCITY O7="

3825 LOCATE 20, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O7

3830 LOCATE 21, 15, 0: PRINT "VELOCITY O8="

3835 LOCATE 21, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O8

3840 LOCATE 22, 15, 0: PRINT "VELOCITY O9="

3845 LOCATE 22, 31, 0: PRINT USING "#.###"; O9

3850 LPRINT "VELOCITY O0=";

3860 LPRINT USING "#.###"; O0;

3870 LPRINT " rad/s";

3880 LPRINT TAB(40); "VELOCITY O1=";

3890 LPRINT USING "#.###"; O1;

3900 LPRINT " rad/s"

3910 LPRINT "VELOCITY O2=";

3920 LPRINT USING "#.###"; O2;

3930 LPRINT " rad/s";

3940 LPRINT TAB(40); "VELOCITY O3=";

3950 LPRINT USING "#.###"; O3;

3960 LPRINT " rad/s"

3970 LPRINT "VELOCITY O4=";

3980 LPRINT USING "#.###"; O4;

3990 LPRINT " rad/s";

4000 LPRINT TAB(40); "VELOCITY O5=";

4010 LPRINT USING "#.###"; O5;

4020 LPRINT " rad/s"

4030 LPRINT "VELOCITY O6=";

4040 LPRINT USING "#.###"; O6;

4050 LPRINT " rad/s";

4060 LPRINT TAB(40); "VELOCITY O7=";

4070 LPRINT USING "#.###"; O7;

4080 LPRINT " rad/s"

4090 LPRINT "VELOCITY O8=";

4100 LPRINT USING "#.###"; O8;

4110 LPRINT " rad/s";

4120 LPRINT TAB(40); "VELOCITY O9=";

4130 LPRINT USING "#.###"; O9;

4140 LPRINT " rad/s"

4150 LPRINT

4160 RETURN

4170 PRINT STRING$(80, 42)

4180 LOCATE 24, 30, 0: PRINT "THE TILTING CONTINUES"

4190 PRINT STRING$(80, 42)

4200 LPRINT STRING$(80, 42)

4210 LPRINT TAB(30); "THE TILTING CONTINUES"

4220 LPRINT STRING$(80, 42)

4230 RETURN

4240 PRINT STRING$(80, 42)

4250 LOCATE 24, 30, 0: PRINT "THE ROLLING STOPS"

4260 PRINT STRING$(80, 42)

4270 LPRINT STRING$(80, 42)

4280 LPRINT TAB(30); "THE ROLLING STOPS"

4290 LPRINT STRING$(80, 42)

4300 RETURN

4310 REM *******************************************************************

4320 REM END OF THE CALCULATION

4330 FOR I = 1 TO 5: LPRINT: NEXT: LPRINT " LOCATION: "; CAMPO$(6): LPRINT

4340 LPRINT " DATE: "; CAMPO$(7): LPRINT

4350 LPRINT; " ENGINEER: "; CAMPO$(8): LPRINT

4360 FOR I = 1 TO 4: LPRINT: NEXT: PRINT

4370 INPUT " Do you whish to carry out another test ? (Y/N)"; Y$

4380 IF Y$ = "Y" OR Y$ = "y" THEN 190

4390 IF Y$ = "N" OR Y$ = "n" THEN SYSTEM

4400 LOCATE F(NC), C(NC) + L, 1: A$ = INKEY$: IF A$ = "" THEN GOTO 4400

4410 IF LEN(A$) > 1 THEN GOSUB 4570: GOTO 4400

4420 A = ASC(A$)

4430 IF A = 13 THEN L = 0: GOTO 4450

4440 GOTO 4470

4450 IF NC < 8 OR NC > 8 AND NC < 25 THEN NC = NC + 1: GOTO 4400

4460 GOTO 4840

4470 IF A > 31 AND A < 183 THEN GOTO 4490

4480 BEEP: GOTO 4400

4490 IF L = LON(NC) THEN BEEP: GOTO 4400

4500 LOCATE F(NC), C(NC) + L: PRINT A$;

4510 L = L + 1

4520 IF L = 1 THEN B$(NC) = A$: GOTO 4540

4530 B$(NC) = B$(NC) + A$

4540 IF LEN(C$(NC)) > 0 THEN C$(NC) = RIGHT$(CAMPO$(NC), LEN(CAMPO$(NC)) - L)

4550 CAMPO$(NC) = B$(NC) + C$(NC)

4560 GOTO 4400

4570 REM * SLIDE

4580 IF LEN(A$) <> 2 THEN BEEP: RETURN

4590 C = ASC(RIGHT$(A$, 1))

4600 IF C = 8 THEN 4620

4610 GOTO 4650

4620 IF LEN(C$(NC)) > 0 THEN BEEP: RETURN

4630 IF L = 0 THEN BEEP: RETURN

4640 CAMPO$(NC) = LEFT$(CAMPO$(NC), LEN(CAMPO(NC)))

4645 L = L - 1: PRINT A$: RETURN

4650 IF C = 30 THEN 4670

4660 GOTO 4700

4670 IF NC = 1 THEN BEEP: RETURN

4680 NC = NC - 1: L = 0

4690 RETURN

4700 IF C = 31 THEN 4720

4710 GOTO 4760

4720 IF NC <> 8 THEN 4740

4730 BEEP: RETURN

4740 NC = NC + 1: L = 0

4750 RETURN

4760 IF C = 29 THEN 4780

4770 GOTO 4800

4780 IF L = 0 THEN BEEP: RETURN

4790 L = L - 1: C$(NC) = RIGHT$(CAMPO$(NC), LEN(CAMPO$(NC)) - (L + 1))

4795 B$(NC) = LEFT$(CAMPO$(NC), L): LOCATE F(NC), C(NC) + L + 1: PRINT ""

4796 RETURN

4800 IF C = 28 THEN 4820

4810 GOTO 4400

4820 IF C$(NC) = "" THEN BEEP: RETURN

4830 L = L + 1: C$(NC) = RIGHT$(CAMPO$(NC), LEN(CAMPO$(NC)) - (L))

4835 B$(NC) = LEFT$(CAMPO$(NC), L): LOCATE F(NC), C(NC) + L, 1: PRINT ""

4840 RETURN

4850 RETURN

4860 FOR II = 1 TO 7

4870 X(1, II) = 0: X(2, II) = 0: X(3, II) = 0

4875 X(4, II) = 0: X(5, II) = 0: X(6, II) = 0

4880 Y(1, II) = 0: Y(2, II) = 0: Y(3, II) = 0

4885 Y(4, II) = 0: Y(5, II) = 0: Y(6, II) = 0

4890 Z(1, II) = 0: Z(2, II) = 0: Z(3, II) = 0

4895 Z(4, II) = 0: Z(5, II) = 0: Z(6, II) = 0

4900 NEXT II

4910 RETURN

4920 REM * THE SYMBOLS USED HERE ARE THE SAME AS IN THE CODE 6.

Пример 6.1

Накланянето продължава

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7620	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.8970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.2930
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.8800	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 2.1000
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = 0.2800	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7780
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.3370	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.4900
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.1950
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	TRACTOR MASS	Mc = 2565.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 295.0000

VELOCITY O0 = 3.881 rad/s	VELOCITY O1 = 1.078 rad/s
VELOCITY O2 = 1.057 rad/s	VELOCITY O3 = 2.134 rad/s
VELOCITY O4 = 0.731 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s
VELOCITY O0 = 3.881 rad/s	VELOCITY O1 = 1.078 rad/s
VELOCITY O2 = 1.057 rad/s	VELOCITY O3 = 2.134 rad/s
VELOCITY O4 = 1.130 rad/s	VELOCITY O5 = 0.993 rad/s
VELOCITY O6 = 0.810 rad/s	VELOCITY O7 = 0.629 rad/s
VELOCITY O8 = 0.587 rad/s	VELOCITY O9 = 0.219 rad/s

НАКЛАНЯНЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.2

Преобръщането спира

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7653	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.7970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.4800
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.8800	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 2.1100
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.0500	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7000
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.3700	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.8000
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.1950
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	TRACTOR MASS	Mc = 1800.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 250.0000

VELOCITY O0 = 3.840 rad/s	VELOCITY O1 = 0.281 rad/s
VELOCITY O2 = 0.268 rad/s	VELOCITY O3 = 1.586 rad/s
VELOCITY O4 = 0.672 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s
VELOCITY O0 = 3.840 rad/s	VELOCITY O1 = 0.281 rad/s
VELOCITY O2 = 0.268 rad/s	VELOCITY O3 = 1.586 rad/s
VELOCITY O4 = 0.867 rad/s	VELOCITY O5 = 0.755 rad/s
VELOCITY O6 = 1.218 rad/s	VELOCITY O7= 0.969 rad/s
VELOCITY O8 = 0.898 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s

ПРЕОБРЪЩАНЕТО СПИРА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.3

Преобръщането спира

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7180	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.8000
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1590	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.5200
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.7020	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 2.0040
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.2000	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.6400
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.2120	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.3600
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4400
REAR TRACK WIDTH	S = 0.9000	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.3150
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1740	TRACTOR MASS	Mc = 1780.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 279.8960

VELOCITY O0 = 3.884 rad/s	VELOCITY O1 = 0.107 rad/s
VELOCITY O2 = 0.098 rad/s	VELOCITY O3 = 0.000 rad/s
VELOCITY O4 = 0.000 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s
VELOCITY O0 = 3.884 rad/s	VELOCITY O1 = 0.107 rad/s
VELOCITY O2 = 0.098 rad/s	VELOCITY O3 = 0.000 rad/s
VELOCITY O4 = 0.000 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s

ПРЕОБРЪЩАНЕТО СПИРА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.4

Преобръщането спира

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7180	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.8110
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1590	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.2170
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.7020	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 2.1900
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.3790	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.6400
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.2120	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.3600
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4400
REAR TRACK WIDTH	S = 0.9000	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.3150
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1740	TRACTOR MASS	Mc = 1780.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 279.8960

VELOCITY O0 = 3.884 rad/s	VELOCITY O1 = 1.540 rad/s
VELOCITY O2 = 1.488 rad/s	VELOCITY O3 = 2.162 rad/s
VELOCITY O4 = 0.405 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s
VELOCITY O0 = 3.884 rad/s	VELOCITY O1 = 1.540 rad/s
VELOCITY O2 = 1.488 rad/s	VELOCITY O3 = 2.162 rad/s
VELOCITY O4 = 0.414 rad/s	VELOCITY O5 = 0.289 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7= 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s

ПРЕОБРЪЩАНЕТО СПИРА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.5

Накланянето продължава

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7660	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.7970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.4800
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.8800	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 2.1100
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.2000	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7000
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.3700	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.8000
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.9100
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	TRACTOR MASS	Mc = 1800.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 250.0000

VELOCITY O0 = 2.735 rad/s	VELOCITY O1 = 1.271 rad/s
VELOCITY O2 = 1.212 rad/s	VELOCITY O3 = 2.810 rad/s
VELOCITY O4 = 1.337 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s

НАКЛАНЯНЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.6

Накланянето продължава

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7653	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.7970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.2930
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.8800	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 1.9600
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.4000	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7000
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.3700	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.8750
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.1950
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	TRACTOR MASS	Mc = 1800.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 275.0000

VELOCITY O0 = 3.815 rad/s	VELOCITY O1 = 1.130 rad/s
VELOCITY O2 = 1.105 rad/s	VELOCITY O3 = 2.196 rad/s
VELOCITY O4 = 0.786 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s
VELOCITY O0 = 3.815 rad/s	VELOCITY O1 = 1.130 rad/s
VELOCITY O2 = 1.105 rad/s	VELOCITY O3 = 2.196 rad/s
VELOCITY O4 = 0.980 rad/s	VELOCITY O5 = 0.675 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.548 rad/s

НАКЛАНЯНЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.7

Методът с изчисление не е подходящ

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7620	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.7970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.5500
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.8800	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 2.1000
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.4780	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7780
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.5500	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.9500
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.1950
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	MOMENT OF INERTIA	Q = 200.0000
TRACTOR MASS	Mc = 1800.000

КАПАКЪТ НА ДВИГАТЕЛЯ СЕ ДОПИРА ДО ОПОРНАТА ПОВЪРХНОСТ ПРЕДИ ЗКП

МЕТОДЪТ С ИЗЧИСЛЕНИЕ НЕ Е ПОДХОДЯЩ

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.8

Преобръщането спира

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7180	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.8110
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1590	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.2170
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.7020	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 2.0040
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.3790	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.6400
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.2120	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.3600
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4400
REAR TRACK WIDTH	S = 0.9000	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.3150
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1740	TRACTOR MASS	Mc = 1780.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 279.8960

VELOCITY O0 = 3.884 rad/s	VELOCITY O1 = 1.540 rad/s
VELOCITY O2 = 1.488 rad/s	VELOCITY O3 = 2.313 rad/s
VELOCITY O4 = 0.581 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s
VELOCITY O0 = 3.884 rad/s	VELOCITY O1 = 1.540 rad/s
VELOCITY O2 = 1.488 rad/s	VELOCITY O3 = 2.313 rad/s
VELOCITY O4 = 0.633 rad/s	VELOCITY O5 = 0.373 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s

ПРЕОБРЪЩАНЕТО СПИРА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.9

Накланянето продължава

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7620	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.7970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.2930
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.8800	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 1.9670
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.3000	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7700
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.3500	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.9500
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.1950
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	TRACTOR MASS	Mc = 1800.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 300.0000

VELOCITY O0 = 3.790 rad/s	VELOCITY O1 = 1.159 rad/s
VELOCITY O2 = 1.133 rad/s	VELOCITY O3 = 2.118 rad/s
VELOCITY O4 = 0.801 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.000 rad/s
VELOCITY O0 = 3.790 rad/s	VELOCITY O1 = 1.159 rad/s
VELOCITY O2 = 1.133 rad/s	VELOCITY O3 = 2.118 rad/s
VELOCITY O4 = 0.856 rad/s	VELOCITY O5 = 0.562 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.205 rad/s

НАКЛАНЯНЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.10

Накланянето продължава

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

HEIGHT OF THE COG	H1 = 0.7653	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.7970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.3800
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.8800	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 1.9600
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.3000	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7000
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.3700	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.8900
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.1950
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	TRACTOR MASS	Mc = 1800.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 275.0000

VELOCITY O0 = 3.815 rad/s	VELOCITY O1 = 0.748 rad/s
VELOCITY O2 = 0.724 rad/s	VELOCITY O3 = 1.956 rad/s
VELOCITY O4 = 0.808 rad/s	VELOCITY O5 = 0.000 rad/s
VELOCITY O6 = 0.000 rad/s	VELOCITY O7 = 0.000 rad/s
VELOCITY O8 = 0.000 rad/s	VELOCITY O9 = 0.407 rad/s

НАКЛАНЯНЕТО ПРОДЪЛЖАВА

Място:

Дата:

Инженер:

Пример 6.11

Преобръщането спира

TEST NR:

FRONT MOUNTED-OVER PROTECTIVE STRUCTURE OF THE NARROW TRACTOR:

Characteristic units:

LINEAR (m): MASS (kg):

MOMENT OF INERTIA (kgm2): ANGLE (radian)

EIGHT OF THE COG	H1 = 0.7653	H. DIST. COG-REAR AXLE	L3 = 0.7970
H. DIST. COG - FRONT AXLE	L2 = 1.1490	HEIGHT OF THE REAR TYRES	D3 = 1.4800
HEIGHT OF THE FRT TYRES	D2 = 0.9000	OVERALL HEIGHT( PT IMPACT)	H6 = 1.9600
H. DIST. COG-LEAD PT INTER.	L6 = -0.4000	PROTECTIVE STRUCT. WIDTH	B6 = 0.7000
HEIGHT OF THE ENG. B.	H7 = 1.3700	WIDTH OF THE ENG. B.	B7 = 0.8000
H. DIST. COG-FRT COR. ENG. B.	L7 = 1.6390	HEIGHT FRT AXLE PIVOT PT	H0 = 0.4450
REAR TRACK WIDTH	S = 1.1150	REAR TYRE WIDTH	B0 = 0.1950
FRT AXLE SWING ANGLE	D0 = 0.1570	TRACTOR MASS	Mc = 1800.000
MOMENT OF INERTIA	Q = 250.0000

VELOCITY O0 = 3.840	VELOCITY O1 = 0.246
VELOCITY O2 = 0.235	VELOCITY O3 = 0.000
VELOCITY O4 = 0.000	VELOCITY O5 = 0.000
VELOCITY O6 = 0.000	VELOCITY O7 = 0.000
VELOCITY O8 = 0.000	VELOCITY O9 = 0.000
VELOCITY O0 = 3.840	VELOCITY O1 = 0.246
VELOCITY O2 = 0.235	VELOCITY O3 = 0.000
VELOCITY O4 = 0.000	VELOCITY O5 = 0.000
VELOCITY O6 = 0.000	VELOCITY O7 = 0.000
VELOCITY O8 = 0.000	VELOCITY O9 = 0.000

ПРЕОБРЪЩАНЕТО СПИРА

Място:

Дата:

Инженер:

Обяснителни бележки към приложение IХ:

(1)

С изключение на номерирането на раздели Б2 и Б3, което е хармонизирано с това на цялото приложение, текстът на изискванията и номерирането, определено в точка Б, са същите като текстът и номерирането на стандартния правилник на ОИСР за официално изпитване на предно монтирани защитни конструкции при преобръщане на земеделски и горски трактори с тясна колея, правилник 6 на ОИСР, издание 2015 от юли 2014 г.

(2)

На потребителите се обръща внимание, че контролната точка на седалката се определя в съответствие с ISO 5353 и е фиксирана точка за трактор, който не се движи, когато седалката е регулирана в положение, различно от средното положение. За определянето на свободната зона седалката се поставя в най-задното и най-високото си положение.

(3)	Програмата и примерите могат да бъдат намерени на интернет страницата на ОИСР.

(4)	Остатъчна + еластична деформация, измерени в точката на достигане на нивото на изискваната енергия.

---

(1)  Посочват се предпочитаните размери. Образците не трябва да са с размери, по-малки от най-големите предпочитани размери, за които дава възможност материалът.

(2)  Изисква се стойността на енергията при -20 °C да е 2,5 пъти по-голяма от стойността на енергията при -30 °C. Други фактори, които въздействат върху устойчивостта на енергията на удара, са например посоката на валцоване, границата на провлачване, ориентацията на зърната и заваряването. Тези фактори се разглеждат при избора и употребата на стоманата.