„Л.   МЕТОД ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ МНОГО ГОЛЕМИ ПАРТИДИ ИЛИ ПАРТИДИ, СЪХРАНЯВАНИ И ТРАНСПОРТИРАНИ ПО НАЧИН, ПРИ КОЙТО ВЗЕМАНЕТО НА ПРОБИ ОТ ЦЯЛАТА ПАРТИДА НЕ Е ОСЪЩЕСТВИМО

Л.1.   Общи принципи

В случай че начинът на транспортиране или съхранение на дадена партида не позволява да се вземат точкови (единични) проби от цялата партида, за предпочитане е вземането на проби от такива партиди да се извърши, докато партидата е в движение (динамично вземане на проби).

При големи складови помещения, предназначени за съхраняване на храни, стопанските субекти (оператори) следва да бъдат насърчавани да инсталират оборудване в склада, което позволява (автоматично) вземане на проби от цялата складирана партида.

Когато се прилагат процедурите за вземане на проби, предвидени в настоящата част Л, стопанският субект в хранителната промишленост или неговият представител следва да бъдат осведомени за процедурата. Ако стопанският субект в хранителната промишленост или неговият представител оспорят процедурата за вземане на проби, те трябва да дадат възможност на компетентния орган да вземе проби от цялата партида за собствена сметка на оператора.

Вземането на проби от част от партидата е разрешено, при условие че частта, от която се вземат проби, представлява най-малко 10 % от цялата партида, от която следва да се вземат проби. Когато са взети проби от част от партида храна от една и съща категория или с едно и също описание и се установи, че тази част не отговаря на изискванията на ЕС, се приема, че констатациите се отнасят до цялата партида, освен ако освен ако подробна оценка не предостави доказателства, че останалата част от партидата не отговаря на изискванията.

Съответните разпоредби, както например теглото на точковата проба, предвидени в други части от настоящото приложение, се прилагат за много големи партиди или партиди, съхранявани и транспортирани по начин, при който вземането на проби от цялата партида не е осъществимо.

Л.2.   Брой точкови проби, които трябва да се вземат от много големи партиди

В случай на много големи изследвани части от партиди (изследвани части > 500 тона) броят на точковите проби, които трябва да се вземат, е равен на 100 точкови проби + √тона. Когато обаче партидата е по-малка от 1 500 тона и може да бъде разделена на подпартиди в съответствие с таблица 1 от част Б и при условие че подпартидите могат да бъдат разделени физически, трябва да се вземе броят точкови проби, предвиден в част Б.

Л.3.   Големи партиди, транспортирани с кораб

Л.3.1.   Динамично вземане на проби от големи партиди, транспортирани с кораб

За предпочитане е вземането на проби от големи партиди на кораби да се извършва, докато продуктът е в движение (динамично вземане на проби).

Вземането на проби трябва да се извършва по трюмове (единици, които могат физически да бъдат отделени). Трюмовете обаче се изпразват частично един след друг, така че след прехвърлянето в съоръженията за съхранение първоначалното физическо разделяне вече не съществува. Поради това вземането на проби може да се извършва въз основа на първоначалното физическо разделяне или въз основа на разделянето след прехвърляне в съоръженията за съхранение.

Разтоварването на кораба може да продължи няколко дни. Обикновено вземането на проби се извършва на равномерни интервали по време на цялото разтоварване. Официалният инспектор обаче не винаги може или е целесъобразно да присъства на вземането на проби по време на цялото разтоварване. Поради това се разрешава да се вземат проби от част от партидата (изследвана партида). Броят на точковите проби се определя, като се вземе предвид размерът на изследваната партида.

Дори когато официалната проба се взема автоматично, присъствието на инспектор е необходимо. Когато обаче автоматичното вземане на проби се извършва по предварително зададени параметри, които не могат да бъдат променяни по време на вземането на пробите, и точковите проби се събират в запечатан с пломба съд, което предотвратява всякакви потенциални измами, то присъствието на инспектор се изисква само в началото на вземането на проби, всеки път, когато съдът с пробите се сменя, и в края на вземането на пробите.

Л.3.2.   Статично вземане на проби от партиди, транспортирани с кораб

Когато вземането на проби се извършва статично, трябва да се прилага същата процедура, като предвидената по отношение на съоръжения за съхранение (силози), които се пълнят от горната страна (вж. точка Л.5.1).

Пробите се вземат от достъпната част (отгоре) на партидата/трюма. Броят на точковите проби се определя, като се вземе предвид размерът на изследваната партида.

Л.4.   Вземане на проби от големи партиди, съхранявани в складове

Пробите се вземат от достъпната част на партидата. Броят на точковите проби се определя, като се вземе предвид размерът на изследваната партида.

Л.5.   Вземане на проби от съоръжения за съхранение (силози)

Л.5.1.   Вземане на проби от силози, които са (лесно) достъпни отгоре

Пробите се вземат от достъпната част на партидата. Броят на точковите проби се определя, като се вземе предвид размерът на изследваната партида.

Л.5.2.   Вземане на проби от силози, които не са достъпна отгоре (затворени силози)

Л.5.2.1.   Силози, които не са достъпни отгоре (затворени силози), с индивидуални размери > 100 тона

Пробите от храни, съхранявани в такива силози, не могат да се вземат статично. Поради това, ако от храната в силоза трябва да бъдат взети проби, а пратката не може да бъде преместена, с оператора трябва да се постигне договореност той да информира инспектора кога силозът ще бъде частично или изцяло разтоварен, с цел да се даде възможност за вземане на проби, когато храната е в движение.

Л.5.2.2.   Силози, които не са достъпни отгоре (затворени силози), с индивидуални размери < 100 тона

Противно на разпоредбата в част Л.1. (частта, от която се вземат проби, представлява най-малко 10 %) процедурата за вземане на проби включва пускането на количество от 50—100 kg в съд и вземането на пробите от него. Размерът на съставната проба съответства на цялата партида, а броят на точковите проби се определя от количеството храна, изпуснато от силоза в съда за вземане на проби.

Л.6.   Вземане на проби от насипни храни в големи затворени контейнери

Често от такива партиди могат да се вземат проби само в момента на разтоварване. В някои случаи разтоварването е невъзможно на пункта за внос или контрол и поради това пробите следва да се вземат, когато контейнерите се разтоварват. Операторът трябва да информира инспектора за мястото и времето на разтоварването на контейнерите.

М.   ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ НА ОСНОВАТА НА ОРИЗ, ПОДЛОЖЕН НА ФЕРМЕНТАЦИЯ С ЧЕРВЕНИ ДРОЖДИ MONASCUS PURPUREUS

Този метод за вземане на проби е приложим за целите на официалния контрол на максимално допустимите нива, установени за цитринин в хранителни добавки на основата на ориз, подложен на ферментация с червени дрожди Monascus purpureus.

Процедура за вземане на проби и размер на проба

За процедурата за вземане на проби се приема, че хранителните добавки на основата на ориз, подложен на ферментация с червени дрожди Monascus purpureus, се предлага на пазара в опаковки за продажба на дребно, съдържащи обикновено по 30—120 капсули.

Размер на партидата (брой опаковки за продажба на дребно)	Брой опаковки за продажба на дребно, от които трябва да се вземат проби	Размер на пробата
1—50	1	всички капсули
51—250	2	всички капсули
251—1 000	4	от всяка опаковка за продажба на дребно, от която трябва да се вземат проби, половината от капсулите
> 1 000	4 + 1 опаковки за продажба на дребно на 1 000 опаковки за продажба на дребно, като максимумът е 25 опаковки за продажба на дребно	≤ 10 опаковки за продажба на дребно: от всяка опаковка за продажба на дребно — половината от капсулите > 10 опаковки за продажба на дребно: от всяка опаковка за продажба на дребно се взема равен брой капсули, за да се получи проба с еквивалентно съдържание на 5 опаковки за продажба на дребно“

„4.2.   Общи изисквания

Аналитичните потвърдителни методи, използвани за целите на контрол върху храните, съответстват на точки 1 и 2 от приложение III към Регламент (ЕО) № 882/2004.

4.3.   Специфични изисквания

4.3.1.   Специфични изисквания относно потвърдителните методи

4.3.1.1.   Критерии за оценка

Препоръчва се да се използват напълно валидирани потвърдителни методи (т.е. методите, валидирани посредством съвместни изпитвания за съответните матрици), когато това е целесъобразно и такива методи съществуват. Други подходящи валидирани потвърдителни методи (например вътрешно валидирани методи за съответните матрици, които принадлежат към разглежданата стокова група) също могат да се използват, при условие че изпълняват критериите за оценка, установени в следните таблици.

При възможност валидирането на вътрешно валидирани методи включва сертифициран референтен материал.

а)

Критерии на ефективност на методите при афлатоксини Критерий Диапазон на концентрацията Препоръчителна стойност Максимална допустима стойност Стойности при празни проби Всички Незначителна —         Аналитичен добив — афлатоксин М1 0,01—0,05 μg/kg 60—120 %     > 0,05 μg/kg 70—110 %           Аналитичен добив — афлатоксини B1, B2, G1, G2 < 1,0 μg/kg 50—120 %     1—10 μg/kg 70—110 %     > 10 μg/kg 80—110 %           RSDR (относително стандартно отклонение в условия на възпроизводимост) Всички Изчислена от уравнението на Хорвиц (*) (**) 2 пъти стойността, изчислена от уравнението на Хорвиц (*) (**) RSDr (относително стандартно отклонение при повторяеми условия) може да бъде изчислено като 0,66 пъти RSDR (относително стандартно отклонение в условия на възпроизводимост) при определената концентрация Забележка: — Стойностите се прилагат и за B1 и за сумата от B1 + B2 + G1 + G2 — Ако трябва да се докладва сумата от отделните афлатоксини В1 + В2 + G1 + G2, резултатът от анализа за всеки трябва да бъде известен или еквивалентен.

б)	Критерии за ефективност на методите при охратоксин А Ниво μg/kg Охратоксин А RSDr % RSDR % Аналитичен добив, % < 1 ≤ 40 ≤ 60 50—120 ≥ 1 ≤ 20 ≤ 30 70—110

в)	Критерии за ефективност на методите при патулин Ниво μg/kg Патулин RSDr % RSDR % Аналитичен добив, % < 20 ≤ 30 ≤ 40 50—120 20–50 ≤ 20 ≤ 30 70—105 > 50 ≤ 15 ≤ 25 75—105

г)	Критерии за ефективност на методите при деоксиниваленол Ниво μg/kg Деоксиниваленол RSDr % RSDR % Аналитичен добив, % > 100 — ≤ 500 ≤ 20 ≤ 40 60—110 > 500 ≤ 20 ≤ 40 70—120

д)	Критерии за ефективност на методите при зеараленон Ниво μg/kg Зеараленон RSDr % RSDR % Аналитичен добив, % ≤ 50 ≤ 40 ≤ 50 60—120 > 50 ≤ 25 ≤ 40 70—120

е)	Критерии за ефективност на методите при фумонизин B1 и B2 поотделно Ниво μg/kg Фумонизин B1 и B2 поотделно RSDr % RSDR % Аналитичен добив, % ≤ 500 ≤ 30 ≤ 60 60—120 > 500 ≤ 20 ≤ 30 70—110

ж)	Критерии за ефективност на методите при токсини Т-2 и НТ-2 поотделно Ниво μg/kg Токсини Т-2 и НТ-2 поотделно RSDr % RSDR % Аналитичен добив, % 15—250 ≤ 30 ≤ 50 60—130 > 250 ≤ 25 ≤ 40 60—130

з)	Критерии за ефективност на методите при цитринин Ниво μg/kg Цитринин RSDr % Препоръчително RSDR % Максимално допустимо RSDR % Аналитичен добив, % Всички 0,66 x RSDR Изчислено от уравнението на Хорвиц (*) (**) 2 пъти стойността, изчислена от уравнението на Хорвиц (*) (**) 70—120

и)

Забележки към критериите за ефективност на методите при микотоксини — Границите на откриване за използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности са представени при съответните концентрации. — Стойностите за прецизност са изчислени по уравнението на Хорвиц, по-специално оригиналното уравнение на Хорвиц (за концентрации 1,2 × 10–7 ≤ C ≤ 0,138) (*) и промененото уравнение на Хорвиц (за концентрации C < 1,2 × 10–7) (**). (*) Уравнение на Хорвиц за концентрации 1,2 × 10–7 ≤ C ≤ 0,138: RSDR = 2(1–0,5logC) (вж. W. Horwitz, L.R. Kamps, K.W. Boyer, J. Assoc. Off. Analy. Chem., 1980 г., 63, 1344) (**) Променено уравнение на Хорвиц (*) за концентрации C < 1,2 × 10–7: RSDR = 22 % (вж. M. Thompson, Analyst, 2000 г., 125, стр. 385—386) където: — RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от получените при условия на възпроизводимост резултати [(sR/) × 100] — C е съотношението на концентрация (т.е. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1 000 mg/kg). Това е общо уравнение за прецизност, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ.

4.3.1.2.   Подход „пригодност към целта“

За вътрешно валидираните методи може да се използва подходът „пригодност към целта“ (***) като алтернативно средство за оценка на тяхната пригодност за официален контрол. Методите, които са подходящи за целите на официалния контрол, трябва да дават резултати със стандартна неопределеност (u), по-ниска от максималната стандартна неопределеност, изчислена чрез следната формула:

където:

—	Uf е максималната стандартна неопределеност (μg/kg)

—	LOD е границата на откриване на метода (μg/kg)

—	α е константа, цифров коефициент, който зависи от стойността на С. Стойностите, които се използват, са дадени в таблицата по-долу

—	C е определената концентрация (μg/kg)

Ако един аналитичен метод осигурява резултати от измервания с неопределеност, по-малка от максималната стандартна неопределеност, методът се счита за еднакво подходящ като онзи, който отговаря на критериите за ефективност, посочени в точка 4.3.1.1.

Таблица

Числени стойности, които трябва да се използват за α като константа във формулата, определена в настоящата точка, в зависимост от концентрацията

С (μg/kg)	α
≤ 50	0,2
51—500	0,18
501—1 000	0,15
1 001—10 000	0,12
> 10 000	0,1

(***)

вж. M. Thompson and R. Wood, Accred. Qual. Assur., 2006 г., 10, стр. 471—478.

4.3.2.   Специфични изисквания относно полуколичествените скринингови методи

4.3.2.1.   Обхват

Изискванията се отнасят до биоаналитичните методи въз основа на имунологичното разпознаване или изследвания на свързването към рецептор (като например ELISA, реактивни ленти, устройства за имунофлуоресцентен тест, имуносензори) и физикохимичните методи въз основа на хроматография или директно откриване чрез масспектрометрия (например МС на заобикалящата среда). Не се изключва прилагането на други методи (например тънкослойна хроматография), при условие че генерираните сигнали се отнасят пряко до разглежданите миотоксини и дават възможност за прилагането на по-долу описания принцип.

Специфичните изисквания се прилагат към методите, чийто резултат от измерването представлява цифрова стойност, например (относителен) резултат от четящото устройство за реактивни ленти или сигнал от LC-MS и към които се прилагат обичайните статистически данни.

Изискванията не се прилагат към методите, които не дават цифрови стойности (а например резултатът само сигнализира наличие или отсъствие с помощта на чертичка) и които изискват различни начини на валидиране. Специфичните изисквания относно тези методи са посочени в точка 4.3.3.

Настоящият документ описва процедурите за валидиране на скринингови методи чрез междулабораторно утвърждаване, проверката за ефективността на даден метод, валидиран чрез междулабораторно утвърждаване и валидиране на даден скринингов метод в една и съща лаборатория.

4.3.2.2.   Терминология

Целева концентрация на скрининга (STC): концентрация от значение за откриване на микотоксин в проба. Когато целта се състои в проверка на съответствието с разрешените количества, STC е равна на приложимото максимално допустимо ниво. За други цели или когато не е установено максимално допустимо ниво, STC се определя предварително от лабораторията.

Скринингов метод: метод, използван за отсяване — с дадена вероятност — на пробите с нива на микотоксин, които превишават целевата концентрация на скрининга (STC). За целите на скрининга на микотоксин за подходяща се счита вероятност от 95 %. Резултатът от скрининговия анализ е „отрицателен“ или „съмнителен“. Скрининговите методи позволяват икономически целесъобразна обработка на голям брой проби, като по този начин се увеличава вероятността за откриване на нови случаи с висока степен на изложеност на опасни вещества и рискове за здравето на потребителите. Тези методи се основават на биоаналитични методи, LC-MS или високоефективна течна хроматография (HPLC). Резултатите от проби, които превишават граничната стойност, се проверяват с пълен повторен анализ от оригиналната проба чрез потвърдителен метод.

„Отрицателна проба“ означава, че съдържанието на микотоксини в пробата е < STC с вероятност от 95 % (т.е. има 5 % вероятност пробите да бъдат неправилно отчетени като отрицателни).

„Погрешно отрицателна проба“ означава, че съдържанието на микотоксини в пробата е > STC, но тя е идентифицирана като отрицателна.

„Съмнителна проба“ (с положителен резултат) означава, че пробата превишава граничното ниво (вж. по-долу) и нивото на микотоксин, който съдържа, може да е по-високо от STC. Всички съмнителни резултати налагат потвърдителен анализ за недвусмислена идентификация и количествено определяне на микотоксина.

„Погрешно съмнителна проба“ е отрицателна проба, идентифицирана като съмнителна.

„Потвърдителни методи“ означава методи, които предоставят цялостна или допълнителна информация, която да позволи микотоксинът да бъде идентифициран и недвусмислено определен количествено съобразно съответното ниво.

Гранично ниво: резултат, сигнал или концентрация, получени чрез скрининговия метод, над които пробата се класифицира като „съмнителна“. Граничната стойност се определя по време на валидирането и взема предвид променливостта на измерването.

Отрицателна контролна проба (празна матрица): проба, за която е известно, че в нея отсъства (1) миотоксинът, за който се извършва скрининг, например чрез предшестващо определяне с помощта на достатъчно чувствителен потвърдителен метод. Ако не могат да се получат празни проби, може да се използва материал с най-ниското възможно ниво, доколкото нивото води до заключението, че скрининговият метод е подходящ за целта.

Положителна контролна проба: проба, която съдържа микотоксин в целевата концентрация на скрининга, например сертифициран референтен материал, материал с известно съдържание (например материал от изпитване за пригодност) или материал, чиито характеристики по друг начин са установени като достатъчни чрез потвърдителен метод. При липса на горепосочените материали може да се използва смес от проби с различни нива на замърсяване или проба с добавен референтен материал, приготвен в лаборатория и с достатъчно характеристики, при условие че може да се докаже, че нивото на замърсяване е проверено.

4.3.2.3.   Процедура по валидиране

Целта на валидирането е да се покаже, че скрининговият метод е подходящ за целта. Това се постига като се определят граничната стойност, както и делът на погрешна отрицателни проби и погрешно съмнителни проби; Тези два параметъра включват характеристики за изпълнение като чувствителност, избирателност и прецизност.

Скрининговите методи могат да бъдат валидирани чрез междулабораторно утвърждаване или в една и съща лаборатория. Ако вече са на разположение данни от междулабораторно утвърждаване за определена комбинация микотоксин/матрица/STC, достатъчно е ефикасността на метода да се проверява в лаборатория, която прилага метода.

4.3.2.3.1.   Първоначално валидиране в една и съща лаборатория

Микотоксини:

Валидирането се извършва за всеки отделен микотоксин, попадащ в обхвата. При биоаналитични методи, които дават комбиниран резултат за определена група микотоксини (например афлатоксини B1, B2, G1 и G2; фумонизини B1 и B2), трябва да се докаже приложимостта и да се посочат ограниченията на изпитването в обхвата на метода. Не се счита, че нежеланата кръстосана реактивност (например DON-3-glycoside, 3- или 15-acetyl-DON за имунологични методи за дезоксиниваленол (DON) увеличава дела на погрешно отрицателните проби на целевите микотоксини, но може да увеличи дела на погрешно съмнителните проби. Такова нежелано увеличение ще бъде намалено от потвърдителен анализ за недвусмислена идентификация и количествено определяне на микотоксините.

Матрици:

Първоначално валидиране се извършва за всяка стока, или — ако за метода е известно, че е приложим за повече стоки — за всяка стокова група. В последния случай от групата се избира една представителна и релевантна стока (вж. таблица А).

Серия от проби:

Минималният брой от различни проби, които се изискват за валидиране, е 20 хомогенни отрицателни контролни проби и 20 хомогенни положителни контролни проби, които съдържат микотоксин с STC, анализирани при условията на междинна прецизност (RSDRi) в 5 различни дни. Незадължително към серията за валидиране могат да се добавят още 20 проби, съдържащи микотоксин на други нива, за да се разбере до каква степен методът може да различи отделните концентрации на микотоксин.

Концентрация:

За всяка STC, която се използва в рутинно извършване на изпитването, трябва да се извърши валидиране.

4.3.2.3.2.   Първоначално валидиране посредством съвместни изпитвания

Валидирането посредством съвместни изпитвания се извършва в съответствие с международно признат протокол за съвместни изпитвания (например ISO 5725:1994 или хармонизирания Международен протокол на IUPAC), който изисква включването на валидни данни от най-малко осем различни лаборатории. Освен това единствената разлика спрямо валидирането в една и съща лаборатория е тази, че ≥ 20 проби на стока/ниво могат да се разпределят равномерно между участващите лаборатории с най-малко две проби на лаборатория.

4.3.2.4.   Определяне на граничното ниво и на дела на погрешно съмнителни резултати от празни проби.

(Относителните) резултати за отрицателните и положителните контролни проби се използват като основа за изчисляване на изискваните параметри.

Скринингови методи с резултат, пропорционален на концентрацията на микотоксин

За скрининговите методи с резултат, пропорционален на концентрацията на микотоксин, важи следното:

Гранична стойност = RSTC — t-стойност0,05 *SDSTC

RSTC =	среден резултат от положителните контролни проби (с STC)
t-стойност:	едностранна t-стойност за дял от погрешно отрицателни проби от 5 % (вж. таблица Б)
SDSTC =	стандартно отклонениеСкринингови методи с резултат, обратно пропорционален на концентрацията на микотоксин

По подобен начин, за скрининговите методи с резултат, обратно пропорционален на концентрацията на микотоксин, граничната стойност се определя както следва:

Гранична стойност = RSTC + t-стойност0,05 *SDSTC

Като се използва тази специфична t-стойност за установяване на граничната стойност, делът на погрешно отрицателните резултати е по подразбиране 5 %.

Оценка на пригодността за целта

Резултатите от отрицателните контролни проби се използват за оценяване на съответстващия дял погрешно съмнителни резултати. t-стойността се изчислява в съответствие със събитието, че резултат от отрицателна контролна проба е над граничната стойност, и съответно тя се класифицира като съмнителна.

t-стойност= (гранична стойност — среднопразна)/SDпразназа скринингови методи с резултат, пропорционален на концентрацията на микотоксин

или

t-стойност= (средно празна — гранична)/SDпразназа скринингови методи с резултат, обратно пропорционален на концентрацията на микотоксин

От получената t-стойност, основана на степените на свобода, изчислени от броя на експериментите, вероятността за погрешно съмнителни проби за едностранно разпределение може да бъде изчислена (например с табличната функция TDIST) или взета от таблица за t-разпределение.

Съответстващата стойност на едностранното разпределение определя дела от погрешно съмнителни резултати.

Този подход е подробно описан с пример в Analytical and Bioanalytical Chemistry, DOI 10.1007/s00216-013-6922-1.

4.3.2.5.   Разширяване на обхвата на метода

4.3.2.5.1.   Разширяване на обхвата за други микотоксини:

Когато се добавят нови микотоксини към обхвата на съществуваш скринингов метод, трябва да се извършва пълно валидиране, за да се демонстрира пригодността на метода.

4.3.2.5.2.   Разширяване за включване на други стоки:

Ако за скрининговия метод е известно или се очаква, че е приложим към други стоки, приложимостта към тези други стоки се проверява. Ако новата стока принадлежи към стокова група (вж. таблица А), за която вече е извършено първоначално валидиране, е достатъчно да се извърши ограничено допълнително валидиране. За тази цел се анализират най-малко 10 хомогенни отрицателни и 10 хомогенни положителни контролни проби (с STC) при условията на междинна прецизност. Положителните контролни проби следва да са над граничната стойност. Ако този критерий не е изпълнен, се изисква пълно валидиране.

4.3.2.6.   Проверка на методи, които вече са валидирани посредством съвместни изпитвания

За скринингови методи, които вече са успешно валидирани посредством съвместно изпитване, ефикасността на метода се проверява. За тази цел се анализират най-малко 6 отрицателни и 6 положителни контролни проби (с STC). Положителните контролни проби следва да са над граничната стойност. Ако този критерий не е изпълнен, лабораторията трябва да извърши анализ на първопричините, за да се уточни защо с този метод не се постигат същите резултати като тези от съвместното изпитване. След като са взети корективни мерки, ефикасността на метода се проверява отново в лабораторията. Ако лабораторията не може да потвърди резултатите от съвместното изпитване, тя ще трябва да установи своята собствена гранична стойност чрез пълно валидиране в една лаборатория.

4.3.2.7.   Непрекъсната проверка на метода/текущо валидиране на метода

След първоначалното валидиране допълнителни данни за утвърждаване се получават, като във всяка партида проверени проби се включват най-малко две положителни контролни проби. Едната положителна контролна проба е известна проба (например използвана при първоначалното валидиране), а другата е друга стока от същата стокова група (когато се анализира само една стока, вместо това се използва друга проба от тази стока). По желание може да се включи отрицателна контролна проба. Резултатите, получени за двете положителни контролни проби, се добавят към наличната серия за валидиране.

Най-малко веднъж годишно наново се установява граничната стойност и се оценява пригодността. Тази непрекъсната проверка на метода служи за няколко цели:

—	контрол на качеството за партидата проверени проби

—	предоставяне на информация за валидността на метода при условията на лабораторията, която го прилага

—	обосноваване на приложимостта на метода към различни стоки

—	възможност за адаптиране на гранични стойности в случай на постепенни отклонения във времето.

4.3.2.8.   Доклад за утвърждаване

Докладът за утвърждаване съдържа:

—	декларация за STC

—	декларация за получената гранична стойност.

Забележка: граничната стойност трябва да има същия брой значещи цифри както STC. Цифровите стойности, използвани за изчисляване на граничната стойност, трябва да имат поне една значеща цифра повече от STC.

—	декларация за изчисления дял погрешно съмнителни резултати

—	декларация за начина, по който е генериран делът погрешно съмнителни резултати.

Забележка: декларацията за изчисления дял погрешно съмнителни проби посочва дали методът е подходящ за целта, като посочва броя празни проби (или проби с ниско ниво на замърсяване), които трябва да бъдат проверени.

Таблица А

Стокови групи за валидиране на скринингови методи

Стокови групи	Стокови категории	Типични представителни стоки, включени в категорията
Високо съдържание на вода	Плодови сокове	Ябълков сок, гроздов сок
	Алкохолни напитки	Вино, бира, сайдер
	Грудкови и кореноплодни зеленчуци	Пресен джинджифил
	Пюрета на зърнена или плодова основа	Пюрета, предназначени за кърмачета и малки деца
Високо съдържание на масла	Черупкови плодове	Орехи, лешници, кестени
	Маслодайни семена и продукти от тях	Рапица, слънчоглед, памучно семе, соя, фъстъци, сусамено семе и т.н.
	Маслодайни плодове и продукти от тях	Масла и пасти (например фъстъчено масло, тахан)
Високо съдържание на нишесте и/или протеини и ниско съдържание на вода и мазнини	Зърна от зърнени култури и продукти от тях	Зърна от пшеница, ръж, ечемик, царевица, ориз, овес Пълнозърнест хляб, бял хляб, крекери, зърнени закуски, макаронени изделия
	Диетични храни	Продукти на прах за приготвяне на храни за кърмачета и малки деца
Високо водно и киселинно съдържание (2)	Цитрусови продукти
„Сложни или уникални стоки“ (3)		Какао на зърна и продукти от него, копра и продукти от нея, кафе, чай Подправки, сладък корен
Високо съдържание на захар, ниско съдържание на вода	Сушени плодове	Смокини, стафиди, черни (коринтски) стафиди, едри (султански) стафиди
Мляко и млечни продукти	Мляко	Краве, козе и биволско мляко
	Сирене	Краве и козе сирене
	Млечни продукти (например мляко на прах)	Кисело мляко, сметана

Таблица Б

Едностранна t-стойност за дял на погрешно отрицателни резултати от 5 %

Степени на свобода	Брой на повторенията	t-стойност (5 %)
10	11	1,812
11	12	1,796
12	13	1,782
13	14	1,771
14	15	1,761
15	16	1,753
16	17	1,746
17	18	1,74
18	19	1,734
19	20	1,729
20	21	1,725
21	22	1,721
22	23	1,717
23	24	1,714
24	25	1,711
25	26	1,708
26	27	1,706
27	28	1,703
28	29	1,701
29	30	1,699
30	31	1,697
40	41	1,684
60	61	1,671
120	121	1,658
∞	∞	1,645

4.3.3.   Изисквания за качествени скринингови методи (методи, които не дават цифрови стойности)

Понастоящем няколко органа по стандартизация (например AOAC, ISO) разработват насоки за валидиране на двукомпонентни методи на изпитване. Съвсем наскоро AOAC подготви насоки по този въпрос. Документът може да се разглежда като най-актуалното указание в тази област за момента. Поради това методите, които дават двукомпонентни резултати (например визуална проверка на изпитване с реактивни ленти), следва да бъдат валидирани в съответствие с тези насоки

http://www.aoac.org/imis15_prod/AOAC_Docs/ISPAM/Qual_Chem_Guideline_Final_Approved_031412.pdf

4.4.   Оценка на неопределеността на измерването, изчисляване на аналитичния добив и отчет на резултатите (4)

4.4.1.   Потвърдителни методи

Аналитичният резултат трябва да се отчете, както следва:

а)	с корекция за аналитичния добив, като се посочва равнището на аналитичния добив. Корекцията за аналитичния добив не е необходима, ако степента на аналитичния добив е между 90 и 110 %;

б)	като „х ± U“, където х е аналитичният резултат, а U е разширената неопределеност на измерването, като се използва фактор на покриване 2, който дава ниво на достоверност от около 95 %.

За храни от животински произход отчитането на неопределеността на измерването може да се направи също и чрез определяне на критична граница (ССα) в съответствие с Решение 2002/657/ЕО на Комисията (5) (точка 3.1.2.5 от приложение I — в случай на вещества с определена допустима граница).

Ако обаче аналитичният резултат е значително (> 50 %) по-нисък от максималното ниво или много по-висок от максималното ниво (т.е. над 5 пъти максималното ниво), и при условие че се прилагат подходящите процедури за осигуряване на качеството и анализът се прави само за да се провери съответствието с правните разпоредби, аналитичният резултат може да се отчете, без да се прави корекция за възстановяване и в тези случаи отчитането на степента на възстановяване и на неопределеността при измерване може да бъде пропуснато.

Настоящите правила за тълкуване на аналитичния резултат с оглед на приемането или отхвърлянето на партида се прилагат към аналитичния резултат, получен от пробата за официален контрол. Когато анализът се прави за целите на съдебно производство или арбитраж, се прилагат националните правила.

4.4.2.   Скринингови методи

Резултатът от скрининга се представя като резултат за съответствие или резултат със съмнение за несъответствие.

„Съмнение за несъответствие“ означава, че пробата превишава граничното ниво и нивото на микотоксин, който съдържа, може да е по-високо от STC. Всички съмнителни резултати налагат потвърдителен анализ за недвусмислена идентификация и количествено определяне на микотоксина.

„Съответстващ“ означава, че съдържанието на микотоксини в пробата е < STC с вероятност от 95 % (т.е. има 5 % вероятност пробите да бъдат неправилно отчетени като отрицателни). Аналитичният резултат се отчита като „< ниво на STC“, като се посочва нивото на STC.“