5.3.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 65/41

1.

Мандатът на член или на заместник започва да тече от датата, на която влиза в сила назначаването му от Съвета.

2.

Мандатът на член или на заместник се прекратява при подаване на оставка, при изтичане на мандата, по силата на който е бил назначен, или в случай на смърт.

3.

Член или заместник, който подава оставка, уведомява писмено председателя на Комитета за намерението си, като посочва датата, от която оставката влиза в сила. Председателят информира за това Съвета, който потвърждава свободното място и прилага процедурата за избор на заместник.

4.

Членът или заместникът, чийто мандат е приключил поради изтичане на срока на мандата, по силата на който е бил назначен, незабавно и в писмена форма информира за това председателя на Комитета.

5.

В случаите, предвидени в параграф 2 от настоящия член, Съветът назначава заместник за оставащия срок на мандата.

1.

Всеки член, възпрепятстван да вземе участие в пленарна сесия, може да бъде представляван от заместник от своята национална делегация дори за ограничен период, включващ определени дни от пленарната сесия. Всички надлежно упълномощени членове или заместници се записват в присъствен списък.

2.

Всеки член, възпрепятстван да вземе участие в заседание на комисия или в друго заседание, одобрено от Бюрото, може да бъде представляван от друг член или заместник от своята национална делегация, политическа група или междурегионална група. Всички надлежно упълномощени членове или заместници се записват в присъствен списък.

3.

Член или заместник, определен за такъв в списъка на заместниците на членовете на работна група, създадена в съответствие с членове 37 или 62, може да замести всеки член от политическата си група.

4.

Заместник или член, заместващ друг член, може да представлява само един член. Той разполага с всички правомощия на член по време на съответното заседание. Генералният секретар се уведомява в съответствие с изискванията за уведомяване за делегирането на правото на глас, което трябва да бъде получено най-късно в деня преди заседанието.

5.

Всяка пленарна сесия дава право само на еднократно възстановяване на разноските на члена или на неговия заместник. Бюрото изготвя подробни разпоредби по този въпрос в указанията си, свързани с транспортните разноски и дневните надбавки.

6.

Заместник, който е назначен за докладчик, може да присъства на заседание на пленарна сесия, в чийто дневен ред е включено проектостановище, за което отговаря, и може да го представи, дори ако членът, чийто заместник се явява, също присъства на това заседание. Членът може да делегира правото си на глас на заместника си за срока на разглеждането на това проектостановище. Генералният секретар се уведомява писмено за делегирането на правото на глас преди съответната сесия.

7.

Без да се накърняват разпоредбите на член 23, параграф 1, делегирането се счита за нищожно от момента, в който възпрепятстваният член губи качеството си на член на Комитета.

1.

Членовете и заместниците от една държава членка съставляват национална делегация. Всяка национална делегация приема свои вътрешни правила и избира председател, чието име се съобщава официално на председателя на Комитета.

2.

Генералният секретар създава в администрацията на Комитета механизъм за оказване на съдействие на националните делегации, който също така позволява всеки член да получава индивидуално информация и съдействие на официалния му език. Механизмът е част от специализирана служба, съставена от длъжностни лица и други служители на Комитета на регионите, и осигурява възможност за целесъобразно използване на инфраструктурата на Комитета от националните делегации. По-специално, генералният секретар осигурява на националните делегации подходящи условия за провеждането на заседания непосредствено преди или по време на пленарната сесия.

3.

Националните делегации получават съдействие и от националните координатори, които не са част от персонала на генералния секретариат. Те подпомагат членовете в изпълнението на задълженията им като членове на Комитета.

4.

Генералният секретар предоставя необходимото съдействие на националните координатори, по-специално като им се дава възможност да използват по целесъобразност инфраструктурата на Комитета.

1.

Членовете и заместниците могат да образуват групи, които отразяват политическите им предпочитания. Критериите за членство са определени във вътрешния правилник на всяка политическа група.

2.

За образуването на политическа група са необходими най-малко осемнадесет членове или заместници, от които най-малко половината трябва да бъдат членове, представляващи общо поне една пета от държавите членки. Член или заместник може да членува само в една политическа група. Политическа група се разпуска, когато броят на членовете ѝ не достига необходимия такъв за образуването ѝ.

3.

Председателят на Комитета се уведомява с декларация за образуването на политическа група, за разпускането ѝ или за всяка промяна, настъпила в нея. В декларацията за образуване на политическа група се посочват нейното наименование, членовете и бюрото ѝ.

4.

Всяка политическа група разполага със секретариат, чиито служители са част от персонала на генералния секретариат. Политическите групи могат да правят предложения пред органа по назначаването, свързани с подбора, назначаването и повишението или с удължаването на срока на договора на служителите в тези секретариати. Органът по назначаването взема решение, след като е изслушал председателя на съответната политическа група.

5.

Генералният секретар предоставя на политическите групи и на техните органи средствата, необходими за техните заседания, дейност, публикации и за работата на техния секретариат. В бюджета се посочват предоставените на всяка политическа група средства. Политическите групи и техните секретариати могат да използват по целесъобразност инфраструктурата на Комитета.

6.

Политическите групи и техните бюра могат да заседават непосредствено преди или по време на пленарните сесии. Те могат да провеждат извънредни заседания два пъти в годината. Транспортните разноски и дневните надбавки на заместник, участващ в тези заседания, се възстановяват, само ако представлява член от своята политическа група.

7.

На необвързаните членове се оказва административно съдействие. Редът и условията за предоставянето му се определят от Бюрото по предложение на генералния секретар.

1.

По време на първото заседание временният председател запознава Комитета със съобщението на Съвета относно назначаването на членовете и предоставя отчет във връзка с извършената от него представителна дейност и текуща работа. Ако към него се отправи искане, той може да реши да се проверят назначаването и пълномощията на членовете, преди да обяви конституирането на Комитета за новия мандат.

2.

Временното бюро продължава да изпълнява дейността си до обявяването на резултата от избора на членовете на Бюрото.

a)

приема становища, доклади и резолюции;

б)

приема проекта на бюджетната прогноза за приходите и разходите на Комитета;

в)

приема политическата програма на Комитета в началото на всеки мандат;

г)

избира председателя, първия заместник-председател и останалите членове на Бюрото;

д)

образува комисии;

е)

приема и преразглежда Правилника за дейността на Комитета;

ж)

след проверка на кворума съгласно член 21, параграф 1, първо изречение, с мнозинство от подадените гласове взема решение за завеждане на иск или за внасяне на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз, по предложение на председателя на Комитета или на компетентната комисия, и в съответствие с членове 58 и 59. При приемането на такова решение, председателят завежда иск от името на Комитета.

1.

Председателят на Комитета свиква Пленарната асамблея най-малко веднъж на всеки три месеца. Графикът на пленарните сесии следва да се определи от Бюрото през третото тримесечие на предходната година. Пленарна сесия може да се проведе в рамките на един или повече заседателни дни.

2.

При писмено искане, подадено от най-малко една четвърт от членовете, председателят е длъжен да свика извънредна пленарна сесия, която трябва да се проведе не по-рано от една седмица и не по-късно от един месец, считано от датата на внасяне на искането. В писменото искане се посочва въпросът, който следва да се разгледа на извънредната пленарна сесия. В дневния ред не може да бъде включен никакъв друг въпрос.

1.

Бюрото подготвя предварителен проект за дневен ред, съдържащ временен списък на проектостановищата, проектодокладите или проекторезолюциите, които ще бъдат разглеждани на пленарната сесия, която непосредствено следва предстоящата, както и всички останали документи за решение.

2.

Най-малко двадесет и един работни дни преди откриването на пленарната сесия проектът за дневен ред, заедно с упоменатите в него документи за решение, се предоставя по електронен път на членовете и на техните заместници на всеки един от официалните им езици; документите за заседанията се изпращат по електронна поща на членовете и на техните заместници на всеки един от официалните им езици.

3.

По принцип проектостановищата, проектодокладите и проекторезолюциите се включват в дневния ред по реда, по който са приети от комисиите или са представени съгласно Правилника за дейността. Взема се под внимание, че в някои точки от дневния ред се разглеждат теми, които имат връзка помежду си.

4.

В изключителни надлежно обосновани случаи, когато е невъзможно да се спази посоченият в параграф 2 срок, председателят може да включи в проекта за дневен ред документ за решение, при условие че съответният текст е бил изпратен на членовете и на заместниците на техните официални езици най-малко една седмица преди откриването на пленарната сесия. Той посочва върху заглавната страница на документа за решение основанието за прилагането на тази процедура.

5.

Писмените изменения на проекта за дневен ред се представят на генералния секретар най-късно до три работни дни преди откриването на пленарната сесия.

6.

По време на заседанието, непосредствено предхождащо откриването на пленарната сесия, Бюрото приема окончателен проект за дневен ред. По време на това заседание Бюрото може, с мнозинство от две трети от подадените гласове, да включи в дневния ред неотложни или актуални въпроси, чието разглеждане не може да бъде отложено за следващата пленарна сесия.

7.

По предложение на председателя, на политическа група или на 32 членове, преди да пристъпи към гласуването на измененията, Бюрото или Пленарната асамблея може да реши:

Тази разпоредба не се прилага в случаите, когато определен от Съвета, Комисията или Европейския парламент срок не позволява да се отложи приемането на документ за решение.

Към документа за решение, отложен за следващо заседание на Пленарната асамблея, се прилагат всички действително внесени изменения, които се отнасят до него. Без да се накърняват разпоредбите на член 24, параграф 2, буква а), отлагането на гласуване не дава основание за определяне на нов краен срок за внасяне на изменения.

Когато документът е върнат в съответната комисия, свързаните с него изменения отпадат и докладчикът преценява в каква степен тяхното съдържание:

Документът се включва за решение в дневния ред на комисията.

1.

Сесиите на Пленарната асамблея са открити за обществеността, освен ако Пленарната асамблея не реши друго по отношение на сесията като цяло или за конкретна точка от дневния ред.

2.

В пленарните сесии могат да участват представители на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Те могат да бъдат поканени да вземат думата.

3.

По собствена инициатива или по искане на Бюрото председателят може също да покани външни лица да присъстват на пленарните сесии и да вземат думата. Тези изказвания могат да бъдат последвани от обща дискусия, за която се прилагат общите разпоредби за времето за изказване.

4.

Съгласно член 15, параграфи 1 и 6, Бюрото може да предложи на Пленарната асамблея да се проведе обща дискусия по актуални политически въпроси от регионално и местно значение („време за актуални въпроси“). По отношение на провеждането ѝ се прилагат общите разпоредби за времето за изказване.

1.

Без да се накърнява свободата на словото, поведението на членовете се характеризира с взаимно уважение, основава се на ценностите и принципите, определени в учредителните текстове на Европейския съюз, зачита достойнството на Комитета и не нарушава нормалното протичане на работата на органите на Комитета или реда и спокойствието в помещенията на Комитета.

2.

В началото на пленарната сесия по предложение на Бюрото Пленарната асамблея определя времето за изказване по всяка точка от дневния ред. По време на пленарната сесия председателят взема решение по собствена инициатива или по искане на даден член да ограничи времето за изказване.

3.

По предложение на Бюрото председателят може да предложи на Пленарната асамблея по време на разисквания по общи или специфични въпроси предвиденото време за изказване да се разпредели между политическите групи и националните делегации.

4.

По правило времето за изказване не може да надвишава една минута за изказвания, свързани с протокола от заседанията, с процедурни въпроси и изменения на окончателния проект за дневен ред или на самия дневен ред.

5.

Ако изказващ се превиши полагащото му се време, председателят може, след като отправи предупреждение, да му отнеме думата.

6.

Член може да внесе искане за закриване на разискванията, което председателят поставя на гласуване.

1.

Членовете, които искат думата, се вписват в списък по реда на получаване на исканията им. Председателят дава думата въз основа на този списък. Той следи, доколкото е възможно, да бъдат изслушвани последователно изказващи се с различни политически възгледи и от различни национални делегации.

2.

Въпреки това думата може да се даде с предимство на докладчика на компетентната комисия, на представителите на политическите групи и националните делегации, които желаят да се изкажат от името на тяхната група или делегация.

3.

Никой не може да взема думата повече от два пъти по един и същи въпрос, освен с разрешение на председателя. Въпреки това се разрешава на председателите и на докладчиците на съответните комисии да се изказват по тяхно искане и за определено от председателя време.

1.

Член, който желае да постави процедурен въпрос или да обърне вниманието на председателя върху неспазването на Правилника за дейността, получава думата. Процедурният въпрос трябва да се отнася до дневния ред или до въпрос, който се обсъжда.

2.

Исканията за изказване по процедурен въпрос имат предимство пред всички останали искания за изказване.

3.

Председателят незабавно взема решение по процедурните въпроси при спазване на разпоредбите на Правилника за дейността. След поставяне на процедурния въпрос той съобщава решението си, което не се гласува.

1.

Кворумът на Пленарната асамблея се счита за постигнат, когато присъстват повече от половината от членовете ѝ. Кворумът се проверява по искане на член и при условие че най-малко петнадесет членове гласуват в подкрепа на искането за проверка на кворума. Ако не е поискана проверка на кворума, всяко гласуване се приема за действително, независимо от броя на присъстващите членове. Председателят може да реши да прекъсне заседанието най-много за десет минути преди да се пристъпи към проверка на кворума. Членовете, които са поискали проверката, се включват при преброяването на присъстващите, дори и да не са вече в залата. Ако броят на присъстващите членове е по-малък от петнадесет, председателят може да констатира, че няма кворум.

2.

Ако се установи, че няма кворум, всички точки от дневния ред, по които се изисква гласуване, се отлагат за деня на следващото заседание, по време на което Пленарната асамблея независимо от броя на присъстващите членове може да проведе действително гласуване по отложените точки. Всички решения или гласувания, осъществени по време на заседанието преди проверката на кворума, остават валидни.

1.

Пленарната асамблея взема решение с мнозинство от подадените гласове, освен ако не е предвидено друго в Правилника за дейността.

2.

Установените форми на гласуване са „за“, „против“ или „въздържал се“. При изчисляване на мнозинството се броят само гласовете „за“ и „против“. При равен брой гласове текстът или предложението се считат за отхвърлени.

3.

Правото на глас е лично право. Членовете гласуват индивидуално и лично.

4.

Ако се оспорва резултатът от преброяването, повторно гласуване може да се нареди от председателя или да се проведе по искане на член, при условие че най-малко петнадесет членове гласуват в подкрепа на искането за повторно гласуване.

5.

По предложение на председателя на политическа група или на 32 членове, внесено преди приемането на окончателния дневен ред, Пленарната асамблея може да реши да се проведе поименно гласуване по една или по повече точки от дневния ред, което се отразява в протокола от пленарната сесия. Освен ако Пленарната асамблея не реши друго, поименното гласуване не се прилага при гласуване на изменения.

6.

По предложение на председателя, на политическа група или на 32 членове може да бъде взето решение да се проведе тайно гласуване в случай на решения, отнасящи се до лица.

7.

Председателят може да реши по всяко време гласуването да се извърши по електронен път.

Записът на цифровия резултат от електронното гласуване е достъпен за обществеността след пленарната сесия.

1.

Съгласно правилата за внасяне на изменения, изменения на документите за решение могат да се внасят само от членовете и надлежно упълномощени заместници, както и от неупълномощен заместник, определен за докладчик, внасящ изменения по свое собствено становище.

Правото на внасяне на измененията в пленарна сесия може да се упражнява от члена или от неговия надлежно упълномощен заместник. Измененията, внесени надлежно от член на Комитета или заместник преди той да изгуби това си качество или преди предоставяне или оттегляне на делегиране, остават действително внесени.

2.

Без да се накърняват разпоредбите на член 27, параграф 1, измененията на документите за решение трябва да бъдат внесени от политическа група или най-малко от шестима членове или надлежно упълномощени заместници, като се посочват имената им. Националните делегации с по-малко от шестима членове могат да внасят изменения, при условие че измененията се внасят от толкова на брой членове или надлежно упълномощени заместници, колкото наброява делегацията, и че те посочат имената си.

3.

Измененията трябва да бъдат внесени преди 15,00 ч. на единадесетия работен ден преди деня на откриването на пленарната сесия. Измененията трябва да бъдат налични във формат, позволяващ електронен достъп, незабавно след като бъдат преведени, но във всеки случай най-малко четири работни дни преди откриването на пленарната сесия.

Измененията се превеждат и предават на докладчика с предимство, за да може той да изпрати измененията на докладчика на генералния секретариат най-малко три работни дни преди откриването на пленарната сесия. Измененията на докладчика трябва ясно да се отнасят до едно или повече изменения, предвидени в параграф 1, които докладчикът посочва. Електронен достъп до измененията на докладчика се предоставя в деня преди деня на откриването на пленарната сесия.

В приложение на член 15, параграф 4, председателят може да реши да съкрати крайния срок за внасяне на изменения до минимум три работни дни преди откриването на пленарната сесия. Този срок не се отнася за изменения, свързани с неотложни въпроси по смисъла на член 15, параграф 6.

4.

Всички изменения се раздават на членовете преди началото на пленарната сесия.

1.

Прилага се следната процедура за гласуване:

2.

Принципи, с които е съобразено гласуването:

3.

Поставяне на изменения на гласуване:

Измененията се поставят на гласуване по реда на параграфите в текста и според следния приоритетен ред:

Ако бъдат приети, компромисните изменения и измененията на докладчика заменят измененията, от които произтичат.

Когато две или повече идентични изменения се внесат от различни автори, те се поставят на гласуване като едно изменение.

4.

Когато две или повече взаимоизключващи се изменения се отнасят до една и съща част от текста, първо се гласува изменението, което се отдалечава най-много от оригиналния текст.

5.

Преди поставянето на гласуване председателят обявява дали приемането на изменение води до нищожност на едно или повече от другите изменения, било защото измененията са взаимоизключващи се, тъй като се отнасят до една и съща част от текста, било защото си противоречат. Изменение се счита за отпаднало, ако е несъвместимо с предходно гласуване по същото становище. Ако авторите на изменение оспорят решението на председателя в това отношение, Пленарната асамблея решава дали да постави оспореното изменение на гласуване.

6.

Ако текстът в неговата цялост не бъде подкрепен с мнозинство от подадените гласове при окончателното гласуване, Пленарната асамблея взема решение дали проектостановището да се изпрати обратно на компетентната комисия или изготвянето му да бъде преустановено. Становището се счита за отпаднало, ако междуинституционалният график не позволява по-нататъшно разглеждане. Председателят на Комитета информира за това институцията, която е поискала становището.

Ако проектостановището се върне в компетентната комисия, тя трябва да реши дали:

1.

Проектостановищата или проектодокладите, които сезираната комисия е приела с единодушие, се внасят за приемане без изменение в Пленарната асамблея, освен ако най малко 32 членове или надлежно упълномощени заместници или политическа група не внесат предложение за изменение на този документ в съответствие с разпоредбите на член 23, параграф 3, първо изречение. В този случай Пленарната асамблея разглежда изменението. Проектостановището или проектодокладът се представя от докладчика на пленарно заседание и може да бъде предмет на разискване. Проектостановището или проектодокладът се изпраща на членовете едновременно с проекта за дневен ред.

2.

Ако комисията счита, че не се налага Комитетът да разгледа или да предложи промени в документ, по който е сезирана от Бюрото, тя може да предложи да не се повдигат никакви възражения по отношение на този документ. Предложението се внася в Пленарната асамблея, за да бъде прието без разискване.

1.

Комитетът признава и приема следните символи на Съюза:

2.

Комитетът чества Деня на Европа на 9 май.

3.

Знамето се издига във всички сгради на Комитета и по повод на официални събития.

4.

Химнът се изпълнява при откриването на всяко учредително заседание и на други тържествени заседания, по-специално за приветстване на държавни или правителствени ръководители или за посрещане на нови членове след разширяване.

a)

председателя;

б)

първия заместник-председател;

в)

по един заместник-председател от държава членка;

г)

двадесет и осем други членове;

д)

председателите на политическите групи.

—

по три места: Германия, Испания, Франция, Италия, Полша, Обединеното кралство;

—

по две места: Белгия, България, Хърватия, Чешка република, Дания, Гърция, Ирландия, Литва, Унгария, Нидерландия, Австрия, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия, Швеция;

—

по едно място: Естония, Кипър, Латвия, Люксембург, Малта, Словения.

1.

Всяка национална делегация избира от своя състав член или заместник за представител ad personam на всеки член на Бюрото, с изключение на председателя и на първия заместник-председател.

2.

Всяка политическа група избира от своя състав член или заместник за представител ad personam на своя председател.

3.

Представителят ad personam има право да присъства на заседания, да се изказва и да гласува, само когато представлява въпросния член на Бюрото. Преди съответното заседание генералният секретар се уведомява за делегирането на правото на глас в съответствие с установената процедура за уведомяване.

1.

Бюрото се избира от Пленарната асамблея за срок от две години и половина.

2.

Изборът се провежда под председателството на временния председател по същия начин, като предвидения в членове 11 и 12. Кандидатурите се внасят писмено при генералния секретар най-късно един час преди започването на пленарната сесия. Изборът може да се проведе само след проверка на кворума за присъствие, упоменат в член 21, параграф 1, първо изречение.

1.

Преди провеждането на избора на председател и първи заместник-председател, кандидатите могат да направят кратко изявление пред Пленарната асамблея. За тази цел те разполагат с едно и също време за изказване, определено от временния председател.

2.

Изборът на председател и на първи заместник-председател се извършва поотделно. Те се избират с мнозинство от подадените гласове.

3.

Установените форми на гласуване са „за“ и „въздържал се“. При изчисляването на мнозинството се броят само гласовете „за“.

4.

Ако на първия тур от гласуването нито един кандидат не получи мнозинство, се провежда второ гласуване, по време на което се избира кандидатът, получил най-много гласове. При равен брой гласове, решението се взема чрез жребий.

1.

Възможно е да се състави обща листа на кандидатите от националните делегации, които излъчват само по един кандидат за всяко от полагащите им се в Бюрото места. Листата може да бъде приета с едно гласуване, с мнозинство от подадените гласове.

В случай, че не се приеме обща листа или ако броят на кандидатите, предложени за заемане на местата, определени за национална делегация в Бюрото, превишава броя на тези места, за всяко място се провежда отделно гласуване. В този случай се прилагат разпоредбите за избор на председател и на първи заместник-председател, предвидени в членове 32 и 33, параграфи от 2 до 4.

2.

Председателите на политическите групи, които се избират във всяка група, са членове на Бюрото.

а)

изготвя и представя на Пленарната асамблея в началото на своя мандат политическата си програма и контролира нейното изпълнение. В края на мандата си Бюрото представя на Пленарната асамблея доклад за изпълнението на политическата си програма;

б)

организира и координира работата на Пленарната асамблея и на комисиите;

в)

приема годишната работна програма на комисиите по тяхно предложение;

г)

разполага с общи правомощия по финансови, организационни и административни въпроси, отнасящи се до членовете и заместниците, вътрешната организация на Комитета и неговия Генерален секретариат, включително плана на организация и органите на Комитета;

д)

както и правото да:

е)

назначава генералния секретар, длъжностните лица и другите служители, упоменати в член 73;

ж)

внася в Пленарната асамблея проект на бюджетната прогноза за приходите и разходите на Комитета в съответствие с член 75;

з)

разрешава провеждането на заседания извън обичайните места на работа;

и)

изготвя разпоредби относно състава и методите на работа на работните групи, на смесените комитети, създадени със страните кандидатки за присъединяване или на други политически организации, в които участват членовете на Комитета.

Съвместните консултативни комитети се създават с местни и регионални представители от страните кандидатки въз основа на разпоредбите, съдържащи се в Споразумението за стабилизиране и асоцииране.

Членовете на съвместните консултативни комитети от страните кандидатки се назначават официално от техните правителства да представляват местните и регионалните власти в дадената страна. Решенията в рамките на съвместните консултативни комитети се вземат съвместно с представителите на страната партньор, под съпредседателството на Комитета на регионите и страната кандидатка.

Съвместните консултативни комитети следва да приемат доклад и препоръки, насочени към области, свързани с местните власти в контекста на процеса на разширяване. Докладите могат да бъдат адресирани и до Съвета за асоцииране.

й)

Когато Пленарната асамблея няма възможност да се произнесе в посочения срок и след проверка на кворума съгласно член 38, параграф 2, първо изречение, взема решение за завеждане на иск или подаване на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз с мнозинство от подадените гласове, по предложение на председателя или на компетентната комисия съгласно членове 58 и 59. Когато бъде взето такова решение, председателят подава иска от името на Комитета и на следващата сесия сезира Пленарната асамблея по решението за поддържане на иска. Ако, след проверка на кворума, съгласно член 21, параграф 1, първо изречение, Пленарната асамблея вземе решение с мнозинство съгласно член 13, буква ж) да не бъде подаван иск, председателят го оттегля.

1.

Бюрото се свиква от председателя, който определя датата на заседанието и дневния ред след съгласуване с първия заместник-председател. Бюрото заседава най-малко веднъж на три месеца или в срок от 14 дни след получаване на писмено искане от най-малко една четвърт от членовете му.

2.

Кворум на заседанието на Бюрото е постигнат, когато присъстват най-малко половината от членовете му. Кворумът се проверява по искане на член и при условие че най-малко шест членове гласуват в подкрепа на това искане. Ако не е поискана проверка на кворума, всяко гласуване се приема за действително, независимо от броя на присъстващите членове. Ако се установи, че липсва кворум, Бюрото може да продължи разискванията, но гласуването се отлага за следващото заседание.

3.

Решенията се вземат с мнозинство от подадените гласове, освен ако не е предвидено друго в настоящия Правилник за дейността. Прилагат се разпоредбите на член 22, параграф 2 и параграф 6.

4.

Без да се накърняват разпоредбите на член 40, параграф 4, буква б), за да подготви решенията на Бюрото, председателят може да възложи на генералния секретар да изготви документите за обсъждане и препоръките за решения, които се отнасят до всеки от въпросите за обсъждане и се прилагат към проекта за дневен ред.

5.

На членовете следва да бъде предоставен достъп до тези документи по електронен път най-малко десет дни преди заседанието. Измененията на документите на Бюрото трябва да се внесат при генералния секретар най-малко два работни дни преди началото на заседанието на Бюрото, при спазване на условията за внасяне на изменения, и следва да бъдат достъпни в електронен формат, веднага след като бъдат преведени.

6.

При изключителни обстоятелства председателят може да приложи писмена процедура за приемане на решение, освен в случаите, когато то е свързано с лица. Председателят изпраща на членовете предложението за решение и ги приканва да му съобщят евентуалните си възражения писмено в срок от 5 работни дни. Решението се счита за прието, освен ако не постъпят възражения от най-малко шестима членове.

1.

Председателят ръководи работата на Комитета.

2.

Председателят представлява Комитета. Той може да делегира това правомощие.

3.

Ако председателят отсъства или е възпрепятстван да присъства, той се представлява от първия заместник-председател. Ако първият заместник-председател също отсъства или е възпрепятстван да присъства, председателят се представлява от един от другите заместник-председатели.

1.

В съответствие с член 37 Бюрото образува консултативна Комисия по финансови и административни въпроси под председателството на един от членовете на Бюрото.

2.

Датите и дневният ред на заседанията се определят от председателя след съгласуване с първия заместник-председател.

3.

Комисията по финансови и административни въпроси може да назначава измежду членовете си свой представител, който да подпомага председателя при докладването на Бюрото относно възложените му задължения.

4.

Комисията по финансови и административни въпроси има следните задачи:

5.

Председателят на Комисията по финансови и административни въпроси представлява Комитета пред бюджетните органи на Съюза.

a)

когато от него е поискана консултация от Европейския парламент, Съвета или Комисията в случаите, предвидени от Договорите, и във всички останали случаи, по-специално онези, които се отнасят до трансграничното сътрудничество, по преценка на някоя от тези институции;

б)

по собствена инициатива, когато счита това за подходящо,

в)

когато, при провеждане на консултации с Европейския икономически и социален комитет, съгласно член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Комитетът счита, че са засегнати специфични регионални интереси.

1.

Когато председателят получава документи от Съвета, Комисията или Европейския парламент, той ги възлага на компетентните комисии; Бюрото се информира за това на следващото заседание.

2.

Ако предметът на становище попада в сферата на компетентност на повече от една комисия, председателят определя компетентна комисия и, ако е необходимо, може да предложи на Бюрото да се създаде работна група, съставена от представители на съответните комисии.

3.

Ако дадена комисия не е съгласна с решение на председателя, взето съгласно член 42, параграфи 1 и 2, тя може чрез своя председател да поиска Бюрото да вземе окончателно решение.

1.

В случай че съответната комисия не е в състояние да изготви проектостановище във фиксирания срок, Бюрото може да предложи Пленарната асамблея да определи главен докладчик, който да представи проектостановище директно на Пленарната асамблея.

2.

В случай че фиксираният срок не е достатъчен, за да бъде определен главен докладчик от Пленарната асамблея на Комитета, председателят може да го определи, като Пленарната асамблея бъде уведомена за това на следващото ѝ заседание.

3.

Главният докладчик трябва да бъде член на съответната комисия.

4.

В двата случая съответната комисия заседава, когато е възможно, с оглед провеждане на общо обсъждане с разяснителна цел по предмета на становището или доклада.

1.

Исканията за изготвяне на становища по собствена инициатива по член 41, буква б), подточка ii) могат да се внасят в Бюрото от трима от неговите членове, от комисия чрез нейния председател или от тридесет и двама членове на Комитета. Исканията се внасят в Бюрото с изложение на мотивите, както и с всички други документи за обсъждане, посочени в член 38, параграф 4, и, доколкото е възможно, преди приемането на годишната работна програма.

2.

Бюрото взема решение с мнозинство от три четвърти от подадените гласове относно исканията за изготвяне на становища по собствена инициатива по член 41, буква б), подточка ii). Становищата се възлагат на компетентната в съответната област комисия в съответствие с член 42. Председателят информира Пленарната асамблея относно всички решения на Бюрото, свързани с одобрението и разпределянето на становищата по собствена инициатива.

1.

Резолюции в дневния ред следва да се включват, само ако се отнасят до въпроси, свързани с дейностите на Европейския съюз, разглеждат важни проблеми на местните и регионалните власти и са от актуално значение.

2.

Предложенията за резолюция или исканията за изготвяне на резолюция могат да се внасят в Комитета от най-малко 32 членове или от политическа група. Всички предложения или искания се внасят в Бюрото в писмен вид и в тях се посочват имената на членовете или на политическата група, които ги подкрепят. Те трябва да бъдат получени от генералния секретар най-късно до пет работни дни преди откриването на заседанието на Бюрото.

3.

Ако Бюрото реши, че Комитетът трябва да изготви проект за резолюция или да даде ход на искане за изготвяне на резолюция, то може:

4.

Проекторезолюции, които се отнасят до непредвидимо събитие, настъпило след изтичането на срока, посочен в член 45, параграф 2 (резолюции при спешни ситуации), и които отговарят на разпоредбите на член 45, параграф 1, могат да бъдат внесени в началото на заседанието на Бюрото. Ако то установи, че предложението се отнася до ключовите задачи на Комитета, го разглежда в съответствие с член 45, параграф 3, буква б). Всеки член може да внесе на Пленарна асамблея изменения на спешни проекторезолюции.

1.

В началото на всеки петгодишен мандат, Пленарната асамблея образува комисии, които имат за задача да подготвят работата ѝ. Тя взема решение относно състава и правомощията им по предложение на Бюрото.

2.

Съставът на комисиите трябва да отразява националното представителство на държавите членки в Комитета.

3.

Членовете на Комитета трябва да членуват най-малко в една и най-много в две комисии. Изключения могат да бъдат предвидени от Бюрото по отношение на членовете на национални делегации, в които броят на членовете е по-малък от броя на комисиите.

1.

Всяка комисия избира измежду членовете си председател, първи заместник-председател и не повече от двама други заместник-председатели. Те се избират за срок от две години и половина.

2.

Ако броят на кандидатите съответства на броя на местата, които следва да се заемат, кандидатът или кандидатите могат да бъдат избрани чрез акламация. В противен случай или по искане на една шеста от членовете на комисията, изборът се извършва в съответствие с разпоредбите на член 33, параграфи от 2 до 4, уреждащи правилата за избор на председателя и първия заместник-председател на Комитета.

3.

Когато председател или заместник-председател на комисия прекрати членството си в Комитета или подаде оставката си като председател или заместник-председател на комисия, освободеното място се заема съгласно предвидената в настоящия член процедура.

1.

В съответствие с предоставените им от Пленарната асамблея правомощия въз основа на член 49, комисиите разискват политиките на Съюза. Те имат за задача по-специално да изготвят проектостановища, проектодоклади и проекторезолюции, които след това се внасят за приемане от Пленарната асамблея.

2.

Комисиите вземат решение за изготвяне на становища по:

3.

Те изготвят проект за годишна работна програма в съответствие с политическите приоритети на Комитета и го внасят в Бюрото за приемане.

1.

Датата и дневният ред на заседанието на комисия се определят от нейния председател, след съгласуване с първия заместник-председател.

2.

Комисия се свиква от председателя си. Членовете трябва да получат известието за свикване на редовно заседание заедно с дневния ред най-късно до четири седмици преди определената за провеждането му дата.

3.

При писмено искане от най-малко една четвърт от членовете, председателят е длъжен да свика извънредно заседание на комисията, което трябва да се проведе не по-късно от четири седмици след внасяне на искането. Дневният ред на извънредно заседание се определя от членовете, които са внесли искането. Той се изпраща на членовете едновременно с известието за свикване.

4.

Всички проектостановища и други документи за обсъждане, за които е необходим писмен превод, трябва да постъпят в секретариата на комисията не по-късно от пет седмици преди определената за провеждането му дата. Те се предоставят електронно на членовете най-малко дванадесет работни дни преди тази дата. В изключителни случаи председателят може да промени споменатите по-горе срокове.

5.

Документите се изпращат до секретариата по електронна поща в съответствие с приетия от Бюрото стандартен формат. Съдържащите се в документа политически препоръки следва да не превишават общо 10 страници (15 000 знака) с корекция от не повече от 10 % по езикови причини. Председателят на комисията може да предостави дерогации при изключителни случаи, когато въпросът изисква по-подробно разглеждане.

1.

Всички членове и заместници, участващи в заседанието, се подписват в присъствен списък за всеки ден от заседанието.

2.

Заседанията на комисиите са отворени за обществеността, освен ако дадена комисия не реши друго, за цялото времетраене на определено заседание или за определена точка от дневния ред.

3.

Представители на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, както и други лица, могат да бъдат поканени да участват в заседанията на комисиите и да отговарят на въпроси на членовете.

1.

Комисиите представят своите проектостановища в предвидените в междуинституционалния график срокове. Заседанията за разглеждане на проектостановище са най-много две, без да се брои първото заседание, посветено на организационни въпроси.

2.

В изключителни случаи Бюрото може да разреши допълнителни заседания за разглеждането на проектостановище или да удължи определения за представянето на проекта срок.

1.

В становище на Комитета се излагат позициите и препоръките на Комитета относно разглеждания въпрос, както и, при необходимост, конкретни предложения за изменения на обсъждания документ.

2.

В становищата на Комитета относно предложения за законодателни актове в области, които не попадат в сферата на изключителната компетентност на Съюза, се изразява мнение относно съответствието на предложението с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

В други становища на Комитета може да се посочва, ако е необходимо, как се прилагат принципите на субсидиарност и пропорционалност, когато това е уместно.

3.

В становищата винаги, когато е възможно, се посочват и очакваните последствия от гледна точка на административното изпълнение и регионалните и местните финансови средства.

4.

В становищата на Комитета по законодателни актове следва да се включват препоръки за изменения на текста, предложен от Европейската комисия.

5.

Ако е необходимо, под ръководството на докладчика се изготвя изложение на мотивите. Изложението на мотивите не се поставя на гласуване. Все пак то трябва да бъде в съответствие с текста на становището, което се гласува.

6.

Проектостановище, което предлага нова дейност на Комитета с финансово отражение, трябва да бъде придружено от приложение с оценка на разходите за тази дейност. Бюрото приема разпоредби за изпълнение на този член.

1.

Ако комисията прецени за необходимо, тя може да поиска от Бюрото да ѝ възложи да премине към изготвянето на преразгледано проектостановище по същата тема и, доколкото е възможно, от същия докладчик, за да се отрази и да се реагира на междуинституционалното развитие в съответната законодателната процедура. В случай че процедурата е толкова напреднала, че няма достатъчно време Бюрото да вземе решение, председателят може да разреши подготовката на преразгледан вариант на становището и да уведоми за това Бюрото на следващото му заседание.

2.

Комисията заседава, когато е възможно, за да проведе обсъждане и приеме преразгледаното проектостановище, което се представя на следващата пленарна сесия.

3.

В случаите, когато етапът, на който се намира процедурата в основата на консултацията с Комитета, не позволява на комисията да приеме преразгледаното проектостановище поради липсата на достатъчно време, председателят на тази комисия информира директно председателя на Комитета, за да се пристъпи към прилагането на процедурата за определяне на главен докладчик, посочена в член 43.

1.

Председателят на Комитета или на комисията, на която е възложено изготвянето на проектостановището, може да направи предложение за завеждането на иск или за внасянето на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз за нарушаване на принципа на субсидиарност срещу законодателен акт, за чието приемане в Договора за функционирането на Европейския съюз се предвижда консултиране с Комитета.

2.

Комисията взема решението си с мнозинство от подадените гласове, след като предварително е направена проверка за наличие на кворума, упоменат в член 64, параграф 1. Предложението на Комисията се внася за решение от Пленарната асамблея съгласно член 13, буква ж) или от Бюрото в посочените в член 37, буква й) случаи. Комисията обосновава своето предложение в подробен доклад, в който обяснява, ако е уместно, спешността за вземане на решение въз основа на член 37, буква й).

1.

Когато не е извършено консултиране с Комитета в случаите, предвидени от Договора за функционирането на Европейския съюз, председателят на Комитета или на дадена комисия може да предложи на Пленарната асамблея съгласно член 13, буква ж) или на Бюрото в посочените в член 37, буква й) случаи завеждане на иск или внасяне на искане за встъпване в дело пред Съда на Европейския съюз.

2.

Комисията взема решението си с мнозинство от подадените гласове, след като предварително е направена проверка за наличие на кворума, упоменат в член 64, параграф 1. Комисията обосновава своето предложение в подробен доклад, в който обяснява, ако е уместно, спешността за вземане на решение въз основа на член 37, буква й).

1.

С оглед изготвяне на проектостановище, всяка комисия, по предложение на своя председател, определя докладчик или, в надлежно обосновани случаи, двама докладчици измежду своите членове или надлежно упълномощени заместници.

2.

При определяне на докладчиците всяка комисия осигурява справедливо и балансирано разпределение на становищата.

3.

При спешни случаи председателят на комисията може да приложи писмена процедура за определяне на докладчик. Председателят приканва членовете на комисията да му съобщят писмено и в срок от три работни дни евентуалните си възражения срещу предложения докладчик. Ако има възражения, председателят и първият заместник-председател вземат съвместно решение.

4.

По време на разглеждането на тяхно проектостановище, председателят или заместник-председателят, които са определени за докладчици, поверяват председателството на заседанието на друг заместник-председател или, при липса на такъв, на най-възрастния присъстващ член.

5.

Когато докладчик престане да бъде член на Комитета или заместник, се пристъпва към определянето на нов докладчик от същата политическа група в рамките на комисията, като се прилага предвидената в параграф 3 процедура.

1.

При надлежно обосновани случаи комисиите могат да образуват работни групи с одобрението на Бюрото. Те могат да включват членове на друга комисия.

2.

Член на работна група, който не може да участва в заседание, може да бъде заместен от член или заместник от неговата политическа група от списъка на заместниците на тази работна група. Когато няма възможност за заместване от заместник от този списък, заместник може да бъде всеки друг член или заместник от същата политическа група.

3.

Всяка работна група може да избере председател и заместник-председател измежду членовете си.

4.

Работните групи могат да приемат заключения, които да докладват на своите комисии.

1.

Всеки докладчик може да бъде подпомаган от експерт.

2.

Експертите на докладчиците и експертите, поканени от комисията, имат право на възстановяване на транспортните разноски и на дневни надбавки.

3.

Експертите не представляват Комитета и не говорят от негово име.

1.

Кворумът на комисия се счита за постигнат, когато присъстват повече от половината от членовете ѝ.

2.

Кворумът се проверява по искане на член и при условие че най-малко десет членове гласуват в подкрепа на това искане. Ако не е поискана проверка на кворума, всяко гласуване се приема за действително, независимо от броя на присъстващите членове. Председателят може да реши да прекъсне заседание на комисия най-много за десет минути, преди да се пристъпи към проверка на кворума. Членовете, които са поискали проверката, се включват при преброяването на присъстващите, дори и да не са вече в залата, в която заседава комисията. Ако броят на присъстващите членове е по-малък от десет, председателят може да констатира, че няма кворум.

3.

Ако се установи, че няма кворум, комисията може да разгледа оставащите от дневния ред точки, за които не се изисква гласуване, като отложи разискванията и гласуването по неразгледаните точки за следващото заседание. Всички решения или гласувания, осъществени по време на заседанието преди проверката на кворума, остават валидни.

1.

Измененията се подават до 15,00 ч. на деветия работен ден преди датата на заседанието. В изключителни случаи този срок може да бъде променен от председателя.

Измененията, които се разглеждат в комисия, могат да се внасят само от членовете на тази комисия или от членовете или заместниците, надлежно упълномощени при условията, посочени в член 5, параграф 2, както и от всеки неупълномощен заместник, определен за докладчик по отношение на собственото му становище.

Правото на внасяне на измененията за разглеждане в комисия може да се упражнява само от член на тази комисия или от друг член или надлежно упълномощен заместник. Измененията, внесени надлежно от член на Комитета или заместник преди той да изгуби това си качество или преди предоставяне или оттегляне на делегиране, остават действително внесени.

Измененията се превеждат и предават приоритетно на докладчика, за да може той да изпрати своите изменения на докладчик на генералния секретариат поне три работни дни преди откриването на заседанието. Измененията на докладчика трябва да се свързват експлицитно с едно или повече изменения по алинея първа. Измененията на докладчика следва да бъдат на разположение в електронен вид, веднага след като бъдат преведени и да бъдат предоставени в писмен вид най-късно в началото на заседанието.

Разпоредбите на член 24, от параграф 1 до параграф 6 се прилагат mutatis mutandis.

2.

Гласуването на измененията следва реда на параграфите на разглежданото проектостановище.

3.

Окончателното гласуване се отнася до текста като цяло, независимо дали е изменен или не. Ако едно становище не получи мнозинство от подадените гласове, комисията решава дали:

4.

След като се приеме от комисия, проектостановището се предава на председателя на комисията и на председателя на Комитета на регионите.

1.

Ако сезираната по член 41, буква a) компетентна комисия смята, че поисканата от нея консултация не засяга регионални или местни интереси или няма политическо значение, тя може да вземе решение да не се изготвя становище по този въпрос. Генералният секретар информира съответните европейски институции за това решение.

2.

В случаите когато компетентната комисия счита, че искане за консултация, отправено до нея по реда на член 41, буква а) е важно, но от съображения за приоритет и/или тъй като през последните години вече са приети становища по темата, прецени, че ново становище не е необходимо, компетентната комисия може да реши да не изготвя становище. В този случай Комитетът може да реши да отговори на институциите на Европейския съюз чрез мотивиран отказ под формата на писмо, подписано от председателя на Комитета. Писмото се изготвя от председателя на компетентната комисия след консултации с докладчиците на предходните становища по същата тема.

1.

При изключителни обстоятелства председателят на комисия може да приложи писмена процедура за приемане на решение относно работата на неговата комисия.

2.

Председателят изпраща на членовете предложението за решение и ги приканва да му съобщят евентуалните си възражения писмено в срок от три работни дни.

3.

Решението се счита за прието, освен ако не постъпят възражения от най-малко шестима членове.

1.

Комитетът се подпомага от генерален секретариат.

2.

Генералният секретариат се ръководи от генерален секретар.

3.

По предложение на генералния секретар, Бюрото определя организацията на генералния секретариат така, че да може да осигурява дейността на Комитета и на неговите органи и да подпомага членовете на Комитета при изпълнението на техните задължения. При това той определя услугите, които генералният секретариат трябва да предоставя на членовете, на националните делегации, на политическите групи и на необвързаните членове.

4.

Генералният секретариат изготвя протоколите от заседанията на органите на Комитета.

1.

Генералният секретар има за задача да осигурява изпълнението на решенията, взети от Бюрото или от председателя в съответствие с настоящия Правилник за дейността и приложимите правни разпоредби. Той участва със съвещателен глас в заседанията на Бюрото и води протокол по време на тези заседания.

2.

Генералният секретар изпълнява дейността си под ръководството на председателя, който представлява Бюрото. Всяка година генералният секретар предоставя на Бюрото годишния отчет за дейността, в който се отчита за изпълнението на своите задължения като оправомощен разпоредител с бюджетни кредити и представя обобщение на този доклад за евентуално обсъждане.

1.

Бюрото назначава генералния секретар с решение, прието с мнозинство от две трети от подадените гласове и след проверка за наличие на кворума, упоменат в член 38, параграф 2, първо изречение.

2.

Генералният секретар се назначава за срок от пет години. Специалните условия на договора му за назначаване се определят от Бюрото съгласно разпоредбите на член 2 и съответните разпоредби на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

Мандатът на генералния секретар може да бъде подновен еднократно за максимален срок от пет години.

В случай на отсъствие или невъзможност на генералния секретар да изпълнява задълженията си, функциите му се упражняват от директор, определен от Бюрото.

3.

Правомощията, предоставени по силата на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз на органа, упълномощен да сключва договори по отношение на генералния секретар, се упражняват от Бюрото.

1.

Правомощията, предоставени по силата на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз на органа по назначаването, се упражняват:

2.

Правомощията, предоставени по силата на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз на органа, упълномощен за сключване на договори за наемане на служба, се упражняват:

Временно наетите служители в кабинета на председателя или на заместник-председателя се назначават до края на мандата на председателя или на заместник-председателя:

3.

Бюрото и генералният секретар могат да делегират предоставените им от настоящия член правомощия.

Решенията за делегиране на правомощия определят обхвата на прехвърлените правомощия, в техните рамки и срок, както и възможността упълномощените на свой ред да делегират своите правомощия.

1.

Комисията по финансови и административни въпроси внася в Бюрото предварителния проект на бюджетната прогноза за приходите и разходите на Комитета за следващата бюджетна година. Бюрото внася в Пленарната асамблея проекта на бюджетната прогноза за приходите и разходите за приемане.

Председателят, след допитване до Председателския съвет, представя на Бюрото общи стратегически насоки, които да бъдат представени пред Комисията по финансови и административни въпроси за изготвянето на бюджета за годината n+2.

2.

Пленарната асамблея приема бюджетната прогноза за приходите и разходите и я предава своевременно на Комисията, Съвета и Европейския парламент, за да се спазят определените в бюджетните разпоредби срокове.

3.

След консултации с Комисията по финансови и административни въпроси председателят на Комитета изпълнява или възлага изпълнението на бюджета в съответствие с вътрешните финансови правила, приети от Бюрото. Той изпълнява тези дейности съгласно разпоредбите на Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз.

1.

Становищата на Комитета, както и съобщенията, свързани с прилагането на опростена процедура по член 27 или с решение за неизготвяне на становище по член 67, се изпращат на Съвета, Комисията или Европейския парламент. Те, както и резолюциите, се изпращат от председателя.

2.

Становищата и резолюциите се публикуват в Официален вестник на Европейския съюз.

1.

Всеки гражданин на Съюза и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или е с установено седалище в държава членка, има право на достъп до документите на Комитета в съответствие с разпоредбите на Договора за функциониране на Европейския съюз при спазване на принципите, условията и ограниченията, определени с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета, и съгласно реда и условията, определени от Бюрото на Комитета. Достъп до документите на Комитета се предоставя, доколкото е възможно, по същия начин и на други физически или юридически лица.

2.

Комитетът създава регистър на документите си. За тази цел Бюрото приема вътрешни правила, уреждащи реда и условията на достъп, и изготвя списък на документите с пряк достъп.

a)

До разискванията на Комитета се осигурява достъп на всички официални езици, освен ако Бюрото не реши друго.

б)

Всеки член има право по време на пленарната сесия да се изказва на избрания от него официален език. Всяко изказване, направено на един от официалните езици, се превежда синхронно на останалите официални езици, както и на всеки език, който Бюрото счете за необходим. Това се отнася и за езиците, за които такава възможност е предвидена в административни споразумения между Комитета и различни държави членки.

в)

По време на заседанията на Бюрото, на комисиите и на работните групи се осигурява устен превод от и на езиците, използвани от членовете, потвърдили участието си на съответното заседание.

1.

След подписване на договор за присъединяване на дадена държава към Европейския съюз, председателят със съгласието на Бюрото може да покани правителството на присъединяващата се държава да избере наблюдатели, чийто брой е равен на броя на определените за тази държава бъдещи места в Комитета.

2.

До влизането в сила на договора за присъединяване тези наблюдатели вземат участие изцяло или частично в работата на Комитета и имат право да се изказват в рамките на органите.

Те нямат право да гласуват, нито да се кандидатират за изборни длъжности в Комитета. Тяхното участие няма никакви правни последици за дейността на Комитета.

3.

Положението им е приравнено на това на член на Комитета, що се отнася до ползването на услуги в Комитета и възстановяването на разходите, свързани с дейността им като наблюдатели, в рамките на финансовите ресурси, определени за съответния бюджетен ред за тази цел.

1.

Пленарната асамблея решава с мнозинство от членовете си дали е необходимо да се преразгледа настоящият Правилник за дейността частично или в неговата цялост.

2.

Тя възлага на ad hoc комисия да изготви доклад или проектотекст, въз основа на който приема новите разпоредби с мнозинство от гласовете на членовете ѝ. Новите разпоредби влизат в сила в деня след публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз.