(1)

Целта на определената в член 25 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета процедура по признаване на централните контрагенти („ЦК“), установени в трети държави, е да се позволи на ЦК, установени и получили разрешение в трети държави, чиито регулаторни стандарти са еквивалентни на предвидените в същия регламент, да предоставят клирингови услуги на клирингови членове или места за търговия, установени в Съюза. Тази процедура по признаване и предвиденото в нея решение относно еквивалентността следователно допринасят за постигане на общата цел на Регламент (ЕС) № 648/2012 за намаляване на системния риск чрез по-широко използване на сигурни и стабилни ЦК и по отношение на клиринга на договорите за извънборсови деривати, включително когато тези ЦК са установени и получили разрешение в трета държава.

(2)

Правният режим на трета държава се счита за еквивалентен на правния режим на Съюза по отношение на ЦК, когато по същество значителен дял от приложимата правна и надзорна уредба е еквивалентен на изискванията на Съюза по отношение на постиганите регулаторни цели. Целта на настоящата оценка на еквивалентността е да се провери дали правната и надзорната уредба на Япония гарантира, че установените и получили разрешение там ЦК не излагат клирингови членове или места за търговия, установени в Съюза, на по-високо равнище на риск, отколкото те биха могли да бъдат изложени от ЦК, получили разрешение в Съюза, и следователно не създават неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(3)

На 1 септември 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари („ЕОЦКП“) относно правната и надзорната уредба, приложима по отношение на ЦК, установени в Япония. На 27 януари 2014 г. бе получено допълнение към това становище. В техническото становище бяха установени редица различия между правно обвързващите изисквания, които са приложими в рамките на националната юрисдикция по отношение на ЦК в Япония, и правно обвързващите изисквания, приложими спрямо ЦК съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012. Освен на сравнителен анализ на правно обвързващите изисквания, приложими спрямо ЦК в Япония, настоящото решение се основава обаче и на оценка на постигнатата чрез тези изисквания степен на намаляване на рисковете.

(4)

В съответствие с член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, за да бъде установено, че правната и надзорната уредба на трета държава по отношение на получилите разрешение там ЦК, е еквивалентна на предвидената в същия регламент, трябва да бъдат удовлетворени три условия.

(5)

Според първото условие ЦК, получили разрешение в трета държава, трябва да спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правно обвързващите изисквания на Япония по отношение на получилите разрешение там организации за клиринг („ОК“) обхващат Закона за финансовите инструменти и фондовата борса от 2006 г. („ЗФИФБ“), който установява надзорната рамка за организациите, извършващи клиринг на ценни книжа и финансови деривати, както и Закона за стоковите деривати от 2009 г. („ЗСД“), осигуряващ надзорната рамка за организациите, извършващи клиринг на стоки. Настоящото решение обхваща единствено режима, установен със ЗФИФБ.

(7)

ЗФИФБ постановява, че преди предоставянето на лиценз за осъществяване на дейности по клиринг министър-председателят на Япония трябва да се увери, че правилникът за дейността на ОК (вътрешните правила и процедури на организацията за клиринг) е съгласуван с приложимите законови и подзаконови актове; че финансовото състояние на ОК му позволява да извършва клиринг на финансови инструменти; че прогнозите за приходите и разходите, свързани с дейността на ОК, са благоприятни; че персоналът на ОК разполага с необходимите знания и опит за извършване на клиринг на финансови инструменти по подходящ и сигурен начин; както и че структурата и системата на ОК са достатъчно развити, за да осигурят нормалното протичане на сетълмента. Съгласно член 194-7(1) от ЗФИФБ министър-председателят делегира на комисаря на Агенцията за финансови услуги на Япония („АФУЯ“) правомощията, предоставени му по силата на ЗФИФБ. Поради това отговорността за предоставяне на лиценз за клиринг се носи от комисаря на АФУЯ.

(8)

Освен това през декември 2013 г. АФУЯ публикува подробни Насоки за надзора на инфраструктурите на финансовия пазар („Насоките“), които съдържат детайлно описание на надзорната рамка по отношение на инфраструктурите на финансовия пазар, включително ОК, и по-специално на начина, по който ОК трябва да спазват изискванията на ЗФИФБ. Насоките са приложени във вътрешните правила и процедури на ОК.

(9)

Ето защо действащите в Япония правно обвързващи изисквания имат двустълбова структура. Определените в ЗФИФБ основни принципи по отношение на ОК представляват т.нар. „основни правила“, налагащи високи стандарти, на които ОК трябва да отговарят, за да получат разрешение да предоставят клирингови услуги в Япония. Тези основни правила представляват първия стълб на правно обвързващите изисквания в Япония. С цел да удостоверят съблюдаването на основните правила, ОК трябва да представят своите вътрешни правила и процедури пред комисаря на АФУЯ за одобрение. Тези вътрешни правила и процедури представляват втория стълб на правно обвързващите изисквания в Япония, чрез който се предоставят нормативни подробности относно начина, по който кандидатстващата ОК отговаря на тези стандарти в съответствие с Насоките. Освен това вътрешните правила и процедури на ОК съдържат допълнителни разпоредби, които допълват основните правила. След като бъдат одобрени от комисаря на АФУЯ, тези вътрешни правила и процедури придобиват правно обвързваща сила за ОК. Следователно тези правила представляват неразделна част от правната и надзорната уредба, с която трябва да се съобразяват установените в Япония ЦК. В случай на неспазване на основните правила или на вътрешните правила и процедури на ОК, комисарят на АФУЯ има правото да предприеме административни мерки срещу ОК, включително издаването на заповеди за подобряване на стопанските операции или отмяна на целия или на част от лиценза на ОК.

(10)

Вследствие на основните правила, приложими по отношение на ОК, допълнени от техните вътрешни правила и процедури, се постигат съществени резултати, еквивалентни на заложените в правилата, определени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012. По-специално, правно обвързващите изисквания, приложими спрямо ОК по отношение на броя на случаите на неизпълнение, които трябва да бъдат покрити от общите финансови ресурси, изискват ОК, извършващи клиринг на повече от 95 % от обема на подлежащите на клиринг трансакции в Япония, да могат да покрият най-малко неизпълнението на двамата клирингови членове, към които те имат най-големи експозиции, при екстремни, но реалистични пазарни условия („принцип на двойното покритие“). Това изискване гарантира степен на намаляване на риска, еквивалентна на изискваната съгласно дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012, и следователно следва да се счита за еквивалентно.

(11)

Правно обвързващите изисквания, приложими спрямо ОК във връзка с риска по отношение на ликвидността, изискват от ОК, извършващи клиринг на повече от 95 % от обема на подлежащите на клиринг трансакции в Япония, да прилагат принципа на двойното покритие. Това изискване гарантира степен на намаляване на риска, еквивалентна на изискваната съгласно дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012, и следователно следва да се счита за еквивалентно. И накрая, вследствие на правно обвързващите изисквания, приложими спрямо всички ОК по отношение на непрекъснатостта на стопанската дейност, изискванията за обезпеченията, инвестиционната политика, риска във връзка със сетълмента, разделянето и преносимостта, изчисляването и управлението на първоначалните допълнителни обезпечения (в т.ч. организационни изисквания), изискванията, свързани с висшето ръководство, комитета за управление на риска, съхраняването на данни, квалифицираното дялово участие, информацията, предоставяна на компетентния орган, конфликтите на интереси, възлагането на дейности на външни подизпълнители и осъществяването на стопанска дейност, се постигат съществени резултати, еквивалентни на установените в Регламент (ЕС) № 648/2012, и следователно те следва да се считат за еквивалентни.

(12)

Поради това Комисията стига до заключението, че японската правна и надзорна уредба гарантира, че ЦК, получили разрешение в Япония, спазват правно обвързващи изисквания, които са еквивалентни на изискванията, установени в дял IV от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(13)

Според второто условие по член 25, параграф 6 действащата правна и надзорна уредба на Япония по отношение на ЦК, получили разрешение там, трябва да предвижда, че тези ЦК подлежат на текущ ефективен надзор и правоприлагане.

(14)

АФУЯ отговаря за надзора на инфраструктурите на финансовия пазар. АФУЯ осъществява текущо наблюдение на спазването на изискванията за управление на риска от страна на ОК посредством надзорни и основани на риска процедури за проверка, включително чрез тестове на пруденциалните изисквания. АФУЯ може по-специално да изиска от ОК да предоставят информация, доклади и други данни относно техните стопански дейности, като може да инспектира дейностите, архивите и счетоводството на ОК. Тя също така оценява доколко ОК спазват своите задължения. Вследствие на тези проверки се изготвя доклад, в който се посочват всички установени пропуски. АФУЯ може да използва различни мерки, за да гарантира, че ОК предприемат целесъобразни действия по отношение на установените проблеми, включително да изиска от ОК да удостоверят в писмена форма своевременното отстраняване на подобни проблеми. АФУЯ разполага с допълнителни средства за налагане на спазването на разпоредбите, включително правото да издава и налага заповеди за подобряване на стопанските операции. АФУЯ може също така да отмени целия или част от лиценза на ОК.

(15)

Поради това Комисията стига до заключението, че японската правна и надзорна уредба по отношение на ЦК, получили разрешение в Япония, осигурява текущ ефективен надзор и правоприлагане по отношение на ЦК.

(16)

Според третото условие по член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012 действащата правна и надзорна уредба на Япония трябва да включва ефективна еквивалентна система за признаването на ЦК, получили разрешение по силата на правен режим на трета държава („ЦК от трета държава“).

(17)

ЦК от трета държава могат да кандидатстват за „лиценз за чуждестранен ЦК“, позволяващ им да предоставят в Япония тези услуги, които имат право да предоставят по силата на получено разрешение в съответната им трета държава. Критериите, прилагани спрямо ЦК от трета държава, кандидатстващ за лиценз, са подобни на критериите, прилагани за лицензирането на японски организации за клиринг. По-специално, въз основа на правната и надзорната уредба, приложима в третата държава, кандидатстващият ЦК от трета държава следва да удостовери, че разполага с достатъчно финансови средства, знания и опитни кадри, както и с необходимата система и структура за извършване на клиринг по подходящ и сигурен начин. Освен това ЦК от трети държави, разполагащи с еквивалентен лиценз, издаден от чуждестранни органи, с които АФУЯ е сключила споразумения за сътрудничество, са освободени от някои изисквания, приложими спрямо местни ЦК, получили разрешение в Япония.

(18)

Поради това следва да се счита, че правната и надзорната уредба на Япония осигурява ефективна еквивалентна система за признаване на ЦК от трета държава.

(19)

Следователно може да се счита, че правната и надзорната уредба на Япония изпълнява условията, посочени в член 25, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 648/2012, по отношение на ОК, и тази уредба следва да се счита за еквивалентна на изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012. Комисията, с помощта на предоставената от ЕОЦКП информация, следва да продължи да наблюдава развитието на японската правна и надзорна уредба за ЦК и изпълнението на условията, въз основа на които е взето настоящото решение.

(20)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,