27.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 157/23

(1)

В съответствие с член 4, параграф 1 от Акта за присъединяване от 2011 г., от Хърватия, която се присъедини към Съюза на 1 юли 2013 г., се изисква от тази дата да наложи задължение за притежаване на виза на гражданите на третите държави, които са изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (2).

(2)

Съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединяване от 2011 г. разпоредбите на достиженията на правото от Шенген относно условията и критериите за издаване на единни визи, както и разпоредбите за взаимно признаване на визи и за равностойността между разрешенията за пребиваване, визите за дългосрочно пребиваване и визите за краткосрочно пребиваване, се прилагат в Хърватия единствено след приемането на решение на Съвета за тази цел. Те обаче са задължителни за Хърватия от датата на присъединяване.

(3)

Поради това от Хърватия се изисква да издава национални входни визи или национални визи за транзитно преминаване през нейна територия на граждани на трети държави, притежаващи единна виза или виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване, издадена/издадено от държава-членка, която прилага изцяло достиженията на правото от Шенген, или подобни документи, издадени от България, Кипър и Румъния, които все още не прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген.

(4)

Притежателите на документи, издадени от държавите-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и на документи, издадени от България, Кипър и Румъния, не представляват риск за Хърватия, тъй като те са били подложени на всички необходими проверки от тези държави-членки. С цел да се избегне налагането на неоправдана допълнителна административна тежест за Хърватия, следва да се приемат общи правила, с които на Хърватия се разрешава едностранно да признава определени документи, издадени от тези държави-членки, за равностойни на националните си визи и да въведе опростен режим за контрола на лица на външните граници въз основа на тази едностранна равностойност.

(5)

Общите правила, въведени с Решение № 895/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) и с Решение № 582/2008/ЕО Европейския парламент и на Съвета (4), следва да бъдат отменени. По отношение на Кипър, който прилага общия режим, установен с Решение № 895/2006/ЕО, от 10 юли 2006 г. насам, както и на България и на Румъния, които прилагат общия режим, установен с Решение № 582/2008/ЕО, от 18 юли 2008 г. насам, следва да се приемат общи правила, с които на България, Кипър и Румъния се разрешава, подобно на Хърватия, едностранно да признават определени документи, издадени от държави-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и подобни документи, издадени от Хърватия, за равностойни на националните си визи и да въведат опростен режим за контрола на лица на външните граници въз основа на тази едностранна равностойност. Настоящото решение не засяга целта на България и Румъния да станат незабавно държави-членки от Шенгенското пространство.

(6)

Опростеният режим, определен в настоящото решение, следва да се прилага през преходен период до датата, която следва да бъде определена с решение на Съвета, както е посочено в член 3, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2003 г. по отношение на Кипър, в член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2005 г. по отношение на България и Румъния и в член 4, параграф 2, първа алинея от Акта за присъединяване от 2011 г. по отношение на Хърватия, при спазване на евентуалните преходни разпоредби относно документи, издадени преди тази дата.

(7)

Участието в опростения режим следва да бъде незадължително, без на държавите-членки да се налагат задължения в допълнение към предвидените в Акта за присъединяване от 2003 г., в Акта за присъединяване от 2005 г. или в Акта за присъединяване от 2011 г.

(8)

Общите правила следва да се прилагат за краткосрочните единни визи, визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване, издадени от държави-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, визите с ограничена териториална валидност, издадени на кандидат, който притежава документ за задгранично пътуване, който не е признат в една или повече, но не във всички държави-членки в съответствие с Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета (5) (Визов кодекс), както и от държавите, асоциирани в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген, а така също и за визите за краткосрочно пребиваване, визите за дългосрочно пребиваване и разрешенията за пребиваване, издадени от България, Хърватия, Кипър и Румъния. Признаването на даден документ следва да бъде ограничено до срока на валидност на документа.

(9)

Условията за влизане на граждани на трети страни за престой на територията на държавите-членки, който не надвишава 90 дни за период от 180 дни, както е посочено в Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6), трябва да бъдат изпълнени, с изключение на условието да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, доколкото с настоящото решение се създава режим на едностранно признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, издадени от държави-членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген, както и на подобни документи, издадени от България, Хърватия, Кипър и Румъния за транзитно преминаване или за планиран престой на тяхна територия, ненадвишаващ 90 дни в рамките на период от 180 дни.

(10)

Тъй като целта на настоящото решение, а именно въвеждането на режим на едностранно признаване от страна на България, Хърватия, Кипър и Румъния на определени документи, издадени от други държави-членки, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в посочения член, настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(11)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на тези две държави в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (7), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (8).

(12)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (10).

(13)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола, подписан между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в рамките на областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (12).

(14)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(15)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета, (13) и следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(16)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (14), и следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

а)

„единна виза“ по смисъла на член 2, точка 3 от Визовия кодекс, валидна за две или многократни влизания;

б)

„виза за дългосрочно пребиваване“, посочена в член 18 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген (15);

в)

„разрешение за пребиваване“ по смисъла на член 2, точка 15 от Регламент (ЕО) № 562/2006.

а)

националните визи за краткосрочен престой и националните визи за дългосрочен престой, издадени от България, Хърватия, Кипър или Румъния в единния формат, определен с Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета (16);

б)

разрешенията за пребиваване, издадени от България, Хърватия, Кипър или Румъния в съответствие с единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета (17),