21.5.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 151/9


РЕШЕНИЕ № 534/2014/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 май 2014 година

за предоставяне на макрофинансова помощ на Република Тунис

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 212 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

Отношенията между Европейския съюз и Република Тунис (наричана по-долу „Тунис“) се развиват в рамките на европейската политика за съседство (ЕПС). Eвро-средиземноморското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Тунис, от друга страна (2) (наричано по-долу „Споразумението за асоцииране ЕС—Тунис“), влезе в сила на 1 март 1998 г. Съгласно Споразумението за асоцииране ЕС—Тунис Тунис приключи процеса по премахване на митата за промишлени продукти през 2008 г., като по този начин се превърна в първата държава в Южното Средиземноморие, установила зона за свободна търговия със Съюза. Двустранен политически диалог и икономическо сътрудничество се развиват и в рамките на плановете за действие по ЕПС, последният от които е в процес на обсъждане и обхваща периода 2013—2017 г.

(2)

Икономиката на Тунис е сериозно засегната от вътрешни събития, свързани с настъпилите от края на 2010 г. събития в Южното Средиземноморие, известни като „Арабската пролет“, както и от последвалите регионални размирици, по-специално в съседна Либия. Тези събития и влошената световна икономическа обстановка, по-специално рецесията в еврозоната, която е основният търговски и финансов партньор на Тунис, имаха силно отрицателно въздействие върху икономиката на Тунис, като доведоха до забавяне на растежа и предизвикаха голям недостиг на външно и вътрешно финансиране.

(3)

След свалянето от поста на президента Бен Али на 14 януари 2011 г. на 23 октомври 2011 г. в Тунис се проведоха първите свободни и демократични избори. Тогава бе създадено и Националното учредително събрание и макар политическият преход да не преминава без затруднения, основните участници в политическия процес положиха съгласувани усилия за продължаване на реформите за установяване на напълно развита демократична система.

(4)

Конституцията, приета от Националното учредително събрание на Тунис, бележи известен напредък в областта на личните права и свободи и равенството между половете, което насочва Тунис по пътя на демокрацията и правовата държава.

(5)

От началото на Арабската пролет Съюзът нееднократно е заявявал своя ангажимент да подкрепя Тунис в процеса на икономически и политически реформи на страната. Този ангажимент бе отново потвърден през ноември 2012 г. в заключенията от заседанието на Съвета за асоцииране ЕС — Тунис. Политическата и икономическата подкрепа на Съюза за процеса на реформи в Тунис е в съответствие с политиката на Съюза по отношение на региона на Южното Средиземноморие, установена в рамките на ЕПС.

(6)

В съответствие със съвместната декларация на Европейския парламент и на Съвета, приета заедно с Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (3), макрофинансовата помощ от Съюза следва да е извънреден финансов инструмент на необвързана и непосочена подкрепа за платежния баланс, насочена към възстановяване на устойчивото външно финансиране на държавата бенефициер, и следва да подпомага прилагането на политическа програма, съдържаща строги мерки за корекции и структурни реформи, предназначена да подобри положението на платежния баланс, в частност през програмния период, както и да укрепва прилагането на съответните споразумения и програми със Съюза.

(7)

През април 2013 г. властите на Тунис и Международният валутен фонд (МВФ) договориха тригодишно стендбай споразумение (наричано по-долу „Програмата на МВФ“) за 1 146 милиона СПТ (специални права на тираж) като непредпазна мярка в подкрепа на програмата на Тунис за икономически корекции и реформи. Целите на програмата на МВФ съответстват на целта на макрофинансовата помощ от Съюза, а именно облекчаване на краткосрочни затруднения на платежния баланс и прилагането на строги мерки за корекции в съответствие с целта на макрофинансовата помощ от Съюза.

(8)

За периода 2011—2013 г. Съюзът е предоставил 290 милиона евро под формата на безвъзмездни средства по своята редовна програма за сътрудничество в подкрепа на програмата на Тунис за икономическа и политическа реформа. В допълнение 155 милиона евро бяха отпуснати на Тунис за периода 2011-2013 г. в рамките на програмата „Подкрепа за партньорство, реформи и приобщаващ растеж“ (SPRING).

(9)

През август 2013 г. Тунис поиска макрофинансова помощ от Съюза с оглед на влошаващата се икономическа ситуация и перспективи.

(10)

Като се има предвид, че Тунис е държава, участваща в ЕПС, следва да се счита, че тя отговаря на условията за получаване на макрофинансова помощ от Съюза.

(11)

Предвид факта, че все още има значителен остатъчен недостиг на външно финансиране в платежния баланс на Тунис, надвишаващ средствата, предоставени от МВФ и други многостранни институции, и въпреки че Тунис изпълнява строги програми за икономическа стабилизация и реформи, се счита, че при настоящите извънредни обстоятелства предвидената за Тунис макрофинансова помощ от Съюза (наричана по-долу „макрофинансовата помощ от Съюза“) представлява подходящ отговор на искането на Тунис за подкрепа на икономическата стабилизация, успоредно с програмата на МВФ. Макрофинансовата помощ от Съюза би подкрепила икономическата стабилизация и програмата за структурни реформи на Тунис, като допълни средствата, предоставени в рамките на финансовото споразумение с МВФ.

(12)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да е насочена към подкрепа за възстановяването на устойчиво външно финансиране за Тунис, като по този начин подпомага икономическото и социалното развитие на страната.

(13)

Определянето на размера на макрофинансовата помощ от Съюза се основава на пълна количествена оценка на остатъчните нужди на Тунис от външно финансиране и е съобразено с нейния капацитет да се финансира със собствени средства, и по-специално международните резерви, с които разполага. Макрофинансовата помощ от Съюза следва да допълва програмите и средствата, осигурени от МВФ и Световната банка. При определянето на размера на помощта се отчитат също така очакваният финансов принос от многостранни донори и нуждата да се осигури справедливо разпределение на тежестта между Съюза и други донори, както и предварително съществуващото разпределение по другите инструменти на Съюза за външно финансиране в Тунис и добавената стойност на общото участие на Съюза.

(14)

Комисията следва да гарантира, че макрофинансовата помощ от Съюза съответства в правно отношение и по същество на основните принципи, целите и мерките, предприети в различните области на външната дейност и в рамките на други съответни политики на Съюза.

(15)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да подкрепи външната политика на Съюза по отношение на Тунис. Службите на Комисията и Европейската служба за външна дейност следва да работят в тясно сътрудничество по време на операцията за макрофинансова помощ, за да координират външната политика на Съюза и да гарантират нейната последователност.

(16)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да подкрепя ангажимента на Тунис за ценности, които са общи за Тунис и Съюза, включително демокрация, правова държава, добро управление, зачитане на правата на човека, устойчиво развитие и намаляване на бедността, както и ангажимента по отношение на принципите за отворена, основана на правила и справедлива търговия.

(17)

Зачитането от страна на Тунис на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и правова държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека следва да е предпоставка за предоставянето на макрофинансова помощ от Съюза. Освен това конкретните цели на макрофинансовата помощ от Съюза следва да подобрят ефикасността, прозрачността и отчетността на системите за управление на публичните финанси в Тунис и да насърчават структурните реформи, насочени към подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, създаване на работни места и фискална консолидация. Комисията следва редовно да наблюдава както изпълнението на тази предпоставка, така и постигането на тези цели.

(18)

С цел осигуряване на ефикасна защита на финансовите интереси на Съюза, свързани с макрофинансовата помощ от Съюза, Тунис следва да предприеме подходящи мерки за предотвратяване и борба с измамите, корупцията и всякакви други нередности във връзка с помощта. Освен това следва да се предвиди извършването на проверки от страна на Комисията и на одити от страна на Сметната палата.

(19)

Отпускането на макрофинансова помощ от Съюза не засяга правомощията на Европейския парламент и на Съвета.

(20)

Размерът на необходимата макрофинансовата помощ от Съюза следва да съответства на бюджетните кредити, предвидени в многогодишната финансова рамка.

(21)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде управлявана от Комисията. За да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът могат да следят изпълнението на настоящото решение, Комисията следва редовно да ги информира за развитието във връзка с помощта и да им предоставя съответните документи.

(22)

За да се гарантират еднакви условия на изпълнение на настоящото решение, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(23)

Макрофинансовата помощ от Съюза следва да бъде обвързана с условия на икономическата политика, определени в Меморандума за разбирателство. За да се гарантират еднакви условия на изпълнение, както и за по-голяма ефикасност, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да договори такива условия с властите на Тунис под надзора на комитета на представителите на държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Съгласно посочения регламент процедурата по консултиране следва по принцип да се прилага във всички случаи, с изключение на предвидените в регламента. Като се има предвид потенциално значителното въздействие на помощта, превишаваща 90 милиона евро, е целесъобразно за операциите над този праг да се използва процедурата по разглеждане. Предвид размера на макрофинансовата помощ от Съюза за Тунис процедурата по разглеждане следва да се прилага за приемането на Меморандума за разбирателство и за намаляване, спиране или отмяна на помощта,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

1.   Съюзът предоставя на Тунис макрофинансова помощ (наричана по-долу „макрофинансовата помощ от Съюза“) с максимален размер 300 милиона евро с цел подпомагане на икономическата стабилизация и реформите в Тунис. Помощта се отпуска на Тунис като принос за покриване на нуждите на платежния баланс, набелязани в програмата на МВФ.

2.   Пълният размер на макрофинансовата помощ от Съюза се предоставя на Тунис под формата на заеми. На Комисията се предоставя правомощието от името на Съюза да заема необходимите средства на капиталовите пазари или от финансовите институции и да ги предоставя като заем на Тунис. Максималният срок до падежа на заемите не надхвърля 15 години.

3.   Отпускането на макрофинансова помощ от страна на Съюза се управлява от Комисията по начин, който е в съответствие със споразуменията или договореностите между МВФ и Тунис и с ключовите принципи и цели на икономическите реформи, заложени в Споразумението за асоцииране ЕС — Тунис, както и в Плана за действие ЕС—Тунис за периода 2013—2017 г., договорен в рамките на ЕПС. Комисията редовно информира Европейския парламент и Съвета за развитието във връзка с макрофинансовата помощ от Съюза, включително плащанията по нея, и предоставя своевременно на тези институции съответните документи.

4.   Макрофинансовата помощ от Съюза се предоставя за период от две години и половина, считано от първия ден след влизането в сила на Меморандума за разбирателство, посочен в член 3, параграф 1 от настоящото решение.

5.   Ако финансовите нужди на Тунис намалеят съществено през периода на отпускане на макрофинансовата помощ от Съюза в сравнение с първоначалните прогнози, Комисията намалява размера на помощта, спира я или я отменя, като действа в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 7, параграф 2.

Член 2

Зачитането от страна на Тунис на ефективни демократични механизми, включително многопартийна парламентарна система и правова държава, и осигуряването на гаранции за зачитането на правата на човека е предпоставка за предоставянето на макрофинансова помощ от Съюза.

Комисията наблюдава изпълнението на тази предпоставка през целия цикъл на макрофинансовата помощ от Съюза.

Настоящият член се прилага в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (5).

Член 3

1.   В съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 7, параграф 2, Комисията договаря с властите на Тунис ясно определени условия на икономическата политика и финансови условия, като се обръща особено внимание върху структурните реформи и стабилните публични финанси, от които да зависи макрофинансовата помощ от Съюза и които да бъдат установени в меморандум за разбирателство (наричан по-долу „Меморандумът за разбирателство“), съдържащ график за изпълнение на тези условия. Условията на икономическата политика и финансовите условия, определени в Меморандума за разбирателство, трябва да съответстват на споразуменията или договореностите, посочени в член 1, параграф 3, включително програмите за макроикономически корекции и структурни реформи, изпълнявани от Тунис с подкрепата на МВФ.

2.   С условията се цели повишаване на ефикасността, прозрачността и отчетността на системите за управление на публичните финанси в Тунис, включително по отношение на използването на макрофинансова помощ от Съюза. Напредъкът по взаимното отваряне на пазара, развитието на основана на правила и справедлива търговия и други приоритети в рамките на външната политика на Съюза също се вземат надлежно предвид при определянето на мерки на политиката. Комисията редовно наблюдава напредъка при постигането на тези цели.

3.   Подробните финансови условия във връзка с макрофинансовата помощ от Съюза се определят в споразумение за заем, което се договаря между Комисията и властите на Тунис.

4.   Комисията редовно проверява дали продължават да се спазват условията по член 4, параграф 3, включително дали икономическите политики на Тунис са в съответствие с целите на макрофинансовата помощ от Съюза. В този процес Комисията си сътрудничи тясно с МВФ и Световната банка, а когато е необходимо, и с Европейския парламент и Съвета.

Член 4

1.   При спазване на условията по параграф 3 Комисията предоставя макрофинансовата помощ от Съюза на три транша по заема. Размерът на всеки транш се определя в Меморандума за разбирателство.

2.   Сумите по макрофинансовата помощ от Съюза се отпускат, когато това е необходимо, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (6).

3.   Комисията взема решение за отпускането на траншовете, при условие че са спазени всички условия по-долу:

a)

предпоставката, предвидена в член 2;

б)

постигането на задоволителни резултати при изпълнението на политическа програма, съдържаща строги мерки за корекции и структурни реформи, подкрепяно от договореност за кредитиране с МВФ като непредпазна мярка; и

в)

изпълнение, в рамките на определен срок, на икономическата политика и финансовите условия, договорени в Меморандума за разбирателство.

Изплащането на втория транш се извършва не по-рано от три месеца след изплащането на първия транш. Изплащането на третия транш се извършва не по-рано от три месеца след изплащането на втория транш.

4.   Когато условията по параграф 3 не са изпълнени, Комисията временно спира или отменя изплащането на макрофинансовата помощ от Съюза. В такъв случай тя информира Европейския парламент и Съвета за причините за това спиране или отмяна.

5.   Макрофинансовата помощ от Съюза се изплаща на Централната банка на Тунис. В зависимост от разпоредбите, договорени в Меморандума за разбирателство, включително потвърждение на остатъчните нужди от бюджетно финансиране, финансовите средства от Съюза може да бъдат преведени на Министерството на финансите на Тунис като краен бенефициер.

Член 5

1.   Операциите по получаване и отпускане на заема, свързани с макрофинансовата помощ от Съюза, се извършват в евро, с един и същ вальор и не могат да ангажират Съюза с преобразуване на падежи, нито да го излагат на валутни или лихвени рискове, или на други търговски рискове.

2.   Ако обстоятелствата го позволяват и при искане от Тунис във връзка с това, Комисията може да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че в условията на заема е включена клауза за предсрочното му погасяване, придружена от съответна клауза в реда и условията на операциите по заема.

3.   Ако обстоятелствата позволяват подобряване на лихвената ставка по заема и по искане на Тунис във връзка с това, Комисията може да реши да рефинансира изцяло или отчасти първоначалните заеми или да преструктурира съответните финансови условия. Операциите по рефинансиране или преструктуриране се извършват в съответствие с параграфи 1 и 4 и не трябва да водят до удължаване на срока до падежа на съответните заеми или до увеличаване на неизплатената главница към датата на рефинансиране или преструктуриране.

4.   Всички разходи на Съюза, свързани с операциите по получаване и предоставяне на заем съгласно настоящото решение, са за сметка на Тунис.

5.   Комисията информира Европейския парламент и Съвета за развитието на операциите, посочени в параграфи 2 и 3.

Член 6

1.   Макрофинансовата помощ от Съюза се усвоява в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7) и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (8).

2.   За усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза се прилага пряко управление.

3.   Меморандумът за разбирателство и споразумението за заем, които ще бъдат договорени с властите на Тунис, съдържат разпоредби, с които:

a)

се гарантира, че Тунис извършва редовни проверки за правилното използване на финансирането от общия бюджет на Съюза, предприема съответните мерки за предотвратяване на нередности и измами и ако е необходимо, предприема правни действия за възстановяването на средствата, предоставени съгласно настоящото решение, които са били присвоени;

б)

се осигурява защитата на финансовите интереси на Съюза, по-специално като се предвиждат конкретни мерки за предотвратяване и борба с измамите, корупцията и всички други нередности, засягащи макрофинансовата помощ от Съюза, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета (9), Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета (10) и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (11);

в)

Комисията, включително Европейската служба за борба с измамите, или нейните представители се оправомощават изрично да извършват проверки, включително проверки и инспекции на място;

г)

Комисията и Сметната палата се оправомощават изрично да извършват одити по време на периода, през който е предоставена макрофинансовата помощ от Съюза, и след това, включително одити на документи и одити на място, например оперативни оценки; и

д)

се гарантира, че Съюзът има право на предсрочно погасяване на заема, когато е установено, че във връзка с управлението на макрофинансовата помощ от Съюза Тунис е участвал в измама или корупция или друга незаконна дейност, която вреди на финансовите интереси на Съюза.

4.   По време на усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза Комисията наблюдава посредством оперативни оценки надеждността на финансовите споразумения на Тунис, административните процедури и механизмите за вътрешен и външен контрол, които са от значение за тази помощ.

Член 7

1.   Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 8

1.   До 30 юни всяка година Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на настоящото решение през предходната година, включващ оценка на изпълнението. В този доклад:

a)

се разглежда напредъкът при усвояването на макрофинансовата помощ от Съюза;

б)

се прави оценка на икономическото състояние на Тунис и неговите перспективи, както и на напредъка при изпълнението на мерките на политиката, посочени в член 3, параграф 1;

в)

се посочва връзката между условията на икономическата политика, определени в Меморандума за разбирателство, текущите икономически и бюджетни показатели на Тунис и решенията на Комисията за отпускане на траншовете по макрофинансовата помощ от страна на Съюза.

2.   Най-късно две години след края на периода, през който е предоставена помощта, посочен в член 1, параграф 4, Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за последваща оценка на резултатите и ефикасността на предоставената макрофинансова помощ от Съюза и на степента, до която тя е допринесла за постигане на целите на помощта.

Член 9

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 15 май 2014 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

D. KOURKOULAS


(1)  Позиция на Европейския парламент от 16 април 2014 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 6 май 2014 г.

(2)  Евро–средиземноморско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна (ОВ L 97, 30.3.1998 г., стр. 2).

(3)  Решение № 778/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 август 2013 г. за предоставяне на допълнителна макрофинансова помощ на Грузия (ОВ L 218, 14.8.2013 г., стр. 15).

(4)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(5)  Решение 2010/427/ЕС на Съвета от 26 юли 2010 г. за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ОВ L 201, 3.8.2010 г., стр. 30).

(6)  Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета от 25 май 2009 г. относно създаване на Гаранционен фонд за външни дейности (ОВ L 145, 10.6.2009 г., стр. 10).

(7)  Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

(8)  Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1).

(9)  Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 23.12.1995 г., стр. 1).

(10)  Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, 15.11.1996 г., стр. 2).

(11)  Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета (ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1).