6.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 295/11

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1052/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2013 година

за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2, буква г) от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

1)

Създаването на Европейска система за наблюдение на границите („Eurosur“) е необходимо, за да се засилят обменът на информация и оперативното сътрудничество между националните органи на държавите членки, както и с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета (2), („Агенцията“). Eurosur ще осигурява на тези органи и на Агенцията необходимата инфраструктура и инструментариум за подобряване на тяхната осведоменост за състоянието и способност за реагиране по външните граници на държавите — членки на Съюза („външните граници“), за целите на откриване, предотвратяване и борба с незаконната имиграция и трансграничната престъпност и допринасяне за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигрантите.

(2)

Практиката на пътуване с малки и неподходящи за плаване по море съдове увеличи драстично броя на мигрантите, които се удавят по южните външни морски граници. Eurosur следва да подобри значително оперативната и техническата способност на Агенцията и на държавите членки да откриват такива малки съдове и да подобрят способността за реагиране на държавите членки, като по този начин допринасят за намаляване на смъртните случаи на мигранти.

(3)

В настоящия регламент се отчита, че миграционните маршрути се използват и от лица, които се нуждаят от международна закрила.

(4)

Държавите членки следва да създадат национални координационни центрове за подобряване на обмена на информация и сътрудничеството помежду им и с Агенцията, за наблюдението на границите. За правилното функциониране на Eurosur е изключително важно всички национални органи, отговорни за наблюдението на външните граници по силата на националното право, да си сътрудничат чрез националните координационни центрове.

(5)

Настоящият регламент не следва да препятства държавите членки да натоварят своите национални координационни центрове и с отговорността за координирането на обмена на информация и сътрудничеството във връзка с наблюдението на въздушните граници и за проверките по гранично-пропускателните пунктове.

(6)

Агенцията следва да подобри обмена на информация и сътрудничеството с други органи, служби и агенции на Съюза, като Европейската агенция по морска безопасност и Сателитния център на Европейския съюз, за да могат да се използват по най оптималния начин съществуващата информация, възможности и системи, които вече са налични на европейско равнище, например европейската програма за мониторинг на Земята.

(7)

Настоящият регламент е част от Европейския модел за интегрирано управление на външните граници и от Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз. Eurosur ще допринесе също за развитието на Общата среда за обмен на информация (CISE) за наблюдение на морската област в Съюза, като осигурява по-широка рамка за осведоменост за морското състояние чрез обмен на информация между публичните органи от различни сектори в Съюза.

(8)

За да се направи необходимото информацията, която се съдържа в Eurosur, да е възможно най-пълна и актуална, по-специално по отношение на положението в трети държави, Агенцията следва да си сътрудничи с Европейската служба за външна дейност. За тези цели делегациите и службите на Съюза следва да предоставят всяка информация, която би могла да е от значение за Eurosur.

(9)

Агенцията следва да предоставя необходимата помощ за разработването и функционирането на Eurosur и, ако е целесъобразно, за разработването на CISE, включително за оперативната съвместимост на системите, по-специално чрез създаване, поддържане и координиране на рамката за Eurosur.

(10)

На Агенцията следва да бъдат предоставени съответните финансови и човешки ресурси за адекватното изпълнение на допълнителните задачи, които ѝ се възлагат по настоящия регламент.

(11)

С настоящия регламент се зачитат основните права и се спазват принципите, признати в членове 2 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално зачитането на човешкото достойнство, правото на живот, забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание, забраната на трафика на хора, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, правото на достъп до документи, правото на убежище и закрилата срещу извеждане и експулсиране, принципите на забрана за връщане и на недискриминация, и правата на детето. Настоящият регламент следва да се прилага от държавите членки и от Агенцията в съответствие с тези права и принципи.

(12)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004 служителят по въпросите на основните права и консултативният форум, създаден с посочения регламент, следва да имат достъп до цялата информация, свързана със спазването на основните права, по отношение на всички дейности на Агенцията в рамките на Eurosur.

(13)

Всякакъв обмен на лични данни в рамките на европейската картина на състоянието и в рамките на общата предгранична разузнавателна картина следва да представлява изключение. Той следва да се извършва въз основа на действащото национално право и правото на Съюза, както и при спазване на техните специални изисквания за защитата на данни. В случаите, когато някои по-специфични правни инструменти като Регламент (ЕО) № 2007/2004 не предвиждат пълен режим за защита на данните, се прилагат Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3), Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (5).

(14)

За да се осъществи постепенно географско покритие на Eurosur, задължението за определяне и за управление на национални координационни центрове следва да се приложи на два последователни етапа: първо за държавите членки, разположени по южните и източните външни граници, а на втория етап — за останалите държави членки.

(15)

Настоящият регламент включва разпоредби относно сътрудничеството със съседни трети държави, защото един добре структуриран и постоянен обмен на информация и сътрудничество с тези държави, особено в Средиземноморския регион, са ключови фактори за постигане на целите на Eurosur. Особено важно е всякакъв обмен на информация и сътрудничество между държавите членки и съседни трети държави да се извършва при пълно зачитане на основните права и по-специално на принципа на забрана за връщане.

(16)

Настоящият регламент включва разпоредби относно тясното сътрудничество с Обединеното кралство и Ирландия, които могат да съдействат за по-пълното изпълнение на целите на Eurosur.

(17)

При прилагането на настоящия регламент Агенцията и държавите членки следва да се възползват в максимална степен от съществуващите способности по отношение на човешките ресурси, както и на техническото оборудване, на национално равнище и на равнището на Съюза.

(18)

Комисията следва редовно да оценява резултатите от прилагането на настоящия регламент, за да определи до каква степен са постигнати целите на Eurosur.

(19)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящият регламент представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящия регламент Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(20)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (6); следователно Обединеното кралство не участва в неговото приемане и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(21)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (7); следователно Ирландия не участва в неговото приемане и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(22)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоциирането на последнитев процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (8), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (9). Норвегия следва да създаде национален координационен център в съответствие с настоящия регламент, считано от 2 декември 2013 г.

(23)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (10), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО на Съвета, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (11).

(24)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (12), които попадат в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (13).

(25)

Прилагането на настоящия регламент не засяга разделението на областите на компетентност между Съюза и държавите членки или задълженията на държавите членки съгласно Конвенцията на ООН по морско право, Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, Международната конвенция за търсене и спасяване по море, Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност и Протокола към нея срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух,, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и други съответни международни инструменти.

(26)

Прилагането на настоящия регламент не засяга Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета (14) или правилата за наблюдение на морските външни граници в контекста на оперативното сътрудничество, координирано от Агенцията.

(27)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно създаването на Eurosur, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, a поради своя мащаб и последици може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет

Настоящият регламент създава обща рамка за обмен на информация и за сътрудничеството между държавите членки и Агенцията за подобряване на осведомеността за състоянието и за увеличаване на способността за реагиране по външните граници на държавите членки на Съюза („външните граници“) за целите на откриване, предотвратяване и борба с незаконната имиграция и трансграничната престъпност и допринасяне за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигранти („Eurosur“).

Член 2

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага за наблюдението на външните сухоземни и морски граници, включително за наблюдение, откриване, идентифициране, проследяване, предотвратяване и залавяне при неразрешено пресичане на границите за целите на откриване, предотвратяване и борба с незаконната имиграция и трансграничната престъпност и допринасяне за осигуряване на защита и спасяване на живота на мигранти.

2.   Настоящият регламент може да се прилага и за наблюдението на въздушните граници, както и за проверки на гранично-пропускателните пунктове, ако държавите членки доброволно предоставят такава информация на Eurosur.

3.   Настоящият регламент не се прилага за никакви правни или административни мерки, предприети след като отговорните органи на дадена държава членка са прихванали трансгранични престъпни дейности или неразрешено пресичане от лица на външните граници..

4.   При прилагането на настоящия регламент държавите членки и Агенцията спазват основните права, по-специално принципите на забрана за връщане и зачитане на човешкото достойнство, както и изискванията за защита на личните данни. Те отдават предимство на специалните нужди на деца, непридружени малолетни и непълнолетни, жертви на трафик на хора, лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ, лица, нуждаещи се от международна закрила, хора, бедстващи в морето, и други лица в особено уязвимо положение.

Член 3

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)

„Агенция“ означава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

б)

„осведоменост за състоянието“ означава способността да се наблюдават, откриват, идентифицират, проследяват и разбират незаконни трансгранични действия, с цел да се намерят основателни причини за ответни мерки въз основа на съчетаването на нова информация със съществуващи познания и да се създадат по-добри възможности за намаляване на смъртните случаи на мигранти по външните граници или в близост до тях;

в)

„способност за реагиране“ означава способността да се осъществяват дейности за противодействие на незаконните трансгранични действия по външните граници или в близост до тях, включително средствата и сроковете за адекватна реакция;

г)

„картина на състоянието“ означава графичен интерфейс за представяне почти в реално време на данни и информация, получени от различни органи, сензори, платформи и други източници, които се споделят по комуникационни и информационни канали с други органи за постигане на осведоменост за състоянието и за подкрепа на способността за реагиране по външните граници и в предграничната зона;

д)

„трансгранична престъпност“ означава всяко тежко престъпление с трансгранично измерение, извършено по или в близост до външните граници;

е)

„участък от външна граница“ означава цялата или част от външната сухоземна или морска граница на дадена държава членка, така както е определена от националното право или както е определена от националния координационен център или друг отговорен национален орган;

ж)

„предгранична зона“ означава географският район отвъд външните граници.

з)

„кризисни ситуации“ означава всички природни и/или предизвикани от човека бедствия, злополуки, хуманитарни или политически кризи, или всякакво друго сериозно положение, възникнало по външните граници или в близост до тях, които могат да имат значително въздействие върху контрола по външните граници;

и)

„инцидент“ означава положение, свързано с незаконна имиграция или трансгранично престъпление, или опасност за живота на мигранти по външните граници или в близост до тях.

ДЯЛ II

РАМКА

ГЛАВА I

Компоненти

Член 4

Рамка на Eurosur

1.   За обмена на информация и за сътрудничеството в областта на наблюдението на границите и като вземат предвид съществуващите механизми за обмен на информация и за сътрудничество, държавите членки и Агенцията използват рамката на Eurosur, която е съставена от следните компоненти:

а)

национални координационни центрове;

б)

национални картини на състоянието;

в)

комуникационна мрежа;

г)

европейска картина на състоянието;

д)

обща предгранична разузнавателна картина;

е)

общо прилагане на наблюдателни инструменти.

2.   Националните координационни центрове предоставят на Агенцията чрез комуникационната мрежа информация от своите национални картини на състоянието, като тази информация се изисква за създаването и поддържането на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина.

3.   Агенцията предоставя на националните координационни центрове чрез комуникационната мрежа неограничен достъп до европейската картина на състоянието и до общата предгранична разузнавателна картина.

4.   Компонентите, изброени в параграф 1, се създават и поддържат в съответствие с принципите, определени в приложението.

Член 5

Национален координационен център

1.   Всяка държава членка определя, управлява и поддържа национален координационен център, който координира и обменя информация между всички органи, отговорни за наблюдението на външните граници на национално равнище, както и с други национални координационни центрове и с Агенцията. Всяка държава членка уведомява Комисията за създаването на своя национален координационен център, а Комисията незабавно информира останалите държави членки и Агенцията за това.

2.   Без да се засяга член 17 и в рамката на Eurosur, националният координационен център е единственото звено за контакт за обмен на информация и за сътрудничеството с други национални координационни центрове и с Агенцията.

3.   Националният координационен център:

а)

осигурява своевременен обмен на информация и навременно сътрудничество между всички национални органи, отговорни за наблюдението на външните граници,. както и с други национални координационни центрове и с Агенцията;

б)

осигурява своевременен обмен на информация с органите на национално равнище с отговорности в областта на издирването и спасяването, правоприлагането, убежището и имиграцията;

в)

допринася за ефикасното и ефективно управление на ресурсите и персонала;

г)

създава и поддържа националната картина на състоянието в съответствие с член 9;

д)

подпомага планирането и изпълнението на националните дейности по наблюдение на границите;

е)

координира националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното право;

ж)

допринася за редовното измерване на резултатите от националните дейности по наблюдение на границите за целите на настоящия регламент;

з)

координира оперативните мерки с други държави членки, без това да засяга компетентността на Агенцията и на държавите членки.

4.   Националният координационен център функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата.

Член 6

Агенцията

1.   Агенцията:

а)

създава и поддържа комуникационната мрежа на Eurosur в съответствие с член 7;

б)

създава и поддържа европейската картина на състоянието в съответствие с член 10;

в)

създава и поддържа общата предгранична разузнавателна картина в съответствие с член 11;

г)

координира общото прилагане на наблюдателните инструменти в съответствие с член 12.

2.   За целите на параграф 1 Агенцията функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата.

Член 7

Комуникационна мрежа

1.   Агенцията създава и поддържа комуникационна мрежа, за да осигури комуникацията и аналитичния инструментариум и да позволи обмена на некласифицирана чувствителна информация и класифицирана информация по сигурен начин и в почти реално време със и между националните координационни центрове. Мрежата функционира двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата и позволява:

а)

двустранен и многостранен обмен на информация в почти реално време;

б)

аудио- и видеоконферентна връзка;

в)

сигурна работа, съхранение, предаване и обработване на некласифицирана чувствителна информация;

г)

сигурна работа, съхранение, предаване и обработване на класифицирана информация на ЕС до ниво на класификация за сигурност „RESTREINT UE/EU RESTRICTED“ или еквивалентно национално ниво на класификация за сигурност, което гарантира, че с класифицираната информация се борави и тя се съхранява, предава и обработва в отделна и надлежно акредитирана част от комуникационната мрежа.

2.   Агенцията предоставя техническа подкрепа и осигурява оперативна съвместимост на комуникационната мрежа с други имащи отношение комуникационни и информационни системи, управлявани от Агенцията.

3.   Агенцията обменя, обработва и съхранява некласифицирана чувствителна информация и класифицирана информация в комуникационната мрежа в съответствие с член 11г от Регламент (ЕО) № 2007/2004.

4.   Националните координационни центрове обменят, обработват и съхраняват некласифицирана чувствителна информация и класифицирана информация в комуникационната мрежа в съответствие с правила и стандарти, които са еквивалентни на предвидените в Процедурния правилник на Комисията (15).

5.   Органите, агенциите и други институции на държавите членки, които използват комуникационната мрежа, осигуряват при работа с класифицирана информация спазването на правила и стандарти за сигурност, еквивалентни на прилаганите от Агенцията.

ГЛАВА II

Осведоменост за състоянието

Член 8

Картини на състоянието

1.   Националните картини на състоянието, европейската картина на състоянието и общата предгранична разузнавателна картина се създават чрез събиране, оценка, съпоставяне, анализ, тълкуване, генериране, визуализация и разпространение на информация.

2.   Картините, посочени в параграф 1, са съставени от следните категории:

а)

категория на събитията;

б)

оперативна категория;

в)

аналитична категория.

Член 9

Национална картина на състоянието

1.   Националният координационен център създава и поддържа национална картина на състоянието, за да осигурява за всички органи, отговорни за контрола, и по-специално за наблюдението на външните граници на национално равнище, ефективна, точна и своевременна информация.

2.   Националната картина на състоянието е съставена от информация, събрана от следните източници:

а)

националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното право;

б)

стационарни и мобилни сензори под управлението на националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници;

в)

патрулите за наблюдение на границите и други наблюдателни мисии;

г)

местни, регионални и други координационни центрове;

д)

други съответни национални органи и системи, включително служители за връзка, оперативни центрове и звена за контакт;

е)

Агенцията;

ж)

националните координационни центрове в други държави членки;

з)

органи на трети държави въз основа на двустранни или многостранни споразумения и регионални мрежи, както е посочено в член 20;

и)

системи за корабно докладване съгласно съответните им правни основания;

й)

други компетентни европейски и международни организации;

к)

други източници.

3.   Категорията на събитията в националната картина на състоянието се състои от следните подкатегории:

а)

подкатегория за неразрешените пресичания на границата, включително информация, която е на разположение на националния координационен център, относно инциденти, свързани с опасност за живота на мигранти;

б)

подкатегория за трансгранична престъпност;

в)

подкатегория за кризисни ситуации;

г)

подкатегория за други събития, която съдържа информация относно присъствието на неидентифицирани и подозрителни наземни превозни средства, кораби и други превозни средства и лица по външните граници на съответната държава членка или в близост до тях, както и за други събития, които могат да окажат значително въздействие върху контрола по външните граници;

4.   Националният координационен център определя една-единствена индикативна степен на въздействие — от „ниска“ и „средна“ до „висока“, за всеки от инцидентите в категорията на събитията на националната картина на ситуацията. Всички инциденти се съобщават на Агенцията.

5.   Оперативната категория в националната картина на състоянието се състои от следните подкатегории:

а)

подкатегория за собствените активи, включително военни активи в подкрепа на мисия в областта на правоприлагането, и за зоните на действие, която съдържа информация за разположението, състоянието и вида на собствените активи и за участващите органи. По отношение на военни активи, използвани в подкрепа на мисия в областта на правоприлагането, националният координационен център може да реши — по искане на националния орган, отговарящ за тези активи — да ограничи достъпа до подобна информация въз основа на принципа „необходимост да се знае“;

б)

подкатегория за информацията за заобикалящата среда, която съдържа или дава достъп до информация за терена и метеорологичните условия по външните граници на съответната държава членка.

6.   Информацията за собствените активи от оперативната категория е с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

7.   Аналитичната категория в националната картина на състоянието се състои от следните подкатегории:

а)

информационна подкатегория, която съдържа важни събития и показатели от значение за целите на настоящия регламент;

б)

аналитична подкатегория, която включва аналитични доклади, тенденции за степента на риска, регионални наблюдения и сводки от значение за целите на настоящия регламент;

в)

разузнавателна подкатегория, която съдържа анализирана информация от значение за целите на настоящия регламент и, по-специално, за определянето на степените на въздействие по участъците от външните граници;

г)

подкатегория за изображения и геоданни, която включва референтни изображения, основни карти, валидиране на анализирана информация и анализ на промени (изображения от наблюдения на Земята), както и откриване на промени, пространствено обвързани данни и карти за степента на пропускливост на външните граници.

8.   Информацията, която се съдържа в аналитичната категория и информацията за заобикалящата среда от оперативната категория на националната картина на състоянието може да се основава на информацията от европейската картина на състоянието и общата предгранична разузнавателна картина.

9.   Националните координационни центрове на съседни държави членки споделят помежду си директно и в почти реално време картината на състоянието за съседни участъци от външните граници относно:

а)

инциденти и други значими събития от категорията на събитията;

б)

доклади за анализ на тактическия риск, включени в аналитичната категория.

10.   Националните координационни центрове на съседни държави членки могат да споделят помежду си директно и в почти реално време картината на състоянието за съседни участъци от външните граници относно разположението, състоянието и вида на собствените активи от оперативната категория, действащи в съседни участъци от външните граници.

Член 10

Европейска картина на състоянието

1.   Агенцията създава и поддържа европейска картина на състоянието, за да осигурява на националните координационни центрове ефективна, точна и навременна информация и анализи.

2.   Европейската картина на състоянието е съставена от информация, събирана от следните източници:

а)

националните картини на състоянието, доколкото е необходимо съгласно настоящия член,

б)

Агенцията;

в)

Комисията, която предоставя стратегическа информация относно граничния контрол, включително относно слабости при осъществяването на контрола по външните граници;

г)

делегациите и службите на Съюза;

д)

други компетентни органи, служби и агенции на Съюза и международни организации, както е посочено в член 18;

е)

други източници.

3.   Категорията на събитията в европейската картина на състоянието включва информация относно:

а)

инциденти и други събития от категорията на събитията от националната картина на състоянието;

б)

инциденти и други събития от общата предгранична разузнавателна картина;

в)

инциденти в оперативната зона на съвместна операция, пилотен проект или бърза интервенция, координирани от Агенцията.

4.   В европейската картина на състоянието Агенцията взема предвид степента на въздействие, определена от националния координационен център за конкретен инцидент от националната картина на състоянието.

5.   Оперативната категория в европейската картина на състоянието се състои от следните подкатегории:

а)

подкатегория за собствените активи, която съдържа информация за разположението, времето, състоянието и вида на активите, участващи в съвместни операции, пилотни проекти и бързи интервенции на Агенцията или предоставени на разположение на Агенцията, и плана за разгръщане, включително зоната на действие, патрулните графици и кодовете за комуникация;

б)

подкатегория за операциите, която съдържа информация за координираните от Агенцията съвместни операции, пилотни проекти и бързи интервенции, включително мандат на мисията, местоположение, състояние, времетраене, информация за държавите членки и другите участници в операцията, ежедневни и седмични доклади за състоянието, статистически данни и информационни пакети за средствата за масово осведомяване;

в)

подкатегория за информация за заобикалящата среда, която включва информация за терена и метеорологичните условия по външните граници.

6.   Информацията за собствените активи от оперативната категория в европейската картина на състоянието е с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE/EU RESTRICTED.

7.   Аналитичната категория от европейската картина на състоянието е структурирана по същия начин, като този на националната картина на състоянието, посочена в член 9, параграф 7.

Член 11

Обща предгранична разузнавателна картина

1.   Агенцията създава и поддържа обща предгранична разузнавателна картина, за да осигурява на националните координационни центрове ефективна, точна и навременна информация и анализи за предграничната зона.

2.   Общата предгранична разузнавателна картина се състои от информация, събирана от следните източници:

а)

националните координационни центрове, включително информация и доклади, получени от служителите за връзка на държавите членки чрез компетентните национални органи;

б)

делегациите и службите на Съюза;

в)

Агенцията, включително информация и доклади, предоставени от нейните служители за връзка;

г)

други компетентни органи, служби и агенции на Съюза и международни организации, както е посочено в член 18;

д)

органи на трети държави въз основа на двустранни или многостранни споразумения и регионални мрежи, както е посочено в член 20 посредством националните координационни центрове;

е)

други източници.

3.   Общата предгранична разузнавателна картина може да съдържа информация, която се отнася за наблюдението на въздушни граници и проверките на външните гранични контролно-пропускателни пунктове.

4.   Категорията на събитията, оперативната и аналитичната категория на общата предгранична разузнавателна картина са структурирани по същия начин като този на европейската картина на състоянието, посочена в член 10.

5.   Агенцията определя една-единствена индикативна степен на въздействие за всеки инцидент в категорията на събитията в общата предгранична разузнавателна картина. Агенцията информира националните координационни центрове за всеки инцидент в предграничната зона.

Член 12

Общо прилагане на наблюдателни средства

1.   Агенцията координира общото прилагане на наблюдателни средства, за да предоставя редовно, надеждно и по икономически ефективен начин на националните координационни центрове и за свои нужди информация от наблюдението на външните граници и на предграничните зони.

2.   Агенцията предоставя на даден национален координационен център при поискване от негова страна информация за външните граници на искащата държава членка и за предграничната зона, която може да е получена от:

а)

селективно наблюдение на определени пристанища и брегови ивици на трети държави, за които е установено чрез анализ на риска и информация, че са точки на отплаване или транзитно преминаване на кораби или други превозни средства използвани за целите на незаконната имиграция или трансграничната престъпност;

б)

проследяване на кораби или други превозни средства в открито море, за които има подозрения или е установено, че се използват за незаконна имиграция или трансгранична престъпност;

в)

наблюдение на определени райони в морската област за откриване, идентифициране и проследяване на кораби и други превозни средства, които се използват или за които има подозрения, че се използват за целите на незаконната имиграция или трансграничната престъпност;

г)

оценка за заобикалящата среда в определени райони в морската област и по външните сухоземни граници за оптимизиране на дейностите по наблюдение и патрулиране;

д)

селективно наблюдение на определени предгранични зони по външните граници, за които е установено чрез анализ на риска и информация, че са потенциални зони на заминаване или транзитно преминаване за незаконна имиграция или трансгранична престъпност.

3.   Агенцията предоставя информацията, посочена в параграф 1, чрез съчетаване и анализ на данни, които може да са събрани от следните системи, сензори и платформи:

а)

системи за корабно докладване съгласно съответните им правни основания;

б)

спътникови изображения;

в)

сензори, инсталирани на различни моторни превозни средства, кораби или други превозни средства.

4.   Агенцията може да откаже да изпълни искане на национален координационен център по технически, финансови или оперативни причини. Агенцията уведомява своевременно националния координационен център относно причините за такъв отказ.

5.   Агенцията може да използва по своя инициатива наблюдателните средства, посочени в параграф 2, за събиране на информация, която е от значение за целите на общата предгранична разузнавателна картина.

Член 13

Обработка на лични данни

1.   Когато националната картина на състоянието се използва за обработване на лични данни, тези данни се обработват в съответствие с Директива 95/46/ЕО, Рамково решение 2008/977/ПВР и съответните национални разпоредби относно защитата на данни.

2.   Европейската картина на състоянието и общата предгранична разузнавателна картина могат да бъдат използвани единствено за обработване на лични данни във връзка с идентификационни номера на кораби.

Тези данни се обработват в съответствие с член 11ва от Регламент (ЕО) № 2007/2004. Те се обработват единствено за целите на откриването, идентифицирането и проследяването на кораби и за целите, посочени в член 11в, параграф 3 от посочения регламент. Те се заличават автоматично в рамките на седем дни или, в случай че е необходимо допълнително време за проследяването на плавателен съд, в рамките на два месеца след получаването им от Агенцията.

РАЗДЕЛ III

Способност за реагиране

Член 14

Определяне на участъци от външните граници

За целите на настоящия регламент всяка държава членка разделя външните си сухоземни и морски граници на гранични участъци, за което уведомява Агенцията.

Член 15

Определяне на степени на въздействие за участъци от външните граници

1.   Въз основа на извършения от Агенцията анализ на риска и съгласувано със засегнатата държава членка, Агенцията определя или променя следните степени на въздействие за всеки от участъците от външните сухоземни и морски граници на държавите членки:

а)

ниска степен на въздействие когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранична престъпност в района на съответния граничен участък, са с незначително въздействие върху граничната сигурност;

б)

средна степен на въздействие когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранична престъпност в района на съответния граничен участък, са с умерено въздействие върху граничната сигурност;

в)

висока степен на въздействие когато инцидентите, свързани с незаконна имиграция или трансгранична престъпност в района на съответния граничен участък, са със значително въздействие върху граничната сигурност.

2.   Националният координационен център прави редовна оценка дали е необходимо да се промени степента на въздействие в някой от граничните участъци, като взема предвид информацията, която се съдържа в националната картина на състоянието.

3.   Агенцията онагледява степените на въздействие, определени за външните граници, в европейската картина на състоянието.

Член 16

Реакция в зависимост от степените на въздействие

1.   Държавите членки правят необходимото дейностите по наблюдение, осъществявани по участъците от външните граници, да съответстват на определените степени на въздействие, както следва:

а)

когато за участък от външната граница е определена ниска степен на въздействие, националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници, организират редовно наблюдение въз основа на анализ на риска и осигуряват наличието на достатъчно персонал и ресурси в граничния район, в готовност да извършат проследяване, идентификация и залавяне;

б)

когато за участък от външната граница е определена средна степен на въздействие, националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква а), правят необходимото да се предприемат подходящи мерки за наблюдение в този граничен участък. Когато се предприемат тези мерки за наблюдение, съответно се уведомява националният координационен център. Националният координационен център координира всяка подкрепа, предоставяна в съответствие с член 5, параграф 3;

в)

когато за участък от външната граница е определена висока степен на въздействие, съответната държава членка, в допълнение към мерките, предприети съгласно буква б), прави необходимото, посредством националния координационен център, националните органи, които действат в този граничен участък, да получат необходимата подкрепа и да бъдат предприети засилени мерки за наблюдение. Тази държава членка може да поиска от Агенцията подкрепа при спазване на условията за започване на съвместни операции или бързи интервенции, определени в Регламент (ЕО) № 2007/2004.

2.   Националният координационен център редовно информира Агенцията за мерките, предприети на национално равнище съгласно параграф 1, буква в).

3.   Когато е определена средна или висока степен на въздействие за участък от външната граница, който е съседен на участък от границата на друга държава членка или държава, с която има споразумения или регионални мрежи, както е посочено в членове 19 и 20, националният координационен център се свързва с националния координационен център на съседната държава членка или с компетентния орган на съседната държава и се стреми да координира необходимите трансгранични мерки.

4.   Когато държава членка подаде искане в съответствие с параграф 1, буква в), Агенцията, когато отговаря на това искане, може да подкрепи тази държава членка, по-специално като:

а)

осигурява приоритетно третиране за общото прилагане на наблюдателни средства;

б)

координира разгръщането на европейските екипи за гранична охрана в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

в)

осигурява разгръщането на техническо оборудване на разположение на Агенцията в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004;

г)

координира допълнителната подкрепа, предложена от други държави членки.

5.   В своите доклади за анализ на риска Агенцията съвместно с държавите членки прави оценка на определянето на степените на въздействие и на съответните мерки, предприети на национално равнище и на равнището на Съюза.

ДЯЛ III

СПЕЦИАЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 17

Възлагане на задачи на други органи в държавите членки

1.   Държавите членки могат да възложат на регионални, местни, функционални или други органи, които са в състояние да вземат оперативни решения, да осигурят осведомеността за състоянието и способността за реагиране в техните съответни области на компетентност, включително задачите и компетентностите, посочени в член 5, параграф 3, букви в), д) и е).

2.   Решението на държавите членки за възлагане на задачи в съответствие с параграф 1, не засяга функциите на националния координационен център да сътрудничи и да обменя информация с други национални координационни центрове и с Агенцията.

3.   В предварително определени случаи, установени на национално равнище, националният координационен център може да разреши на орган, посочен в параграф 1, да осъществява комуникация и да обменя информация с регионалните органи или с националния координационен център на друга държава членка или с компетентните органи на трета държава, при условие че този орган редовно информира своя национален координационен център относно подобна комуникация и обмен на информация.

Член 18

Сътрудничество на Агенцията с трети страни

1.   Агенцията използва съществуващата информация, способности и системи, с които разполагат други институции, органи, служби и агенции на Съюза и международни организации, в рамките на съответната им правна уредба.

2.   В съответствие с параграф 1 Агенцията си сътрудничи по-специално със следните институции, органи, служби и агенции на Съюза и международни организации:

а)

Европейската полицейска служба (Европол) с цел обмен на информация относно трансграничната престъпност, която да бъде включена в европейската картина на състоянието;

б)

Сателитния център на Европейския съюз, Европейската агенция по морска безопасност и Европейската агенция за контрол на рибарството, когато осигурява общото прилагане на наблюдателни средства;

в)

Комисията, Европейката служба за външна дейност и органите, службите и агенциите на Съюза, включително Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, които могат да предоставят на Агенцията информация, необходима за поддържането на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина;

г)

международни организации, които могат да предоставят на Агенцията информация, необходима за поддържането на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина.

3.   В съответствие с параграф 1 Агенцията може да си сътрудничи с Центъра за морски анализи и операции — Наркотици (MAOC-N) и Координационния център за борба с наркотиците в Средиземно море (CeCLAD-M) с цел обмен на информация относно трансграничната престъпност, която да бъде включена в европейската картина на състоянието.

4.   Обменът на информация между Агенцията и органите, службите и агенциите на Съюза и международните организации,както е посочено в параграфи 2 и 3, се осъществява чрез комуникационната мрежа, посочена в член 7, или други комуникационни мрежи, които отговарят на критериите за наличност, поверителност и неприкосновеност.

5.   Сътрудничеството между Агенцията и органите, службите и агенциите на Съюза и международните организации, както е посочено в параграфи 2 и 3, се урежда като част от работни договорености в съответствие с Регламент (ЕО) № 2007/2004 и съответните правни основания за въпросните органи, служби или агенции на Съюза или международни организации. По отношение на обработването на класифицирана информация тези договорености предвиждат съответните органи, служби или агенции на Съюза и международни организации да спазват правила и стандарти за сигурност, еквивалентни на прилаганите от Агенцията.

6.   Органите, службите и агенциите на Съюза, и международните организации, посочени в параграфи 2 и 3, използват получената в контекста на Eurosur информация единствено в рамките на ограниченията на своята правна уредба и при спазване на основните права, включително изискванията за защита на данните.

Член 19

Сътрудничество с Ирландия и Обединеното кралство

1.   За целите на настоящия регламент обменът на информация и сътрудничеството с Ирландия и Обединеното кралство могат да се осъществяват на базата на двустранни или многостранни споразумения съответно между Ирландия или Обединеното кралство и една или повече съседни държави членки или посредством регионални мрежи, основани на тези споразумения. Националните координационни центрове на държавите членки са звеното за контакт за обмен на информация със съответните органи на Ирландия и Обединеното кралство в рамките на Eurosur. Веднага щом се сключат тези споразумения, за тях се съобщава на Комисията.

2.   Посочените в параграф 1 споразумения се ограничават до следния обмен на информация между националния координационен център на държава членка и Ирландия или Обединеното кралство:

а)

информация, съдържаща се в националната картина на състоянието на определена държава членка до степента, до която тази информация е предадена на Агенцията за целите на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина;

б)

информацията, събрана от Ирландия и Обединеното кралство, която има отношение към целите на европейската картина на състоянието и на общата предгранична разузнавателна картина;

в)

информацията, посочена в член 9, параграф 9.

3.   Информацията, предоставена в контекста на Eurosur от Агенцията или от държава членка, която не е страна по споразумение, съгласно посоченото в параграф 1, не се споделя с Ирландия или с Обединеното кралство без предварителното одобрение на Агенцията или на въпросната държава членка. Държавите членки и Агенцията са обвързани от отказа за споделяне на такава информация с Ирландия или Обединеното кралство.

4.   По-нататъшното предаване или друго съобщаване на информация, която се обменя съгласно настоящия член, на трети държави или трети страни,се забранява.

5.   Споразуменията, посочени в параграф 1, включват разпоредби относно финансовите разходи, произтичащи от участието на Ирландия и Обединеното кралство в изпълнението на тези споразумения.

Член 20

Сътрудничество със съседни трети държави

1.   За целите на настоящия регламент държавите членки могат да обменят информация и да си сътрудничат с една или няколко съседни трети държави. Този обмен на информация и това сътрудничество се извършва въз основа на двустранни или многостранни споразумения или чрез регионални мрежи, създадени по силата на тези споразумения. Националните координационни центрове на държавите членки са звеното за контакт за обмен на информация със съседни трети държави.

2.   Преди сключването на споразумение, посочено в параграф 1 н, съответните държави членки нотифицират споразумението на Комисията, която проверява съответствието с настоящия регламент на разпоредбите от споразумението, от значение за Eurosur,. След като споразумението е сключено, съответната държава членка нотифицира споразумението на Комисията, която информира Европейския парламент, Съвета и Агенцията за това.

3.   Споразуменията, посочени в параграф 1 са съобразени със съответното право на Съюза и международното право относно основните права и международната закрила, включително Хартата на основните права на Европейския съюз и Конвенцията за статута на бежанците, по-специално принципа на забрана за връщане.

4.   Обменът на лични данни с трети държави в рамките на Eurosur е строго ограничен до абсолютно необходимото за целите на настоящия регламент. Той се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО, Рамково решение 2008/977/ПВР и съответните национални разпоредби относно защитата на данни.

5.   Забранява се обменът на информация по параграф 1, при който на трета държава се предоставя информация, която би могла да се използва за идентифицирането на лица или групи от лица, чието искане за достъп до международна закрила се разглежда или за които съществува сериозен риск да бъдат подложени на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание, или по друг начин да бъдат нарушени основните им права.

6.   Обменът на информация по параграф 1 се осъществява в съответствие с условията на двустранните и многостранните споразумения, сключени със съседни трети държави.

7.   Информацията, предоставена в контекста на Eurosur от Агенцията или от държава членка, която не е страна по споразумение, съгласно посоченото в параграф 1, не се споделя с трета държава по такова споразумение без предварителното одобрение на Агенцията или на въпросната държава членка. Държавите членки и Агенцията са обвързани от отказа за споделяне на такава информация със съответната трета държава.

8.   По-нататъшното предаване или друго съобщаване на информация, която се обменя съгласно настоящия член, на трети държави или на трети страни, се забранява.

9.   При обмен с трети държави на информация, получена посредством общото прилагане на наблюдателни средства, се спазват правото и правилата, които се прилагат за тези средства, както и съответните разпоредби на Директива 95/46/ЕО, Регламент (ЕО) № 45/2001 и Рамково решение 2008/977/ПВР.

Член 21

Наръчник

1.   В тясно сътрудничество с държавите членки, с Агенцията и с всички други имащи отношение органи, служби или агенции на Съюза Комисията предоставя практически наръчник за прилагане и управление на Eurosur („наръчника“). В наръчника се дават технически и оперативни указания, препоръки и добри практики, включително за сътрудничеството с трети държави. Комисията приема наръчника под формата на препоръка.

2.   След консултации с държавите членки и с Агенцията Комисията може да реши да обозначи части от наръчника като класифицирани с ниво на класификация за сигурност RESTREINT UE /EU RESTRICTED, в съответствие с правилата, установени в процедурния правилник на Комисията.

Член 22

Мониторинг и оценка

1.   За целите на настоящия регламент Агенцията и държавите членки правят необходимото да бъдат въведени процедури за наблюдение на техническото и оперативното функциониране на Eurosur съобразно с целите за постигане на адекватна осведоменост за ситуацията и способност за реагиране по външните граници и за зачитане на основните права, включително на принципа на забрана за връщане.

2.   До 1 декември 2015 г. и след това на всеки две години Агенцията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно функционирането на Eurosur.

3.   До 1 декември 2016 г. и на всеки четири години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета цялостна оценка на Eurosur. Тази оценка включва оценка на резултатите, постигнати по отношение на поставените цели, на актуалността на заложената обосновка, на прилагането на настоящия регламент в държавите членки и от Агенцията, и на спазването на основните права и въздействието върху тях. Оценката включва също оценка на разходите и ползите. Когато е необходимо, оценката се придружава от съответни предложения за изменение на настоящия регламент.

4.   Държавите членки предоставят на Агенцията необходимата информация за изготвяне на доклада, посочен в параграф 2.

Агенцията предоставя на Комисията необходимата информация за изготвяне на оценката, посочена в параграф 3.

Член 23

Изменения на Регламент (ЕО) № 2007/2004

Регламент (ЕО) № 2007/2004 се изменя, както следва:

1)

В член 2, параграф 1, буква и) се заменя със следното:

„и)

предоставя необходимата помощ за разработването и функционирането на европейска система за наблюдение на границите и, ако е целесъобразно, за разработването на обща среда за обмен на информация, включително за оперативната съвместимост на системите, по-специално чрез създаването, поддържането и координирането на рамката на Eurosur в съответствие с Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета (16)

2)

Вмъква се следният член:

„Член 11ва

Обработка на лични данни в рамките на Eurosur

Агенцията може да обработва лични данни, както е определено в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1052/2013, който се прилага в съответствие с мерките, посочени в член 11а от настоящия регламент. По-специално при обработката на тези данни се спазват принципите на необходимост и пропорционалност и по-нататъшното предаване или друго съобщаване на такива лични данни, обработени от Агенцията, на трети държави се забранява.“.

Член 24

Влизане в сила и приложимост

1.   Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2.   Настоящият регламент се прилага от 2 декември 2013 г.

3.   България, Естония, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, и Финландия създават национален координационен център в съответствие с член 5, считано от 2 декември 2013 г.

Останалите държави членки създават национален координационен център в съответствие с член 5, считано от 1 декември 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на 22 октомври 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

V. LEŠKEVIČIUS

(1)  Позиция на Европейския парламент от 10 октомври 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 22 октомври 2013 г.

(2)  Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1).

(3)  Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(4)  Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1).

(5)  Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 г. относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (ОВ L 350, 30.12.2008 г., стр. 60).

(6)  Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43).

(7)  Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20).

(8)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(9)  Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31).

(10)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(11)  Решение 2008/146/ЕО на Съвета от 28 януари 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумение между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към въвеждането, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1).

(12)  ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(13)  Решение 2011/350/ЕС на Съвета от 7 март 2011 г. за сключване от името на Европейския съюз на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, по отношение на премахването на проверките по вътрешните граници и движението на хора (ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19).

(14)  Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 13.4.2006 г., стр. 1).

(15)  ОВ L 308, 8.12.2000 г., стр. 26.

(16)  Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. за създаване на Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur) (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11).“;

ПРИЛОЖЕНИЕ

При изграждането, управлението и поддържането на различните компоненти на рамката на Eurosur се имат предвид следните принципи:

a)

Принцип на заинтересовани общности: националните координационни центрове и Агенцията сформират отделни заинтересовани общности за обмен на информация и сътрудничество в рамките на Eurosur. Заинтересованите общности се използват за организирането на различните национални координационни центрове и на Агенцията за обмен на информация в изпълнение на общи цели, изисквания и интереси.

б)

Принципи на последователно управление и на използване на съществуващи структури: Агенцията осигурява последователност между различните компоненти на рамката на Eurosur, включително чрез осигуряването на насоки и подкрепа за националните координационни центрове и насърчаването на оперативната съвместимост на информацията и технологиите. Доколкото е възможно, рамката на Eurosur използва съществуващите системи и способности, с цел да се оптимизира използването на общия бюджет на Съюза и да се избягва дублиране. В този контекст Eurosur се създава, така че да бъде напълно съвместима с CISE, като по този начин допринася за координиран и икономически ефективен подход към обмена на информация между различните сектори в Съюза и се ползва от него.

в)

Принципи на обмен на информация и на осигуреност на информацията: информацията, която се предоставя в рамката на Eurosur, е на разположение на всички национални координационни центрове и на Агенцията освен в случаите, когато са определени или договорени конкретни ограничения. Националните координационни центрове гарантират наличността, поверителността и неприкосновеността на информацията, която се обменя на национално, европейско и международно равнище. Агенцията гарантира наличността, поверителността и неприкосновеността на информацията, която се обменя на европейско и международно равнище.

г)

Принцип на ориентираност към услуга и принцип на стандартизация: различните възможности на Eurosur се осъществяват въз основата на подхода за ориентираност към услуга. Агенцията прави необходимото рамката на Eurosur да се основава, доколкото е възможно, на международно приети стандарти.

д)

Принцип на гъвкавост: организацията, информацията и технологиите се разработват така, че да позволяват на заинтересованите страни в Eurosur да реагират по гъвкав и структуриран начин на променящите се условия.

Изявление на Съвета

EUROSUR ще допринесе за повишаване на закрилата и спасяване на живота на мигрантите. Съветът припомня, че дейностите по морско търсене и спасяване са в сферата на компетентност на държавите членки, която те упражняват в рамките на международните конвенции.