9.2.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 39/30


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 100/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 15 януари 2013 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 за създаване на Европейска агенция за морска безопасност

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

след консултация с Комитета на регионите,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като имат предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета (3), приет вследствие на инцидента с нефтения танкер „Ерика“, беше създадена Европейска агенция за морска безопасност („агенцията“) с цел осигуряване на високо, уеднаквено и ефективно равнище на морска безопасност и предотвратяване на замърсяване, причинено от кораби.

(2)

След инцидента с нефтения танкер „Престиж“ през 2002 г. Регламент (ЕО) № 1406/2002 беше изменен, за да се предоставят по-големи правомощия на агенцията по отношение на реагирането при замърсяване.

(3)

Необходимо е да се поясни кои видове замърсяване на моретата попадат сред целите на Регламент (ЕО) № 1406/2002. Ето защо замърсяването на моретата от инсталации за нефт и природен газ следва да се разбира като замърсяване с нефт или други вещества, различни от нефт, които при въвеждане в морската среда е възможно да създадат опасност за човешкото здраве, да увредят живите ресурси и морските видове, да нанесат щети на места за отдих или да попречат за друг законен начин на използване на морето, както е определено с Протокола за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с опасни и вредни вещества от 2000 г.

(4)

В съответствие с член 22 от Регламент (ЕО) № 1406/2002 през 2007 г. управителният съвет на агенцията („управителният съвет“) възложи извършването на независима външна оценка на прилагането на посочения регламент. Въз основа на тази оценка през юни 2008 г. той отправи препоръки относно промени във функционирането на агенцията, нейните области на компетентност и работни практики.

(5)

Въз основа на констатациите на външната оценка, както и на препоръките и многогодишната стратегия, приета от управителния съвет през март 2010 г., някои от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1406/2002 следва да бъдат изяснени и актуализирани. Агенцията следва да получи редица нови основни и спомагателни задачи, отразяващи развитието на политиката за морска безопасност на равнището на Съюза и на международно равнище, като същевременно продължи да се съсредоточава върху изпълнението на своите приоритетни задачи в областта на морската безопасност. Предвид бюджетните ограничения, пред които е изправен Съюзът, са необходими значителни усилия за внимателен преглед и реорганизация, за да се гарантира ефективността на разходите и бюджета и да се избегне дублирането. Нуждите от персонал за новите основни и спомагателни задачи следва по принцип да се посрещнат чрез вътрешна реорганизация в агенцията. Същевременно, когато е подходящо, агенцията следва да получи финансиране от други части на бюджета на Съюза, по-специално от инструмента по линия на Европейската политика за съседство. Осъществяването на други нови основни и спомагателни задачи от агенцията ще се извършва в рамките на действащата финансова перспектива и бюджета на агенцията, без да се засягат преговорите и решенията относно бъдещата многогодишна финансова рамка. Тъй като настоящият регламент не е решение за финансиране, бюджетният орган следва да вземе решение относно средствата за агенцията в рамките на годишната бюджетна процедура.

(6)

Задачите на агенцията следва да бъдат ясно и точно описани, като следва да се избягва всякакво дублиране на задачи.

(7)

Агенцията е показала, че някои задачи могат да се осъществяват по-ефективно на европейско равнище, което в някои случаи може да предложи икономии за националните бюджети на държавите-членки, а когато са видими, представляват реална добавена стойност на европейско равнище.

(8)

Някои разпоредби относно специфичното управление на агенцията следва да бъдат изяснени. Като се вземе предвид специалната отговорност на Комисията за прилагането на политиките на Съюза, утвърдена в Договора за функционирането на Европейския съюз, Комисията следва да предоставя политически насоки на агенцията при изпълнението на нейните задачи при пълно зачитане на правния статус на агенцията и на независимостта на нейния изпълнителен директор, както е установено с Регламент (ЕО) № 1406/2002.

(9)

Значението на осигуряването на балансирано представяне на половете следва напълно да се отчита при назначаването на членове на управителния съвет, при избора на председател и заместник-председател на управителния съвет и при назначаването на ръководители на отдели.

(10)

Всяко позоваване на съответни правни актове на Съюза следва да се приема за позоваване на актове в областта на морската безопасност, морската сигурност, предотвратяването и реагирането на замърсяване, причинено от кораби, както и реагирането на замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ.

(11)

За целите на настоящия регламент за „морска сигурност“ означава — в съответствие с Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (4) — комбинацията от превантивни мерки, предназначени за защита на морския транспорт и на пристанищните съоръжения срещу заплахи от преднамерени противозаконни действия. Целта, свързана със сигурността, следва да се постигне с приемането на подходящи мерки в областта на политиката за морски транспорт, без да се засягат правилата на държавите-членки в сферата на националната сигурност, отбраната и обществената сигурност и в борбата с финансовите престъпления против държавата.

(12)

Агенцията следва да действа в съответствие с интересите на Съюза. Това следва да включва случаите, когато на агенцията се възлага да действа извън територията на държавите-членки в нейните области на компетентност и да предоставя техническа помощ на съответните трети държави при утвърждаване на политиката на Съюза за морска безопасност.

(13)

Агенцията следва да предоставя техническа помощ на държавите-членки, което следва да улесни изграждането на необходимия национален капацитет за изпълнението на достиженията на правото на Съюза.

(14)

Агенцията следва да предоставя оперативна помощ на държавите-членки и на Комисията. Това следва да включва услуги като системата на Съюза за обмен на морска информация (SafeSeaNet), европейската сателитна система за наблюдение на нефтени разливи (CleanSeaNet), центъра на Европейския съюз за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния (EU LRIT Data Centre) и базата данни на ЕС за инспекциите на държавния пристанищен контрол (Thetis).

(15)

Експертният опит на агенцията при електронното предаване на данни и системите за обмен на морска информация следва да се използва за опростяване на формалностите за даване на сведения за кораби с цел да се премахнат бариерите пред морския транспорт и да се създаде европейско пространство за морски транспорт без бариери. По-специално агенцията следва да подпомага държавите-членки при изпълнението на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки (5).

(16)

Агенцията следва да увеличи помощта, която предоставя на Комисията, по отношение на научноизследователските дейности, свързани с нейните области на компетентност. Следва обаче да се избягва дублиране на работата със съществуващата рамка за научни изследвания на Съюза. По-специално агенцията не следва да отговаря за управлението на научноизследователски проекти.

(17)

Предвид развитието на нови иновационни приложения и услуги, както и подобряването на вече съществуващите приложения и услуги, и с цел създаване на европейско пространство за морски транспорт без бариери, агенцията следва да използва пълноценно потенциала на европейските програми за спътникова радионавигация (EGNOS и Галилео ) и програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС).

(18)

След изтичане срока на действие на рамката на Съюза за сътрудничество в областта на случайно или умишлено замърсяване на водите, създадена с Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), агенцията следва да продължи някои от предходно извършваните дейностите по тази рамка, чрез използване по-специално на експертния опит в рамките на консултативната техническа група за готовност и реагиране при замърсяване на морето. Дейностите на агенцията в тази област не следва да освобождават крайбрежните държави от задължението им да имат необходимите механизми за реагиране при замърсяване и следва да зачитат действащите договорености за сътрудничество между държавите-членки или групи от държави-членки.

(19)

При поискване агенцията предоставя на държавите-членки подробна информация за евентуални случаи на замърсяване от кораби чрез CleanSeaNet, която им дава възможност да изпълнят своите отговорности съгласно Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (7). Въпреки това се наблюдават значителни различия в ефективността на прилагането, независимо че такова замърсяване може да премине в други национални води. Ето защо в следващия си доклад съгласно член 12 от посочената директива Комисията следва да предостави на Европейския парламент и на Съвета информация за ефективността и последователността при прилагането на тази директива, както и други имащи отношение данни за нейното прилагане.

(20)

Исканията на засегнати държави-членки за мобилизиране от агенцията на действия срещу замърсяването следва да преминават през механизма на ЕС за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета (8). Въпреки това в ситуации, различни от свързаните с искания за мобилизиране на кораби и оборудване в готовност за реагиране при замърсяване, Комисията може да прецени, че алтернативните средства за комуникация с използването на модерни информационни технологии са по-подходящи, и следователно може да информира молещата държава-членка.

(21)

Неотдавнашните събития откроиха рисковете от офшорно проучване за нефт и природен газ и производствени дейности по отношение на морския транспорт и морската среда. Възможностите за реагиране на агенцията при замърсяване с нефт и експертният ѝ опит в областта на замърсяването с опасни и вредни вещества следва да се използват и в случаите на реагиране при замърсяване, причинено от тези дейности, по искане на засегнатата държава.

(22)

По-специално CleanSeaNet, която понастоящем се използва за предоставяне на доказателства за нефтени разливи от кораби, следва да бъде използвана от агенцията и за откриване и докладване на нефтени разливи от офшорно проучване за нефт и природен газ и производствени дейности, без това да се отразява отрицателно на услугите, предоставяни на морския транспорт.

(23)

Агенцията притежава натрупан и признат ценен експертен опит и инструменти в областта на морската безопасност, морската сигурност, предотвратяването и реагирането на замърсяване, причинено от кораби. Този експертен опит и тези инструменти могат да имат отношение към други дейности на Съюза, свързани с политиката на Съюза за морски транспорт. Ето защо агенцията следва да подпомага при поискване Комисията и държавите-членки при разработването и осъществяването на такива дейности на Съюза, при условие че управителният съвет е дал своето одобрение в контекста на годишната работна програма на агенцията. Тази помощ следва да e обусловена от обстоен анализ на разходите и ползите и не следва да засяга основните задачи на агенцията.

(24)

Чрез предоставяната техническа помощ агенцията допринася и за развитието на по-благоприятен за околната среда морски транспорт.

(25)

Що се отнася до класификационните организации, повечето от тях работят с плавателни съдове както за морски транспорт, така и за транспорт по вътрешни водни пътища. Предвид експертния опит на агенцията с класификационни организации за морски плавателни съдове тя може да предоставя на Комисията съответна информация за класификационните организации за съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, и по този начин да се повиши ефективността.

(26)

Що се отнася до интерфейса между информационните системи за транспорт агенцията следва да подпомага Комисията и държавите-членки, като проучва — заедно с компетентните органи на системата за речни информационни услуги — възможността за обмен на информация между тези системи.

(27)

Без да се засягат отговорностите на компетентните органи, Агенцията следва да подпомага Комисията и държавите-членки при разработването и осъществяването на бъдещата инициатива за електронни услуги в областта на морския транспорт, чиято цел е да се повиши ефективността на европейския сектор за морски транспорт чрез улесняване на използването на модерни информационни технологии.

(28)

За да бъде завършено изграждането на единния пазар и на европейското пространство за морски транспорт без бариери, следва да се намалят административните тежести за корабоплаването, наред с другото като се насърчава морският транспорт на къси разстояния. Във връзка с това концепцията „Син пояс“ и електронните услуги в областта на морския транспорт могат евентуално да се използват за намаляване на формалностите за даване на сведения от търговски кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки.

(29)

Припомня се, че в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз и за да се спази принципът на институционално равновесие, на агенция не може да бъде предоставено правомощие да приема решения с общо приложение.

(30)

Без да се засягат установените в Регламент (ЕО) № 1406/2002 цели и задачи, в рамките на една година от влизането в сила на настоящия регламент Комисията следва да изготви и представи в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни проучване за осъществимост с цел да оцени и установи възможностите за засилена координация и сътрудничество между различните функции на бреговата охрана. При това проучване следва да се вземат предвид действащата правна рамка и съответните препоръки от подходящи форуми на Съюза, както и текущото разработване на обща среда за обмен на информация (Common Information Sharing Environment, CISE), и следва напълно да се зачитат принципите на субсидиарност и пропорционалност, и ясно да се посочат разходите и ползите пред Европейския парламент и Съвета.

(31)

Привличането на добре обучени европейски морски лица е от значение за конкурентоспособността на морските центрове на Съюза. Ето защо предвид настоящото и бъдещото търсене в Съюза на високо квалифицирани морски лица, агенцията следва да подпомага по целесъобразност държавите-членки и Комисията при популяризирането на обучението по морско дело, като улеснява доброволния обмен на най-добри практики и предоставя информация за обменни програми на Съюза за обучение по морско дело. Това би могло да включва подпомагане на компетентните европейски заинтересовани страни в стремежа им към високи постижения в областта на образованието и обучението по морско дело на доброволна основа, като същевременно изцяло се зачита отговорността на държавите-членки за съдържанието и организацията на обучението по морско дело.

(32)

С цел противодействие на нарастващия риск от пиратство агенцията следва да продължи по целесъобразност да препраща на компетентните национални власти и на други имащи отношение органи, включително операции като операцията на ръководените от ЕС военноморски сили Atalanta, подробни сведения за местоположението на плаващите под знамето на държава-членка кораби, които преминават през зони, класифицирани като много рискови. Освен това агенцията разполага със средства, които могат да бъдат полезни, най-вече в контекста на разработването на CISE. Поради това е целесъобразно при поискване агенцията да предоставя съответни данни за местоположението на кораби и за наблюдение на Земята на компетентни национални органи и органи на Съюза, като Frontex и Европол, за да се улеснят превантивните мерки срещу преднамерени противозаконни действия по смисъла на съответното право на Съюза, без да се засягат правата и задълженията на държавите-членки и в съответствие с приложимото национално право и право на Съюза, по-специално по отношение на искащите данните органи. За предоставянето на данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния следва да се получи съгласието на съответната държава на знамето в съответствие с процедури, установени от управителния съвет.

(33)

Когато публикуват информация относно държавния пристанищен контрол в съответствие с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (9), Комисията и агенцията следва да се основават на експертните знания и опита, натрупан по Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол („Парижкия меморандум за разбирателство“), за да се осигури последователност.

(34)

Помощта на агенцията за държавите-членки и за Комисията във връзка с имащата отношение дейност на международни и регионални организации не следва да засяга отношенията на тези организации и държавите-членки, произтичащи от членството на държавите-членки в същите организации.

(35)

Съюзът се е присъединил към следните инструменти, установяващи регионални организации, чиито дейности са включени сред целите на агенцията: Конвенцията за защитата на морската среда на района на Балтийско море (Конвенция от Хелзинки, ревизирана през 1992 г.) (10); Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване (Конвенция от Барселона) (11) и ревизията ѝ от 1995 г. (12), както и редица протоколи към нея; Споразумението за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Северно море с нефт и с други опасни вещества (Споразумение от Бон) (13); Конвенцията за защита на морската среда на Североизточния Атлантически океан (Конвенция OSPAR) (14); Споразумението за сътрудничество за защита на бреговете и водите на Североизточния Атлантически океан срещу замърсяване, подписано на 17 октомври 1990 г. (Споразумение от Лисабон) (15), и Допълнителния протокол към него, подписан на 20 май 2008 г., който все още не е влязъл в сила (16). Съюзът води също така преговори за присъединяване към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана през април 1992 г. (Конвенция от Букурещ). Ето защо агенцията следва да предоставя техническа помощ на държавите-членки и на Комисията да участват в дейността на тези регионални организации.

(36)

Освен посочените регионални организации съществуват редица други регионални, подрегионални и двустранни договорености за сътрудничество и координация по отношение на реагирането при замърсяване. Когато предоставя помощ във връзка с реагирането при замърсяване на трети държави, които споделят регионално море със Съюза, агенцията следва да действа, като взема под внимание тези договорености.

(37)

Съюзът споделя регионалните морета Средиземно море, Черно море и Балтийско море със съседни държави. По искане на Комисията агенцията следва да предоставя помощ на тези държави във връзка с реагиране при замърсяване.

(38)

За да се повиши максимално ефективността, агенцията следва да осъществява възможно най-тясно сътрудничество в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство. Комисията и държавите-членки следва да продължат да проучват всички възможности за по-нататъшно повишаване на ефективността, които могат да бъдат представени за разглеждане в рамките на посочения Парижки меморандум за разбирателство.

(39)

За да се осигури правилно прилагане на практика на правно обвързващите актове на Съюза в областта на морската безопасност, както и предотвратяването на замърсяването от кораби, агенцията следва да подпомага Комисията в осъществяването на посещения в държавите-членки. Тези посещения в националните администрации следва да дадат възможност на агенцията да събере необходимата информация, за да представи на Комисията цялостен доклад за по-нататъшна оценка. Тези посещения следва да се осъществяват, следвайки принципите, посочени в член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и по начин, който свежда до минимум административната тежест за националните морски администрации. Освен това посещенията следва да се осъществяват в съответствие с установена процедура, включително стандартна методика, приета от управителния съвет.

(40)

Агенцията следва да подпомага Комисията в осъществяването на инспекции на признати организации в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (17). Тези инспекции може да се провеждат и в трети държави. Комисията и агенцията следва да гарантират, че съответните държави-членки са надлежно информирани. Освен това агенцията следва да изпълнява делегираните ѝ от Комисията задачи, свързани с инспекции във връзка с обучението и освидетелстването на морски лица в трети държави съгласно Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (18). В приложното поле на Регламент (ЕО) № 1406/2002 не следва да се включват подробности за техническата помощ, която агенцията предоставя при осъществяваните от Комисията инспекции за морска сигурност в съответствие с Регламент (ЕО) № 324/2008 на Комисията от 9 април 2008 г. за определяне на изменени процедури за извършване на инспекции на Комисията в областта на морската сигурност (19).

(41)

За да се осигури съгласуваност с целите на политиката и с институционалната структура на Съюза, както и с приложимите административни и финансови процедури, Комисията следва да излезе с официално становище в писмена форма по проекта за многогодишна стратегия на агенцията и по проектите ѝ за годишни работни програми, което управителният съвет следва да вземе под внимание преди приемането на тези документи.

(42)

За да се гарантира справедлива и прозрачна процедура за назначаването на изпълнителния директор, използваната процедура за подбор следва да съответства на насоките на Комисията за подбор и определяне на директорите на агенциите на Съюза. В тези насоки се предвижда, че всеки гражданин на държава-членка може да представи кандидатура. Поради същите съображения управителният съвет следва да има свой представител като наблюдател в комисията за предварителен подбор. Наблюдателят следва да бъде информиран по време на следващите етапи от процедурата за подбор. При вземането на решение за назначаване на неговите членове, управителният съвет следва да може да постави въпроси на Комисията във връзка с процедурата за подбор. Освен това управителният съвет следва да разполага с възможност да проведе събеседване с подбраните кандидати в съответствие със стандартната практика. На всеки етап от процедурата за подбор и назначаване на поста изпълнителен директор на агенцията всички участващи страни следва да гарантират, че личните данни на кандидатите се обработват в съответствие с Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (20).

(43)

Макар агенцията основно да се финансира с вноска от Съюза, тя получава приходи и от такси и плащания, свързани с услугите ѝ. Тези такси и плащания се отнасят по-специално до функционирането на Центъра на ЕС за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния и се налагат в съответствие с резолюциите на Съвета, приети на 1 — 2 октомври 2007 г. и на 9 декември 2008 г., относно създаването на Център на ЕС за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния, и по-специално с точките относно финансирането на докладите относно разпознаването и проследяването на кораби на далечни разстояния.

(44)

В рамките на доклада за напредъка, предвиден съгласно Регламент (ЕО) № 1406/2002, Комисията следва да проучи също възможността на агенцията да допринася за изпълнението на бъдещ законодателен акт относно безопасността на дейности за офшорно проучване, изследване и производство на нефт и природен газ, който понастоящем се разглежда от Европейския парламент и Съвета, по отношение на предотвратяването на замърсяване от офшорни инсталации за нефт и природен газ, като се вземат предвид натрупаният и признат експертен опит и инструментите на агенцията.

(45)

Дейностите на агенцията следва, когато е целесъобразно, да допринасят и за установяването на реално европейско пространство за морски транспорт без бариери.

(46)

Следва да се вземе под внимание Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (21), и по-специално член 208 от него.

(47)

Поради това Регламент (ЕО) № 1406/2002 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изменения на Регламент (ЕО) № 1406/2002

Регламент (ЕО) № 1406/2002 се изменя, както следва:

1)

Членове 1 — 3 се заменят със следното:

„Член 1

Цели

1.   С настоящия регламент се създава Европейска агенция за морска безопасност („агенцията“) с цел да се осигури високо, уеднаквено и ефективно равнище на морска безопасност, морска сигурност, предотвратяване и реагиране на замърсяване, причинено от кораби, както и реагиране на замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ.

2.   За тази цел агенцията си сътрудничи с държавите-членки и Комисията и им предоставя техническа, оперативна и научна помощ в посочените в параграф 1 от настоящия член области в рамките на основните задачи, изложени в член 2, и когато е приложимо, на спомагателните задачи, посочени в член 2а, по-специално за да подпомогне държавите-членки и Комисията в правилното прилагане на съответните правни актове на Съюза. По отношение на реагирането при замърсяване агенцията предоставя оперативна помощ само по искане на засегнатата(ите) държава(и).

3.   При предоставянето на посочената в параграф 2 помощ агенцията допринася, когато е целесъобразно, за цялостната ефективност на морския трафик и морския транспорт, както е установено в настоящия регламент, за да се улесни създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери.

Член 2

Основни задачи на агенцията

1.   С цел да бъде гарантирано правилното изпълнение на посочените в член 1 цели агенцията изпълнява основните задачите, изброени в настоящия член.

2.   Агенцията подпомага Комисията:

а)

при подготвителната работа за осъвременяване и разработване на съответните правни актове на Съюза, по-специално в съответствие с развитието на международното законодателство;

б)

при ефективното прилагане на съответните задължителни правни актове на Съюза, по-специално чрез осъществяването на посещения и инспекции, както е посочено в член 3 от настоящия регламент, и чрез предоставяне на техническа помощ на Комисията при изпълнение на свързаните с инспекции задачи, възложени ѝ съгласно член 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 725/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно подобряване на сигурността на корабите и на пристанищните съоръжения (22). Във връзка с това агенцията може да представя на Комисията предложения за евентуално усъвършенстване на тези задължителни правни актове;

в)

при анализа на текущи и завършени научноизследователски проекти, свързани с целите на агенцията; това може да включва определянето на евентуални последващи мерки в резултат на конкретните научноизследователски проекти;

г)

при изпълнението на всяка друга задача, възложена на Комисията в законодателните актове на Съюза, свързани с целите на агенцията.

3.   Агенцията работи съвместно с държавите-членки за:

а)

организиране, когато е необходимо, на съответни дейности по обучение в области, които са от компетентността на държавите-членки;

б)

разработване на технически решения, включително предоставяне на съответни оперативни услуги, и предоставяне на техническа помощ за изграждането на необходимия национален капацитет за прилагането на съответните правни актове на Съюза;

в)

предоставяне по искане на държава-членка на подходяща информация, получена в резултат на инспекциите, посочени в член 3, в подкрепа на мониторинга на признати организации, които изпълняват задачи по сертифициране от името на държавите-членки, в съответствие с член 9 от Директива 2009/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общите правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби и за съответните дейности на морските администрации (23), без да се засягат правата и задълженията на държавата на знамето;

г)

оказване на подкрепа с допълнителни средства по икономически ефективен начин за действия по реагиране при замърсяване в случай на замърсяване, причинено от кораби, както и при замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ, когато е отправено искане от засегнатата държава-членка, под чието ръководство се осъществяват операциите по отстраняване на замърсяването, без да се засяга задължението на крайбрежните държави да изградят необходимите механизми за реагиране при замърсяване и при зачитане на съществуващото сътрудничество между държавите-членки в тази област. Исканията за мобилизиране на действия срещу замърсяването се предават по целесъобразност през механизма на ЕС за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом на Съвета (24).

4.   Агенцията улеснява сътрудничеството между държавите-членки и Комисията:

а)

в областта на контрола на движението, включен в обхвата на Директива 2002/59/ЕО, агенцията по-специално насърчава сътрудничеството между крайречните държави в съответните плавателни зони, както и разработва и управлява европейския център за данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния на Европейския съюз и системата на Съюза за морска информация и обмен (SafeSeaNet), посочени в членове 6б и 22а от същата директива, както и международната система за обмен на данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния в съответствие с поетия ангажимент в рамките на Международната морска организация (ИМО);

б)

с предоставяне, при поискване и без да се засягат националното право и правото на Съюза, на съответни данни за местоположението на кораби и за наблюдение на Земята на компетентните национални органи и съответни органи на Съюза в рамките на мандата им, за да се улесни провеждането на мерките срещу заплахи от пиратство и умишлени противоправни действия по смисъла на приложимото право на Съюза или международно договорените правни инструменти в областта на морския транспорт, при спазване на приложимите правила за защита на данните и в съответствие с административните процедури, установени от управителния съвет или от ръководната група на високо равнище, създадена съгласно Директива 2002/59/ЕО, в зависимост от случая. За предоставянето на данни за разпознаване и проследяване на кораби на далечни разстояния се получава съгласието на съответната държава на знамето;

в)

в областта на разследването на морски произшествия и инциденти в съответствие с Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт (25); по искане на съответните държави-членки и при положение че не възниква конфликт на интереси, агенцията предоставя оперативна подкрепа на тези държави-членки във връзка с разследванията на тежки или много тежки морски произшествия и прави анализ на докладите от проучването на безопасността, за да установи добавената стойност на равнището на Съюза под формата на съответни извлечени поуки. Въз основа на предоставените от държавите-членки данни в съответствие с член 17 от посочената директива агенцията съставя годишен преглед на морските произшествия и инциденти;

г)

при предоставянето на обективна, надеждна и съпоставима статистика, информация и данни, за да се даде възможност на Комисията и на държавите-членки да предприемат необходимите инициативи за подобряване на действията си и оценяване на ефективността и рентабилността на съществуващите мерки. Тези задачи включват събиране, записване и оценка на технически данни, систематично използване на съществуващи бази данни, включително тяхното взаимно обогатяване и, когато е необходимо — разработване на допълнителни бази данни. Въз основа на събраните данни агенцията подпомага Комисията да публикува информация за корабите в съответствие с Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно държавния пристанищен контрол (26);

д)

при събиране и анализиране на данни за морските лица, които се предоставят и използват в съответствие с Директива 2008/106/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно минималното ниво на обучение на морските лица (27);

е)

при подобряване на идентифицирането и преследването на кораби, извършващи неправомерни изхвърляния, в съответствие с Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (28);

ж)

по отношение на замърсяването с нефт на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ, чрез използване на европейската сателитна система за наблюдение на нефтени разливи (CleanSeaNet) за наблюдение на размера на подобно замърсяване и неговото въздействие върху околната среда;

з)

при предоставянето на техническа помощ, необходима на държавите-членки и на Комисията, за да допринасят в работата на техническите органи на ИМО и на Международната организация на труда в областта на морския транспорт, и на Парижкия меморандум за разбирателство относно държавния пристанищен контрол („Парижкия меморандум за разбирателство“) и съответните регионални организации, към които Съюзът се е присъединил, по въпросите от компетентността на Съюза;

и)

по отношение на изпълнението на Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите-членки (29), по-специално като улеснява електронното предаване на данни чрез системата SafeSeaNet и като подпомага разработването на обслужване на едно гише.

5.   По искане на Комисията агенцията може да предоставя техническа помощ, включително организиране на дейности за обучение, във връзка със съответните правни актове на Съюза на държави, които кандидатстват за присъединяване към Съюза, и когато е приложимо на държави — партньори по линия на Европейската политика за съседство, и на участващите държави в Парижкия меморандум за разбирателство.

Агенцията може също така да предоставя помощ в случай на замърсяване, причинено от кораби, както и при замърсяване на моретата, причинено от инсталации за нефт и природен газ, което засяга трети държави, споделящи регионално море със Съюза, в съответствие с механизма на ЕС за гражданска защита, създаден с Решение 2007/779/ЕО, Евратом, и при съответно прилагане на условията, приложими за държавите-членки, посочени в параграф 3, буква г) от настоящия член. Тези задачи се координират с действащите регионални договорености за сътрудничество във връзка със замърсяването на моретата.

Член 2а

Спомагателни задачи на агенцията

1.   Без да се засягат основните задачи, посочени в член 2, агенцията подпомага Комисията и държавите-членки, когато е подходящо, в разработването и осъществяването на дейностите на Съюза, изложени в параграфи 2 и 3 от настоящия член и свързани с целите на агенцията, доколкото агенцията има натрупан и признат експертен опит и инструменти. Изложените в настоящия член спомагателни задачи:

а)

създават реална добавена стойност;

б)

избягват дублирането на усилия;

в)

са в интерес на политиката на Съюза за морски транспорт;

г)

не засягат основните задачи на агенцията; и

д)

не нарушават правата и задълженията на държавите-членки, по-специално като държави на знамето, пристанищни държави и крайбрежни държави.

2.   Агенцията подпомага Комисията:

а)

в контекста на изпълнението на Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (Рамковата директива за морска стратегия) (30), като допринася за целта да се постигне добро състояние на околната среда в морските води предвид елементите, свързани с морския транспорт, и като използва резултатите от съществуващи инструменти като SafeSeaNet и CleanSeaNet;

б)

като предоставя техническа помощ във връзка с емисиите на парникови газове от кораби, по-специално при проследяване на актуалното развитие на международно равнище;

в)

по отношение на програмата за глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС), като насърчава използването на данни и услуги от ГМОСС за целите на морския транспорт в рамката за управление на ГМОСС;

г)

в разработването на обща среда за обмен на информация за морската област на ЕС;

д)

по отношение на подвижните офшорни инсталации за нефт и природен газ, при разглеждане на изискванията на ИМО и при събиране на основна информация за евентуални заплахи за морския транспорт и морската среда;

е)

като предоставя съответната информация относно класификационните организации за съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, в съответствие с Директива 2006/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (31). Тази информация се включва и в докладите, посочени в член 3, параграфи 4 и 5 от настоящия регламент.

3.   Агенцията подпомага Комисията и държавите-членки:

а)

в проучванията на осъществимостта и в изпълнението на политики и проекти в подкрепа на установяването на европейско пространство за морски транспорт без бариери, като концепцията „Син пояс“ и електронните услуги в областта на морския транспорт, както и морските магистрали. Това се извършва по-специално с проучване на допълнителни функционални възможности на системата SafeSeaNet, без да се засяга ролята на ръководната група на високо равнище, създадена в съответствие с Директива 2002/59/ЕО;

б)

като проучва — с компетентните органи на системата за речни информационни услуги — възможността за обмен на информация между тази система и информационните системи за морски транспорт въз основа на доклада, предвиден в член 15 от Директива 2010/65/ЕС;

в)

като подпомага доброволния обмен на най-добри практики в областта на образованието и обучението по морско дело в Съюза и като предоставя информация за обменни програми на Съюза от значение за обучението по морско дело, при пълно зачитане на член 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Член 3

Посещения в държавите-членки и инспекции

1.   С цел да изпълнява възложените ѝ задачи и да подпомага Комисията при изпълнението на нейните задължения съгласно ДФЕС, и по-специално при оценката на ефективното прилагане на съответното право на Съюза, агенцията осъществява посещения в държавите-членки в съответствие с методиката, установена от управителния съвет.

2.   Агенцията своевременно информира съответната държава-членка за планираното посещение, имената на упълномощените служители и датата, от която започва посещението, както и неговата очаквана продължителност. Служителите на агенцията, на които е възложено осъществяването на такива посещения, представят писмено решение на изпълнителния директор на агенцията, в което се посочват целите на тяхната мисия.

3.   Агенцията извършва инспекции от името на Комисията, както се изисква от обвързващите правни актове на Съюза по отношение на организации, признати от Съюза в съответствие с Регламент (ЕО) № 391/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно общи правила и стандарти за организациите за проверка и преглед на кораби (32), и по отношение на обучението и освидетелстването на морски лица в трети държави в съответствие с Директива 2008/106/ЕО.

4.   В края на посещението или инспекцията агенцията изготвя доклад и го изпраща до Комисията и до съответната държава-членка.

5.   Когато е целесъобразно и във всички случаи, когато даден цикъл от посещения или инспекции приключи, агенцията анализира докладите от този цикъл с оглед набелязването на хоризонтални констатации и общи заключения относно ефективността и рентабилността на съществуващите мерки. Агенцията представя този анализ на Комисията за допълнително обсъждане с държавите-членки, за да се извлекат съответните поуки и да се улесни разпространението на добри работни практики.

2)

В член 4 параграфи 3 и 4 се заменят със следното:

„3.   Управителният съвет приема практически договорености за прилагането на параграфи 1 и 2, включително, когато е целесъобразно, договорености относно консултациите с държавите-членки преди публикуването на информацията.

4.   По отношение на информацията, събирана и обработвана в съответствие с настоящия регламент от Комисията и агенцията, се прилагат разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (33) и агенцията предприема необходимите мерки, за да осигури безопасно боравене и обработка на поверителната информация.

3)

В член 5 параграф 3 се заменя със следното:

„3.   По искане на Комисията управителният съвет може да реши със съгласието и съдействието на съответните държави-членки и при надлежно отчитане на отражението върху бюджета, включително всяка вноска, която съответните държави-членки могат да осигурят, да се създадат регионални центрове, необходими за изпълнението на някои от задачите на агенцията по най-ефективен и ефикасен начин. При вземането на такова решение управителният съвет определя точния обхват на дейностите на регионалния център, като избягва ненужните финансови разходи и засилва сътрудничеството със съществуващите регионални и национални мрежи.“

4)

В член 10 параграф 2 се изменя, както следва:

а)

буква б) се заменя със следното:

„б)

приема годишния доклад за дейността на агенцията и го изпраща не по-късно от 15 юни всяка година на Европейския парламент, Съвета, Комисията, Сметната палата и държавите-членки.

Агенцията ежегодно препраща на бюджетния орган цялата информация относно резултатите на процедурите за оценка;“

б)

буква в) се заменя със следното:

„в)

преценява и одобрява, в рамките на подготовката на работната програма, исканията за помощ на Комисията, посочени в член 2, параграф 2, буква г), исканията от държавите-членки за техническа помощ, посочени в член 2, параграф 3, и исканията за техническа помощ, посочени в член 2, параграф 5, както и исканията за помощ, посочени в член 2а;

ва)

преценява и приема многогодишна стратегия за агенцията, обхващаща период от пет години, като взема предвид писменото становище на Комисията;

вб)

преценява и приема многогодишния план на агенцията за политиката по отношение на персонала;

вв)

обмисля проекти за административни договорености, посочени в член 15, параграф 2, буква ба);“

в)

буква ж) се заменя със следното:

„ж)

установява методика за осъществяване на посещенията, които се извършват в съответствие с член 3. В случай че Комисията изрази в рамките на 15 дни от датата на приемане на методиката своето несъгласие, управителният съвет преразглежда методиката и я приема, евентуално изменена, на второ четене или с мнозинство от две трети, включващо представителите на Комисията, или с единодушие на представителите на държавите-членки;“

г)

буква з) се заменя със следното:

„з)

изпълнява задълженията си по членове 18, 19 и 21 във връзка с бюджета на агенцията и контролира и осигурява адекватни последващи действия във връзка с констатациите и препоръките, произтичащи от различните одиторски доклади и оценки, независимо дали са вътрешни или външни;“

д)

буква и) се заменя със следното:

„и)

упражнява дисциплинарна власт по отношение на изпълнителния директор и ръководителите на отдели, посочени в член 16;“

е)

буква л) се заменя със следното:

„л)

извършва преглед на финансовото изпълнение на подробния план, посочен в буква к) от настоящия параграф, и на бюджетните задължения, предвидени в Регламент (ЕО) № 2038/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно многогодишното финансиране на дейността на Европейската агенция по морска безопасност в областта на реагиране при замърсяването причинено от кораби (34);

ж)

добавя се следната буква:

„м)

назначава от своите членове наблюдател, който да следи процедурата за подбор от Комисията при назначаването на изпълнителен директор.“

5)

Член 11 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 втората алинея се заменя със следното:

„Членовете на управителния съвет се назначават въз основа на съответния им опит и познания в областите, посочени в член 1. Държавите-членки и Комисията се стремят към балансирано представяне на мъжете и жените в управителния съвет.“

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Продължителността на мандата е четири години. Мандатът може да бъде подновяван.“

6)

В член 13 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Когато е налице поверителен въпрос или конфликт на интереси, управителният съвет може да вземе решение да разгледа конкретни точки от дневния си ред в отсъствието на съответните членове. В процедурния правилник се определят подробни правила за прилагане на тази разпоредба.“

7)

Член 15 се изменя, както следва:

а)

в параграф 2 букви а) и б) се заменят със следното:

„а)

да подготвя многогодишната стратегия на агенцията и да я представя на управителния съвет след консултация с Комисията най-малко осем седмици преди съответното заседание на управителния съвет, като взема под внимание становищата и предложенията на членовете на управителния съвет;

аа)

да подготвя многогодишния план на агенцията за политиката по отношение на персонала и да го представя на управителния съвет след консултация с Комисията най-малко четири седмици преди съответното заседание на управителния съвет;

аб)

да подготвя годишната работна програма с посочване на очакваните човешки и финансови ресурси за всяка дейност и подробния план за готовността на агенцията при замърсяване и дейностите ѝ за реагиране при замърсяване и да ги представя на управителния съвет след консултация с Комисията най-малко осем седмици преди съответното заседание на управителния съвет, като взема под внимание становищата и предложенията на членовете на управителния съвет. Той предприема необходимите стъпки за тяхното изпълнение. Изпълнителният директор отговаря на всички искания за помощ от страна на държава-членка в съответствие с член 10, параграф 2, буква в);

б)

да взема решения за осъществяването на посещенията и инспекциите, предвидени в член 3, след консултация с Комисията и при следване на методиката за осъществяване на посещения, установена от управителния съвет в съответствие с член 10, параграф 2, буква ж);

ба)

може да сключва административни договорености с други органи, работещи в областите на дейност на агенцията, при условие че проектът за договореност е представен за консултация на управителния съвет и той не е представил възражения в рамките на четири седмици.“;

б)

в параграф 2 буква г) се заменя със следното:

„г)

да организира ефективна система за мониторинг с цел отчитане на резултатите на агенцията спрямо нейните цели и задачи, предвидени в настоящия регламент. За целта установява, съгласувано с Комисията и управителния съвет, конкретни показатели за постигнатите резултати, които позволяват ефективна оценка на постигнатото. Той гарантира, че организационната структура на агенцията ще бъде редовно адаптирана към променящите се нужди в рамките на наличните финансови и човешки ресурси. На тази основа изпълнителният директор изготвя ежегодно проект на общ доклад и го представя за разглеждане на управителния съвет. Докладът съдържа специален раздел относно финансовото изпълнение на подробния план за готовността на агенцията при замърсяване и дейностите ѝ за реагиране при замърсяване и представя актуалното състояние на всички дейности, финансирани по този план. Изпълнителният директор установява процедури за редовна оценка, които съответстват на признати професионални стандарти;“

в)

в параграф 2 буква ж) се заличава;

г)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Когато е целесъобразно, изпълнителният директор докладва на Европейския парламент и на Съвета за изпълнението на задачите си.

По-специално той представя актуалното състояние във връзка с изготвянето на многогодишната стратегия и годишната работна програма.“

8)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Назначаване и освобождаване на изпълнителния директор и на ръководителите на отдели

1.   Изпълнителният директор се назначава и освобождава от управителния съвет. Назначението е за срок от пет години, въз основа на лични качества и доказана административна и управленска компетентност, както и доказан опит в областите, посочени в член 1, след изслушване на становището на посочения в член 10 наблюдател. Изпълнителният директор се назначава от управителния съвет от списък с поне трима кандидати, предложени от Комисията в резултат на открит конкурс, проведен след публикуването на обявление за длъжността в Официален вестник на Европейския съюз и на покана за изразяване на интерес на други места. Избраният от управителния съвет кандидат може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на поставени от нейните членове въпроси. Управителният съвет обсъжда освобождаването от длъжност по искане на Комисията или на една трета от своите членове. Управителният съвет взема решенията за назначаване или освобождаване с мнозинство от четири пети от всички членове с право на глас.

2.   Като действа по предложение на Комисията и като взема предвид доклада за оценка, управителният съвет може да удължи еднократно мандата на изпълнителния директор за не повече от четири години. Управителният съвет взема това решение с мнозинство от четири пети от всички членове с право на глас. Управителният съвет информира Европейския парламент за намерението си да удължи мандата на изпълнителния директор. В рамките на един месец преди удължаването на неговия мандат изпълнителният директор може да бъде поканен да направи изявление пред компетентната комисия на Европейския парламент и да отговори на поставени от нейните членове въпроси. Ако мандатът не бъде удължен, изпълнителният директор остава на длъжността си до назначаването на нов такъв.

3.   Изпълнителният директор може да бъде подпомаган от един или повече ръководители на отдели. В случай че изпълнителният директор отсъства или е възпрепятстван, един от ръководителите на отдели го замества.

4.   Ръководителите на отдели се назначават въз основа на лични качества и доказани административни и управленски умения, както и въз основа на професионалната им компетентност и опит в областите, посочени в член 1. Ръководителите на отдели се назначават или освобождават от изпълнителния директор след получаването на положително становище от страна на управителния съвет.“

9)

Член 18 се изменя, както следва:

а)

в параграф 1 буква в) се заменя със следното:

„в)

такси и плащания за публикации, обучение и/или всякакви други услуги, предоставени от агенцията.“;

б)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.   Изпълнителният директор изготвя проектодекларация на разчетите за приходите и разходите на агенцията за следващата година въз основа на бюджетирането по дейности и я препраща на управителния съвет заедно с проект на щатно разписание.“;

в)

параграфи 7 и 8 се заменят със следното:

„7.   Декларацията за разчетите се изпраща от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (наричани по-долу „бюджетният орган“) заедно с проекта за общ бюджет на Европейския съюз.

8.   Въз основа на декларацията за разчетите Комисията вписва в проекта за общ бюджет на Европейския съюз прогнозните суми, които счита за необходими за щатното разписание, и размера на субсидията, която ще бъде получена от общия бюджет, и представя това на бюджетния орган в съответствие с член 314 от ДФЕС, заедно с описание и обосновка на всяка разлика между декларацията за разчетите на агенцията и субсидията, която ще бъде получена от общия бюджет.“;

г)

параграф 10 се заменя със следното:

„10.   Бюджетът се приема от управителния съвет. Той става окончателен след окончателното приемане на общия бюджет на Европейския съюз. При необходимост се извършват съответни корекции в него, както и в годишната работна програма.“

10)

Член 22 се заменя със следното:

„Член 22

Оценка

1.   Редовно и най-малко на всеки пет години управителният съвет възлага извършването на независима външна оценка на прилагането на настоящия регламент. Комисията предоставя на разположение на агенцията цялата информация, която последната счита за необходима по отношение на тази оценка.

2.   В оценката се преценява въздействието на настоящия регламент, както и доколко агенцията и нейните работни практики са полезни, подходящи, създаващи добавена стойност и ефективни. При оценката се отчитат становищата на заинтересованите страни както на европейско, така и на национално равнище. В нея по-специално се разглежда евентуалната необходимост от изменение на задачите на агенцията. Управителният съвет разработва конкретно задание, съгласувано с Комисията, след консултация с участващите страни.

3.   Управителният съвет получава оценката и отправя препоръки до Комисията относно промени в настоящия регламент, агенцията и нейните работни практики. Констатациите в оценката и препоръките се препращат от Комисията на Европейския парламент и на Съвета и се публикуват. Ако е подходящо, се включва план за действие с график.“

11)

Вмъква се следният член:

„Член 22а

Доклад за напредъка

До 2 март 2018 г. и при отчитане на посочения в член 22 доклад за оценка Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, в който се описва по какъв начин агенцията е поела допълнителните отговорности, възложени с настоящия регламент, за да се установят възможности за по-нататъшно повишаване на ефективността и, при необходимост, да се обоснове изменението на нейните цели и задачи.“

12)

Член 23 се заличава.

Член 2

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Страсбург на 15 януари 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  ОВ C 107, 6.4.2011 г., стр. 68.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 15 декември 2011 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 4 октомври 2012 г. (ОВ C 352 E, 16.11.2012 г., стр. 1). Позиция на Европейския парламент от 13 декември 2012 г.

(3)  ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 129, 29.4.2004 г., стр. 6.

(5)  ОВ L 283, 29.10.2010 г., стр.1.

(6)  ОВ L 332, 28.12.2000 г., стр. 1.

(7)  ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11.

(8)  ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

(9)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57.

(10)  Решение 94/157/ЕО на Съвета (ОВ L 73, 16.3.1994 г., стр. 19.)

(11)  Решение 77/585/ЕИО на Съвета (ОВ L 240, 19.9.1977 г., стр. 1.)

(12)  Решение 1999/802/ЕО на Съвета (ОВ L 322, 14.12.1999 г., стр. 32.)

(13)  Решение 84/358/ЕИО на Съвета (ОВ L 188, 16.7.1984 г., стр. 7.)

(14)  Решение 98/249/ЕО на Съвета (ОВ L 104, 3.4.1998 г., стр. 1.)

(15)  Решение 93/550/ЕИО на Съвета (ОВ L 267, 28.10.1993 г., стр. 20.)

(16)  Решение 2010/655/ЕС на Съвета (ОВ L 285, 30.10.2010 г., стр. 1.)

(17)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11.

(18)  ОВ L 323, 3.12.2008 г., стр. 33.

(19)  ОВ L 98, 10.4.2008 г., стр. 5.

(20)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(21)  ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.

(22)  ОВ L 129, 29.4.2004 г., стр. 6.

(23)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 47.

(24)  ОВ L 314, 1.12.2007 г., стр. 9.

(25)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 114.

(26)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 57.

(27)  ОВ L 323, 3.12.2008 г., стр. 33.

(28)  ОВ L 255, 30.9.2005 г., стр. 11.

(29)  ОВ L 283, 29.10.2010 г., стр. 1.

(30)  ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.

(31)  ОВ L 389, 30.12.2006 г., стр. 1.

(32)  ОВ L 131, 28.5.2009 г., стр. 11.“

(33)  ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.“

(34)  ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 1.“;