26.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 201/1

(1)

Данъчните измами в областта на данъка върху добавената стойност (ДДС) водят до значителни бюджетни загуби и оказват влияние върху условията на конкуренция и съответно върху функционирането на вътрешния пазар. Наскоро се появиха специфични внезапни и мащабни данъчни измами, особено посредством използването на електронни средства, които улесняват бързата незаконна търговия в голям мащаб.

(2)

Директива 2006/112/ЕО на Съвета (3) позволява на държавите членки да искат дерогация от посочената директива, за да се предотвратят някои форми на укриване на данъци или избягване на данъци.

(3)

Актуалният опит показа, че процедурата, предвидена в член 395 от Директива 2006/112/ЕО, не може да осигури достатъчно бърза реакция на искания на държавите членки за предприемане на спешни мерки.

(4)

Случилото се показва също така, че определянето на получателя за лице—- платец на ДДС (обратно начисляване), в някои случаи е ефективна мярка за прекратяване на измамите с ДДС в определени сектори.

(5)

Съгласно разпоредбите относно обратното начисляване в членове 199 и 199а от Директива 2006/112/ЕО държавите членки не разполагат с гъвкавостта да реагират бързо на внезапни и мащабни данъчни измами в категориите на стоките и услугите, попадащи извън обхвата на тези членове. Ето защо е необходимо да се изготвят специфични средства за разрешаването на този въпрос.

(6)

Като се имат предвид случаите на извършените мащабни измами, своевременният и изключителен отговор на други случаи на внезапни измами се осигурява най-добре чрез специална мярка на механизма за бързо реагиране ("МБР"), която предвижда възможността за прилагането на обратно начисляване за кратък срок, след съответно уведомление от страна на засегнатата държава членка. За да се гарантира, че използването на тази опция е пропорционално спрямо проблема, Комисията, след като получи съответната информация, следва да разполага с кратък срок, през който да направи оценка на уведомлението и да потвърди дали възразява срещу прилагането на специалната мярка на МБР. Държавите членки следва да разполагат с възможността техните мнения да бъдат взети предвид от Комисията и поради това следва да са изцяло информирани за уведомлението и за всякаква допълнителна информация, предоставяна в рамките на този процес. Освен това, като следваща стъпка Съветът следва да реши дали обратното начисляване да продължи да се прилага, посредством решение за изпълнение съгласно член 395 от Директива 2006/112/ЕО.

(7)

Държавата членка, която е изпратила уведомление за намерението си да прилага специалната мярка на МБР, може да пристъпи към прилагането, след уведомление от страна на Комисията, че липсва възражение.

(8)

За да се осигури продължаване на прилагането на обратното начисляване, при първа възможност и преди изтичането на действието на специалната мярка на МБР, за процедурата, предвидена в член 395 от Директива 2006/112/ЕО, следва да се предвиди по-кратък срок.

(9)

Бързата обработка на уведомленията на държавите членки по МБР ще се улесни, ако се въведе стандартен формуляр за тези уведомления и за предоставянето на всякаква допълнителна информация на Комисията. Ето защо на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с този стандартен формуляр.

(10)

Тъй като МБР може да бъде само временно решение в очакване на по-дългосрочни законодателни решения, целящи системата за ДДС да стане по-устойчива спрямо случаите на измами с ДДС, МБР следва да се прилага само за ограничен срок.

(11)

За да оцени ефективността на МБР, Комисията следва да изготви общ доклад за оценка на въздействието на механизма за преодоляване на внезапни и мащабни измами.

(12)

Тъй като целта на действието, което трябва да бъде предприето, а именно преодоляване на внезапни и мащабни измами в областта на ДДС, които често имат международно измерение, не може да бъдат постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като те не са в състояние поотделно да противодействат на схемите за измама, свързани с нови форми на търговия, включващи няколко държави едновременно, и следователно може, с оглед на осигуряването на по-бързото и, в резултат на това, по-подходящо и по-ефективно противодействие на тези явления, да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(13)

Поради това Директива 2006/112/ЕО следва да бъде съответно изменена,

1)

Вмъква се следният член:

„Член 199б

1.   Държавите членки могат, в случаи на неотложна спешност и в съответствие с параграфи 2 и 3, да определят получателя за лице — платец на ДДС, за специфични доставки на стоки и услуги, чрез дерогация от член 193, като специална мярка на механизма за бързо реагиране ("МБР") за борба с внезапни и мащабни измами, които биха могли да доведат до значителни и непоправими финансови загуби.

Специалната мярка на МБР е обект на подходящи контролни мерки от страна на държавите членки по отношение на данъчно задължените лица, доставящи стоките или услугите, за които се прилага мярката, като нейното действие не надхвърля девет месеца.

2.   Държава членка, която желае да въведе специална мярка на МБР съгласно предвиденото в параграф 1, изпраща уведомление до Комисията, като използва стандартния формуляр, установен в съответствие с параграф 4, и едновременно с това изпраща уведомлението и на останалите държави членки. Държавата членка предоставя на Комисията информация, с която уточнява засегнатия сектор, вида и характеристиките на измамата, наличието на наложителни причини на спешност, внезапния и мащабен характер на измамата и последиците от нея по отношение на това дали представляват значителни и непоправими финансови загуби. Ако Комисията счита, че не разполага с цялата необходима информация, тя установява връзка със съответната държава членка в срок от две седмици от получаването на уведомлението и уточнява каква допълнителна информация е необходима. Всякаква допълнителна информация, предоставена от съответната държава членка на Комисията, се изпраща едновременно с това и на всички други държави членки. Ако предоставената допълнителна информация е недостатъчна, Комисията информира съответната държава членка за това в срок от една седмица.

Държавата членка, която желае да въведе специална мярка на МБР съгласно предвиденото в параграф 1, подава едновременно с това и заявление до Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в член 395, параграфи 2 и 3.

3.   След като Комисията получи цялата информация, която смята за необходима за оценка на уведомлението, посочено в параграф 2, първа алинея, тя уведомява държавата членка за това. Когато Комисията възрази срещу специалната мярка на МБР, тя изготвя отрицателно становище в рамките на един месец от това уведомление и информира съответната държава членка и Комитета по ДДС за това. Когато Комисията няма възражения, тя потвърждава това в писмена форма на съответната държава членка и на Комитета по ДДС в рамките на същия срок. Държавата членка може да приеме специалната мярка на МБР от датата на получаване на това потвърждение. При оценката на уведомлението, Комисията взема предвид мненията на всяка друга държава членка, изпратени до нея в писмена форма.

4.   Комисията приема акт за изпълнение, с който се установява стандартен формуляр за подаване на уведомлението за специалната мярка на МБР, посочено в параграф 2, и з на информацията, посочена в параграф 2, първа алинея. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в параграф 5.

5.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (4) и за тази цел компетентен е комитетът, създаден с член 58 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г (5).

2)

В член 395 се добавя следният параграф:

„5.   В случаи на неотложна спешност, съгласно предвиденото в член 199б, параграф 1, процедурата по параграфи 2 и 3 приключва в рамките на шест месеца от датата на получаване на заявлението от Комисията.“.