30.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 217/67

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която е съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (2), като заедно двата акта представляват т.нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политиката по заетостта.

(3)

На 29 юни 2012 г. държавните и правителствените ръководители на държавите-членки взеха решение относно Пакт за растеж и работни места, с който се предоставя съгласувана рамка за действие на равнището на отделните държави, ЕС и еврозоната, като се използват всички възможни лостове, инструменти и политики. Те взеха решение относно действията, които да бъдат предприети на равнище държави-членки, като изразиха пълната си ангажираност с постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и с изпълнението на специфичните за държавите препоръки.

(4)

На 10 юли 2012 г. Съветът прие препоръка (3) относно националната програма за реформи на Румъния за 2012 г. и даде становището си относно програмата за конвергенция на Румъния за периода 2012—2015 г.

(5)

На 28 ноември 2012 г. Комисията прие Годишен обзор на растежа, с което постави началото на Европейския семестър за координация на икономическите политики за 2013 г. Също на 28 ноември 2012 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (4) Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение, в който не беше посочено, че Румъния ще бъде една от държавите-членки, за които ще се извърши задълбочен преглед.

(6)

Европейският парламент участва надлежно в Европейския семестър в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 и на 7 февруари 2013 г. прие Резолюция относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2013 г. и Резолюция относно приноса към Годишния обзор на растежа за 2013 г.

(7)

На 14 март 2012 г. Европейският съвет одобри приоритетите, насочени към осигуряване на финансова стабилност, фискална консолидация и действия за стимулиране на растежа. Той подчертава необходимостта от провеждане на диференцирана и благоприятстваща растежа фискална консолидация, възстановяване на нормалните условия за отпускане на заеми за икономиката, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, справяне с безработицата и социалните последици от кризата и модернизиране на публичната администрация.

(8)

На 30 април 2013 г. Румъния представи своята национална програма за реформи за 2013 г. и своята програма за конвергенция за периода 2012—2016 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(9)

Въз основа на оценката на програмата за конвергенция в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози на програмата е реалистичен и в съответствие с оценката в прогнозата на службите на Комисията от 2013 г. Благодарение на значителните усилия за консолидация и в съответствие с препоръката на Съвета Румъния намали бюджетния дефицит до ниво под 3 % през 2012 г. Програмата за конвергенция има за цел постигане на средносрочна бюджетна цел (СБЦ) от – 1 % от БВП (като преди това е била – 0,7 % от БВП), което е в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Целта на бюджетната стратегия, заложена в програмата, е да се постигне СБЦ до 2014 г., която, когато е преизчислена от Комисията въз основа на общоприетата методика, съответства на постигането на СБЦ до 2015 г. Напредъкът в посока постигане на СБЦ в структурно изражение е по-висок от 0,5 % от БВП през 2013 г. и около 0,4 % през 2014 г. Целевият показател за разходите на Пакта за стабилност и растеж през програмния период беше изпълнен. За началото на 2013 г. е заложена корекция с мерките за повишаване на приходите, включително намаления в данъчнопризнати позиции, подобряване на данъчното облагане на селското стопанство, въвеждането на данък върху неочаквани доходи след дерегулацията на цените на газа и въвеждане на специален данък за пренос на електроенергия и газ. Основните рискове за програмата за конвергенция се отнасят до възможни последващи финансови корекции, свързани с усвояването на средствата от ЕС, или до финансиране от националния бюджет на приоритетните проекти, до подновено натрупване на просрочени задължения, особено на местно ниво на управление, и до ограничен напредък с преструктурирането на държавните предприятия. Публичният дълг на Румъния остава сравнително нисък — 37,8 % от БВП през 2012 г. Той се очаква да нарасне до 38,6 % през 2014 г., но ще остане значително под прага от 60 % от БВП през програмния период.

(10)

След молба от страна на Румъния на 17 февруари 2011 г. Комисията и МВФ договориха превантивна програма за икономически корекции с румънските органи. В контекста на Съюза за превантивна помощ Румъния пое ангажимент да приложи всеобхватна програма на икономическата политика с особен акцент върху мерките за структурно реформиране, с цел да се подобри функционирането на пазара на труда и продуктовите пазари, и да се повишат устойчивостта и потенциалът за растеж на икономиката на Румъния. Успоредно с това с програмата е гарантирано, че продължава фискалната консолидация, че управлението и контролът на публичните финанси се подобряват и че се извършват реформи в областта на външната, паричната и финансовата стабилност и в политиките относно финансовите пазари. През март 2013 г. Румъния официално поиска тримесечно удължаване на програмата на МВФ. Докато възможността от възползване от средства по програмата на ЕС приключва в края на март 2013 г., окончателният преглед на изпълнението на програмата ще се състои в края на юни 2013 г.

(11)

Румъния подобрява своята фискална позиция с намаляване на бюджетния дефицит под 3 % през 2012 г., както и чрез допълнителна фискална консолидация, очаквана през 2013 г. Слабото спазване на данъчните изисквания представлява голямо предизвикателство за данъчната система на Румъния, по-специално в областта на ДДС и на данъчното облагане на труда. Екологичните данъци са под средните за ЕС. Макар че Румъния не е изправена пред риск за фискалната устойчивост в краткосрочен или средносрочен план, тя е изложена на среден риск в дългосрочен план поради разходите, свързани със застаряването на населението. Съществува загриженост по отношение на устойчивостта и адекватността на пенсионната система поради ниското съотношение на заетите вносители на осигуровки спрямо хората, получаващи пенсии. Румъния сега е една от двете държави-членки, които все още не са решили да изравнят пенсионната възраст за жените и мъжете, и процентът на заетост на по-възрастните работници (41,4 % през 2012 г.) е значително под средното равнище за ЕС. Румънското правителство е решило да продължи с пенсионната реформа и да включи социалните партньори в определянето на параметрите на реформата и по този начин да укрепи ангажираността с нея.

(12)

Здравният сектор в Румъния се характеризира с големи разлики по отношение на достъпа до и качеството на предоставяните услуги. Това се дължи наред с другото на неефективно използване на ресурсите и на лошо управление. Реформите, насочени към подобряването на ефективността на сектора на здравеопазването, са започнали, но са необходими постоянни усилия. Икономическата ефективност на системата може да се увеличи чрез намаляване на прекомерната употреба на болнично лечение и като се засилят първичните грижи и системите за препращане.

(13)

Румъния продължи да има нисък процент на заетост от 63,8 % през 2012 г., въпреки че по този въпрос беше отбелязано леко подобрение спрямо 62,8 % за предходната година. Поставената за страната цел съгласно стратегията „Европа 2020“ от 70 % до 2020 г. продължава да бъде предизвикателство. Румънската производителност на труда все още е една от най-ниските в Съюза. Качеството на активизирането на публичната заетост, на услугите при търсене на работа и за преквалификация, е все още сравнително ниско. Ограниченият административен капацитет не позволява ефикасно реализиране на активните политики на пазара на труда чрез качествени персонализирани услуги, нито по-добрата интеграция на активни и пасивни политики на пазара на труда. Участието на възрастните в обучението през целия живот все още се държи на много ниски нива от 1,6 % през 2011 г., което е значително по-ниско от средното за ЕС — 8,9 %. Заетостта и активността на пазара на труда сред младежите са сред най-ниските в Съюза през 2012 г. (съответно 23,9 % и 30,9 %), докато процентът на безработицата сред младите хора е висок — 22,7 % през 2012 г. В Румъния делът на младежите, които нито работят, нито се обучават, който беше 16,8 % през 2012 г., все още е висок и нараства.

(14)

Намаляването на бедността продължава да бъде основно предизвикателство. През 2011 г. 40,3 % от населението е изложено на риска от бедност и социално изключване, стойност с около две трети по-висока от средното за ЕС равнище от 24,2 %. Децата са особено засегнати (49,1 %). Влиянието на социалните трансфери (с изключение на пенсиите) за намаляването на бедността остава значително под средната ефективност на трансферите в рамките на Съюза както за населението като цяло (23,7 % в Румъния съпоставено с 37,5 % за ЕС през 2011 г.), така и за децата (22 % в сравнение с 42,8 % за Съюза). Ниската степен на въвеждане, обхват и адекватност на социалните помощи остава предизвикателство за тяхната ефективност по отношение на намаляването на бедността. В областта на социалното подпомагане през 2012 г. бяха приети няколко законодателни акта като последващи действия след реформата през 2011 г. Приемането на оставащото законодателство ще бъде важна стъпка към завършване на реформата. Обаче обвързването с мерките за активизиране би могло да бъде подобрено. Изпълнението на националната стратегия за интегриране на ромите започна през 2012 г., но резултатите са скромни. За ефективното изпълнение на стратегията е необходима по-добра координация между различните заинтересовани страни, включително отпускане на финансиране.

(15)

Законът за образованието от 2011 г., който представлява значителна реформа, с която се установи дългосрочна програма за подобряване на качеството на образованието на всички нива, все още не функционира пълноценно. За успешното осъществяване на реформата на образованието необходимите финансови и човешки ресурси ще трябва да бъдат насочени за изграждането на административен капацитет и разработването на политики. Румъния е изправена пред голямо предизвикателство в подобряването на качеството на системата на образование и обучение. Преждевременното напускане на училище е значително предизвикателство. С ниво 17,4 % през 2012 г., преждевременно напускащите училище в Румъния са доста повече от средното за ЕС равнище от 13,5 % и националната цел от 11,3 %. Продължават да съществуват проблеми, по-специално в селските и отдалечените райони и относно ромите. На Румъния също така липсва адекватен механизъм за събиране на данни по отношение на преждевременното напускане на училище; всеобхватната стратегия, която ще бъде приета тази година, следва да помогне за постигането на тази цел. Получаването на висококачествено и достъпно образование и грижи в ранна детска възраст все още е проблематично. Несъответствията между придобитите умения и търсенето на пазара на труда са характерни за голяма част от програмите за професионално и висше образование, като ниското ниво на професионални умения е специфично предизвикателство. Високият процент на безработица сред завършилите висше образование и процентът на свръхквалификация придават висок приоритет на допълнителното привеждане в съответствие на висшето образование с пазара на труда. Положителен, но бавен напредък бе постигнат при прехода от институционални към алтернативни грижи за деца, лишени от родителски грижи, но са необходими допълнителни усилия.

(16)

Недостатъчният административен капацитет е от ключово значение за Румъния. Публичната администрация се характеризира с непоследователна правна рамка, често прибягване до извънредни постановления, ниски равнища на сътрудничество между министерствата и прекалена бюрокрация. Тя също така е застрашена от липсата на умения, липсата на прозрачност при набиране на персонал и високото текучество на управленските кадри. Недостатъчният административен капацитет допринася за ниската степен на усвояване на средства от фондовете на ЕС. В края на 2012 г. целта за усвояване на средствата, договорена в рамките на програмата за финансова помощ на ЕС, не беше достигната с голямо изоставане. Кумулативното усвояване в края на 2012 г. възлизаше на 5,53 млрд. евро или 20,2 % от общите налични структурни и кохезионни фондове и фондовете за селско стопанство. Това беше с 2,47 милиарда по-малко от целта на програмата за края на 2012 г. в размер на 8 млрд. евро. Усвояването на средства от фондовете на ЕС се подобри от 7,5 % в края на април 2012 г. на 15,2 % в края на май 2013 г. С цел по-нататъшно подобряване на усвояването на средства и намаляване на риска от отмяна на поети бюджетни задължения през 2013 г., румънските власти трябва да съсредоточат усилията си, наред с другото, върху мерки, които да направят системите за управление и контрол на европейските фондове по-ефективни и да укрепят административния капацитет в системата на обществените поръчки.

(17)

Румъния е изправена пред редица предизвикателства в областта на икономическата конкуренция, като производителността в промишлеността и услугите остава ниска. Основните предизвикателства са слабата бизнес среда и слабата подкрепа за научни изследвания и развойна дейност (НИРД). Подобренията на бизнес средата следва да бъде интегрирани в по-широка съгласувана стратегия за електронно управление с цел насърчаване на административната култура на прозрачност и правната сигурност и за да се осигурят по-добри публични онлайн услуги. Румъния следва също така да предприеме усилия, за да улесни достъпа до финансиране и да намали административната тежест за малките и средните предприятия (МСП). Интензитетът на НИРД е изключително нисък (0,48 % през 2011 г.) и ефикасността и ефективността на инвестициите трябва да бъдат подобрени значително. Инвеститорите в НИРД трябва да дават приоритет на дейностите, които имат потенциал за привличане на частни инвестиции. Румъния следва също така да засили рамката на правата върху интелектуалната собственост с оглед увеличаване на търговската реализация на резултатите от научните изследвания.

(18)

Румъния има ниска степен на конкуренция и ефективност в енергийния и транспортния сектор. Неефективността и непрозрачното управление на държавните предприятия в тези сектори представляват сериозно предизвикателство. Повишаването на енергийната ефективност в сградите, в топлофикацията, промишлеността и транспорта е друго важно предизвикателство. Румъния е с третата най-енергоемка икономика в ЕС, чийто енергиен интензитет е 2,5 пъти по-висок от средния за ЕС. Тя също така представлява третата най-въглеродоемка икономика в Съюза. В жилищните сгради в Румъния се използва осем пъти повече енергия, отколкото средното ниво за ЕС-15, поради неефективни районни отоплителни системи и факта, че сградите не са изолирани по подходящ начин. Интегрирането на пазарите за природен газ и електроенергия на Румъния в пазарите на ЕС продължава да бъде непълно, а трансграничните газови мрежи тепърва трябва да се създават.

(19)

В рамките на Европейския семестър Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Румъния. Тя извърши оценка на националната ѝ програма за реформи и на програмата ѝ за конвергенция. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Румъния, но и дали те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. Препоръките ѝ в рамките на европейския семестър са отразени в препоръки 1—8 по-долу.

(20)

С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция, като становището (5) му е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

1.

Да завърши изпълнението на програмата за финансова помощ на ЕС/МВФ.

2.

Да осигури благоприятстваща растежа фискална консолидация и да прилага бюджетната стратегия за 2013 г. и след това, както е предвидено, като по този начин се гарантира постигането на СБЦ до 2015 г. Да подобри събирането на данъци чрез прилагането на всеобхватна стратегия за спазване на данъчното законодателство и за борба с недекларирания труд. Успоредно с това да проучи начините за засилване на зависимостта от екологични данъци. Да продължи пенсионната реформа, започната през 2010 г., чрез изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените и насърчаване на пригодността за заетост на по-възрастните работници.

3.

Да продължи реформите в здравния сектор за увеличаване на неговата ефективност, качество и достъпност, по-специално за лицата в неравностойно положение и за отдалечените и изолирани общности. Да намали прекомерното използване на болнични грижи, включително чрез укрепване на извънболничната медицинска помощ.

4.

Да подобри участието на пазара на труда, както и пригодността за заетост и производителността на работната ръка посредством преразглеждане и засилване на активните политики на пазара на труда, за да осигури обучение и индивидуализирани услуги и да насърчи образованието през целия живот. Да увеличи капацитета на Националната агенция по заетостта с цел подобряване на качеството и обхвата на нейните услуги. С оглед на борбата с младежката безработица, да изпълни бързо националния план за младежка заетост, включително например чрез „гаранция за младежта“. С цел намаляване на бедността, да подобри ефективността и ефикасността на социалните трансфери, като вниманието е специално насочено към децата. Да завърши реформата на социалните помощи чрез приемане на съответното законодателство и засилване на връзките му с мерки за активиране. Да гарантира конкретно изпълнение на националните стратегии за интегриране на ромите.

5.

Да ускори реформата в образованието, включително изграждането на административен капацитет както на централно, така и на местно равнище, и да оценява въздействието на реформите. Да ускори реформите в професионалното образование и обучение. Да приведе висшето образование в съответствие с нуждите на пазара на труда и да подобри достъпа до него за хората в неравностойно положение. Да прилага национална стратегия относно преждевременното напускане на училище, насочена към по-добър достъп до качествено образование в ранна детска възраст, включително за децата от ромски произход. Да ускори прехода от институционални грижи към алтернативни грижи за децата, лишени от родителски грижи.

6.

Да укрепи управлението и качеството на институциите и публичната администрация, по-специално чрез подобряване на капацитета за стратегическо и бюджетно планиране, чрез увеличаване на професионализма на обществените услуги чрез по-добро управление на човешките ресурси и чрез укрепване на механизмите за координация между различните нива на управление. Да подобри значително качеството на регламентите чрез използването на оценки на въздействието и систематични оценки. Да увеличи усилията за ускорено усвояване на средствата от ЕС, по-специално чрез засилване на системите за управление и контрол и подобряване на обществените поръчки.

7.

Да подобри и опрости бизнес средата, по-специално чрез намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия и прилагане на съгласувана стратегия за електронно управление. Да улесни и разнообрази достъпа до финансиране за МСП. Да осигури прокарването на по-тесни връзки между научните изследвания, иновациите и промишлеността, в частност като се даде приоритет на изследователската и развойна дейност, която има потенциал за привличане на частни инвестиции. Да активизира усилията за подобряване на качеството, независимостта и ефективността на съдебната система за разрешаването на дела и борбата с корупцията по по-ефективен начин.

8.

Да насърчи конкуренцията и ефективността в мрежовите индустрии, като се гарантират независимостта и капацитетът на националните регулаторни органи и чрез продължаване на реформата на корпоративното управление на държавните предприятия в секторите на енергетиката и транспорта. Да приеме цялостен дългосрочен план за транспорта и да подобри инфраструктурата за широколентов достъп. Да продължи премахването на регулираните цени на природния газ и на електроенергията и да подобри енергийната ефективност. Да подобри трансграничната интеграция на енергийните мрежи и да ускори изпълнението на проектите за газопреносни връзки.