26.6.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 180/4

(1)

Съгласно член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) държавите-членки трябва да избягват прекомерния бюджетен дефицит.

(2)

Пактът за стабилност и растеж се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за подобряване на условията за постигане на ценова стабилност и висок и устойчив растеж, водещ до създаване на трудова заетост.

(3)

На 27 април 2009 г. в съответствие с член 104, параграф 6 от Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО) Съветът реши, че в Испания е налице прекомерен дефицит и отправи препоръка за коригирането му до 2012 г. (1) (наричана по-долу „препоръката на Съвета от 27 април 2009 г.“) в съответствие с член 104, параграф 7 ДЕО и член 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (2).

(4)

На 2 декември 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97, че от Испания са били предприети ефективни действия и че неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси са настъпили след приемането на препоръката на Съвета от 27 април 2009 г. По-специално, рязкото влошаване на перспективите за растеж в условията на световната икономическа и финансова криза са оказали значимо отрицателно въздействие върху бюджета. В резултат на това Съветът реши да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 ДФЕС (наричана по-долу „препоръката на Съвета от 2 декември 2009 г.“) за коригиране на прекомерния дефицит най-късно до 2013 г. по надежден и устойчив начин чрез предприемането на действия в средносрочен план.

(5)

На 15 юни 2010 г. Комисията заключи, че Испания е предприела ефективни действия в съответствие с препоръката на Съвета от 2 декември 2009 г. за привеждане на бюджетния си дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП, и изрази мнение, че не е необходима допълнителна мярка в рамките на процедурата при прекомерен дефицит.

(6)

На 10 юли 2012 г. Съветът реши в съответствие с член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97, че са били предприети ефективни действия и че след приемането на препоръката на Съвета от 2 декември 2009 г. са настъпили неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси. По-специално, влошените перспективи за растеж и по-малкият относителен дял на данъците в структурата на растежа са оказали значимо отрицателно въздействие върху бюджета. В резултат на това Съветът прие преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 ДФЕС (наричана по-долу „препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г.“) и препоръча на Испания да коригира прекомерния дефицит най-късно до 2014 г. За да сведе номиналния бюджетен дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП до 2014 г., на Испания бе препоръчано да осигури подобрение на структурното салдо с 2,7 % от БВП през 2012 г., 2,5 % от БВП през 2013 г. и 1,9 % от БВП през 2014 г. въз основа на актуализираната прогноза на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. Целите за номиналния дефицит бяха определени на 6,3 % от БВП за 2012 г., 4,5 % от БВП за 2013 г. и 2,8 % от БВП за 2014 г. На Испания бе препоръчано също така да приложи мерките, приети с бюджета за 2012 г. и балансиращите планове на автономните области, и да приеме обявения многогодишен бюджетен план за 2013—2014 г. до края на юли 2012 г., включително и средносрочна бюджетна стратегия, в която изцяло да бъдат определени структурните мерки, необходими за постигане на корекцията на прекомерния дефицит до 2014 г.

(7)

На 14 ноември 2012 г. Комисията заключи, въз основа на прогнозата на службите на Комисията от есента на 2012 г., че Испания е предприела ефективни действия в съответствие с препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г. и че по-нататъшни мерки в рамките на процедурата при прекомерен дефицит не са необходими.

(8)

В съответствие с член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97 Съветът може да реши, по препоръка на Комисията, да приеме преразгледана препоръка съгласно член 126, параграф 7 ДФЕС, ако са предприети ефективни действия и след приемането на първоначалната препоръка настъпят неочаквани неблагоприятни икономически събития със значими отрицателни последици за държавните финанси. Съгласно член 3, параграф 5 от посочения регламент появата на неочаквани неблагоприятни икономически събития със значимо отрицателно въздействие върху бюджета се оценява спрямо икономическата прогноза, залегнала в препоръката на Съвета.

(9)

В съответствие с член 126, параграф 7 ДФЕС, както и с член 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97, от Съвета се изисква да отправи препоръки до съответната държава-членка с оглед прекратяване на ситуацията на прекомерен дефицит в рамките на определен срок. В препоръката трябва да се определи краен срок от най-много шест месеца за предприемане на ефективни действия от страна на съответната държава-членка за коригиране на прекомерния дефицит. Освен това в препоръката за коригиране на прекомерния дефицит Съветът изисква постигането на годишни бюджетни цели, които, съгласно прогнозата, на която се базира препоръката, съответстват на минимално годишно подобрение на структурното салдо, т.е. коригираното спрямо фазата на икономическия цикъл салдо, без еднократните и другите временни мерки, от най-малко 0,5 % от БВП като референтна стойност. В съответствие с член 9, параграф 1 и член 17, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите-членки в еврозоната (3) Испания следва да представи програма за икономическо партньорство.

(10)

След като през 2011 г. бе отбелязано краткотрайно съживяване, икономиката отново навлезе в рецесия, като от третото тримесечие на 2011 г. се отчита отрицателен ръст на реалния БВП. През 2012 г. БВП спадна с 1,4 % на годишна база. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. рецесията се очаква да продължи и през 2013 г., а положителният нетен износ все още не е в състояние да компенсира продължаващото свиване на вътрешното търсене. Очаква се БВП да се стабилизира едва към края на 2013 г., а реалният БВП да се свие с 1,5 % през 2013 г. преди прогнозираното нарастване с 0,9 % през 2014 г. (при допускане, че няма промяна в политиката). Към момента на последната препоръка на Съвета се очакваше реалният БВП да се свие с 1,9 % и 0,3 % съответно през 2012 г. и 2013 г., и да нарасне с 1,1 % през 2014 г. Фактът, че през 2012 г. резултатите по отношение на икономическия растеж бяха по-малко неблагоприятни, се дължи главно на малко по-устойчивото вътрешно търсене, както и вероятно на ликвидността, която бе инжектирана чрез схемата за изплащане на търговския дълг, натрупан от регионите и местните власти преди 1 януари 2012 г. (27,4 милиарда евро или 2,6 % от БВП). По отношение на 2013 г. и 2014 г. в прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. се предвижда по-рязък спад на реалния БВП през 2013 г. и по-слабо възстановяване през 2014 г. Това включва по-рязък спад на вътрешното търсене и през двете години и по-продължителен спад в заетостта. Влошаването на макроикономическите прогнози частично е свързано с включването на допълнителни мерки за консолидация в бюджетния план за 2013—2014 г. и в бюджета за 2013 г.

(11)

Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. през 2012 г. бюджетният дефицит е достигнал 10,6 % от БВП, като се има предвид, че целта, определена от правителството, а също и в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, е 6,3 % от БВП и 9,4 % от БВП за 2011 г. След корекция за капиталовите трансфери към банките (които се смятат за еднократни операции), равнището на дефицита бе 7,0 % и 9,0% от БВП съответно през 2012 г. и 2011 г. Намаленото номиналното салдо съответства на подобрение на първичното салдо в размер на 2,4 процентни пункта (без да се отчитат капиталовите трансфери към банките) на фона на свиването на икономиката и малкия дял на данъците в структурата на растежа. Прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. сочи, че през 2012 г. структурният дефицит се е подобрил с 1,8 процентни пункта в сравнение с препоръчаното подобрение от 2,7 процентни пункта. Ако се вземе предвид занижената прогноза за растеж на потенциалния БВП след препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г., прогнозираното подобрение на бюджетното салдо остава непроменено. Очакваната промяна в структурното салдо обаче бе повлияна в значителна степен от непредвидения спад в приходите в размер на около 1,0 процентни пункта. Като цяло, ако бъдат отчетени тези фактори, коригираното подобрение на бюджетното салдо би нараснало до 2,9 процентни пункта, като това равнище е над препоръчаното в преразгледаната препоръка в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. Освен с мерките за рекапитализация, отклонението от бюджета през 2012 г. е свързано с комбинирания ефект от приходи в по-малък от очаквания размер (като се отчита въздействието на дискреционните мерки и базовия ефект) и по-високо междинно потребление и социални плащания. По-малкият относителен дял на данъците в структурата на растежа и по-сериозното влошаване на положението на пазара на труда бе причина за голям спад в приходите, по-специално от преки и косвени данъци, както и за увеличаване на социалните разходи. През 2012 г. Испания прие съществени мерки за консолидация, чието отражение бе около 4 % от БВП, включително около 1 1/2 % от БВП в приходната част и 2 1/2 % от БВП в разходната част. Тези мерки отчасти компенсираха влошеното поради нарастващите лихвени плащания и по-високите социални плащания структурно салдо.

(12)

По отношение на 2013 г. според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. бюджетният дефицит се очаква да намалее до 6,5 % от БВП, в сравнение с целта от 4,5 % от БВП, определена в рамките на процедурата при прекомерен дефицит. Първичното салдо се очаква да се подобри с 4,5 процентни пункта (или 0,9 процентни пункта, ако не се отчита влиянието на капиталовите трансфери към банките). След последната препоръка на Съвета испанското правителство представи през август 2012 г. многогодишен бюджетен план за 2013—2014 г., в който се очертават някои елементи на стратегията за консолидация в средносрочен план. Общо отражението върху бюджета на дискреционните мерки през 2013 г. се оценява на около 1 % от БВП в разходната част и около 1 1/2 % от БВП — в приходната. Очакваното отклонение от около 2 % от БВП в сравнение с целта в рамките на процедурата при прекомерен дефицит се обяснява отчасти с по-лошата изходна позиция. Основният фактор за отклонението обаче е неблагоприятната структура на растежа, в която частното потребление се свива повече, а резултатите на пазара на труда са по-лоши от очакванията, залегнали в препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г. В прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. се предвижда през 2013 г. структурният дефицит допълнително да се свие с 1,1 процентни пункта в сравнение с препоръчаното подобрение от 2,5 процентни пункта. Ако се вземат предвид промяната в разчетите за потенциалния растеж и по-високият от предвидения спад в приходите, прогнозното подобрение на бюджетното салдо нараства с 1,4 процентни пункта, а коригираното подобрение на салдото е в размер на 2,5 % от БВП, което съответства на подобрението, препоръчано в препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г. В своята програма за стабилност за 2013 г. испанското правителство обяви цел за бюджетния дефицит за 2013 г. в размер на 6,3 % от БВП, както и допълнителни мерки за консолидация в подкрепа на тази цел на обща стойност приблизително 3 милиарда евро (или 0,3 % от БВП), които ще бъдат приети и изпълнени още през тази година.

(13)

Съгласно преразгледаната прогноза на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. за 2014 г. номиналният дефицит се очаква да нарасне до 7,0 % от БВП в сравнение с целта в рамките на процедурата при прекомерен дефицит от 2,8 % от БВП, а първичният дефицит да нарасне с 0,4 % от БВП. Освен базовия ефект, в основата на очакваното отклонение е най-вече изтичането на срока на временните мерки, предприети през предходните години, както и фактът, че планираните мерки за консолидация за 2014 г. не бяха достатъчно конкретизирани в представения през август 2012 г. многогодишен бюджетен план, който се отразява в прогнозата на службите на Комисията. Освен това делът на данъците в структурата на икономическия растеж ще остане нисък, а социалноосигурителните вноски и косвените данъци няма да нарастват напълно пропорционално на номиналния БВП. Лихвените плащания също ще продължат да нарастват поради високия размер на дълга. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. структурният дефицит се предвижда да се влоши с 1,1 процентни пункта при препоръчано подобрение в размер на 1,9 % от БВП. Ако се вземат предвид промяната в оценките за потенциалния растеж на БВП и непредвиденият спад в приходите, разликата се увеличава с още 0,2 процентни пункта.

(14)

Що се отнася до фискалното управление, бе постигнат съществен напредък при отчитането на изпълнението на бюджета на регионално ниво. Разпоредбите в Закона за бюджетната стабилност по отношение на ранното предупреждение и корективните механизми за ограничаване на отклоненията от бюджета обаче се оказаха недостатъчно ефективни, а за прозрачното им прилагане може да бъде направено повече. Въпреки напредъка при отчитането на изпълнението на бюджета на регионално ниво, постигането на по-висока степен на фискална прозрачност ще изисква по-мащабно, последователно и навременно отчитане на консолидирана основа за сектор „Държавно управление“ в съответствие с Европейската система от сметки. Създаването на фискален съвет с пълна институционална и финансова независимост все още предстои.

(15)

През 2012 г. брутният държавен дълг нарасна до около 84 % от БВП спрямо равнището от 80,9 % от БВП, предвидено в актуализираната прогноза на службите на Комисията от пролетта на 2012 г. Нарастването на дълга се дължеше на по-високия от очакваното дефицит, по-ниския растеж на номиналния БВП, разходите за операции по банкова рекапитализация и плащанията по просрочените задължения на публичната администрация. Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г., при положение че няма промяна в политиката, се очаква съотношението на дълга спрямо БВП да се увеличи допълнително през 2014 г. до нива над 95 %, като по този начин през всички години ще бъде над референтната стойност по Договора.

(16)

На 10 април 2013 г. Комисията заключи, въз основа на задълбочения преглед, който проведе по отношение на Испания през 2013 г. в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси (4), че в Испания са налице прекомерни макроикономически дисбаланси. Коригирането на тези дисбаланси, натрупани през годините на силен икономически ръст, и по-специално натрупването на много голям вътрешен и външен дълг, оказва значимо отрицателно въздействие върху икономическия растеж, финансовата стабилност и публичните финанси. Устойчивото коригиране на прекомерния бюджетен дефицит в средносрочен план изисква да се постигне напредък едновременно при коригирането на макроикономическите дисбаланси, подкрепено от допълнителни структурни реформи, насочени към засилване на растежа и създаване на работни места, както и при преодоляването на липсата на структурна гъвкавост, която възпрепятства корекцията.

(17)

Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. Испания няма да постигне номиналните бюджетни цели, определени в препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г. През 2012 и 2013 г. Испания обаче е предприела действия за подобряване на структурното салдо, които предвид неочакваните неблагоприятни икономически събития спрямо момента на отправяне на препоръката на Съвета са в съответствие с препоръката на Съвета от 10 юли 2012 г. Посочените неблагоприятни икономически събития доведоха до значими отрицателни последици за държавните финанси. По-специално, значителният спад на приходите във връзка с преструктурирането на икономиката в посока към намаляване на дела на данъците в структурата на растежа и свързаното с това отрицателно въздействие върху еластичността на приходите доведоха до съществено влошаване на бюджетната позиция. В допълнение към това икономическата рецесия засегна особено силно заетостта и безработицата рязко нарасна. С оглед на всички тези фактори, в съответствие с предвиденото в Пакта за стабилност и растеж и предвид необходимостта от коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси и значимите неблагоприятни последици за публичните финанси, изглежда оправдано срокът за коригиране на прекомерния дефицит в Испания да бъде удължен с две години до 2016 г. вместо удължаване с една година, което е предвидено като правило в Пакта за стабилност и растеж.

(18)

На фона на голямата несигурност в икономическата и бюджетната обстановка препоръчаните бюджетни цели за последната година от периода на коригирането следва да бъдат определени на равнище, което във всички случаи е под референтната стойност, с цел да се гарантира, че в рамките на изисквания краен срок ще бъде постигната ефективна и трайна корекция.

(19)

Междинните цели за номиналния дефицит, които ще доведат до коригиране на прекомерния дефицит до 2016 г., се определят на 6,5 % от БВП за 2013 г., 5,8 % от БВП за 2014 г., 4,2 % от БВП за 2015 г. и 2,8 % от БВП за 2016 г. Постигането на тези цели изисква ежегодно подобрение на първичното салдо (без да се отчитат еднократните мерки) в размер на 1,3 % от БВП средно за периода 2013—2016 г. и въз основа на прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г., разширена до 2016 г. — подобрение на структурното бюджетно салдо в размер на 1,1 % от БВП през 2013 г., 0,8 % от БВП през 2014 г., 0,8 % от БВП през 2015 г., и 1,2 % от БВП през 2016 г. Този план за по-плавна фискална корекция отчита неблагоприятната икономическа среда и продължаващото мащабно преструктуриране на испанската икономика и ще трябва да бъде подкрепен от амбициозни структурни реформи. Очаква се той да допринесе за преодоляването на външните и вътрешните макроикономически дисбаланси и смекчаването на негативното краткосрочно въздействие на фискалната консолидация върху икономическия растеж, като същевременно с това се стабилизира и се обърне посоката на тенденцията на нарастване на брутния държавен дълг.

(20)

Според прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г., разширена до 2016 г., която е основана на допускането, че няма да има промяна в политиката, на този етап изглежда не са необходими допълнителни мерки за постигане на препоръчаното подобрение в структурното салдо за 2013 г. (както и новата цел за дефицита в размер на 6,5 % от БВП), но бюджетните планове на всички равнища на управление ще трябва да се изпълняват стриктно. Що се отнася до периода 2014—2016 г., за да се постигне устойчиво свиване на дефицита под референтната стойност по Договора, ще са необходими сериозни структурни фискални мерки в допълнение към вече включените в прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г. Тези мерки, които са в размер на около 2 % от БВП през 2014 г., 1 % от БВП през 2015 г. и 1 1/2 % от БВП през 2016 г., следва да са съобразени с необходимостта от компенсиране на отрицателните вторични ефекти, отрицателния растеж на потенциалния БВП, както и растящите лихвени и социални плащания.

(21)

Предвиденият в програмата за стабилност за 2013 г. план за финансова корекция до голяма степен съответства на коригирането на прекомерния дефицит до 2016 г., като целите за номиналния дефицит са 6,3 % от БВП за 2013 г., 5,5 % за 2014 г., 4,1 % за 2015 г. и 2,7 % за 2016 г. Целта за 2013 г. се основава на предвидените в програмата допълнителни мерки за консолидация в размер от около 3 милиарда евро, които предстои да се конкретизират изцяло.

(22)

Мерките за бюджетна консолидация следва да гарантират трайно подобрение на бюджетното салдо, като същевременно са насочени към подобряване на качеството на публичните финанси и увеличаване на потенциала за икономически растеж.

(23)

По отношение на устойчивостта в Испания е налице висока степен на риск в средносрочен план и средна степен на риск в дългосрочен план. Ако структурното първично салдо се върне на по-високите си равнища от периода 1998—2012 г., когато средният му размер бе около – 0.5 % от БВП, това би допринесло за овладяването на тези рискове. Очаква се реформата от 2013 г. на схемите за ранно пенсиониране да допринесе за постигането на дългосрочна стабилност по отношение на системата за социална сигурност. Изглежда обаче са необходими допълнителни мерки, чрез които да се ограничи нарастването на разходите, свързани със застаряването на населението, например чрез подходящо регулиране на коефициента за устойчивост, предвиден в реформата на пенсионната система от 2011 г., включително чрез установяването на правила, съгласно които пенсионната възраст нараства в съответствие с нарастването на средната продължителност на живота.

(24)

С оглед на децентрализирания характер на публичните финанси в Испания, планът за фискална корекция следва да се основава на реалистична средносрочна стратегия за консолидация, която включва: i) подробен многогодишен бюджетен план, в който изцяло да бъдат определени мерките за периода 2014—2016 г.; ii) допълнително увеличаване на ефективността на институционалната рамка (посредством осигуряване на повече прозрачност при прилагането на Закона за бюджетната стабилност, както и чрез създаването на независим фискален съвет); iii) предприемане на конкретни стъпки за овладяване на нарастващия структурен дефицит в системата за социална сигурност; и iv) осигуряване на мерки за консолидация, които насърчават повече икономическия растеж (включително чрез провеждане на систематични прегледи на разходите, както и прегледи в областта на данъчната система).

(25)

Успоредно с редовните прегледи на финансовата помощ за рекапитализация на финансовите институции в Испания в рамките на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) (5) и в съответствие с договореното в Меморандума за разбирателство, подписан на 23 юли 2012 г., проследяването на напредъка по изпълнението на ангажиментите в рамките на процедурата при прекомерен дефицит ще се извършва на тримесечна база.

(26)

Испания изпълнява условията за удължаване на крайния срок за коригиране на прекомерния бюджетен дефицит, посочени в член 3, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1467/97,

1.

Испания следва да прекрати съществуващото положение на прекомерен дефицит до 2016 г.

2.

Целите по отношение на номиналния дефицит, които Испания следва да постигне, са 6,5 % от БВП за 2013 г., 5,8 % от БВП за 2014 г., 4,2 % от БВП за 2015 г. и 2,8 % от БВП за 2016 г., като тези цели съответстват на подобрение на структурното салдо от 1,1 %, 0,8 %, 0,8 % и 1,2 % от БВП съответно за годините 2013—2016 г. въз основа на прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2013 г., разширена до 2016 г.

3.

Испания следва да въведе мерките, приети в бюджетните планове за 2013 г., на всички нива на управление и да бъде в готовност да предприеме коригиращи мерки в случай на отклонение от бюджетните планове. Властите следва да укрепят средносрочната бюджетна стратегия с помощта на прецизно определени структурни мерки за периода 2014—2016 г., необходими за коригирането на прекомерния дефицит до 2016 г.

4.

Съветът определя 1 октомври 2013 г. като краен срок за правителството на Испания за приемането на ефективни действия и за представяне на подробен доклад, в съответствие с член 3, параграф 4а от Регламент (ЕО) № 1467/97, относно стратегията за консолидация, предвидена за постигане на целите.

а)

да засили ефективността на институционална рамка чрез допълнително повишаване на прозрачността при прилагането на Закона за бюджетната стабилност, както и чрез създаването на независим фискален съвет, който да осигурява анализ, консултации и мониторинг на съответствието на фискалната политика с националните фискални правила и фискалните правила на Съюза;

б)

да предприеме конкретни мерки за ограничаване на нарастващия структурен дефицит в системата за социална сигурност; и

в)

да се насочи преимуществено към мерки за консолидация, които са благоприятни за икономическия растеж, включително чрез провеждането на системни прегледи на разходите и данъчната система.