19.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 309/40

(1)

На 27 февруари 2011 г. влезе в сила законът, преобразуващ наредба – закон № 225 от 29 декември 2010 г. в закон, който предоставя възможност за отсрочване на плащането на транш за налог на мляко и млечни продукти, дължим от италианските млекопроизводители по схемата за плащания на траншове, одобрена с Решение 2003/530/ЕО на Съвета от 16 юли 2003 г. относно съвместимостта с Общия пазар на помощ, която Италианската република възнамерява да предостави на италиански млекопроизводители (1), (2). С писмо от 17 март 2011 г. Комисията поиска от италианските власти допълнителна информация по въпроса.

(2)

Италианските власти изпратиха тази допълнителна информация на Комисията с писмо от 24 юни 2011 г., заведено на 29 юни 2011 г.

(3)

След проверка на информацията, предоставена от италианските власти, и като се има предвид фактът, че отлагането на съответното плащане е било направено без Комисията да бъде уведомена предварително за него или без да е дала разрешение, Комисията е информирала италианските власти с факс от 14 октомври 2011 г. за откриването на процедура за помощ с референтен номер SA.33726 (2011/NN)., за която не е постъпило уведомление.

(4)

С писмо от 11 януари 2012 г. Комисията уведоми Италия за своето решение за откриване на процедура по член 108, параграф 2 от Договора във връзка с гореспоменатото отсрочване и програмата за плащания на траншове, одобрена с Решение 2003/530/ЕО, изменено с допълване на отсрочването, което представлява нова помощ (SA.33726 (11/C)]). С писмото бе поискан коментар от италианските власти относно откриването на процедурата в рамките на един месец.

(5)

Решението на Комисията за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (3). Комисията поиска от заинтересованите страни да представят своите бележки относно въпросната помощ.

(6)

Комисията получи коментари от всички заинтересовани страни и ги предаде на Италия, като ѝ даде възможност за отговор.

(7)

С електронно писмо от 13 февруари 2012 г. Постоянното представителство на Италия в Европейския съюз препрати на Комисията писмо от италианските власти с искане за двумесечно удължаване на срока за коментарите относно откриването на процедурата. Срокът беше удължен със съобщение, изпратено с факс от 21 февруари 2012 г.

(8)

С електронни писма от 26 април 2012 г. и 27 април 2012 г. италианското Постоянно представителство в Европейския съюз изпрати на Комисията отговора на италианските власти във връзка с откриването на процедурата по член 108, параграф 2 от Договора.

(9)

Италианските власти не направиха коментар на бележките на заинтересованите страни.

(10)

В член 1 от Решение 2003/530/ЕО се отбелязва следното:

„Помощта, която Италианската република възнамерява да предостави на млекопроизводителите, като сама извърши плащането към Общността на сумата, която те дължат на Общността поради допълнителния налог за млякото и млечните продукти за периода от 1995/1996 г. до 2001/2002 г. и като разреши на тези производители да върнат дълга си посредством разсрочено безлихвено плащане за няколко години, по изключение се приема за съвместима с вътрешния пазар, при условие, че:

(11)

Закон № 10/2011 въвежда в член 1 от наредба-закон № 225 от 29 декември 2010 г. параграф 12 duodecies, предвиждащ отсрочването до 30 юни 2011 г. на плащането на транша от налога за мляко, дължим до 31 декември 2010 г. Разходите за това отсрочване бяха поети от отпусната обща сума от бюджета в размер на 5 млн. EUR, предназначена за различни цели.

(12)

В писмо от 24 юни 2011 г. италианските власти уточниха, че безвъзмездните средства, съответстващи на тази мярка, ще бъдат считани като част от помощта de minimis за Италия, предвидена по Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО (4) към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (5).

(13)

Комисията реши да открие процедура по член 108, параграф 2 от Договора на следните основания:

(14)

В писмо, изпратено по електронната поща на 26 април 2012 г., италианските власти за първи път докладваха за прилагането на системата на разсрочените плащания на налозите за мляко и млечни продукти, одобрена с Решение 2003/530/ЕО, като поясниха, че по схемата има 11 271 бенефициери. От тях 9 965 (т.е. 88,41 %) са платили навреме своите траншове за налозите, дължими към 31 декември 2010 г.1 291 бенефициери са направили това до изтичането на удължения срок, а 15 не са извършвали никакви плащания поради изключването им от програмата.

(15)

Италианските власти след това поясниха, че за да бъде изчислена безвъзмездната помощ, равняваща се на получената от бенефициерите помощ при отсрочването, се отчита лихвеният процент за периода между 1 януари 2011 г. и датата на реалното плащане на траншовете, които са обект на отсрочване, като е използван тримесечният Euribor към 1 октомври 2010 г., плюс 100 базисни пункта (1,942 %). Резултатът от изчисленията сочи безвъзмездна помощ в размер на между 0,08 EUR и 694,19 EUR. Освен това той показва, че 1 187 от 1 291 бенефициери при отсрочването са се възползвали от помощ в размер на по-малко от 100 EUR. Според властите тези данни показват, че отсрочването на плащането по Закон № 10/2011 не е компрометирало безпроблемното управление на плащанията чрез траншове, което продължава да бъде в съответствие с разпоредбите на Решение 2003/530/ЕО, което се доказва от факта, че само 11,45 % от производителите, участващи във въпросната програма, са се възползвали от отсрочването.

(16)

По тези причини италианските власти потвърждават, както се посочва в писмото от 24 юни 2011 г. (вж. параграф 13 по-горе), че разрешеното отсрочване по отношение на плащането на налога представлява помощ de minimis. Те също така посочват, че са определили, че индивидуалният таван по член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1535/2007 е спазен в пълна степен, както и таванът от 320 505 000 EUR за период от три данъчни години, определен за Италия съгласно същия регламент, както и че безвъзмездните средства, равостойни на отсрочването на плащане, възлизат на общо 50 877,41 EUR. И накрая, те отбелязват, че са били в процес на проверка на спазването на тези тавани, като се вземат под внимание другите схеми за помощ de minimis, разрешени през 2009, 2010 и 2011 г.

(17)

Що се отнася до становището на Комисията, че помощта, одобрена с Решение 2003/530/ЕО, трябва да бъде счетена, като се има предвид нейното естество и извънреден характер, за еднократна максимална помощ, която не може да бъде комбинирана с каквато и да било друга мярка, италианските власти на първо място подчертаха, че с въпросното решение е признато наличието на извънредни обстоятелства, които са мотивирали Съвета да счете помощта за съвместима с член 107 от Договора, ако бъдат изпълнени някои условия. Те също така подчертаха факта, че при извършените проверки е установено, че програмата за плащане на траншове, съответства на разпоредбите на Решение 2003/530/ЕО, тъй като всички производители са направили седмия транш с изключение на 15, които вече са били отпаднали от схемата. Според италианските власти извънредният характер на обстоятелствата, водещи до приемането на Решение 2003/530/ЕО, сам по себе си не създава пречки за достъпа до всякакво друго подпомагане на получателите на одобрената от Съвета помощ. Договорът посочва само споменатите по-горе извънредни обстоятелства без да ограничава по никакъв начин характера на разрешената помощ или подробните правила за нейното прилагане; той само поставя дерогацията от член 107 и разпоредбите по член 109 от Договора в зависимост от единодушно прието решение на Съвета. В този конкретен случай извънредният характер на ситуацията, довела до приемането на Решение 2003/530/ЕО, се отразява в пълна степен в начина, по който въпросно решение е прието, а именно - с единодушие, и се отнася по-скоро до обстоятелствата, изискващи одобряването на помощта, отколкото до самата помощ.

(18)

Италианските власти също така твърдят, че отлагането на плащането представлява помощ de minimis и следователно трябва да бъде счетено като отделна мярка, като се има предвид ниската му популярност сред производителите, ниската стойност на съответните суми и липсата на промени в програмата за плащане на траншове, чиято структура си остава същата — както що се отнася до общия брой на траншовете, така и до крайния срок.

(19)

И накрая, италианските власти още веднъж подчертават, че съгласно наредбата на италианското министерство от 30 юли 2003 г. за прилагане на Решението на Съвета, от участниците в програмата за плащане на вноски се изисква да се откажат от всякакви правни искове по отношение на плащането на дължимите налози, като длъжниците, които не извършват плащания, се изключват от програмата. Италианските власти твърдят, че това условие предполага откриването на процедури за принудително събиране на вземания, което ще накара производителите да подадат нови жалби. Ето защо е уместно да бъдат избягвани правни спорове за възстановяване на много малки суми чрез производства, които струват повече от исканите възстановявания. В тази връзка италианските власти се позовават на член 32, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (7), в който се посочва, че при наличието на оправдателна причина, държавите членки могат да вземат решение да не изискват връщане на сумите, ако вече направените или евентуалните разходи по връщането на сумата надхвърлят размера на подлежащата на връщане сума. Според тях тази разпоредба може да бъде приложена по аналогия и за настоящия казус. Във всеки случай подобни разпоредби се предвиждат и в член 25, параграф 4 от Закон № 289/2002 (финансовият закон за 2003 г.) в съответствие с които сумата от 12 EUR се счита за малка сума и не е предмет на възстановяване. От всички възползвали се от отсрочването бенефициери 559 са получили по-малко от тази сума.

(20)

В писмо, изпратено по електронната поща на 26 април 2012 г., италианските власти представиха списък на бенефициерите на отсроченото плащане и сумата на помощта, която всеки един от тях е получил.

(21)

На 7 март 2012 г. Комисията получи коментари от трета страна относно откриването на процедурата.

(22)

Заинтересованите страни най-вече искаха да знаят причината, поради която Комисията е ограничила откриването на процедурата до отсрочването на плащането, предвидено съгласно Закон № 10/2011, а не включва в нея и разпоредбите на член 40а от Закон № 122/2010, които предвиждат отсрочване на плащането на траншовете, платени по допълнителна програма за плащане чрез траншове, установена от Закон № 33/2009, и призоваха Комисията съответно да разшири обхвата на процедурата. В тази връзка заинтересованата страна отбелязва, че вече е подадена жалба до Комисията относно разпоредбите на член 40а от Закон № 122/2010, а Комисията е приключила преписката по нея.

(23)

На 10 март 2012 г. Комисията получи коментари от втора заинтересована страна относно откриването на процедурата.

(24)

Въпросната заинтересована страна насочи вниманието на Комисията към разпоредбите на член 1, параграф 4 от Наредба-закон № 16/2012, които разрешават на предприятията, изпитващи финансови затруднения, да плащат дължимите суми посредством редовни траншове. Тя поиска Комисията да се намеси, като отбеляза, че тези мерки не са съвместими с единния пазар.

(25)

На 14 март 2012 г. Комисията получи коментари от още една заинтересована страна относно откриването на процедурата.

(26)

В тези коментари заинтересованата страна се позовава на Наредба-закона № 16/2012, като подчертава произтичащите от нея различия в третирането на земеделските производители, а също така и точността на данните, използвани от AGEA (Agenzia per le Erogazioni in Agricoltura — италианската разплащателна агенция), за изчисляването на допълнителния налог.

(27)

В съответствие с член 107, параграф 1 от Договора всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар

(28)

Въпросната мярка, а именно помощта, свързана с отсрочването на плащането (отпускането на средства, равнозначно на безлихвен заем, вж. параграф 13, второ тире по-горе), а също и новата помощ, произтичаща от нарушаването на Решение 2003/530/ЕО (неплатени лихви за вече направените годишни траншове и все още неплатени главница и лихва за оставащите години до изтичането на срока на плащането чрез траншове, т.е. до 31 декември 2017 г.) (нова помощ, вж. параграф 13, трето тире) попада под следното определение:

(29)

Отговорност за мярката носи държавата, тъй като тя произтича от националното законодателство; тя е финансирана чрез публични средства в смисъл, че с разрешаването на отсрочване на плащане на годишен транш, установено в Решение 2003/530/ЕО, и с утвърждаването на нова помощ чрез това отсрочване, италианската държава се е отказала за определен период от време от парична сума, която е можело да бъде използвана за други цели.

(30)

Тази ситуация облагодетелства някои предприятия, по-специално млекопроизводителните стопанства.

(31)

Тя също може да окаже влияние и върху търговията, като се има предвид пазарната позиция на Италия (8).

(32)

Също така тя има потенциала да наруши условията на конкуренция, тъй като предприятията, които са се възползвали от нея, са си подсигурили предимство (отсрочването не се облага с лихва и следователно е равнозначно на безлихвен заем), което не може да бъде придобито при обичайните пазарни условия и което поставя съответното предприятие в по-облагодетелствана позиция спрямо предприятията, които не ползват отсрочване (9).

(33)

Като се има предвид обаче допълнителната информация, предоставена от италианските власти в отговор на откриването на процедура по член 108, параграф 2 от Договора, трябва да се установи дали въпросната мярка може да бъде счетена за помощ de minimis в съответствие с Регламент (ЕО) 1535/2007 и следователно да не бъде смятана за държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора.

(34)

В писмо, изпратено по електронната поща на 26 април 2012 г., италианските власти поясняват, че лихвата, свързана с отлагането на плащанията, е между 0,08 и 694,19 евро. Те също така заявяват, че направените проверки сочат, че определеният за Италия таван за последните три финансови години не е надхвърлян, но че те все пак ще проверят, дали остава риск индивидуалните тавани да бъдат надхвърлени в случай на натрупване на помощи de minimis за финансовите 2009 г., 2010 г. и 2011 г.

(35)

Комисията може да отбележи със сигурност, че сумата на лихвите, свързани с отсрочването, разглеждани сами по себе си, не надхвърлят сумата от 7 500 EUR по член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1535/2007. Тя също отбелязва, че общата сума, предоставена чрез отсрочването, а именно 50 877,41 EUR, не е довела до надхвърляне на тавана от 320 505 000 EUR, разрешен на Италия в приложението към Регламента. Независимо от това, Комисията не разполага с нова информация, която да покаже, че индивидуалният таван от 7 500 EUR не е надхвърлен в нито един от случаите, също като се вземе предвид цялата помощ de minimis, получена от даден бенефициер за периода от три финансови години, тъй като към 26 април 2012 г. тя не е получила никаква информация от италианските власти, извършващи тези проверки. Тя следователно не може да направи заключението, че индивидуалният таван за помощите е бил спазен във всички случаи, особено като се има предвид, че Комисията трябва да вземе под внимание новата помощ, произтичаща от нарушаването на Решение 2003/530/ЕО. На практика тя трябва да направи цялостна проверка на въпросната мярка (т.е на помощта, получена в резултат на разрешаването на отсрочването, което е равнозначно на отпускането на безлихвен заем, и на новата помощ, която произтича от нарушаването на Решение 2003/530/ЕО): сериозен брой бенефициери (над 1 250) са се възползвали от това отсрочване, а сумата на помощта също включва част от основната сума (т.е. сумата, която съответства на годишните вноски, дължими на 31 декември за годините 2013 г., 2014, 2015, 2016 и 2017 г.) плюс лихвата, която далеч надхвърля лихвата, свързана с отсрочването на плащането, посочена в аргументацията на италианските власти.

(36)

Член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1535/2007 също предвижда, че „помощите de minimis не могат да бъдат кумулирани с държавни помощи за същите приемливи разходи, ако такова кумулиране води до интензитет на помощта, който надхвърля интензитета, определен от правото на Общността за специфичните за всеки отделен случай обстоятелства.“

(37)

В тази връзка Комисията вече даде знак чрез откриването на процедурата по член 108, параграф 2 от Договора, че това отсрочване е в допълнение към одобрената от Съвета помощ, която следва да бъде разглеждана като максималната сума, която може да бъде отпусната при тези обстоятелства.

(38)

Италианските власти също така споделят виждането, че отлагането на плащането следва да бъде счетено като отделна мярка, като се има предвид ниската му популярност сред производителите, ниската стойност на съответните суми и липсата на промени в програмата за плащане на траншове, чиято структура си остава същата — както що се отнася до общия брой на траншовете, така и до крайния срок.

(39)

Комисията не споделя това виждане. Наистина, ясно е, че отсрочването на плащането е пряко свързано с възстановяването, чието извършване на траншове е предвидено по-подробно в Решение 2003/530/ЕО. В член 1, параграф 1, първо тире от това решение се посочва ясно, че връщането става чрез равни по размер годишни траншове. За отсрочването следователно не може да бъде смятано, че няма никаква връзка със системата на траншовете, установена в Решение 2003/530/ЕО.

(40)

Италианските власти също оспорват факта, че разрешената от Съвета помощ представлява максималната сума, която може да бъде отпускана на млекопроизводителите. Те споделят виждането, че въпросното решение признава наличието на извънредни обстоятелства, водещи до одобрението на програмата за възстановявания на траншове, но този извънреден характер сам по себе си не оправдава лишаването на бенефициерите от всякаква друга помощ, тъй като в Договора само се посочват извънредните обстоятелства, без обаче да се ограничава естеството на разрешената помощ или подробните правила за нейното прилагане. В този конкретен случай извънредният характер на ситуацията, довела до приемането на Решение 2003/530/ЕО на Съвета, се отразява в пълна степен в начина, по който въпросно решение е прието, а именно - с единодушие, и се отнася по-скоро до обстоятелствата, изискващи одобряването на помощта, отколкото до самата помощ.

(41)

Комисията не споделя виждането на италианските власти. Всъщност въпреки че според член 108, параграф 2, трета алинея от Договора „[…] Съветът с единодушие може да реши, че помощта […] се счита за съвместима с вътрешния пазар […], ако такова решение може да бъде оправдано с извънредни обстоятелства“, а в съображение 8 на Решение 2003/530/ЕО се посочва, че съществуват извънредни обстоятелства, които оправдават считането на помощта за съвместима с общия пазар, остава фактът, че самият Съвет, в оперативната част от решението, предвижда, че помощта се смята за съвместима с вътрешния пазар по изключение, а не като се имат предвид извънредните обстоятелства.“ Терминът „извънредно“ ясно указва намерението на Съвета да обърне внимание на отпускането на помощта, като ѝ приписва уникален характер въпреки наличието на извънредни обстоятелства, както се посочва в съображение 8. Въпреки че посоченото от италианските власти единодушие може наистина да показва, че процедурата е извънредна, то не повдига въпроса за уникалния характер на помощта, както е посочено в Решението.

(42)

С оглед на факта, че одобрената от Съвета помощ, като се има предвид нейния уникален характер, представлява максималната допустима сума при дадените обстоятелства, т.е. равностойността помощ в размер на 100 %, добавянето на отсрочване на плащането би довело до автоматичното прилагане на разпоредбите на член 3, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 1535/2007, което означава, че предоставеното отсрочване не може да бъде счетено за съответстващо на обхвата на въпросния регламент и следователно представлява държавна помощ. Неговата съвместимост с вътрешния пазар трябва да бъде оценена с оглед на действащите правила в областта на конкуренцията към момента на разрешаването на отсрочването, както и съвместимостта на новата помощ, произтичаща от нарушението на Решение 2003/530/ЕО.

(43)

Правилата за конкуренция, които са били в сила при разрешаването на отсрочването, се съдържат в Насоки на Общността относно държавните помощи в сектор селско и горско стопанство за периода 2007-2013 г.

(44)

Позицията на италианските власти, изразена в електронно писмо от 26 април 2012 г., се основава на аргумента, че на отсрочването на плащането следва да се гледа като на част от схемата de minimis. Ето защо властите не представят никакво обяснение на съвместимостта на отсрочването на плащането с вътрешния пазар или пък на неговото излизане от обхвата на Решение 2003/530/ЕО в светлината на правилата, изложени в посочените по-горе насоки.

(45)

Комисията следователно не разполага с нова информация, която да разсее съмненията, които е имала при откриването на предвидената в член 108, параграф 2 от Договора процедура. Помощта, свързана с отсрочването на плащанията, а следователно и новата помощ, която е в разрез с Решение 2003/530/ЕО, следователно представляват едностранна помощ, която има за цел единствено да подобри финансовото състояние на производителите без да допринася за развитието на отрасъла. Тя следователно представлява оперативна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар по смисъла на точка 15 от посочените по-горе насоки.

(46)

В съответствие с Договора и със съдебната практика на Съда на ЕС, ако бъде установено, че помощта е несъвместима с вътрешния пазар, Комисията е упълномощена да реши дали съответната държава трябва да отмени или промени помощта (10). Съдебната практика на Съда на ЕС също предвижда, че задължението на държавата да отмени помощ, която Комисията смята за несъвместима с вътрешния пазара, е предназначено за възстановяването на предишно положение. В тази връзка Съдът заявява, че целта е постигната, след като получателят върне отпуснатите му суми, като по този начин то загубва предимството, което е придобил спрямо пазарните конкуренти, и се възстановява ситуацията преди изплащането на помощта (11).

(47)

В съответствие с тази съдебна практика в член 14 от Регламент (ЕО) № 659/1999 от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (12) се посочва, че когато трябва да бъдат взети неблагоприятни решения за неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяването на помощта от бенефициера (в настоящия казус — всички бенефициери, които са се възползвали от отсрочването на плащането).

(48)

От Италия следователно се изисква да вземе всички необходими мерки за възстановяване на несъвместимата с правилата помощ от всички бенефициери. В съответствие с параграф 42 от Известие на Комисията „Към ефективно прилагане на решения на Комисията, разпореждащи на държавите-членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (13), Италия има на разположение четири месеца от влизането в сила на настоящото решение, за да приложи неговите разпоредби. Необходимо е да се плати лихва за сумите, които ще бъдат възстановени, изчислена въз основа на Регламент (ЕО) No 794/2004 от 21 април 2004 година за изпълнение на Регламент (ЕО) No 659/1999 на Съвета установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (14).

(49)

Настоящото решение се прилага незабавно, по-специално що се отнася до възстановяването на несъвместимите с правилата отпуснати индивидуални помощи.

(50)

Като се има предвид прекалено тесния контекст, при който е била отпусната помощта (помощта е била добавена към програма, която е част от одобрен от Съвета пакет), и обстоятелствата около помощта (нарушаването на Решение 2003/530/ЕО за тези, които са се възползвали от отсрочването на плащането, докато помощта вече е била одобрена по изключение от Решението), следните суми следва да бъдат възстановени от онези страни, които са се възползвали от отсрочването на плащането:

(51)

Значението, което отдават италианските власти на ниската стойност на сумите, които следва да бъдат възстановени, и рискът от нови жалби на производителите пред националните съдилища не променят факта, че държавната помощ, която не отговаря на изискванията за прибягване към предвидените член 107 от Договора дерогации и която следователно е несъвместима с вътрешния пазар, следва да бъде върната от бенефициерите с цел възстановяване на условията на конкуренция отпреди отпускането на помощта. Съдебната практика на Съда на ЕС действително показва, че отпадането на неправомерната помощ, която е била обявена за несъвместима с вътрешния пазар, е логичният резултат от неправомерността, тъй като единствената причина за връщането е да се възстанови състоянието отпреди помощта (15). Целта за възстановяването на предишното състояние е постигната, когато неправомерната помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, е изплатена от бенефициера и когато вследствие на това последният е бил лишен от получените предимства спрямо пазарните конкуренти. В такива случаи ситуацията преди отпускането на помощта се смята за възстановена (16).

(52)

Освен това, що се отнася до ниската стойност на сумите за възстановяване, италианските власти изглежда ограничават обхвата на възстановяването само до лихвата, която трябва да бъде добавена към годишното плащане за годината, за която е отсрочването. Възстановяването обаче, което засяга само онези, които реално са се възползвали от отсрочването на плащането, трябва да включва цялата помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, в допълнение към дължимата лихва (вж. параграф 50 по-горе).

(53)

И накрая, аргументът, с който производителите биха могли да обжалват пред националните съдилища, не може да бъде счетен за уместен, тъй като съгласно практиката на Съда на ЕС, самата възможност за вътрешни затруднения, дори и непреодолимите, не може да оправдае неизпълнението от страна на държава членка на задължения, произтичащи от правото на Съюза (17).

(54)

Ето защо Италия може да приложи правилата de minimis, приложими към селскостопанския сектор за възстановяването на индивидуалната помощ от страна на бенефициерите, които изпълняват всички изисквания на приложимия регламент de minimis (Регламент (ЕО) № 1535/2007) по времето, когато е била отпусната неправомерната помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Параграф 49 от Известие на Комисията „Към ефективно прилагане на решения на Комисията, разпореждащи на държавите членки да възстановят неправомерна и несъвместима държавна помощ“ (18) предвижда, че от държавата членка се изисква подробен анализ на всяка индивидуална помощ, отпусната въз основа на въпросната схема. За да бъде определена точната сума на помощта, която следва да бъде възстановена от всеки отделен бенефициер по схемата, Италия следователно трябва да установи степента, до която помощта е била отпусната за конкретен проект, който към момента на отпускането на помощта е удовлетворявал всички условия на регламента за групово освобождаване или на схема за помощи, одобрена от Комисията. В такива случаи държавите членки могат също да кандидатстват за прилагането по същество на критериите de minimis, приложими към момента на отпускането на неправомерната и несъвместима с вътрешния пазар помощ, която е предмет на решение за възстановяване по член 2 от Регламент (ЕО) № 994/98 от 7 май 1998 година относно о прилагането на членове 92 и 93 от Договора за създаване на Европейската общност към някои категории хоризонтална държавна помощ (19). Съгласно този критерий отпуснатата индивидуална помощ съгласно това решение не представлява помощ за бенефициерите, които към момента на отпускането са отговаряли на условията, посочени в действащия регламент за de minimis (Регламент (ЕО) № 1535/2007).

(55)

Що се отнася до коментарите, направени от първата заинтересована страна (параграф 22), Комисията подчертава, че отлагането на плащането по член 40а от Закон № 122/2010 за транш, платим по допълнителна програма за плащане на траншове, установена от Закон 33/2009, не е обхванато от процедурите по настоящото решение, тъй като той не засяга програмата за допълнителни траншове, установена с Решение 2003/530/ЕО.

(56)

Що се отнася до коментарите, направени от другите две заинтересовани страни относно Наредба-закон № 16/2012 (параграфи 24 и 26), Комисията понастоящем ги проверява. Тя обаче споделя становището, че те трябва да бъдат проверени отделно с оглед на административната ефективност, наред с другото, свързана с факта, че обединяването на двете процедури чрез тяхното разширяване и прилагането на всички съпътстващи административни формалности значително ще отложи закриването на процедурите по настоящото решение.

(57)

Комисията смята, че Италия е приложила неправомерно отсрочване на въпросното плащане, като е направила неправомерна и помощта, свързана с него (вж. по-горе параграф 13, трето тире), както и новата схема за помощи, определена в нарушение на Решение 2003/530/ЕО (вж. параграф 13, трето тире). Ето защо нито една помощите не може да бъде смятана за съвместима с единния пазар, тъй като италианските власти не са предоставили никаква информация, която да указва съвместимост съгласно правилата за конкуренция, приложими за селскостопанския отрасъл (вж. параграфи 43 до 45). (Те само твърдят, че отсрочването на плащането следва да бъде разглеждано самостоятелно, т.е. без да отчитат въздействието върху Решение 2003/530/ЕО и може да бъде счетено като схема de minimis). Комисията следователно не е в състояние да разсее съмненията, които е имала при откриването на предвидената в член 108, параграф 2 от Договора процедура.

(58)

Несъвместимата помощ следва да бъде възстановена от съответните бенефициери, с други думи — от онези, които вече са се възползвали от въпросното отсрочване,

a)

лихва, свързана с отсрочване на плащането на транш за налог, дължим към 31 декември 2010 г., плюс натрупаните просрочени задължения до датата на възстановяването;

б)

натрупаната лихва по годишните траншове, дължима към 31 декември на 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. (главницата за тези годишни траншове бе платена преди отсрочването на плащането в нарушение на решението на Съвета) в допълнение към лихвите за просрочените плащания, натрупани до датата на възстановяването;

в)

натрупаните лихви по годишни траншове, дължими към 31 декември 2011 г. и 2012 г. (няма информация, че главницата не е бил платен до изтичането на срока), в допълнение към просрочените плащания, натрупани до датата на възстановяването;

г)

главницата и лихвата, свързана с годишните траншове, дължими към 31 декември на 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 г., последната дата от графика за възстановяването в съответствие с решението на Съвета.

а)

списък на бенефициерите, които са получили помощ по схемите по член 1, и сумите получени от всеки от тях по съответната схема;

б)

обща сума (главница и лихва), подлежаща на възстановяване от всеки бенефициер, който е получил помощ, която не може да бъде обхваната от правилото de minimis.

в)

подоробно описание на вече предприетите и предвидени мерки за съобразяване с настоящото решение;

г)

документи, удостоверяващи, че бенефициерите са получили иск за връщане на помощта.