22.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 82/6


РЕШЕНИЕ № 259/2013/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 13 март 2013 година

за изменение на Решение № 574/2007/ЕО с цел увеличаване на процента на съфинансиране по Фонда за външните граници за някои държави членки, които изпитват или са застрашени от сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура (1),

като имат предвид, че:

(1)

С Решение № 574/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) бе създаден Фонд за външните граници за периода от 2007 до 2013 г., като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, и бяха предвидени различни проценти на съфинансиране от Съюза на подпомаганите от фонда дейности.

(2)

Безпрецедентната световна финансова криза и икономическият спад засегнаха тежко икономическия растеж и финансовата стабилност, като влошиха значително финансовите, икономическите и социалните условия в няколко държави членки. Някои държави членки изпитват сериозни затруднения или са застрашени, по-специално във връзка със своята финансова и икономическа стабилност, от затруднения, които доведоха или могат да доведат до влошаване на позицията им по отношение на дефицита и дълга и застрашават икономическия растеж, като този ефект се подсилва от международната икономическа и финансова обстановка.

(3)

Въпреки че вече са предприети важни мерки за неутрализиране на отрицателните последици от кризата, въздействието на финансовата криза върху реалната икономика, пазара на труда и обществото като цяло се проявява в широк мащаб. Засилва се натискът върху националните финансови ресурси и следва бързо да се предприемат допълнителни стъпки за облекчаване на този натиск чрез максимално и оптимално използване на финансирането от Съюза.

(4)

В Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г. за установяване на механизъм, осигуряващ средносрочна финансова подкрепа за платежния баланс на държавите членки (3), се предвижда, че Съветът може да предостави средносрочна финансова подкрепа, когато държава членка, която не е приела еврото, е в затруднение или е сериозно застрашена от затруднения във връзка с платежния си баланс.

(5)

Румъния получи такава финансова помощ с Решение 2009/459/ЕО на Съвета от 6 май 2009 г. за предоставяне на средносрочна финансова помощ от страна на ЕС на Румъния (4).

(6)

В съответствие със заключенията на Съвета по икономически и финансови въпроси, проведен на 9 и 10 май 2010 г., Съветът прие широкообхватен пакет от мерки, включващ Регламент (ЕС) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на Европейски механизъм за финансово стабилизиране (5), и на 7 юни 2010 г. държавите членки от еврозоната създадоха Европейски механизъм за финансово стабилизиране с цел предоставяне на финансова помощ на държавите членки от еврозоната, които изпитват затруднения, причинени от извънредни обстоятелства извън техния контрол, като по този начин се запазва финансовата стабилност на еврозоната като цяло, както и на нейните държави членки.

(7)

Ирландия и Португалия получиха финансова помощ от Европейския механизъм за финансово стабилизиране съгласно съответно решения за изпълнение на Съвета 2011/77/ЕС (6) и 2011/344/ЕС (7). Те освен това получиха финансиране по линия на Европейския инструмент за финансова стабилност.

(8)

На 8 май 2010 г. бяха сключени Споразумение между кредиторите и Кредитно споразумение за Гърция, като те влязоха в сила на 11 май 2010 г. като първа програма за финансова помощ за Гърция. На 12 март 2012 г. финансовите министри на държавите членки от еврозоната прекъснаха тази първа програма и одобриха втора програма за финансова помощ на Гърция. Решено бе финансовият инструмент за тази втора програма да бъде Европейският инструмент за финансова стабилност, чрез който ще се изплаща и останалата сума, предоставена от еврозоната по първата програма.

(9)

На 2 февруари 2012 г. финансовите министри на държавите членки от еврозоната подписаха Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност. Този договор е следствие от Решение 2011/199/ЕС на Европейския съвет от 25 март 2011 г. за изменение на член 136 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на механизъм за стабилност за държавите членки, чиято парична единица е еврото (8). Съгласно този договор Европейският механизъм за стабилност е основният източник на финансова помощ за държавите членки от еврозоната след влизането си в сила на 8 октомври 2012 г. С оглед на това настоящото решение следва да бъде съобразено с Европейския механизъм за стабилност.

(10)

В своите заключения от 23 и 24 юни 2011 г. Европейският съвет приветства намерението на Комисията да повиши единодействието между кредитната програма за Гърция и средствата на Съюза и подкрепи усилията за увеличаване на капацитета на Гърция да усвоява средствата на Съюза с цел насърчаване на растежа и заетостта, като вниманието се пренасочи към подобряването на конкурентоспособността и създаването на работни места. Освен това той приветства и подкрепи подготовката от страна на Комисията, съвместно с държавите членки, на всеобхватна програма за техническо подпомагане на Гърция. Измененията на Решение № 574/2007/ЕО, предвидени в настоящото решение, допринасят към тези усилия за повишаване на единодействието.

(11)

Предвид извънредните обстоятелства Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (9) бе изменен с Регламент (ЕС) № 1311/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10), за да се даде възможност за увеличаване на процента на съфинансиране по структурните фондове и Кохезионния фонд за държавите членки, които са изправени през сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност. Подобен подход бе възприет към тези държави членки в рамките на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони с Регламент (ЕС) № 1312/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 19 декември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно някои разпоредби, свързани с финансовото управление, за определени държави-членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения (11) и в рамките на Европейския фонд за рибарство — с Регламент (ЕС) № 387/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета за Европейския фонд за рибарство по отношение на някои разпоредби относно финансовото управление за определени държави-членки, които изпитват сериозни затруднения във връзка с финансовата си стабилност или са застрашени от такива затруднения (12). Тези държави членки следва също така да бъдат подпомогнати в рамките на четирите фонда, създадени като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“, а именно на Фонда за външните граници, Европейския фонд за връщане, Европейския бежански фонд и Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни (наричани по-долу „фондовете“), създадени за периода 2007—2013 г.

(12)

Фондовете са ключови инструменти за подпомогане на държавите членки при справянето с важни предизвикателства в областта на миграцията, убежището и външните граници, като разработването на всеобхватна имиграционна политика на Съюза за увеличаване на конкурентоспособността и социалното сближаване на Съюза и създаването на обща европейска система за убежище.

(13)

За да се улесни управлението на финансирането от Съюза в областта на миграцията, убежището и външните граници и за да се подобри достъпът на държавите членки до финансиране за изпълнението на техните годишни програми по линия на фондовете, е необходимо, временно и без да се засяга програмният период 2014—2020 г., да се увеличи процентът на съфинансиране от Съюза по фондовете с 20 процентни пункта над прилагания понастоящем процент за държавите членки, изпитващи сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност. Това означава, че годишните национални суми, разпределяни от фондовете съгласно основните актове, ще останат непроменени, докато националното съфинансиране ще бъде съответно намалено. Текущите годишни програми ще трябва да бъдат преразгледани, за да се отразят измененията в резултат на прилагането на увеличения процент на съфинансиране от Съюза.

(14)

Всяка държава членка, която иска да се възползва от увеличения процент на съфинансиране, следва да представи на Комисията писмено заявление заедно със своя проект за годишна програма или проект за преразгледана годишна програма. В заявлението си въпросната държава членка следва да посочи съответното решение на Съвета или всяко друго съответно решение, което ѝ дава право да се възползва от увеличения процент на съфинансиране от Съюза.

(15)

Безпрецедентната криза, засягаща международните финансови пазари, и икономическият спад доведоха до тежки последици за финансовата стабилност на няколко държави членки. Тъй като трябва да се реагира бързо, за да се преодолеят последиците за икономиката като цяло, настоящото решение следва да влезе в сила възможно най-бързо.

(16)

Поради това Решение № 574/2007/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(17)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (14) относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(18)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (15), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (16).

(19)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (17), които попадат в областта, посочена в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (18).

(20)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол (№22) относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не взема участие в приемането на настоящото решение и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане. Доколкото настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, в срок от шест месеца след вземането на решение от Съвета относно настоящото решение Дания взема решение, в съответствие с член 4 от посочения протокол, дали да го въведе в националното си право.

(21)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не участва съгласно Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (19); следователно Обединеното кралство не участва в приемането му и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(22)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (20); следователно Ирландия не участва в приемането му и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изменения на Решение № 574/2007/ЕО

В член 16 от Решение № 574/2007/ЕО параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Участието на Съюза в подпомагани проекти, що се отнася до дейности, изпълнявани в държавите членки съгласно член 4, не надвишава 50 % от общите разходи за определена дейност.

Това участие може да се увеличи до 75 % за проекти, свързани с конкретни приоритети, които са набелязани в стратегическите насоки, определени в член 20.

Участието на Съюза се увеличава до 75 % в държавите членки, които се ползват от Кохезионния фонд.

Участието на Съюза може да бъде увеличено с 20 процентни пункта в определена държава членка, ако тя изпълнява едно от следните условия при представянето на своя проект за годишна програма в съответствие с член 23, параграф 3 от настоящото решение или на своя проект за преразгледана годишна програма в съответствие с член 23 от Решение 2008/456/ЕО на Комисията (21):

a)

предоставена ѝ е средносрочна финансова подкрепа в съответствие с Регламент (ЕО) № 332/2002 на Съвета (22);

б)

предоставена ѝе финансова помощ в съответствие с Регламент (EC) № 407/2010 на Съвета (23) или ѝ е предоставена финансова помощ от други държави членки от еврозоната преди 13 май 2010 г.; или

в)

предоставена ѝ е финансова помощ в съответствие с междуправителственото споразумение за създаване на Европейския инструмент за финансова стабилност и с Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност.

Съответната държава членка представя писмено заявление на Комисията заедно със своя проект за годишна програма или проект за преразгледана годишна програма, като потвърждава, че изпълнява едно от условията, посочени в четвърта алинея, буквa а), б) или в).

Проект, който е съфинансиран при прилагане на увеличения процент, може да продължи да се съфинансира по този начин, независимо от това дали едно от условията, посочени в четвърта алинея, буквa а), б) или в), все още се изпълнява в процеса на изпълнение на съответната годишна програма, или не.

Член 2

Влизане в сила

Настоящото решение влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 3

Адресати

Адресати на настоящето решение са държавите членки в съответствие с Договорите.

Съставено в Страсбург на 13 март 2013 година.

За Европейския парламент

Председател

M. SCHULZ

За Съвета

Председател

L. CREIGHTON


(1)  Позиция на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и решение на Съвета от 25 февруари 2013 г.

(2)  ОВ L 144, 6.6.2007 г., стр. 22.

(3)  ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 150, 13.6.2009 г., стр. 8.

(5)  ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 30, 4.2.2011 г., стр. 34.

(7)  ОВ L 159, 17.6.2011 г., стр. 88.

(8)  ОВ L 91, 6.4.2011 г., стр. 1.

(9)  ОВ L 210, 31.7.2006 г.,стр. 25.

(10)  ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 5.

(11)  ОВ L 339, 21.12.2011 г., стр. 1.

(12)  ОВ L 129, 16.5.2012 г., стр. 7.

(13)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(14)  ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(15)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(16)  ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.

(17)  ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 21.

(18)  ОВ L 160, 18.6.2011 г., стр. 19.

(19)  ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(20)  ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(21)  ОВ L 167, 27.6.2008 г., стр. 1.

(22)  ОВ L 53, 23.2.2002 г., стр. 1.

(23)  ОВ L 118, 12.5.2010 г., стр. 1.“.