18.12.2013 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 371/1 |
СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА
от 10 декември 2013 година
относно програмата на Малта за икономическо партньорство
(2013/C 371/01)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите-членки в еврозоната (1), и по-специално член 9, параграф 4 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1) |
Пактът за стабилност и растеж (ПСР) цели да осигури бюджетната дисциплина в целия Съюз и определя рамката за предотвратяване и коригиране на прекомерния дефицит на държавния бюджет. Той се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за устойчив растеж и работни места. |
(2) |
С Регламент (ЕС) № 473/2013 се определят разпоредбите за засилен мониторинг на бюджетните политики в еврозоната и за гарантиране на спазването в националните бюджети на насоките на икономическите политики, отправени в рамките на ПСР и Европейския семестър. Ако бюджетните мерки сами по себе си се окажат недостатъчни за трайното преодоляване на прекомерния дефицит, може да се наложи да бъдат предприети допълнителни политически мерки и структурни реформи. |
(3) |
В член 9 от Регламент (ЕС) № 473/2013 се определят подробните условия и ред на програмите за икономическо партньорство, които държавите-членки, чиято валута е еврото, с открита процедура при прекомерен дефицит следва да представят. В програмата за икономическо партньорство следва да се съдържа пътна карта на мерките, които да спомогнат за ефективното и трайно преодоляване на прекомерния дефицит, с подробно описание на главните набелязани за тази цел структурни реформи във фискалната област с акцент върху данъчното облагане, пенсионното и здравното осигуряване, както и бюджетната рамка. |
(4) |
На 21 юни 2013 г. Съветът прие Решение 2013/319/ЕС (2) за откриването по отношение на Малта на процедура при прекомерен дефицит. В тази връзка страната бе приканена да представи до 1 октомври 2013 г. програма за икономическо партньорство. |
(5) |
На 1 октомври 2013 г., което е в рамките на срока, установен от Регламент (ЕС) № 473/2013, Малта представи на Комисията и на Съвета своята програма за икономическо партньорство с набор от структурни реформи, насочени към стабилизирането на публичните финанси и в по-общ план — към съобразяване с отправените ѝ през 2013 г. посредством препоръка на Съвета от 9 юли 2013 г. (3) („препоръка на Съвета от 9 юли 2013 г.“) специфични за държавата препоръки (СДП): i) постигане на устойчиви публични финанси (СДП 1, 2 и 4); ii) повишаване на ефикасността на държавната администрация (СДП 2 и 5); iii) повишаване на потенциалния БВП, като същевременно бъде подобрена конкурентоспособността и се насърчава диверсифицирана и балансирана икономика (СДП 2, 3 и 4); както и iv) осигуряване на финансова стабилност (СДП 5). |
(6) |
Структурните мерки във фискалната област, които Малта възнамерява да проведе, са: i) реформиране на фискалната рамка; ii) анализ на разходите на равнище министерства; iii) допълнително реформиране на пенсионната система чрез въвеждането на трети пенсионен стълб; iv) подобряване предоставянето на услуги в сектора на здравеопазването; v) преструктуриране на държавните предприятия; vi) увеличаване на ефикасността на държавната администрация; както и vii) постепенно прехвърляне на данъчната тежест от прякото към косвеното облагане. Те са като цяло подходящи и се очаква да допринесат за стабилизирането на публичните финанси. Въпреки това в някои области като осигуряването на устойчиви публични финанси в дългосрочен план са необходими допълнителни усилия. |
(7) |
Реформата на фискалната рамка е адекватна и очакванията тя да укрепи фискалното управление и да допринесе за ограничаване на преразходите са реалистични. Назначаването на независим фискален съвет вероятно ще спомогне за подобряване на контрола и планирането на публичните финанси. Реформата обаче все още не е приета от парламента. |
(8) |
Провежданият анализ на публичните разходи с оглед установяването на възможни икономии и подобряване на разходната ефективност може, от една страна, да ограничи увеличаването им, а от друга — да насърчи изразходване на средства с по-непосредствено въздействие върху икономическия растеж. |
(9) |
Въвеждането на трети пенсионен стълб би могло да подобри адекватността на пенсионната система, но няма да допринесе за повишаването на устойчивостта ѝ. Изглежда, че другите мерки в тази връзка, препоръчани на Малта в рамките на СДП 2, по-специално удължаване в по-кратък срок на законоустановената пенсионна възраст и увеличаване на реалната пенсионна възраст, не са разглеждани. |
(10) |
Реалистично е да се очаква, че с планираните мерки за подобряване предоставянето на услуги в сектора на здравеопазването ще бъде подобрена ефикасността и адекватността на системата. В резултат може обаче и да се увеличи търсенето и използването на финансирани от държавния бюджет здравни услуги. При липсата на по-подробна информация за мерките не е възможно да се определи до каква степен реформата може да намали натиска върху публичните разходи в дългосрочен план. |
(11) |
Преструктурирането на държавните предприятия като националния превозвач Air Malta и енергийното дружество Enemalta би могло да подобри финансовото им състояние и по този начин да намали условните пасиви за държавните финанси. Открояват се действията в енергийния сектор, където основният енергиен доставчик Enemalta притежава държавногарантиран дълг в размер на около 10 % от БВП. Реформата би могла да ограничи и необходимостта от държавни субсидии в бъдеще. |
(12) |
Властите представят комбинация от текущи и нови мерки за повишаване капацитета на държавната администрация да налага спазване на данъчното законодателство и възпрепятства укриването на данъци. В програмата се съдържат и мерки за съкращаване на процедурите за възлагане на обществени поръчки и подобряване на тяхната ефикасност. |
(13) |
Отбелязаното постепенно преминаване от пряко към косвено данъчно облагане би могло да насърчи създаването на работни места и да направи данъчното облагане по-благоприятно за икономическия растеж. В описанието на процеса обаче липсва конкретност. Липсват и планове за изменения в корпоративното облагане с оглед възпиране на благоприятстващите задлъжнялостта фактори. |
(14) |
В програмата за икономическо партньорство се съдържат и редица структурни мерки извън фискалната област, предимно в отговор на отправените към Малта през 2013 г. специфични за държавата препоръки. Стратегическите планове включват всеобхватна реформа на съдебната система и разнообразяване на енергийните източници. Мерките изглеждат подходящи и се очаква да допринесат за икономическия растеж и създаването на работни места, като същевременно бъде съхранена финансовата стабилност. Те обаче като цяло все още са в процес на дооформяне, а предоставената за тях информация често е оскъдна. След конкретизирането им и пристъпването към практическото им въвеждане ще се наложи следователно въздействието им и приносът им за преодоляване на набелязаните в отправените през 2013 г. СДП предизвикателства да бъдат анализирани допълнително, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СТАНОВИЩЕ:
Програмата на Малта за икономическо партньорство, представена на Комисията и на Съвета на 1 октомври 2013 г., съдържа набор от структурни реформи във фискалната област, които са частично подходящи за подпомагане постигането на балансиран бюджет. По-конкретно, програмата за икономическо партньорство придвижва към следващи хоризонти заложения в Националната програма за реформи и Програмата за стабилност от 2013 г. план за реформи във фискалната област и извън нея, като добавя планирани действия за подобряване ефикасността на държавните разходи и администрация, както и за преструктуриране на държавните предприятия. Като цяло обаче всички реформи са все още в подготвителна фаза и тяхното приемане и прилагане крие рискове. Освен това някои СДП като отнасящите се до благоприятстващите задлъжнялостта фактори в корпоративното облагане (СДП 1) и дългосрочната устойчивост на публичните финанси (СДП 2) все още не са взети предвид изцяло. Предвид гореизложеното Малта се приканва да предостави в предстоящите Национална програма за реформи и Програма за стабилност допълнителна информация за изпълнението на планираните реформи, като същевременно обмисли допълнителни мерки за постигане на дългосрочна устойчивост на публичните финанси. В рамките на Европейския семестър Комисията и Съветът ще следят изпълнението на реформите.
Съставено в Брюксел на 10 декември 2013 година.
За Съвета
Председател
R. ŠADŽIUS
(1) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.
(2) Решение 2013/319/ЕС на Съвета от 21 юни 2013 година относно наличието на прекомерен дефицит в Малта (ОВ L 173, 26.6.2013 г., стр. 52).
(3) Препоръка на Съвета от 9 юли 2013 година относно националната програма за реформи за 2013 г. на Малта и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Малта за периода 2012—2016 г., (ОВ C 217, 30.7.2013 г., стр. 59).