18.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/1


СТАНОВИЩЕ НА СЪВЕТА

от 10 декември 2013 година

относно програмата на Малта за икономическо партньорство

(2013/C 371/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите-членки в еврозоната (1), и по-специално член 9, параграф 4 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) цели да осигури бюджетната дисциплина в целия Съюз и определя рамката за предотвратяване и коригиране на прекомерния дефицит на държавния бюджет. Той се основава на целта за осигуряване на стабилни публични финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за висок и устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин спомага за постигане на целите на Съюза за устойчив растеж и работни места.

(2)

С Регламент (ЕС) № 473/2013 се определят разпоредбите за засилен мониторинг на бюджетните политики в еврозоната и за гарантиране на спазването в националните бюджети на насоките на икономическите политики, отправени в рамките на ПСР и Европейския семестър. Ако бюджетните мерки сами по себе си се окажат недостатъчни за трайното преодоляване на прекомерния дефицит, може да се наложи да бъдат предприети допълнителни политически мерки и структурни реформи.

(3)

В член 9 от Регламент (ЕС) № 473/2013 се определят подробните условия и ред на програмите за икономическо партньорство, които държавите-членки, чиято валута е еврото, с открита процедура при прекомерен дефицит следва да представят. В програмата за икономическо партньорство следва да се съдържа пътна карта на мерките, които да спомогнат за ефективното и трайно преодоляване на прекомерния дефицит, с подробно описание на главните набелязани за тази цел структурни реформи във фискалната област с акцент върху данъчното облагане, пенсионното и здравното осигуряване, както и бюджетната рамка.

(4)

На 21 юни 2013 г. Съветът прие Решение 2013/319/ЕС (2) за откриването по отношение на Малта на процедура при прекомерен дефицит. В тази връзка страната бе приканена да представи до 1 октомври 2013 г. програма за икономическо партньорство.

(5)

На 1 октомври 2013 г., което е в рамките на срока, установен от Регламент (ЕС) № 473/2013, Малта представи на Комисията и на Съвета своята програма за икономическо партньорство с набор от структурни реформи, насочени към стабилизирането на публичните финанси и в по-общ план — към съобразяване с отправените ѝ през 2013 г. посредством препоръка на Съвета от 9 юли 2013 г. (3) („препоръка на Съвета от 9 юли 2013 г.“) специфични за държавата препоръки (СДП): i) постигане на устойчиви публични финанси (СДП 1, 2 и 4); ii) повишаване на ефикасността на държавната администрация (СДП 2 и 5); iii) повишаване на потенциалния БВП, като същевременно бъде подобрена конкурентоспособността и се насърчава диверсифицирана и балансирана икономика (СДП 2, 3 и 4); както и iv) осигуряване на финансова стабилност (СДП 5).

(6)

Структурните мерки във фискалната област, които Малта възнамерява да проведе, са: i) реформиране на фискалната рамка; ii) анализ на разходите на равнище министерства; iii) допълнително реформиране на пенсионната система чрез въвеждането на трети пенсионен стълб; iv) подобряване предоставянето на услуги в сектора на здравеопазването; v) преструктуриране на държавните предприятия; vi) увеличаване на ефикасността на държавната администрация; както и vii) постепенно прехвърляне на данъчната тежест от прякото към косвеното облагане. Те са като цяло подходящи и се очаква да допринесат за стабилизирането на публичните финанси. Въпреки това в някои области като осигуряването на устойчиви публични финанси в дългосрочен план са необходими допълнителни усилия.

(7)

Реформата на фискалната рамка е адекватна и очакванията тя да укрепи фискалното управление и да допринесе за ограничаване на преразходите са реалистични. Назначаването на независим фискален съвет вероятно ще спомогне за подобряване на контрола и планирането на публичните финанси. Реформата обаче все още не е приета от парламента.

(8)

Провежданият анализ на публичните разходи с оглед установяването на възможни икономии и подобряване на разходната ефективност може, от една страна, да ограничи увеличаването им, а от друга — да насърчи изразходване на средства с по-непосредствено въздействие върху икономическия растеж.

(9)

Въвеждането на трети пенсионен стълб би могло да подобри адекватността на пенсионната система, но няма да допринесе за повишаването на устойчивостта ѝ. Изглежда, че другите мерки в тази връзка, препоръчани на Малта в рамките на СДП 2, по-специално удължаване в по-кратък срок на законоустановената пенсионна възраст и увеличаване на реалната пенсионна възраст, не са разглеждани.

(10)

Реалистично е да се очаква, че с планираните мерки за подобряване предоставянето на услуги в сектора на здравеопазването ще бъде подобрена ефикасността и адекватността на системата. В резултат може обаче и да се увеличи търсенето и използването на финансирани от държавния бюджет здравни услуги. При липсата на по-подробна информация за мерките не е възможно да се определи до каква степен реформата може да намали натиска върху публичните разходи в дългосрочен план.

(11)

Преструктурирането на държавните предприятия като националния превозвач Air Malta и енергийното дружество Enemalta би могло да подобри финансовото им състояние и по този начин да намали условните пасиви за държавните финанси. Открояват се действията в енергийния сектор, където основният енергиен доставчик Enemalta притежава държавногарантиран дълг в размер на около 10 % от БВП. Реформата би могла да ограничи и необходимостта от държавни субсидии в бъдеще.

(12)

Властите представят комбинация от текущи и нови мерки за повишаване капацитета на държавната администрация да налага спазване на данъчното законодателство и възпрепятства укриването на данъци. В програмата се съдържат и мерки за съкращаване на процедурите за възлагане на обществени поръчки и подобряване на тяхната ефикасност.

(13)

Отбелязаното постепенно преминаване от пряко към косвено данъчно облагане би могло да насърчи създаването на работни места и да направи данъчното облагане по-благоприятно за икономическия растеж. В описанието на процеса обаче липсва конкретност. Липсват и планове за изменения в корпоративното облагане с оглед възпиране на благоприятстващите задлъжнялостта фактори.

(14)

В програмата за икономическо партньорство се съдържат и редица структурни мерки извън фискалната област, предимно в отговор на отправените към Малта през 2013 г. специфични за държавата препоръки. Стратегическите планове включват всеобхватна реформа на съдебната система и разнообразяване на енергийните източници. Мерките изглеждат подходящи и се очаква да допринесат за икономическия растеж и създаването на работни места, като същевременно бъде съхранена финансовата стабилност. Те обаче като цяло все още са в процес на дооформяне, а предоставената за тях информация често е оскъдна. След конкретизирането им и пристъпването към практическото им въвеждане ще се наложи следователно въздействието им и приносът им за преодоляване на набелязаните в отправените през 2013 г. СДП предизвикателства да бъдат анализирани допълнително,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО СТАНОВИЩЕ:

Програмата на Малта за икономическо партньорство, представена на Комисията и на Съвета на 1 октомври 2013 г., съдържа набор от структурни реформи във фискалната област, които са частично подходящи за подпомагане постигането на балансиран бюджет. По-конкретно, програмата за икономическо партньорство придвижва към следващи хоризонти заложения в Националната програма за реформи и Програмата за стабилност от 2013 г. план за реформи във фискалната област и извън нея, като добавя планирани действия за подобряване ефикасността на държавните разходи и администрация, както и за преструктуриране на държавните предприятия. Като цяло обаче всички реформи са все още в подготвителна фаза и тяхното приемане и прилагане крие рискове. Освен това някои СДП като отнасящите се до благоприятстващите задлъжнялостта фактори в корпоративното облагане (СДП 1) и дългосрочната устойчивост на публичните финанси (СДП 2) все още не са взети предвид изцяло. Предвид гореизложеното Малта се приканва да предостави в предстоящите Национална програма за реформи и Програма за стабилност допълнителна информация за изпълнението на планираните реформи, като същевременно обмисли допълнителни мерки за постигане на дългосрочна устойчивост на публичните финанси. В рамките на Европейския семестър Комисията и Съветът ще следят изпълнението на реформите.

Съставено в Брюксел на 10 декември 2013 година.

За Съвета

Председател

R. ŠADŽIUS


(1)  ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11.

(2)  Решение 2013/319/ЕС на Съвета от 21 юни 2013 година относно наличието на прекомерен дефицит в Малта (ОВ L 173, 26.6.2013 г., стр. 52).

(3)  Препоръка на Съвета от 9 юли 2013 година относно националната програма за реформи за 2013 г. на Малта и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Малта за периода 2012—2016 г., (ОВ C 217, 30.7.2013 г., стр. 59).