22.9.2012 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 286/9 |
СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
от 31 юли 2012 година
представено на Европейския орган за ценни книжа и пазари в съответствие с член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции относно използването на извънборсови деривати от нефинансови предприятия
(ЕССР/2012/2)
2012/C 286/09
1. Правна основа
1.1. |
Съгласно член 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции (1) Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) трябва да проведе консултации с Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и другите съответни органи във връзка с разработването на проекти на регулаторни технически стандарти, определящи: а) критериите за определяне за кои договори за извънборсови деривати обективно може да се измери, че намаляват рисковете, пряко свързани с търговската дейност или финансиращата дейност, посочени в член 10, параграф 3; и б) стойности за клиринговите прагове, над които нефинансовите предприятия трябва да извършат клиринг на бъдещите си договори за деривати чрез централни контрагенти, и които се определят при отчитане на системното значение на сумата от нетните позиции и експозиции по контрагенти за всеки клас извънборсови деривати. |
1.2. |
На 26 юни 2012 г. ЕССР получи от ЕОЦКП искане за становище по споменатите въпроси, позовавайки се на консултативния документ на ЕОЦКП, публикуван на 25 юни 2012 г. (2). |
1.3. |
В съответствие с член 3, параграф 2, букви б) и ж) и член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1092/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за пруденциалния надзор върху финансовата система на Европейския съюз на макроравнище и за създаване на Европейски съвет за системен риск (3) Генералният съвет на ЕССР прие настоящото становище, което се публикува в съответствие с член 30 от Решение ЕССР/2011/1 на Европейския съвет за системен риск от 20 януари 2011 година за приемане на процедурен правилник на Европейския съвет за системен риск (4). |
2. Икономическа основа
2.1. |
Договорите за извънборсови деривати се използват от нефинансовите предприятия основно с цел хеджиране на търговска дейност и на финансираща дейност. Всяко определение на клирингов праг следва принципно да осигури постигане на следните цели на политиката:
|
2.2. |
В редица пазарни сегменти като стоковите пазари, до които по-рано основно имаха достъп нефинансовите предприятия, започнаха преобладаващо да се използват извънборсови деривати за спекулативни, инвестиционни или търговски цели. Това донякъде е отговор на навлизането на финансовите институции на тези пазари, или т.нар. процес на финансиализация. Това налага благоразумен подход към рисковете, предизвикани от използването на деривати от нефинансови предприятия. |
2.3. |
Определенията на търговска дейност и финансираща дейност следва да бъдат възможно най-подробни и обективни, без да се дава възможност за различно тълкуване или за регулаторен арбитраж, тъй като последиците от това дали дадена дейност попада в обхвата на определението или не, могат да бъдат значителни. |
2.4. |
След подробен анализ (5) ЕССР предлага праговете да се изчисляват чрез двустепенен подход, целящ запазване на интегритета на пазара и осигуряване на неговата прозрачност, а не защита на интересите на участниците на единния пазар. Целта също така е да се гарантира, че рисковете, възникващи от държането на деривати от нефинансови предприятия, са надлежно взети предвид. |
2.5. |
Дериватите, държани в рамките на търговската и на финансиращата дейност, не са безрискови, тъй като в случаите, когато цената им не е подходящо определена, те могат да доведат до неефективно голяма степен на хеджиране, което може да има системни последици. |
2.6. |
От макропруденциална позиция е за предпочитане нефинансовите предприятия да извършват клиринг на своите деривати чрез централни контрагенти, като по-скоро заплащат допълнително обезпечение, отколкото да получават подобни услуги от банки срещу такса. Съществува риск банковите такси, които са по същество ресурси и напускат нефинансовите предприятия, да не отчитат адекватно цената на риска от гледна точка както на банките, така и на нефинансовите предприятия. |
3. Определения
Определение на търговска и на финансираща дейност
3.1. |
ЕССР приветства извършената от ЕОЦКП работа по дефинирането на търговска и на финансираща дейност и като цяло е съгласен с резултатите от нея, при следните условия: |
3.2. |
Търговската дейност на нефинансовите предприятия следва да се отнася до определени позиции в баланса и по-специално до основната дейност на нефинансовото предприятие, а именно акции, задължения, вземания, имущество, машини и съоръжения. Понятията „капиталови разходи“ и „оперативни разходи“ следва да се въведат в определението за търговски дейности, тъй като е възможно да не се окаже оптимално позоваването на Международните стандарти за финансово отчитане за определението на търговски дейности. Максималното равнище на деривати, свързани с търговските дейности на нефинансовото предприятие, следва да е балансовата сума на акциите, задълженията, вземанията, имуществото, машините и съоръженията в баланса. |
3.3. |
Финансиращата дейност следва да се определи, като се използва отчетът за паричните потоци на нефинансовото предприятие и се гарантира, че такава дейност следва да бъде ограничена до паричните потоци от свързаните с финансиране дейности на нефинансовото предприятие, възникнали през годината. |
Определение на клиринговите прагове
3.4. |
ЕССР приветства извършената от ЕОЦКП работа по дефинирането на клиринговите прагове, при следните условия: |
3.5. |
Началните ниски клирингови прагове за нефинансовите предприятия следва да се основават на ясни макропруденциални принципи с възможност за повишаването им при следващи прегледи, ако се счете за необходимо. |
3.6. |
Следва да се намери балансът между сложния начин на изчисляване на клиринговия праг и намаляването на рисковете, възникващи от държането на извънборсови деривати от нефинансови предприятия. |
3.7. |
Следва да се дефинира определен брой класове извънборсови деривати, за които да се прилагат различни изисквания по отношение на клиринговите прагове. |
3.8. |
Клиринговите прагове не следва да се определят по контрагенти, тъй като това би усложнило режима, без да доведе до съществени ползи. |
3.9. |
Брутните пазарни стойности за определението на клиринговите прагове следва да се предпочитат пред условните стойности, тъй като това би предоставило по-точна картина на пазарната стойност на дериватите, държани от нефинансови предприятия, и следователно — по-точен подход към риска, който представляват тези деривати за системата. Изчислението на клиринговите прагове следва да се провежда с определена честота с възможност компетентните органи да увеличат тази честота по време на финансова криза. |
3.10. |
Клиринговият праг по клас извънборсови деривати, за които се прилага калибрирането на клиринговия праг като двустепенен подход съгласно раздел 4, се определя както следва:
|
4. Калибриране на клиринговите прагове чрез двустепенен подход
Двустепенният подход се извършва както следва:
а) |
нефинансовите предприятия следва да се разпределят в два подкласа според следните критерии: и |
б) |
за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност не надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове за всеки клас извънборсови деривати:
|
в) |
за нефинансови предприятия, за които стойността, определена в а) не надвишава 0,03, се прилагат следните прагове за всеки клас извънборсови деривати:
|
г) |
за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове, изчислени като абсолютни стойности: NCNTFD (x) > ε'
|
д) |
за нефинансови предприятия, за които определената в а) стойност не надвишава 0,03, се прилагат следните клирингови прагове, изчислени като абсолютни стойности: NCNTFD (x) > γ'
|
Съставено във Франкфурт на Майн на 31 юли 2012 година.
Председател на ЕССР
Mario DRAGHI
(1) ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 21.
(2) Консултативен документ на ЕОЦКП „Проект на технически стандарти за Регламента относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции“, публикуван на уебсайта на ЕОЦКП на: http://www.esma.europa.eu
(3) ОВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 1.
(4) ОВ C 58, 24.2.2011 г., стр. 4.
(5) Виж отговора на ЕССР „Макропруденциална позиция относно използването на извънборсови деривати от нефинансови предприятия в отговор на консултация на ЕОЦКП въз основа на член 10 от Регламента EMIR“, публикуван на уебсайта на ЕССР на: http://www.esrb.europa.eu