2.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 61/1

РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) № 176/2012 НА КОМИСИЯТА

от 1 март 2012 година

за изменение на приложения Б, В и Г към Директива 90/429/ЕИО на Съвета по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания за бруцелоза и за болест на Ауески

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 90/429/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания за внос и търговия в рамките на Общността със сперма от животни от рода на свинете (1), и по-специално член 17 от нея,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 90/429/ЕИО се определят ветеринарно-санитарните условия за търговия в рамките на Съюза и за внос от трети страни на сперма от домашни животни от рода на свинете.

(2)

Съгласно разпоредбите на Директива 90/429/ЕИО спермата, която е предназначена за търговия, трябва да бъде събрана от домашни животни от рода на свинете, чийто здравен статус отговаря на изискванията в приложение Б към същата директива. В глава I от приложение Б се определят условията, които се прилагат за допускане на животни до одобрените центрове за събиране на сперма. В глава II на същото приложение се посочват задължителните рутинни изследвания за животните, държани в одобрен център за събиране на сперма.

(3)

Освен това съгласно разпоредбите на Директива 90/429/ЕИО спермата, която е предназначена за търговия, трябва да бъде събрана, обработена, съхранена и транспортирана в съответствие с приложение В на същата директива. В посоченото приложение се определят условията, на които трябва да отговаря спермата, събрана в одобрени центрове, за целите на търговията в рамките на Съюза. В точка 4 от приложение В към Директива 90/429/ЕИО се предвижда, че държавите-членки могат да откажат допускане на тяхната територия или в регион от нея на сперма от центрове за събиране, в които се допускат нерези, ваксинирани срещу болестта на Ауески, в случай че те са били признати за свободни от тази болест.

(4)

На последно място в приложение Г към Директива 90/429/ЕИО се установява образец на ветеринарно-санитарен сертификат за търговия с тази стока.

(5)

С Решение 2008/185/ЕО на Комисията от 21 февруари 2008 г. относно допълнителни гаранции при търговията със свине в Общността по отношение на болестта на Ауески и относно критериите за предоставяне на информация за тази болест (2) се определят допълнителни гаранции, които се прилагат при търговията със свине в рамките на Съюза по отношение на болестта на Ауески. С оглед постигането на последователност на законодателството на Съюза ветеринарно-санитарните изисквания по отношение на мъжки животни донори от рода на свинете и сперма от тях, посочени в приложение Б към Директива 90/429/ЕИО, следва да бъдат приведени в съответствие с Решение 2008/185/ЕО.

(6)

По същия начин в точка 4 от приложение В към Директива 90/429/ЕИО следва да бъде добавена разпоредба, с която държавите-членки се задължават да уведомяват другите държави-членки и Комисията, когато упражняват правото да откажат допускането на сперма от животни от рода на свинете, получена в центрове за събиране на сперма, в които се държат животни от рода на свинете, ваксинирани срещу болестта на Ауески.

(7)

Комисията поиска от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да оцени годността на теста с буфериран бруцелозен антиген (розбенгал тест), който към момента е единственият разрешен тест за диагностика на бруцелоза в приложение Б към Директива 90/429/ЕИО, и да представи научно становище относно годността на други налични диагностични тестове с оглед включването им в посоченото приложение.

(8)

На 5 юни 2009 г. ЕОБХ прие научно становище на Експертната група по здравето на животните и хуманното отношение към тях (AHAW) относно искането на Комисията по отношение на бруцелозата по свинете (Brucella suis) (3). ЕОБХ стигна до заключението, че конкурентен ензимносвързан имуносорбентен анализ (cELISA) и индиректен ензимносвързан имуносорбентен анализ (iELISA) за откриване на антитела при инфекция с Brucella suis могат да се вземат под внимание за изследване на животни донори от рода на свинете с цел допускането им до центрове за събиране на сперма, както и за задължителните рутинни изследвания по време на престоя им в такива центрове или при тяхното напускане. Поради това тези изследвания следва да бъдат включени в приложение Б към Директива 90/429/ЕИО заедно с включения понастоящем тест с буфериран бруцелозен антиген (розбенгал тест).

(9)

Освен това е необходимо да се преразгледа процедурата, предвидена в глава I от приложение Б към Директива 90/429/ЕИО, за да се отхвърли или да се потвърди съмнението за наличие на бруцелоза при допускане на животни в центровете за събиране на сперма и за да се включи в глава II от същото приложение разпоредба, че за възстановяването на здравния статус на центъра за събиране на сперма отговаря компетентният орган на държавата-членка.

(10)

Необходимо е също така образецът на ветеринарно-санитарен сертификат за търговия в рамките на Съюза със сперма от животни от рода на свинете, предвиден в приложение Г към Директива 90/429/ЕИО, да се приведе в съответствие с измененията в приложения Б и В. Образецът на ветеринарно-санитарен сертификат следва също да се оформи в съответствие със стандартния образец за ветеринарните сертификати, установен с Регламент (ЕО) № 599/2004 на Комисията от 30 март 2004 г. относно приемане на хармонизиран образец на сертификат и инспекционен доклад, свързан с търговията в рамките на Общността с животни и продукти от животински произход (4).

(11)

Поради това приложения Б, В и Г към Директива 90/429/ЕИО следва да бъдат съответно изменени.

(12)

С цел да се избегнат смущения в нормалния ход на търговията използването на ветеринарно-санитарни сертификати, издадени в съответствие с приложение Г към Директива 90/429/ЕИО преди измененията, въведени с настоящия регламент, следва да бъде разрешено за преходен период при определени условия.

(13)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения Б, В и Г към Директива 90/429/ЕИО се заменят с текста на приложението към настоящия регламент.

Член 2

За преходен период до 31 юли 2012 г. държавите-членки могат да разрешават търговия със сперма от домашни животни от рода на свинете, придружена от ветеринарно-санитарен сертификат, издаден не по-късно от 31 май 2012 г. в съответствие с образеца в приложение Г към Директива 90/429/ЕИО във вида му преди измененията, въведени с настоящия регламент.

Член 3

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 юни 2012 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 1 март 2012 година.

За Комисията

Председател

José Manuel BARROSO

(1)   ОВ L 224, 18.8.1990 г., стр. 62.

(2)   ОВ L 59, 4.3.2008 г., стр. 19.

(3)  EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) (2009), 1144, 1-112, (http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/doc/1144.pdf).

(4)   ОВ L 94, 31.3.2004 г., стр. 44.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ Б

ГЛАВА I

Условия за допускане на домашни животни от рода на свинете до център за събиране на сперма

1.

 Всички домашни животни от рода на свинете („животните“), приети в центъра за събиране на сперма, преди приемането им трябва:

1.1.

да са преминали поне 30-дневна карантина в помещение, което е специално одобрено за целта от компетентния орган и където се намират само животни, които имат най-малко същия здравен статус (карантинно помещение);

1.2.

преди да бъдат въведени в карантинното помещение, посочено в точка 1.1:

1.2.1.

да са били избрани от стада или стопанства:

а)

които са свободни от бруцелоза в съответствие с главата за бруцелозата по свинете от Здравния кодекс за сухоземните животни на Световната организация за здравеопазване на животните (OIE);

б)

в които през последните 12 месеца не е имало животно, ваксинирано против шап;

в)

в които през последните 12 месеца не са били установени никакви клинични, серологични, вирусологични или патологични доказателства за болестта на Ауески;

г)

които не са разположени в ограничена зона, определена съгласно разпоредбите на законодателството на Съюза поради появата на инфекциозна или заразна болест по домашните свине, включително шап, везикулозна болест по свинете, везикулозен стоматит, класическа чума по свинете и африканска чума по свинете;

1.2.2.

преди това да не са били държани в стада, чийто здравен статус е по-нисък от този на посочените в точка 1.2.1;

1.3.

в рамките на 30 дни преди въвеждането им в карантинното помещение, посочено в точка 1.1, да са преминали с отрицателни резултати следните изследвания, извършени в съответствие със стандартите, определени или посочени в съответното законодателство на Съюза:

а)

по отношение на бруцелозата — изследване с буфериран бруцелозен антиген (розбенгал тест), cELISA или iELISA;

б)

по отношение на болестта на Ауески:

i)

при неваксинирани животни — ELISA за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу неговите гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD), или серум неутрализационен тест;

ii)

при животни, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам — ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески;

в)

по отношение на класическа чума по свинете — ELISA за доказване на антитела или серум неутрализационен тест.

Ако някое от животните покаже положителен резултат при изследванията за бруцелоза, посочени в буква а), животните с отрицателни резултати в същото стопанство не се допускат в карантинното помещение, докато не бъде потвърден статусът на свободни от бруцелоза стада или стопанства на произход на животните с положителна реакция.

Компетентният орган може да даде разрешение тестовете, посочени в настоящата точка, да бъдат извършени в карантинното помещение, при условие че резултатите станат известни преди началото на карантинния период, определен в точка 1.1.

По отношение на болестта на Ауески, серологичните тестове, извършени в съответствие с настоящата директива, трябва да отговарят на стандартите, установени в приложение III към Решение 2008/185/ЕО на Комисията от 21 февруари 2008 г. относно допълнителни гаранции при търговията със свине в Общността по отношение на болестта на Ауески и относно критериите за предоставяне на информация за тази болест (1).

1.4.

да са били подложени на следните изследвания, извършени върху проби, събрани през последните 15 дни от карантинния период, посочен в точка 1.1:

а)

по отношение на бруцелозата — изследване с буфериран бруцелозен антиген (розбенгал тест), cELISA или iELISA;

б)

по отношение на болестта на Ауески:

i)

при неваксинирани животни — ELISA за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу неговите гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD), или серум неутрализационен тест;

ii)

при животни, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам — ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески.

Ако някое от животните покаже положителен резултат при изследванията за бруцелоза, посочени в буква а), и съмнението за наличие на бруцелоза не е било отхвърлено в съответствие с точка 1.5.2, животното трябва незабавно да бъде изведено от карантинното помещение.

Ако някое от животните покаже положителен резултат при изследванията за болестта на Ауески, посочени в буква б), животното трябва незабавно да бъде изведено от карантинното помещение.

В случай на групова карантина компетентният орган трябва да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че останалите животни, които са показали отрицателни резултати при изследванията, посочени в букви а) и б), имат задоволителен здравен статус, преди да бъдат допуснати в центъра за събиране на сперма в съответствие с настоящото приложение.

1.5.

Мерки, предприети в случай на съмнение за бруцелоза:

1.5.1.

По отношение на животни, които са показали положителен резултат при изследването за бруцелоза, посочено в точка 1.4, буква а), се прилага следната процедура:

а)

положителните серуми се подлагат на поне едно от алтернативните изследвания, посочени в точка 1.4, буква а), което не е било извършено върху пробите, посочени в точка 1.4;

б)

в стопанството(ата) по произход на животните с положителна реакция се извършва епидемиологично изследване;

в)

върху животните, които са показали положителни резултати при изследванията, посочени в точка 1.4, буква а) и точка 1.5.1, буква а), се извършва поне едно от следните изследвания върху проби, взети най-малко седем дни след датата на събиране на пробите, посочени в точка 1.4:

i)

тест с буфериран бруцелозен антиген (розбенгал тест);

ii)

серум аглутинационен тест;

iii)

изследване чрез реакция за свързване на комплемента;

iv)

cELISA;

v)

iELISA.

1.5.2.

Съмнението за наличие на бруцелоза ще бъде отхвърлено, при условие че:

а)

или повторното изследване, посочено в точка 1.5.1, буква а), покаже отрицателен резултат, при епидемиологичното изследване в стопанството(ата) на произход не бъде открито наличие на бруцелоза по свинете и изследването, посочено в точка 1.5.1, буква в), бъде извършено с отрицателен резултат; или

б)

при епидемиологичното изследване в стопанството(ата) на произход не бъде открито наличие на бруцелоза по свинете и всички животни, които са показали положителен резултат при изследванията, посочени в точка 1.5.1, буква а) или в), са били подложени на следкланично изследване и на изследване за наличие на агенти на бруцелоза по свинете с отрицателни резултати във всеки отделен случай.

1.5.3.

След като съмнението за наличие на бруцелоза бъде отхвърлено, животните от карантинното помещение, посочено в точка 1.4, втори параграф, могат да бъдат допуснати в центъра за събиране на сперма.

2.

 Всички изследвания трябва да бъдат извършени в одобрена лаборатория.

3.

 Животните се допускат в центъра за събиране на сперма само с изричното разрешение на ветеринарния лекар на центъра. Всички движения на животните, които постъпват в центъра за събиране на сперма и го напускат, трябва да се документират.

4.

 Никое животно, допуснато до центъра за събиране на сперма, не трябва да проявява клинични признаци на болест в деня на допускането му.

5.

 Без да се засягат разпоредбите на точка 6, всички животни трябва да идват направо от карантинното помещение, което на датата на изпращане на пратката отговаря на следните условия:

а)

не се намира в ограничена зона, определена съгласно разпоредбите на законодателството на Съюза поради появата на инфекциозна или заразна болест по домашните свине, включително шап, везикулозна болест по свинете, везикулозен стоматит, класическа чума по свинете и африканска чума по свинете;

б)

през последните 30 дни преди датата на изпращане на пратката не са регистрирани никакви клинични, серологични, вирусологични или патологични доказателства за болестта на Ауески.

6.

 Животните могат да се прехвърлят направо от един център за събиране на сперма в друг център със същия здравен статус, без да се подлагат на карантина или изследвания, при положение че са изпълнени условията, посочени в точка 5, и задължителните рутинни изследвания, посочени в глава II, са били извършени през последните 12 месеца преди датата на прехвърлянето.

Такива животни не трябва да влизат в пряк или непряк контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус и използваните транспортни средства трябва да са били почистени и дезинфекцирани преди употреба.

7.

 За целите на точка 6 и при търговия между държави-членки животните трябва да се придружават от ветеринарно-санитарен сертификат за животни от рода на свинете за разплод в съответствие с образец 2 от приложение Е към Директива 64/432/ЕИО с една от следните допълнителни гаранции, съответстваща на статуса им, което се удостоверява чрез добавяне на следното към раздел В на посочения сертификат:

„7.

 Животните идват директно от

(1) или

[център за събиране на сперма, отговарящ на изискванията на Директива 90/429/ЕИО.]

(1) или

[карантинно помещение и отговарят на условията за допускане до центрове за събиране на сперма, предвидени в глава I от приложение Б към Директива 90/429/ЕИО.]

(1) или

[стопанство, в което са преминали предварителна карантинна процедура за приемане и отговарят на условията за приемане под карантина, предвидени в точки 1.2 и 1.3 и точка 2 на глава I от приложение Б към Директива 90/429/ЕИО.]“

ГЛАВА II

Задължителни рутинни изследвания за животни, държани в център за събиране на сперма

1.

 Задължителни рутинни изследвания трябва да се извършват, както следва:

1.1.

Всички животни, държани в център за събиране на сперма, трябва да бъдат подложени на следните тестове и да покажат отрицателни резултати:

а)

по отношение на бруцелозата — изследване с буфериран бруцелозен антиген (розбенгал тест), cELISA или iELISA;

б)

по отношение на болестта на Ауески:

i)

при неваксинирани животни — ELISA за откриване на антитела срещу цял вирус на болестта на Ауески или срещу неговите гликопротеин B (ADV-gB) или гликопротеин D (ADV-gD), или серум неутрализационен тест;

ii)

при животни, ваксинирани с ваксина с gE-отрицателен щам — ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е (ADV-gE) на вируса на болестта на Ауески;

в)

по отношение на класическа чума по свинете — ELISA за доказване на антитела или серум неутрализационен тест.

1.2.

Изследванията, посочени в точка 1.1, трябва да са извършени върху проби, събрани:

а)

от всички животни непосредствено преди напускането на центъра за събиране на сперма или при пристигането им в кланицата, но не по-късно от 12 месеца след датата на допускането им в центъра за събиране на сперма, или

б)

най-малко от 25 % от животните в центъра за събиране на сперма на всеки три месеца, като ветеринарният лекар на центъра трябва да гарантира, че животните, от които са взети пробите, са представителни за всички животни в центъра, по-специално по отношение на възрастовите групи и помещенията.

1.3.

Когато изследването се извършва в съответствие с точка 1.2, буква б), ветеринарният лекар на центъра трябва да гарантира, че всички животни са изследвани в съответствие с точка 1.1 поне веднъж по време на престоя им в центъра за събиране на сперма и поне веднъж на всеки 12 месеца, считано от датата на приемането им, ако престоят им е по-дълъг от 12 месеца.

2.

 Всички изследвания трябва да бъдат извършени в одобрена лаборатория.

3.

 Ако някое от изследванията, посочени в точка 1.1, покаже положителен резултат, животните трябва да бъдат изолирани и спермата, събрана от тях след последното изследване с отрицателен резултат, не може да бъде обект на търговия в рамките на Съюза.

Спермата, събрана от всяко животно в центъра за събиране на сперма след датата на последното му изследване с отрицателен резултат, се съхранява в отделен склад и не може да бъде обект на търговия в рамките на Съюза, докато здравният статус на центъра не бъде възстановен, отговорност за което носи компетентният орган на държавата-членка.

„ПРИЛОЖЕНИЕ В

Условия, на които трябва да отговаря спермата, събрана в център за събиране на сперма и предназначена за търговия в рамките на Съюза

1.

 Спермата трябва да бъде събрана от животни, които:

а)

не показват никакви клинични признаци на болест в деня на събиране на спермата;

б)

не са ваксинирани срещу шап;

в)

отговарят на изискванията в приложение Б, глава I;

г)

не са използвани за естествено осеменяване;

д)

са държани в центрове за събиране на сперма, които не са разположени в ограничена зона, определена съгласно разпоредбите на законодателството на Съюза поради появата на инфекциозна или заразна болест по домашните свине, включително шап, везикулозна болест по свинете, везикулозен стоматит, класическа чума по свинете и африканска чума по свинете;

е)

са държани в центрове за събиране на сперма, в които през последните 30 дни непосредствено преди датата на събиране не са установени клинични, серологични, вирусологични или патологични доказателства за болестта на Ауески.

2.

 В спермата след последното ѝ разреждане или в разредителя трябва да се добави ефикасна комбинация от антибиотици, по-специално срещу лептоспири.

При замразена сперма антибиотиците трябва да се добавят преди замразяването ѝ.

2.1.

 Ефектът на посочената в точка 2 комбинация от антибиотици трябва да е най-малко равностоен на ефекта от антибиотици със следната концентрация в окончателно разредената сперма:

а)

не по-малко от 500 μg стрептомицин на ml крайно разреждане;

б)

не по-малко от 500 IU пеницилин на ml крайно разреждане;

в)

не по-малко от 150 μg линкомицин на ml крайно разреждане;

г)

не по-малко от 300 μg спектиномицин на ml крайно разреждане.

2.2.

 Незабавно след добавянето на антибиотиците разредената сперма трябва да се съхранява при температура, не по-ниска от 15 °C за период не по-малко от 45 минути.

3.

 Сперма, предназначена за търговия в рамките на Съюза, трябва:

а)

преди изпращането ѝ да се съхранява съгласно изискванията, предвидени в приложение A, глава I, точка 2, буква г) и глава II, точка 6, букви а), б), д) и е);

б)

да се транспортира към държавите-членки по местоназначение в контейнери, които са били почистени и дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба и са били запечатани преди изпращането им от центъра за събиране на сперма.

4.

 Държавите-членки могат да откажат да приемат на тяхната територия или в регион от нея сперма от центрове за събиране на сперма, в които се допускат животни, ваксинирани срещу болестта на Ауески, в случай че те са били признати за свободни от болестта на Ауески в съответствие с член 10 от Директива 64/432/ЕИО.

Държавите-членки, които възнамеряват да се възползват от разпоредбите на първия параграф, уведомяват Комисията и другите държави-членки преди прилагането им.

„ПРИЛОЖЕНИЕ Г

Образец на ветеринарно-санитарен сертификат за търговия в рамките на Съюза със сперма от домашни животни от рода на свинете

Image 1

Текст на изображението

Image 2

Текст на изображението
“

(1)   ОВ L 59, 4.3.2008 г., стр. 19.