21.7.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 194/39

(1)

Съобщението на Комисията „Европа 2020“ (1) поставя като приоритет икономическия растеж, който се основава на знанието и иновациите.

(2)

Целите, които си поставя стратегията „Европа 2020“, са разгледани по-подробно най-вече във водещите инициативи „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (2) и „Съюз за иновации“ (3). Сред действията, които трябва да бъдат предприети в рамките на „Програмата в областта на цифровите технологии за Европа“, се предвижда широкомащабно разпространение на резултатите от публично финансираните научни изследвания чрез свободен достъп до публикации на научни данни и документи. Инициативата „Съюз за иновации“ е призив за изграждане на рамка на Европейско изследователско пространство, за да бъдат премахнати пречките пред мобилността и трансграничното сътрудничество. Тя предвижда поощряване на свободния достъп до публикации и данни от публично финансирани научни изследвания и превръщането на достъпа до публикациите в основен принцип на проектите, финансирани по рамковите програми за научни изследвания на ЕС.

(3)

На 14 февруари 2007 г. Комисията прие съобщение относно научната информация в цифровия век: достъп, разпространение и съхранение (4), придружено от работен документ на службите на Комисията. То дава обща представа за състоянието в Европа на научните публикации и съхранението на научноизследователските резултати, като се разглеждат съответните организационни, правни, технически и финансови въпроси.

(4)

През ноември 2007 г. съобщението бе последвано от заключенията на Съвета относно научната информация в цифровия век: достъп, разпространение и съхранение. В заключенията се предлага на Комисията да опита предоставянето на свободен достъп до научните публикации, направени по проектите, финансирани по рамковите програми за научни изследвания на ЕС; те включват и редица действия, които трябва да предприемат държавите членки. В някои области, разгледани в заключенията, е постигнат напредък, но не всички цели са постигнати и държавите членки са постигнали различни степени на напредък. Необходимо е действие на ЕС, за да се използва максимално научноизследователският потенциал на Европа.

(5)

Политиките на свободен достъп целят да се предостави безплатен достъп на читателите до рецензираните от независими експерти научни публикации и изследователски данни на възможно най-ранен етап от процеса на разпространение, както и да се осигури възможност за използването и повторното използване на резултатите от научните изследвания. Тези политики следва да се прилагат като се отчете предизвикателството в областта на правата върху интелектуалната собственост.

(6)

Политиките за свободен достъп до резултатите от научните изследвания следва да се прилагат за всички публично финансирани научни изследвания. Очаква се тези политики да подобрят условията за извършване на научноизследователски дейности, като се намали дублирането на усилия и се сведе до минимум времето, отделяно за търсене и достъп до информация. Това ще ускори развитието на научния прогрес и ще улесни сътрудничеството в рамките на ЕС и извън него. Тези политики ще отговорят и на нуждите на самата научна общност за по-широк достъп до научна информация.

(7)

Създаването на възможност всички обществени кръгове да взаимодействат по време на даден научноизследователски цикъл подобрява качеството, значението, приемливостта и устойчивостта на иновационните резултати чрез интегриране на очакванията, нуждите, интересите и ценностите на обществото. Свободният достъп е основен елемент от политиките на държавите членки за отговорни научни изследвания и иновации, като резултатите от научните изследвания станат достъпни за всички и се улесни ангажираността на обществото.

(8)

Предприятията също ще имат полза от по-широк достъп до резултатите от научните изследвания. По-специално малките и средните предприятия ще подобрят способността си за иновационна дейност. Следователно би следвало политиките за достъп до научна информация да подобрят и достъпа до нея на частните дружества.

(9)

Интернет промени из основи научноизследователската сфера. Научноизследователските общности например изпробват нови начини за описване, удостоверяване, разпространение и съхранение на научни публикации. Необходимо е политиките за научни изследвания и за финансиране да се адаптират към тази нова среда. Следва на държавите членки да се препоръча да адаптират и доразвиват политиките си за свободния достъп до научни публикации.

(10)

Свободният достъп до научноизследователски данни подобрява качеството на данните, намалява необходимостта от дублиране на изследванията, ускорява развитието на научния прогрес и помага в борбата срещу измамите в научната област. В окончателния си доклад „Riding the wave: How Europe can gain from the rising tide of scientific data“ (5) („На гребена на вълната: Как Европа може да използва нарастващия поток от научни данни“) през октомври 2010 г. експертната група на високо равнище по научните данни обърна внимание на ключовото значение на споделянето и съхраняването на надеждни данни, получени по време на научния процес. Действие на политиката по отношение на достъпа до данни е следователно належащо и следва да бъде препоръчано на държавите членки.

(11)

Съхраняването на резултатите от научните изследвания е от обществен интерес. По традиция за съхраняването отговарят библиотеките, по-специално националните законни депозитни библиотеки. Обемът на резултатите, получени при изследванията, нараства с невероятна скорост. Необходимо е да са въведени съответните механизми, инфраструктури и софтуер, за да се осъществи дългосрочното съхранение на резултатите от изследванията в цифров вид. Осигуряването на устойчиво финансиране за съхраняване на информацията е от изключително значение, тъй като разходите за грижите за цифрово съдържание са все още сравнително високи. Предвид значението на съхранението за бъдещото използване на резултатите от изследванията, следва на държавите членки да се препоръча създаването на политики в тази област или подобряването на съществуващите такива.

(12)

Политиките, които трябва да разработят държавите членки, следва да бъдат определени на национално или на по-ниско равнище в зависимост от конституционните системи и разпределението на отговорността при определянето на политиките в областта на научноизследователската дейност.

(13)

Наличието на стабилни електронни инфраструктури в основата на системата за научна информация ще подобри достъпа до научна информация и нейното дългосрочно съхраняване. Това може да даде тласък на сътрудничеството при изследванията. Съгласно Съобщение на Комисията „ИКТ — инфраструктури за електронна наука“ (6) електронните инфраструктури са „среда, в която ресурси за научни изследвания (хардуер, софтуер и съдържание) лесно могат да бъдат споделени и достъпни, винаги когато това е необходимо за подпомагане на по-добри и по-ефективни научни изследвания“. Съответно следва да бъдат препоръчани по-нататъшното развитие на тези инфраструктури и тяхната взаимосвързаност на европейско равнище.

(14)

Постигането на свободен достъп е световен стремеж; това доказват и „Revised strategy on UNESCO’s contribution to the promotion of open access to scientific information and research“ (7) („Ревизирана стратегия на приноса на ЮНЕСКО за насърчаване на свободния достъп до научна информация и изследвания“), както и „OECD Declaration on Access to Research Data from Public Funding“ (8) („Декларация на ОИСР относно достъпа до данни от публично финансирани изследвания“). Би следвало държавите членки да са част от този световен стремеж и да дадат пример като способстват за по-добра, свободно достъпна научноизследователска среда, основаваща се на сътрудничество и взаимодействие.

(15)

Предвид преходния етап на издателския сектор, заинтересованите лица трябва да се обединят в процеса на прехода и да търсят устойчиви решения по отношение на научните публикации.

(16)

На 12 декември 2011 г. Комисията прие пакет от мерки, включващ съобщение относно свободния достъп до данни, предложение за директива за изменение на Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (9) и нови правила на Комисията по отношение на документите, които съхранява. Пакетът представлява стратегията на Комисията относно свободния достъп до данни, представена в единна съгласувана рамка, съдържаща мерки, една от които е настоящата препоръка.

(17)

Настоящата препоръка се придружава от съобщение, в което Комисията определя своята политика и представата си за свободен достъп до резултатите от научноизследователската дейност. В него са посочени мерките, които ще предприеме Комисията в качеството си на институция, която финансира научни изследвания от бюджета на Съюза.

(18)

Наред с настоящата препоръка и придружаващото я съобщение Комисията приема и Съобщение „Засилено партньорство в рамките на Европейското научноизследователско пространство за отлични постижения и растеж“, в което са посочени основните приоритети за изграждане на Европейското научноизследователско пространство, един от които е оптимизирането на движението и трансфера на научното знание и на достъпа до него,

1.

Да определят ясни политики за разпространение на научни публикации, резултат от публично финансирани научни изследвания, както и за свободен достъп до тях. Тези политики трябва да предвиждат:

Да гарантират, че в резултат на тези политики:

2.

Да гарантират, че институциите за финансиране на научните изследвания, които отговарят за управлението на финансирането на научните изследвания, и академичните институции, които получават публично финансиране, прилагат политиките като:

3.

Да определят ясни политики за разпространение на научни данни, резултат от публично финансирани научни изследвания, както и за свободен достъп до тях. Тези политики трябва да предвиждат:

Да гарантират, че в резултат на тези политики:

4.

Подобряване на съхраняването на научна информация посредством:

5.

По-нататъшно развитие на електронни инфраструктури като основа на системата за разпространение на научна информация като:

6.

Осигуряване на полезно взаимодействие между националните електронни инфраструктури на европейско и световно равнище като:

7.

Участие в многостранни диалози между заинтересованите страни на национално, европейско и/или международно равнище относно начините за подпомагане на свободния достъп до научна информация и нейното съхранение. Участниците следва да разгледат по-специално:

8.

Определяне до края на годината на национално референтно звено, чиито задачи ще бъдат да:

9.

Информиране на Комисията в срок от 18 месеца от публикуването на настоящата препоръка в Официален вестник на Европейския съюз, а след това — веднъж на всеки две години, за действията, предприети в изпълнение на отделните елементи, предвидени в настоящата препоръка, в съответствие с формалните изисквания, които подлежат на определяне и приемане. На тази основа Комисията ще извършва преглед на напредъка в различните държави членки на ЕС, за да прецени дали е необходимо допълнително действие за постигане на целите, заложени в настоящата препоръка.