ПРИЛОЖЕНИЕ

Подкрепа на Съюза за дейностите на Подготвителната комисия на ОДПЗЯО с оглед укрепване на капацитета ѝ за наблюдение и контрол, подобряване на перспективите за бързо влизане в сила и повсеместното прилагане на ДПЗЯО и в рамките на изпълнението на Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

Установяването на правилно функционираща система за наблюдение и контрол на Подготвителната комисия на ОДПЗЯО („Подготвителната комисия“) е съществен елемент от подготовката за прилагането на ДПЗЯО след неговото влизане в сила. Изграждането на капацитета на Подготвителната комисия в областта на наблюдението на благородни газове е важно средство за преценка дали наблюдаван взрив представлява ядрен опит или не. Освен това функционирането и резултатите от работата на системата на ДПЗЯО за наблюдение и контрол зависят от приноса на всички държави, подписали ДПЗЯО. Поради това е важно да се предостави възможност на подписалите ДПЗЯО държави пълноценно да участват и да имат принос в системата на ДПЗЯО за наблюдение и контрол. Работата, предприета за изпълнение на настоящото решение, ще бъде важна и за подобряване на перспективата за бързо влизане в сила и повсеместно прилагане на ДПЗЯО.

Проектите, описани в настоящото решение, значително ще допринесат за постигането на целите на Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение.

За тази цел Съюзът ще подкрепи следните шест проекта:

1)	да се предоставя техническа помощ и изграждане на капацитет на подписалите ДПЗЯО държави, за да им се даде възможност да участват пълноценно и да имат принос в прилагането на режима за контрол на ДПЗЯО;

2)	да се разработи капацитет за бъдещи поколения експерти по въпросите на ДПЗЯО чрез инициативата за разработване на капацитет (ИРК);

3)	да се подобри моделът за атмосферен пренос (МАП);

4)	да се охарактеризира и да се ограничи радиоактивният ксенон;

5)	да бъде подкрепено интегрираното полево учение през 2014 г. (ИПУ14) чрез разработването на интегрирана мултиспектрална матрица;

6)	да бъде подобрено поддържането на сертифицираните спомагателни сеизмични станции от международната система за наблюдение (МСН).

Перспективите за влизане в сила на ДПЗЯО се подобриха поради по-благоприятната политическа обстановка, което беше доказано и от неотдавнашните нови подписвания и ратификации на ДПЗЯО, включително Индонезия — една от държавите, изброени в приложение 2 към ДПЗЯО. Предвид тази положителна динамика през следващите години трябва спешно да се обърне по-голямо внимание както на окончателното изграждане на режима на ДПЗЯО за контрол и на гарантирането на неговата готовност и оперативен капацитет, така и на продължаването на работата за влизане в сила и повсеместно прилагане на ДПЗЯО. Проведените през октомври 2006 г. и май 2009 г. от Корейската народнодемократична република (КНДР) ядрени опити не само показаха значението на всеобщата забрана на ядрените опити, но и подчертаха необходимостта от ефективен режим за контрол, с който да се следи за спазването на такава забрана. Напълно функциониращият и сигурен режим на ДПЗЯО за контрол ще предостави на международната общност надеждни и независими средства, за да се гарантира спазването на тази забрана.

Освен това данните на ОДПЗЯО имат и изключително важно значение за своевременното предупреждаване за цунами и за оценката на разпространението на радиоактивните емисии след ядрения инцидент във Фукушима през март 2011 г.

Подкрепата за тези проекти подпомага постигането на целите на общата външна политика и политика на сигурност. Изпълнението на тези сложни проекти ще допринесе значително за подобряване на ефективното многостранно реагиране на текущите предизвикателства пред сигурността. По-специално тези проекти ще насърчат постигането на целите на Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, включително за повсеместно прилагане и за по-нататъшно укрепване на съдържащите се в ДПЗЯО норми и на неговия режим за контрол. Подготвителната комисия изгражда МСН, за да гарантира, че нито един ядрен взрив не остава неотчетен. Поради своя уникален експертен опит, основан на световна мрежа, включваща над 280 съоръжения в 85 държави, и на международния център за данни (МЦД), Подготвителната комисия е единствената организация с капацитет да изпълнени тези проекти, които могат да бъдат финансирани единствено чрез извънбюджетна вноска в Подготвителната комисия.

В Съвместно действие 2006/243/ОВППС, Съвместно действие 2007/468/ОВППС, Съвместно действие 2008/588/ОВППС и Решение 2010/461/ОВППС Съюзът подкрепи създаването на програма за електронно обучение, интегрираното полево учение през 2008 г. във връзка с инспекциите на място, оценката и измерването на радиоактивния ксенон, техническата помощ за Африка и за Латинска Америка и Карибския басейн, спомагателните сеизмични станции, засиленото сътрудничество с научната общност и укрепването на капацитета за инспекции на място с разработване на система за откриване на благородни газове. Проектите, описани в настоящото решение, се основават на предходните проекти по съвместните действия и на напредъка, постигнат чрез изпълнението им. Проектите, описани в настоящото решение, бяха разработени така, че да се избягва всякакво възможно припокриване с Решение 2010/461/ОВППС. Някои от тях съдържат елементи, сходни с дейностите, предприети в рамките на предходни съвместни действия, но се различават от гледна точка на материалния обхват или са насочени към различни държави или региони бенефициери.

Шестте проекта в подкрепа на дейностите на Подготвителната комисия, посочени по-горе, ще бъдат изпълнени и управлявани от нейния временен технически секретариат (ВТС).

2.   ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТИТЕ

2.1.   Проект 1: Техническа помощ и изграждане на капацитет

2.1.1.   Предварителна информация

Една от уникалните характеристики на режима на ДПЗЯО за контрол в рамките на режима за неразпространение и разоръжаване е предоставянето пряко на подписалите ДПЗЯО държави на информация в реално време относно спазването на изискванията. Освен първостепенната цел за осъществяване на контрол, която системата на ДПЗЯО за наблюдение и контрол има, технологиите и данните на МСН са от съществена полза за гражданските и правителствените агенции при техните анализи на (например) земетресения, вулканични изригвания, подводни експлозии, изменение на климата и цунами.

Независимо че през последните години значително нарасна интересът на развиващите се държави към създаването на национални центрове за данни (НЦД) — абонатите на МЦД се увеличиха с около 36 от 2008 г. насам — много развиващи се държави все още нямат пълен достъп до системата за наблюдение и контрол на ДПЗЯО.

Ето защо Подготвителната комисия полага допълнителни усилия за увеличаване на броя създадени НЦД, броя на случаите на предоставен сигурен достъп до данни, както и броя на потребителите с разрешение. По-конкретно усилията са насочени към 62-те оставащи подписали ДПЗЯО държави, които все още нямат достъп до данни на МСН и до продукти на МЦД (25 в Африка, 9 в Латинска Америка, 6 в Близкия изток и Южна Азия, 12 в Югоизточна Азия, Тихоокеанския басейн и Далечния изток, 3 в Източна Европа и 7 в Северна Америка и Западна Европа). Усилията са насочени към тези, които се нуждаят от техническа подкрепа, за да могат да използват повече тези данни и продукти.

С цел подкрепа на дейността на НЦД на държавите бенефициери следва да се предоставят необходимите ресурси за осигуряване на функционирането на съоръженията. Ангажирането на държавата бенефициер се счита за предпоставка за успеха на проекта.

Проектът се състои от четири допълващи се компонента, които ще разширят обхвата и рамките на съществуващите способности за изграждане на капацитет на Подготвителната комисия. Проектът се основава на съществуващата рамка за предоставяне на обучение и оборудване за изграждане на капацитет на развиващите се държави чрез включване на държави и региони, които все още не са се ползвали от подобна подкрепа, и чрез разширяване на обхвата, така че да бъде включено обучението във връзка с наблюдението на радионуклеидите и МАП. Ще бъде разработен и популяризиран софтуер за обработка на вълнови данни от сеизмични, хидроакустични и инфразвукови източници в реално време. Нова стипендиантска програма ще насърчи обмена на знания и сътрудничеството между държавите, а научните изследвания и сътрудничество ще бъдат подкрепяни от виртуалния център за обработка на данни.

2.1.2.   Обхват на проекта

Проектът се състои от следните четири компонента, които ще бъдат реализирани по интегриран начин, за да се подсилват взаимно:

1.

Компонент 1: Интегриране на подписалите ДПЗЯО държави в Източна Европа, Латинска Америка и Карибския басейн, Югоизточна Азия, Тихоокеанския басейн и Далечния изток с цел да им се предостави възможност участват пълноценно и да имат принос в прилагането на режима за контрол по ДПЗЯО и за реагирането при бедствия и извънредни ситуации, както и за свързаните с това новости в областта на науката.

2.	Компонент 2: Разработване и популяризиране на софтуерния пакет „Seiscomp 3“ (SC3), за да обработват НЦД вълнови данни в реално време.

3.

Компонент 3: Разработване и насърчаване на стипендиантска програма с цел разширяване на базата от знания и подобряване на разбирането на Подготвителната комисия чрез използване на знанията и експертния опит, придобити от служителите на НЦД и от операторите на станции, и съдействие за насърчаването на обмена на знания и сътрудничеството между държави, при което ВТС действа като координатор.

4.	Компонент 4: Поддръжка и насърчаване на виртуалния център за обработка на данни, който представлява платформа за научни изследвания и сътрудничество с използване на данни на МСН и продукти на МЦД.

Компонент 1:

Този компонент се явява последващо действие на програмите за техническа помощ на Подготвителната комисия и ще разшири обхвата на тази помощ до други държави в Латинска Америка и Карибския басейн, както и до два други региона (Източна Европа и Югоизточна Азия, Тихоокеанския басейн и Далечния изток).

ВТС ще определи и осигури технически експерти в качеството им на консултанти, които ще координират всичките си дейности в консултация със и след одобрение от управата на МЦД. Този компонент ще включва следните три елемента:

Елемент 1: Всестранна оценка: в потенциалните държави бенефициери ще бъде извършена оценка с цел преценяване на осведомеността и използването на данни и продукти на ВТС. Това ще включва оценка, основана на наличните данни, и при необходимост — посещения в държавите бенефициери, за да се разберат текущите им потребности и схващания и да се увеличи осведомеността за данните и продуктите на ВТС, включително възможното им използване за граждански и научни цели. Освен това ще бъдат установени контакти с други съответни организации във всяка отделна държава, които могат да извлекат ползи от използването на данни и продукти на ВТС. Когато е целесъобразно, ще се улеснява изграждането на мрежи между националните органи и съответните организации. Ако съществува НЦД, ще бъде оценено състоянието на всеки един от тях от гледна точка на персонал и инфраструктура (включително компютърна и интернет инфраструктура), за да се определят приоритетни дейности. За да се улесни оптималното въздействие на компонент 2, ще бъде обърнато специално внимание на настоящото разпространение и употреба на SC3. Когато е целесъобразно, посочената по-горе оценка ще бъде допълнена от семинари на регионално равнище. Тези семинари ще дадат възможност да бъдат обяснени ролята и функциите на НЦД в рамките на ДПЗЯО и да бъде направена оценка на равнището на знания и на потребностите на участващите държави.

Елемент 2: Обучение и техническа помощ: Ще бъдат проведени регионални курсове за обучение, които ще съберат участници от определените в елемент 1 институции. Това обучение ще предостави технически указания относно данните и продуктите на ВТС. По време на това обучение участниците ще работят със софтуер на ВТС, който е разработен за НЦД и може да се използва за достъп до и анализ на данни и продукти на ВТС. Обхватът ще бъде разширен, така че да включва радионуклеидите и технологиите за МАП. Освен това някои държави ще участват в пилотния проект на SC3 (както е описано в компонент 2). Това обучение ще предостави също така възможност за насърчаване на сътрудничеството между техническия персонал на съответните организации в региона. Впоследствие ще се предостави по-широка техническа подкрепа за подбор на НЦД, които да съдействат за прилагане на изводите, извлечени от регионалното обучение по отношение на конкретни НЦД. Тази подкрепа ще бъде съобразена с потребностите на НЦД и с набора от умения на персонала на НЦД и ще отчита други специфични особености (полета на приложение на данните и продуктите, езици и др.). Участниците ще инсталират и конфигурират софтуер на НЦД с помощта на техническия експерт и ще създадат рутинен режим за събиране, обработка, анализ и съобщаване на данни в съответствие с потребностите на националния орган. Освен това на някои държави ще бъде предоставено основно оборудване за НЦД, включително компютърни хардуерни и периферни устройства, въз основа на оценка на потребностите им. Когато се предоставя оборудване, техническият експерт ще осигурява и обучение за инсталирането, поддръжката и работата му.

Елемент 3: Последващи действия: За да бъдат затвърдени придобитите умения и/или попълнени оставащите празнини, в държавите бенефициери ще се осъществят последващи посещения за оценка на начина, по който участниците използват наученото по време на курсовете за обучение по елемент 2. Целта на тези последващи посещения е да се гарантира, че местният технически персонал може редовно да използва данните и продуктите на ВТС. Посещенията ще бъдат съобразени с местните потребности и умения, като се отчита факторът устойчивост, така че действията да продължат дори и след приключване на този проект. Заключителен всеобхватен доклад за всяка държава бенефициер ще служи за основа за допълнителни последващи действия във всяка държава.

Подобно на Решение 2010/461/ОВППС този проект ще включва осигуряване на регионално групово обучение относно обработването на данните на МСН и анализа на продуктите на МЦД, както и предоставяне на основно оборудване, когато е необходимо. Когато е осъществимо, за държавите бенефициери, в които са установени и оценени конкретни потребности във връзка със създаването на НЦД и предоставянето на сигурен достъп на данни, както и ползи за гражданското общество и научната общност, ще бъдат разработени съобразени с потребностите обучение и дейности за изграждане на капацитет.

Всички дейности в държавите бенефициери ще бъдат извършвани в тясно сътрудничество и с подкрепата на ВТС, за да се гарантира ефективност и устойчивост на обучението и на останалите усилия за изграждане на капацитет, предприети в рамките на този проект. Това също така ще гарантира адекватно хармонизиране с дейностите, предприети съгласно предходни решения/съвместни действия на Съвета и в рамките на мандата на Подготвителната комисия.

Като прилага посочените по-горе критерии, ВТС предвижда дейности в колкото е възможно повече от следните държави, при условие че ВТС е извършил предварителна оценка на осъществимостта предвид преобладаващите към този момент местни условия:

i)

в Латинска Америка и Карибския басейн: държавите, които са изброени, но не са били подбрани за Решение 2010/461/ОВППС (Антигуа и Барбуда, Барбадос, Бахамски острови, Белиз, Боливия, Гватемала, Гвиана, Гренада, Доминиканска република, Еквадор, Ел Салвадор, Коста Рика, Панама, Парагвай, Суринам, Уругвай, Хаити, Хондурас и Ямайка), както и Бразилия, Венецуела, Доминика, Колумбия, Куба, Мексико, Никарагуа, Перу, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Лусия, Тринидад и Тобаго и Чили;

ii)	в Източна Европа: Азербайджан, Албания, Армения, Беларус, бивша югославска република Македония, Босна и Херцеговина, България, Грузия, Естония, Латвия, Литва, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария, Хърватия и Черна гора;

iii)

в Югоизточна Азия, Тихоокеанския басейн и Далечния изток: Бирма/Мианмар, Бруней Даруссалам, Вануату, Виетнам, Източен Тимор, Камбоджа, Кирибати, Лаоска народнодемократична република, Маршалови острови, Монголия, Науру, Ниуе, Острови Кук, Палау, Папуа-Нова Гвинея, Самоа, Сингапур, Соломонови острови, Тайланд, Тонга, Тувалу, Федеративни щати Микронезия, Фиджи и Филипини.

Компонент 2: Софтуерен пакет SC3

Този компонент предлага удобна за потребителите, отворена, интегрирана платформа, използваща SC3 — софтуер, който вече широко се прилага в сеизмологията и предупреждаването за цунами при реагирането на бедствия и извънредни ситуации заедно със специален софтуер за матрична обработка (PMCC, Fk) и интерактивни инструменти за преглед (Geotool, Jade). Софтуерът е пригоден за нуждите на НЦД по отношение на автоматичното получаване и обработка на вълнови данни, матричната обработка, автоматичното изготвяне на бюлетин и интерактивния преглед на данни.

Що се отнася до развитието на капацитет, сред НЦД и други институции вече съществува широк кръг от потребители на SC3. Когато се осигури широкото ѝ приложение, тази интегрирана платформа ще привлече общността от нововъзникващи НЦД и ще ускори развиването на капацитет сред тях. SC3 позволява също така лесен обмен на данни между НЦД. Този формат се използва широко от международната общност и употребата му в НЦД и МЦД силно би подобрила и опростила обмена на данни, включително и в реално време (което понастоящем не присъства сред характеристиките на „изолиран НЦД“).

Многократно е посочвано, че съществува здрава връзка между един активен НЦД и добре функциониращи станции. Ето защо разработването на софтуерния пакет SC3 следва да предостави значителна помощ в подкрепа на спомагателните сеизмични станции. В дългосрочен план прилагането на SC3 дава възможност за развитие на НЦД, така че те да използват ефективно данните от станциите си и непрекъснато да наблюдават оперативното им състояние.

Този компонент е насочен основно към разработването и прилагането на софтуера, включително разполагане и обучение.

Няколко „пилотни“ държави с институции, показали достатъчен технически капацитет и интерес да участват, ще бъдат подбрани за разполагане и обучение в началото на проекта (например в Африка, Източна Европа, Латинска Америка, Югоизточна Азия, Тихоокеанския басейн и Далечния изток).

Компонент 3: Стипендиантска програма:

Целите на стипендиантската програма са да се развие следващото поколение научни таланти в областта на наблюдението на ядрените взривове, да се осигури подкрепа за ведомствата в държавите на тези научни таланти и същевременно да бъдат посрещнати потребностите на научните изследвания, които са от изключително важно значение за подобряване на текущия капацитет по ДПЗЯО за контрол и приложенията му при ограничаване на бедствия и за науките за земята.

В началната фаза на стипендиантската програма ще бъдат набелязани потенциални партньори, които да изпълняват ролята на домакини на посещаващите стипендианти. ВТС ще направи това, като съобщи за стипендиантската програма и като отправи искане към НЦД, университетите и други потенциални партньори да набележат области на компетентност, които могат да предложат, за да приемат стипендианти. Организациите, които вече са се възползвали от Съвместно действие 2008/588/ОВППС и Решение 2010/461/ОВППС, както и от други дейности на МСН/МЦД, например технически заседания, експертни заседания и семинари, и които са натрупали експертен опит, ще бъдат насърчавани да кандидатстват като институции домакини.

Възможностите за получаване на стипендии ще бъдат публикувани от ВТС, включително в областите на компетентност, подкрепяни от институциите домакини. От кандидатите ще се иска да опишат в заявленията си своя проект и как той взаимодейства със съобщените компетентности. Кандидатите и предложенията ще бъдат оценявани и подбирани от ВТС, евентуално с изменения в съответствие с потребностите на ВТС. Всеки стипендиант ще представя редовни доклади на ВТС относно постиженията си, както и обратна информация. Експертните заседания, конференцията „ОДПЗЯО — наука, технологии и иновации“ през 2013 г. и подобни мероприятия ще бъдат използвани за насърчаване на проекта, търсене на участници и предоставяне на възможности на стипендиантите да покажат резултатите си. Проектът е разработен така, че да привлече външен експертен опит с цел увеличаване на силите, като се отчитат наличните ресурси на персонала на ВТС.

Компонент 4: Виртуален център за обработка на данни

Платформата за развиване на виртуалния център за обработка на данни (хардуер и софтуер) представлява средище за научен обмен, като осигурява достъп до богат архив от параметрични, вълнови и радионуклеидни данни на изследователите, които работят за подобряване на обработката в НЦД. Центърът също така осигурява достъп до софтуер и до пробни версии на каналите за обработка, за да могат да се включват и изпитват различни модули.

По-специално SC3 ще бъде приложен във виртуалния център за обработка на данни по време на фазата му на разработване и изпитване. Виртуалният център за обработка на данни осигурява също така платформа за интегриране на допълнителни данни с данни на МСН, за да се проучат подобренията, които произтичат от това допълване. Специално внимание ще бъде отделено върху отварянето на виртуалния център за обработка на данни за стипендиантите, подбрани съгласно компонент 3, при необходимост.

Финансирането ще бъде използвано за договаряне на експертни услуги за предоставяне на помощ на изследователите, използващи виртуалния център за обработка на данни, и за гарантиране на правилното функциониране на системата.

2.1.3.   Ползи и резултати

По-голям брой развиващи се държави ще имат възможност да изпълнят отговорностите си във връзка с контрола по ДПЗЯО и да използват данните на МСН и продуктите на МЦД. Обхватът на техническата помощ и обучението ще бъде разширен до нови държави в Латинска Америка и Карибския басейн, както и до два други региони (Източна Европа и Югоизточна Азия, Тихоокеанския басейн и Далечния изток).

Обхватът на приложенията за данни за изграждане на капацитет ще бъде разширен чрез разработването и популяризирането на интегрирана софтуерна платформа, свързана с SC3. Софтуерът ще бъде разширен до обработката на хидроакустични и инфразвукови данни. Тъй като SC3 вече широко се използва и улеснява удобния обмен на данни, той ще бъде средство за достигане до много повече НЦД и други организации, отколкото преди.

Ще бъде поставено начало на нова стипендиантска програма за следващото поколение научни таланти в областта на наблюдението на ядрените взривове, за да се осигури подкрепа за ведомствата в държавите на тези научни таланти и същевременно да бъдат посрещнати потребностите от научни изследвания, които са от изключително важно значение за контрола по ДПЗЯО, както и за гражданските и научните приложения.

Платформата на виртуалния център за обработка на данни, която се явява средище за научен обмен, ще бъде поддържана и разширена, за да обхване платформата на SC3.

2.2.   Проект 2: Разработване на капацитет за бъдещите поколения експерти в областта на ДПЗЯО — Инициативата за разработване на капацитет (ИРК)

2.2.1.   Предварителна информация

Създадената през 2010 г. ИРК се явява основна част от дейностите за обучение и образование на Подготвителната комисия, насочени към изграждане и поддръжка на необходимия капацитет във връзка с техническите, научните, правните и политическите аспекти на ДПЗЯО и режима му за контрол. Инициативата се основава на признаването на факта, че влизането в сила и повсеместното прилагане на ДПЗЯО и укрепването на режима за контрол зависят от активното и информирано участие на бъдещите поколения политически, правни и технически експерти, особено от развиващите се държави.

2.2.2.   Обхват на проекта

Предвид продължаващите забавяния на влизането в сила на ДПЗЯО от изключително важно значение е да се запазят както политическата подкрепа, така и техническият експертен опит във връзка с всички аспекти на ДПЗЯО. Чрез разширяване на набора от експерти отвъд традиционните заинтересовани участници ИРК ще подобри възможностите за широката общественост да участва в укрепването и ефективното прилагане на многостранно установения режим за контрол по ДПЗЯО.

Проектът се състои от три компонента:

1.	Компонент 1: Участие в семинарите „Обучение за обучители“ през 2013 г. и 2014 г.

2.	Компонент 2: Участие на експерти от развиващите се държави в курсове за обучение на ИРК и подпомагане на съвместни научноизследователски проекти.

3.	Компонент 3: Усъвършенстване на платформата на ИРК за електронно обучение и мултимедийните образователни средства.

Компонент 1: Участие в семинарите „Обучение за обучители“ през 2013 г. и 2014 г.

Чрез семинарите „Обучение за обучители“ Подготвителната комисия ще представи методични насоки за академичната общност и научноизследователските институции, работещи в свързаните с ДПЗЯО области, като по този начин ще се увеличат осведомеността и разбирането за ДПЗЯО сред академичната общност и лицата, прилагащи политиките на практика. Предоставените финансови средства ще допринесат за участието на представители на академичната общност и научноизследователските институции — основно университетите и научноизследователските институции в Европа и в развиващите се държави — които ще проведат курсове и ще предложат програми за обучение в областта на ДПЗЯО, по-специално във връзка с неговите научни и технически аспекти.

Семинарите, които ще се проведат през 2013 г. и 2014 г., ще съберат преподаватели и изследователи от всички краища на света, включително такива от държавите, изброени в приложение 2 към ДПЗЯО, които ще обменят най-добри практики във връзка с преподаването по въпросите от областта на ДПЗЯО и ще преминат обучение за начина на интегриране на материалите от курса на ИРК в програмите си за обучение. На семинарите ще бъдат разгледани и възможности за увеличаване на броя на свързаните с ДПЗЯО научноизследователски проекти в целевите университети, а участниците ще бъдат насърчени да посочат студенти за участие в курсовете на ИРК.

Компонент 2: Участие на експерти от развиващите се страни в курсове за обучение на ИРК и подпомагане на съвместни научноизследователски проекти

—   Участие в курсове за обучение на ИРК

Предвид огромния успех на курса за авангардна наука през 2011 г., в рамките на който се обучаваха стотици лица, включително оператори на станции, анализатори от НЦД, дипломати, студенти и представители на гражданското общество, Подготвителната комисия ще продължи да предлага ежегодни ориентирани към научните аспекти курсове по ДПЗЯО. Подготвителната комисия ще организира през ноември 2012 г. двуседмичен интензивен курс, ориентиран към научните аспекти и технологиите, като в края на 2013 г. предвижда още един подобен курс. Тези курсове ще се проведат във Виена и за тях ще се използва специално разработена онлайн учебна среда, която включва предаване в интернет на лекции в реално време за участниците от целия свят.

Предоставеното финансиране ще допринесе за участието на приблизително 15 експерти годишно в научните и техническите курсове за обучение на ИРК — основно жени и от развиващите се държави.

—   Съвместни научноизследователски проекти

Финансирането ще допринесе за подпомагане на съвместни научноизследователски проекти, свързани с режима за контрол по ДПЗЯО, чрез стипендии за научни изследвания, предоставяни въз основа на показани качества на докторанти и лица с докторска степен от Европа и развиващите се държави. Тези научни изследвания ще бъдат свързани със съществуващи проекти на Подготвителната комисия.

Компонент 3: Усъвършенстване на платформата за електронно обучение и мултимедийните образователни средства на ИРК

—   Техническо развитие на платформата за електронно обучение:

Финансирането ще допринесе за по-нататъшно усъвършенстване на платформата за електронно обучение, както и за проектирането и разработването на допълнителни мултимедийни средства, които ще подпомогнат осъществяването на целите на ИРК — включително изпълнението на стратегии за по-голям достъп до ресурсите на ИРК в развиващия се свят. По-специално консултантът ще проучи възможностите за по-нататъшно усъвършенстване на ресурсите на ИРК за платформи за мобилно обучение и допълнителни мултимедийни образователни средства и информационни материали.

—   Създаване на съдържание за ресурсите на ИРК

Финансирането ще допринесе за разработването на образователно и учебно съдържание на ИРК, което ще се използва за обогатяване на платформата за електронно обучение и за създаването на други мултимедийни средства на ИРК. При този подход ще се обърне особено внимание на интегрирането на материали на ИРК в нови медии и използването на масови социални мрежи за популяризирането на ДПЗЯО и неговия режим за контрол.

2.2.3.   Ползи и резултати

Опитът с ИРК показа, че със сравнително ограничени инвестиции, съчетани със стратегическа визия, може да се постигнат максимални ползи за Съюза. Тъй като инфраструктурата на ИРК е вече изградена, а подходът е утвърден в работата на Подготвителната комисия, допълнителното финансиране ще позволи на Подготвителната комисия да развие допълнително текущите проекти и да разработи по-иновативни начини за осигуряване на обучение и образование по въпроси, свързани с ДПЗЯО, на възможно най-голяма целева група.

Тази инициатива доразвива също действията, очертани в Стратегията на ЕС срещу разпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ). По-конкретно курсовете и обучителните дейности на ИРК подкрепят усилията за разработване и поддържане на многостранен подход като основа за ефективна стратегия срещу разпространението на оръжия за масово унищожение, като изграждат капацитет в правната, политическата, научната и техническата област. Освен това ангажирането на по-голяма група заинтересовани страни от международната общност с въпросите, свързани с ДПЗЯО, повишава осведомеността за ДПЗЯО и допълва усилията той да се прилага повсеместно и да влезе в сила.

2.3.   Проект 3: Подобряване на модела за атмосферен пренос (МАП)

2.3.1.   Контекст

Разработеният и използван от Подготвителната комисия МАП показа значителните си ползи за приложения за граждански цели, например с представянето на прогнози за разпръскването на радионуклеиди, излъчвани от атомната електроцентрала „Фукушима I“ през 2011 г.

Съществуващата система за МАП е достигнала определена степен на развитие и за всяко по-нататъшно подобряване се изискват инвестиции под формата на изчислителни ресурси и експертни знания. Ето защо с огромен интерес се отбелязва доброволната вноска на Япония в подкрепа на закупуването на нов хардуер за МАП, който ще поддържа бъдещата система за МАП. С цел да се подпомогне Подготвителната комисия в ускоряването на процеса по извличане на ползи от този допълнителен изчислителен капацитет проектът ще позволи на Подготвителната комисия да сключи договори за експертни услуги за МАП в допълнение към ограничения брой служители в екипа за МАП при НЦД („експертът по МАП“).

2.3.2.   Обхват на проекта

Експертът по МАП ще се съсредоточи върху повишаването на капацитета за МАП. Възложените на експерта задачи ще се съсредоточат върху най-ефективното използване на допълнителния изчислителен капацитет, финансиран с вноската на Япония, за да се осигури възможно най-точното моделиране на разпръскването на радионуклеиди в особени случаи. Тези задачи ще съответстват на мисията на Подготвителната комисия.

Задачите ще включват, но без да се ограничават до:

a)	придобиване на висококачествени метеорологични полета с висока резолюция в сътрудничество със Световната метеорологична организация (СМО) и специализираните институти на нейните държави членки;

б)	подобряване на модулите, свързани с радионуклеиди, и уточняване на оптимална конфигурация на модела(ите) за атмосферен пренос;

в)	набелязване на потребностите от подпомагане с МАП на приложения за граждански цели чрез взаимодействие с външни експерти, включително сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ);

г)	включване на тези промени в подобреното подпомагане с МАП при събития от значение за ДПЗЯО.

Поради това този експерт по МАП трябва да има натрупан опит в разбирането на атмосферните процеси, и по-специално на феномена, свързан с преноса на радионуклеиди, експертни знания за цифрово предвиждане на времето и разпръскването, технически способности да пише кодове и скриптове, както и необходимите междуличностни умения, за да гарантира гладко и засилено сътрудничество между ОДПЗЯО, СМО, МААЕ и Междуведомствения комитет за реакция на ядрени аварии (IACRNE).

2.3.3.   Ползи и резултати

Резултатът от този проект ще бъде модерен капацитет за моделиране на атмосферния пренос в подкрепа на мисията на Подготвителната комисия и съответните приложения за граждански цели. С него ще се улесни също по-добрата координация на ресурсите за МАП между международните организации, комуникацията и обменът на информация.

2.4.   Проект 4: Характеризиране и ограничаване на радиоактивния ксенон

2.4.1.   Контекст

Радиоактивният ксенон е основен показател при определянето дали е настъпил ядрен взрив. През последните 10—15 години измервателните технологии на МСН значително се подобриха. В резултат на това чувствителността на мрежата за благородни газове на МСН се влияе във все по-голяма степен от световния фон от радиоактивен ксенон, излъчван от ядрени приложения за граждански цели (като съоръжения за производство на медицински изотопи). Този проект се основава на действията, подпомогнати със Съвместно действие 2008/588/ОВППС.

2.4.2.   Обхват на проекта

Проектът се състои от два компонента:

1.	Компонент 1: Характеризиране на фона от радиоактивен ксенон.

2.	Компонент 2: Ограничаване на радиоактивния ксенон.

Компонент 1:

Подготвителната комисия измерва радиоактивния ксенон в околната среда с изключително чувствителни системи като важна част от режима за контрол по ДПЗЯО. С получената от Съюза вноска по линия на Съвместно действие 2008/588/ОВППС Подготвителната комисия закупи две преносими системи за измерване на радиоизотопите 133Xe, 135Xe, 133mXe и 131mXe. Системите ще бъдат използвани за измерване на фона от радиоактивен ксенон в Индонезия и Кувейт. За тази цел бяха сключени споразумения за сътрудничество с институтите партньори (BATAN, Индонезия и KISR, Кувейт).

Тъй като и двете местоположения осигуряват значителна информация за характеризиране на световния фон от радиоактивен ксенон, целта на проекта е на първо място да се удължи срокът на кампаниите за измерване в Индонезия и Кувейт с още шест до дванадесет месеца. Удължаването на кампаниите за измерване ще даде възможност за характеризиране на тези две места по време на целия 12-месечен цикъл, обхващащ всички сезонни условия.

На второ място, след приключването на тези кампании ВТС планира допълнителни измервания в райони, където световният фон от радиоактивен ксенон, не е напълно познат и въздействието му върху МСН е неизвестно. Персийският залив и Южна Америка се разглеждат като следващи местоположения.

За да продължат тези кампании за измерване, са нужни средства за транспортиране на преносимите системи за благородни газове до новите местоположения и за функционирането на двете системи за период, по възможност, от поне 12 месеца на всяко местоположение, включително за периодична поддръжка.

След тези кампании за измерване системите ще бъдат предоставени на разположение на ВТС за последващи изследвания на фона от радиоактивен ксенон и/или като системи за обучение.

Компонент 2:

Този компонент представлява пилотно изследване, което да разгледа възможностите за абсорбиране на изотопи на радиоактивен ксенон от различни материали и чрез различни методи и да разработи система за филтриране. Неговата цел е да повиши капацитета за отчитане на МНС, както и надеждността и качеството на данните в МЦД.

Целта на този компонент е да се разработи система с малък размер и многостранни възможности, която да може лесно да се внедрява в отделните етапи от производствения процес, за да се установи оптималното разположение на системата за ограничаване в структурата на съоръжението. Многостранните възможности на системата за ограничаване ще улеснят също внедряването в други производствени съоръжения за изотопи.

Докато предишни дейности, подкрепяни от Съюза, успяха да картографират въпроса с емисиите на благородни газове, това пилотно изследване отива една крачка по-напред и разработва конкретни решения за преодоляване на проблема. Този компонент ще се основава на предварителните изследвания, проведени от Белгийския център за ядрени изследвания (SCK•CEN, Белгия) и Тихоокеанската северозападна национална лаборатория (САЩ).

Компонентът се състои от три елемента:

Елемент 1: експерименти за абсорбиране на радиоактивен ксенон— изграждане на експериментално съоръжение и изпитване на различни абсорбиращи материали (сребърен зеолит, въглеродно молекулярно сито) при различни условия (температура, дебит, газ носител).

Елемент 2: проектиране на преносима система за филтриране въз основа на анализ на проведените във фаза 1 експерименти за абсорбиране.

Елемент 3: изграждане на оптимизирана преносима система за филтриране и изпитване в лабораторни условия. След тази стъпка преносимата система за филтриране ще бъде готова за изпитване в съоръженията за радиофармацевтично производство към Белгийския национален институт за радиоелементи (IRE, Белгия). Системата ще включва инструменти за отчитане на радиацията, за да се определи получената при полеви условия степен на намаляване на радиоактивния ксенон.

След всяка стъпка всички придобити знания ще бъдат събрани в подробен доклад.

Работата по осъществяване на този компонент ще бъде извършена от изпълнители. При необходимост Подготвителната комисия ще предостави експертния си опит за прихващане на ксенон.

Подготвителната комисия ще продължи също да наблюдава отчетените емисии на радиоактивен ксенон от близките станции. Намаляването на емисиите следва да има непосредствено отражение върху отчетените равнища на радиоактивен ксенон. Използването на измервания на емисиите в съоръжението в Белгия (т.е. наблюдение на изпускащите устройства) може да даде информация и за успеха на намаляването, а Подготвителната комисия може да съдейства за анализирането на тези данни.

2.4.3.   Ползи и резултати

В съответствие с целите на Съюза за неразпространение този проект ще допринесе за допълнителното укрепване на системата на ДПЗЯО за наблюдение и контрол и за увеличаване на капацитета на Подготвителната комисия да наблюдава с по-голяма точност радиоактивният ксенон. Като се ограничат емисиите на радиоактивен ксенон от приложения за граждански цели, бъдещите емисии — които остават основен показател при наблюдение и контрол на ядрени дейности, ще служат за по-надеждно отчитане на ядрени взривове.

Изграждането и поддържането на стабилен режим за контрол повишава капацитета и надеждността на ДПЗЯО, което от своя страна засилва аргументите в полза на влизането в сила на договора и неговото повсеместно прилагане.

Докато предишните дейности в рамките на Съвместно действие 2008/588/ОВППС и Решение 2010/461/ОВППС дадоха възможност за картографиране на въпроса с емисиите на благородни газове, по-нататъшното финансиране ще допълни предишните средства от Съюза и ще позволи да започне преодоляването на проблема с емисиите на благородни газове. Тясното сътрудничество между Подготвителната комисия и определените институции (SCK•CEN и IRE) ще осигури приемственост предвид вече извършената дейност и ще оптимизира обединяването на съществуващи знания и експертен опит.

2.5.   Проект 5: Подпомагане на интегрираното полево учение през 2014 г. (ИПУ14) — разработване на интегрирана мултиспектрална матрица

2.5.1.   Контекст

Целта на този проект е да се подпомогне ИПУ14 чрез разработването на интегрирана мултиспектрална матрица, като се използва закупено оборудване и вноски в натура.

На Подготвителната комисия е възложено да продължи дейностите си, свързани с мултиспектрални и инфрачервени технологии, за да се уточни спецификацията на оборудването и оперативните процедури за инспекции на място.

Експертната среща по въпросите на мултиспектралните и инфрачервените изображения при инспекции на място (MSEM-11), проведена с финансиране по линия на Решение 2010/461/ОВППС на 30 март и 1 април 2011 г. в Рим, Италия, стигна до заключението, че следва да се обмисли при инспекции на място използването на предлагани в търговската мрежа инструменти, тъй като те представляват икономически най-ефективният вариант за тази технология. Значението на мултиспектралните и инфрачервените технологии за инспекциите на място беше потвърдено по време на изпитването на мултиспектрални и инфрачервени технологии в Унгария през септември 2011 г.

При използването на интегрирана мултиспектрална и инфрачервена сензорна матрица бяха установени елементи със значение за инспекциите на място. Унгария предлага като вноска в натура използването на два въздушни сензора, които отчитат във видимия и близкия до видимия инфрачервен диапазон (VNIR) и в късовълновия инфрачервен диапазон (SWIR). Използването от разстояние на въздушни сензори с мултиспектрални и инфрачервени технологии осигурява значителни възможности за инспекции на място, но отделните системи понастоящем се състоят от няколко, самостоятелни сензора с отделни, несвързани практики на обработване при използването на различни специално създадени софтуерни пакети. Поради това съществуват малко интегрирани мултиспектрални и инфрачервени системи, които са в състояние да получат едновременни данни от целия спектърен диапазон от интерес за инспекциите на място.

2.5.2.   Обхват на проекта

За да се оптимизира използването при инспекции на място на мултиспектрална и инфрачервена въздушна сензорна технология, работеща от разстояние, този проект има за цел да сглоби система, която да се състои от компактна матрица с подбрани сензори от значение за инспекциите на място, които са с предварително определена верига за последваща обработка, използваща характерни за инспекциите на място софтуерни практики, които да улеснят количествения анализ на данните и да ускорят съобщаването на резултатите на екипа за инспекции.

Този подход — на един апарат да отговаря един софтуер, може значително да подобри работата на екипа за инспекции.

Мултиспектралната и инфрачервена система може да се разглежда като модулна с възможност за добавяне на още сензори към матрицата при наличие на необходимите средства.

В идеалния случай системата ще се състои от:

а)	мулти-/хиперспектрален сензор, който отчита във VNIR за установяването на елементи като антропогенни повърхности, растителни модели и стрес;

б)	мулти-/хиперспектрален сензор, който отчита в SWIR за установяването на модели на съдържанието на влага и промени в разпределението на отделни неорганични материали;

в)	RGB цифрова камера (използвана в съчетание с оборудване за светлинно откриване и измерване на разстояние (LIDAR) за генериране на ортоизображение на инспектирания район, което да позволи ориентирането на полевите екипи и да предостави информация в контекст;

г)	инструмент за LIDAR за генериране на топографски модел с цел орторектификация на изображението и който се използва като средство за откриване на елементи под листна покривка;

д)	термична цифрова камера за отчитане на термични модели от движение на превозни средства, както и на топла или студена вода на повърхността или близо до нея;

е)	ориентирана надолу видеокамера, която да осигури картина от прелитане над инспектирания район за информационните технологии;

ж)	GPS и всяко друго помощно оборудване, включително екрани и сертифицирани корпуси за инструменти, за едновременната работа на сензорите.

Унгария предлага като вноска в натура елементи а), б) и част от ж), които ще бъдат в основата на мултиспектралната и инфрачервена система. Допълнителни сензори и помощни елементи следва да се добавят в системата в следната последователност и съобразно наличните средства — в), д), г) и е).

В първата фаза от разработването е желателно закупуването на елементи в), д) и г), тъй като те могат да предоставят най-много сведения на екипа за инспекции.

В допълнение към хардуера разработването на софтуерна платформа ще осигури оптимизирана, предварително определена верига за последваща обработка, използваща характерни за инспекциите на място практики, които да улеснят количествения анализ на събраните от разстояние с въздушни сензори данни.

2.5.3.   Ползи и резултати

Този проект съответства на целите на политиката на Съюза за неразпространение и я утвърждава, като също така повишава капацитета на Подготвителната комисия за отчитане и контрол. С този проект се създава и елемент на иновации и на развойна дейност.

2.6.   Проект 6: Поддържане на сертифицираните спомагателни сеизмични станции от международната система за наблюдение

2.6.1.   Контекст

Целта на този проект е да доразвие напредъка, постигнат с изпълнението на Решение 2010/461/ОВППС. Основно внимание в това решение се насочваше върху неизправните станции, които спешно се нуждаеха от поддръжка, върху остарялото оборудване и върху повишаването на наличностите на резервни части за оборудването на избрани станции.

Целта на този проект е да използва извлечените поуки и да се съсредоточи върху укрепването на структурите за поддръжка на тези станции, което ще доведе до ползи в дългосрочен план чрез договори с операторите на станции, позволяващи „нулев/нисък“ бюджет за поддръжка. В проекта е включен и компонент за осигуряване/подмяна на задължителното транспортно средство, което е необходимо на операторите на станции за ефективното и своевременно изпълнение на задачите им.

2.6.2.   Обхват на проекта

Целта на проекта е да се постигне договор, позволяващ „нулева стойност/ниска стойност“ на поддръжката, с определената институция оператор на станция от приемащите държави, които са изразили желанието си да изградят нужната помощна структура в своята страна за своите станции, за да улеснят дейността по договорите за изпълнение на ВТС в тези станции.

До достигането на подходяща степен на поддържане на целевите станции може да се налага ежегодно посещение от ВТС за техническа помощ с цел да се гарантира, че равнището на поддръжка на станцията е приемливо. Може да се изисква закупуването на превозни средства (или подходящи транспортни средства) за поддържането на местоположения с техническа оценка. Като част от създаването на няколко спомагателни сеизмични станции, на операторите на станции бяха предоставени превозни средства за бърза реакция при неизправност и за осигуряване на транспортно средство при рутинна дейност и поддръжка. Много от тези превозни средства вече са достигнали края на своя жизнен цикъл и се очаква да бъдат подменени. Въпреки това много оператори на станции и приемащи държави не разполагат с необходимите средства за подобна планирана подмяна. Средствата ще бъдат използвани също за сключването на договори за експертни услуги.

Подготвителната комисия предвижда дейности за подпомагане на възможно най-много станции, за да се включат държави от следните региони: Източна Европа, Южна Азия, Тихоокеанския басейн, Латинска Америка и Карибския басейн и Близкия изток. Определянето на избраните за участие станции ще подлежи на предварителна оценка на осъществимостта от Подготвителната комисия съобразно преобладаващите към този момент местни условия.

2.6.3.   Ползи и резултати

Тъй като трайните резултати от този проект зависят в голяма степен от участието на приемащите държави на целевите сертифицирани от МСН спомагателни сеизмични съоръжения, досегашният опит показва, че реакцията им е често бавна и са необходими значителни усилия за информиране, обучение и образование. С проекта ще се подпомогнат тези усилия и ще се повиши разбирането за това какво е необходимо за изграждането и поддържането на тези станции.

При проекта следва да обърне внимание на ролята на приемащата държава, съответните национални органи и постоянни мисии, както и върху необходимостта да се сключи споразумение за съоръженията и да се определи оператор на станцията, за да се достигне в крайна сметка до приемлива наличност на данни от тези станции.

Проектът ще допринесе за по-голяма наличност на данни от мрежата от спомагателни сеизмични станции в резултат от по-добре обучени оператори на станции, усъвършенствани структури за поддръжка, повишена наличност на резервни части и по-голяма видимост на Съюза.

3.   ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ

Общата очаквана продължителност на изпълнението на проектите е 24 месеца.

4.   БЕНЕФИЦИЕРИ

Бенефициери на проектите, подпомагани съгласно настоящото решение, са всички държави, подписали ДПЗЯО, както и Подготвителната комисия.

5.   ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ОРГАН

Техническото изпълнение на проектите се възлага на Подготвителната комисия. Проектите ще се изпълняват пряко от персонала на Подготвителната комисия, експерти от държавите, подписали ДПЗЯО, и изпълнители.

Предвижда се финансирането да се използва за наемане на консултант по управление на проекти, който ще отговаря за подпомагането на Подготвителната комисия в изпълнението на настоящото решение и на задълженията за докладване по време на целия период на изпълнение, включително окончателния описателен доклад и окончателния финансов доклад, за поддържането на архив от всички документи, свързани с настоящото решение, по-специално с цел евентуални мисии за контрол, за гарантиране на видимост на дейността на Съюза във всички аспекти, за гарантиране, че всички дейности, свързани с финансиране, правни въпроси и обществени поръчки, съответстват на финансовото и административното рамково споразумение, и за осигуряване на пълна, точна и своевременна информация, включително по бюджетни въпроси.

Изпълнението на проектите ще бъде в съответствие с финансовото и административно рамково споразумение и споразумението за финансиране, което следва да се сключи между Комисията и Подготвителната комисия.

6.   УЧАСТНИЦИ ОТ ТРЕТИ СТРАНИ

Проектите ще се финансират изцяло чрез настоящото решение. Експертите от Подготвителната комисия и от държавите, подписали ДПЗЯО, могат да се считат за участници от трети страни. Те ще работят съгласно стандартните правила за работа на експертите на Подготвителната комисия.