а)

през 2010 г. действителният бюджетен дефицит надвиши целта с 0,4 % от БВП, докато икономическият растеж през 2010 г. беше по-силен от предвидения в прогнозата на службите на Комисията от пролетта на 2009 г., въз основа на която бяха изготвени препоръките на Съвета от 7 юли 2009 г. През 2011 г. се очаква салдото на консолидирания държавен бюджет (по прогнози както на правителството, така и на службите на Комисията от есента на 2011 г. — „прогнозата от есента на 2011 г.“) да бъде положително в резултат единствено на еднократните приходи в размер на 9,75 % от БВП, свързани с прехвърлянето на пенсионни активи от частни пенсионни схеми към държавния стълб, и на 0,9 % от БВП под формата на секторни налози (върху телекомуникационния, енергийния и финансовия сектор и търговията на дребно). При отсъствие на тези еднократни мерки дефицитът би достигнал около 6 % от БВП и далеч надхвърлил заложената в Договора референтна стойност от 3 % от БВП, установена в член 1 от протокол № 12 относно процедурата при прекомерен дефицит, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора. В своето уведомление по ППД от есента на 2011 г. унгарските власти предвиждат излишък от 3,9 % от БВП. В прогнозата от есента на 2011 г. се предвижда малко по-нисък излишък (а именно 3,6 % от БВП), тъй като в нея се допуска поемането на част от дълговете на компаниите за обществен транспорт (0,2 % от БВП). Въз основа на последните данни за постъпленията от еднократните мерки, получени след крайната дата за изготвяне на прогнозата от есента на 2011 г., излишъкът може да бъде дори по-нисък. Структурният дефицит се увеличи с 1,5 % през 2010 г. и с 1,25 % през 2011 г. — кумулативно с 2,75 % от БВП, въпреки препоръката на Съвета зот 7 юли 2009 г., с която се препоръча осигуряване на фискално подобрение от поне 0,5 % от БВП с натрупване през тези две години, необходимо за устойчивото коригиране на дефицита в срок до 2011 г. Това структурно влошаване се дължи на факта, че данъчните намаления в размер на над 2 % от БВП не бяха компенсирани в достатъчна степен от структурни мерки;

б)

по отношение на 2012 г. проектобюджетът цели дефицит от 2,5 % от БВП в съответствие с актуализацията на програмата за конвергенция от 2011 г. За постигането на тази цел предложеният бюджет съдържа редица мерки, общо възлизащи според властите на близо 4 % от БВП, докато 0,7 % от БВП ще бъдат заделени като извънреден резервен буфер. За разлика от това в прогнозата от есента на 2011 г. се предвижда дефицитът по консолидирания държавен бюджет да достигне 2,8 % от БВП през 2012 г., а структурният дефицит да се подобри до 2,4 % от БВП. В сравнение с проектобюджета този по-висок размер на дефицита отразява, наред с други фактори, предвижданията за по-слаб икономически растеж за 2012 г. — с 1 процентен пункт, както и по-предпазливата оценка за очакваните приходи и разходи. Същевременно в проектобюджета се приема, в съответствие с приложимото законодателство, че не се очаква извънредният резерв да бъде изразходван. Въпреки това прагът за дефицит от 3 % от БВП ще бъде постигнат единствено благодарение на еднократните приходи, възлизащи на близо 0,9 % от БВП и произтичащи от горепосочените извънредни секторни налози;

в)

според прогнозата от есента на 2011 г. и при допускане за запазване на досегашната политика се очаква през 2013 г. бюджетният дефицит отново да нарасне до 3,7 %. Това се дължи най-вече на факта, че не се очаква постепенното премахване на извънредните налози, възлизащи на около 0,9 % от БВП, да бъде компенсирано от допълнителни икономии по програмата за структурни реформи за тази година;

г)

въз основа на развитието на бюджетните показатели, настъпило след публикуването на прогнозата от есента на 2011 г., предвижданията за дефицит по консолидирания държавен бюджет от 2,8 % от БВП през 2012 г. все пак изглеждат реалистични (без да се отчита неотдавнашното влошаване на макроикономическата среда). Това се обяснява с факта, че намалението на дефицита, предизвикано от приетите от правителството на 15 декември 2011 г. нови мерки за консолидация, в размер на 0,4 % от БВП е до голяма степен компенсирано от приетите изменения в проектобюджета, водещи до увеличаване на дефицита, както и от нетните бюджетни разходи по сключеното на 15 декември 2011 г. споразумение с банковия сектор, които все още не са надлежно компенсирани от допълнителни мерки за консолидация;

д)

като бъдат отчетени някои допълнителни елементи на програмата за структурни реформи (съответните парламентарни и правителствени решения са описани подробно в доклада за напредъка по ППД от декември 2011 г.), положителният базов ефект от 2012 г. и нетните разходи, произтичащи от споразумението с банковия сектор, предвижданията за дефицита за 2013 г., които се съдържат в прогнозата от есента на 2011 г., може да бъдат понижени от 3,7 % на 3,25 % от БВП, с което той въпреки това несъмнено ще продължи да надхвърля прага от 3 % от БВП. Разликата между настоящата актуализирана оценка и официалната цел (2,2 % от БВП), установена в програмата за конвергенция на Унгария от април 2011 г., произтича конкретно от факта, че около половината от програмата за структурни реформи не може да бъде взета под внимание поради липсата на отделни етапи. Оставащата разлика спрямо официалната цел е свързана с прогнозата за по-високи разходи, по-специално при държавните транспортни дружества и поддръжката на пътища, и също така включва някои отклонения в предвижданията за растеж. Планирани са по-нататъшни структурни реформи, които биха намалили предвиждания дефицит, но те не са определени в достатъчна степен;

е)

съществува риск тези актуализирани средносрочни предвиждания да не бъдат изцяло постигнати. Налице са и някои положителни фактори, свързани по-специално с възможността нивото на приходите през 2012 г. и 2013 г. да продължи да бъде по-високо от очакваното. Въпреки това се очаква съществуващите рискове да бъдат по-големи от положителните фактори. По-специално, лихвените ставки по всички срокове на падеж се увеличиха, обменният курс загуби позиции, а изглежда средносрочната икономическа перспектива се влоши, след като на 10 ноември 2011 г. бе публикувана прогнозата от есента на 2011 г. Като цяло, ако тези фактори бяха взети под внимание, предвижданията за дефицита през 2012 г. и 2013 г. щяха да нараснат допълнително с 0,5 % от БВП, с което дефицитът щеше да достигне малко над 3 %, съответно 3,75 % от БВП;

ж)

според прогнозата от есента на 2011 г. се очаква брутният държавен дълг, предвид както прогнозата за дефицит, така и допусканията за развитието на обменния курс, да нарасне отново до почти 77 % от БВП до 2013 г. след временния спад през 2011 г., предизвикан от поемането на частните пенсионни активи. Ако средносрочните бюджетни предвиждания бяха актуализирани единствено въз основа на новите мерки, приети след крайния срок за изготвяне на прогнозата, предвиденото за 2012 г. съотношение на дълга към БВП щеше да остане до голяма степен непроменено и през 2013 г. слабо да се подобри. Бъдещите евентуални ревизии в бюджетните предвиждания, отчитащи най-вече по-високите лихвени ставки, обменният курс от 311 HUF за едно евро към края на 2011 г. (който е с около 12 % по-слаб от използваните в прогнозата от есента на 2011 г. технически допускания), както и по-нестабилната макроикономическа среда, ще доведат до съотношение на дълга от около 80 % през 2011 г., след което то ще се стабилизира около 78,5 % през 2012 г. и 2013 г., въпреки препоръката на Съвета за стабилна тенденция към намаляване на съотношението на брутния дълг.