1)

В точка Б.1.7 „Пакетиране и предаване на пробите“ се добавя следната втора алинея:

„В случай на вземане на проби за анализ на ПАХ се избягва, при възможност, използването на пластмасови контейнери, тъй като те биха могли да променят съдържанието на ПАХ в пробата. При възможност следва да се използват химически инертни стъклени контейнери, несъдържащи ПАХ, които адекватно защитават пробата от светлината. Когато това е практически невъзможно, следва да се избягва поне пряк контакт на пробата с пластмасата, като например, в случай на твърди проби, пробата се увива в алуминиево фолио, преди да се постави в контейнера за проби.“

2)

Точки Б.2 и Б.3 се заменят със следното:

„Б.2.   ПЛАНОВЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ

Б.2.1.   Разделяне на партидите на подпартиди

Големите партиди следва да се разделят на подпартиди, когато това е физически възможно. По отношение на стоки, продавани в насипно състояние (напр. зърнени култури), се прилага таблица 1. По отношение на другите продукти се прилага таблица 2. Като се има предвид, че теглото на партидата не винаги е точно кратно число на теглото на подпартидите, теглото на подпартидата може да надвишава посоченото тегло с максимум 20 %.

Б.2.2.   Брой точкови проби

Общата проба следва да бъде поне 1 кг или 1 литър, освен при невъзможност, когато например пробата се състои от единична опаковка.

Минималният брой точкови проби, които следва да бъдат взети от партидата или подпартидата, съответства на посочения в таблица 3.

При продукти в наливно състояние партидата или подпартидата следва да се разбърка оптимално непосредствено преди вземането на пробата, ръчно или с механични средства, без това да навреди на качеството на продукта. В този случай може да се приеме, че замърсителите са равномерно разпределени в рамките на дадената партида или подпартида. Следователно за получаването на обща проба е достатъчно да се вземат три точкови проби от дадена партида или подпартида.

Точковите проби трябва да имат сходно тегло/обем. Теглото/обемът на една точкова проба трябва да бъде поне 100 грама или 100 милилитра; в резултат на това една обща проба е поне 1 кг или 1 литър. Всяко отклонение от тази процедура трябва да бъде отразено в протокола, както е посочено в точка Б.1.8 от настоящото приложение.

Таблица 1

Подразделяне на партидите на подпартиди при продавани в насипно състояние продукти

Таблица 2

Подразделяне на партидите на подпартиди при други продукти

Таблица 3

Минимален брой точкови проби за вземане от една партида или подпартида

В случай че партидата или подпартидата е съставена от отделни опаковки, броят на опаковките, които трябва да се вземат за образуването на общата проба, е показан в таблица 4.

Таблица 4

Брой на опаковките (точковите проби), които се вземат за образуване на общата проба, когато партидата или подпартидата се състои от отделни опаковки

Максималното ниво за неорганичен калай се прилага към съдържимото на всяка консерва, но от практически съображения се налага да бъде приложен подходът на вземане на общи проби. Ако резултатът от изпитването на общата проба от консервите е по-нисък, но близък до максималното допустимо ниво на неорганичен калай и се предполага, че в отделни консерви е възможно да бъде надхвърлен, то това би могло да наложи допълнителни проучвания.

Ако не е възможно да се приложи методът за вземане на проби, описан в настоящата глава, поради неприемливи търговски последствия (например поради начините на опаковане или увреждането на партидата) или когато е практически невъзможно да се приложи посоченият по-горе метод, може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че той е достатъчно представителен за партидата или подпартидата, от които се взема пробата, и че е напълно документиран.

Б.2.3.   Специфични разпоредби относно вземането на проби от големи партиди, съдържащи големи по размер риби

В случаите, в които партида или подпартида, от които трябва да бъдат взети проби, съдържа големи по размер риби (отделни риби с тегло над 1 kg) и партидата или подпартидата тежи над 500 kg, точковата проба се взема от средната част на рибата. Всяка точкова проба тежи поне 100 g.

Б.3.   ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ПРИ ТЪРГОВИЯ С ХРАНИ НА ДРЕБНО

Вземането на проби при търговия с храни на дребно, когато има възможност, следва да се извършва в съответствие с предвидените за това разпоредби в точка Б.2.2 от настоящото приложение.

Ако не е възможно да се приложи методът за вземане на проби, описан в точка Б.2.2, поради неприемливи търговски последствия (например поради начините на опаковане или увреждането на партидата), или когато е практически невъзможно да се приложи посоченият по-горе метод, може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че той е достатъчно представителен за партидата или подпартидата, от които се взема пробата, и че е напълно документиран.“

3)

В първата алинея от точка В.1 „Лабораторни стандарти за качество“ бележка под линия 1 се заличава.

4)

В точка В.2.2.1 „Специфични процедури за олово, кадмий, живак и неорганичен калай“ втората алинея се заменя със следното:

„Съществуват редица специфични процедури за подготовка на проби, които могат да бъдат използвани по удовлетворителен начин при разглежданите продукти. По отношение на онези аспекти, които не попадат изрично в обхвата на настоящия регламент, стандартът на CEN „Храни — определяне на следи от елемент — критерии за оценка, общи положения и подготовка на проби“(1) се счита за удовлетворителен, но могат да се прилагат и други методи за подготовка на пробата.“

5)

Точка В.2.2.2 се заменя със следното:

„В.2.2.2.   Специфични процедури за полициклични ароматни хидрокарбони

Аналитикът следва да гарантира, че пробите няма да бъдат замърсени по време на подготовката им. За да бъде минимален рискът от замърсяване, преди употреба съдовете трябва да бъдат изплакнати с хексан или ацетон с висока степен на чистота. При възможност техническите средства за измерване и изпитване, които влизат в контакт с пробите, трябва да са изработени от инертни материали, като алуминий, стъкло или полирана неръждаема стомана. Пластмаси, като полипропилен или ПТФЕ, следва да се избягват, тъй като те могат да адсорбират аналитите.“

6)

Точка В.3.1 „Дефиниции“ се изменя, както следва:

7)

Точка В.3.2 се заменя със следното:

„В.3.2.   Общи изисквания

Методите за анализ, използвани за целите на контрола върху храните, трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите на приложение III към Регламент (ЕО) № 882/2004.

Методите за анализ на общото съдържание на калай са подходящи за официалния контрол върху съдържанието на неорганичен калай.

За анализите на олово във вино се прилагат методите и правилата, установени от OIV (6), в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета (7).

8)

Точка В.3.3.1 се заменя със следното:

„В.3.3.1.   Критерии за оценка

Когато на равнището на Европейския съюз не са предписани специфични методи за определянето на съдържанието на замърсители в храни, лабораториите могат да изберат всеки друг валидиран метод на анализ за съответната матрица, при условие че избраният метод отговаря на специфичните критерии за оценка, посочени в таблици 5, 6 и 7.

Препоръчва се да се използват напълно валидирани методи (т.е. методи, валидирани посредством съвместно изпитване за съответната матрица), когато това е възможно и целесъобразно. Други подходящи валидирани методи (напр. вътрешно валидирани методи за съответната матрица) също могат да се използват, при условие че изпълняват критериите за оценка, установени в таблици 5, 6 и 7.

При възможност валидирането на вътрешно валидирани методи включва сертифициран референтен модел.

9)

Точка В.3.3.2 се заменя със следното:

„В.3.3.2.   Подход „пригодност към целта“

За вътрешно валидираните методи може да се използва подход „пригодност към целта“ (10) като алтернативно средство за оценка на тяхната пригодност за официален контрол. Методите, които са подходящи за целите на официалния контрол, трябва да дават резултати с комбинирана стандартна неопределеност (u), по-ниска от максималната стандартна неопределеност, изчислена чрез следната формула:

където:

Таблица 8

Числени стойности, които трябва да се използват за α като константа във формулата, определена в настоящата точка, в зависимост от концентрацията

Аналитикът, трябва да вземе под внимание „Доклада за връзката между аналитичните резултати, неопределеността на измерването, коефициентите на аналитичен добив и разпоредбите на законодателството на ЕС относно храните и фуражите“ (11).

10)

В точка Г.1.2 „Изчисляване на аналитичния добив“ втората алинея се заменя със следното:

„Ако в аналитичния метод не е имало фаза на екстракция (например при метали), резултатът може да бъде представен, без да се коригира за аналитичния добив, при условие че се предостави доказателство. В идеалния случай това може да стане чрез използването на подходящ сертифициран референтен материал, при анализа на който получените стойности за концентрацията на анализираното вещество и неопределеността на измерването са в добро съвпадение със сертифицираните (иначе казано голяма точност на измерването), и следователно методът не е изопачен. В случай че аналитичните резултати не са коригирани, това следва да се отбележи.“

11)

В точка Г.1.3 „Неопределеност на измерването“ втората алинея се заменя със следното:

„Аналитикът трябва да вземе под внимание „Доклада за връзката между аналитичните резултати, неопределеността на измерването, коефициентите на аналитичен добив и разпоредбите на законодателството на ЕС относно храните и фуражите“ (12).