23.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 217/9

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Европейската комисия да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (2), като двата акта заедно представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националната си икономическа политика и политика по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да отразят тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или в програмите за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 29 април 2011 г. Швеция представи актуализация за 2011 г. на своята програма за конвергенция, която обхваща периода 2011—2014 г., както и своята национална програма за реформи за 2011 г. На двете програми бе направена оценка едновременно.

(6)

Преди икономическата криза от 2008—2009 г. шведската икономика беше в период на висок растеж, продължил повече от десетилетие и дължащ се както на вътрешното търсене, така и на нетния износ. Като ориентирана към износа икономика със значителен финансов сектор, тя беше силно засегната от спада във външното търсене и от замразяването на финансовите пазари през 2008 г., което доведе до свиване на БВП с 5,1 % през 2009 г. и до увеличаване на безработицата от около 6 % до над 9 %. Благодарение на доброто начално положение без големи нужди от приспособяване в сектора на домакинствата, в банковия и публичния сектор, както и на адекватната реакция в рамките на паричната и фискалната политика, рецесията беше относително кратка и засегна главно ориентирания към износ производствен сектор. След съживяването на световната търговия шведската икономика постигна твърде значително и широкообхватно възстановяване, като реалният БВП се увеличи с 5,5 % през 2010 г. Поради съвместния ефект от автоматичните стабилизатори и дискреционните мерки, от излишък в размер 3,7 % от БВП през 2007 г. бюджетното салдо достигна до дефицит от 0,9 % през 2009 г. преди възстановяването на равновесието му през 2010 г..

(7)

Въз основа на оценката на актуализираната програма за конвергенция съгласно Регламент (ЕО) № 1466/97 Съветът е на мнение, че залегналият в основата на бюджетните прогнози макроикономически сценарий е реалистичен, с изключение на предвижданията за 2012 г., които са оптимистични в сравнение с предвижданията на службите на Комисията от пролетта. Бюджетната стратегия, заложена в актуализираната програма за конвергенция, е уместна, тъй като би допринесла за изпълнение на средносрочната цел (СБЦ) на Швеция за излишък от 1 % от БВП през съответния период. Това би предоставило известен резерв срещу нарушаване на прага от 3 % от БВП в случай на бъдещ спад. Програмата предвижда излишъкът по консолидирания държавен бюджет да нарасне от 0,6 % от БВП през 2011 г. до 3,7 % от БВП през 2014 г., последната година от програмата. Това подобряване би могло да се дължи на заложения висок икономически растеж, тъй като програмата не предвижда никакви усилия за консолидация през тези години. Рисковете за бюджетните цели са до голяма степен балансирани. Тъй като прогнозите за приходите, представени в програмата, изглеждат до известна степен предпазливи за 2011 г., бюджетните резултати може да се окажат малко по-добри през съответната година, докато някои от рисковете за по-ниски от очакваните според бюджетните прогнози резултати от 2012 г. нататък са свързани с оптимистични макроикономически прогнози. Правителството посочи, че допълнителните експанзионистични фискални мерки, предвидени в законопроекта за бюджета за 2011 г. (включващи пети етап по отношение на допълнителния данъчен кредит за наемни работници, по-нататъшно увеличение на прага за плащане на държавен данък върху доходите, по-нисък ДДС за ресторантьорските услуги и по-ниски данъци върху пенсиите), биха могли да бъдат приложени считано от 2012 г., ако съществуват достатъчно възможности за фискални мерки, поради което съществува риск от процикличност на фискалната политика. Като се имат предвид също демографските прогнози, важно е фискалната политика да продължава да следва посоката, която гарантира, че средносрочната цел ще продължава да бъде изпълнявана. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са ниски.

(8)

Настоящата ситуация на пазара на жилища и на ипотечния пазар е източник на потенциална нестабилност. След кратка и лека корекция в разгара на финансовата криза, цените на жилищата в Швеция — за разлика от други страни — възобновиха силната възходяща тенденция, наблюдавана от втората половина на 90-те години на миналия век и понастоящем достигат рекордно високи стойности. Високият ръст на цените на жилищата беше придружен от нарастваща задлъжнялост на домакинствата, представляваща около 170 % от разполагаемия доход към средата на 2010 г., най-високото равнище досега. Освен това голям дял от ипотечните дългове са с променлив лихвен процент, с малка амортизация. Това прави шведските домакинства особено уязвими при рязко покачване на лихвените проценти или при влошаване на ситуацията със заетостта. Един чувствителен спад на пазара на жилища би могъл да има отрицателно отражение върху макроикономическата стабилност като принуди домакинствата да ограничат потреблението с цел балансиране на бюджетите си и като увеличи разходите за финансиране на шведските банки.

(9)

По отношение на шведския пазар на труда, младите хора и гражданите на държави извън ЕС са в относително слаба позиция в сравнение със средната за ЕС. По-нататъшното подобряване на техните позиции на пазара на труда е от съществено значение за повишаване на общото равнище на заетост и за подобряване на предлагането на работна ръка в дългосрочен план, за да се отговори на демографските предизвикателства от застаряването на населението. Шведското правителство понастоящем прилага няколко реформи, за да подобри състоянието на заетостта на двете групи, като например увеличено финансиране за обучение, длъжности с цел придобиване на професионален опит, професионално обучение за възрастни, обучение по време на професионален стаж, целеви субсидии за заплати и облекчени курсове по шведски език. Най-новите статистически данни показват ясни признаци, че шведският пазар на труда се подобрява за всички участници, с изключение на родените в чужбина жени.

(10)

Комисията направи оценка на програмата за конвергенция и на националната програма за реформи. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Швеция, но също така и тяхното съответствие с правилата и насоките на ЕС, предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите национални решения. Тя смята, че програмите дават адекватен отговор на основните предизвикателства за Швеция. Въпреки, че фискалната стратегия на правителството, насочена към продължаване на изпълнението на СБЦ, е уместна, необходимо е от 2012 г. нататък да бъдат положени усилия за избягване на прекомерно свободната фискална политика в периоди на благоприятен растеж. Рисковете от макроикономически неравновесия следва да бъдат оценени, и по-специално тези, произтичащи от нарастване на цените на жилищата и от задлъжнялостта на домакинствата. В допълнение, необходимо е участието на уязвими групи на пазара на труда да бъде наблюдавано и подобрено, особено по отношение на младите хора и жените, родени в чужбина.

(11)

В контекста на настоящата оценка Съветът разгледа актуализацията за 2011 г. на програмтаа за конвергенция на Швеция и становището му (3) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Швеция,

1.

Да поддържа фискалната политика в посока, която гарантира, че средносрочната цел ще продължава да бъде изпълнявана.

2.

Да предприеме превантивни мерки за справяне с макроикономическите рискове, свързани с повишаването на цените на жилищата и задлъжнялостта на домакинствата. Биха могли да бъдат разгледани широк набор от мерки, като преглед на ипотечната система, включително капиталовите изисквания за банките, регулиране на наемите, имуществени данъци и разрешения за строеж.

3.

Да наблюдава и подобри участието на младите хора и на други уязвими групи на пазара на труда.