22.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 216/1

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, която ще бъде съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала на Европа за устойчив растеж и конкурентоспособност.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическата политика на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиката на държавите-членки по заетостта (1), като заедно двата акта представляват „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха приканени да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да отразят тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите ангажименти достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи. В Националната програма за реформи на Португалия няма изрично посочени конкретни ангажименти и действия за 2011 г., но се очаква те да бъдат представени на Европейския съвет.

(6)

На 23 март 2011 г. португалското правителство представи Програма за стабилност за периода 2011—2014 г. на националния парламент, който я отхвърли. На 19 април 2011 г. португалското правителство представи национална програма за реформи. Предложените макроикономически и фискални сценарии, а също и препоръките за политика, бяха отразени в Меморандума за разбирателство, подписан на 17 май 2011 г.

(7)

На 17 май 2011 г. Съветът прие Решение за изпълнение 2011/344/ЕС за предоставяне на средносрочна финансова помощ на Португалия за тригодишен период от 2011 г. до 2014 г. в съответствие с Регламент (ЕC) № 407/2010 на Съвета от 11 май 2010 г. за създаване на европейски механизъм за финансово стабилизиране (2). В придружаващия го меморандум за разбирателство, подписан на същата дата, и в неговите последващи допълнения се определят условията на икономическата политика, въз основа на които се изплаща финансовата помощ.

(8)

През 2010 г. БВП на Португалия нарасна с 1,3 %. Този положителен ръст се дължи, освен на растеж на износа, на изключителни фактори, които доведоха да повишаване на частното потребление. Промените в цените и разходите бяха видимо недостатъчни, за да доведат до повишаване на конкурентоспособността достатъчно бързо, което да коригира дефицита по текущата сметка, който бе с висок размер от 10 % от БВП през 2010 г. Като цяло слабата икономика и рязкото повишаване на безработицата (11,2 % в края на 2010 г.) се изразиха в голям държавен дефицит, който от 3,5 % от БВП през 2008 г. надхвърли 10 % през 2009 г. и 9 % през 2010 г. Неблагоприятните тенденции в областта на публичните финанси заедно с неблагоприятните прогнози за икономически растеж доведоха в последно време до загуба на доверието и увеличаващ се натиск на пазарите на държавни ценни книжа, което поражда опасения относно устойчивостта на публичните финанси на страната. След като агенциите за кредитен рейтинг понижиха неколкократно рейтинга на португалските облигации, страната постепенно загуби възможност да се рефинансира при лихвени ставки, които да са съвместими с необходимостта от дългосрочна фискална устойчивост. Успоредно с това стана все по-труден достъпът до пазарно финансиране на банковия сектор, който е силно зависим от външно финансиране, особено в еврозоната.

(9)

Португалия се ангажира да изпълни програмата за икономическо и финансово адаптиране с цел възстановяване на доверието в нейния държавен дълг и в банковия сектор и в подкрепа на растежа и заетостта. В програмата се предвиждат широкообхватни действия в три направления: i) надеждна и балансирана стратегия за фискална консолидация, подкрепена със структурни фискални мерки и по-добър фискален контрол; ii) задълбочени и целенасочени структурни реформи, включително на пазара на труда и продуктовия пазар; и iii) усилия за защита на финансовия сектор от неправомерно намаляване на неговата задлъжнялост чрез пазарни механизми, подкрепени от поддържащи инструменти.

(10)

Комисията направи оценка на националната програма за реформи. Тя взе предвид не само нейното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Португалия, но нейното съответствие с правилата и насоките на ЕС с оглед необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнището на ЕС, насочен към бъдещите решения на държавите-членки. В този контекст Комисията подчертава неотложността на изпълнението на планираните мерки, за да бъде спазено Решение за изпълнение 2011/344/ЕС,