21.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 215/4

(1)

На 26 март 2010 г. Европейският съвет постигна съгласие по предложението на Комисията да се започне изпълнението на нова стратегия за работни места и растеж — стратегията „Европа 2020“ — въз основа на засилена координация на икономическата политика, съсредоточена върху ключовите области, в които е необходимо да се предприемат действия за повишаване на потенциала за устойчив растеж и конкурентоспособността на Европа.

(2)

На 13 юли 2010 г. Съветът прие препоръка относно общите насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (за периода 2010—2014 г.), а на 21 октомври 2010 г. прие решение относно насоките за политиките на държавите-членки по заетостта (2), като заедно двата акта представляват т. нар. „интегрирани насоки“. Държавите-членки бяха призовани да се съобразят с интегрираните насоки при провеждането на националните си икономически политики и политики по заетостта.

(3)

На 12 януари 2011 г. Комисията прие първия годишен обзор на растежа, с което постави началото на нов цикъл на икономическото управление в ЕС и на първия европейски семестър за предварителна интегрирана координация на политиката съгласно стратегията „Европа 2020“.

(4)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет утвърди приоритетите за фискалната консолидация и структурната реформа (в съответствие със заключенията на Съвета от 15 февруари и 7 март 2011 г. и въз основа на годишния обзор на растежа, изготвен от Комисията). Той подчерта необходимостта да се даде приоритет на възстановяването на стабилността на бюджетите и фискалната устойчивост, намаляването на безработицата чрез реформи на пазара на труда и полагането на нови усилия за повишаване на растежа. Съветът поиска от държавите-членки да превърнат тези приоритети в конкретни мерки, които да бъдат включени в техните програми за стабилност или програми за конвергенция и в националните програми за реформи.

(5)

На 25 март 2011 г. Европейският съвет също така прикани държавите-членки, участващи в пакта „Евро плюс“, да представят своите задължения достатъчно рано, за да бъдат включени в програмите им за стабилност или в програмите им за конвергенция и в националните програми за реформи.

(6)

На 6 май 2011 г. Италия представи актуализираната си програма за стабилност за 2011 г., обхващаща периода 2011—2014 г., и националната си програма за реформи за 2011 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(7)

Икономиката на Италия страдаше от структурни слабости много преди настъпването на настоящата световна икономическа и финансова криза. В периода 2001—2007 г. средният растеж на реалния БВП беше около 1 %, т.е. само половината от средния за еврозоната, което се дължи главно на бавния растеж на производителността. Макар че тази ситуация засегна цялата страна, големите икономически неравенства между регионите не намаляха. Въпреки че икономиката не беше белязана от големи вътрешни дисбаланси в частния сектор, тя беше сериозно засегната от глобалната криза. Сривът на износа, а впоследствие и на инвестициите, доведе до рязко свиване с около 7 % на реалния БВП между второто тримесечие на 2008 г. и второто тримесечие на 2009 г. След като през изминалото десетилетие брутният държавен дълг отбелязваше постоянен спад, към края на 2010 г. той се увеличи до 119 %, отразявайки също така резкия спад на БВП. Благодарение на подкрепата, предоставена чрез финансирана от правителството схема за намаляване на отработените часове, заетостта се сви много по-малко и поради това в периода 2008—2009 г. беше отбелязан само умерен ръст на безработицата. Начело с износа икономиката започна, макар и бавно, да се съвзема през втората половина на 2009 г. През 2010 г. положението на пазара на труда продължи да бъде несигурно, а равнището на безработицата се стабилизира на около 8,5 % към края на годината. Предвид много високото съотношение на държавния дълг към БВП по време на кризата Италия води целесъобразна предпазлива фискална политика, като се въздържа от предприемането на широкомащабно фискално стимулиране и по този начин запази бюджетния дефицит под средния за еврозоната в периода 2009—2010 г.

(8)

Съгласно извършената в съответствие с Регламент (ЕО) № 1466/97 оценка на актуализираната програма за стабилност Съветът е на мнение, че макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата е реалистичен. В програмата се планира дефицитът на консолидирания държавен бюджет да бъде сведен под референтната стойност от 3 % от БВП до 2012 г. посредством по-нататъшно ограничаване на разходите и допълнителни приходи от по-стриктно спазване на данъчните задължения. След коригирането на прекомерния дефицит в програмата се предвижда средносрочната бюджетна цел за балансирана бюджетна позиция в структурно изражение да бъде постигната до края на програмния период (2014 г.), като бъде подкрепена с ангажимент за по-нататъшно ограничаване на първичните разходи. В програмата се предвижда съотношението на държавния дълг към БВП да достигне своя връх през 2011 г. и да намалява с нарастващи темпове след това, като същевременно се увеличава първичният излишък. Планираното средно годишно фискално подобрение за периода 2010—2012 г. надхвърля референтната стойност от 0,5 % от БВП, препоръчана от Съвета в рамките на процедурата при прекомерен дефицит, a предвидените темпове на корекция след 2012 г. надвишават в голяма степен разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж. За постигането на посочените резултати по отношение на дефицита и дълга ще е необходимо стриктно бюджетно изпълнение, а за повишаване на надеждността на програмата е нужна повече информация относно планираните мерки за консолидация.

(9)

С оглед на много големия държавен дълг, който възлиза на около 120 % от БВП през 2011 г., постигането на трайна и надеждна консолидация, както и приемането на структурни мерки за повишаване на растежа са основни приоритети за Италия. Съгласно последната оценка на Комисията, рисковете по отношение на дългосрочната устойчивост на публичните финанси са средни. За периода до 2012 г. постигането на целите за дефицита на консолидирания държавен бюджет, установени в програмата за стабилност, а оттам и корекцията на прекомерния дефицит до 2012 г., зависят от цялостното прилагане на вече приетите мерки. Ще са необходими допълнителни действия, ако, например, приходите от по-стриктното спазване на данъчните задължения се окажат по-ниски от заложените в бюджета или ако възникнат затруднения при постигането на планираното ограничаване на капиталовите разходи. За периода 2013—2014 г. в новата тригодишна бюджетна рамка се постановява, че конкретните мерки в подкрепа на усилията за консолидация трябва да бъдат приети до октомври 2011 г. Макар и бюджетната рамка да бе значително подсилена през последните години, въвеждането на задължителни тавани за разходите и допълнителното усъвършенстване на бюджетния контрол във всички държавни подсектори биха насърчили фискалната дисциплина и биха увеличили надеждността на средносрочната бюджетна стратегия.

(10)

Въпреки относително големия брой създадени нови работни места в годините преди кризата пазарът на труда в Италия показва някои структурни слабости. Работещите на безсрочни договори се ползват с по-голяма защита в сравнение с работещите на атипични договори. За първите уволненията подлежат на строги правила и тежки процедури. За вторите следва да се обърне внимание на динамиката на самостоятелната заетост, която би могла да крие подчинени трудови правоотношения. Въпреки новите ad hoc мерки, предприети по време на кризата, за да се продължи подпомагането на доходите и защитата при безработица, настоящата система на обезщетения за безработица остава фрагментирана. Равнището на безработицата сред работещите на възраст под 25 години достигна 27,8 % през 2010 г., като разпределението на територията на страната е неравномерно и в южните региони безработицата сред младите хора е двойно по-висока, отколкото в северните региони. Ролята на професионалните стажове и професионалното обучение следва допълнително да се засили. Макар и много полезна и необходима понастоящем не съществува единна система за удостоверяване и признаване на умения и професионално обучение по признати в цялата страна стандарти, а е налице увеличаване на регионалните схеми, с което не се улеснява трудовата мобилност и възможностите за заетост на цялата територия на Италия. Има място за подобряване на ефективността на службите по заетостта, особено в регионите с голяма безработица. И накрая, недекларираният труд продължава да бъде много разпространено явление в Италия.

(11)

Обвързването на прираста на заплатите с растежа на производителността е важно с оглед на постоянната загуба на конкурентоспособност на Италия от края на 90-те години на миналия век насам. В тази връзка голяма роля може да имат договореностите на равнище предприятия, които също така биха спомогнали за справянето с неравенствата на регионалния пазар на труда. С реформата от 2009 г. относно рамката за трудовите договори бе въведена, наред с други неща, възможността за отворени клаузи (т.е. дерогации от секторната заплата, по която е постигнато споразумение на национално равнище), но те все още не се прилагат широко.

(12)

Средно със съществени разлики между регионите равнището на заетост сред жените е с повече от 20 процентни пункта по-ниско от това сред мъжете. В южните региони през 2009 г. едва една трета от жените на възраст между 20 и 64 години са били наети на работа, което се дължи както на относително по-ниския коефициент на икономическа активност, така и на по-голямата безработица. Относително високото данъчно облагане на труда в Италия намалява стимулите за предлагане на работна сила, особено за съпрузите с по-ниския доход и почасова работа, и се отразява неблагоприятно на търсенето на работна сила от предприятията. С цел да се способства за повишаването на заетостта сред жените в националната програма за реформи се обръща внимание на приетия през 2010 г. план за координиране на усилията на всички равнища на управление за насърчаване съчетаването на професионалния и семейния живот. Наскоро правителството въведе данъчни стимули за предприятията, които наемат работници в неравностойно положение, в това число работещите в сектор или професия, където неравновесието между половете е особено изразено, в регионите с висока безработица. В програмата е обявена също така реформа на системата за данъчно облагане с оглед на постепенното прехвърляне на данъчната тежест от данъците върху труда към данъците върху потреблението, с което би могло да се спомогне за увеличаване на заетостта.

(13)

Въпреки неотдавнашните мерки за подобряване на бизнес средата и за засилване на ориентироваността към постигане на резултати и отчетност в публичната администрация разходите за извършване на стопанска дейност в Италия остават високи в сравнение със стандартите на ЕС, особено в южните региони. Съществува широко поле за по-нататъшно премахване на регулаторните и административните бариери пред пазарите на стоки и услуги, особено в областта на професионалните услуги. През 2009 г. беше въведен годишен закон за конкуренцията като законодателен инструмент, имащ за цел подобряването на конкурентната среда и защитата на потребителите, но той все още не е приет. Друг недостатък на бизнес средата в Италия е продължителността на производствата за принудително изпълнение на договорни задължения. Небанковите канали за финансиране растежа на предприятията продължават да са сравнително редки в Италия, особено за малките и средни предприятия (МСП). Особено дяловото финансиране и рисковият капитал продължават да имат само ограничена роля въпреки своя потенциал за насърчаване на разрастването на предприятията, достигането до нови пазари в световен мащаб и подобряването на корпоративното управление.

(14)

През последните десет години разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) нараснаха само умерено. Поради това интензитетът на НИРД остава нисък, около 1,27 % от БВП, т.е. далеч по-нисък от средния за ЕС (1,90 %). Това разминаване се дължи основно на ниската степен на индустриални научни изследвания, предвид че интензитетът на НИРД е 0,64 % в сравнение със средна за ЕС стойност от 1,23 %. Интензитетът на рисковия капитал също е много нисък. Редица мерки, включително ограничени във времето данъчни облекчения за дружества, инвестиращи в научноизследователски проекти, извършвани в университети или в структури на публичния сектор, са представени в националната програма за реформи. Целта за интензитет на НИРД от 1,53 % от БВП се определя от прогнозния размер на средногодишния растеж през периода 2006—2008 г. и отчита ограниченията на страната за фискална стабилност. Тя ще бъде преразгледана през 2014 г.

(15)

Италия е третият по големина получател на средства от фондовете по линия на политиката на сближаване на ЕС, като е получила около 8 % от общия бюджет на политиката на сближаване за периода 2007—2013 г. В средата на програмния период процентът на ефективно мобилизираните финансови средства на ЕС възлиза едва на 16,8 % и е далеч по-малък в южните региони по цел „Сближаване“.

(16)

Италия пое редица ангажименти по пакта „Евро плюс“. В националната програма за реформи се споменават някои наскоро приети мерки и широко се очертават някои планове за бъдещи реформи, които са предназначени за укрепване на финансовата стабилност и устойчивостта на публичните финанси, подобряване на конкурентоспособността и увеличаване на заетостта в съответствие с принципите на пакта „Евро плюс“. Важен нов ангажимент, поет конкретно в отговор на изискванията на пакта, е намерението на правителството да измени конституцията, за да засили бюджетната дисциплина. Тези елементи бяха оценени и взети предвид в настоящите препоръки.

(17)

Комисията направи оценка на програмата за стабилност и националната програма за реформи, включително ангажиментите по пакта „Евро плюс“, поети от Италия. Тя взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива фискална и социално-икономическа политика в Италия, но също така и степента, в която те спазват правилата и насоките на ЕС предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на ЕС чрез принос на равнище ЕС към бъдещите решения на държавите-членки. В тази връзка Комисията счита, че италианският план за консолидация за периода 2011—2014 г. е правдоподобен до 2012 г., въпреки че в него следва да бъдат заложени конкретни мерки за периода 2013—2014 г., така че много големият държавен дълг да започне да намалява с постоянни темпове. В националната програма за реформи е очертан цялостен набор от инициативи по всички измерения на стратегията „Европа 2020“, но са необходими по-нататъшни мерки за справяне с отдавнашните структурни слабости, изострени от кризата. С цел да се повиши потенциалът за растеж и създаване на работни места и да се насърчи преодоляването на изостаналостта в южните региони в периода 2011—2012 г. следва да бъдат предприети допълнителни мерки за подобряване функционирането на пазара на труда, отваряне на пазарите на услуги и стоки за по-голяма конкуренция, подобряване на бизнес средата, укрепване на политиката за научни изследвания и иновации и насърчаване на по-бързо и по-ефективно усвояване на средствата от кохезионните фондове на ЕС.

(18)

В контекста на настоящата оценка и предвид препоръката на Съвета по член 126, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 2 декември 2009 г. Съветът разгледа актуализираната програма за стабилност на Италия за 2011 г., като становището му (3) е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу. Като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 25 март 2011 г., Съветът разгледа националната програма за реформи на Италия,

1.

Да проведе планираната фискална консолидация през 2011 г. и 2012 г., за да се гарантира коригирането на прекомерния дефицит в съответствие с препоръките на Съвета по отношение на процедурата при прекомерен дефицит, с което да доведе до понижаване на високия размер на публичния дълг. Като доразвива неотдавнашно законодателство да използва изцяло всеки икономически или бюджетен растеж за по-бързото намаляване на дефицита и дълга и да следи за избягването на грешки при изпълнението на бюджета. Да подкрепи целите за периода 2013—2014 г. и предвижданото осъществяване на средносрочната цел до 2014 г. с конкретни мерки до октомври 2011 г., както е предвидено в новата многогодишна бюджетна рамка. Допълнително да укрепи рамката чрез въвеждането на задължителни тавани за разходите и усъвършенстването на надзора върху всички държавни подсектори.

2.

Да засили мерките за борба със сегментацията на пазара на труда, като преразгледа избрани аспекти от законодателството за защита на трудовата заетост, включително правилата и процедурите за уволнение и да преразгледа понастоящем фрагментираната система на обезщетения за безработица, като отчита бюджетните ограничения. Да увеличи усилията за борба с недекларирания труд. Да предприеме освен това мерки за насърчаването на по-голямо участие на жените в пазара на труда, чрез увеличаване наличието на заведения за грижи за деца и възрастни хора на цялата територия на страната и чрез предоставяне на финансови стимули за започване на работа за втория член на домакинството по бюджетно неутрален начин.

3.

Въз основа на споразумението от 2009 г. за реформа на рамката за колективно договаряне и след консултации със социалните партньори в съответствие с националната практика, да предприеме по-нататъшни мерки, за да гарантира, че растежът на заплатите по-добре отразява ръста на производителността, както и местните и фирмените условия, включително клаузи, които биха позволили договарянето на фирмено равнище да продължи в тази посока.

4.

До продължи процеса за отваряне на сектора на услугите за по-голяма конкуренция, включително в сферата на професионалните услуги. Да приеме през 2011 г. годишния закон за конкуренцията, като вземе предвид препоръките на антитръстовия орган. Да намали продължителността на производствата за принудително изпълнение на договорни задължения. Да засили допълнително действията за насърчаване на достъпа на МСП до капиталовите пазари, като се премахнат регулаторните пречки и се намалят разходите.

5.

Да усъвършенства рамката за инвестиции на частния сектор в научни изследвания и иновации, като се разширят съществуващите фискални стимули, подобрят условията за рисков капитал и се окаже подкрепа на схемите за иновативни обществени поръчки.

6.

Да предприеме мерки за ефикасно ускоряване на благоприятстващите растежа разходи, съфинансирани от фондовете на политиката за сближаване с цел намаляване на постоянните неравенства между регионите, чрез подобряване на административното и политическото управление на програмите. Да спази поетите в националната стратегическа референтна рамка ангажименти по отношение на количеството ресурси и качеството на разходите.