1.11.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 285/25

(1)

На 8 юли 2009 г. консорциумът DAET Loutraki AE — Club Hotel Loutraki AE (наричан по-долу „жалбоподателят“ или „Loutraki“) (2) подаде жалба до Комисията във връзка с гръцкото законодателство, с което се установява система от налози върху таксите за вход в казината, с мотива, че чрез системата е предоставена държавна помощ на трима оператори, а именно „Mont Parnès“, „Corfu“ и „Regency Casino Thessaloniki“ (3). С електронно съобщение от 7 октомври 2009 г. жалбоподателят посочи, че не възразява да бъде разкрита самоличността му. На 14 октомври 2009 г. се проведе среща между служители на Комисията и представители на жалбоподателя. С писмо от 26 октомври 2009 г. жалбоподателят предостави допълнителни подробности в подкрепа на жалбата си.

(2)

На 21 октомври 2009 г. Комисията препрати жалбата на Гърция и поиска от Гърция да изясни повдигнатите в нея въпроси. С писмо от 17 ноември 2009 г. Гърция поиска повече време за отговор, което ѝ беше предоставено от Комисията с електронно съобщение от 18 ноември 2009 г. Гърция отговори на Комисията на 27 ноември 2009 г.

(3)

На 15 декември 2009 г. Комисията препрати на жалбоподателя отговора на Гърция. Жалбоподателят внесе коментар по отговора на Гърция на 29 декември 2009 г.

(4)

На 25 февруари, 4 и 23 март и на 13 април 2010 г. Комисията поиска допълнителна информация от Гърция, като Гърция отговори съответно на 10 март и на 1 и 21 април 2010 г.

(5)

С решение от 6 юли 2010 г. („решението за откриване на процедурата“) Комисията информира Гърция, че открива официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, във връзка с мярка, която Гърция е привела в действие, а именно облагане на достъпа в някои казина с по-ниска данъчна ставка. Решението за откриване на процедурата беше публикувано в Официален вестник на Европейския съюз  (4) и заинтересованите страни бяха поканени да представят мненията си.

(6)

С писмо от 9 август 2010 г. Гърция поиска удължаване на крайния срок за отговор и Комисията даде разрешение за това с писмо от 18 август 2010 г. На 6 октомври 2010 г. Комисията получи мнението на Гърция относно решението за откриване на процедурата. На 12 октомври 2010 г. гръцките органи представиха допълнителна информация, свързана с оспорваната мярка.

(7)

След началото на разследването Комисията получи коментари от две заинтересовани страни: представителите на казино „Mont Parnès“, един от получателите на средства по мярката, изложиха своето мнение с писмо от 4 август 2010 г., а представителите на частното казино „Loutraki“ — с писма от 8 и 25 октомври 2010 г.

(8)

С писмо от 29 октомври 2010 г. Комисията препрати тези коментари на гръцките органи, за да им даде възможност да отговорят. С писмо от 6 декември 2010 г. гръцките органи представиха своето мнение по коментарите на третите страни, като целта, освен всичко друго, беше да се изяснят някои аспекти по прилагането на въпросната схема и по тълкуването на гръцкото законодателство, свързано с анализа на случая.

(9)

Мярката, предмет на оценка, съдържа данъчна дискриминация в полза на някои казина, която гръцките органи са привели в действие чрез едновременното прилагане на редица разпоредби (5), частично задължителни, с които:

като по този начин частните казина са поставени в неравностойно конкурентно положение.

(10)

От мярката се възползват публични казина и едно частно казино, „Thessaloniki“, на което по изключение е разрешен същия режим като при публичните казина, както е обяснено по-подробно по-долу.

(11)

Получателите на средства по анализираната мярка са следните гръцки казина: „Mont Parnès“ (6), „Thessaloniki“ (7), „Corfu“ (8) и „Rhodes“ (9).

(12)

Към датата на решението за откриване на процедурата по-ниската регулирана цена за вход от 6 EUR се е прилагала само за три гръцки казина: „Mont Parnès“, 49 % от което са приватизирани, като 51 % от дяловете остават под контрола на държавата; „Thessaloniki“ — частно казино, третирано като държавно; и „Corfu“ — държавно казино. Казината в Родос и Корфу престават да се ползват от мярката съответно през април 1999 г. (10) и август 2010 г. (11), тъй като когато са били изцяло приватизирани и са спрели да прилагат по-ниска цена за вход.

(13)

Преди либерализирането на пазара през 1994 г. в Гърция са работили само три казина, а именно „Mont Parnès“, „Corfu“ и „Rhodes“. По онова време казината са били публични предприятия, управлявани като притежавани от държавата клубове от Гръцката служба по туризма (EOT) (12). Цената за вход в тези казина е установена с решение на главния секретар на EOT, както следва (13):

(14)

Пазарът беше либерализиран през 1994 г. със Закон 2206/1994, като към съществуващите публични казина се присъединиха шест новосъздадени частни казина (15). В закона от 1994 г. беше предвидено предоставянето на общо 14 лиценза на трите съществуващи публични казина „Rhodes“, „Mont Parnès“ и „Corfu“ и на 11 бъдещи частни казина (16). От предвидените 11 нови частни казина обаче само шест получават лиценз и започват дейност, а именно казината в Халкидики, Лутраки, Тесалоники, Рио (Ахея), Ксанти (Тракия) и Сирос (през 1995 г. и 1996 г.); останалите пет лиценза са отменени.

(15)

В член 2, параграф 10 от Закон 2206/1994 се предвижда цената за вход в казината в някои региони да бъде установена с министерско решение; в същото решение следва да се определи процентът от цената, който да представлява приход за гръцката държава. На 16 ноември 1995 г. с решение на министъра на финансите (17) се постановява, че от 15 декември 1995 г. всички оператори на казина, обхванати от Закон 2206/1994, следва да вземат такса за вход (18) в размер на 5 000 GRD (19) (около 15 EUR) (20). Решението изисква от операторите на казина да заплащат на държавата 80 % от номиналната стойност на всеки билет като обществен налог, докато останалите 20 %, включително съответният ДДС, са приход за казиното (21). Решението предвижда казината да могат да предоставят достъп без входна такса (22). Независимо от това дали те в действителност вземат такса от клиентите обаче казината трябва да плащат на държавата 80 % от регулираната цена (23). С решението се изисква казината да заплащат налозите ежемесечно (24). В него също така се предвиждат и конкретни отстъпки за билети, валидни за 15 или 30 дни (25).

(16)

Всички нови частни казина, създадени след 1995 г. съгласно Закон 2206/1994, прилагат министерското решение от 1995 г. и по правило вземат, както е обяснено в предходния параграф, входна такса от 15 EUR, с изключение на „Thessaloniki“, както е обяснено допълнително по-долу.

(17)

До предоставянето на предвидените по Закон 2206/1994 лицензи публичните казина „Mont Parnès“, „Corfu“ и „Rhodes“ обаче са продължили да функционират като клубове на EOT (26) и не са прилагали законодателните актове от 1994 г. и 1995 г.

(18)

От представените от гръцките органи коментари и обяснения относно националните правила Комисията разбира, че на практика системата работи по следния начин.

(19)

Гръцките органи обясняват, че експлоатацията на казината в Гърция като цяло е уредена със Закон 2206/1994. Специалните разпоредби, приложими за публичните казина, съществували преди Закон 2206/1994, се считат за изключения от приложението на общите разпоредби на закона (и от действието на министерското решение от 1995 г.), докато тече приватизацията на тези казина и до издаването на предвидените от закона лицензи.

(20)

Поради това до датата на лицензирането им по Закон 2206/1994 министерското решение от 1995 г. не се счита за приложимо спрямо публичните казина както по отношение на входната такса от 15 EUR, така и по отношение на изискването за изплащане на 80 % от тази цена за държавата. Публичните казина започват да плащат тези 80 % едва след като предвидените по Закон 2206/1994 лицензи са предоставени (вж. параграф 23 и следващите по-долу). Дори тогава обаче, тъй като се счита, че вече съществуващите решения на EOT, с които се определя входна цена от 6 EUR, формират конкретно изключение (вече съществуващ lex specialis), което не е изменено от общите разпоредби на Закон 2206/1994 и на министерското решение от 1995 г., цената за вход в публичните казина остава по изключение 6 EUR и тези казина плащат само 80 % от 6 EUR. Решенията на EOT са счетени за неприложими едва след приватизацията, когато казината вече не са изцяло собственост на държавата. Едва тогава казината започват да прилагат стандартна такса от 15 EUR и са задължени да плащат 80 % от 15 EUR като налог на държавата.

(21)

Въпреки че би следвало правилото да е такова, има изключение при частичната приватизация на казино „Mont Parnès“, потвърдено със Закон 3139/2003 (който предвижда възможност и за приватизацията на „Corfu“ на по-късна дата). В този закон изрично се постановява цената за вход в „Mont Parnès“ да остане 6 EUR.

(22)

През 2000 г. „Elliniki Etaireia Touristikis Anaptyxis“ (гръцкото дружество за развитие на туризма, „ETA“), което е изцяло собственост на гръцката държава, сменя EOT като оператор на казината „Corfu“ и „Mont Parnès“ и от края на 2000 г. до 2003 г., когато управляваните от него казина са лицензирани съгласно Закон 2206/1994, ETA започва, първоначално доброволно, а по-късно в съответствие с член 24 от Закон 2919/2001, постепенно да се адаптира към определените със Закон 2206/1994 задължения на казината, за да подготви двата клуба, които преди това са били публична собственост, за пълно лицензиране и приватизация (27). През този преходен период ETA изплаща на държавата 80 % от цената на входните билети от 6 EUR за „Mont Parnès“ и „Corfu“.

(23)

През 2003 г. държавното казино „Mont Parnès“ е преобразувано в дружество с ограничена отговорност и 49 % от неговия капитал е продаден на частния сектор (28). Предвиденият по Закон 2206/1994 лиценз за казино „Mont Parnès“ е даден в крайна сметка през 2003 г. съгласно Закон 3139/2003 (член 1, параграф 1). Със същия закон се запазва входната цена за „Mont Parnès“ в размер на 6 EUR (член 1, параграф 1, vii).

(24)

В случая с казино „Corfu“ предвиденият по Закон 2206/1994 лиценз първоначално е даден на ETA през 2003 г. съгласно Закон 3139/2003 (член 1, параграф 3), така че ETA да може да го включи в по-късна приватизация. В същата разпоредба се предвижда входната цена за казино „Corfu“ да бъде определена с ново министерско решение, което предполага, че министерското решение от 1995 г. е неприложимо. Според информацията на Комисията не е издавано ново министерско решение и казино „Corfu“ е продължило да взема такса от 6 EUR до приватизация си през август 2010 г., когато е започнало да прилага цената от 15 EUR (29).

(25)

В случая с казино „Rhodes“ предвиденият по Закон 2206/1994 лиценз е издаден през 1996 г. с Министерско решение Τ/633 от 29 май 1996 г. Казиното обаче е продължило да взема намалената входна такса и я променя на 15 EUR едва след своята приватизация през април 1999 г. До приватизацията му казиното работи под управлението на EOT и впоследствие прилага решението на EOT от 1992 г., с което се определя входна цена за казино „Rhodes“ в размер на 1 500 GRD (30).

(26)

Частното казино „Thessaloniki“ е създадено и лицензирано съгласно Закон 2206/1994 през 1995 г. (31). То винаги е таксувало намалената цена от 6 EUR, прилагана от публичните казина („Mont Parnès“ и „Corfu“), въз основа на Законодателен указ 2687/1953 (32), с който се предвижда предприятията, учредени с чуждестранни инвестиции, да се ползват с режим, който е поне толкова благоприятен, колкото прилагания режим спрямо други подобни предприятия в страната (33). Когато въпросът е бил повдигнат в един момент, управителят на казиното (т.е. „Hyatt Regency“) е отправил искане входната цена за казино „Thessaloniki“ да бъде определена на същото ниво като тази в „Mont Parnès“, а именно 6 EUR. След получаване на становище от Държавния правен съвет (Становище 631/1997), искането е било прието. От издаването на лиценза през 1995 г. насам казино „Thessaloniki“ е длъжно да отчислява на държавата 80 % от номиналната стойност на входните билети (34).

(27)

Комисията започна официално разследване съгласно член 108, параграф 2 от ДФЕС поради наличието на сериозни съмнения за дискриминационен режим на данъчно облагане на няколко конкретно определени казина в Гърция, ползващи се с по-благоприятни данъчни условия спрямо други казина в страната.

(28)

Комисията счете, че оспорваната мярка се е отклонила от общите законови правила за установяване на нормалното ниво на облагане на таксите за вход в казината, което е подобрило конкурентната позиция на получателите.

(29)

Оспорваната мярка изглежда представлява загуба на публични приходи за гръцката държава и дава предимство на казината с по-ниска такса за вход. На аргумента на гръцките органи, че тези, които се възползват пряко от по-ниската цена за вход, са клиентите, Комисията отговори, че субсидирането на клиенти може да представлява държавна помощ за предприятие, при положение че е обвързано с условие за използването на конкретна стока или услуга, предоставена от това предприятие (35).

(30)

Комисията също така отбеляза, че степента на данъчно облагане не е определена според обстоятелствата, свързани с конкретните казина (36); Комисията временно заключи, че мярката е селективна (37).

(31)

Комисията счете, че е възможно оспорваната мярка да нарушава конкуренцията между казината в Гърция и на пазара за придобиване на предприятия в Европа. Комисията заяви, че напълно зачита правото на държавите-членки да регулират хазартната дейност на територията си, като спазват правото на ЕС, но не се съгласи, че от това следва, че разглежданата мярка не може да нарушава конкуренцията и да влияе на търговията между държавите-членки. Операторите в сектора често са международни хотелиерски групи, чието решение за инвестиране може да бъде повлияно от мярката, и казината могат да бъдат притегателно средство за туристи да посетят Гърция. Ето защо Комисията заключи, че мярката би могла да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки (38).

(32)

Комисията счете временно, че мярката представлява неправомерна помощ, тъй като е приведена в действие от гръцките органи без предварителното съгласие на Комисията и че помощта би могла да бъде възстановена съгласно разпоредбите на член 15 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО („процедурният регламент“) (39).

(33)

Комисията не констатира наличието на основания да счита оспорваната мярка за съвместима с вътрешния пазар; мярката изглежда представлява необоснована оперативна помощ за казината, които са се възползвали от нея (40).

(34)

Комисията отбеляза, че ако се потвърдят нейните съмнения, че в мярката се съдържа несъвместима държавна помощ, съгласно член 14, параграф 1 от процедурния регламент тя ще бъде длъжна да разпореди Гърция да възстанови помощта от получателите, освен ако това не противоречи на общ принцип на правото (41).

(35)

В хода на официалното разследване Комисията получи мнения от Гърция, от представителя на „Elliniko Kazino Parnithas AE“ („Mont Parnès“) и от представителите на частното казино в Loutraki („Loutraki“).

(36)

Мненията, внесени от представителя на казиното получател „Mont Parnès“, и тези, получени от гръцките органи, са идентични по същество и ще бъдат обобщени заедно в този раздел.

(37)

Както гръцките органи, така и казино „Mont Parnès“ отричат наличието на каквато и да било държавна помощ. Те твърдят, че държавата не пропуска никакви приходи, а ако пропуска, казината не печелят никакво предимство.

(38)

Гръцките органи твърдят, че диференцирането на цената е въпрос само на ценова регулация, тъй като събираният данък представлява еднакъв дял от съответната цена на издадените билети за вход.

(39)

Според гръцките органи целта при определянето на цена за вход и изискването за плащане към държавата не е да се съберат приходи за държавата, а да се възпрат лицата с ниски доходи да участват в хазартни игри. Фактът, че таксата за вход носи и държавен приход не променя характера ѝ на контролна мярка. Поради това гръцките органи са на мнение, че изискването входният билет да се издава с определена цена за клиентите, посещаващи игралните зони в казината, е административна контролна мярка, с която се налага такса, но която по същността си не е данък и не може да бъде считана за данъчна тежест, както е постановено в решение № 4027/1998 на Държавния съвет, Върховния административен съд в Гърция (42).

(40)

Що се отнася до разликите в цените за отделните казина, Гърция твърди, че икономическите и социалните обстоятелства в отделните казина са различни и не са съпоставими. Гръцките органи поддържат становището, че разликата в таксите е оправдана от съображения за обществения ред. По-специално те твърдят, че обстоятелствата на отделните казина оправдават и са в пълно съответствие с практиката за определяне на различна цена на билетите за казина, разположени в близост до големи градски центрове, и за казина в малките населени места, където живее най-вече селско население, което в по-голямата си част е с по-ниски доходи и степен на образование и което трябва да бъде разубедено да участва в хазартни игри в по-голяма степен, отколкото населението на градските региони.

(41)

Жалбоподателят „Loutraki“ отбелязва, че когато казино „Corfu“ е било приватизирано през 2010 г., цената за вход е била повишена от 6 EUR на 15 EUR, което според „Loutraki“ по-скоро противоречи на аргументите за обществения ред; гръцките органи отговарят, че отдалеченото географско местоположение на остров Корфу означава, че то не в конкуренция с никое от другите гръцки казина, така че конкуренцията не може да бъде нарушена. Освен това гръцките органи твърдят, че е наложително цената за вход да бъде възпираща, за да са защитени жителите на Корфу, тъй като промяната в условията за дейност на казиното след приватизацията неизбежно ще доведе до значително увеличаване на работното му време, общото му ниво на активност и привлекателността му.

(42)

Ако на казината с по-ниски цени е предоставено някакво предимство, в резултат на което те привличат повече клиенти, гръцките органи и „Mont Parnès“ оспорват гледната точка, че непременно трябва да е налице загуба на държавни приходи. Също така не е сигурно, че ако цената за вход беше по-висока, предполагаемите получатели на помощ щяха да генерират повече приходи за държавата, така че предполагаемата загуба на приходи е хипотетична. Гръцките органи и „Mont Parnès“ твърдят, че ползата от по-ниската цена за вход е за клиента и че делът от цената, който казиното запазва, е по-голям в казината с такса за вход от 15 EUR, което е в полза на казината с по-високи цени.

(43)

Гръцките органи и „Mont Parnès“ твърдят, че няма влияние върху конкуренцията или търговията, тъй като всяко казино обслужва местен пазар. Те оспорват възможността за конкуренция с други форми на хазарт, която се посочва като предполагаем вариант в решението за откриване на процедурата, и изтъкват, че понастоящем в Гърция хазартните игри по интернет са незаконни.

(44)

Гръцките органи и „Mont Parnès“ поддържат становището, че дори и да се приеме, че намалената цена за вход от 6 EUR може да е повлияла или все още да влияе на решението на дадено чуждестранно дружество да инвестира в казино в Гърция, чуждестранното дружество винаги може да се възползва от Законодателен указ 2687/1953, както направи „Hyatt Regency Xenodocheiaki kai Touristiki (Thessaloniki) AE“ с казино „Thessaloniki“.

(45)

Жалбоподателят твърди, че получателите имат възможност да предоставят безплатен вход, но въпреки това трябва да заплатят налога от 80 %, което според него показва много ясно, че мярката представлява държавна помощ; гръцките органи отговарят, че тази практиката се прилага по изключение, тъй като казината използват тази възможност, за да предложат безплатен вход най-вече на клиенти, които са VIP или известни личности, и че тази практика противоречи на данъчното право (Закон 2238/1994), защото плащането на 80 % от цената на билета на държавата от собствените ресурси на предприятието не се признава за продуктивен разход и не може да бъде приспаднат от приходите на дружеството, така че дружество, което прилага такава практика, понася съществена данъчна тежест.

(46)

Гръцките органи и „Mont Parnès“ насочват допълнително вниманието на Комисията към други разлики между казината съгласно различни данъчни и регулаторни мерки. Според тях тези разлики са в полза на жалбоподателя „Loutraki“ и компенсират предимствата, от които се възползват получателите по мярката благодарение на по-ниската цена за вход. По-специално, всяко казино заплаща на държавата процент от годишната си брутна печалба, но съгласно закона „Loutraki“ заплаща по-малък процент от останалите. Комисията подчертава, че ако другите мерки, посочени от гръцките органи и „Mont Parnès“, наистина съществуват, те могат да представляват отделна мярка за помощ за „Loutraki“, при условие че са изпълнени всички условия на приложимото право на ЕС за държавните помощи. Във всеки случай обаче тези мерки са различни от оценяваната мярка и са извън обхвата на настоящото решение.

(47)

Накрая Гърция е посочила, че обмисля възможността за промяна в ценовата си политика за казината, за да няма дискриминация между тях. Тя обаче все още не е информирала Комисията, че се осъществява подобна промяна.

(48)

Гръцките органи и „Mont Parnès“ не са представили никакви коментари във връзка със съвместимостта и законността на помощта.

(49)

От друга страна, гръцките органи и „Mont Parnès“ твърдят, че дори да бъде констатирано, че оценяваната мярка е неправомерна и несъвместима държавна помощ, възстановяването на тази помощ би било в разрез с два принципа.

(50)

Относно изчисляването на сумата, подлежаща на възстановяване, гръцките органи и „Mont Parnès“ оспорват предложеното от „Loutraki“ изчисление, според което разликата в данъка за клиент, таксуван в казината с висока цена и в казината с по-ниска цена, се умножава по броя на клиентите, посетили казината получатели. Те твърдят, че това изчисление е неправилно и произволно, тъй като не е сигурно дали въпросните казина получатели „Mont Parnès“, „Thessaloniki“ и „Corfu“ (44) биха имали същата клиентела при по-висока цена на билета.

(51)

„Loutraki“ твърди, че мерките, предвидени от националното законодателство, представляват данъчна дискриминация в полза на някои казина, дотолкова доколкото към различни данъчни основи, а именно две различни цени за вход, определени от държавата, се прилага един данък в размер на 80 %, който трябва да се отчисли за държавата върху входа за казината. Цената за вход в казината получатели е значително по-ниска от цената в другите казина (6 EUR вместо 15 EUR), което представлява пропуснати приходи за държавата и предвид нарушената конкуренция, до която води, е равнозначна на държавна помощ.

(52)

По-нататък „Loutraki“ твърди, че мярката не е обективно обоснована, тъй като налагането на по-ниска цена за вход на казината получатели в действителност противоречи на социалната цел и на обосновката и спецификата на определянето на цена за вход в казината, което бе разгледано в Решение № 4027/1998 на Държавния съвет. „Loutraki“ е на мнение, че не може логично да се твърди, че е възможно да се постигнат административен контрол и социална защита чрез различно таксуване на билетите за вход — в казино „Mont Parnès“, само на около 20 км от центъра на Атина, входът струва 6 EUR, а в „Loutraki“, на около 85 км от центъра на Атина, входът струва 15 EUR; в казино „Thessaloniki“, само на 8 км от центъра на Солун, входът струва 6 EUR, а в Халкидики, на около 120 км от центъра на Солун, входът струва 15 EUR.

(53)

„Loutraki“ коментира, че преди Гърция е твърдяла, че намалената цена от 6 EUR за вход е оправдана от специалните обстоятелства за всяко казино получател, свързани главно с географското разположение (което определя дадени икономически, социални, демографски и други конкретни характеристики), но след приватизацията си през август 2010 г. казино „Corfu“ е започнало да прилага цена от 15 EUR без никакво обяснение защо тези специални обстоятелства вече не важат.

(54)

Що се отнася до количественото изражение на сумата, подлежаща на възстановяване, „Loutraki“ отстоява мнението, че въпросната сума е разликата в отчисления данък за всеки клиент, умножена по броя на клиентите, посещаващи в казината получатели.

(55)

Що се отнася до отделните мерки, посочени от Гърция и „Mont Parnès“, които по тяхно мнение са в полза на „Loutraki“, основната мярка от които е, че „Loutraki“ плаща по-малък дял годишна брутна печалба на държавата отколкото други казина, „Loutraki“ е на мнение, че на практика то е платило същата сума като конкурентите си съгласно отделно споразумение с органите.

(56)

Мярката, подложена на оценка, съдържа данъчна дискриминация в полза на определени казина, която гръцките органи са привели в действие чрез едновременно прилагане на редица разпоредби (45), чрез които се определят единен налог от 80 % върху цената за вход в казината и различни регулирани цени за публичните и частните казина, а именно 6 EUR за публичните казина и 15 EUR за частните, като по този начин частните казина се поставят в неблагоприятно конкурентно положение (46).

(57)

За да установи дали дадена мярка представлява държавна помощ, попадаща в приложното поле на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Комисията трябва да прецени дали са изпълнени условията на член 107, параграф 1 от Договора. Член 107, параграф 1 гласи, че: „освен когато е предвидено друго в Договорите, всяка помощ, предоставена от държава-членка или чрез ресурси на държава-членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите-членки, е несъвместима с вътрешния пазар.“

(58)

Съответно Комисията ще прецени дали оспорваната мярка изпълнява всички четири необходими условия, за да представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1.

(59)

Дадена мярка представлява държавна помощ, ако предоставя на получателите предимство, освобождаващо ги от такси, които по принцип трябва да бъдат поети от техните собствени бюджети.

(60)

Първоначално гръцките органи заявиха, че мярката е извън обхвата на правилата за държавна помощ, тъй като равнището на вноската, която всички работещи казина в Гърция трябва да плащат на държавата е еднакво — 80 % от стойността на всеки билет за вход, като се има предвид, че елементът на разлика в режимите идва от ценовата политика, предвидена от законодателството от 1994 г. и 1995 г., с което се определя цена за вход от 15 EUR в лицензираните съгласно Закон 2206/1994 казина.

(61)

Гръцките органи твърдят също така, че таксата за вход е само административна контролна мярка и не представлява данък, тъй като съгласно Решение № 4025/1998 на Държавния съвет определянето на цена за вход в казината има социален характер и не е данъчна мярка.

(62)

Преди всичко следва да се отбележи, че определянето на цените със Закон 2206/1994 не може да бъде описано просто като типична ценова политика, тъй като изглежда всички казина са свободни да таксуват клиентите с по-ниска цена за вход или дори да предоставят безплатен вход, въпреки че във всички случаи остават подчинени на задължението да плащат на държавата 80 % от стойността на издадения билет за вход, независимо колко в действителност е платил клиентът.

(63)

Във всеки случай, когато се прилагат правилата на ЕС за държавна помощ, няма значение дали мярката, предмет на оценка, е данък или мярка за ценообразуване, тъй като член 107 се отнася за помощ „под каквато и да било форма“, която предоставя предимство. Фактът, че нейната основна цел не е да генерира данъчен приход, сам по себе си не е достатъчен, за да създаде предпоставка такава мярка да не бъде определена като държавна помощ.

(64)

Дори да се приеме, че определянето на цена за вход в казината може да има социална цел, въпросът дали това представлява предимство, равнозначно на държавна помощ, трябва да бъде оценен от гледна точка на ефекта върху отделните предприятия, за да се определи дали някои предприятия участват с по-малък дял в публичните приходи. Предвид факта, че освобождаването от прилагане на общата цена за вход от 15 EUR е предоставено индивидуално на конкретни казина, и по-специално че налогът от 80 % следва да се плаща на държавата въз основа на по-ниската цена, която тези казина са длъжни да изискват (по принцип, вж. по-горе), налице е предоставено предимство на тези казина.

(65)

Комисията признава правото на държавите-членки да определят дадена мярка като данъчна или друга мярка съгласно националното си законодателство. Оценката на Комисията не е насочена по-никакъв начин към тълкуване на националното законодателство. При все това ефектът от тази мярка е възможността за редовно постоянно плащане на държавата на 80 % от цената на всеки билет за вход, издаден от всяко казино. Освен това Комисията отбелязва, че съгласно националното законодателство (по-специално Закон 2206/1994 и министерското решение от 1995 г.) дължимите суми следва да бъдат внасяни в съответната служба за данък върху приходите (47). Поради това, докато определението на мярката според националното законодателство остава незасегнати, Комисията е на мнение, че мярката има ефект, подобен на този от данъчна мярка. Съответно, единствено за целите на настоящото решение и на оценката съгласно правото на ЕС в областта на публичните помощи Комисията ще нарича мярката „данъчна мярка“, „данък“ или „данъчно облагане“.

(66)

Оценяваната мярка, а именно данъчната дискриминация в резултат на общия ефект от единния данък вход, наложен върху различни регулирани цени за вход, предоставя предимство на публичните казина в Гърция в сравнение с частните казина. Общият ефект от двете предприети от държавата действия е, че докато частните казина трябва да плащат на държавата данък вход от 12 EUR на човек (80 % от 15 EUR), публичните казина плащат само 4,80 EUR (80 % от 6 EUR). (48)

(67)

С тази мярка гръцката държава облекчава публичните казина от тежест, която те би трябвало да поемат, при положение че данъчното облагане е недискриминационно и неутрално по отношение на конкуренцията. По принцип в Гърция е въведено недискриминационно и неутрално по отношение на конкуренцията данъчно облагане със Закон 2206/1994 за създаване, организация, експлоатация и контрол на казината, с който се определя цена за вход от 15 EUR и дължим данък на държавата — 80 % от тази сума. Гръцката държава обаче не прилага тази недискриминационна и неутрална по отношение на конкуренцията система на данъчно облагане спрямо публичните казина (или частното казино „Thessaloniki“, което се третира по същия начин), и вместо това им е позволила да плащат само 4,80 EUR данък вход, като по този начин е облагодетелствала тези предприятия. Въпросните казина е трябвало да понасят по-лека данъчна тежест на посетител от общите си приходи. Общите им приходи включват не само приходи от вход (единствено от цената на билетите за вход), но и от другите им източници на доход като хазартни игри, настаняване, услуги, предоставяни от барове и ресторанти, представления и др.

(68)

Установена съдебна практика е концепцията за помощ да обхваща не само ползите, но и мерките, които в една или друга форма облекчават таксите, обикновено включени в бюджета на предприятието, и които по тази причина не са субсидии в строгия смисъл на думата, но са близки по характер и имат същия ефект (49). Такова предимство може да бъде предоставено чрез различни видове намаляване на данъчната тежест за предприятието, включително намаляване на данъчната основа.

(69)

В този случай казината „Corfu“, „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ (и казино „Rhodes“ до 1999 г.) (50) са получили предимство, подобно на намаляване на данъчната основа, тъй като, както беше обяснено по-горе, за тези казина има специални разпоредби, съгласно които данъкът, който плащат на посетител, е определен на по-ниско равнище от наложеното на другите казина.

(70)

Гръцките органи коментират, че клиентите пряко се облагодетелстват от по-ниската данъчна тежест. При все това, дори при положение че може да се твърди, че клиентите също са облагодетелствани в резултат от намалената данъчна тежест за вход, тъй като плащат по-ниска крайна цена, това не възпрепятства мярката да предоставя предимство на съответните предприятия, в този случай казината получатели, тъй като те плащат по-нисък по размер данък на посетител.

(71)

В свързаните с данъци дела е доказано, че освобождаването от данъци, които номинално се плащат от клиента, но се събират от доставчика, може евентуално да представлява държавна помощ, както могат да представляват такава помощ и други облекчения за клиентите при закупуване на определени стоки и услуги (51).

(72)

В съответствие с досегашната практика (52) Комисията смята, че намаленията на данъците за клиентите могат да представляват държавна помощ за предприятията, когато намалението зависи от използването на определена стока или услуга, предоставена от определено предприятие. Следователно аргументът, че клиентът се облагодетелства пряко, не е пречка да бъде констатирано наличие на държавна помощ.

(73)

Освен това, при положение че казината в Гърция спазват обичайната търговска практика да не таксуват входен билет и същевременно плащат данък вход на държавата (80 % от номиналната стойност на билета), предоставеното предимство на публичните казина от данъчната дискриминация е още по-голямо, тъй като разходът за допускане на клиент е значително по-висок за частните казина, където дължимият данък вход е 12 EUR, отколкото в публичните казина, които трябва да отчислят само 4,80 EUR от общите приходи от своята дейност.

(74)

Гръцките органи твърдят, че практиката да се предоставя безплатен вход в казината получатели в определени дни от седмицата е изключение. Тази практика обаче е специално предвидена в националното законодателство (министерското решение от 1995 г.). Гърция твърди, че практиката е предназначена за VIP лица или знаменитости, но Комисията има доказателства под формата на обществено достъпна информация, като листовки, предлагащи безплатен вход, разпространявани във вестници и в интернет, което показва, че безплатен вход се предоставя на всички клиенти в определени дни от седмицата всяка седмица като обичайна практика (казино „Thessaloniki“ например рекламира на своята интернет страница, че предоставя безплатен вход без прекъсване от неделя до четвъртък) (53). В такъв случай практиката за безплатен вход в казината получатели не изглежда изключение.

(75)

Гърция твърди, че практиката противоречи на националното данъчно право; Комисията посочва, че разрешението да се предоставя безплатен вход е изрично предвидено в националното законодателство относно казината и казината получатели очевидно се възползват от него.

(76)

Гърция твърди, че плащаните на държавата 80 % от цената на билета от собствените ресурси на казиното не се признават като продуктивни разходи и съгласно гръцкото данъчно законодателство не могат да бъдат приспаднати от приходите на дружеството, така че дружество, прилагащо такава практика, поема значителна данъчна тежест. Комисията е на мнение, че това разсъждение в действителност подкрепя твърдението на жалбоподателя, че поради значителната данъчна тежест в резултат от плащането на данък от собствените си приходи едно частно казино на практика не може да си позволи да предостави безплатен вход; това подкрепя аргумента, че е налице предимство за казината с по-ниска цена.

(77)

Гърция също така твърди, че тъй като казината запазват 20 % от неравностойната цена за вход, предимството се предоставя на казината с по-висока такса, което осигурява 3 EUR нетен приход, в сравнение с 1,20 EUR, получени от публичните казина. Този аргумент е подвеждащ, тъй като пренебрегва два факта от съществено значение за правилното разбиране на действителното антиконкурентно въздействие на мярката. От друга страна, фактът, че органите са определили по-ниско ниво на цените на билетите, включително данък вход, за някои казина, прави тези казина по-привлекателни за клиентите и това i) отклонява търсенето от модела, който би преобладавал, ако казината се конкурираха само според собствените си качества въз основа на индивидуалния обхват и качество на предлаганите услуги, и ii) ако се приеме, че всички останали условия са еднакви, това увеличава изкуствено броя на посетителите. От друга страна, както беше обяснено по-рано, приходите от вход са само ограничен дял от общите приходи, които привлеченият от казиното клиент генерира за предприятието, и от които казината трябва да плащат данък вход.

(78)

На последно място фактът, че данъчната дискриминация предоставя предимство, се признава в самите национални разпоредби в тази връзка. Както съобщават гръцките органи, на казино „Thessaloniki“ е позволено да взема по-ниска такса вход и да плаща по-нисък данък въз основа на Законодателния декрет от 1953 г., според който на предприятия, учредени с чуждестранен капитал, следва да бъде позволен най-благоприятният режим, определен за местните предприятия. Въпреки че гръцките органи отстояват мнението, че разглежданата мярка не предоставя предимство, те прилагат този законодателен акт по отношение на казино „Thessaloniki“ въз основа на това, че това е най-благоприятният режим, предоставен на местните предприятия, за разлика от по-тежкия, прилаган за частните казина.

(79)

От друга страна, гръцките органи и казино „Mont Parnès“ насочват вниманието към други различия между казината по отношение на данъчни или регулаторни мерки, които според тях са в полза на жалбоподателя „Loutraki“ и по този начин компенсират евентуалните предимства, от които се възползват получателите в резултат на по-ниската цена за вход (54). Комисията е на мнение, че твърдението, че една мярка (разлика в общото данъчно облагане) трябва да бъде компенсация за друга (разлика в цените за входни билети и съответно налагане на специален данък) не може да бъде приета като аргумент в подкрепа на становището, че оценяваната мярка не представлява помощ. Във всеки случай, както вече беше споменато, тези аспекти са различни от оценяваната мярка и са извън обхвана на настоящото решение (вж. параграф 46).

(80)

Комисията стига до заключението, че оценяваната мярка, а именно данъчната дискриминация в резултат на общия ефект от прилагането на единен данък вход към различни регулирани цени, предоставя предимство за казината с по-ниски цени.

(81)

Посоченото по-горе предимството може да се припише на държавата и се финансира с публични ресурси.

(82)

Както беше обяснено по-горе, данъчната дискриминация е в резултат на поредица от административни актове, укази и нормативни разпоредби, приети от гръцката държава, включително по-специално: Закон 2206/1994; Министерското решение от 1995 г.; Закон 3139 от 30 април 2003 г.; Законодателен декрет 2687/1953; решенията на главния секретар на EOT (който управлява публичните казина), издадени в съответствие със Закон 1624/1951 и Декрет 4109/1960, а именно Решение № 535633 на EOT от 21 ноември 1991 г., с което се определя цена за вход в казино „Mont Parnès“ в размер на 2 000 GRD, и Решение № 508049 на EOT от 24 март 1992 г., с което се определя цена за вход в казината „Corfu“ и „Rhodes“ в размер на 1 500 GRD (в случая на „Corfu“ по-късно цената е променена на 2 000 GRD с Решение № 532691 от 24 ноември 1997 г.); както и на лицензите, предоставени на всяко от казината съгласно националното законодателство, в които се потвърждава съответната цена за вход и задължението за плащане на 80 % от цената, приложима за всяко конкретно казино.

(83)

Освен това данъчната дискриминация се финансира с публични ресурси. Ако държавата пропусне приходи, които би трябвало да събере от дадено предприятие при нормални обстоятелства, съответната мярка се финансира с публични ресурси.

(84)

По отношение на данъците предоставеното предимство на публичните казина в този случай е в резултат на изкуственото намаляване на данъчната основа, върху която се начислява 80 % данък вход, от обща номинална стойност 15 EUR за входен билет до 6 EUR при публичните казина.

(85)

Съдът постанови, че такова дискриминационно намаляване на данъчната основа води до загуба на данъчни приходи за държавата, което е равностойно на използване на публични ресурси в съответствие с член 107, параграф 1 от ДФЕС (55). Като цяло в оценявания случай гръцката държава пропуска данъчни приходи от публичните казина в размер на 7,20 EUR на посетител, което представлява разликата между данъка в размер на 12 EUR на посетител, плащан на държавата от частните казина, и данъка в размер на 4,80 EUR на посетител, плащан на държавата от публичните казина. При оценката на предимството, получено от всяко казино получател, обаче могат да бъдат взети предвид някои изменения (обяснени по-подробно в раздел V.4 „Количествено изражение и възстановяване“: по-специално, изглежда, че до 2000 г. „Mont Parnès“ и „Corfu“ не са плащали никакъв данък вход на държавата, така че в този случай предимството възлиза на данъка от 12 EUR на посетител, плащан на държавата от частните казина).

(86)

Гърция твърди, че тъй като казината, прилагащи по-ниска цена, могат да привлекат повече клиенти, не е сигурно, че държавата пропуска приходи. Гърция е на мнение, че поради това мярката не представлява държавна помощ.

(87)

Както вече беше споменато в решението за откриване на процедурата, Комисията не приема този аргумент. В съответствие с досегашната си практика (56) Комисията счита, че фактът, че дадено намаление на данък по отношение на определени данъкоплатци може да доведе до увеличение на цялостното ниво на приходите, събрани чрез този данък, не означава непременно, че мярката не е финансирана от публични ресурси.

(88)

Аргументът на гръцките органи е погрешен по отношение на това, че критерият за сравнение, по който изпитват въздействието от данъчната дискриминация върху публичния бюджет, е повлиян от съдържащото се в мярката предимство. В доводите си гръцките органи вземат предвид динамичния ефект от намаление на цените, който би могъл да увеличи търсенето и в крайна сметка събрания данък, тъй като събраният данък е пропорционален на броя на посетителите. Но това сравнение е неточно, защото причината за нарастване на търсенето е самата неравнопоставеност, създадена от предимството, а именно фактът, че е налице по-ниска цена и от там по-ниска данъчна тежест на посетител.

(89)

Във всеки случай гръцките органи не представиха никакви доказателства, че чрез схемата за различни цени общите данъчни приходи от данък вход за казината се увеличават в максимална степен. Ако Комисията трябваше да приеме доводите, че намаляването на цената за вход на 6 EUR води до увеличаване на събирания данък, данъчните приходи щяха да са увеличени в максимална степен, ако всички билети за вход във всички казина, публични и частни, струват 6 EUR, което противоречи на гръцкото становище, че до това положение се достига в резултат на данъчната дискриминация, възникнала от различните цени.

(90)

Следователно оспорваното предимство е финансирано с публични ресурси.

(91)

Съгласно член 107, параграф 1 от ДФЕС, за да представлява дадена мярка държавна помощ, тя трябва да бъде конкретна или селективна, тоест да поставя в по-благоприятно положение „определени предприятия или производството на някои стоки“.

(92)

Съгласно съдебната практика на Съда (57), „що се отнася до оценката на условието за селективност, което е съставна част от концепцията за държавна помощ, от установената съдебна практика става ясно, че член 87, параграф 1 от ДЕО [настоящ член 107, параграф 1 от ДФЕС] изисква оценка на всяка помощ под каквато и да било форма съгласно конкретна законова схема, която „поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки“ в сравнение с други предприятия, които са в правно и фактическо положение, съвместимо по смисъла на преследваната цел от въпросната система“ (58). Според постоянната съдебна практика на Съда в член 107, параграф 1 от ДФЕС не се прави разлика между причините или целите на държавната помощ, а те се определят въз основа на резултатите си (59). Съгласно опита на Комисията и съдебната практика на ЕС в данъчните спорове съответното селективното предимство може да възниква в резултат на изключение от данъчните разпоредби от законодателен, регулаторен или административен характер или от дискреционна практика на данъчните органи. От друга страна, селективният характер на дадена мярка може да бъде обоснован от „характера или общата схема на системата“ (60) и в такъв случай може да бъде счетено, че мярката не представлява държавна помощ.

(93)

На първо място Комисията констатира, че в случая, който се оценява, общата данъчна система е системата, която по принцип се прилага по отношение на всички казина, и е предвидена в Закон 2206/1994 и в решението на Министерския съвет за нейното прилагане от 1995 г. (факт, потвърден от гръцките органи; вж. параграф 19).

(94)

На второ място Комисията констатира, че въпросната мярка е в нарушение на общата данъчна система. Както е потвърдено от гръцките органи, специалните разпоредби, които се прилагат по отношение на публичните казина (и за частното казино „Thessaloniki“), се считат за изключения от общите разпоредби на Закон 2206/1994 и решението на Министерския съвет за неговото прилагане от 1995 г. (вж. по-горе параграф 19 и следващите).

(95)

Комисията посочва, че изискването да се плаща 80 % от цената за вход не се е прилагало по отношение на казината „Mont Parnès“ и „Corfu“ до 2003 г. Както бе отбелязано по-горе, изискването е започнало да се прилага по отношение на казината „Thessaloniki“ и „Rhodes“ след лицензирането им съгласно Закон 2206/1994, както следва — „Thessaloniki“ през 1995 г. и „Rhodes“ през 1996 г. Цената за вход от 6 EUR се запазва до настоящия момент за „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“ и е останала 6 EUR до приватизацията на „Corfu“ през август 2010 г. и на „Rhodes“ през 1999 г. Изискването за плащане на 80 % и цената от 15 EUR за вход са станали обаче задължителни по закон за другите казина през 1995 г. и се изпълняват от този момент насам.

(96)

Поради това Комисията счита, че мярката е селективна.

(97)

На трето място Комисията констатира, че селективният характер на дадена мярка може да бъде обоснован от „характера или общата схема на системата“, тоест от степента, до която изключенията от данъчната система или разграниченията в рамките на системата възникват пряко от основните или от ръководните принципи на системата в съответната държавата-членка (това е третата стъпка от анализа на селективността). В съответствие с установената съдебна практика на Съда (61) Комисията счита, че мерки, създаващи разграничаване между предприятията, не представляват държавна помощ, когато това разграничаване произтича от характера и общата схема на системата на облагане, към която принадлежат. Тази обосновка въз основа на характера или цялостната структура на данъчната система отразява съответствието на конкретна данъчна мярка на присъщата логика на данъчната система като цяло. От друга страна, при практиката на Комисията и съдебната практика на Съда се използва тясно ограничен подход при такъв тип обосновка. Основанието, на което се позовават, трябва да е присъщо на данъчната система.

(98)

Гръцките органи заявяват, че индивидуалните особености на всяко едно казино са различни и че цените за вход са определени във връзка с тях, като целта е да се определи цена, която да възпира лица с ниски доходи да участват в хазартни игри.

(99)

Комисията не може да приеме тези аргументи. Доводът, че размерът на цената е определен и обоснован въз основа на особеностите на всяко едно казино, като целта е да се възпрат лица с ниски доходи да участват в хазартни игри, е несъвместим с факта, че и двете казина „Mont Parnès“ и „Thessaloniki“, които прилагат цена от 6 EUR, са в близост до големи населени места. Този довод е несъвместим и с разпоредбата, която изрично позволява допускането на клиенти без заплащане, при условие че 80 % от цената така или иначе се плаща на държавата.

(100)

Комисията констатира също така, че не е ясно защо тази по-ниска цена е необходима специално в случая с тези казина, а не се налага по отношение на останалите. Гръцките органи не обясняват икономическите изчисления за определяне на по-ниската цена за вход от 6 EUR вместо друга междинна сума или, ако се приеме, че все пак има специфични особености — които според Гърция се състоят главно в географското местоположение на конкретното казино — защо всички казина получатели са задължени да прилагат еднаква цена за вход (като общо правило, вж. по-горе) вместо цена, определена според тяхната индивидуална ситуация. Например, ако се твърди, че по-ниската цена за вход е обоснована от фактори, характерни за географското местоположение на всяко едно казино, тази причина по никакъв начин не може да се отнесе към казино „Thessaloniki“, което се ползва от този режим не във връзка с географското си местоположение, а във връзка с национална разпоредба, която позволява на предприятия, създадени с чуждестранен капитал, възможно най-благоприятния режим, прилаган спрямо местните предприятия. Следователно при определяне на цената за вход в казино „Thessaloniki“ неговото географско местоположение изглежда не е взето под внимание в нито един момент. Като друг пример казино „Corfu“ е започнало да прилага цена от 15 EUR за вход след приватизацията си през август 2010 г. Гръцките органи не обясниха по задоволителен начин защо специалните условия, посочени по-горе, вече не се прилагат и съответно защо по-ниската цена на билетите за вход вече не е била необходима.

(101)

Комисията заключава, че селективният характер на мярката, предмет на оценка, не се обосновава от характера или от общата схема на системата. Комисията счита, че оспорваната мярка включва елемент на дискриминация под формата на намаляване на данъчната основа, което води до създаване на данъчно предимство в полза на отделни избрани казина, и че тази дискриминация не се обосновава от логиката на съответната обща данъчна система в Гърция.

(102)

Комисията прави заключение, че е изпълнен критерият за селективност за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(103)

Дадена мярка представлява държавна помощ, ако засяга конкуренцията и търговията между държавите-членки. Независимо от правния статут на получателя или от начините на финансиране този критерий предполага, че получателят на средства по мярката извършва стопанска дейност.

(104)

Съгласно съдебната практика на Съда „за целта на категоризирането на дадена национална мярка като забранена държавна помощ, не е необходимо да се установи, че помощта има реално въздействие върху търговията между държавите-членки и че конкуренцията е действително нарушена, а само да се провери дали е възможно помощта да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията. По-конкретно, когато помощ, предоставена от дадена държава-членка, укрепва позицията на едно предприятие в сравнение с другите предприятия, конкуриращи се в търговията в рамките на Общността, то тази търговия трябва да бъде считана за засегната от помощта. … Освен това не е необходимо самото предприятие получател да извършва търговска дейност в рамките на Общността. Помощ, предоставена от държава-членка на дадено предприятие, може да помогне за поддържане или разрастване на дейността в рамките на държавата и в резултат на това предприятия, създадени в друга държава-членка, имат по-малък шанс да навлязат на пазара на въпросната държава-членка“ (62). Освен това съгласно установената съдебна практика (63), за да се счита, че дадена мярка нарушава конкуренцията и засяга търговията между държавите-членки, е достатъчно получателят на помощта да се конкурира с други предприятия на пазари, отворени за конкуренция в рамките на вътрешния пазар (64). Комисията счита, че условията, определени в съдебната практика, са налице в конкретния случай поради следните причини.

(105)

Оспорваната мярка облекчава данъците, които получателят трябва да плаща в сравнение с другите казина в Гърция, като по този начин засилва относителната им финансова позиция и увеличава печалбата от инвестициите им в сравнение с положението, което би възникнало, ако се основават само на собствените си качества.

(106)

Както вече бе споменато, съгласно установената съдебна практика критерият, че помощта трябва да може да засяга търговията, е изпълнен, ако предприятието получател извършва стопанска дейност, която включва търговия между държавите-членки. За да се направи заключението, че е засегната търговията в рамките на Общността, е достатъчно помощта да укрепва позицията на предприятието в сравнение с тази на други дружества, конкуриращи се в търговията в рамките на Общността. Помощта може да е относително малка по размер, предприятието получател може да е средно по мащаб или неговият дял от пазара на Общността да е много малък, а би могло и получателят да не извършва износ или да изнася почти цялата си продукция извън пазара на Европейския съюз — нито едно от тези неща по никакъв начин не променя този извод (65).

(107)

Гърция твърди, че местоположението на казината и разстоянията между тях означава, че всяко обслужва определен местен пазар и следователно мярката не може да наруши конкуренцията или да засегне търговията между държавите-членки. Съгласно съдебната практика обаче не съществува праг, който да определя действителното или потенциалното въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите-членки и поради това критерият за приложимостта на член 107, параграф 1 не зависи от местния или регионалния характер на предоставените услуги, нито от обхвата на сферата на въпросната дейност (66).

(108)

Гърция твърди също така, че пазарът на хазартни игри не е хармонизиран между държавите-членки, които следователно са свободни да го регулират на национално ниво. Гърция цитира съдебната практика на Съда, която позволява ограничаване на единния пазар за хазартни услуги с цел защита на потребителите от измама и престъпления (67).

(109)

Комисията напълно уважава правото на държавите-членки да определят целите на своите политики в сферата на хазарта, при условие че всички ограничения на свободата за предоставяне на услуги са уместни за постигане на набелязаните цели, не надхвърлят границата на необходимото за постигането им и се прилагат по недискриминационен начин. При все това Комисията не е съгласна с извода, че въпросната мярка не може да наруши конкуренцията и че не засяга търговията между държавите-членки.

(110)

Операторите в тази икономическа сфера на дейност често са международни групи хотели (68), конкуриращи се помежду си, чиито решения да инвестират в казина или в други хотелски съоръжения могат да бъдат засегнати от мярката, тъй като тя оказва влияние върху относителната рентабилност на групите и техните инвестиции. Казината често се отбелязват в туристическите дестинации, което показва, че наличието на казино може да привлече туристите да посетят Гърция. Министерството, което отговаря за казината в Гърция, е Министерството на туризма. Комисията отбелязва също така, че има и известно трансгранично движение на клиенти. Казината работят и в трансгранични условия — например казина, които предоставят подобни услуги на круизни кораби, свързващи Гърция с Италия и с други дестинации. В по-общ план лицата, които желаят да участват в хазартни игри, биха могли да избират дали да правят това в казино или по интернет. Хазартът по интернет е международен бизнес и участниците в Гърция могат да получат достъп до такъв вид услуги, предоставяни от оператори в други държави-членки. Всъщност хазартът по интернет е предмет на решението, на което се позовава Гърция (вж. параграф 108). Гръцките органи оспорват възможността за конкуренция с други форми на хазарт, цитирани в решението за откриване на процедурата, като посочват, че хазартът по интернет е незаконен в Гърция. При все това въпреки настоящата законодателна уредба в Гърция гръцките органи сами признават че хазартът по интернет е придобил „неконтролируеми размери“ (69). Трябва да се направи позоваване и на решението на Съда по дело Комисия/Гърция C-65/05, в което Съдът постанови, че Закон 3037/2002, предвиждащ забрана на хазарта по интернет в Гърция, поставя необосновано ограничение пред свободното създаване на дружества и пред свободното предоставяне на услуги (70).

(111)

Освен това общата икономическа криза засяга навиците на потребителите и средствата, с които разполагат за развлечения, като например ползването на услугите на казината. В този конкретен смисъл разграничаването в цените за вход има дори още по-силно неблагоприятно въздействие върху избора на потребителите и така дори е по-вероятно да се наруши конкуренцията на пазара на казината.

(112)

Органите и „Mont Parnès“ твърдят, че дори да се приеме, че намалената цена за вход от 6 EUR може да е повлияла или все още да повлияе на решението на дадено чуждестранно дружество дали да инвестира в казино в Гърция, чуждестранното дружество винаги би могло да се възползва от Законодателен указ 2687/1953; Комисията отбелязва, че прилагането на указа не се извършва автоматично и всъщност би позволило по-благоприятен режим за казината получатели (т.е. по-ниската цена за вход от 6 EUR) да бъде предоставен и на други предприятия. Така тази мярка може да задълбочи дори в по-голяма степен данъчната дискриминация, която се оценява тук Освен това Комисията отбелязва, че макар други казина да са могли да се позоват на Законодателен указ 2687/1953, ако са внесли капитал от чужбина и са подали заявление в указания срок, неговото прилагане е предмет на специфични произволни правила, което го превръща в селективна мярка. Единственият друг пример за потенциалното прилагане на закона, представен на вниманието на Комисията, се отнася за казиното на о. Сирос, което е подало заявление, но е получило отказ, тъй като заявлението е подадено след внасяне на чуждия капитал, а не преди това.

(113)

Освен това при приватизацията на казино „Mont Parnès“ договорът за продажба предвижда конкретно възможността за лиценз за второ казино в същия регион. Несъмнено вероятността за инвестиции в подобна дейност би зависила от условията за конкуренция със съществуващия оператор. Тъй като не може да се изключи възможността, че казината могат да се конкурират със сходни предприятия в други държави-членки, условието в член 107, параграф 1 от ДФЕС трябва да бъде счетено за изпълнено.

(114)

Комисията прави заключение, че оспорваната мярка може да наруши конкуренцията и да засегне търговията между държавите-членки, като потенциално подобрява оперативните условия на получателите, участващи пряко в стопанска дейност и задължени да плащат този данък вход за казината в Гърция.

(115)

Комисията заключава, че критериите за наличието на помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС са изпълнени и че мярката представлява държавна помощ в полза на казината с по-ниска цена за вход. Това са казината „Mont Parnès“, „Corfu“, „Thessaloniki“ и „Rhodes“. Комисията разбира, че казино „Rhodes“ вече не е получател, тъй като е прекратило налагането на по-ниска цена за вход, след като е приватизирано през април 1999 г. Комисията счита, че нито гръцките органи, нито „Mont Parnès“ са представили някакви доказателства, които да са достатъчни за промяна на това заключение.

(116)

Както е заявено в решението за откриване на процедурата, Комисията счита, че мярката не отговаря на нито едно от изключенията, описани в член 106 или в член 107 от ДФЕС.

(117)

До момента Гърция твърди, че не става въпрос за държавна помощ и не е предложила никакъв аргумент, с който да покаже защо определена помощ може да е съвместима.

(118)

Както беше обяснено по-горе, Комисията признава правото на държавите-членки да регламентират хазарта на своята територия при спазване на законодателството на ЕС и приема, че такова регламентиране, целящо да контролира и да ограничава хазарта, е законосъобразна цел на обществения ред. От друга страна, дори ако все пак това е била целта на помощта, Комисията не счита, че тя попада в приложното поле на член 106, параграф 2 от ДФЕС. Така или иначе, както беше отбелязано по-горе, аргументът, че мярката има за цел да ограничи хазарта, не може да се съвмести с факта, че казината, прилагащи 6 EUR за вход, са разположени най-близо до основни населени места в Гърция. Това не може да се съвмести и с изричната разпоредба, която позволява на казината да допускат клиенти без заплащане, предвид факта, че 80 % от цената така или иначе се внася в държавата.

(119)

Изключенията, предвидени в член 107, параграф 2 от ДФЕС, които се отнасят за помощи със социален характер, предоставени на отделни потребители, помощи за отстраняване на щети, причинени от природни бедствия или извънредни събития, и помощи, предоставяни на отделни региони на Федерална република Германия, не са приложими в този случай.

(120)

Изключението, предвидено в член 107, параграф 3, буква а), което допуска отпускането на помощи за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на безработица, също е неприложимо, тъй като мярката, предмет на оценка, не съдържа условие получателите да извършват някаква дейност в региони със специални условия (71).

(121)

По същия начин оспорваната мярка не може да бъде считана за насърчаваща изпълнението на проект от общоевропейски интерес или че е насочена към преодоляване на сериозни затруднения в гръцката икономика, както е предвидено в член 107, параграф 3, буква б). Освен това мярката няма за цел да насърчава културата и опазването на наследството, както е предвидено в член 107, параграф 3, буква г).

(122)

Оспорваната мярка на последно място трябва да се разгледа по смисъла на член 107, параграф 3, буква в), с който се урежда разрешаването на помощи, имащи за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговията до степен, която противоречи на общия интерес. Трябва обаче да се отбележи, че оспорваната мярка не попада в никой от случаите, за които Комисията приема, че се отнася тази буква, или в насоките или рамките, определящи условията, при които даден вид помощи могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар.

(123)

Оспорваната мярка представлява оперативна помощ, която изкуствено засилва конкурентната позиция на определени предприятия в сравнение с други подобни предприятия и която не зависи от извършването от страна на получателите на някакво конкретно действие, насочено към постигането на цели на политика от общ интерес.

(124)

По-конкретно, предимството, предоставено от оспорваната мярка, не е свързано с инвестиции, със създаване на работни места или с конкретни проекти. Мярката само облекчава въпросните предприятията от таксите, които по принцип се плащат от подобни предприятия, и поради това трябва да бъде считана за оперативна помощ. Като общо правило, оперативната помощ не отговаря на критериите на член 107, параграф 3, буква в), тъй като нарушава конкуренцията в секторите, в които се отпуска, и същевременно поради своята същност не може да постигне нито една от целите, предвидени в тази разпоредба (72). Въпреки че по изключение такава помощ може да бъде предоставена в региони, които са допустими съгласно изключението в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, и въпреки че определени региони в Гърция са допустими по този член, Комисията има сериозни съмнения дали критериите, които биха позволили подобна оперативна помощ да бъде считана за съвместима, са изпълнени в този случай. В стандартната практика на Комисията такава помощ не може да бъде считана за съвместима с вътрешния пазар, тъй като тя не улеснява развитието на никакви дейности или икономически региони, не е ограничена във времето, не е планирано постепенно намаляване и не е пропорционална на това, което е необходимо, за да се разреши конкретен икономически проблем на въпросните региони.

(125)

Трябва да се направи заключение, че мярката, предмет на оценка, е несъвместима с вътрешния пазар.

(126)

Както е заявено в решението за откриване на процедурата, първите закони, пораждащи данъчната дискриминация между казината, са от 1994 г. и 1995 г. и съобразно с това Комисията разгледа въпроса дали мярката в нейната цялост представлява „съществуваща помощ“ по смисъла на член 108, параграф 1 от ДФЕС.

(127)

Данъчната дискриминация е била въведена незаконно — тоест от гледна точка на законодателството на ЕС относно публичните помощи — когато през 1995 г. гръцките органи решиха да освободят определени казина от общото правило, произтичащо от Закон 2206/1994 и от Министерското решение от 1995 г. По-конкретно, гръцките органи разрешиха на публичните казина „Mont Parnès“, „Corfu“ и „Rhodes“ да продължат да налагат по-ниска цена за вход от 6 EUR вместо стандартната цена от 15 EUR и през 1995 г. също така специално предоставиха такъв по-благоприятен режим на казино „Thessaloniki“ съгласно Законодателния указ за чуждестранния капитал от 1953 г. Стандартната сума от 15 EUR беше наложена и действително е била спазвана от останалите пет частни казина, създадени и лицензирани съгласно Закон 2206/1994 от 1995 г. Освен това съгласно Закон 3139/2003 по-ниската цена за вход от 6 EUR специално се запази за казината „Mont Parnès“ и „Corfu“, което доведе до незаконно удължаване и утвърждаване на данъчната дискриминация. Казино „Thessaloniki“ се облагодетелства в резултат на дискриминацията, тъй като се ползва със същия режим като „Mont Parnès“ и „Corfu“, което е потвърдено с Указ 290/1995 на президента, издаден съгласно закона от 1953 г., както беше обяснено по-горе. Разпоредбите, които се прилагат за „Thessaloniki“, са тясно свързани с тези, прилагани за „Mont Parnès“ и „Corfu“. Гръцките органи съобщиха, че въпросът с цената за вход е бил повдигнат след 1995 г. и че управителят на казино „Thessaloniki“ е отправил молба цената в „Thessaloniki“ да бъде определена в същия размер като тази в „Mont Parnès“, а именно 6 EUR; след получаване на мнение от Държавния правен съвет (становище 631/1997) молбата му е била приета (73). Следователно може да се допусне, че ако режимът за „Mont Parnès“ и „Corfu“ беше променен през 2003 г., така че да бъдат задължени да прилагат цена от 15 EUR, тогава режимът за казино „Thessaloniki“ също щеше да бъде променен. Това обаче не се е случило и данъчната дискриминация е била запазена съгласно националните разпоредби.

(128)

Комисията никога не е била уведомявана и не е одобрявала никоя от гореописаните мерки, облагодетелствали конкретните казина, и със сигурност това не е извършено съгласно правилата на ЕС за публичните помощи.

(129)

Член 15 от Процедурния регламент (74) гласи, че правомощията на Комисията за възстановяване на помощ подлежат на давностен срок от 10 години. Давностният срок започва да тече в деня, в който неправомерната помощ бъде предоставена на получателя, било то като индивидуална помощ или като помощ по схема за помощи. Всяко действие, предприето от Комисията или от дадена държава-членка, която действа по искане на Комисията, по отношение на неправомерната помощ, прекъсва давностния срок. След всяко прекъсване срокът започва отново да тече. Давностният срок спира да тече, ако решението на Комисията е предмет на производство, висящо пред Съда на Европейския съюз. Всяка помощ, чийто давностен срок е изтекъл, се счита за „съществуваща помощ“. От друга страна, съгласно член 1, буква в) от същия регламент всички изменения на „съществуваща помощ“ представляват „нова помощ“.

(130)

Комисията констатира, че съгласно съдебната практика на съдилищата на ЕС „давностният срок, предвиден в член 15 от регламента за установяване на подробни правила за държавната помощ … по никакъв начин не изразява общ принцип, при който новата помощ се превръща в съществуваща помощ, а само изключва възможността за възстановяване на помощ, установена повече от 10 години преди Комисията да се намеси за първи път“ (75).

(131)

В настоящия случай нито Комисията е предприемала действие, нито Гърция е действала по искане на Комисията до 2009 г. Комисията предприема действие на 21 октомври 2009 г., когато препраща жалбата на Гърция и отправя искане към нея да поясни повдигнатите въпроси.

(132)

Следователно всяка помощ съгласно тази мярка, предоставена на 21 октомври 1999 г. или след тази дата (което е десет години преди датата, на която Комисията препраща жалбата на гръцката държава и отправя запитване за информация), е нова и неправомерна помощ, влязла в сила без предварително уведомление или решение на Комисията при спазване на член 15 от процедурния регламент относно възстановяването на помощта, както е обяснено подробно по-долу.

(133)

Оспорваната мярка е била въведена без предварително уведомяване на Комисията съгласно член 108, параграф 3 от ДФЕС. Следователно мярката представлява неправомерна помощ.

(134)

Член 14 от Процедурния регламент гласи, че когато се установи, че неправомерно предоставена държавна помощ е несъвместима с вътрешния пазар, помощта трябва да бъде възстановена от получателя, освен ако това не противоречи на общ принцип на правото. Възстановяването на помощта има за цел да възстанови конкурентното положение, съществувало преди предоставянето на помощта, доколкото това е възможно. Нито един от аргументите на гръцките органи или на „Mont Parnès“ не оправдават неспазването на този основен принцип.

(135)

Член 14, параграф 1 от процедурния регламент гласи, че „Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността“. В съдебната практика на Съда и практиката на Комисията във връзка с вземането на решения е установено по-специално, че дадено определение за възстановяване на помощ би нарушило общия принцип на правото на ЕС, ако с действията си Комисията е създала оправдани правни очаквания от страна на получателя, че помощта е предоставена съгласно правото на ЕС (76).

(136)

В определението на Първоинстанционния съд по дело Forum 187 asbl/Комисия е постановено, че „право да разчита на принципа за защита на оправданите правни очаквания има всяко лице в ситуация, в която органите на Общността са го накарали да има основателни очаквания. При все това дадено лице не може да пледира за нарушаване на принципа, освен ако не са му били дадени конкретни уверения от страна на администрацията … По същия начин, ако даден разумен и съзнателен оператор е могъл да предвиди приемането на мярка на Общността, която вероятно би засегнала интересите му, той не би могъл да пледира за този принцип, ако мярката е приета“ (77).

(137)

Гръцките органи и „Mont Parnès“ твърдят, че всяко възстановяване на помощта в случая би било в противовес с принципа за оправданото доверие на гражданите в контекста на решение, прието от гръцкия Държавен съвет съгласно националното законодателство. Комисията констатира, че това е стъпка, предприета от националните органи, а не от органите на ЕС в рамките на съдебната практика, цитирана по-горе. Освен това решението на Държавния съвет се е основавало единствено на националното законодателство и в него не се разглеждат никакви въпроси за държавна помощ, нито класифицирането на мерки като публични помощи. Поради това Комисията не може да освободи страните от възстановяване на помощта въз основа на тези аргументи.

(138)

Гърция и „Mont Parnès“ твърдят, че „Loutraki“ се е забавило преди да подаде жалба до Комисията и по този начин е нарушило принципа, че не трябва да се злоупотребява с дадено право. Комисията заявява, че закъснението от страна на жалбоподателя по никакъв начин не може да попречи на възстановяването на неправомерната помощ, като се има предвид десетгодишният давностен срок, предвиден в член 15 от Процедурния регламент.

(139)

Съобразно с това Комисията не може да приеме аргументите, изложени от гръцките органи и „Mont Parnès“, за освобождаване от възстановяване на помощта по изключение.

(140)

Както е обяснено в настоящото решение, националните мерки от 1994 г. и 1995 г. налагат както изискването да се плаща на държавата 80 % от стойността на входните такси, така и стандартна цена от 15 EUR за входен билет за всички казина. От друга страна, нито изискването за плащане на 80 %, нито стандартната цена от 15 EUR са се прилагали за казината получатели, въпреки че и двете изисквания се прилагат за останалите казина от 1995 г. насам и се осъществяват на практика оттогава (всички частни казина получават лиценз през 1995 г. или през 1996 г. и започват да прилагат мярката по това време с изключение единствено на „Thessaloniki“). Тъй като данъчната дискриминация, породена от разликата в цените на входните билети и свързаните с нея плащания на 80 % на държавата, е започнала всъщност през 1995 г., може да се счита, че периодът, през който помощта е била предоставяна, е започнал през 1995 г.

(141)

Съгласно заключението, до което се стига в раздел V.3 „Законосъобразност на държавната помощ“, Комисията счита, че поради давностния срок от 10 години, предвиден в член 15 от Процедурния регламент, се изключва възстановяване на каквато и да е помощ, предоставена преди 21 октомври 1999 г.

(142)

Определянето на сумата за възстановяване трябва да се основава на факта, че, както е обяснено в настоящото решение (вж. също параграф 85), гръцката държава се е отказвала от приходи от данъци от публичните казина в размер на 7,20 EUR на входен билет, което представлява разликата между данъка от 12 EUR на входен билет, плащан на държавата от частните казина, и данъка от 4,80 EUR на входен билет, плащан на държавата от публичните казина.

(143)

При определянето на сумата, която да бъде възстановена от всяко казино, трябва обаче да се вземат под внимание определени аспекти, свързани със ситуацията на всяко отделно казино, както е обяснено по-долу:

(144)

Комисията не разполага с достатъчно данни, за да може да определи с точност сумите, които следва да бъдат възстановени от всяко казино получател. Нито една разпоредба от законодателството на ЕС обаче не изисква от Комисията да определя точния размер на помощта, която да бъде възстановена, когато нарежда възстановяване на държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар. Достатъчно е решението на Комисията да включва информация, която дава възможност на държавата-членка и на предприятието получател да определят размера сами без излишни затруднения. По тази причина Комисията има законно право да се ограничи до това да изтъкне, че е налице задължение за връщане на въпросната помощ и да остави на националните органи да изчислят точните суми, които да бъдат изплатени въз основа на насоките, дадени от Комисията в нейното решение.

(145)

Въз основа на информацията, представена от държавата-членка, Комисията предоставя необходимите насоки за възстановяване на помощта, както е посочено по-долу.

(146)

В таблицата по-долу се представя общ преглед на броя на билетите, издадени от всяко казино през всяка година (както е отбелязано в таблицата, представената информация е непълна), и предварително изчисление на сумите, които следва да бъдат възстановени от всяко казино, като това е предмет на допълнителни доказателства, които Гърция може да предостави, след като направи своите изчисления относно възстановяването.

Предполагаем брой билети, издадени от всяко казино

Предварителна прогноза за сумата, която трябва бъде възстановена, по казина

(в млн. EUR, закръглено)

(147)

В допълнение Комисията констатира, че член 108, параграф 3 от ДФЕС има суспензивно действие. Комисията не е получила никаква информация, с която да се потвърди, че оспорваната мярка е спряна до решението за откриване на процедурата. Следователно вероятно мярката се прилага от гръцките органи и към настоящия момент (84). Гърция следва да възстанови от получателите всяка помощ, предоставена до приемането на настоящото решение. Комисията отбелязва, че казино „Corfu“ е спряло да прилага цена от 6 EUR за вход и я увеличава на 15 EUR след приватизацията си през август 2010 г. Следователно при изчисляване на сумата, която следва да бъде възстановена, трябва да бъде взет под внимание само периодът до август 2010 г.

(148)

Предвид всички изложени по-горе аргументи Комисията следва да нареди на Гърция да възстанови несъвместимата държавна помощ, предоставена неправомерно на получателите. Комисията отбелязва, че Гърция трябва да прекрати всички останали данъчни облекчения, предоставени съгласно оценяваната мярка, считано от датата на приемане на настоящото решение.

(149)

Що се отнася до бъдещето, Гърция отбеляза, че проучва евентуално изменение в ценовата политика на казината, което ще има за цел да премахне дискриминацията между тях. Според Гърция оценяваната мярка ще бъде премахната с новия закон. При все това Гърция нито е уведомила Комисията за постигането на какъвто и да е напредък в тази насока, нито за осъществяването на някаква действителна промяна. Комисията счита, че приемането на такъв нов закон е изключително важно за разрешаването на проблемите с дискриминацията между казината в Гърция и насърчава Гърция незабавно да предприеме необходимите стъпки.

(150)

В контекста на съображенията, изложени по-горе, както и на съответната съдебна практика и характерните особености на случая, Комисията счита, че оспорваната мярка, представляваща данъчна дискриминация в полза на определени казина, която гръцките органи са привели в действие чрез едновременното прилагане на няколко разпоредби, с които:

представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Комисията счита също така, че оспорваната мярка се прилага в нарушение на член 108, параграф 3 от ДФЕС и следователно представлява неправомерна помощ.

(151)

Комисията отбелязва, че съгласно член 14 от процедурния регламент всяка неправомерна помощ може да бъде възстановена от получателя и ще нареди на Гърция да възстанови неправомерната помощ, получена от всяко едно от казината получатели. Комисията отбелязва, че давностният срок от десет години, предвиден в член 15 от процедурния регламент, не позволява възстановяване на помощ, предоставена преди 21 октомври 1999 г. Гърция следва да прекрати всички останали данъчни облекчения, предоставени съгласно мярката, която е предмет на настоящото решение, считано от датата на приемане на настоящото решение,

—

се определя еднакъв налог от 80 % върху цената на входните билети,

—

се определят различни регулирани цени за публичните и за частните казина съответно от 6 EUR и от 15 EUR,

а)

списък с получателите, които са получили помощ по схемата, описана в член 1, и общия размер на получената от всеки един от тях помощ по силата на оспорваната мярка, изчислен съгласно насоките, съдържащи се в настоящото решение;

б)

общата сума (главница и лихви), която следва да бъде възстановена от всеки получател;

в)

подробно описание на вече предприетите и на планираните мерки за изпълнение на настоящото решение;

г)

документи, доказващи, че на получателя е наредено да възстанови помощта.

а)

за билети, валидни 15 дни — 40 % от общата стойност на 15 еднодневни билета; в случай че такива билети се издават за две календарни седмици, последните две седмици от месеца обхващат периода от шестнадесетия ден до края на месеца;

б)

за билети, валидни 30 дни или един месец — 50 % от общата сройност на 30 еднодневни билета.“