(1)

В член 145 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че държавите-членки и Съюзът работят за изработването на координирана стратегия за заетостта, и по-специално за развитието на квалифицирана, обучена и адаптивна работна сила, както и на пазари на труда, които да могат да реагират бързо на икономическите промени, с оглед постигането на целите, изброени в член 3 от Договора за Европейския съюз.

(2)

Предложената от Комисията стратегия „Европа 2020“ дава на Съюза възможност да ориентира икономиката си в посока на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, съпътстван от високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. На 13 юли 2010 г. Съветът прие Препоръка относно общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза (3). Освен това на 21 октомври 2010 г. Съветът прие Решение 2010/707/ЕС относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки (4) (наричани по-нататък „насоки за заетост“). Заедно тези насоки съставляват интегрираните насоки за изпълнение на стратегията „Европа 2020“. Петте водещи цели, изброени в съответните интегрирани насоки, представляват споделените цели, от които се ръководят действията на държавите-членки, като се отчитат относителните им изходни позиции и национални условия, и от които се ръководят и действията на Съюза. Европейската стратегия по заетостта има водеща роля в изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта и пазара на труда.

(3)

Интегрираните насоки са в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 17 юли 2010 г. Интегрираните насоки съдържат точни указания за държавите-членки във връзка с разработването на техните национални програми за реформи и за изпълнението на реформите, като отразяват взаимозависимостта и са в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Насоките за заетостта следва да съставляват основата за всички конкретни за отделните държави препоръки, които Съветът може да отправи към държавите-членки съгласно член 148, параграф 4 ДФЕС, успоредно с конкретните за отделните държави препоръки, отправени към държавите-членки съгласно член 121, параграф 4 от същия договор. Насоките за заетостта следва също така да служат като основа за изготвянето на съвместния доклад за заетостта, изпращан ежегодно от Съвета и Комисията до Европейския съвет.

(4)

Анализът на проектите за национални програми за реформи на държавите-членки, съдържащ се в съвместния доклад за заетостта, приет от Съвета на 7 март 2011 г., показва, че държавите-членки следва да продължат да полагат всички възможни усилия за отчитане на следните приоритети: засилване на участието в пазара на труда и намаляване на структурната безработица, развиване на квалифицирана работна сила, отговаряща на нуждите на пазара на труда, и насърчаване на качеството на работните места и ученето през целия живот, подобряване на резултатите в системите за образование и обучение на всички нива и засилване на участието във висшето образование, насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността.

(5)

Приетите през 2010 г. насоки за заетостта не следва да се изменят до 2014 г., за да се осигури приоритетно внимание за изпълнението им. В периода до края на 2014 г. тяхното актуализиране следва да продължи да бъде строго ограничено.

(6)

Държавите-членки следва да проучат възможността да използват Европейския социален фонд при изпълнението на насоките за заетостта,