ПРИЛОЖЕНИЕ II
Изисквания към системите срещу обледеняване и изпотяване на предното стъкло
1. СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
1.1. Размразяване на предното стъкло
1.1.1. Всяко превозно средство трябва да е оборудвано със система за премахване на скреж и лед от външната стъклена повърхност на предното стъкло. Системата срещу обледеняване трябва да е достатъчно ефективна, за да осигурява достатъчна видимост през предното стъкло при студено време.
1.1.2. Ефективността на системата се проверява, като след запалване на двигателя на превозното средство, което е било държано в нискотемпературна камера за определен период от време, периодично се проверява размразената площ на предното стъкло.
1.1.3. Изискванията от точки 1.1.1 и 1.1.2 се проверяват, като се използва методът, посочен в точка 2.1 от настоящото приложение.
1.1.4. Трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
1.1.4.1. 20 минута след започване на изпитвателния интервал, зоната на полезрение А, определена в съответствие с допълнение 3 към приложение II, трябва да се е размразила в степен 80 %;
1.1.4.2. 25 минути след започване на изпитвателния интервал, размразената площ на предното стъкло от страната на пътника трябва да е съизмерима с тази, посочена в точка 1.1.4.1 за страната на водача;
1.1.4.3. 40 минути след започване на изпитвателния интервал, зоната на полезрение B, определена в съответствие с допълнение 3 към приложение II, трябва да се е размразила в степен 95 %.
1.2. Премахване на изпотяването на предното стъкло
1.2.1. Всяко превозно средство трябва да е оборудвано със система за премахване на оросяването от вътрешната стъклена повърхност на предното стъкло.
1.2.2. Системата срещу изпотяване трябва да е достатъчно ефективна, за да може да възстанови видимостта през предното стъкло, в случай че то бъде замъглено поради оросяване. Ефективността ѝ се проверява по методиката, описана в точка 2.2 от настоящото приложение.
1.2.3. Трябва да бъдат изпълнени следните изисквания:
1.2.3.1. от зоната на полезрение А, определена в съответствие с допълнение 3 към приложение II, за 10 минути трябва изпотяването да е премахнато в степен 90 %;
1.2.3.2. от зоната на полезрение B, определена в съответствие с допълнение 3 към приложение II, за 10 минути трябва изпотяването да е премахнато в степен 80 %.
2. МЕТОДИКА НА ИЗПИТВАНЕ
2.1. Размразяване на предното стъкло
2.1.1. Изпитването се провежда при температура – 8 ± 2 °C или – 18 ± 3 °C, според избора на производителя.
2.1.2. Изпитването се провежда в нискотемпературна камера, която е достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство, оборудвана да поддържа една от температурите, посочени в точка 2.1.1, през цялото време на изпитването, както и да осигурява циркулация на студен въздух. В нискотемпературната камера се поддържа указаната изпитвателна температура или по-ниска от нея за не по-малко от 24 часа преди началото на периода, през който превозното средство ще бъде изложено на студ.
2.1.3. Преди изпитването вътрешната и външната повърхност на предното стъкло трябва да бъдат напълно обезмаслени с помощта на метилов алкохол или еквивалентен обезмасляващ агент. След изсъхване се нанася разтвор на амоняк, не по-слаб от 3 % и не по-силен от 10 %. Повърхността се оставя да изсъхне отново и след това се избърсва със сух памучен парцал.
2.1.4. Превозното средство се загася и се държи при изпитвателната температура в продължение на не по-малко от 10 часа преди началото на изпитването.
2.1.4.1. Този период може да бъде по-кратък, ако е възможно да се провери дали охлаждащата течност и маслото на двигателя са се установили на изпитвателната температура.
2.1.5. След периода на уеднаквяване на температурите, предписан в точка 2.1.4, върху цялата външна повърхност на предното стъкло се нанася равномерен слой от лед от 0,044 g/cm2 посредством пистолет за пръскане на вода, който работи с налягане 3,5 ± 0,2 bar.
2.1.5.1. Разпръскващата дюза, регулирана на максимална широчина на метлата и на максимален дебит, се държи перпендикулярно и на разстояние между 200 и 250 mm от повърхността на стъклото и се насочва така, че да образува равномерен слой лед по цялото предно стъкло от едната страна до другата.
2.1.5.1.1. За да бъдат спазени изискванията от точка 2.1.5, може да се използва пистолет за пръскане с дюза с диаметър 1,7 mm и дебит на течността 0,395 l/min, който може да образува конус с диаметър на основата 300 mm върху стъклена повърхност от разстояние 200 mm. Позволяват се също така всякакви други устройства, с които изискванията могат да бъдат спазени.
2.1.6. След образуването на леда върху предното стъкло превозното средство се държи допълнително в нискотемпературната камера не по-малко от 30 минути и не повече от 40 минути.
2.1.7. След изтичане на предписаното в точка 2.1.6 време един или двама наблюдатели влизат в превозното средство, след което главният ключ на превозното средство може да бъде задействан и който и да е от наличните двигатели да бъде пуснат, при необходимост и с външно устройство. Интервалът на изпитване започва веднага след задействането на главния ключ на превозното средство.
2.1.7.1. Ако превозното средство е с двигател, по време на първите пет минути на изпитвателния интервал оборотите на двигателя могат да бъдат препоръчваните от производителя за пускане в студено време
2.1.7.2. По време на последните 35 минути на изпитвателния интервал (или по време на целия период на провеждане на изпитването, ако петминутната процедура за загряване не е била следвана):
2.1.7.2.1. двигателят, ако има такъв, трябва да работи при обороти, ненадвишаващи 50 % от оборотите, които съответстват на максималната му изходна мощност. Ако е доказано обаче, че това не е осъществимо поради специфичните принципи на регулиране на двигателя, например в случая на електрически хибридни превозни средства, се определя реалистичен най-неблагоприятен вариант. Вариантът трябва да отчита оборотите на двигателя, периодичното или пълното отсъствие на работещ двигател по време на нормалните условия на кормуване при температури на околната среда – 8 °C или – 18 °C, според това коя е била избрана от производителя за конкретна температура на изпитване. Ако системата може да удовлетвори изискванията за премахване на изпотяването без работещ двигател, двигателят въобще не е необходимо да бъде пускан.
2.1.7.3. При започване на изпитването всички акумулаторни батерии трябва да бъдат напълно заредени.
2.1.7.4. По време на изпитването напрежението на клемите на устройството за размразяване не може да надвишава с повече от 20 % номиналното напрежение на системата.
2.1.7.5. Температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на центъра на предното стъкло в точка, която се влияе слабо от топлината от изпитваното превозно средство.
2.1.7.6. Хоризонталната съставна на скоростта на въздуха, който охлажда камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство, в точка 300 mm пред основата на предното стъкло и на ниво, явяващо се средно положение между основата и най-високата точка на предното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и във всеки случай по-малка от 8 km/h.
2.1.7.7. Ако има такива, капакът на двигателя, покривът, всички врати, прозорци и вентилационни отвори, с изключение на смукателните и изпускателните отвори на отоплителната и вентилационна система, трябва да са затворени; един или два прозореца може да са отворени до общо 25 mm, измерено по вертикалата, ако това се изисква от производителя.
2.1.7.8. Органите за управление на системата на превозното средство срещу обледеняване трябва да са в положението, препоръчано за изпитвателната температура от производителя на превозното средство.
2.1.7.9. По време на изпитването стъклочистачките на предното стъкло може да се използват, но това трябва да става без всякакво ръчно подпомагане, като се изключи задействането на органи за управление вътре в превозното средство.
2.1.8. Наблюдателят(ите) определя(т) размразената площ на вътрешната повърхност на предното стъкло на интервали от пет минути от началото на периода на изпитване.
2.1.9. При приключване на изпитването, контурите на размразената площ, очертани от вътрешната страна на предното стъкло според изискванията на точка 2.1.8, се записват и маркират, за да се определят зоните на полезрение A и B.
2.2. Премахване на изпотяването на предното стъкло
2.2.1. Преди изпитването вътрешната повърхност на предното стъкло трябва да бъде напълно обезмаслена с помощта на метилов алкохол или еквивалентен обезмасляващ агент. След изсъхване се нанася разтвор на амоняк не по-слаб от 3 % и не по-силен от 10 %. Повърхността се оставя да изсъхне отново и след това се избърсва със сух памучен парцал.
2.2.2. Изпитването се провежда в камера за изпитване на външни въздействия, която е достатъчно голяма, за да побере цялото превозно средство и е оборудвана да създава и поддържа температура на изпитване – 3 ± 1 °C през цялото време на изпитването.
2.2.2.1. Температурата в изпитвателната камера се измерва на нивото на центъра на предното стъкло в точка, която се влияе слабо от топлината от изпитваното превозно средство.
2.2.2.2. Хоризонталната съставна на скоростта на въздуха, който охлажда камерата, измерена непосредствено преди изпитването в средната равнина на превозното средство, в точка 300 mm пред основата на предното стъкло и на ниво, явяващо се средно положение между основата и най-високата точка на предното стъкло, трябва да е възможно най-ниска и във всеки случай по-малка от 8 km/h.
2.2.2.3. Ако има такива, капакът на двигателя, покривът, всички врати, прозорци и вентилационни отвори, с изключение на смукателните и изпускателните отвори на отоплителната и вентилационна система, трябва да са затворени; От началото на изпитването за премахване на изпотяването един или два прозореца може да са отворени до общо 25 mm, измерено по вертикалата, ако това се изисква от производителя.
2.2.3. Оросяването се осъществява посредством генератора на пара, описан в допълнение 4 към приложение II. Генераторът трябва да съдържа достатъчно вода, за да произвежда най-малко 70 ± 5 g/h пара за всяко посочено от производителя място за сядане при температура на околната среда от – 3 °C.
2.2.4. Вътрешната повърхност на предното стъкло се почиства, както е указано в точка 2.2.1, след като превозното средство бъде вкарано в камерата за изпитване на външни въздействия. Температурата на околния въздух трябва да бъде понижена и стабилизирана на – 3 ± 1 °C. Превозното средство се загася и се държи при изпитвателната температура в продължение на не по-малко от 10 часа преди началото на изпитването. Този период може да бъде по-кратък, ако е възможно да се провери дали охлаждащата течност и маслото на двигателя са се установили на изпитвателната температура.
2.2.5. Генераторът на пара се поставя с изпускателните отвори в средната надлъжна равнина на превозното средство на височина 580 ± 80 mm над точката „R“ на мястото на водача. Обикновено той се разполага непосредствено зад облегалките на предните седалки, поставени в обявените от производителя положения, като облегалките са нагласени в съответствие с проектните ъгли на торса. Когато конструкцията на превозното средство изключва такава възможност, генераторът може да се постави пред облегалките в положение, което е удобно и е най-близко до гореописаното положение.
2.2.6. След пет минути работа на генератора вътре в превозното средство, един или двама наблюдатели бързо се качват в превозното средство, отваряйки вратите за достъп за не повече от 8 секунди, и сядат на предните места за седене, като тогава изходящият дебит на генератора се намалява със 70 ± 5 g/h за всеки от наблюдателите.
2.2.7. Една минути след влизането на наблюдателя(ите) в превозното средство, главният ключ на превозното средство може да бъде задействан и който и да е от наличните двигатели да бъде пуснат, при необходимост и с външно устройство. Интервалът на изпитване започва веднага след задействането на главния ключ на превозното средство.
2.2.7.1. Ако превозното средство има двигател, той трябва да работи при обороти, ненадвишаващи 50 % от оборотите, които съответстват на максималната му изходна мощност. Ако е доказано обаче, че това не е осъществимо поради специфичните принципи на регулиране на двигателя, например в случая на електрически хибридни превозни средства, се определя реалистичен най-неблагоприятен вариант. Вариантът трябва да отчита оборотите на двигателя, периодичното или пълното отсъствие на работещ двигател по време на нормалните условия на кормуване при температура на околната среда – 1 °C. Ако системата може да удовлетвори изискванията за премахване на изпотяването без работещ двигател, двигателят въобще не е необходимо да бъде пускан.
2.2.7.2. Органите за управление на системата на превозното средство срещу изпотяване трябва да са в положението, препоръчано за изпитвателната температура от производителя на превозното средство.
2.2.7.3. При започване на изпитването всички акумулаторни батерии трябва да бъдат напълно заредени.
2.2.7.4. Напрежението на клемите на устройството срещу изпотяване не може да надвишава с повече от 20 % номиналното напрежение на системата.
2.2.8. Накрая на изпитването контурите на зоните на премахване на изпотяването се регистрират, записват и маркират, за да бъдат определени зоните на полезрение A и B.
Допълнение 1
Методика за проверка на точка „R“ или базовата точка на седене
Точката „R“ или базовата точка на седене се определя в съответствие с разпоредбите, формулирани в приложение 3 към Правило 17 на ИКЕ на ООН (1).
Допълнение 2
Методика за определяне на първичните контролни точки в тримерната координатна система
Пространствените съответствия между първичните контролни точки върху чертежите и техните положения върху действителното превозно средство се определят в съответствие с разпоредбите, формулирани в приложение 4 към Правило 125 на ИКЕ на ООН (1).
(1) Все още не е публикувано. Ще бъде публикувано до август 2010 г.
Допълнение 3
Методика за определяне на зоните на полезрение на предните стъкла на превозните средства
Зоните на полезрение A и B се определят в съответствие с разпоредбите, формулирани в приложение 18 към Правило 43 на ИКЕ на ООН.
Допълнение 4
Изисквания към генератора на пара
1. ХАРАКТЕРИСТИКИ
1.1. Генераторът на пара, използван при изпитването, трябва да бъде със следните общи характеристики:
1.1.1. Съдът за водата трябва да бъде с вместимост най-малко 2,25 литра.
1.1.2. Загубата на топлина при температурата на кипене не трябва да бъде по-голяма от 75 W при температура на околната среда – 3 ± 1 °C.
1.1.3. Вентилаторът трябва да осигурява дебит от 0,07 до 0,10 m3/min при статично налягане 0,5 mbar.
1.1.4. В горната част на генератора трябва да има шест отвора за изпускане на пара, разположени по обиколката на равни разстояния един от друг (вж. фигура 1):
1.1.5. Генераторът трябва да бъде калибриран при – 3 ± 1 °C и да дава показание за всяко увеличение от 70 ± 5 g/h до достигане на n пъти това число, където n е максималният брой места за седене, определен от производителя.
Фигура 1
Схема на генератор на пара
1.2. По отношение на размерите и материалите посочените части трябва да притежават следните характеристики:
1.2.1. Дюза
1.2.1.1. Размери:
1.2.1.1.1. Дължина 100 mm.
1.2.1.1.2. Вътрешен диаметър 15 mm.
1.2.1.2. Материал:
1.2.1.2.1. Месинг.
1.2.2. Пулверизационна камера
1.2.2.1. Размери:
1.2.2.1.1. Външен диаметър на тръбата 75 mm.
1.2.2.1.2. Дебелина на стената 0,38 mm.
1.2.2.1.3. Дължина 115 mm.
1.2.2.1.4. Шест отвора на еднакво разстояние един от друг, с диаметър 6,3 mm, намиращи се на 25 mm над дъното на пулверизационната камера.
1.2.2.2. Материал:
1.2.2.2.1. Месинг.