ПРИЛОЖЕНИЕ

1.   Въведение

1.1.   Национални мерки за съвместно съществуване с цел избягване на случайното наличие на ГМО в традиционните и биологичните култури.

Отглеждането на ГМО в ЕС има отражение върху организирането на земеделската продукция. От една страна, възможността за случайното наличие на генетично модифицирани (ГМ) култури в генетично немодифицираните (традиционните и биологичните) поставя въпроса за това как може да се гарантира изборът на производителя по отношение на различните видове продукция. По принцип земеделските производители би трябвало да могат да отглеждат вида земеделска култура, който те изберат — било то ГМ култури, традиционни или биологични култури. Тази възможност следва да бъде комбинирана с желанието на някои земеделски производители и оператори да гарантират, че в отглежданите от тях култури има наличие на ГМО във възможно най-малка степен.

От друга страна въпросът е свързан и с избора на потребителите. За да се предостави на европейските потребители избор между ГМ храни и храни, които са генетично немодифицирани, трябва да има не само система за проследяване и етикетиране, която да функционира нормално, но и земеделски сектор, който може да предостави различните видове продукти. Способността на хранително-вкусовата промишленост да предлага голям избор на потребителите върви ръка за ръка със способността на земеделския сектор да поддържа различни системи на производство.

Случайното наличие на ГМО над допустимите прагове, предвидени в законодателството на ЕС, поражда необходимостта култури, за които е било предвидено да бъдат генетично немодифицирани, да бъдат етикетирани като съдържащи ГМО (1). Това може да доведе до икономически загуби поради по-ниска пазарна цена на ГМ културите или поради трудности при продаването им. Освен това е възможно да се появят допълнителни разходи за земеделските производители, ако те трябва да приемат системи за мониторинг и мерки за свеждане до минимум на смесването на ГМ и генетично немодифицирани култури.

Евентуалните икономически загуби за производителите на конкретни земеделски продукти, като биологичните продукти, не са задължително ограничени до надвишаване на прага за етикетирането, определен от законодателството на ЕС на ниво 0,9 %. В някои случаи — и в зависимост от търсенето на пазара и от съответните разпоредби на националното законодателство (напр. някои държави-членки може да са разработили национални стандарти за различни видове етикетиране на продукти без ГМО), наличието на следи от ГМО в дадени култури, предназначени за храни, макар и със стойности под 0,9 %, може да причини икономически щети за операторите, които желаят да ги предложат на пазара като несъдържащи ГМО.

Още повече, че наличието на примеси на ГМО имат конкретно въздействие за производителите на конкретни продукти, като например земеделските производители (2), отглеждащи биологични култури, което има отражение и за крайния потребител (3). Тъй като такова производство често е по-скъпо, възможно е да са необходими по-сериозни усилия при осигуряване на отделяне на културите, за да се избегне наличие на ГМО и така да се гарантира свързаното с това увеличение на цената. Освен това ограниченията на местно ниво и местните особености в някои географски области може да направят много трудно и скъпо ефективното задоволяване на тези нужди от отделяне.

Следователно е необходимо да се признае, че държавите-членки се нуждаят от достатъчно гъвкавост, за да вземат предвид конкретните си регионални и местни нужди по отношение на отглеждането на ГМО, за да се постигне възможно най-ниското ниво на наличие на ГМО в биологичните и другите видове култури, когато по други начини не могат да бъдат постигнати достатъчни нива на чистота.

1.2.   Разграничение между икономическите аспекти при отглеждането на ГМО и научния аспект, обхванат от оценката на риска за околната среда

Важно е да се направи ясно разграничение между икономическите аспекти при отглеждането на ГМО, от една страна, и оценката на риска за околната среда, от друга, на които се обръща внимание при процедурите за даване на разрешение от Директива 2001/18/ЕО и от Регламент (ЕО) № 1829/2003 относно генетично модифицирани храни и фуражи.

Съгласно процедурата, предвидена в Директива 2001/18/ЕО и в Регламент (ЕО) № 1829/2003, разрешението за освобождаване на ГМО в околната среда зависи от извършването на обстойна оценка на риска за околната среда и здравето. Резултатът от оценката на риска може да е една от изброените по-долу възможности:

—	констатира се риск от неблагоприятни последици за околната среда или здравето, които не могат да се овладеят, като в този случай разрешението се отказва,

—	не се констатира риск от неблагоприятни последици за околната среда или здравето, като в този случай разрешението се дава, без да се изискват допълнителни управленски мерки, различни от конкретно предвидените в законодателството,

—	констатират се рискове, но те могат да се овладеят посредством съответните мерки (напр. физическо отделяне и/или мониторинг); в този случай в разрешението се включва и задължението за изпълнение на мерки за управление на риска за околната среда.

Ако се констатира наличие на риск за околната среда или здравето след даването на разрешение, е предвидена процедура за прекратяване или изменение на съгласието или разрешението на ЕС съответно в Директива 2001/18/ЕО (член 20, параграф 3) и в Регламент (ЕО) № 1829/2003 (членове 10 и 22). Освен това държавите-членки могат да се позоват на специалната предпазна клауза от Директива 2001/18/ЕО (член 23) или на разпоредбите за спешни мерки на Регламент (ЕО) № 1829/2003 (член 34) с цел временното ограничаване или забраняване на отглеждането на ГМО въз основата на нова или допълнителна информация по отношение на рисковете за здравето или околната среда.

Тъй като в ЕС могат да се отглеждат само разрешени ГМО (4) и аспектите, свързани с околната среда и здравето, вече са обхванати от оценката на риска за околната среда в процеса на даване на разрешение на равнище ЕС, все още неразрешените въпроси в контекста на съвместното съществуване засягат икономическите аспекти, свързани с примесите от генетично модифицирани и генетично немодифицирани култури.

1.3.   Признаване на наличието на различни земеделски условия в ЕС

Европейските земеделски производители работят при изключителни разнообразни условия. В Европа размерът на стопанствата и на обработваемите площи, системите на производство, ротацията на културите и схемите за редуване на културите, както и природните условия се различават. Тези разлики трябва да бъдат взети под внимание при разработването, прилагането и мониторинга на национални мерки с цел избягване на случайното наличие на ГМО в традиционните и биологичните култури. Мерките, които се прилагат, трябва да отговарят на характеристиките на земеделските структури, земеделските системи, схемите за редуване на културите и природните условия в даден регион.

Може да се наложи да се разработват и изпълняват стратегии и най-добри практики за отглеждане на ГМО на национално или регионално равнище с участието на земеделските производители и другите заинтересовани страни при отчитане на националните, регионалните и местните фактори.

Следователно целесъобразно е да се разработят мерки за избягване на случайното наличие на ГМО в традиционните и биологичните култури на национално, а понякога и на регионално или местно равнище.

1.4.   Цел и обхват на насоките

Настоящите насоки са под формата на незадължителни препоръки, чиито адресати са държавите-членки. Тяхната цел е да предложат общи принципи за разработването на национални мерки за съвместно съществуване на генетично модифицирани с традиционни и биологични земеделски култури с цел избягване на случайното наличие на ГМО в тях. Признава се, че редица от факторите, които за важни в тази връзка, са характерни за националните, регионалните и местните условия.

2.   Общи принципи за разработване на национални мерки за съвместно съществуване на генетично модифицирани култури с традиционни и биологични земеделски култури с цел избягване на случайното наличие на ГМО в тях

2.1.   Прозрачност, трансгранично сътрудничество и участие на заинтересованите страни

Националните мерки за избягване на случайното наличие на ГМО в традиционните и биологичните култури следва да бъдат разработени с всички заинтересовани страни и по прозрачен начин. Държавите-членки следва да установят трансгранично сътрудничество със съседните държави, за да гарантират ефективното функциониране на мерките за съвместно съществуване в граничните райони. По този начин те ще осигурят и гарантират подходяща и навременна информация за мерките, които те решат да вземат.

2.2.   Пропорционалност

Мерките за избягване на случайното наличие на ГМО в другите култури следва да бъдат пропорционални на целта, която се преследва (защита на определени нужди на земеделските производители, отглеждащи традиционни или биологични култури). С мерките за съвместно съществуване следва да се избягва налагането на излишна тежест за земеделските производители, производителите на семена, кооперативите и други оператори, свързани с който и да било вид продукция. При избора на мерките следва да се вземат предвид регионалните и местните ограничения и характеристики като формата и размерите на обработваемите площи в даден регион, разделението на парцели и разпръснатото географско разположение на площите, принадлежащи към отделни стопанства, и регионалните земеделски управленски практики.

2.3.   Нива на смесването, които трябва да се достигнат посредством националните мерки за съвместно съществуване на генетично модифицирани с традиционни и биологични земеделски култури с цел избягване на случайното наличие на ГМО в тях

При националните мерки за избягване на случайното наличие на ГМО в традиционните и биологичните култури следва да бъдат взети предвид наличните данни за вероятността за наличие на примеси между генетично модифицирани и генетично немодифицирани култури и за източниците им. Тези мерки следва да са пропорционални на желаното ниво на примеси, което зависи от регионалните и националните характеристики и конкретните местни нужди от традиционни, биологични и други видове култури и продукция.

2.3.1.

В някои случаи наличието на следи от ГМО в храни и фуражи има икономически последици само когато те надвишат прага за етикетиране от 0,9 %. В тези случаи е възможно държавите-членки да счетат, че мерките за гарантиране на съответствието с прага за етикетиране от 0,9 % са достатъчни.

2.3.2.

Възможно е държавите-членки да счетат, че не е необходимо да се следи за конкретни нива на смесване, когато етикетирането на културите като генетично модифицирани няма икономически последствия.

2.3.3.

В няколко други случаи евентуалните икономически загуби за производителите на биологични култури и за някои от производителите на традиционни култури (напр. някои производители на храни) може да се дължат на наличието на следи от ГМО на нива, по-ниски от 0,9 %. В тези случаи и в интерес на защитата на конкретни видове производство съответните държави-членки може да определят мерки, които имат за цел постигането на нива на наличие на ГМО в други култури, по-ниски от 0,9 %.

Независимо от нивото на смесване, за което ще се следи с мерките за съвместно съществуване, установеният в законодателството на ЕС (5) праг ще продължи да се прилага за етикетирането по отношение на наличието на ГМО в храни, фуражи и продукти, предназначени за директна преработка.

2.4.   Мерки за недопускане на отглеждането на ГМО в обширни области („зони без ГМО“)

Разликите в регионалните аспекти като метеорологичните условия (които оказват влияние върху активността на опрашителите и придвижването на прашеца във въздуха), топографията, схемите за редуване на културите, системите за ротация на културите или земеделските структури (включително и заобикалящите структури като живи плетове, гори, необработваеми площи и пространствената организация на обработваемите площи) могат да окажат влияние върху степента на смесване на генетично модифицираните и традиционните и биологичните култури, както и върху необходимите мерки за избягването на случайното наличие на ГМО в другите култури.

При дадени икономически и природни условия държавите-членки следва да обмислят възможността за недопускане на отглеждането на ГМО в обширни области на своята територия с цел избягване на случайното наличие на ГМО в традиционните и биологичните култури. Такова недопускане следва да почива на доказателство от страна на държавата-членка, че във въпросните области не са достатъчни други мерки за постигането на достатъчно ниво на чистота. Освен това ограничителните мерки следва да бъдат пропорционални на следваната цел (т.е. защита на определени нужди на земеделските производители, отглеждащи традиционни и/или биологични култури).

2.5.   Правила за отговорност

Проблемите, касаещи финансовата компенсация или отговорността за икономическите щети, са изключителна компетентност на държавите-членки.

3.   Обмен на информация на равнище ЕС

Комисията ще продължи да събира и координира свързаната с темата информация, основана на проучвания, които са в ход на равнище ЕС и на национално равнище, и да предлага технически съвети с цел подпомагането на заинтересованите държави-членки при установяването на национални подходи за съвместното съществуване на ГМО и други култури.

Провежданата в момента координация посредством COEX-NET (6) и предоставянето на технически съвети от Европейската служба за съвместно съществуване (ЕССС) (7) ще продължат и занапред. ЕССС ще актуализира примерен каталог с мерки, както и списък с агрономични, природни и характерни за отделните култури фактори, които трябва да бъдат отчетени при разработването на национални мерки за избягване на случайното наличие на ГМО в традиционните и биологичните култури. Държавите-членки следва да продължат да съдействат при техническата работа на ЕССС.

---

(1)  В съответствие с членове 12 и 24 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 задължението за етикетиране не се прилага за храни/фуражи, съдържащи материали, които съдържат, състоят се или са произведени от ГМО в съотношения, не по-високи от 0,9 % от: i) хранителните съставки, разглеждани индивидуално; или ii) храната, състояща се от една единствена съставка; или iii) фуража и за всяка съставка, от която той се състои, при условие че това наличие е случайно или технически неизбежно.

(2)  В съответствие с Регламент (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти ГМО не се използват при биологичното производство, включително за семена, храни или фуражи (член 9, параграф 1). Целта е биологичните продукти да съдържат възможно най-малко ГМО (вж. съображение 10).

(3)  COM(2009) 153 — Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с традиционното и биологичното земеделие.

(4)  За да може даден ГМО да бъде отглеждан в ЕС, той трябва да е бил разрешен за отглеждане съгласно Директива 2001/18/ЕО или съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003.

(5)  Членове 12 и 24 от Регламент (ЕО) № 1829/2009 и член 21, параграф 3 от Директива 2001/18/ЕО.

(6)  Мрежовата група за обмен и координация на информация относно съвместното съществуване на генетично модифицирани, традиционни и биологични култури (COEX-NET) има за цел да улесни обмена на информация между държавите-членки и Комисията.

(7)  ЕССС разработва най-добри практики, характерни за конкретните култури, за технически мерки за съвместно съществуване. ЕССС се състои от секретариат и технически работни групи за конкретните култури, в които участват технически представители на държавите-членки.