24.4.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 106/47

(1)

Регламент (ЕО) № 883/2004, приет на основание членове 42 и 308 от Договора, е инструмент от основно значение за упражняването на основните свободи, предвидени в Договора за създаване на ЕО.

(2)

Принципът за недискриминация въз основа на национална принадлежност представлява основна гаранция за свободата на движение на заетите лица в съответствие с предвиденото в член 39 от Договора. Това предполага премахването на всякаква дискриминация на работниците мигранти в сравнение с постоянно пребиваващите в държавите-членки работници що се отнася до условията за наемане на работа, възнаграждението и другите условия на труд.

(3)

В решението си по делото Gottardo  (3) Съдът на ЕО се основава на този принцип, определен в член 39 от Договора, във връзка с лице, пребиваващо в Общността, което е работило във Франция, Италия и Швейцария. Лицето не e разполагало с достатъчни права за получаване на италианска пенсия за старост и подава искане за сумиране на периодите на осигуряване, завършени в Швейцария и Италия, в съответствие с предвиденото в двустранната спогодба, сключена между Италия и Швейцария в интерес на техните граждани.

(4)

По този случай Съдът постанови, че когато дадена държава-членка е сключила двустранна международна спогодба за социална сигурност с трета страна, в която се предвижда зачитане на периодите на осигуряване в съответната трета страна за нуждите на придобиването на право на обезщетения за старост, фундаменталният принцип за равно третиране изисква въпросната държава-членка да предостави на гражданите на останалите държави-членки същите предимства като тези, с които се ползват нейните собствени граждани по силата на тази спогодба, освен ако не е в състояние да представи обективно основание в полза на противното (параграф 34).

(5)

В тази връзка Съдът постанови, че неговото тълкувание на понятието „законодателство“ в член 1, буква й) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета (4) (настоящ член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004) не накърнява задължението на всяка от държавите-членки за спазване на принципа за равно третиране, заложен в член 39 от Договора.

(6)

Съдът счете, че поставянето под въпрос на равновесието и на взаимността на двустранна международна спогодба, сключена между държава-членка и трета страна, не представлява обективно основание за отказ на държавата-членка, страна по тази спогодба, да предостави и на гражданите на другите държави-членки предимствата, които нейните собствени граждани извличат от тази спогодба.

(7)

Съдът отхвърли също така и възраженията във връзка с евентуалното увеличаване на финансовите задължения и на административните затруднения, свързани със сътрудничеството с компетентните органи на въпросната трета страна, като недостатъчни за да обосноват неизпълнението от страна на държавата-членка, страна по двустранната спогодба, на задълженията, произтичащи от Договора.

(8)

Важно е от това съдебно решение, което е от централно значение за гражданите на Общността, упражнили правото си на свободно движение в друга държава-членка, да бъдат извлечени всички подходящи заключения.

(9)

Поради това следва да се изясни, че двустранните спогодби за социално осигуряване между държави-членки и трети страни следва да бъдат тълкувани така, че предимствата, с които се ползват гражданите на държавата-членка, страна по спогодбата, да се предоставят по принцип и на други граждани на Общността, които обективно погледнато се намират в същото положение.

(10)

Съществуващите двустранни спогодби следва да бъдат преразгледани без оглед на еднородното прилагане на решението по делото Gottardo към индивидуалните случаи. По отношение на сключените по-рано спогодби член 307 от Договора определя: „заинтересованата държава-членка или заинтересованите държави са длъжни да предприемат всички необходими мерки, за да премахнат установените несъответствия“, а по отношение на споразумения, сключени преди 1 януари 1958 г., или след датата на присъединяване на държава-членка към Европейската общност, член 10 от Договора изисква същите тези държави-членки да „се въздържат от каквато и да било мярка, която би могла да застраши постигането на целите на Договора“.

(11)

Що се отнася до новите двустранни спогодби за социално осигуряване, сключвани между държави-членки на ЕС и трети страни, важно е да се има предвид че те следва да съдържат изрично позоваване на принципа на недискриминация въз основа на национална принадлежност по отношение на гражданите на други държави-членки, които са упражнили правото си на свободно движение на територията на държавата-членка, страна по въпросната спогодба.

(12)

Прилагането на решението по делото Gottardo към индивидуалните случаи зависи до голяма степен от сътрудничеството на трети страни, тъй като от тях се очаква да удостоверяват периодите на осигуряване, завършени от заинтересованото лице.

(13)

Този въпрос следва да бъде разгледан от Административната комисия, предвид че решението по делото Gottardo е свързано с прилагането на принципа за равно третиране в областта на социалната сигурност,

като предприе действия в съответствие с условията, заложени в член 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004,

1.

В съответствие с принципа за равно третиране и недискриминация между гражданите на дадена държава-членка и граждани на други държави-членки, които са упражнили правото си на свободно движение съгласно член 39 от Договора, предимствата по отношение на правото на пенсия, с които се ползват работниците от въпросната държава (заети и самостоятелно заети лица) по силата на спогодбa за социална сигурност с трета страна, се предоставят по принцип и на работници (заети и самостоятелно заети лица), които са граждани на другите държави-членки и обективно погледнато се намират в същото положение.

2.

Новите двустранни спогодби за социална сигурност, сключвани между държави-членки на ЕС и трети страни, следва да съдържат изрично позоваване на принципа на недискриминация въз основа на национална принадлежност по отношение на гражданите на други държави-членки, които са упражнили правото си на свободно движение на територията на държавата-членка, страна по въпросната спогодба.

3.

Държавите-членки следва да информират институциите на държавите, с които са подписали спогодби за социална сигурност, приложими само по отношение на техните собствени граждани, за правните последици от решението по делото Gottardo и да ги приканят да им сътрудничат при изпълнението на решението на Съда. При отправянето на молба за такова сътрудничество държавите-членки, сключили двустранни спогодби с една и съща трета страна, могат да действат съвместно. Това сътрудничество е от основно значение за спазването на решението.

4.

Настоящото решение се публикува в Официален вестник на Европейския съюз. То се прилага от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 987/2009.