ПРИЛОЖЕНИЕ

Общи насоки за икономическите политики на държавите-членки и на Съюза

Насока 1:   Осигуряване на качеството и устойчивостта на публичните финанси

Държавите-членки следва енергично да изпълняват стратегии за бюджетно консолидиране съгласно Пакта за стабилност и растеж (ПСР), и по-специално препоръките, които им се отправят съгласно процедурата за прекомерен дефицит, и/или в меморандуми за разбирателство в случай на помощ за платежния баланс. По-специално, държавите-членки следва да постигнат консолидация в съответствие с препоръките на Съвета и да изпълнят средносрочните си цели в съответствие с ПСР. Без да се нарушава правната рамка на ПСР, това означава повечето държави-членки да постигнат консолидиране доста над заложените 0,5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) годишно в структурно отношение, докато делът на техния дълг не започне трайно да намалява. Фискалното консолидиране следва да започне най-късно през 2011 г. и по-рано в някои държави-членки, в които са налице подходящи за това икономически обстоятелства, при условие че прогнозите на Комисията продължават да сочат, че възстановяването укрепва и започва само да се поддържа.

При изготвянето и изпълнението на бюджетните консолидации, стратегиите следва да насочат вниманието си към ограничаване на разходите и даване на приоритет на засилващи растежа разходи в области като образованието, уменията и шансовете за заетост, научните изследвания и развойната дейност (НИРД) и иновациите и подходящото инвестиране в мрежи с положително въздействие върху производителността, като например високоскоростен интернет, енергийни и транспортни връзки и инфраструктура. Там, където може да се наложи увеличаване на данъците, следва, когато е възможно, това да става едновременно с въвеждането на мерки, които правят данъчните системи по-благоприятни за заетостта, околната среда и растежа, например чрез изместване на данъчната тежест към дейности, вредни за околната среда. Данъчните системи и системите на социални помощи следва да предоставят по-добри стимули, за да направят достатъчно привлекателно възнаграждението за труд.

Освен това държавите-членки следва да подсилят националните бюджетни рамки, да подобрят качеството на публичните разходи и устойчивостта на публичните финанси, като се стремят особено към решително намаляване на дълга, провеждане на реформа на публичните разходи, свързани с остаряването, като разходите за пенсии и здравеопазване, и към политики, които допринасят за повишаване на активната възраст и на ефективната възраст на пенсиониране, за да осигурят финансовата устойчивост на системите за публични разходи, свързани с остаряването, и на социалните системи.

Бюджетната ефективност и качеството на публичните финанси са важни и на равнище Съюз.

Насока 2:   Решаване на макроикономическите неравновесия

Държавите-членки следва да избягват неустойчивите макроикономически неравновесия, произтичащи най-вече от процеси по текущите сметки, пазарите на активи и счетоводните баланси в сектора на домакинствата и корпоративния сектор. Държавите-членки с голям дисбаланс по текущата сметка, който се корени в постоянната липса на конкурентоспособност или се дължи на други причини, следва да насочат вниманието си към основните причини, като предприемат действия, например в областта на фискалната политика, развитието на заплатите, структурните реформи, свързани с продуктовите пазари и пазарите на финансови услуги (включително потока на развиващия производителността капитал) и в областта на пазарите на труда, в съответствие с насоките за заетостта, или във всяка друга подходяща област на политиката. В този контекст държавите-членки следва да насърчават правилните рамкови условия за системите за договаряне на заплати и развитието в разходите за труд, които да са съгласувани със стабилността на цените, тенденциите в производителността в средносрочен план и нуждата от намаляване на макроикономическите неравновесия. Когато е уместно, подходящото определяне на заплащането в държавния сектор следва да се смята за важен сигнал за осигуряване на умереност в заплащането в частния сектор в съответствие с нуждата от повишаване на конкурентоспособността. Рамките за определяне на заплащането, включително на минималните работни заплати, следва да позволяват процес за определяне на заплащането, който отчита различията в уменията и местните условия на пазара на труда и отговаря на големите различия в икономическите показатели в отделните региони, отрасли и дружества вътре в страната. Социалните партньори имат важна роля в този контекст. Държавите-членки с големи излишъци по текущата си сметка следва да предприемат мерки с цел осъществяване на структурни реформи, които допринасят за засилване на потенциалния растеж и по този начин служат за основа на вътрешното търсене. Преодоляването на макроикономическите неравновесия, включително между държавите-членки, също би допринесло за постигането на икономическо сближаване.

Насока 3:   Намаляване на неравновесията в еврозоната

Държавите-членки, чиято валута е еврото следва да разглеждат големите и постоянни разлики в състоянието на текущите сметки и други макроикономически неравновесия като въпрос от общо значение и когато е необходимо, да предприемат неотложни действия за намаляване на неравновесията. Необходими са действия във всички държави-членки от еврозоната, но естеството, значението и неотложността на политическите предизвикателства се различават значително в съответните държави. Предвид уязвимостта и мащаба на корекциите, които се изискват, политическите действия са особено належащи в онези държави-членки, в които се наблюдава трайно голям дефицит по текущата сметка и големи загуби на конкурентоспособност. Тези държави следва да постигнат значителен траен спад на дефицита по текущата сметка. Тези държави-членки от еврозоната следва също да се стремят към намаляване на разходите за труд на единица продукт, като отчитат развитието в производителността на равнище региони, отрасли и дружества, и също към укрепване на конкуренцията на пазарите на продукти. Държавите-членки от еврозоната с големи излишъци по текущата си сметка следва да изпълняват мерки с цел осъществяване на структурни реформи, които допринасят за засилване на потенциалния растеж и по този начин служат за основа на вътрешното търсене. По същия начин държавите-членки от еврозоната следва да реагират на всички други макроикономически неравновесия, като натрупването на прекомерен частен дълг и увеличаването на разликите по отношение на инфлацията. Следва да се премахнат институционалните прегради пред гъвкавото коригиране на цените и заплатите в зависимост от пазарните условия. Макроикономическите неравновесия следва да бъдат наблюдавани отблизо в рамките на Еврогрупата, която, когато е необходимо, следва да предлага коригиращи действия.

Насока 4:   Оптимизиране на подкрепата за НИРД и иновациите, укрепване на триъгълника на знанието и освобождаване на потенциала на цифровата икономика

Държавите-членки следва да преразгледат националните (и регионалните) системи за НИРД и иновации, осигурявайки в стратегиите за бюджетно консолидиране съгласно Пакта за стабилност и растеж (насока 1) ефективни и подходящи рамкови условия за публични инвестиции, и да ги ориентират към по-голям растеж, като същевременно работят, когато това е подходящо, върху големите предизвикателства, свързани с обществото (включително енергетика, ефикасност на ресурсите, изменение на климата, биологично разнообразие, социално и териториално сближаване, застаряване, здравеопазване и сигурност) по икономически ефективен начин. По-специално публичните инвестиции следва да служат за привличане на допълнително частно финансиране на НИРД. Реформите следва да поощряват високите научни постижения и интелигентното специализиране, да насърчават научното интегриране, да засилват сътрудничеството между университетите, изследователските институти, публичните и частните действащи лица и действащите лица от третия сектор, както във вътрешен, така и в международен план, и да осигуряват развитието на инфраструктури и мрежи, които подпомагат разпростирането на знания. Управлението на изследователските институции следва да се подобри, за да се увеличи ефективността на разходите и производителността на националните изследователски системи. За тази цел изследователската работа, осъществявана от университетите, следва да се модернизира, да се развият и направят достъпни инфраструктури, чието качество е на световно ниво, и да се насърчат привлекателни кариери и мобилност за изследователите и студентите. Схемите за финансиране и поръчки следва да се адаптират и опростят, да спомогнат където е целесъобразно за улесняване на трансграничното сътрудничество, трансфера на знания и конкуренция на базата на способностите, като се опират на полезни единодействия и водят до по-значими резултати.

Политиките на държавите-членки за НИРД и иновации следва да бъдат пряко насочени към националните възможности и предизвикателства и следва да отчитат контекста на Съюза с цел да се увеличат възможностите за обединяване на публичните и частните ресурси в области, където Съюзът добавя стойност, използване на полезни единодействия с фондовете на Съюза, като по този начин се постигне достатъчно голям мащаб и се избегне фрагментирането. Държавите-членки и Съюзът следва да интегрират иновациите във всички подходящи политики и да насърчават иновациите в широк смисъл (включително нетехнологичните иновации). С оглед на насърчаване на частното инвестиране в изследвания и иновации държавите-членки и Съюзът следва да подобрят рамковите условия — особено по отношение на бизнес средата, конкурентните и откритите пазари и големия икономически потенциал на индустрията в областта на културата и творчеството — да комбинират по целесъобразност рентабилни данъчни стимули, в зависимост от фискалните възможности на всяка държава-членка, и други финансови инструменти с мерки за улесняване на достъпа до частно финансиране (включително рисков капитал) и да опростяват достъпа за МСП, да насърчават търсенето, по-специално в екоиновациите, (където е подходящо — посредством възлагане на екологосъобразни обществени поръчки и посредством стандарти за оперативна съвместимост), да насърчават отворени за иновациите пазари и норми, и да предоставят ефикасна, достъпна и ефективна защита и управление на интелектуалната собственост. И трите страни на триъгълника (образование — научни изследвания — иновации) следва взаимно да се поддържат и да се захранват. В съответствие с насоки 8 и 9 държавите-членки следва да дадат на хората широк спектър от умения, необходими за иновациите във всичките им разновидности, включително екоиновациите, и следва да се стремят да осигурят достатъчен приток на хора с висше образование в областта на естествените науки, математиката и технологията.

Държавите-членки и Съюзът следва да въведат подходящи рамкови условия за бързото развитие на цифров единен пазар, предлагащ съдържание и услуги онлайн, които са широко достъпни. Държавите-членки следва да насърчават въвеждането и разпространението на високоскоростния интернет като основно средство за достъп до знания и участие в тяхното създаване. Публичното финансиране следва да бъде рентабилно и насочено към преодоляване на пазарните неуспехи. Политиките следва да спазват принципа на технологичната неутралност. Държавите-членки следва да се стремят към намаляване на разходите за развитие на мрежата, по-специално като подобрят координацията на обществените поръчки за строителство. Държавите-членки и Съюзът следва да насърчават въвеждането и използването на съвременни достъпни услуги онлайн, включително чрез по-нататъшно развитие на електронното правителство, електронния подпис, електронната самоличност и електронното плащане; да подкрепят активното участие в цифровото общество, по-конкретно като насърчават достъпа до съдържание и услуги в областта на културата посредством медийна и цифрова грамотност; както и да насърчават климат на сигурност и доверие.

Основната цел на Европейския съюз, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да бъдат подобрени условията за научни изследвания и развитие, по-специално с цел до 2020 г. равнището на комбинираните публични и частни инвестиции в този сектор да достигне 3 % от БВП. Комисията ще разработи показател, отразяващ интензивността на научноизследователската и развойна дейност и иновациите.

Насока 5:   Подобряване на ефикасността на ресурсите и намаляване на парниковите газове

Държавите-членки и Съюзът следва да въведат мерки за насърчаване на отделянето на икономическия растеж от използването на ресурси, като превръщат екологичните предизвикателства във възможности за растеж и използват по-ефикасно природните си ресурси, което спомага и за предотвратяване на влошаването на околната среда и за запазване на биологичното разнообразие. Те следва да проведат необходимите структурни реформи, за да имат успех в създаването на нови възможности за бизнес и заетост в условията на увеличаващи се глобални въглеродни и ресурсни ограничения. Съюзът и държавите-членки следва да положат допълнителни усилия за ускоряване на създаването на интегриран и напълно работещ вътрешен пазар на енергия, за да осигурят безпроблемен приток на газ и електроенергия. С цел да намалят емисиите и да се подобри енергийната ефективност държавите-членки следва широко да използват основани на пазара инструменти, поддържащи принципа за интернализиране на външните разходи, включително данъчно облагане, и други ефикасни инструменти за подкрепа с цел намаляване на емисиите и по-добро адаптиране към изменението на климата, подпомагане на устойчивия растеж и заетостта и на ефикасността на ресурсите по икономически изгоден начин, стимулиране на използването на възобновяема енергия и устойчиви на климата технологии с ниски нива на въглеродни емисии, преход към по-екологичен и взаимосвързан транспорт и насърчаване на икономиите на енергия и екоиновациите. Държавите-членки следва постепенно да премахнат субсидиите, вредни за околната среда, и да осигурят справедливо разпределение на своите разходи и ползи.

Държавите-членки и Съюзът следва да използват регулаторни, нерегулаторни и фискални инструменти, например общи за Съюза стандарти за енергийните показатели на продукти и сгради, етикетиране, както и възлагане на екологосъобразни поръчки, за да стимулират икономически ефективния преход на производствените и потребителските модели, да стимулират рециклирането, да извършат прехода към ефикасно използване на енергията и ресурсите и безопасна и устойчива икономика с ниски нива на въглеродни емисии, да осигурят напредък към по-устойчив транспорт и безопасно и чисто производство на енергия, като същевременно използват максимално европейските полезни единодействия в това отношение и вземат предвид приноса на устойчивото селско стопанство. Държавите-членки следва решително да работят за интелигентни, модернизирани и напълно взаимосвързани транспортни и енергийни инфраструктури, да използват информационните и комуникационните технологии в съответствие с насока 4, за да подсигурят нарастването на производителността, да осигурят координирано изпълнение на инфраструктурни проекти и да поддържат развитието на открити, конкурентни и интегрирани мрежови пазари.

Основната цел на Европейския съюз, на базата на която държавите-членки ще определят националните си цели, е да намали до 2020 г. емисиите на парникови газове с 20 %, в сравнение с равнищата от 1990 г.; да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници в крайното ни енергийно потребление на 20 %; и да постигне увеличение с 20 % на енергийната ефективност; Съюзът поема ангажимент да вземе решение за постигане на 30 % намаление до 2020 г. в сравнение с нивата от 1990 г., като условно предложение с оглед на глобално и всеобхватно споразумение за периода след 2012 г., при условие че други развити страни се ангажират със сравними нива на намаление на емисиите и развиващите се страни допринасят по подходящ начин съобразно своите отговорности и съответни възможности.

Насока 6:   Подобряване на бизнес средата и на условията за потребителите и осъвременяване и развитие на индустриалната база с цел гарантиране на пълноценното функциониране на вътрешния пазар.

Държавите-членки следва да направят необходимото пазарите да работят за гражданите, потребителите и предприемачите. Осигурявайки защита на потребителите, държавите-членки и Съюзът следва същевременно да въведат в действие предвидими рамкови условия и да осигурят добре функциониращи, открити и конкурентни пазари на стоки и услуги. По-конкретно тези действия следва да са насочени към укрепването на единния пазар и регулаторната система, особено във финансовия сектор, както и към насърчаване на равнопоставеността на финансовите пазари в световен план, ефективно изпълнение и прилагане на правилата на единния пазар и конкуренцията, както и развиване на необходимата физическа инфраструктура, също и с оглед намаляване на различията между регионите.

Външното измерение на вътрешния пазар следва да се развива допълнително с цел укрепване на търговията и инвестициите. В контекста на единния пазар трябва да се отдели дължимото внимание на осигуряването на адекватно предлагане на услуги от общ интерес. Държавите-членки следва да продължават да подобряват бизнес средата чрез модернизиране на публичните администрации, подобряване на корпоративното управление, премахване на оставащите пречки пред вътрешния пазар, премахване на излишната административна тежест и избягване на ново утежняване посредством прилагане на интелигентни регулаторни инструменти, включително чрез развиване на допълнителни оперативно съвместими услуги на електронното правителство, отстраняване на данъчните пречки, подкрепяне на малките и средните предприятия (МСП), подобряване на достъпа им до единния пазар в съответствие с „Small Business Act“ за Европа и принципа „Мисли първо за малките“, осигуряване на стабилни и интегрирани пазари на финансови услуги, улесняване на достъпа до финансиране, подобряване на условията за насърчаване на достъпа до правата за интелектуалната собственост и тяхната защита, подпомагане на интернационализирането на МСП и насърчаване на предприемчивостта, включително тази на жените. Възлагането на обществени поръчки следва да поощрява иновациите, особено за МСП, и да подпомага прехода към ефективна от гледна точка на ресурсите и енергията икономика (в съответствие с насока 5), като същевременно се спазват принципите за откритост на пазара, прозрачност и ефективна конкуренция.

Държавите-членки следва да подкрепят модерна, иновативна, диверсифицирана, конкурентоспособна, ефективна по отношение на ресурсите и енергията индустриална база с ниски нива на въглеродни емисии, частично чрез улесняване на всяко необходимо преструктуриране по икономически изгоден начин и в пълно съответствие с правилата за конкуренция на Съюза и други имащи отношение правила. В този контекст фондовете на Съюза следва отново да получат приоритет от държавите-членки. Държавите-членки следва да работят в тясно сътрудничество с промишлеността и заинтересуваните страни да допринесат за водещата роля и конкурентоспособността на Съюза в глобалното устойчиво и приобщаващо развитие, особено чрез насърчаване на корпоративната социална отговорност, идентифициране на препятствията и създаване на възможност за промяна.