4.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 111/27

(1)

Секторите на селското и горското стопанство са изложени в голяма степен на изменението на климата, тъй като зависят пряко от климатичните условия, а от своя страна селското стопанство в Съюза е източник на 14 % от световните емисии на парникови газове.

(2)

Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства за селското стопанство по отношение на прехранването на световното население, което до 2050 г. вероятно ще достигне 9 милиарда.

(3)

Очаква се глобалното търсене на храна да нарасне с 50 % до 2030 г., а до 2050 г. да се удвои; същевременно се прогнозира значително увеличение в търсенето на биомаса за нехранителни цели.

(4)

Селското и горското стопанство са изправени пред увеличаващо се търсене на биомаса за нехранителни цели, което се дължи на усилията за смекчаване на въздействието върху други сектори и необходимостта от преминаване към нисковъглеродна икономика.

(5)

Световните запаси от някои основни хранителни продукти намаляха и върхови стойности за цени на храни, каквито бяха наблюдавани през 2008 г., може да стават по-често явление, ако предлагането не успее адекватно да отговори на нарастващото търсене.

(6)

Изменението на климата може да се отрази върху добивите, животновъдството и местоположението на селскостопанското производство, и да има тежки последици за дохода на селскостопанските производители, използването на земята и икономиката в селските райони в определени части на Съюза.

(7)

Селскостопанският сектор в тропическите и субтропическите страни, по-специално в Африка на юг от пустинята Сахара, е изключително уязвим спрямо изменението на климата и всяка по-голяма продоволствена криза в тези региони би се отразила и върху Европа.

(8)

Необходими са съгласувани действия, за да се попречи на това съчетание от рискове да доведе до необратими щети и за да се постигне устойчиво осигуряване на прехраната при променящи се климатични условия.

(9)

Освен това тази инициатива за съвместно планиране e от значение за развитието на Общата селскостопанска политика.

(10)

На заседанието си на 3 декември 2009 г. Съветът по конкурентоспособност призна „Селско стопанство, продоволствена сигурност и изменение на климата“ за област, в която съвместното планиране би донесло значителна допълнителна полза в разпокъсаните понастоящем усилия на държавите-членки в областта на научните изследвания. Поради това той прие заключения, в които признава необходимостта от предприемане на инициатива за съвместно планиране в тази област и приканва Комисията да допринесе за подготовката ѝ. Освен това съветът потвърди отново, че съвместното планиране представлява процес, предвождан от държавите-членки и подпомаган от Комисията.

(11)

Съвместното планиране на научните изследвания в областта на селското стопанство, продоволствената сигурност и изменението на климата би улеснило обединяването на знанията, уменията и ресурсите за постигане на напредък в изследванията с цел посрещане на предизвикателствата на продоволствената сигурност и заплахата, свързана с изменението на климата, нарастването на световното население и търсенето на хранителни и нехранителни стоки.

(12)

За постигането на заложените в настоящата препоръка цели държавите-членки следва да си сътрудничат с Комисията за проучване на възможните инициативи, които Комисията би могла да подеме, за да ги подпомогне при изготвянето и изпълнението на програмата за стратегически научни изследвания. Държавите-членки следва да си сътрудничат и с Постоянния комитет за изследвания в селското стопанство, за да се осигури съгласуването на съвместното планиране с по-обхватната научноизследователска програма за селското стопанство.

(13)

За да може Комисията да докладва на Европейския парламент и на Съвета, държавите-членки следва редовно да докладват на Комисията за напредъка по тази инициатива за съвместно планиране,

1.

Държавите-членки се насърчават да разработят обща концепция за начина, по който сътрудничеството и координирането в областта на научните изследвания на равнището на Съюза могат да допринесат за посрещането на предизвикателството на продоволствената сигурност и на заплахата за изменението на климата, нарастването на световното население и търсенето на хранителни и нехранителни стоки.

2.

Държавите-членки се насърчават да разработят обща програма за стратегически изследвания, определяща средно- и дългосрочните научноизследователски потребности и цели в областта на продоволствената сигурност чрез адаптиране на селското стопанство към изменението на климата и смекчаване на въздействието на изменението на климата върху него. Програмата за стратегически научни изследвания следва да съдържа план за прилагането със заложени в него приоритети, основни цели и график, както и мерки, инструменти и ресурси, необходими за изпълнението на програмата за стратегически изследвания.

3.

Държавите-членки се насърчават да включат следните мерки в програмата за стратегически научни изследвания и в плана за прилагането ѝ:

4.

Държавите-членки се насърчават да изградят обща управленска структура в областта на селското стопанство, продоволствената сигурност и изменението на климата с цел изготвянето на общи условия, правила и процедури за сътрудничество и координация, както и надзираването на изпълнението на програмата за стратегически изследвания.

5.

Държавите-членки се насърчават съвместно да изпълняват програмата за стратегически изследвания, включително чрез националните си научноизследователски програми или дейности.

6.

Държавите-членки се насърчават да си сътрудничат с Комисията за проучване на възможните инициативи, които Комисията би могла да подеме, за да подпомогне държавите-членки при разработването и изпълнението на програмата за стратегически изследвания, както и за съгласуване на съвместните програми с други инициативи на Съюза в тази област.

7.

Държавите-членки се насърчават да си сътрудничат с Комисията за проучване на възможните форми за поощряване на селскостопанските производители и други заинтересовани страни да прилагат получените резултати, както и за проучване на начините, по които инициативата за съвместно планиране може да се интегрира най-добре в развитието на Общата селскостопанска политика.

8.

Държавите-членки се насърчават да си сътрудничат с Комисията за използване на всички подходящи инструменти на политиката в областта на иновациите, за да се улесни превръщането на резултатите от научноизследователската дейност в продукти и услуги, и по-специално за предоставяне на достъп до всички форми на иновации за малките и средните предприятия, включително селскостопанските производители.

9.

Държавите-членки се насърчават да си сътрудничат с Комисията за проучване на възможни форми за консултация и сътрудничество по тази тема с подходящи органи или групи на международно равнище.

10.

Държавите-членки се насърчават да си сътрудничат с Постоянния комитет за изследвания в селското стопанство, за да се осигури съгласуването на съвместното планиране с по-обхватната научноизследователска програма за селското стопанство.

11.

Държавите-членки се насърчават редовно да докладват на Комисията за напредъка по тази инициатива за съвместно планиране.