22.7.2010 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
L 189/12 |
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 12 юли 2010 година
за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла
(2010/405/ЕС)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 329, параграф 1 от него,
като взе предвид исканията на Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Латвия, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Република Австрия, Португалската република, Румъния и Република Словения,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като взе предвид одобрението на Европейския парламент ,
като има предвид, че:
(1) |
Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се гарантира свободното движение на хора. За постепенното изграждане на такова пространство Съюзът трябва да приеме мерки по отношение на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично въздействие, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар. |
(2) |
По силата на член 81 от Договора за функционирането на Европейския съюз тези мерки трябва да включват насърчаване на съвместимостта на правилата, приложими в държавите-членки по отношение на стълкновението на закони, включително мерките, свързани със семейното право, които имат трансгранично въздействие. |
(3) |
На 17 юли 2006 г. Комисията прие предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2201/2003 по отношение на компетентността и за въвеждане на правила относно приложимото право по брачни дела (наричано по-нататък „предложението за регламент“). |
(4) |
На заседанието си на 5 и 6 юни 2008 г. Съветът прие политически насоки, които отчетоха липсата на единодушие по приемането на предложението за регламент и съществуват непреодолими трудности, които правят единодушието невъзможно в този момент и в близко бъдеще. Той констатира, че целите на предложения регламент не могат да бъдат постигнати в разумен срок чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите. |
(5) |
При тези обстоятелства Гърция, Испания, Италия, Люксембург, Унгария, Австрия, Румъния и Словения отправиха искане до Комисията с писма от 28 юли 2008 г., в които се посочва, че възнамеряват да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на приложимото право по брачни въпроси, и че Комисията следва да внесе предложение до Съвета в този смисъл. С писмо от 12 август 2008 г. България отправи подобно искане до Комисията. Франция се присъедини с писмо от 12 януари 2009 г., Германия — с писмо от 15 април 2010 г., а Белгия — с писмо от 22 април 2010 г., Латвия — с писмо от 17 май 2010 г., Малта — с писмо от 31 май 2010 г. и Португалия по време на заседанието на Съвета от 4 юни 2010 г. На 3 март 2010 г. Гърция оттегли искането си. Общо четиринадесет държави-членки поискаха засилено сътрудничество. |
(6) |
Засиленото сътрудничество следва да предостави ясна и всеобхватна правна рамка в областта на развода и на законната раздяла в участващите държави-членки и да гарантира задоволителни решения за гражданите от гледна точка на правната сигурност, предвидимостта и гъвкавостта и да предотврати „надпреварата в избора на съд“. |
(7) |
Условията, установени в член 20 от Договора за Европейския съюз и в членове 326 и 329 от Договора за функционирането на Европейския съюз, са изпълнени. |
(8) |
Областта на засиленото сътрудничество, а именно приложимото право при развод и законна раздяла, е определена в член 81, параграф 2, буква в) и член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз като една от областите в обхвата на Договорите. |
(9) |
Изискването за крайна мярка в член 20, параграф 2 от Договора за Европейския съюз е изпълнено, тъй като през юни 2008 г. Съветът установи, че целите на предложението за регламент не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. |
(10) |
Засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла има за цел да развива съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично въздействие, като се основава на принципа на взаимно признаване на съдебните решения, и да гарантира съвместимостта на правилата, приложими в държавите-членки по отношение на стълкновението на закони. По този начин то благоприятства осъществяването на целите на Съюза, защитава неговите интереси и засилва процеса на интеграция, съгласно предвиденото в член 20, параграф 1 от Договора за Европейския съюз. |
(11) |
Засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла е в съответствие с Договорите и с правото на Съюза и не засяга вътрешния пазар и икономическото, социалното и териториалното сближаване. То не представлява пречка пред търговията между държавите-членки, не води до дискриминация в нея и не нарушава конкуренцията между държавите-членки. |
(12) |
Засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла зачита компетентността, правата и задълженията на държавите-членки, които не участват в него. Общите стълкновителни норми в участващите държави-членки не засягат разпоредбите на неучастващите държави-членки. Съдилищата на неучастващите държави-членки продължават да прилагат своите съществуващи вътрешноправни стълкновителни норми при определянето на това кое е приложимото право при развод и законна раздяла. |
(13) |
По-конкретно засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла е в съответствие с правото на Съюза в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, тъй като засиленото сътрудничество не засяга никои от съществуващите от по-рано достижения на правото на ЕС. |
(14) |
Настоящото решение зачита правата, принципите и свободите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея. |
(15) |
В засиленото сътрудничество в областта на приложимото право при развод и законна раздяла могат да се включат по всяко време всички държави-членки, в съответствие с член 328 от Договора за функционирането на Европейския съюз, |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Разрешава се на Кралство Белгия, Република България, Федерална република Германия, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Латвия, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Малта, Република Австрия, Португалската република, Румъния и Република Словения да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на приложимото право при развод и законна раздяла чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на 12 юли 2010 година.
За Съвета
Председател
S. LARUELLE